ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 477
гр. Бургас , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500758 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Иван Николаев Недков против Разпореждане № 293
от 05.03.2021 г., постановено по частно гр. дело № 1517/2021г. по описа на Районен съд -
Бургас, с което съдът е оставил без уважение заявлението на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК против С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: с. *************, община ******, ул. ****
№ * за плащане на задължения по Договор за потребителски кредит PLUS - 15748396,
сключен на 22.08.2018 г. със „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България,
вземанията по който са прехвърлени на заявителя „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД
с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. и съгласно
подписано към него Приложение № 1 от 09.03.2020 г., в частта относно сумата от 5165,24
лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 13.03.2020 г., както и
искането за присъждане на разноски над уважения размер от 272,48 лева до пълния заявен
такъв от 390,94 лева.
В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
оспореното разпореждане, като се излагат подробни възражения срещу изводите на
първоинстанционния съд, с които е приел, че договорът за кредит е недействителен поради
сключването му в нарушение на императивните норми на чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11,
1
ал. 1 т. 9, 10 и 11 от ЗПК. Заявява, че съгласно чл. 11, ал. 1 т. 11 от ЗПК погасителният план
към договора за кредит трябвало да съдържа информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, което изискване в случая било спазено.
Позовава се на съдебна практика на националните съдилища, както и на решение по дело С-
42/15 от -09.11.2016 г. на СЕС. На следващо място намира, че неправилно районният съд е
приел, че за да е действителен договора е необходимо в договора да е разписана методика за
определяна на годишния процент на разходите. Според жалбоподателя, в разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК се съдържа изчерпателно изброяване на компонентите, които съставят
ГПР, поради което не можело да става дума за неяснота у потребителя за разходите,
включени в ГПР. Заявява, че в процесния договор по ясен начин са отразени общият размер
на кредита, лихвеният процент /в конкретния случай уговорен като фиксиран/, годишният
процент на разходите /в рамките на допустимия от закона максимален размер/, общата
дължима сума от потребителя и е налице приложен погасителен план, съдържащ броя на
погасителните вноски, падежа на всяка една от тях, като цялата тази информация изпълва
императивните изисквания досежно съдържанието на договора за потребителски кредит.
Моли за отмяна на оспореното разпореждане и произнасяне по същество, като бъде уважено
искането за издаване на заповед за изпълнение и за претендираната договорна лихва.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия
срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима. По аргумент от чл. 413,
ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на ответника по заповедното
производство.
Въз основа на закона и събраните доказателства по делото, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от страна на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, с което се претендира да бъде разпоредено длъжникът С. Х. Х., ЕГН
**********, да заплати на дружеството следните суми, вземането, за които произтича от
Договор за потребителски кредит PLUS - 15748396, сключен на 22.08.2018 г. с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, и което е прехвърлено на заявителя „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.08.2019 г. и подписано към него Приложение № 1 от 09.03.2020г., а именно:
сумата от 10805,28 лева – главница; сумата от 5165,24 лева - договорна лихва за периода от
05.07.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска до 13.03.2020 г. – датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/, сумата от 1076,40 лева –
обезщетение за забава за периода от 06.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното присъждане на сумата.
2
На основание чл.410, ал.3 ГПК към заявлението са представени Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS – 15748396 от 22.08.2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. – клон България; Общи условия по договор за кредит; Приложение към
договора за кредит за предоставяне на кредитна карта; Сертификат за сключена застраховка
„Защита на плащанията“ и Общи условия по застраховка „Защита на плащанията“;
Сертификат за сключена застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“ и Общи
условия по застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“
Въз основа на депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, Районен съд - Бургас е постановил заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 05.03.2021г. по частно гр. дело № 1517/2021г. по описа на
Районен съд - Бургас, по силата на която е разпоредил длъжникът С. Х. Х., ЕГН
**********, да заплати на кредитора - "Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните
суми, а именно: сумата от 10805,28 лева – главница и сумата от 1076,40 лева –обезщетение
за забава, за периода от 06.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното присъждане на сумата.
С Разпореждане № 293 от 05.03.2021г., постановено по частно гр. дело № 1517/2021г.
по описа на Районен съд – Бургас, съдът е оставил без уважение заявлението на "Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК против С. Х. Х. за претендираната сума в размер на 5165,24 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2019 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска до 13.03.2020 г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост, както и е отхвърлено искането за присъждане на разноски в заповедното
производство за сумата над 272,48 лева до пълния претендиран размер от 390,94 лева.
Видно от представения Договор за потребителски кредит PLUS – 15748396 от
22.08.2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България,
дружеството в качеството му на кредитодател е предоставило на С. Х. Х., в качеството му
на кредитополучател паричен заем в размер на 12000 лева като по договора е уговорено и
задължение за плащане на застрахователна премия в размер на 4320 лева. Длъжникът е поел
задължение да върне получения заем на 96 броя месечни вноски, всяка една в размер на
252.77 лева, при уговорен годишен лихвен процент в размер на 13,74% и годишен процент
на разходите в размер на 15,88 %.
В заявлението по чл. 410 от ГПК са изложени твърдения за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем поради неплащане на дължимите погасителни вноски, като
уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост било получено от длъжника на
13.03.2020 г.
3
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и доколкото претендираните вземания
произтичат от договор за паричен заем, към който е приложим Закона за потребителския
кредит, заповедният съд е извършил служебна проверка дали искането противоречи на
закона и на добрите нрави, както и относно наличието на неравноправни клаузи, и е стигнал
до извод, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. В мотивите
на оспореното разпореждане, съдът е приел, че договорът е сключен в нарушение на: чл. 11,
ал. 1 т.11 от ЗПК, тъй като липсват данни относно компонентите, формиращи ГПР, както и
на чл. 11, ал. 1 т. 12 от ЗПК, тъй като в погасителния план липсва разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълните разходи.
БРС е заключил, че дори и посредством извършването на обичайни изчисления, съобразно
изложените параметри и условия на договора, остава неясно как е формиран размера на
начислената договорна лихва в претендирания размер от 5165,24 лева.
Настоящия състав, намира, че неправилно районният съд в рамките на висящото пред
него заповедно производство е приел, че договорът за кредит е недействителен, поради
което дължима е само чистата стойност на кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа
задължително информация относно годишния процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключванията на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. За целите
на проверката, която извършва заповедния съд в производството по чл. 410 от ГПК, за да се
приеме, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, достатъчно е в договора за
заем да е посочен приложимия ГПР /в случая същият е посочен – 15.88 %/, както и да се
съдържа информация за общата дължима сума, като и това изискване е спазено – посочено
е, че общата стойност на плащанията е в размер на 24265,92 лева. Тази информация е
достатъчна, за да се прецени от външна страна, че договора съдържа онази минимално
необходима информация, която осигурява възможност на потребителя да прецени
финансовата тежест, която поема със сключването на договора. Дали и доколко посочения в
договора годишен процент на разходите е правилно определен, съгласно определения в ЗПК
начин /приложение № 1/, както и дали същият отразява и включва всички разходи по
кредита, е въпрос, който не може да бъде изследван в рамките на заповедното производство.
Възражения в тази насока могат да бъдат релевирани в рамките на исковото производство
по чл. 422 от ГПК, в което могат да бъдат ангажирани и съответни доказателства.
В допълнение, следва да се спомене, че в решение по дело C 42/15, Съдът на ЕС
приема, че посочването на годишния процент на разходите в договора за кредит е от
съществено значение в контекста на Директива 87/102, доколкото позволява на потребителя
да прецени обхвата на своето задължение (пар.67). Непосочването в договора за кредит на
съществени данни /между които и ГПР/ може да обоснове прилагането на санкция за
кредитора, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, която по принцип се
приема за пропорционална мярка по смисъла на чл. 23 от Директивата за защита на
4
потребителите. Въпреки това, СЕС обръща внимание, че подобна мярка не би била
пропорционална такава, ако липсващите данни от договора за кредит, са от такова естество,
че не биха могли да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение (пар.71 от решението).
С оглед изложеното, и доколкото в договора за кредит по ясен и недвусмислен начин
са посочени както размерът на ГПР в % , така и общата стойност на плащанията по кредита,
то липсата на конкретни данни относно компонентите, които формират приложимия ГПР, не
може да бъде основание за заповедния съд да приеме за недействителен договора за кредит.
По идентични съображения, настоящият състав не споделя изводите на районния съд
за недействителност на договора за кредит поради това, че същия не съдържа данните по чл.
11, ал. 1 т. 12 от ЗПК, в частта касаеща съдържанието на погасителния план.
Както вече бе отбелязано, в Решението по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че член
23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да
предвиди в националната си правна уредба, че когато договорът за кредит не съдържа
всички изисквани данни съгласно член 10, параграф 2 от тази директива, то договорът може
да се счита като сключен без лихви и без разноски, но само когато става въпрос за данни,
чиято липса е от естество да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение.
В настоящия случай, действително погасителният план не съдържа разбивка на
включените във всяка една погасителна вноска дължими суми по главница, лихви и
допълнителни разходи, но това не е довело до невъзможност на потребителя да прецени
какъв е обхвата на задължението му. Всяка вноска е индивидуализирана по размер, който е
един и същ за всички 96 месечни вноски. Посочен е и размер на оставащата главница след
всяка една вноска.
От друга страна, в действителност, липсата на разбивка на отделните суми, включени
в погасителната вноска, и по – конкретно липсата на данни относно размера на дължимата с
всяка вноска договорна лихва, възпрепятства съдът да извърши преценка дали
претендираната сума от 5165.24 лева, представлява точен сбор от вноските по лихва за
периода от 05.07.2019 г. до 13.03.2020 г., но този въпрос касае правилността на
изчисленията, за които съдът в заповедното производство не следи служебно. Правилни са
изводите на БРС, че дори и чрез обичайно изчисление на дължимата договорна лихва при
зададените в заявлението параметри /олихвяема главница в размер на 5165,24 лева, лихвен
процент в размер на 13,74 % и период от 05.07.2019 г. до 13.03.2020 г./, не може да бъде
постигнат резултат, близък като стойност до претендираната сума от 5165.24 лева, но както
вече бе посочено проверка относно правилността на изчисленията, съдът не е длъжен да
извършва в рамките на заповедното производство. Съгласно приетото в т.2б на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, в производството по чл.410 от ГПК,
преценката на съда по основателността на искането е ограничена единствено до проверка на
5
твърденията изложени в заявлението. В случая, твърденията изложени в т.9 и т.12 от
заявлението по чл.410 от ГПК индивидуализират претендираното вземане по основание и
размер за всяко от отделните пера (главница, договорна и мораторна лихва, законна лихва
върху непогасената главница), посочени са начинът и периодът на формиране на
акцесорните вземания; налице са данни за завършен фактически състав на цесията
предвиден в чл.99 от ЗЗД, т.е. заявлението е редовно от формална страна. В заявлението са
изложени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването,
съществуването и изискуемостта на претендираните вземания за главница, договорна и
мораторна лихва в посочения размер и период, а правилността на изчисленията е въпрос,
който може да бъде предмет на разглеждане в евентуално исково производство по чл. 422 от
ГПК.
Ето защо, приемайки в настоящия случай, че договорът за кредит е недействителен,
районният съд е излязъл извън обективните предели на дължимата потребителска защита по
смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, и неправилно е отрекъл и съществуването на
основанието на което се претендира уговорената с договора възнаградителна лихва.
С оглед на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното
разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за
издаване на заповед за изпълнение за процесната сума в размер на 5165,24 лева,
представляваща договорна лихва. Предвид това, следва да се присъди допълнително и
сумата от 118,46 лева, представляваща разликата над уважения от БРС размер на
претендираните разноски от 272,48 лева до пълния заявен такъв от 390,94 лева. Разноски за
настоящото производство не се претендират.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 293 от 05.03.2021 г., постановено по частно гр. дело №
1517/2021г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е оставил без уважение
заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против С. Х. Х., ЕГН **********, с
адрес: с. *************, община ******, ул. **** № * за плащане на задължения по
Договор за потребителски кредит PLUS - 15748396, сключен на 22.08.2018 г. с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, вземанията по който са прехвърлени на заявителя
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. и съгласно подписано към него Приложение № 1 от
09.03.2020 г., в частта относно сумата от 5165,24 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 05.07.2019 г. до 13.03.2020 г., както и искането за присъждане на разноски над
уважения размер от 272,48 лева до пълния заявен такъв от 390,94 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
6
ДА се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, против С. Х. Х.,
ЕГН **********, с адрес: с. *************, община ******, ул. **** № * за сумата от
сумата от 5165,24 лева /пет хиляди сто шестдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2019 г. до 13.03.2020 г., по Договор за
потребителски кредит PLUS - 15748396, сключен на 22.08.2018 г. с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. – клон България, вземанията по който са прехвърлени на заявителя „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 19.08.2019 г. и съгласно подписано към него Приложение № 1 от 09.03.2020 г., както и за
сума в размер на още 118,46 лева /сто и осемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща разликата над уважения от РС Бургас размер на претендираните разноски
по заповедното производство от 272,48 лева до пълния заявен такъв от 390,94 лева.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Бургас за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7