Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 27.10.2020г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На деветнадесети
октомври година
две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 3475 по описа за 2090 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Г.-Ч. заявява, че
доверителката ѝ е работила в ответното дружество изпълнявайки длъжността
"Т." от 18.05.2015г. до 28.02.2019 г., с място на работа с. М., обл. С..
На 27.02.2019 г. ищцата е депозирала заявление, пред управителя на
дружеството, за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, поради
неизплащане на трудовото ѝ възнаграждение и на 28.02.2019г. ѝ била
връчена Заповед № за прекратявана на трудов договор. Със същата заповед ѝ
били начислени обезщетения на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, за неспазено или
недадено предизвестие в размер на 1 815.07 лева, както и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, в размер
на 577.52 лв. Освен това при прекратяване на трудовото правоотношение на
доверителката ѝ не ѝ било изплатено част от трудовото
възнаграждение за месец 02.2019 г. в размер на 1 008.46
лева.
Твърди, че ищцата
няколкократно е търсила ответното дружество, за да ѝ бъдат заплатени
обезщетенията и част от заплатата ѝ за м. 02.2019 г., но до настоящия
момент плащане не е настъпило, поради което счита, че за нея е налице правен
интерес да депозира настоящата искова молба, с която желае да ѝ бъдат
заплатени обезщетенията ѝ за трудовото възнаграждение, ведно с лихвата за
забава, както следва: сумата в размер на 1 008.46 лева, представляваща част от
трудово възнаграждение за м 02.2019 г., ведно с мораторната лихва,
считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 71.71 лева; сумата
в размер на 1 815.07 лева, представляваща обезщетения на основание чл. 221, ал.
1 от КТ, за неспазено или недадено предизвестие, ведно с мораторната
лихва, считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 129,07 лева;
сумата в размер на 577.52 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно с мораторната лихва,
считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 41.07 лева. Или ответникът
дължи общо на доверителката ѝ сумата в размер на 3 642.90 лева.
Предвид
гореизложеното моли съда да осъди ответника „И.1" ЕООД, с ЕИК ***8,
представлявано от Д.К.С. да изплати по банкова сметка /***/ на М.Н.М., с ЕГН **********
сумата в размер на 3 642.90 лева, представляваща дължими, но неизплатени
обезщетения и част от трудово възнаграждение, ведно с мораторна лихва,
разпределени както следва: сумата в размер на 1 008.46 лева, представляваща
част от трудово възнаграждение за м .02.2019 г., ведно с мораторната
лихва, считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 71.71 лева;
сумата в размер на 1 815.07 лева, представляваща обезщетения на основание чл.
221, ал. 1 от КТ, за неспазено или недадено предизвестие, ведно с
мораторната лихва, считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на
129,07 лева; сумата в размер на 577.52 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ,
ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер
на 41.07 лева., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като осъди
ответника да заплати на ищеца сторените в настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В открито съдебно
заседание адв. Г., в качеството ѝ на пълномощник на ищцата по делото е
поискала постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно
определение от 19.10.2020 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил
към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал.
2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован на
основание чл. 50 от ГПК за съдебното заседание на 19.10.2020 г., като не
изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано
в негово отсъствие.
От определението на
съда от 11.08.2020 г. (л. 15) и приложените към делото призовки е видно, че на
ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това искът се
явява вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Представените
с исковата молба писмени доказателства: Допълнително споразумение към трудово
договор №.; Заявление с вх. № г.;
Заповед № за прекратявана на трудов договор не са оспорени от ответника и
доказват наличието на сключен между страните трудов договор.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 650,00 лева, представляващи възнаграждение
за един адвокат.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на Районен съд –
Казанлък сумата от 145,72 лева, представляваща държавна такса от която ищецът е
бил освободен.
Воден от горните
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „И.1“ ЕООД, ЕИК ***8,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.С. да заплати на М.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 3 642.90 лева,
представляваща дължими, но неизплатени обезщетения и част от трудово
възнаграждение, ведно с мораторна лихва,
както следва: сумата в размер на 1 008.46 лева, представляваща част от
трудово възнаграждение за м .02.2019 г., ведно с мораторната лихва,
считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 71.71 лева; сумата
в размер на 1 815.07 лева, представляваща обезщетения на основание чл. 221, ал.
1 от КТ, ведно с мораторната лихва, считано от 01.04.2019 г.
до 12.12.2019 г. в размер на 129,07 лева; сумата в размер на 577.52 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 8 дни, ведно с мораторната лихва,
считано от 01.04.2019 г. до 12.12.2019 г. в размер на 41.07 лева., ведно със
законната лихва върху главницата считано от –
13.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „И.1“ ЕООД, ЕИК ***8, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Д.К.С. да заплати на М.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 650,00 лева, представляващи направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „И.1“ ЕООД, ЕИК ***8, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Д.К.С. да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Казанлък
сумата от 145,72 лева, представляващи дължима държавна такса по производството.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.
236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението суми са платими от ответника „И.1“
ЕООД, ЕИК ***8 по посочената от ищеца банкова сметка ***:***, в „П.“ АД.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: