Решение по дело №14721/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2683
Дата: 29 април 2020 г. (в сила от 29 април 2020 г.)
Съдия: Таня Калоянова Орешарова
Дело: 20191100514721
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                гр. София, 29.04.2020 г. 

 

                                         В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на  двадесет и пети февруари  през две хиляди и двадесета година в състав: 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева

                                                                                                             Константина Христова

 

при участието на секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №14721 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

 С  решение №564000 от 18.12.2018г., постановено по гр. д. №31315/2018г. по описа на СРС, 113-ти състав е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че К.Г.В., ЕГН **********, и П.Х.В., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, адв. Р.Р., дължат на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Б, всеки от тях по 1/2 част от следните суми – 838,88 лв. - главница за доставена в периода от 19.02.2015г. до м.04.2017г., топлинна енергия в имот с абонатен № 074797, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2018г. до изплащане на вземането, и сумата 135,11 лв. - лихва за забава върху главното вземане от 15.10.2015 г. до 06.02.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 26.02.2018 г. по ч. гр.д. № 11312/2018 г. на CPC, III ГО, 113 с-в,  като са отхвърлени исковете за разликите до пълните им предявени размери. Осъдени са  К.Г.В. и П.Х.В. да заплатят на „Т.С.” ЕАД сумата от 449,95лв. - разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното производство в размер на 45,54лв. Осъдена е „Т.С.” ЕАД да заплати на К.Г.В. и П.Х.В. сумата от 95,69 лв. - разноски за заповедното производство.

С определение №186438 от 07.08.2019год.  СРС, 113-ти състав по същото гр.дело е оставил без уважение искането на ответниците за изменение на постановеното решение в частта на разноските.

Срещу решението в отхвърлителните части е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която излага, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна, и вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени до пълния претендиран размер на претенциите.   Смята, че вземанията за периода 01.05.2014-30.04.2015год. са обективирани в издадена обща  фактура от 31.08.2015год., издадена със срок за плащане 14.10.2015год. от който момент започва да тече давността и  след като заявлението  за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на 19.02.2018год. е подадено преди да изтече тригодишния давностен срок. Посочва, че първоинстанционният съд  не е съобразил обстоятелството, че сумите по фактурите за м.08.2015год. стават изискуеми едва м.10.2015год., поради което не са погасени по давност. Посочва, че не е съобразено, че с оглед на чл.32, ал.1 от ОУ е определен тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, като задължение за заплащане на сумите. Сочи, че също така са дължими и суми за услугата дялово разпределение, което изрично е предвидено в ОУ и съобразно фактурите за потребление на ТЕ и съответно лихви върху същите. Претендира за присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд не се явява представител на въззивника и с допълнителна молба  до съда  поддържа въззивната жалба.

В отговор на въззивната жалба на  „Т.С.“ ЕАД, въззиваемите П.Х.В. и К.Г.В., чрез адв. Р. са оспорили въззивната жалба, която считат за неоснователна.

Срещу така постановеното решение в уважените части е подадена въззивна жалба от ответниците  К.Г.В. и П.Х.В., подадена чрез адв.Р., в която посочва, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и                                                                                                                                                 е необосновано. Посочва, че първоинстанционният съд цитира разпоредби за понятието битов клиент и които водят до извод, че за да възникне задължение за заплащане на цената на доставена до топлоснабден имот топлинна енергия следва задълженото лице да притежава правото на собственост или ограничено вещно право на ползване върху същия. Смята, че доказателство за право на собственост на ответниците не е представено от ищеца и това обстоятелство остава недоказано по делото, а аргументите на първоинстанционният съд относно наличие на косвени доказателства не водят до доказване на това кой е собственик на имота. Сочи, че при това положение исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло, като смята, че исковете не са доказани и по размер. Посочва, че размерът на погасеното по давност вземане не е определен правилно от ССЕ, тъй като е работило по прогнозните начислени суми, а не съобразно посочените суми в СТЕ. Смята, че с оглед на СТЕ общия топломер в абонатната станция не е преминал метрологична проверка в срок. Изтъква, че не е основателна претенцията за заплащане на такса за дялово разпределение и не се дължат лихви за забава върху вземанията по фактурите след като няма установяване на публикуване в интернет страницата на ищеца на същите.   Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира за присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаде отговор на въззивна жалба от ищеца „Т.С.“АД  Подадена е молба в която се прави искане да се остави без уважение жалбата и се претендират разноски по делото.

Третото лице помагач „Т.С. “ЕООД не е взело становище по въззивната жалба.

Постъпила е частна жалба от ответниците срещу определение на СРС от 07.08.2019год.   на СРС, 113-ти състав по същото гр.дело, с което е оставено без уважение искането на ответниците за изменение на постановеното решение в частта на разноските. Моли да се отмени обжалваното определение и да се уважи искането за присъждане на разноски. Претендира за разноски и по настоящото производство.

Не е постъпил отговор на частната жалба от  „Т.С.“АД. 

       Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

„Т.С.” ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК  с вх. № 3017661/19.02.2018г. срещу К.Г.В. и П.Х.В. за осъждане  за посочените суми  и всеки един по ½ от същите и по което е образувано гр.д. №11312/2018г. по описа на СРС, 113-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец  05.2014год. до месец  04.2017г.  в размер на  1551,23лв.-главница, сумата от 55,88лв. –за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК“** **********, с аб. №074797 и 247,99лв.-законна лихва за забава за периода от 15.10.2015год. до 06.02.2018год. и  10,40лв.-лихва върху сумата за дялово разпределение за същия период, както и законната лихва върху главницата от 19.02.2018год.-датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок са постъпили възражения от длъжниците и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск спрямо тях за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №31315/2018г. СРС, 113-ти състав.

В  срока за отговор на исковата молба,   ответниците  са депозирали такъв и в който оспорват исковете. Смятат, че е недопустим искът за сумата от 55,88лв.-сума за услугата дялово разпределение и която е вземане на третото лице помагач. Оспорват да имат качеството на потребители след като липсва писмен договор между страните за доставяне на ТЕ за процесния имот, както и смятат, че не е доказано, че те са собственици на същия и което не се установява от приложените към исковата молба доказателства. Твърдят, че трето лице е собственик на процесния имот. Считат, че сумите за ТЕ за процесния период са частично погасени по давност, не е ясно как са изчислени сумите за дялово разпределение и  не е налице и забава, за да се претендират лихви. Излагат, че трето лице е погасявало задълженията, а ищецът е неправилно е отнасяло плащанията и не е доказано количеството и съответно стойността на ТЕ за процесния имот. Претендира за присъждане на разноски.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове частично и е приел за установено, че ответниците дължат  на „Т.С.“ ЕАД  сумата от 838,88лв., главница за доставена топлинна енергия  за периода 19.02.2015год. до 04.2017год., ведно със законната лихва от 19.02.2018год. и сумата от 135,11лв., лихва за забава върху главното вземане от 15.10.2015год. до 06.02.2018год., като е отхвърлил в останалата част претенциите до пълния претендиран размер. Приел е, че страните са в облигационни отношения, след като ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот на посочения адрес и с аб.номер с оглед на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото- списък на живущите в бл.***вх.Д, в ЖК“*****“ с посочен за ап.87 титуляр  П.Х.В. и посочени брой радиатори и разпределители за отчитане в жилището- три броя и с подпис върху списъка на титуляра, който не е оспорен,  молба декларация от ДСК за вписване на ипотека за придобит  от двамата ответници процесен имот, възражения, подадени срещу заповед по чл.410 ГПК, в които самите ответници, подписали заявленията са посочили за свой адрес адреса на процесния имот, пълномощно също изхождащо от ответниците, с което упълномощават тяхната дъщеря Д.П.Н.и в което както те така и  за тяхната дъщеря са посочили за свой адрес- адреса именно на процесния имот. За да уважи претенциите за посочените суми, съдът е кредитирал ССЕ, като е приел, че за периода м. 05.2014год. до м.04.2017год. стойността на ТЕ е за сумата от 1151,23лв., като при направено възражение за погасяване по давност на претенцията за стойността на ТЕ е приел, че е основателно за периода м.05.-м.12.2014год.  и за сумата от 312,35лв., като е приел, че общо задължението възлиза на 838,88лв.  и съответно за сумата от 135,11лв. -лихва за забава върху главницата, като за разликата до пълния претендиран размер претенциите са отхвърлени.  

   Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

      Въззивните жалби са подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.  Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор, но  само в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.           

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

      За да се уважи предявения главен иск, че ответниците дължат процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответниците са потребители на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответниците има монтиран топломер в АС, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и  изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия. 

       Независимо, че ищецът не е представил документ за собственост относно процесния недвижим имот, правилно първоинстанционният съд при съвкупната преценка на множество косвени писмените доказателствата по делото е приел, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот, за който се претендира да е доставяна ТЕ и се  иска заплащане на нейната стойност и с оглед на това, че именно   ответникът е посочен в списъка на  съсобствениците  на ЕС и на абонатите  на същия адрес, с подпис на абоната, който не е оспорен,  молба  от ДСК за вписване на законна ипотека върху същия имот за отпуснат заем на ответниците за придобиването му, който имот същите са посочили за своя адрес и адрес на пълномощника им, приложените  главни отчети отчети на уредите също с посочен абонат ответника и с подпис върху същите, които също не са оспорени, както и при заявеното в отговора на исковата молба твърдение, че процесния имот е собственост на трето лице, за което обаче не са представили доказателства, поради което като собственици на същия са потребители на ТЕ и между страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.

        Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на  вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В смисъла на горното легално определение, ответниците, като собственици на имота, имат качеството на потребители на топлинна енергия, поради което са   материалноправно легитимиран да отговарят по предявените искове. В тази връзка е неоснователно възражението на въззивниците ответници, че неправилно исковете са уважени  след като не е представено доказателства за собственост по отношение на процесния имот от ищеца след като в случая са налице освен множество косвени доказателства в тази връзка, а именно списък на живущите в бл.***вх.Д,  в ЖК “*****“ с посочен за ап.87 титуляр  П.Х.В. и посочени брой радиатори и разпределители за отчитане в жилището- три броя и с подпис върху списъка, който не е оспорен,  молба декларация от ДСК за вписване на ипотека върху придобит на името на двамата ответници недвижим имот, със същия адрес, като процесния,  приложеното пълномощно от двамата ответници, в което също са посочили за свой адрес, както и за адрес на пълномощника им тяхната дъщеря именно адреса на процесния имот, както и  главни отчети, с подпис за потребител П.Х.В., които също не са оспорени и които преценени в съвкупност водят до извод, че са собственици на процесния имот и съответно потребители на ТЕ за него. Още повече, че в отговора на исковата молба има твърдения, че процесния имот е собственост на трето лице и за което не са  ангажирали доказателства да е налице прехвърляне на собствеността от ответниците.

       Не са изложени оплаквания  във въззивната жалба на ищеца по стойността на ТЕ, която първоинстанционният съд е приел по ССЕ от 1 151,23лв., вместо по СТЕ и която е в друг размер и при действието на правилата на чл.269 ГПК,  въззивният съд е ограничен само от доводите във въззивната жалба и не следва да променя фактическите изводи след като няма оплакване в тази връзка, а дължи произнасяне само по релевираните доводи за това, че неправилно е прието, че част от вземането е погасено по давност след  като общата  фактурата за вземанията за ТЕ за първия отоплителен период  е издадена на 31.08.2015год. и  сумите по нея са станали изискуеми едва от м.10.2015год. според въззивника.  В тази връзка следва да се има в предвид, че съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.  В случая съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и в сила от 12.03.2014год. и е неоснователно позоваването във въззивната жалба   на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2008г., съгласно които, купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата сума в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед  приложимите в случая Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2014г., съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014год. месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача или след покана. При тази уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия с оглед на чл.114, ал.2 ЗЗД  давността започва да тече от датата на която вземането е възникнало и за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено- от първо число на следващия месец, поради което вземанията за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2014год. и до м.01.2015год. в случая се явяват погасени по давност. Счетоводните операции на ищеца като фактуриране, издаване на кредитни известия и префактуриране в общи фактури нямат отношение към момента на възникване на вземането. Както е възприето с ТР №3/2011год. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена ТЕ имат периодичен характер и се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок,  съгласно чл.111, б.в от ЗЗД. С оглед на което изцяло неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ищеца за това, че давността за вземанията за целия период м.05.2014год. -04.2015год. се погасяват едва след издаване на фактурата от 31.08.2015год. и то от м.10.2015год.

       Основателни са оплакванията във въззивната жалба на ищеца, че неправилно не е уважен установителният иск за вземането за услугата „дялово разпределение“ за процесния период 05.2014-04.2017год. от общо 55,88лв. или по средно от 1,60лв. на месец, която безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за процесния имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчет на уредите, като сумата за извършената услуга се дължи от потребителя на топлофикационното дружество на основание чл. 36 от ОУ на договора за продажба на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. На основание чл. 139б ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение като изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 149 б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, а на основание чл. 22 от общите условия на „Т.С.“ ЕАД, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“ извършвана от избрания от тях търговец. С оглед на което и при представените доказателства за възложено извършване на услугата дялово разпределение от третото лице помагач по делото, чиито служители  реално са осъществявали  годишните отчети на уредите за дялово разпределение и изравнителните сметки, които са и приложени по делото и с оглед чл.162 ГПК съдът определя размера, съгласно ССЕ и с оглед аналогичните случаи за услугата дялово разпределение и   намира, че е доказана претенцията за процесния период за сумата от 55,88лв.  В останалата част претенциите за лихва за забава върху услугата дялово разпределение се явява неоснователна след като за нея не е установен  ред за плащането й и съответно забава за плащането й, включително и след покана, за каквато няма данни по делото.

       По въззивната жалба на ответниците изцяло неоснователни са доводите, че  не е доказано, че същите са собственици, респективно потребители на ТЕ за процесния имот в предвид съвкупната преценка на множеството косвени доказателства, това, че именно ответниците са посочили за свой адрес по делото адреса на процесния имот, подписани са главните отчети на уредите от ответника и което не е оспорено  по делото, а в предвид и твърдението на ответниците в исковата молба, че трето лице е собственик на имота и за което твърдение не са представени доказателства по делото.  Неоснователно се явява оплакването, че не е доказана и по размер претенцията за стойността на ТЕ, като смята, че общия топломер в абонатната станция не е преминал метрологична проверка в срок и след като именно по този въпрос има отговор в СТЕ, че топломерът в АС  е преминал метрологичните проверки на всеки две години и в свидетелството за проверка е дадено заключение, че съответства, а СТЕ не е оспорена. Изрично в приетата СТЕ вещото лице е посочило, че за да отговори на въпросите и даде заключението си за дължимите суми за реално доставената ТЕ е взело в предвид освен приложените доказателства по делото и данните в справката отчет на топломера в АС, техническата характеристика на същата, като сградата се топлозахранва от една абонатна станция, свидетелствата за метрологичната проверка, акта за разпределение на кубатурата на имота, отчет на водомера, изравнителните сметки и е обосновало извода си, че за процесния период отчитането на ТЕ и разпределението й в сградата ЕС, където се намира процесния имот е извършвано след отчет на топломера в АС, който е преминал метрологична проверка, приспаднати са технологичните разходи, като в случая е констатирано, че в  процесния имот има 1бр. отоплително тяло, щранг лира в банята и един брой водомери за топла вода, като на отоплителното тяло е поставен ИРРО, подменен на 11.05.2016год. с такъв за радиоотчитане и съобразени  с отчетите  с подпис за потребител и коректно са отразени отчитанията в изравнителните сметки, а сумите за ТЕ са начислявани в съответствие с Наредба №16-334/16.04.2007год. за топлоснабдяването. В случая независимо, че неправилно е посочена от първоинстанционният съд стойността на  ТЕ по ССЕ, вместо по СТЕ и  която, съобразно СТЕ е в  по-висок размер от приетата след като няма конкретно оплакване в тази връзка във въззивната жалба на ищеца не следва да се променя резултата относно дължимата сума за главница  и то по жалба на ответниците.

       Основателна се явява въззивната жалба на ответниците относно лихвата за забава върху главницата, присъдена в първоинстанционното решение след като съобразно чл.33, ал.1 от ОУ от 2014год., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в тридесет дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача и след като не са представени в тази връзка доказателства по делото, неправилно първоинстанционният съд е приел, че  се дължи заплащане на обезщетение за забава върху размера на дължимата сума за ТЕ и в тази, част първоинстанциинното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията се отхвърли.

       По частната жалба  на ответниците срещу определение от 07.08.2019год., постановено от СРС по реда на чл.248 ГПК, с което оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, настоящият въззивен състав намира същата за частично основателна като с оглед на представените доказателства за направени от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение от по 100лв. за всеки от тях, заплатени по посочена банкова сметка ***върлената част от исковете следва да се присъдят разноски от по 52,04лв. за всеки от ответниците/ общо от 104,04лв./ вместо общо присъдените в решението от общо 95,69лв. и в останалата част частната жалба е неоснователна. Не следва да се присъждат разноски по частната жалба след като производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно и не следва да се кумулират  нови задължения за разноски, включително и по обжалване на акта на първоинстанционния съд в частта за разноските.

Поради изложените съображения и поради частичното несъвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд,  следва да бъде  отменено по отношение на сумата от 135,11 лв. - лихва за забава върху главното вземане от 15.10.2015г. до 06.02.2018г., както и в отхвърлителната част за сумата от 55,88лв.-възнаграждение за дяловото разпределение за периода м. 05.2014 год. до м.04.2017год. и вместо това постановено друго, с което претенцията по чл.86 ЗЗД се отхвърли, а претенцията за сумата от 55,88лв. за възнаграждение за дялово разпределение се уважи, като в останалата обжалвана част решението следва да се  потвърди.

   При този изход на делото се дължат разноски на въззиваемата страна ищец с оглед на уважената част от исковете и от 87,31лв. разноски за заповедното производство следва да се присъдят разноски от 41,88лв., а за първоинстанционното производство от 662,69лв. се дължат разноски от 317,85лв., а на ответниците се дължат разноски за първоинстанционото производство/неправилно посочени за заповедното производство/  от общо 104,04лв. По отношение на разноските за въззивна инстанция следва да се присъдят разноски на въззивника ищец с оглед уважената част от жалбата от общо направени разноски от 150лв./ за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение/ разноски от 9,41лв., а на въззивниците ответници с оглед уважената част от жалбата  от общо направени разноски от 100лв.-за държавна такса, след като не е доказано да са направени разноски за адвокатско възнаграждение именно по въззивната жалба/ след като са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, но само по частната жалба/ се дължат разноски от 13,87лв.  

    Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

                                                             Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 564000 от 18.12.2018г. на СРС, 113-ти състав, постановено по гр.д.№31315/2018г. по описа на СРС, в частта в която е признато за установено, че К.Г.В. и П.Х.В. дължат на „Т.С.“ЕАД сумата от 135,11 лв. - лихва за забава върху главното вземане от 15.10.2015г. до 06.02.2018г., както и в отхвърлителната част за сумата от 55,88лв.-възнаграждение за дяловото разпределение за периода м. 05.2014 год. до м.04.2017год., както и в частта за разноските  в полза на „Т.С.“ЕАД над сумата от 41,88лв.-за заповедното производство и над сумата от 317,85лв.-разноски за първоинстанционното производство  и вместо това постановява:

  ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Т.С.“ЕАД срещу К.Г.В. и П.Х.В., че дължат   сумата от 135,11 лв. - лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия от 15.10.2015г. до 06.02.2018г.

            ПРИЗНАВА за установено, че К.Г.В. и П.Х.В. дължат на „Т.С.“ ЕАД всеки един от тях  по ½ от сумата от общо 55,88лв./ или по 27,94лв. всеки един от тях/- възнаграждение за услугата дяловото разпределение за периода м.05.2014год. до м.04.2017год., ведно със законната лихва от 19.02.2018год. до окончателното й изплащане.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 564000 от 18.12.2018г. на СРС, 113-ти състав, постановено по гр.д.№31315/2018 г. по описа на СРС в останалата част.

             ОТМЕНЯ определение от 07.08.2018год. по чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение решението от 18.12.2018год. в частта за разноските, като вместо това постановява: ИЗМЕНЯ решение 18.12.2018г. на СРС, 113-ти състав, постановено по гр.д.№31315/2018г. в частта на разноските, като ОСЪЖДА  „Т.С.“ЕАД  да заплати на К.Г.В. и П.Х.В. сумата от още 8,35лв.-разноски по делото/ или общо от 104,04лв./.

            ОСЪЖДА  „Т.С.“ЕАД, с ЕИК********  да заплати на К.Г.В., с ЕГН ********** и П.Х.В., с ЕГН **********  сумата от 13,87лв.-разноски за въззивното производство.

            ОСЪЖДА на К.Г.В. и П.Х.В. да заплатят на  „Т.С.“ЕАД сумата от 9,41лв.-разноски за въззивното производство.

            Решението е постановено при участието на „Т.С. “ЕООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

  

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                               2.