Решение по дело №3475/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260076
Дата: 27 октомври 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20195510103475
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                 27.10.2020г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

К.  районен съд                                                       II  граждански състав

На деветнадесети октомври                                    година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 3475  по описа за 2090 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Г.-Ч. заявява, че доверителката ѝ е работила в ответното дружество изпълнявайки длъжността "Т." от 18.05.2015г. до 28.02.2019 г., с място на работа с. М., обл. С..

На 27.02.2019 г. ищцата е депозирала заявление, пред управителя на дружеството, за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, поради неизплащане на трудовото ѝ възнаграждение и на 28.02.2019г. ѝ била връчена Заповед № за прекратявана на трудов договор. Със същата заповед ѝ били начислени обезщетения на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, за неспазено или недадено предизвестие в размер на 1 815.07 лева, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, в размер на 577.52 лв. Освен това при прекратяване на трудовото правоотношение на доверителката ѝ не ѝ било изплатено част от трудовото възнаграждение за месец 02.2019 г. в размер на 1 008.46 лева.

Твърди, че ищцата няколкократно е търсила ответното дружество, за да ѝ бъдат заплатени обезщетенията и част от заплатата ѝ за м. 02.2019 г., но до настоящия момент плащане не е настъпило, поради което счита, че за нея е налице правен интерес да депозира настоящата искова молба, с която желае да ѝ бъдат заплатени обезщетенията ѝ за трудовото възнаграждение, ведно с лихвата за забава, както следва: сумата в размер на 1 008.46 лева, представляваща част от трудово възнаграждение за м 02.2019 г., ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 71.71 лева; сумата в размер на 1 815.07 лева, представляваща обезщетения на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, за неспазено или недадено предизвестие, ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 129,07 лева; сумата в размер на 577.52 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 41.07 лева. Или ответникът дължи общо на доверителката ѝ сумата в размер на 3 642.90 лева.

   Предвид гореизложеното моли съда да осъди ответника „И.1" ЕООД, с ЕИК ***8, представлявано от Д.К.С. да изплати по банкова сметка /***/ на М.Н.М., с ЕГН ********** сумата в размер на 3 642.90 лева, представляваща дължими, но неизплатени обезщетения и част от трудово възнаграждение, ведно с мораторна лихва, разпределени както следва: сумата в размер на 1 008.46 лева, представляваща част от трудово възнаграждение за м .02.2019 г., ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 71.71 лева; сумата в размер на 1 815.07 лева, представляваща обезщетения на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, за неспазено или недадено предизвестие, ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 129,07 лева; сумата в размер на 577.52 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 41.07 лева., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като осъди ответника да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски.

 

            В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

 

В открито съдебно заседание адв. Г., в качеството ѝ на пълномощник на ищцата по делото е поискала постановяване на неприсъствено решение по спора.

 

С протоколно определение от 19.10.2020 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

 

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован на основание чл. 50 от ГПК за съдебното заседание на 19.10.2020 г., като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие. 

 

От определението на съда от 11.08.2020 г. (л. 15) и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

 

Освен това искът се явява вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. 

 

            Представените с исковата молба писмени доказателства: Допълнително споразумение към трудово договор №.; Заявление с вх. №  г.; Заповед № за прекратявана на трудов договор не са оспорени от ответника и доказват наличието на сключен между страните  трудов договор.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.     

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер  на   650,00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

 

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на Районен съд – Казанлък сумата от 145,72 лева, представляваща държавна такса от която ищецът е бил освободен.

 

Воден от горните мотиви съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА „И.1“ ЕООД, ЕИК ***8, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.С. да заплати на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 3 642.90 лева, представляваща дължими, но неизплатени обезщетения и част от трудово възнаграждение, ведно с мораторна лихва,  както следва: сумата в размер на 1 008.46 лева, представляваща част от трудово възнаграждение за м .02.2019 г., ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 71.71 лева; сумата в размер на 1 815.07 лева, представляваща обезщетения на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 129,07 лева; сумата в размер на 577.52 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на  8 дни, ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 41.07 лева., ведно със законната лихва  върху главницата считано от – 13.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА „И.1“ ЕООД, ЕИК ***8, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.С. да заплати на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 650,00 лева, представляващи направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА „И.1“ ЕООД, ЕИК ***8, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.С. да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Казанлък сумата от 145,72 лева, представляващи дължима държавна такса по производството.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението суми са платими от ответника „И.1“ ЕООД, ЕИК ***8 по посочената от ищеца банкова сметка ***:***, в „П.“ АД.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                      Районен съдия: