В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение в откритото заседание на 13 февруари 2020г. в състав:

Председател: Йордан Дамаскинов Членове: Ъшъл Ириева

Зорница Тодорова

при участието на секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от съдия Дамаскинов въззивно търговско дело № 440 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 1565 от 10.10.2019г. по гр. дело № 2107 постановява:

Осъжда М.А.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Т. к." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Н. М. № *, сумата 3805.24 лв.- главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № Р983 от 23.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, законна лихва в размер на 109.92 лв., дължима за периода 23.01.2019 г. до 05.04.2019 г., сумата от 14.01 лв.- наказателна лихва за периода 23.12.2018 г. до 05.04.2019 г., както и 576.27 лв. разноски по компенсация.

Отхвърля предявените от „Т.к." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Н. М. № * срещу М.А.Д., ЕГН **********,***, искове за заплащане на сумата над 3805.04 лв. до 5288.15 лв.- главница., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № Р983 от 23.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, законна лихва в размер над 109.92 лв. до 503.57 лв., дължима за периода 23.01.2019 г. до 05.04.2019 г., 640.90 лв.- неустойка по чл.16 , ал.1 от договора както и сумата над 14.01 лв. до 25 лв.- наказателна лихва за периода 23.12.2018 г. до 05.04.2019 г.

Постъпила е въззивна жалба от „Т. К.“ ООД, против Решение № 1565 от 10.10.2019г. по Гражданско дело № 2107/2019г. по описа на Русенски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т. к." ООД, ЕИК ********* срещу М.А.Д., ЕГН ********** искове. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и иска от окръжния съд да го отмени и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът по жалбата М.А.Д., ЕГН ********** не е подала писмен отговор.

В откритото съдебно заседание пред Русенски окръжен съд процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че поддържа въззивната жалба, а процесуалният представител на ответника по жалбата заявява, че въззивната жалба е неоснователна.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

На 23.05.2018г. е сключен договор за потребителски кредит № Р983, по силата на който „Т. К.“ ООД ЕИК ********* предоставя на С.П.И. ЕГН ********** потребителски кредит в размер на 8000 лв. Кредитът се олихвява с 22% годишна лихва. Годишният процент на разходите е в размер на 45,78%. Общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя, е 10640 лв. При забава на плащането на дължима вноска /главница и лихва/ изцяло или частично включително при предсрочна изискуемост на целия дълг кредитодателят олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка 10 пункта годишно. Главницата по кредита се издължава на 23-то число на месеца, считано от 23.06.2018г. на 17 равни месечни погасителни вноски по 444,44 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 444,52 лв. Лихвата по кредита се издължава ежемесечно на 23-то число на месеца съгласно погасителен план. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 23.11.2019г. За обезпечаване на всички вземания на кредитора кредитополучателят се задължава да учреди/осигури учредяването на поръчителство от страна на пълнолетен български гражданин, отговарящ на следните изисквания: възраст между 23 и 65 години към края на срока на кредита; на постоянен трудов договор или с доход от пенсия за стаж и възраст; нетен месечен официален и доказан доход в размер на 1300 лв.; липса на каквито и да било кредитни задължения или поети задължения за поръчителство. Договорът за поръчителство трябва да бъде подписан не по-късно от 5 дни след датата на усвояване на кредита. При пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитодателят има право да обяви кредита за предсрочно изискуем без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.

На същата дата 23.05.2018г. бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят М.А.Д. ЕГН ********** ще отговаря пред кредитора „Т. К.“ ООД солидарно със С. П. И..

Главният длъжник С. П. И.починала на 3.12.2018г. В исковата молба ищецът твърди, че И. спряла плащането от месец декември 2018г. Съгласно погасителния план към договора И. не е платила от 7-ма вноска с падеж 23.12.2018 г. нататък. Законен наследник на С. П. И. е нейната м. Г.И.И.. Последната се отказала от наследството на дъщеря си – отказ № 23/21.01.2019г., посочен в удостоверение на РРС. Т. П.Ч. също се отказала от наследството на починалата си с. – отказ № 24/21.01.2019г. Ищецът „Т. К.“ ООД пред първата инстанция е оттеглил иска на основание чл. 232 ГПК срещу Г. И. И.. Производството по делото е прекратено срещу ответника Г. И. И. с определение в закрито заседание № 4793/19.08.2019г.

„Т. К.“ ООД с изх. № 2/5.03.2019г. уведомява поръчителя М.А.Д., че кредитът е в просрочие 72 дни като има дължима частична вноска към 23.12.2018г. в размер на 399,23 лв. Общо до датата на писмото са платени 5074,78 лв., включващи главница 2711,85 лв., лихва 1026,69 лв., неустойка 1306,69 лв., както и наказателна лихва за забава 2955 лв. На 1.02.2019 г. поръчителят е платил 200 лв.

По делото пред първата инстанция е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Сумата по кредита 8000 лв. е преведена на 23.05.2018г. от „Т. К.“ ООД в полза на „ЕТ АПИДП ИП д-р С. И.“. От датата на усвояване на кредита 23.05.2018г. до 5.04.2019г. са правени погашения по кредита като общият размер на внесените суми е 5074,78 лв., от които 4674,78 лв. са внесени от кредитополучателката С. И., 200 лв. от поръчителката М.Д. и 200 лв. от мъж, с който кредитополучателката е съжителствала приживе. Последното плащане е извършено на 1.03.2019г., като с него частично е погасена дължимата вноска с падеж 23.12.2018г. и начислената към датата на плащане наказателна лихва.

При така установената фактическа обстановка, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивната инстанция прави следните правни изводи.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и частично правилно.

Неустойката по чл. 16 от договора е предвидена при неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл. 13. Задължението е да осигури поръчител български гражданин, който отговаря на определени условия: възраст между 23 и 65 години към края на срока на кредита; на постоянен трудов договор или с доход от пенсия за стаж и възраст; нетен месечен официален и доказан доход в размер на 1300 лв.; липса на каквито и да било кредитни задължения или поети задължения за поръчителство. Договорът за поръчителство трябва да бъде подписан не по-късно от 5 дни след датата на усвояване на кредита. Договорът за поръчителство между „Т. К.“ ООД и М.А.Д. е сключен на 23.05.2018г. – на същата дата, на която е сключен договорът за кредит. Първите две условия за пораждане правото на неустойка – неспазване на условието по чл. 13, ал. 1 /осигуряване на поръчител/; неспазване срока по чл. 13, ал. 2 /до 5 дни след усвояване на кредита/ – не са се осъществили. Кредитополучателят е изпълнил тези две задължения за обезпечаване на кредита. Третото условие – предоставяне на поръчителство от лице, което не отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 1 – не е установено по делото. Няма доказателства дали поръчителят е отговарял на уговорените условия. Същият явно е отговарял, след като кредитодателят „Т. К.“ ООД се е съгласил да сключи договор за поръчителство с М.А.Д.. Дали поръчителят отговаря на условията се установява към момента на сключване на договора за поръчителство, а не след това. Независимо, че има сключен договор с поръчител, „Т.К.“ ООД е започнал веднага след сключването на договора за кредит да начислява допълнително по 186,67 лв. месечна вноска за неустойка. В погасителния план, приложен към договора за кредит, от самото начало са включени 17 месечни вноски по 186,67 лв. – неустойка при непредставяне на поръчител по чл. 13 и една изравнителна вноска 186,61 лв., общо 3360 лв. неустойка, която е посочена в чл. 16, ал.1 от договора за кредит. Въззивният съд приема, че изобщо не са възникнали случаите на неизпълнение, които да пораждат право на неустойка. Въззивният съд споделя становището на първоинстанционния съд, че уговорка за неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката, начислена веднага след отпускане на кредита, всъщност цели да увеличи прикрито годишния процент на разходите, който чрез прибавяне на вноските за неустойка достига 117,59%, а оскъпяването за целия срок на кредита става 75%. Правилно районният съд е заключил, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На основание изложеното „Т. К.“ ООД няма валидно вземане за неустойка по чл. 16 от договора. Вещото лице посочва платените суми за неустойка до 23.12.2018г. и те са в общ размер 1306,69 лв. Тази сума е недължимо платена като неустойка. Тя трябва да се отнесе към погасяване на главницата. За да се изчисли размера на неплатената главница по кредита съдът прави следното пресмятане: 8000 лв. главница по договор минус 2711,85 лв. общо платена главница до 23.12.2018г. минус 1306, 69 лв. общо платена неустойка равно на 3981,46 лв. Сумата неплатена главница, според това изчисление, е със 176,22 лв. повече от присъденото от районния съд.

В исковата молба се претендира сумата 503,57 лв. договорна лихва за периода от 23.01.2018г. до 5.04.2019г. В обжалваното решение районният съд приема, че договорната лихва е претендирана за периода 23.01.2018-05.04.2019 г., /претендираното начало на срока е отпреди подписването на процесния договор през м.05.2018 г./, поради което съдът е преценил, че законна лихва съгласно тълкувателното решение, е начислена от 23.12.2018 г., дължима от 23.01.2019 г. както е посочено в експертизата, до 05.04.2019 г., както е поискано в исковата молба. След извършени изчисления на основание чл.162 от ГПК районният съд определил същата в размер на 109.92 лв. Действително посоченото в исковата молба начало на периода на изчисление на договорна лихва е невъзможно, защото договорът е сключен на 23.05.2018г. В таблицата на стр. 6 от заключението на вещото лице е посочено, че начислена и неплатена е договора лихва за периода от 23.01.2019г. до 5.04.2019г. в общ размер 503,57 лв. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем – чл. 9, ал. 1 ЗПК. Заемът при договора за потребителски кредит е възмезден. Потребителят дължи възнаграждение за ползване на паричната сума. Това е т. нар. договорна лихва. Тя е съществен елемент от договора, той задължително включва лихвения процент по кредита и условията за прилагането му – чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В Тълкувателно решение 3/2017 на ВКС ОСГТК, т. 2 се постановява, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Следователно до момента на предсрочна изискуемост се дължи договорна лихва, а след това – само законна лихва. В случая моментът на настъпване на предсрочната изискуемост не е посочен в исковата молба. Там пише, че съгласно чл. 17 от договора дружеството обявява кредита за предсрочно изискуем при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, без да е необходимо да уведомява кредитополучателя. Последната изпълнена напълно вноска е за месец ноември 2018г. Следователно двете напълно или частично неплатени вноски са тези с падеж 23.12.2018г. и 23.01.2019г. Считано от 24.01.2019г. „Т.К.“ ООД има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. В писмото на „Т. К.“ ООД до поръчителя М.А.Д. не се обявява предсрочна изискуемост на цялата главница. Въззивният съд приема, че датата на осчетоводяване на предсрочната изискуемост на кредита в „Т. К.“ ООД е 5.04.2019г., към който момент са в просрочие 4 вноски за периода от 23.12.2018г. – 23.03.2019г. Претендираната договорна лихва е до тази дата и следва да се присъди в размер 503,57 лв. С въззивното решение следва да се присъди още сумата 393,65 лв. договорна лихва /не законна/ начислена и неплатена за периода от до 23.01.2019г. до 5.04.2019г. Сумата представлява разликата над 109,92 лв. по първоинстанционното решение до претендираните 503,57 лв.

Съгласно чл. 5, ал.1 от договора, при забава на плащането на дължима вноска /главница и лихва/ изцяло или частично включително при предсрочна изискуемост на целия дълг кредитодателят олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка 10 пункта годишно. Това прави 32 % наказателна лихва. Ищецът е поискал осъждане на ответника да заплати 25 лв. наказателна лихва за периода от 23.12.2018г. до 5.04.2018г. Вещото лице в таблицата на стр. 6 от заключението посочва, че е начислена и неплатена наказателна лихва 13,65 лв. на 23.02.2019г. и 11,35 лв. на 23.03.2019 г., общо 25 лв. Вещото лице е установило, че наказателната лихва е начислявана от „Т. К.“ ООД върху всички просрочени суми, в т. ч. договорна лихва и неустойка, и в изпълнение на задача е изчислило наказателната лихва само върху просрочена главница. Получената сума е 14,01 лв. Районният съд е присъдил тази сума. Решението в тази част е правилно, тъй като начисляване на лихва върху лихва по договор с физическо лице потребител е забранено.

Разноските по делото следва да се присъдят съобразно окончателния резултат пред двете инстанции. С решение на първата инстанция е присъдена общо сумата 3929,17 лв., а с решението на втората инстанция – 569,87 лв. Общо присъдената на ищеца сума в двете инстанции е в размер на 4499,04 лв., което при цена на иска 6457,62 лв. прави 69,67 % уважена част и 30,33% отхвърлена част. „Т. К.“ ООД е направил следните разноски: 331,53 лв. държавна такса за завеждане на делото, 100 лв. депозит за вещо лице, 580 лв. адвокатски хонорар пред първата инстанция, 106,62 лв. държавна такса за въззивната жалба, 450 лв. адвокатски хонорар за втората инстанция, общо 1568,15 лв. Съобразно уважената част от иска 69,67% на ищеца се дължат 1092,53 лв. М.Д. е заплатила 100 лв. депозит за вещо лице пред първата инстанция. Съобразно отхвърлената част от иска й се дължи възстановяване на 30,33 лв. По-компенсация М.Д. трябва да заплати на „Т.К.“ ООД 1062,20 лв. Районният съд е присъдил 576,27 лв. на „Т. К.“ ООД. С въззивното решение следва да му се присъдят още 485,93 лв. Адвокат К.Х. е защитавала М.А.Д. безплатно на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Пред въззивния съд същата претендира възнаграждение 933,82 лв., образувано от сбора на 333,82 лв. за главния иск, 300 лв. за иска за неустойка, 300 лв. за исковете за законна и наказателна лихви. Съдът приема, че възнаграждението за адвоката по чл. 38 от Закона за адвокатурата е 933,82 лв. за първата инстанция и още толкова – за втората, общо 1867,64 лв. Съобразно отхвърлената част от иска 30,33% „Т. К.“ ООД дължи на адвокат К.Х. 566,46 лв. Районният съд е присъдил 407,05лв. в тежест на „Топ Кредит“ ООД за заплащане директно на адвокат Х.. С въззивното решение следва да се присъди още 159,41 лв.

Мотивиран така Русенският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1565 от 10.10.2019г. по гражданско дело № 2107 по описа за 2019г. на Русенски районен съд в ЧАСТТА, с която са отхвърлени

предявените от „Т. к." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Н. М. № 2 срещу М.А.Д., ЕГН **********,***, искове за заплащане на сумата 176,22 лв. /разликата над 3805,24лв. погрешно изписано в отхвърлителния диспозитив 3805.04 лв. до 3981,46 лв./, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № Р983 от 23.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, законна лихва в размер над 109.92 лв. до 503.57 лв., дължима за периода 23.01.2019 г. до 05.04.2019 г.,

и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на „Т. к." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Н.М.№ *,

· сумата 176.22 лв. /сто седемдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ главница., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № Р983 от 23.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;

· сумата 393,65 лв. /триста деветдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ договорна лихва начислена и неплатена за периода от 23.01.2019г. до 5.04.2019г.

· сумата 485,93 лв. /четиристотин осемдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/ разноски по компенсация.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1565 от 10.10.2019г. по гражданско дело № 2107 по описа за 2019г. на Русенски районен съд в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Т.к." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Н. М. № 2 срещу М.А.Д., ЕГН **********,***, искове за заплащане на сумата над 3981,46 лв. до 5288.15 лв. - главница., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № Р983 от 23.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 640,90 лв.- неустойка по чл.16 , ал.1 от договора, сумата над 14,01 лв. до 25 лв. - наказателна лихва за периода 23.12.2018 г. до 05.04.2019 г.

ОСЪЖДА „Т. к." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Н.М. № *, да заплати на адвокат К.Х. от РАК на основание чл.38, ал.1 от ЗА сумата 159,41 лв. /сто петдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки/.

Решение № 1565 от 10.10.2019г. по гражданско дело № 2107 по описа за 2019г. на Русенски районен съд в ЧАСТТА, с която М.А.Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.к." ООД, ЕИК ********* суми не е обжалвано и влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страната.

Председател:

Членове:

Номер на акта:	44
Дата:	24 април 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия:	Йордан Минков Дамаскинов

Дело:	20194501000440
Тип на делото:	Въззивно търговско дело
Дата на образуване:	23 декември 2019 г.

Решение по дело №440/2019 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА