№ 100
гр. Плевен, 19.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430202210 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 130/12.11.2021г. на КМЕТА НА
ОБЩИНА ПЛЕВЕН, на Н. Г. ХР. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.55 ал.1 от Закона за управление
на етажната собственост - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.6 ал.1 т.8 и т.9 ЗУЕС.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила: в съставения Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ не са посочени
длъжността на актосъставителя и какво качество имат свидетелите по същия;
не са посочени дата и място на извършване на нарушението; неясно е
съдържанието на посочените в АУАН Протоколи, за които се твърди, че не са
изпълнени от страна на Н.Х.; че препис от АУАН не й е връчен на посочената
в същия дата – 29.10.2021г., а няколко дни по-късно. Наред с това, оспорва
Наказателното постановление по същество, като изтъква, че не е извършила
нарушение като описаното от страна на актосъставителя и
административнонаказващия орган. На тази основа, моли за отмяна на
Наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се
явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения;
допълнително изтъква, че се намира в лоши отношения със семейството на
1
домоуправителя А.К. и семейство ***, които се опитват да й навредят, тъй
като не следва възприетите от тяхна страна, позиции по управлението на
етажната собственост.
За ответната страна – ОБЩИНА ПЛЕВЕН - се явява надлежно
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита издаденото
Наказателно постановление за законосъобразно и правилно, поради което
пледира да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След като обсъди събраните по делото доказателствени материали
поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
167и/29.10.2021г. от страна на ОГН. Т. СТ. – инспектор „Обществен ред“ в
ОБЩИНА ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Т. Ф. Ф.. Съставен е в
отсъствие на нарушителя – за това, че към 06.10.2021г. Н. Г. ХР., в качеството
на собственик на ап. 18, вх.З, многофамилна жилищна сграда на ул. „***“ ***
в гр. Плевен, не изпълнява и нарушава изискванията на чл. 6 ал. 1 т. 8 и т.9 от
Закона за управление на етажната собственост; отбелязано е, че това
нарушение е констатирано с протоколи от общо събрание на вх.З на
многофамилна жилищната сграда с административен адрес ул.“***“ ***, на
дати 02.09.2021г. и 06.10.2021г. Така описаното е квалифицирано като
нарушение по чл. 6 ал. 1 т. 8 и т.9 ЗУЕС. Актът е връчен на Н.Х. на
03.11.2021г., при което същата е отбелязала, че ще направи възражения в 3-
дневен срок. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, е депозирала подробни
писмени възражения, идентични със съображенията, изложени в жалбата по
настоящото дело и е отправила искане за прекратяване на преписката.
Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената
от страна на актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация;
съответно – преценил като неоснователни направените от страна на Х.
възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление,
с което на Н. Г. ХР. ЕГН: ********** е наложено административно наказание
на основание чл.55 ал.1 от Закона за управление на етажната собственост -
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 ал.1 т.8
и т.9 ЗУЕС.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица
/л.42 - 47 от делото/. Тук е мястото да бъде отбелязано, че предвид
междувременно настъпилите изменения в ЗАНН /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./, по-долу ще бъде взето предвид настоящото съдържание
на съответните правни разпоредби, тъй като именно то има действие спрямо
висящото административнонаказателно правоотношение.
2
Основателно се изтъква, че в съставения АУАН не е посочена
длъжността на актосъставителя ОГН. Т. СТ., но това нарушение на
процесуалните правила не е съществено, тъй като все пак са посочени трите
имена на лицето, които го индивидуализират по достатъчно ясен начин, а от
друга страна, от представените от административнонаказващия орган
писмени материали е видно, че към 29.10.2021г., С. е бил надлежно
оправомощен да съставя АУАН за нарушения по ЗУЕС. Неоснователно се
изтъква обаче, че АУАН и НП не съдържат дата и място на извършеното
нарушение; напротив, отбелязани са ясно както време /към 06.10.2021г./, така
и място /гр.ПЛЕВЕН/, на твърдяното нарушение. Също така неоснователно се
счита, че при съставяне на АУАН е следвало изрично да бъде отбелязано дали
свидетелите по него са очевидци или такива по установяване на
административното нарушение – в действителност, подобно отбелязване е
необходимо единствено в случай, че липсват свидетели на извършването или
установяване на нарушението – чл.40 ал.3 ЗАНН, но тази хипотеза не е
приложима в процесния случай.
Все пак, в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, като дата на съставяне на АУАН е посочена
29.10.2021г., а като дата на неговото връчване на нарушителя – 03.11.2021г.
Поставя се въпроса какви са причините за несъответствието между двете
дати. Известно е, че такова несъответствие възниква в случаите, когато
съставянето на АУАН и неговото предявяване, връчване на нарушителя, са
извършени на различни дати. В този смисъл, единственият логичен отговор в
случая е, че АУАН не е съставен в присъствие на нарушителя, тъй като в
противен случай, щеше да бъде връчен на Н.Х. непосредствено след неговото
съставяне. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че до подписа на
актосъставителя С. е вписана именно датата 29.10.2021г., но светлина върху
този проблем хвърля и самата Н.Х., която в подаденото до
административнонаказващия орган възражение /л. 9 от делото/ е отбелязала,
че се е явила на 29.10.2021г. съобразно отправената й покана за съставяне на
АУАН, но й било обяснено, че по организационни причини, съставянето няма
да бъде на този ден; в крайна сметка на Х. било обяснено, че ще бъде
потърсена по телефон през следващите дни. Това се случило именно на
03.11.2021г., когато пред жилищния блок на жалбоподателката пристигнало
превозно средство на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, актосъставителят й представил
съставения АУАН и й го връчил срещу подпис. Отчасти, опора в така
изложената версия по съставяне на АУАН, се съдържа в показанията на
свидетелите С. и Ф., които обаче същевременно завяват, че всъщност АУАН е
бил съставен пред блока на нарушителя, няколко дни след първоначално
определената дата, тъй като на нея не можел да присъства св.К.. Ако обаче
АУАН действително е бил съставен на 03.11.2021г., без адекватен отговор
остава въпроса защо като дата на неговото съставяне всъщност е посочена
датата 29.10.2021г., а не – 03.11.2021г. В този смисъл, Съдът намира, че
3
позицията, застъпена в показанията на свидетелите С. и Ф. почива на тяхна
собствена интерпретация относно правните действия по съставяне на АУАН,
която не може да бъде възприета, а напротив - АУАН е бил вече изготвен, т.е.
съставен още на 29.10.2021г., очевидно – в отсъствие на нарушителя, но
когото е бил единствено предявен и връчен на 03.11.2021г. Следователно,
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са били налице
предпоставките за това – чл.40 ал.2 ЗАНН. Дори обаче да би било прието
обратното – че съставянето на АУАН изцяло или отчасти е било извършено
на 03.11.2021г., в този случай, предвид отбелязването на две
взаимноизключващи се дати, следва извода, че АУАН не съдържа надлежен
реквизит по чл.42 ал.1 т.2 ЗАНН. И в двата случая, налице е съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като в единия случай нарушителят
е практически лишен от възможност да участва в започващото спрямо него
административнонаказателно производство, а в другия – съществено са
нарушени формалните изисквания към съдържанието на АУАН. Следва обаче
да бъде подчертано, че втората от двете хипотези бива отбелязана единствено
по съображения за пълнота, тъй като по изложените вече съображения Съдът
приема, че в действителност, АУАН е съставен в отсъствие на Н. Г. ХР..
На второ място, описанието на нарушението и обстоятелствата на
неговото извършване, възприети както от актосъставителя, така и от
административнонаказващия орган, се явяват изключително повърхностни и
схематични. Твърдението, че нарушителят „…не изпълнява и нарушава
изискванията на чл. 6, ал. 1 т. 8 и т.9 от Закона за управление на етажната
собственост“ не само че не представлява изложение на обективните и
субективни признаци на определено деяние, но и се нуждае от съответно
разяснение. Аналогично недопустимо, неясно и повърхностно е
последващото твърдение, възприето от актосъставителя и
административнонаказващия орган, а именно – „Горното нарушение е
констатирано с протоколи от общо събрание на вх. З на много-фамилна
жилищната сграда с административен адрес ул.“***“ *** на дати
02.09.2021г. и 06.10.2021г.“. Не само, че не е надлежно посочено кое е
„горното“ нарушение, но е извършено и препращане към Протоколи на общо
събрание на етажна собственост, които нито нарушителят, нито Съдът са
длъжни да познават или още по-малко – да предполагат какво е тяхното
съдържание, какви права пораждат или задължения - възлагат. Следователно,
не е ясно какво е нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Х., както и въз основа на кои
факти и обстоятелства е ангажирана нейната отговорност. Тези нарушения по
чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН са съществени, тъй като пряко
ограничават правото на защита на нарушителя.
Единствено – и отново – по съображения за пълнота на настоящия
съдебен акт, нека бъде отбелязано, че дори да би било теоритично възприето
едно подобно недопустимо препращане към отбелязаните два Констативни
протокола по ЗУЕС, описанието на нарушението и обстоятелствата на
4
неговото извършване, не стават нито по-ясни, нито – съобразени с
формалните изисквания на ЗАНН. Така, според Констативния протокол от
02.09.2021г., е посочено, че към тази дата, Н.Х. има неизпълнени задължения
за консумативи по чл.6 ал.1 т.10 и ал.2 ЗУЕС, в общ размер на 399, 56лв., като
очевидно допълнително, към напечатания текст в протокола, е добавено на
ръка „И ПАРИ ЗА РЕМОНТ“ – но в какъв размер, на какво основание,
пишущият не е намерил за необходимо да поясни. Аналогично е
съдържанието на Констативния протокол от 06.10.2021г., където е посочено,
че към тази дата, Н.Х. има неизпълнени задължения за консумативи по чл.6
ал.1 т.10 и ал.2 ЗУЕС, в общ размер на 412, 36лв., като очевидно
допълнително, към напечатания текст в протокола, е добавено на ръка „И
ПАРИ ЗА РЕМОНТ“ – но в какъв размер, на какво основание, пишущият
отново не е намерил за необходимо да поясни. Вижда се, че според двата
Консативни протокола, евентуално се касае за нарушение по чл.6 ал.1 т.10
ЗУЕС, а не както се приема в съставения АУАН – по чл.6 ал.1 т.8 и т.9 ЗУЕС,
възлагащи задължение да бъдат изпълнявани решенията на органите на
управление на етажната собственост, съответно – да бъдат заплащани
разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и
основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и
обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части. Що се отнася до
енигматичното, отбелязано по-горе - „И ПАРИ ЗА РЕМОНТ“, поради своята
неконкретизираност, същото няма да бъде повече обсъждано.
На трето място – и до известна степен свързано с изложеното в
предходния абзац – поставя се въпроса за законовите разпоредби, които се
твърди, че Н. Г. ХР. е нарушила виновно. Сочат се едновременно
разпоредбата на чл.6 ал.1 т.8 ЗУЕС и тази на чл.6 ал.1 т.9 ЗУЕС, които обаче
възлагат различни задължения на собствениците на етажната собственост,
респективно – евентуалното нарушаване на всяка от тях поотделно, би
съставлявало отделно административно нарушение, подлежащо на отделно
административно наказание – чл.18 ЗАНН. И отново възниква въпроса – кое е
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя, щом дори в споменатите по-горе Констативни
протоколи, се сочи единствено конкретно нарушение по чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС.
В този смисъл Съдът намира, че липсва надлежно – ясно, безпротиворечиво -
посочване на законовите разпоредби, които се твърди, че са нарушени, т.е.
допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 ал.1
т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН.
Поради изложените дотук съображения Съдът намира, че
обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова -
следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан по същество правния спор.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 130/12.11.2021г. на КМЕТА НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН, с
което на Н. Г. ХР. ЕГН: ********** е наложено административно наказание
на основание чл.55 ал.1 от Закона за управление на етажната собственост -
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 ал.1 т.8
и т.9 ЗУЕС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6