Р Е Ш Е Н И Е № 22
гр.Сливен, 29.03.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЮ ЖЕКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ГАЛИНА
НЕЙЧЕВА
При
участието на секретаря Ивайла Куманова и прокурор Милена Радева, сложи на
разглеждане от съдия Мая Йорданова ВНОХД № 29/2019г. по описа на Сливенския
окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и
сл. от НПК.
С присъда № 130/15.10.2018г. по НОХД № 1055/2018г. по описа
на Районен съд Сливен, подс.М.М.Й. е признат за виновен в това, че на
15.03.2018г. в гр.Сливен се съвкупил с ненавършилата 14 годишна възраст В.Х. Н.,
родена на ***г. и извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК -
престъпление по чл.151 ал.1 от НК. С присъдата, на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК, на подс.М.Й. е наложено наказание една година лишаване от свобода, което на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години. С
присъдата подс.Й. е осъден да заплати на В.Х. Н. със съгласието на баща си Х.Д.Н.
сумата 7 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
15.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданския иск до претендирания
размер от 20 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Сливен сумата от 422.28лв,
представляваща направени разноски на ДП, както и сумата в размер на 280лв в
полза на съдебната власт по сметка на СлРС, представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск. С присъдата е отнето в полза на държавата вещественото
доказателство по делото 1бр. мъжки слипове, лилави на цветя, които да се
унищожат като вещ без стойност.
Присъдата е обжалвана от защитника на подс.М.Й., като е
депозирана въззивна жалба и допълнителна такава. Във въззивната жалба се иска
да се измени присъдата като се намали размера на наложеното наказание лишаване
от свобода на шест месеца, както и да се отмени изцяло присъденото обезщетение
за неимуществени вреди или да се намали същото по размер до 1000 – 2000 лева. В
допълнителната въззивна жалба са изложени подробно доводите и съображенията на
защитника на подсъдимия във връзка с направените искания. Доразвива се искането
за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода, както и размера на изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК. Посочва се,
че размерът на наложеното наказание е прекалено завишен и е явно несправедлив с
оглед обществената опасност на деянието и дееца. Сочи се, че съдът в мотивите
си не е изложил никакви съображения защо е наложил точно този размер на
наказанието лишаване от свобода, както и максималния размер на изпитателния срок.
Твърди се, че съдът в мотивите си е посочил общи формулировки относно постигане
целите на наказанието и поправянето на подсъдимия. Най-общо е посочено, че
размерът на наказанието и изпитателния срок се определя съобразно обществената
опасност на деянието и дееца, но не е посочено какви са приети за установени от
съда – високи или ниски. В жалбата се твърди, че съдът приема за справедлив
еквивалент 7000лв неимуществени вреди за претърпените от пострадалата душевни
болки и страдания, но самата пострадала не твърди такива преживявания, нито са
представени доказателства за това. Сочи се, че по делото няма представени от
гражданския ищец никакви доказателства за причинени вреди – имуществени или
неимуществени, като съдът сам е преценил че се касае за неимуществени вреди.
Предвид всичко изложено се счита, че присъдата е неправилна, необоснована и
явно несправедлива. Иска се да се измени същата като се намали размера на
наложеното наказание лишаване от свобода и изпитателният срок до неговия
законов минимум. Иска се да се отмени присъдата относно размера на присъденото
обезщетение, тъй като не са представени доказателства за причинени от деянието
неимуществени вреди или да се измени същата в тази й част, като се намали
размера на обезщетението.
Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание
намира въззивната жалба за неоснователна, а присъдата на РС Сливен за правилна
във всичките й части.
Гражданският ищец В.Х. Н., редовно призована, се явява
лично в с.з. и със законния си представител Х.Д.Н., неин баща. Доволни са от
присъдата, включително и в гражданската й част.
В съдебно заседание подсъдимият Й., редовно призован, се
явява лично и със защитника си адв.М. ***. Поддържат жалбата и доводите, изложени
в нея особено по отношение на присъденото обезщетение като размер, тъй като не
са представени доказателства. Подс.Й. е съгласен с наложеното наказание, но
посочва че присъденото обезщетение на пострадалата е голямо. Молят да се уважи
жалбата.
Сливенският окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, провери изцяло обжалваната присъда и установи следното:
Въззивната жалба и допълнителната такава са подадени в срок
и са процесуално допустими, подадени са от легитимирано лице, като разгледани
по същество са основателни.
Въззивният съд извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност по делото, имайки предвид задължението си за
цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, и въз основа на нея
изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която напълно
съвпада с възприетата от първата инстанция фактическа обстановка и не
обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и участието на
подсъдимите в него. След внимателна проверка на всички събрани по делото
доказателствени източници, анализирайки ги задълбочено и всеобхватно,
настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
През лятото на 2017г. подс.М.Й. и свид.В. Н. се запознали.
На 14.03.2018г. двамата си писали в приложение за комуникация „месинджър“ и се
уговорили да се срещнат на другия ден. На 15.03.2018г. в 09.00 часа се срещнали
пред спортна зала „Васил Левски“ в гр.Сливен, съгласно уговорката. С такси
отишли до дома на подс.Й.,***. В жилището, подсъдимият и пострадалата били
сами, като в началото влезли в хола, където говорили и пили кафе. След това
започнали да се целуват и отишли в другата стая – спалня. Двамата се съблекли и
правили секс, при който подс.Й. си сложил презерватив. След като приключили
свид.В. Н. се изкъпала и двамата продължили да пият кафе в хола. Напуснали
жилището на подс.Й. около 12.00 часа и свид.Н. отишла на училище. Там я
срещнала класната й ръководителка и я попитала защо не е била на училище, при
което свидетелката отговорила, че е била с момче с малко име М.. Класната
ръководителка на свид.Н. се обадила по телефона на бащата на пострадалата –
свид.Х.Н. и му съобщила за това, което разбрала от нея. Свид.Н. казал на дъщеря
си да отиде при него на местоработата му и когато свид.Н. отишла, му разказала
какво се е случило между нея и подс.Й.. Свид.Х.Н. сигнализирал органите на
полицията за случилото се.
От заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза на живо лице № 17/2018г. е видно, че девствената ципа на свид.В. Н.
е с прясна дефлорационна щърбина, като ръбовете на девствената ципа около
мястото на дефлорацията са кръвонаседнати, оточни и болезнени. Установените
увреждания на девствената ципа, както и тези в областта на гърба, които са
повърхности нишковидни одрасквания с червеникав цвят, с дължина около 4-5см, са
причинили на постр.Н. „болки и страдания“, като болките в такива случаи
продължават няколко дни.
Установено е от заключението на съдебно-медицинската
експертиза на живо лице № 18/2018г., че по главичката и тялото на половия член
на подс.Й. има наличие на суперфициални клетки от влагалищен произход, което
показва, че подсъдимият е извършил полово сношение с лице от женски пол. При
прегледа и освидетелстването на подсъдимия, извършено на 15.03.2018г. в 20.00
часа, са установени охлузвания в областта на гърба и гърдите му, които са
повърхностни нишковидни одрасквания и са му причинили „болки“, които
продължават няколко дни.
Настоящата
инстанция прие, че фактическата обстановка по спора се установява по несъмнен
начин от доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно
следствие и на досъдебното производство. Поради това първоинстанционният съд е
постановил атакуваната присъда, отчитайки всички събрани доказателства по
делото. Правилно РС Сливен е признал подс.М.М.Й. за виновен по повдигнатото и
предявено обвинение по чл.151 ал.1 от НК.
Въззивният
съд намира, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин от
събраните и проверени, и в съдебно заседание, доказателства. Относно
обстоятелствата по делото и фактическата обстановка не се спори.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.371 т.2 от НПК, при което подсъдимият е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти. В депозираната въззивна жалба и
допълнителната такава от защитника на подсъдимия единствено се навеждат доводи
за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия, както и относно
уважения размер на гражданския иск. Настоящият състав на съда намира, че
правилно първоинстанционният съд е определил наказанието на подс.Й. при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, като не са отчетени отегчаващи такива. Правилно
СлРС е приел като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
направеното от него самопризнание още на досъдебното производство, в началния
етап на разследването, което е способствало за разкриване на обективната истина
по делото, както и изразеното съжаление, чистото му съдебно минало. Към тези
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, въззивната инстанция
намира, че следва да се включат и добрите му характеристични данни, както и
младата му възраст. Това е още една предпоставка, че първоинстанционният съд
правилно е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и е определил
наказанието на подсъдимия при тези условия, а именно под минималния размер,
определен за наказанието по чл.151 ал.1 от НК. Но отчитайки всичко изложено,
настоящата инстанция намира, че така определеното наказание на подс.Й. в размер
на една година лишаване от свобода, което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години, е явно несправедливо, с оглед
обществената опасност на деянието и дееца. Въззивнният съд счита, че
обществената опасност на деянието е около средния размер, предвид
обстоятелството, че макар и доброволно извършено, деянието е морално укоримо в
обществото. От друга страна, обществената опасност на дееца е ниска, предвид
обстоятелството, че същият не е осъждан, с добри характеристични данни е,
завършил е средно образование, в момента се занимава със спортна дейност, няма данни
за наличие на противообществени прояви. Предвид тези съображения и отчитайки
обстоятелството, че подсъдимият е току-що навършил 19 години, което го определя
като млад човек, а също изхождайки и от възрастта на пострадалата, която към
момента на деянието е била близо до навършване на 14 години /родена е на ***г.,
деянието е извършено на 15.03.2018г./, настоящият състав на съда намира, че следва
да се намали размера на наложеното на подсъдимия наказание, както и размера на
изпитателния срок. По този начин въззивният съд намира, че справедливото
наказание, което следва да се наложи на подс.М.Й. за извършеното от него деяние
по чл.151 ал.1 от НК, следва да бъде в размер на шест месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за минимален изпитателен
срок, а именно три години.
Относно
предявения граждански иск от постр.В. Н., със съгласието на баща й Х.Н.,
въззивният съд намира, че същият е предявен своевременно, приет е за съвместно
разглеждане срещу подс.М.Й. в предявения размер за сумата от 20 000лв,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 15.03.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. Съдът намира, че вследствие
поведението на подсъдимия и в пряка
причинна връзка с деянието, са причинени неимуществени вреди на пострадалата, изразяващи се в засягане на половия морал на лицето, негативни емоции, свързани с притеснение от
реакциите в обществото и семейството й. Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност
се поражда при наличието на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди,
за всички вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието – както
имуществените, така и неимуществените. Претендираните от пострадалата вреди са морални
и са от
категорията на неимуществените, които са неизмерими с
пари и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определят на
принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – начин и обстановка
при осъществяване на деянието, възраст на пострадалия и дееца, характер на вредните последици. Доколкото от
доказателствения материал по делото безспорно са установени предпоставките на
чл.45 от ЗЗД, изхождайки от принципа за
справедливост, съдът е следвало да уважи предявения от пострадалата граждански иск, но в по-нисък размер. Действително по делото няма
доказателства за преживяни от пострадалата душевни болки и страдания, стрес или
някакви трайни последици от преживяното, включващи унижение или срам, както е
посочено в мотивите към първоинстанционната присъда. Даже самата пострадала и
законния й представител не твърдят такива преживявания.
Безспорно
осъщественото
от подсъдимия деяние е в пряка причинна
връзка с причинените неимуществени вреди на пострадалата, изразени в засягане половия морал на лицето,
засягане на правилното духовно и физическо развитие на същата в качеството й на
подрастваща. Отчитайки това, както и поведението на пострадалата,
от гледна точка на това, че същата е поддържала връзка с подсъдимия в
социалните мрежи, уговорила си е среща с него, отишла е доброволно на срещата,
както и в жилището му по време на учебния процес, отсъствала е от учебни
занятия, където е била длъжна да присъства, както и обстоятелството, че
деянието е било извършено само един път, наличието на увреждания на
пострадалата, причинили й болки и страдания и наличието на увреждания и при подсъдимия,
които са му причинили също болки, налагат извода на съда, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалата с поведението си и същата е създала условия за
извършеното посегателство спрямо нея. Действително предявения граждански иск за
причинени неимуществени вреди е основателен, тъй като са нарушени ценностните
критерии на пострадалата в период на формиране на мирогледа и ориентацията й,
претърпяната прясна дефлорация, но същият
е завишен по размер така, както е уважен от първоинстанционния съд. По този
начин за репариране на причинените от подс.Й. на постр.Н. неимуществени вреди и
съобразявайки постоянната съдебна практика, въззивният съд намира, че следва да
намали размера на присъденото обезщетение от 7 000лв на 1 000лв, като гражданския
иск в предявения размер до 20 000лв, следва да отхвърли като неоснователен. Тези
изводи въззивната инстанция направи и като съобрази, че извършеното спрямо
пострадалата престъпление не се е отразило тежко на душевното й състояние и не
са настъпили вредни последици, като тежко и невъзвратимо травмиране на
психиката и възникване на обремененост в сексуалния й живот. В тази насока, предвид уважения размер на гражданския
иск, следва да се намали и размерът на държавната такса върху уважената част на
гражданския иск от 280лв на 50лв.
По този начин настоящата инстанция намира, че ще се
репарират в пълна степен причинените на пострадалата В. Н. неимуществени вреди
от извършеното от подсъдимия М.Й. деяние и ще бъде изпълнен принципът, залегнал
в нормата на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението.
При цялостната проверка на обжалваната присъда, въззивният
съд намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
отстраними и съществени, и да са довели до ограничаване на процесуалните права
на страните, поради което не следва да се отменя първоинстанционната присъда.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че
провереният съдебен акт в горепосочения смисъл следва да се измени, а в останала
си част присъдата следва да бъде потвърдена.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.334 т.3, вр.чл.337
ал.1 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 130/15.10.2018г. по НОХД № 1055/2018г. по
описа на Сливенски районен съд, като:
НАМАЛЯВА наложеното на подс.М.М.Й. наказание от ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, на ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК отлага за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
НАМАЛЯВА размера на уважения граждански иск от 7 000 лева
на 1 000 лева, като гражданския иск в предявения размер до 20 000 лева
отхвърля като неоснователен.
НАМАЛЯВА
размера на държавната такса върху уважения размер на гражданския иск от 280 лева
на 50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: