ПРОТОКОЛ
№ 12972
гр. София, 22.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20221110142281 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Н. Д. Н. - уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се явява
и не изпраща представител.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила по делото молба от ищеца от 22.05.2023
г., чрез пълномощника му адв. Д., с която моли да бъде даден ход на делото в
негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага твърдения, че има
интерес от иска, тъй като съгласно изводите на вещото лице сумите са
счетоводно отписани на 30.11.2022 г., а с това и след завеждане на делото.
Моли искът да бъде уважен и за присъждане на сторените разноски. В случай
на прекратяване на делото поради отписване на задълженията, също моли за
присъждане на разноски. Молбата е неподписана от ищцовата страна.
ОТВЕТНИКЪТ [фирма] - уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не
изпраща представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. В. В. - редовно призована, се явява.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпило по делото заключение от 15.05.2023 г. по
1
допуснатата съдебносчетоводна експертиза, депозирана от вещото лице.
С оглед изложеното в молбата от ищеца и липсата на изрично
становище от ответника, съдът ПРИСТЪПВА към изслушване на
заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ – М. В. В., на 64 г., неосъждана, без дела и родство със
страните по делото.
ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателна отговорност по чл. 291 НК, вещото
лице обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.
Съдът ДАДЕ възможност на вещото лице да попише заключението.
Вещото лице В., разпитана каза:Поддържам заключението, с
изключение на частта, касаеща извода, който съм направила относно момента,
от който процесните суми са счетоводно отписани от ответника, а именно
30.11.2022 г. Не поддържам така достигнатия краен извод, тъй като след
допълнително предоставена от ответното дружество информация, а именно -
оборотна ведомост към 31.03.2022 г., хронологичен регистър от 01.01.2022 г.
до 31.03.2022 г. относно осчетоводяването на процесните фактури през сметка
609 Други разходи, следва, че реално вземанията са отписани на 18.03.2022 г.,
т.е. считано от 18.03.2022 г. са отписани от счетоводството на ответника, а
датата 31.03.2022 г. по данни на ответника касае дата на отпечатване на
информацията във връзка с водени дела. Да се отпишат от счетоводството
съответните вземания означава, че дружеството няма вземания по тези
фактури, при което не може чрез някаква счетоводна корекция пак да бъдат
въведени като задължения.
Съдът намира, че в заключението си вещото лице е дало обоснован
отговор на поставените му задачи, поради което и с оглед липсата на
проведено оспорване от страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото заключението по
съдебносчетоводната експертиза с днес направеното уточнение от вещото
лице относно конкретния момент на отписване на сумите по процесните
фактури от счетоводството на ответника.
На вещото лице М. В. да се изплати възнаграждение в размер на сумата
2
от 280 лева от внесения от ищеца депозит, за което да се издаде разходен
касов ордер.
Издаде се един брой РКО.
Съдът, като съобрази изложените от страните твърдения и анализира
събраните по делото доказателства, в частност приетото и изслушано в
днешното заседание заключение на вещото лице, намира следното:
Изясни се, че предмет на делото е предявен отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сума, представляваща главница за доставени водоснабдителни и
канализационни услуги за периода 14.10.2010 г. – 01.12.2011 г., отразена в
издадени от ответното дружество фактури, поради неправилно измерване на
потребеното количество и евентуално поради погасяване на вземанията по
давност.
От изложеното следва, че в хипотеза на предявен отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ищеца
е да установи правния си интерес от търсената защита, а именно отричане на
вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с
претендиране на процесните суми, която тежест е разпределена с проекта за
доклад по делото, обективиран в определението от 18.11.2022 г. и обявен за
окончателен такъв, предвид липсата на оспорвания от страните.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна
експертиза, приета в днешното заседание с посоченото уточнение, неоспорена
от страните, се установи, че вземанията, удостоверени в процесните фактури,
чиято дължимост ищецът отрича с настоящия иск, са счетоводно отписани от
счетоводството на ответното дружество, което е осъществено на 18.03.2022 г.,
а с това и преди образуване на настоящото дело по искова молба от
03.08.2022 г.
Предвид това и доколкото по делото не се твърди и не се установява
ответникът [фирма] да е предприел други действия за събиране на сумите по
процесните фактури, съответно да е образувал дела, с които да претендира
заплащането им от ищеца, да се е снабдил с изпълнителен лист за събирането
им или по друг начин да обективира воля, че е носител на същите и
доколкото, съгласно изводите на вещото лице след отписването на тези
3
вземания, те реално се считат за непретендирани и несъществуващи в
правната сфера на ищцовото дружество, то съдът намира, че за ищеца не е
налице правен интерес от търсената защита, поради което и производството
по делото следва да бъде прекратено.
Наличието на правен интерес представлява абсолютна процесуална
предпоставка за правото на иск и неговото надлежно упражняване, като за
допустимостта на производството съдът следи служебно и то във всеки един
момент от развитието му. Предвид установените по делото факти, съдът
намира, че такъв правен интерес за отричане на вземанията, предмет на
процеса, за ищеца не е налице, поради което и производството следва да бъде
прекратено, а на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени и сторените от него разноски в общ размер на сумата от 380
лева, от които 280 лева – депозит за съдебносчетоводната експертиза и 100
лева - юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер,
съгласно Наредбата за правната помощ. В настоящия случай съдът съобрази,
че към момента на предявяване на исковете, процесните вземания вече са
били отписани от счетоводството на ответното дружество, което съответства
и на твърденията, изложени в отговора на исковата молба, поради което с
поведението си същият не е дал повод за образуване на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 130, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 42281/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 51-ви състав.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК,
да заплати в полза на ответника [фирма], с ЕИК *********, сумата от 380
лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на
страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протоколното определение на всяка от
страните.
4
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:09
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5