№ 982
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209758 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от А. Ф. Ч., ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 42-0001568/06.06.2022 г., издадено от Д.ИВ.Б. -
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“)
– гр. София, с което на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПр) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси (Наредба № 2 от 2002 г.), и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП.
В жалбата се изтъкват доводи за отмяна на наложеното наказание по т.
1 от НП, тъй като жалбоподателя излага твърдения за неправилно приложена
санкционна норма за нарушение, което не е извършил виновно. Моли за
отмяна на НП в тази част като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, в нарушение на материалния закон и процесуалните правила,
довели до ограничаване на правото му на защита. Не се претендират
разноски.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и
не изпраща свой процесуален представител.
Въззиваемата страна – РД „АА“ редовно призована, не се явява и не
изпраща свой процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 13.03.2022 г. около 10:15 ч. на Централна автогара „София“, сектор
15 на жалбоподателя А. Ф. Ч., ЕГН: **********, в качеството му на водач на
автобус от категория М2, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. №
СM****AH, собственост на ЕТ /фирма/, БУЛСТАТ: ************, с адрес:
/адрес/, извършващ обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия
по маршрут „Рудозем-София“, е направена проверка от контролните органи
на РД „АА“ гр. София. При проверката са изискани документи, като от страна
на жалбоподателя е представен пътен лист № 786704/13.03.2022 г., заедно със
заверено копие на лиценз на Общността № *********, валиден до 31.12.2026
г. Поискани са още копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат
и подпис от общината възложител по образец (приложение № 1) и контролен
талон към СУМПС № ***********, които не били предоставени от водача А.
Ф. Ч.. Въз основа на това свидетелят Ю. С. Б. на длъжност „Инспектор“ към
РД “АА“ гр. София, съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 317868/13.03.2022 г. за нарушение на чл. 40, ал. 1, т.5
от Наредба № 2 от 2002 г., както и за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН
не е постъпило възражение. На 06.06.2022 г. Директора на РД „АА“ е издал
атакуваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 105, ал.1 от
ЗАвтПр е наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.
40, ал.1, т.5 от Наредба № 2 от 2002 г. и на основание чл. 183, ал.1, т.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
(десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на
свидетеля Ю. Б. (актосъставител), като прецени, че показанията му са пълни,
последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях
актосъставителят излага своите преки и непосредствени възприятия относно
извършването на проверката, констатираното нарушение и съставянето на
АУАН за него, т. е. показанията на същия се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи чл. 84 от ЗАНН
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
2
производството по обжалване на наказателни постановления,
административнонаказващия орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е
за него. Отразените в акта за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция, като
същите не се считат за установени до доказване на противното със способите
за събиране на доказателствата в наказателния процес. Във въззивното
производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които
годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда
и условията на НПК, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното
следствие.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата на А. Ф. Ч., ЕГН: ********** срещу наказателно
постановление № 42-0001568/06.06.2022 г., издадено от директора на РД
„АА“ – гр. София е подадена от правоимащо лице и в определения в закона
срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по
спазването на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални
документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В
случая АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – свидетел Ю. Б. -
на длъжност „инспектор“ в РД“АА“, упълномощен да издава АУАН, а НП е
издадено от директора на РД „АА“, упълномощен със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, в съответствие с чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПр и чл. 189, ал.12 от
ЗДвП. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени,
доколкото АУАН е съставен в присъствието на свидетел по установяване на
нарушението, като препис от последния е връчен на жалбоподателя. Спазени
са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за
издаването на НП, доколкото нарушението е извършено и констатирано на
13.03.2022 г. с АУАН, връчено на лицето на 13.03.2022 г., а НП е издадено на
06.06.2022 г., връчено на 07.07.2022 г. Жалбата е подадена в срок.
По т.1 от НП, административно-наказващия орган (АНО) правилно е
установил, че жалбоподателят А. Ф. Ч., ЕГН: ********** като водач на
автобус от категория М2, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег. №
СM****AH, собственост на ЕТ /фирма/, БУЛСТАТ: ************, с адрес:
/адрес/, извършващ превоз на пътници по редовна автобусна линия „Рудозем-
София“. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба №
2/15.03.2002 г. се предвижда, че по време на работа, водачът е длъжен да
представи при поискване на контролните органи, копие на маршрутно
разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по
образец /приложение № 1/. По смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби
3
/ДР/ на Наредба № 2/15.03.2002 г. "Маршрутно разписание" е основен вид
разписание на автобусната линия, като според б. а) на същия "маршрутното
разписание на междуселищните линии задължително съдържа следните
елементи: наименование на линията, списък на всички спирки (автогари) по
маршрута, време на тръгване, пристигане и престой на всяка спирка за всички
курсове, разстояния, особености на линията (изпълнение в отделни дни,
сезонност и др.)". За посоченото административно нарушение, съдът счита, че
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя със санкцията по
чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр. Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр
за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени
въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари,
за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв. В конкретния случай, съдът намира, че
правилната санкционна норма, под която е трябвало да бъде подведен
жалбоподателят, е разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗАвтПр. Разпоредбата на
чл. 93, ал. 2 ЗАвтПр предвижда значително по-нисък размер на
административното наказание, а именно глоба в размер на 100 лева, когато
водач на моторно превозно средство извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. По делото
безспорно се установи, че в момента на извършване на проверката
жалбоподателят А. Ф. Ч., ЕГН: ********** не е представил на контролните
органи документ – копие на маршрутно разписание за извършвания превоз,
заверено със свеж печат на общината възложител, изискуем съгласно
подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗАвтПр, а именно чл. 40, ал.
1, т. 5 от Наредба № 2/15.03.2002 г.
По гореизложените съображения съдът намира, че с оглед на това, че
жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което не е извършил, а за
извършеното от него нарушение е приложена неправилна санкционна норма,
то наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно
по тази му част.
Отделно от изложеното съдът намира, че дори и да се приеме формално
наличие на нарушение от обективна страна то същото представлява
маловажен случай като наказващият орган неправилно и в нарушение на
закона, не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 28 от ЗАНН е
предвидено, че за "маловажни случаи“ наказващият орган не налага
наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
4
12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/ 2005 г. ОСНК, докладчик съдията
Блага И., преценката на административнонаказващият орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай съдът намира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, което е основание за отмяната на Наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. Съгласно горното, съда
приема, че с извършеното деяние не са засегнати никакви права и законни
интереси на трети лица и не са им нанесени имуществени вреди. Не са
настъпили общественоопасни последици и целите на превенцията биха се
постигнали и по друг процесуален ред, без налагане на глоба, а само с
предупреждение.
В заключение, съдът намира, че АНО не е приложил правилната
санкционната норма, което представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН, което се явява съществено и води до отмяна на НП.
Т. 2 от НП не е обжалвана и е влязла в сила.
По така изложените съображения, съдът намира, че процесното НП, в
частта му по т. 1, следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и
неправилно.
Тъй като разноски не са поискани от нито една от страните, то съдът
намира за безпредметно да бъдат обсъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 42-0001568 /06.06.2022
г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РД „АА“) – гр. София, в частта му по т. 1, с която на
основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтПр на А. Ф. Ч. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 40, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 2 от 2002 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5