МОТИВИ
към
ПРИСЪДА № 14 постановена на 17.04.2014 г.
ПО
НОХД № 46/2014г. по описа на Районен Съд – Гълъбово
1. Обвинението
е срещу подсъдимия И.Р.А., роден на *** година в гр. Г., живущ ***, български гражданин, с основно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********, за това,
че на 02.02.2013 година в землището на гр. Г., след предварителен сговор с А.Г.А.,
като съизвършител, чрез използване на техническо средство /брадва/, отнел чужди
движими вещи – 50 метра
кабел, тип СВБТ със сечение 30х2,5 кв.мм на стойност 707.00 лева и 50 метра кабел, тип СВБТ СЪС със сечение 19х1,5 кв.мм
на стойност 287.50 лева – вещи на обща стойност 994.50 лева, собственост на „М.М.И.”
ЕАД град Р., клон Р.„Т.*”-с.Т., от владението на П. Е. А. – МОЛ при същото
дружество, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата е извършена повторно и не представлява
маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предложение второ, т.5 и
т.7 във вр.чл.194, ал.1, във вр.чл.28 ал.1 от НК.
2. Обвинението
е срещу подсъдимия А.Г.А., роден на *** ***, български гражданин, без
образование, не работи /безработен/, неженен, осъждан, ЕГН: **********, за
това, че на 02.02.2013 година в землището на гр. Г., след предварителен сговор
с И.Р.А., като съизвършител, чрез използване на техническо средство /брадва/,
отнел чужди движими вещи – 50 метра
кабел, тип СВБТ със сечение 30х2,5 кв.мм на стойност 707.00 лева и 50 метра кабел, тип СВБТ със сечение 19х1,5 кв.мм на
стойност 287.50 лева – вещи на обща стойност 994.50 лева, собственост на „М.М.И.”
ЕАД град Р., клон Р.„Т.*”-с.Т., от владението на П. Е. А. – МОЛ при същото
дружество, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
кражбата е извършена повторно и не
представлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предложение
второ, т.5 и т.7 във вр.чл.194, ал.1, във вр.чл.28, ал.1 от НК.
Поради
направено искане от пострадалия – ощетеното юридическо лице - „М.М.И.” ЕАД –
гр.Р., клон Р.Т.* – с.Т., съдът, прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес, предявения от него граждански иск срещу подсъдимите И.Р.А. и А.Г.А.-
солидарно - в размер на 994,50 лева /деветстотин деветдесет и четири лева и
петдесет стотинки/ - представляващи размера на нанесените от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.02.2013г. до
окончателното изплащане на сумата и конституира „М.М.И.” ЕАД като Граждански
ищец.
След направено
искане и от двамата подсъдими и защитникът им за разглеждане на делото по реда
на глава двадесет и седма чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна
производството по делото да се разгледа по реда на тази глава.
Представителят
на Районна прокуратура – Г. поддържа обвинението, срещу всеки от подсъдимите -
както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянията, като излага доводи за доказаност, както от обективна, така
и от субективна страна на престъпленията. Счита, че с оглед признанието на
фактите от страна на подсъдимите и спецификата на производството по реда на
чл.371, т.2 от НПК, спрямо всеки от тях следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.58а от НК.
Защитникът на
подсъдимия И.А. – адв.Н.Ч. ***, пледира да се наложи наказание в минимален
размер, при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият И.Р.А.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия А.А. – адв.Н.Ч. ***, пледира да се наложи наказание в минимален
размер, при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият А.Г.А.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално
наказание.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимите и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които
подкрепят самопризнанията на подсъдимите, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимият И.Р.А. ***. Подсъдимият А.Г. ***.
Двамата са братовчеди.
Св.С.М.С. и св.З.С.К. живеят в гр.Г.
и се познават с двамата подсъдими.
Подс.А.А. и
подс.И.А. знаели, че около ж.п.линиите в с.О. има медни кабели. На 02.02.2013г.
двамата се уговорили да отидат и да откраднат медни кабели оттам. Подс.А.А. и
подс.И.А. предложили и на св.С.С. и св.З.К. да дойдат с тях, като им казали, че
ще отидат до сметището на с.О., за да събират желязо.
В около 20.00
часа на същата дата четиримата наели такси и тръгнали за с.О.. Таксиметровият
автомобил бил управляван от св.Г.И.Д.. подс.И.А. носел със себе си брадва.
Четиримата слезли в с.Обручище и тръгнали пеша към ж.п. линиите.
В кабелното
трасе между коловозите на гара „Б.“ в с.О. се намирали кабели, които служели за
захранване на част от релсовите вериги и светофарите. Кабелите били собственост
на Р.Т. * – с.Т., клон на „М.М.И.” ЕАД – гр.Р.о.
Когато
достигнали ж.п.линиите подс.А.А. казал, че ще режат кабел с брадвата. Св.С.М. и
св.З.К. не се съгласили да участват и се върнали обратно. Подс.А.А. и подс.И.А.
останали на мястото, като подс.А.А. прекъснал с брадвата два от кабелите. Подс.И.Р.
взел брадвата, отдалечил се на около 50
метра и срязал кабелите от другата страна. След това
двамата подсъдими изтеглили прерязаните два кабела, всеки от по 50 метра и ги скрили в намиращата се
наблизо борова горичка.
След около 50
минути подс.А.А. и подс.И.А. настигнали св.С.М. и св.З.К. и им казали, че не са
взели кабел, тъй като ги било дострашало. Впоследствие подс.А.А. се обадил на
св.Д., който дошъл на мястото, където ги бил оставил преди това и ги върнал
обратно в гр.Гълъбово.
На следващия
ден подс.А.А. и подс.И.А. отишли с кон и каруца до мястото, където били скрили
кабела. Едното парче от отнетия кабел е тип „СВБТ” със сечение 30х2,5 кв.мм и
дължина от 50 метра,
а другото парче е тип „СВБТ” със сечение 19х1,5 кв.мм. с дължина също 50 метра. Двамата подсъдими
натоварили кабела в каруцата, като подс.И.А. продал една част от кабела на
неустановено лице от с.О., а останалата част с тегло от 9 килограма предал на пункт за
изкупуване на черни и цветни метали в гр.Г.. По-късно двамата подсъдими си
поделили парите от отнетите вещи.
Видно от заключението на назначената по досъдебното производство
съдебно - оценителна експертиза, общата стойност на отнетите от двамата
подсъдими вещи - 50 метра
кабел бил тип СВБТ със сечение 30х2,5 кв.мм и 50 метра кабел тип СВБТ със сечение
19х1,5 кв.мм., възлиза на 994,50 лева /деветстотин деветдесет и четири лева и
петдесет стотинки/.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимия И.Р.А. и на подсъдимия А.Г.А. – и на двамата по реда на чл.371, т.2 от НПК и както и от другите
събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, а именно: Постановление
за образуване на досъдебно производство с № 143/2013г. от 02.04.2013г. на РП-Г.;
Докладна записка от А.р.П. – разузнавач група “КП” при РУП-Г.; Докладна записка
с рег.№ 1775/04.02.2013т. от гл.пол.Х.Д.Г.; Докладна записка от ст.пол.Д.Д.Д. с
рег.№ 1776/02.04.2013г.; Писмо с рег.№ 1814/05.02.2013г. на РУП-Р.; Карта
състояние на наказателно производство; Уведомително писмо с рег.№ 1581 от
14.02.2013г. на М.М. – внд началник РУП-Г.; Обяснение – 2 броя; Докладна
записка с рег.№ 3528/05.04.2013г. от И.П. ВНД мл.разузнавач “КП” в РУП-Г.;
копие от Регистър за продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали;
Приемо-предавателен Протокол от 05.04.2013г.; Видеозапис от 02.02.2013г.;
Уведомително писмо с р.№ 6681/04.07.2013г. от инсп.Г.Г. при РУП-Г.; Писмо с
вх.№ 2942/02.07.2013г. на РП-Г.; Искане за продължаване на разследването по
досъдебно производство по реда на чл.234, ал.3 от НПК с вх.№ 6920/01.07.2013г.
на РП-Г.; Писмо с вх.№ 3550/07.08.2013г. на РП-Г.; Искане за продължаване на
разследването по досъдебно производство по реда на чл.234, ал.3 от НПК от РП-Г.
с № 143/02.08.2013г.; Писмо с вх.№ 4550/09.10.2013г. на РП-Г.; Искане за
продължаване на разследването по досъдебно производство по реда на чл.234, ал.3
от НПК с № 143/2013г. от 08.10.2013г. от РП-Г.;
Писмо с рег.№ 7483/24.07.2013г. на разс.полиц Д.Д. при РУП-Г.; Писмо с
рег.№ 10195/30.09.2013г. на разсл.полиц.Д.Д. при РУП-Г.; Постановление за
назначаване на експертиза с рег.№ 7200/16.07.2013г.; Съдебно-оценителна
експертиза изпълнена от Ж.А.Т. – вещо лице по икономически, счетоводни и
оценъчни експертизи при ОС – С.З.; Протокол за разпит на свидетел – 3 броя;
Уведомително писмо с изх.№ 1163/2013г. от 08.04.2013г. на АК – С.З.;
Постановление за назначаване на защитник от 05.04.2013г.; Постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение;
Протокол за разпит на обвиняем;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение;
Протокол за разпит на обвиняем; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние; Писмо с рег.№ 7850/02.08.2013г. на РУП-Г.; Писмо с рег.№
7849/02.08.2013г. на РУП – Г.; Постановление за назначаване на служебен
защитник; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение; Протокол за разпит на обвиняем; Искане за изготвяне на справка за
съдимост с рег.№ 6916/10.07.2013г. на РУП-Г.; Справка за съдимост с рег.№
306/11.07.2013г. на А.Г.А.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение; Протокол за разпит на обвиняем; Искане за изготвяне
на справка за съдимост с рег.№ 6915/10.07.2013г. на РУП-Г.; Справка за съдимост
с рег.№ 305/11.07.2013г. на И.Р.А.; Постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение; Протокол за разпит на обвиняем; Искане за
изготвяне на справка за съдимост с рег.№ 6918/10.07.2013г. на РУП-Г.; Справка
за съдимост с рег.№ 308/11.07.2013г. на С.М.С.; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение; Протокол за разпит на обвиняем;
Искане за изготвяне на справка за съдимост с рег.№ 6917/10.07.2013г. на РУП-Г.;
Справка за съдимост с рег.№ 307/11.07.2013г. на З.С.К.; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; Заключително мнение; Постановление
№143/2013г. от 29.11.2013г. на РП-Г.; Искане за продължаване на разследването
по досъдебно производство по реда на чл.234, ал.3 от НПК с № 143/2013г. от
29.11.2013г. на РП-Г.; Писмо с рег.№ 12701/11.12.2013г. на РУП-Г.;
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение – 2
броя; Протокол за разпит на обвиняем – 2 броя; Заключително мнение;
Постановление № 143/2013г. от 14.01.2014г. на РП-Г.; Протокол за предявяване на
разследване; Заключително мнение и Постановление № 143/2013г. от 11.02.2014г.
на РП-Г.; от заключението на вещото лице, изготвило съдебно – икономическата
/стоково – оценъчна/ експертиза, а така също и от
показанията на свидетелите П. Е. А., С.Ж.М., Г.И.Д., С.М.С. и З.С.К. – дадени в
досъдебното производство.
Съдът при
преценката на самопризнанията на всеки един от подсъдимите, намери, че същите
се подкрепят от събраните на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, поради което обяви, че ще ги ползва при постановяване на
присъдата си, без да събира доказателства за тези факти.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено престъпление
и кой е неговият автор– подсъдимия И.Р.А. и подсъдимия А.Г.А., са автори на
процесното деяние – кражба, което мотивира съда да приеме, че обвиненията срещу
всеки от тях са доказани по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият И.Р.А. е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение второ, т.5 и т.7, във
вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият А.Г.А. е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение второ, т.5 и т.7, във вр. чл.194, ал.1,
във вр. чл.28, ал.1 от НК.
Двамата
подсъдими на 02.02.2013г. са осъществили изпълнителното деяние „отнемане” в
двете му части – прекратили са фактическата власт на собственика „М.М.И.” ЕАД,
върху вещите, предмет на престъплението и са установили своя трайна фактическа
власт върху тях - имали са възможност да се разпореждат с отнетите вещи като
със свои – така, както намерят за добре, което всъщност са и направили,
продавайки част от тях като вторични суровини.
Предвид
обстоятелството, че подсъдимите са извършили деянието посредством брадва,
кражбата следва да се квалифицира като такава по чл.195, ал.1, т.4, предложение второ от НК, тъй като е извършена чрез
използване на техническо средство.
Предвид
обстоятелството, че двамата подсъдими се извършили деянието съвместно - след
предварителна уговорка по между си, действали са в изпълнение на общия си
умисъл – да отнемат чуждите вещи и всеки от тях е съзнавал участието на другия,
кражбата следва да се квалифицира като такава по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй като е извършена от две лица,
сговорили се предварително и същата не представлява маловажен случай.
От
установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на
подсъдимите И.А. и А.А. се налага извода, че от субективна страна,
престъплението е извършено всеки от тях - виновно, при форма на вината - пряк
умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждли са общественоопасните му последици и са искали и пряко са целяли
тяхното настъпване.
1. Подсъдимият
И.Р.А. е многократно осъждан. Осъжданията, които са от значение за
квалификацията на деянието, предмет на настоящото дело са:
-С Присъда № 183/14.10.2011г. по НОХД
№184/2011г. на РС – Г., за извършено на 04/05.09.2010 година престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 и т.7, във вр.чл.194 ал.1 във вр.чл.20 ал.2 във вр.чл.28 ал.1
от НК, му е наложено наказание 1 /една/ година „Лишаване от свобода”. На
основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено
с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Присъдата е в сила от 01.11.2011г.
-С Определение № 47/21.03.2012 година по
ЧНД № 28/2012г. на РС – Г. в сила от 06.04.2012 година на И.А. на основание
чл.25 във вр.чл.23 от НК е определено общо наказание по НОХД № 184/2011г. на РС
– Г., по НОХД № 197/2011г. на РС – Г. и по НОХД № 6/2012г. по описа на РС – Г.,
като му е определено едно общо наказание – най-тежкото от тях, а именно
наложеното по НОХД № 184/2011г. на РС – Г. в размер на 1 /една/ година
„Лишаване от свобода”. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. Със
същото определение, съдът е постановил И.А. да изтърпи отделно и наложеното му
по НОХД № 294/2010г. описа на РС – Г., наказание „Пробация”.
-С Присъда № 140 от 08.04.2013г. по
НОХД №116/2013г. на РС – Р., за извършено на 28.03.2013г., престъпление по
чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7 във вр.чл.194 ал.1 във вр.чл.28 ал.1 от НК му е
наложено наказание 2 /две/ години „Лишаване от свобода”, което да се изтърпи
при първоначален „Строг” режим. Със същата присъда е постановено да изтърпи
отделно и наказанието от 1 /една/ година „Лишаване от свобода” по ЧНД № 28/2012
година на РС-Гълъбово при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
Присъдата е влязла в сила на
16.04.2013г.
Деянието, предмет на настоящото дело е
извършено от подс.И.А. на 02.02.2013г. - преди да са изтекли 5 /пет/ години от
изтичане на изпитателния срок на наложеното наказание по НОХД № 184/2011 година
на РС – Г..
С
оглед на гореизложеното и след като се съобрази с приетите по делото писмени
доказателства – справки за съдимост и справка за търпени наказания, съдът
прецени, че подс.И.А. е
извършил престъплението, предмет на настоящото наказателно производство в
условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1от НК и деянието следва да се
квалифицира като такова по т.7, ал.1 на чл.195 от НК.
2. Подсъдимият
А.Г.А. е многократно осъждан.
Осъжданията, които са от значение за квалификацията на деянието, предмет
на настоящото дело са:
-С Присъда № 516/24.11.2004г. по
НОХД № 309/2004г. на РС – Р., за
извършено на 21.03.2004г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 във вр.чл.194
ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/
месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание
е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Присъдата е влязла в сила на 10.12.2004г.
-С Присъда № 95/02.03.2005г. по НОХД №
455/2004г. по описа на РС – Р., за извършено на 26.04.2004г., престъпление по
чл.195 ал.1, т.3 и т.4, във вр.чл.20, ал.1 и ал.2, във вр.чл.18 от НК, му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. На
основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено
с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Присъдата е влязла в сила на 17.03.2005г.
-С Определение № 154/01.07.2005г. по НОХД № 342/2005г. на РС
– Р., за извършено на 09.10.1999г., престъпление по чл.197, т.3, във вр.
чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във вр.чл.63 ал.1, т.3 от НК, му е наложено наказание
„Обществено порицание”. С определение по същото НОХД, на основание чл.25, вр.
чл.23 от НК на А.А. е определено общо наказание по НОХД №455/04г. на РС – Р.,
по НОХД №309/04г. на РС – Р. и по НОХД №342/05г. на РС – Р., а именно „Лишаване
от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца и обществено порицание. На основание
чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с
изпитателен срок от 3 /три/ години.
Определението е влязла в сила на
11.07.2005г.
- Присъда № 116/08.04.2013г. по НОХД №
116/2013г. по описа на РС – Р., за извършено на 28.03.2013г. престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 4
/четири/ месеца при първоначален „строг” режим.
Присъдата е влязла в сила на 16.04.2013г.
Деянието,
предмет на настоящото дело е извършено от подс.А.А. на 02.02.2013г. - преди да
са изтекли 5 /пет/ години от изтичане на изпитателния срок от определеното му
общо наказание по НОХД № 455/2004г. на
РС – Р., НОХД № 309/2004г. на РС – Р. и НОХД № 342/2005г. на РС – Р..
С
оглед на гореизложеното и след като се съобрази с приетите по делото писмени
доказателства – справки за съдимост и справка за търпени наказания, съдът
прецени, че подс.И.А. е
извършил престъплението, предмет на настоящото наказателно производство в
условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1от НК и деянието следва да се
квалифицира като такова по т.7, ал.1 на чл.195 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът се съобрази с
двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни
система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
По отношение на подсъдимия И.Р.А. с ЕГН **********:
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години - за
престъплението чл.195, ал.1, т.4 предложение второ, т.5 и т.7 във вр.чл.194,
ал.1, във вр.чл.28 ал.1 от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия И.а., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното
производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната
истина, критичното отношение към извършеното деяние, тежкото му материално положение и социален
статус, а като отегчаващи – факта на многобройните му осъждания, извън необходимите
за приложение на чл.28 от НК и то за престъпления по глава V от НК – против
собствеността, което налага извода, че деянието му няма инцидентен и случаен
характер.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и
предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия И.Р.А., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което на основание чл.373,
ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му
наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/
месеца.
Имайки, предвид че подсъдимия И.Р.А., с оглед на предходните му осъждания и
търпени от него наказания се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, съдът
постанови така определеното и наложено наказание да се изтърпи от него при първоначален
„строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно чл.60, ал.1 и
чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия И.А., наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
По
отношение на подсъдимия А.Г.А. с ЕГН **********:
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години - за
престъплението чл.195, ал.1, т.4 предложение второ, т.5 и т.7 във вр.чл.194,
ал.1, във вр.чл.28 ал.1 от НК.
С оглед спазването
на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка, обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за
извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия А.А., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното
производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната
истина, критичното отношение към извършеното деяние, тежкото му материално
положение и социален статус, а като отегчаващи – факта на многобройните му
осъждания, извън необходимите за приложение на чл.28 от НК и то за престъпления
по глава V от НК – против собствеността, което налага извода, че
деянието му няма инцидентен и случаен характер.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и
предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия А.Г.А., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което на основание чл.373,
ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му
наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/година и 4 /четири/
месеца.
Имайки, предвид че подсъдимия А.Г.А., с оглед на предходните му осъждания и
търпени от него наказания се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, съдът
постанови така определеното и наложено наказание да се изтърпи от него при
първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно чл.60,
ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия А.А., наказание, съдът
намира, че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на
поставените от закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по
отношение на останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК
В настоящото
наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане предявеният
граждански иск от пострадалия - „М.М.И.” ЕАД – гр.Р., срещу подсъдимите И.Р.А.
и А.Г.А. - в размер на 994,50 лева /деветстотин деветдесет и четири лева и
петдесет стотинки/ - представляващи размера на нанесените от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
02.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
При съвкупната преценка на доказателствата, съдът прие, че е налице
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – налице е причинна връзка между
потивоправното и виновно поведение на подсъдимия И.Р.А. и подсъдимия А.Г.А. и
настъпилите вреди. Установи се по делото, че подсъдимите с деянието си са
причинили имуществени вреди на „М.М.И.” ЕАД – гр.Р. - в размер, равен на
размера на невъзстановените имуществени вреди от престъплението – сумата от 994,50
лева /деветстотин деветдесет и четири лева и петдесет стотинки/.
Ето защо осъди подсъдимия И.Р.А. да заплати на „„М.М.И.” ЕАД – гр.Р.,
сумата в размер на 497,25 лева, представляваща обезщетение за причинените с
деянието имуществени вреди и сумата от 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение, ведно
със законната лихва от датата на извършване на деянието - 02.02.2013г. до
датата на окончателното изплащане, а на Държавата – Държавна такса върху
уважената част от гражданския иск - в размер на 19,89 лева.
Ето защо осъди подсъдимия А.Г.А. да заплати на „„М.М.И.” ЕАД – гр.Р.,
сумата в размер на 497,25 лева, представляваща обезщетение за причинените с
деянието имуществени вреди и сумата от 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение, ведно
със законната лихва от датата на извършване на деянието - 02.02.2013г. до
датата на окончателното изплащане, а на Държавата – Държавна такса върху
уважената част от гражданския иск - в размер на 19,89 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимите И.Р.А. и А.Г.А. за виновни по
повдигнатите им обвинения, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК
разноските по делото в размер на 35 лева – за вещо лице, следва да бъдат
присъдени в тежест на всеки от тях – по 17,50 лева, които да бъдат заплатени по
сметка на ОД на МВР – Стара Загора.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на всеки
от подсъдимите, трайно изградените престъпни навици и стремежът им за
облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Х.А. /