Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1565 от 06.08.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Бургас,
дванадесети състав, на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретар Й.Б.,
като разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 479 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно – процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 38, ал.1 от Закона за висшето образование (ЗВО
).
Образувано
е по жалба на Н.Д.Т. *** срещу писмо от 09.02.2018 г. на президента на
Бургаския свободен университет (БСУ), с което му е предоставено обезщетение
(върната му е сума) в размер на 333.33 лв., равняваща се на една трета от семестриалната
такса, вместо поисканата от него в размер на 1320 лв., представляваща една
трета от семестриалната такса за 2015г.-2016г. в БСУ. В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Поддържа
се, че същият е издаден в противоречие с материалноправни норми и процесуалните
правила. Иска отмяна на оспорения акт и връщане на преписката за възстановяване
на цялата сума в размер на 1320 лв.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Не сочи
доказателства. Пледира жалбата да бъде уважена, като бъдат присъдени и
направените от него разноски.
Ответникът – президент
на БСУ, чрез процесуалния си представител адвокат Иванова, счита жалбата за
недопустима, респективно за неоснователна.
С определение
№659/21.03.2018г. (л.52) съдът е оставил жалбата без разглеждане, приемайки, че
същата е недопустима и е прекратил производството по делото. С определение
№6747/22.05.2018г., постановено по адм.дело № 4963/2018г. ВАС е отменил определение
№659/21.03.2018г. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена чрез
административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК
от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за
форма и съдържание, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
По делото не се спори, че
с влязло в сила решение № 1442 от 28.07.2016 по
адм.д.№ 2075/2015 г. на Административен съд Бургас (л.28-34) е отменен изричния
отказ на президента на ЮЛ, обективиран с резолюция по молба с рег. индекс №
92-00-204 от 23.09.2015 г., с която Т. е
поискал намаление на семестриалната такса за обучение за учебната 2015/2016 г.
и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.
С решение № 380 от 10.01.2018 г. по адм.д.
№ 10948/2016 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила
първоинстанционното решение, е прието, че Т. има право на специално облекчение
на основание чл. 70, ал.2 от ЗВО, което съгласно закона следва да е регламентирано
в правилника на висшето училище и че по направеното искане от Т. предвид
намалената му трудоспособност, в правомощието на административния орган е да
определи видът и размерът на специалното облекчение за Т. а именно намалена
семестриална такса, равняваща се на 2/3 за учебната 2015/2016 г.
Оспореният в настоящото производство акт,
а именно писмо от 09.02.2018 г., с който е определен размера на намалението на
семестриалната такса, е в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, с
което е прието, че е налице основание за намаляване на семестриалната такса, но
не е определен размера на намалението.
По делото не се спори, че президентът на
БСУ е предвиден като орган на управление в чл. 8 от от Правилника за дейността
на ЮЛ, а в т. 12 от правилника са определени компетентностите на президента
относно таксите за обучение в ЮЛ. Съгласно чл. 36 от ЗВО частните висши училища
могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на
ръководните органи, при условие, че с това не се нарушават академичните
свободи.
При така
установената фактическа обстановка съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в
нарушение на изискванията за форма и съдържание, както и в противоречие с
материалноправните норми, като съображенията за това са следните:
На първо място
оспореното писмо не съдържа нито мотиви, нито фактическите и правни основния, наложили издаването му, което е
съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и е самостоятелно
основание за отмяна на акта.
Оспореният акт е
издаден и в противоречие с материалноправни разпоредби, поради следното:
Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗВО студентите, докторантите
и специализантите – сираци, слепи, глухи, инвалиди с трайни увреждания и
намалена трудоспособност 70 и над 70% военно инвалиди, военнопострадали и лица,
отглеждани до пълнолетието си в домове за отглеждане на деца без родителска
грижа, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните имат право на
специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище. Доколкото
в чл. 70, ал. 2 от ЗВО не е налице разграничение между инвалидите с трайни
увреждания и намалена трудоспособност 70 и над 70% и тези с 90%
регламентираните за тях специални облекчения трябва да са еднакви. В този
смисъл намаляването на семестериалната такса, предвид намалената трудоспособност на Т., е в правомощието на
административния орган. Органът дължи издаване на акт в изпълнение на влязло в сила съдебно
решение, с което е прието, че е налице основание за намаляване на размера
на семестриалната такса на Т. за 2015/2016 г. Ответникът следва да се
съобрази с влязлото в сила съдебно решение и да определи размера на подлежащата
на връщане внесена семестриална такса. Съгласно мотивите на определение
№6747/22.05.2018г., постановени по адм.дело № 4963/2018г., които са
задължителни за съда и всички институции, „с решение № 380 от
10.01.2018 г. по адм.д. № 10948/2016 г. на Върховния административен съд, с
което е оставено в сила първоинстанционното решение, е прието, че Т. има право
на специално облекчение на основание чл. 70, ал.2 от ЗВО, което съгласно закона
следва да е регламентирано правилника на висшето училище и че по направеното
искане от Т. предвид намалената му трудоспособност, в правомощието на административния
орган е да определи видът и размерът на специалното облекчение за Т., а именно
намалена семестриална такса, равняваща се на 2/3 за учебната 20 15/2016 г.“
По изложените по-горе съображения съдът
намира, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон,
поради което е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Тъй като естеството на акта не позволява решаване
на въпроса по същество, преписката следва да се върне на компетентния
административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона. Предвид изхода на делото, на жалбоподателя се дължат сторените разноски
по производството, които се доказаха в общ размер на 48.75 лева.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
писмо от 09.02.2018 г. на президента
на Бургаския свободен университет (БСУ), с което на Н.Д.Т. ***, с ЕГН **********
е предоставено обезщетение (върната му е сума) в размер на 333.33 лв.,
равняваща се на една трета от семестриалната такса, вместо поисканата от него в
размер на 1320 лв., представляваща една трета от семестриалната такса за
2015г.-2016г. в БСУ.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне, съгласно указанията, дадени в мотивите на решението по тълкуването
и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Бургаски свободен университет, представляван от
президента Петко Чобанов да заплати на Н.Д.Т. ***, с ЕГН ********** сумата от
48.75 лв. /четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляващи
съдебни разноски по производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: