Присъда по дело №4738/2016 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№        година                                                                                                    Гр. София        

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в публично съдебно заседание  втори февруари две хиляди и осемнадесета година  в следния състав:

 

 

 

Председател:	МИНА МУМДЖИЕВА
Съдебни заседатели:	В.С.С.Л.

 

Секретар	ВИКТОРИЯ ИВАНОВА
Прокурор	ЧАВДАР ПАСТОВАНОВ

Като разгледа докладваното от съдия председателя

Наказателно НОХД № 4738 по описа за 2016 година  въз основа на закона и доказателствата

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

             ПРИЗНАВА подсъдимия М.Г.М. – български гражданин, роден на *** ***, , със средно образование, разведен, безработен, осъждан, жив. в гр. Перник, ул. „*******” N *******, с ЕГН - ********** за НЕВИНОВЕН  в това, че  в  периода от 03.06.2008 г. до 30.11.2008 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление - с две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно да е присвоил чужди движими вещи на обща стойност 804000 лв. /осемстотин и четири хиляди лева/: товарен автомобил марка „Рено“, модел „Керакс“ с рег. № *******, собственост на „П.Л.Б.“ ЕАД ***; лек автомобил марка „Фолксваген- Туарег“ с рег. № *******, л.а. марка „Фолксваген-Туарег“ с рег. № *******, л.а. марка „Фолксваген-Туарег“ с рег. № *******, собственост на „П.Л.Б.“ ЕООД ***, които владеел на основание договори за финансов Л.от 2008 г., като обсебването да е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай поради размера на причинената вреда и обремененото съдебно минало на дееца, както следва:

                 1.На неустановена дата от 03.06.2008 г. до 30.11.2008г. в гр. София, бул. „*******, противозаконно да е присвоил чужда движима вещ: товарен автомобил марка “Рено“, модел „Керакс“, тип „самосвал“ с рег. № *******, на стойност 234000 лв. /двеста тридесет и четири хиляди лева/, собственост на „П.Л.Б.“ ЕАД ***, представлявано от Т.Г.Т. и Е.Б.К. /пълномощници/, която владеел на основание Договор за финансов Л.№ 03985-001, сключен на 03.06.2008 г. в гр. София между „П.Л.Б.“ ЕАД - „Лизингодател“ и „М.-**-М.Г.“ ЕТ - „Лизингополучател“, представлявано от М.Г.М., като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай поради размера на причинената вреда и обремененото съдебно минало на дееца - престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 от НК;

              2. На 26.06.2008 г. в гр. София, ул.“Оковръстен път“ № ***, противозаконно е присвоил чужда движима вещ: лек автомобил марка „Фолксваген-Туарег“ с рег. № *******, на стойност 190 000 лв. /сто и деветдесет хиляди лева/, собственост на „П.Л.Б.“ ЕООД ***, представлявано от В.Л.Г. /пълномощник/, която владеел на основание Договор за финансов Л.№ 02904, сключен на 18.06.2008 г. в гр. София между „П.Л.Б.“ ЕООД - „Лизингодател“ и „М.-**- М.Г.“ ЕТ - „Лизингополучател“, представлявано от М.Г.М., като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай поради размера на причинената вреда и обремененото съдебно минало на дееца - престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 от НК;  

            3. На неустановена дата от 01.07.2008 г. до 30.11.2008г. в гр. София, ул.“Оковръстен път“ № ***, противозаконно е присвоил чужда движима вещ: лек автомобил марка „Фолксваген-Туарег“ с рег. № *******, на стойност 190 000 лв. /сто и деветдесет хиляди лева/, собственост на „П.Л.Б.“ ЕООД ***, представлявано от В.Л.Г. /пълномощник/, която владеел на основание Договор за финансов Л.№ 02903, сключен на 18.06.2008 г. в гр. София между „П.Л.Б.“ ЕООД — „Лизингодател“ и „М.-**- М.Г.“ ЕТ - „Лизингополучател“, представлявано от М.Г.М., като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай поради размера на причинената вреда и обремененото съдебно минало на дееца - престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 от НК;  

          4. На 01.07.2008 г. в гр. София, ул.“*******, противозаконно е присвоил чужда движима вещ: лек автомобил марка „Фолксваген-Туарег“ с рег. № *******, на стойност 190 000 лв. /сто и деветдесет хиляди лева/, собственост на „П.Л.Б.“ ЕООД ***, представлявано от В.Л.Г. /пълномощник/, която владеел на основание Договор за финансов Л.№ 02906, сключен на 18.06.2008 г. в гр. София между „П.Л.Б.“ ЕООД — „Лизингодател“ и „М.-**- М.Г.“ ЕТ - „Лизингополучател“, представлявано от М.Г.М. като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай поради размера на причинената вреда и съдебното минало на дееца - престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 от НК поради което и на основание   чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за  извършено престъпление по  чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 НК.

 

            Отхвърля като неоснователен и недоказан граждански иск, предявен от „Л.ф.“  ЕАД  срещу подсъдимия М.Г.М. / със снета по делото самоличност/ за сумата от 234 000 лева.

 

            На основание чл.  190, ал.2 НПК разноските по делото  -  от досъдебното производство  в размер на  680 лева, както и разноските  от съдебното производство  в размер на 793, 20 лева следва да останат за сметка на държавата.

           

           

 

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

 

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

                                                                                                          1.

 

 

 

                                                                                                          2.

 

Мотиви към присъда по НОХД 4738/2016г. по описа на СГС, НО, 10 състав

 

 От Софийска градска прокуратура е внесен обвинителен акт по обвинението на М.Г.М. за извършено от него престъпление по престъпление по чл.206, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 03.06.2008 г. до 01.07.2008 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление- с две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно е присвоил чужди движими вещи на обща стойност 804 000 лв. /осемстотин и четири хиляди лева/: товарен автомобил марка „Рено“, модел „Керакс“ с рег. № *******, собственост на „П.Л.Б.“ ЕАД ***; лек автомобил марка „Фолксваген- Туарег“ с рег. № *******, л.а. марка „Фолксваген-Туарег“ с рег. № *******, л.а. марка „Фолксваген-Туарег“ с рег. № *******, собственост на „П.Л.Б.“ ЕООД ***, които владеел на основание договори за финансов лизинг от 2008 г., като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай поради размера на причинената вреда и обремененото съдебно минало на дееца, както следва:

1.       На 03.06.2008 г. в гр. София, бул. „*******противозаконно е присвоил чужда движима вещ: товарен автомобил марка “Рено“, модел „Керакс“, тип „самосвал“ с рег. № *******, на стойност 234000 лв. /двеста тридесет и четири хиляди лева/, собственост на „П.Л.Б.“ ЕАД ***, представлявано от Т.Г.Т. и Е.Б.К. /пълномощници/, която владеел на основание Договор за финансов лизинг № 03985-001, сключен на 03.06.2008 г. в гр. София между „П.Л.Б.“ ЕАД - „Лизингодател“ и „М.-**-М.Г.“ ЕТ - „Лизингополучател“, представлявано от М.Г.М., като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай поради размера на причинената вреда и обремененото съдебно минало на дееца- престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 от НК;

2.      На 26.06.2008 г. в гр. София, ул.“*******, противозаконно е присвоил чужда движима вещ: лек автомобил марка „Фолксваген-Туарег“ с peг. № *******, на стойност 190 000 лв. /сто и деветдесет хиляди лева/, собственост на „П.Л.Б.“ ЕООД ***, представлявано от В.Л.Г. /пълномощник/, която владеел на основание Договор за финансов лизинг № 02904, сключен на 18.06.2008 г. в гр. София между „П.Л.Б.“ ЕООД - „Лизингодател“ и „М.-**- М.Г.“ ЕТ - „Лизингополучател“, представлявано от М.Г.М., като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай поради размера на причинената вреда и обремененото съдебно минало на дееца - престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 от НК;

3.      На 01.07.2008 г. в гр. София, ул.“*******противозаконно е присвоил чужда движима вещ: лек автомобил марка „Фолксваген-Туарег“ с рег. № *******, на стойност 190 000 лв. /сто и деветдесет хиляди лева/, собственост на „П.Л.Б.“ ЕООД ***, представлявано от В.Л.Г. /пълномощник/, която владеел на основание Договор за финансов лизинг № 02903, сключен на 18.06.2008 г. в гр. София между „П.Л.Б.“ ЕООД — „Лизингодател“ и „М.-**- М.Г.“ ЕТ - „Лизингополучател“, представлявано от М.Г.М., като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай поради размера на причинената вреда и обремененото съдебно минало на дееца - престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 от НК;

4.      на 01.07.2008 г. в гр. София, ул.“*******противозаконно е присвоил чужда движима вещ: лек автомобил марка „Фолксваген-Туарег“ с рег. № *******, на стойност 190 000 лв. /сто и деветдесет хиляди лева/, собственост на „П.Л.Б.“ ЕООД ***, представлявано от В.Л.Г. /пълномощник/, която владеел на основание Договор за финансов лизинг № 02906, сключен на 18.06.2008 г. в гр. София между „П.Л.Б.“ ЕООД — „Лизингодател“ и „М.-**- М.Г.“ ЕТ - „Лизингополучател“, представлявано от М.Г.М. като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай поради размера на причинената вреда и обремененото съдебно минало на дееца - престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

      В съдебното производство в съдебно заседание от 06.11.2017г. обвинението е изменено в частта относно инкриминирания период на продължаваното престъпление, като същият е разширен от  03.06.2008 г. до 30.11.2008 г. Изменението на обвинението е засегнало инкриминирания период по пункт първи, и трети от ОА, като съгласно  измененото обвинение деянието е извършено съответно в периода  от 03.06.2008г. до 30.11.2008г.  и в периода от 01.07.2008г. до 30.11.2008г. Подсъдимият е упражнил правото си даде обяснения по измененото обвинение, в които заявява, че никога не е упражнявал владение върху инкриминираните автомобили и е участвал единствено при оформяне на съответни документи с подпис. В обясненията си подсъдимият сочи като съпричастни към владението на автомобилите и организацията на дейност по преотдаването им под наем на други лица свидетеля С.В. и неустановени по делото лица - А. К. и Р.. В обясненията си подсъдимият твърди, че се е намирал в зависимост от своя работодател С.В. и не е имал възможност да му откаже да подписва документи, тъй като разчитал на получаваната в стопанисвания от В. автосервиз заплата в размер на 500 лева. В обясненията се посочва, че никога не е упражнявал дейност с фирма „М.-**- М.Г.“ ЕТ  и същите лица го убедили вече регистрирана фирма да бъде прехвърлена на негово име.

 

      Прокурорът поддържа измененото обвинение и изразява становище, че е доказано по несъмнен и безспорен начин. Изразява се становище, че в подкрепа на обвинението са гласните и  писмените доказателства, а именно договорите за лизинг, приемо-предавателните протоколи, които според прокурора удостоверяват връчването на автомобилите на М. Г., както и факта, че същият е установил фактическа власт върху тях със съгласието на техния собственик. Прокурорът посочва, че е осъществен и субективният състав на престъплението, тъй като подсъдимият знаел, че се задължава, приемайки автомобилите, за  да ги върне на лизингодателя. Според представителя на СГП за осъществяване състава на престъплението по горепосочения текст от НК, е достатъчен фактът, че подсъдимият  е ходил до представителството на поне на единия от лизингодателите, като лично разговарял и преговарял с тях за условията на лизинговите договори. Навежда се довод и за присъствието на подсъдимия в шоурума, като се твърди, че именно по този начин инкриминираните вещи му били поверени за пазене. Като аргумент за осъществен субективен състав на престъплението се изтъква, че подсъдимият е участвал многократно при оформянето на изискуемите документи по договори за лизинг, поради което следва да е бил наясно с правните последици от сключването им. Представителят на СГП изразява становище, че несъмнено инкриминираните автомобили са били предмет на разпоредителни сделки, тъй като са били установени у граждани, които не са страни по тези договори. Прокурорът счита, че отговорността за разпоредителните сделки, следва да се носи от подсъдимия, който третирал инкриминираните вещи, като собствени, а не като собственост на лизингодателя. Твърди се, че в изпълнение на така поставената субективна цел от подсъдимия били извършени съответни разпоредителни сделки. Прокурорът посочва, че тъй като от обективна страна не била установена датата на извършване на съответните сделки, затова било предприето изменение на обвинението. В тази връзка се изразява становище, че разпоредителните сделки с инкриминираните автомобили при деянията, за които прокурорът е изменил обвинението, са извършени на неустановена дата в съответния инкриминиран период. Представителят на СГП поддържа от фактическа страна, че са събрани преки доказателства за факта, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните автомобили, а именно – протоколите за предаване на автомобили, от показания на свидетели, които видели подсъдимия в шоурума на лизингодателите, като се изтъква особеното значение на показанията, дадени от св. В.. Прокурорът предлага на съда да приеме, че е доказано и обвинението по първи пункт от обвинителния акт въз основа на косвени доказателства, свързани с дейността на фирма „К. Кар“, като се твърди, че именно подсъдимият е получил автомобилите и той се е разпоредил с тях в нарушение на закона, както и в нарушение на сключените договори. Обвинението приема, че съставът на престъплението е осъществен дори и с оглед дадените от подсъдимия обяснения, като се посочва, че подсъдимият се е разпоредил неправомерно с чужда вещ в ползва именно на св. В., а получената от него престъпна облага, е оставането му на работа в автосервиза на св. В.. Предлага се с оглед размера на инкриминираните автомобили и съдебното минало на подсъдимия съдът да приеме, че случаят е особено тежък и да наложи наказание „лишаване от свобода“ в предели между минималния и средния размер, предвиден за престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд.

        Защитникът предлага на съда да постанови оправдателна присъда с аргумента, че подсъдимият М.Г. е виновен единствено за това, че е предоставил личните си данни за документалното оформяне на договори за лизинг, както и на приемо-предавателни протоколи по тях,  за да изпълни разпореждане на свой работодател и да остане на работа в автосервиз за заплата в размер на 500 лева. Защитата твърди, че посоченото деяние не осъществява състав на престъпление, предвиден в НК, а наказателна отговорност е следвало да бъде потърсена от лицата, които са използвали неосведомеността  и неопитността на подсъдимия, за да го накарат да  поеме задължение за връщането на чуждо имущество, което по същото време се владее от трети лица. Защитата  предлага на съда собствена интерпретация на доказателствения материал, при която акцентира върху изключителната роля на св. В. за сключването на процесните договори, върху данните за личността на подсъдимия (осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, безимотен, необразован), върху факта за фрапиращо несъответствие между имотното състояние на подсъдимия и социалния му статус от една страна  и пазарната стойност на инкриминираните автомобили, от друга страна. Защитата навежда довод, че използването на личните данни на социално слабия М.Г. го е въвлякло в престъпна схема, за функционирането на която е следвало да бъде потърсена отговорност от лицата, които са извършили фактическите действия на разпореждане с инкриминираните автомобили. Защитата акцентира и върху показанията на свидетелите, в чието владение са били установени инкриминирани автомобили за съответен описан от тях период от време, като посочва, че нито един свидетел не  е разпознал подсъдимия. Защитата навежда довод, че  представители на фирмите лизингодатели са в престъпна схема, толкова, доколкото съответните автомобили са били застраховани, като са дадени на св. В. и починалото лице А. К. на цена, значително по-ниска от пазарната, за да ги ползват колкото могат, а лизингодателят да удовлетвори интересите си от настъпване на застрахователно събитие, свързано с неплащане на лизингови вноски. В заключение защитата предлага на съда да приеме от фактическа страна, че подсъдимият изобщо не е владял съответните вещи  и поради това е бил в обективна невъзможност да ги обсеби. Посочва се, че в случая с товарен автомобил „Рено Керакс“ в материалите по делото липсва дори и приемо – предавателен протокол. Навежда се довод за несъставомерност на деянието  и от правна страна по съображения, че подсъдимият Г. в действия на разпореждане с процесните автомобили не е участвал, но и лизингодателите не са го поканили да върне съответните лизингови вещи. Защитата алтернативно предлага, ако съдът признае подсъдимия за виновен, да му наложи леко наказание, като съобрази данните за неговата личност и причините, поради които е бил въвлечен в престъпна схема от своя работодател и от фирмите лизингодатели.

         В последната си дума подсъдимият твърди, че няма думи  и моли за по-снизходителна присъда.

         Съдът, след като съобрази становищата на страните  и  доказателствата по делото, обсъдени поотделно и  в съвкупност, намира за установено следното.

 

             ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

             Подсъдимият М.Г.М. е български гражданин, роден на *** ***,  със средно образование, разведен, безработен, осъждан, жив. в гр. Перник, ул. „*******” N *******, с ЕГН – **********. Към инкриминирания период подсъдимият М. бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК. Подсъдимият бил осъждан през 2001г. с протоколно определение на РС – гр. Перник, влязло в сила на 19.01.2001г., за престъпление по чл.343б, ал.1  от НК на глоба в размер на 600 лева. С протоколно определение на РС Перник по НОХД 1600/2006г., влязло в сила на  20.12.2006г., подсъдимият бил осъден на  три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от три години. След инкриминирания период по НОХД 11399/2008г. със съдебен акт, влязъл   в сила 09.03.2010г., подсъдимият бил осъден за престъпление по чл.209, ал.1 от НК на  пробация.

         През 2008 г. подс. М.Г.М. работел в автосервиз, находящ се в с. Драгичево, като автомонтьор срещу месечно възнаграждение за 500 лева, като на работа бил нает от св. С.В. и лицето А. К. (последният е починал преди приключване  на досъдебното производство, установено от показанията на св. С. В. и от показанията на  св. Б. К. – брат на покойния А. К.).  Към инкриминирания период подсъдимият бил собственик на ЕТ „М.-***- М.Г.“.  Същата била регистрирана с решение № 7671/12.11.2003г. на Пловдивски окръжен съд за вписване в регистъра за ЕТ – „М.-** - М.Г.“ с адрес на управление ***  – л.195, л.196, том 5 от ДП. Този адрес бил въведен  и в базата данни на  Дакси (л.54, том 1а от ДП). По – късно в хода на проведените издирвателни мероприятия, назначени от ЗАД „А.Б.“ АД в изпълнение на договор от 19.09.2007г., сключен от това застрахователно дружество и АСО „Г.“ ЕООД за издирване на инкриминирания по втори пункт от обвинението автомобил,  било установено, че на посочения адрес никога не е живяло лице, известно като М.Г.М. ( л.17, л.18, том 2 от ДП).

            На 02.12.2008г. при неустановени обстоятелства подписът на подсъдимия бил заверен при нотариус Р.М.под текст на издадено от името на подсъдимия безсрочно пълномощно, по силата на  което същият упълномощава св. Б.Г.К. (брат на починалия вече А. К.)*** да извършва всички действия, свързани с дейността на ЕТ „М.-***– М.Г.“, включително и да извършва  такива действия, неупоменати изрично в пълномощното. По силата на издаденото пълномощно Б.К. бил упълномощен при необходимост и съобразно своята преценка да делегира всички произтичащи от това пълномощно права на трети лица. (л.29, л.30, том  5 от ДП).

            Процесните договори за лизинг, инкриминирани с обвинителния акт, били сключени при неустановени обстоятелства и също така при неустановени обстоятелства били подписани от подсъдимия. Особено активна страна при водене на преговорите по повод сключването на договора с „П.л.Б.“ ЕАД    бил вече покойният А. К., а договорите, инкриминирани по втори – четвърти пункт от ОА с „П.л.Б.“ ЕООД били сключени с формалното участие на подсъдимия, но при активното съдействие  и под ръководството на св. С.В.. Във връзка с нито един инкриминиран договор не било извършено стриктно проучване на фирма  ЕТ „ М.-***- М.Г.“ (предмет на дейност, баланс, счетоводна отчетност, реализирани печалби за предходен период),  а същата, макар и да е била регистрирана през 2003г.,  практически не осъществявала конкретна дейност. Самият подсъдим по това време  извличал източник на доходи не от дейност на посочения по-горе едноличен търговец, а от работата си като физическо лице, наето в автоморгата, стопанисвана тогава от св. С.В., както и от  покойния вече А.К..

За целта на планирания от  А. К. лизингов договор била използвана посредническата дейност на фирма, в която работела св. Л.С.. При неустановени обстоятелства св. С. насочила лицето, което фактически участвало в преговорите за фирма „М.-***– М.Г.“ именно към  „П.Л.Б.“ ЕАД. В процеса на тази дейност св. С. комуникирала с неустановено по делото лице, като свидетелката възприела визуално   подс. М.Г. за първи път едва във връзка с воденото понастоящем наказателно производство (стр. 5 от протокол от 26.09.2017г.). Принципно дейността на фирмата, в която работела св. Л.С., изисквала от всеки клиент, който желае да сключи договор за лизинг, да посочи точно какъв актив търси, при което св. С. го насочвала към подходяща лизингова компания, която го предоставя. Комуникацията не се осъществявала пряко с клиента, а по електронен път или в телефонен разговор. В дейността на посредническата фирма се включвало изискването съответният клиент да попълни бланка, в която заявявал точно какъв актив иска да закупи и със съответната бланка клиентът бил насочван от св. С. до финансова институция, която обичайно проучвала неговото имуществено състояние и дали същото му позволява да обслужва договор за лизинг на съответния актив с изискуемите за това месечни вноски. За целта св. С. провеждала съответна електронна кореспонденция с фирмата – лизингодател. Неустановени са параметрите на осъществяваната от св. С. посредническа дейност.  (Противоречието между нейните твърдения, че тази дейност се изчерпвала с изпращането на клиент от нея към съответната компания – лизингодател, както  и с приемането на обратна информация за факта на одобрение и необходимостта св. С. да подготви договорите за застраховка на съответния актив, предмет на  лизингов договор, от една страна и твърденията на св. Т., че св. С. снабдявала дружеството лизингодател и с документите за собственост за съответния лизингов актив, в частност с издадените от фирма „К. – К.-***“ЕООД договори за покупко-продажба, от друга страна, остана неразрешено).

Така при неустановени обстоятелства и в неустановен период от време преди  29.05.2008г. (датата на  договор за покупко-продажба на инкриминирания по първи пункт от обвинението лизингов актив - л.159, л.160, том 4 от ДП)  лицето А. К. пряко или чрез ползвания от „П.Л.Б.“ ЕАД посредник – св. Л.С. влязло в преговори с  неустановени длъжностни лица от „П.л.Б.“ ЕАД. В неустановен период от време преди 29.05.2008г. и при неустановени обстоятелства били изяснени какви следва да са техническите характеристики на актива, който ще стане предмет на  лизингов договор, а именно – товарен автомобил, самосвал. С участието на А. К. като кандидат - лизингополучател при преговорите била включена посочената по-горе фирма - ЕТ „М.-***- М.Г.“, която съгласно данните за регистрацията ѝ се управлява и представлява от подсъдимия. В действителност обаче подсъдимият не вземал и нямал възможност самостоятелно да взема решения, свързани с нейното управление, тъй като изпълнявал уговорката, сключена между него, от една страна  и  А. К. и С. В., от друга страна,  да предостави личните си данни  и да подписва документи, които те му нареждат да подпише във връзка с регистрираната на негово име фирма срещу ангажимент от тяхна страна, че подс. М. ще продължи да работи за месечно възнаграждение от 500 лева в стопанисваната от тях автоморга.

  По същото време един от използваните от фирмата – лизингодател  „П.Л.Б.“ ЕАД доставчици на превозни средства била фирма „К. – К.-***“ ЕООД и това обстоятелство било известно на св. Л. С. (брокер, който срещу комисиона осигурявал клиенти на посоченото дружество лизингодател). Ползването на доставчик „К. – К.-***“ ЕООД за нуждите на „П.л.Б.“ ЕАД  през инкриминирания период е обстоятелство, което било известно и на св. Е. К. и св. Т.Т.  (длъжностни лица  в „П.л.Б.“ ЕАД).

       Собственик на фирма „К. – К.-***“ ЕООД бил социално слабият и неграмотен св. К. ***, като същият не се е познавал нито с брокера Л.С., нито с длъжностните лица от „П.л.Б.“ ЕАД – св. Е. К. и св. Т.Т.. Св. К. не притежавал и правоспособност за управление на МПС. Подобно на подсъдимия, св. К. бил предоставил на трети лица личните си данни за нуждите на регистрацията и за фактическото управление на търговец, регистриран на негово име. В неговия случай тези данни били предоставени на неустановени по делото лица с прякор „М.“, Н. – Л. и Г.Н.. Най – често лицата Н. Л. и Г.Н. търсели св. К., за да подписва различни документи, които св. К. поради своята неграмотност не бил в състояние да прочете. В други случаи, какъвто е и настоящият, дейността на  фирма „К. – К.-***“ ЕООД била извършвана чрез престъпно документиране, в което участвало неустановено по делото лице или повече от едно неустановени по делото лица, като съставен документ от името на К. К. бил оформян вместо с негов подпис с подпис от неустановено по делото лице.

        При неустановени обстоятелства за поставените от А. К. технически изисквания, на които следва да отговаря  лизинговият актив – товарен автомобил, самосвал, били уведомени неустановените лица, които фактически извършвали действия на управление чрез фирма „К. – К.-***“ ЕООД. При неустановени обстоятелства в активите на фирма „К. – К.-***“ ЕООД бил заприходен товарен автомобил “Рено“, модел „Керакс“, тип „самосвал“ с рег. № *******, а по-късно – отново при неустановени обстоятелства  бил съставен договор за покупко-продажба с посочена в него дата 29.05.2008г., по силата на който фирма „К. – К.-***“ ЕООД продава на „П.л.Б.“ ЕАД този актив  на стойност 234 000 лв. Неустановени длъжностни лица при неустановени обстоятелства участвали при оформянето на договор за покупко-продажба от 29.05.2008г. на МПС – самосвал „Рено Керакс“ с ДК№ *******, който съгласно договора бил закупен от дружеството  - лизингодател от фирма „К. К.****“ ЕООД. Подписът от името на продавача по този договор – управител на „К. – К.-***“ ЕООД не бил положен от св. К.К., а от друго, неустановено по делото лице, като по описания начин бил създаден частен неистински документ. При неустановени обстоятелства с този частен неистински документ била окомплектована преписката, образувана в „П.л.Б.“ ЕАД във връзка с подадено от името на подсъдимия М. заявление, че иска да вземе по договор за лизинг превозно средство, отговарящо на посочените технически изисквания.   

Последователно след това бил технически изготвен договор за финансов лизинг N 03985-001 между „П.Л.Б.“ ЕАД /,представлявано от св. Т.Т. и св. Е.К./ като лизингодател и ЕТ „М.-**-М.Г.“ /представлявано от собственика — обв. М.Г./ като лизингополучател. По силата на договора лизингодателят следвало да предостави на лизингополучателя за временно ползване товарен автомобил марка “Рено“, модел „Керакс“, тип „самосвал“ с рег. № *******, а лизингополучателят да заплаща месечни лизингови вноски, като в договора била предвидена възможността след заплащане на последната, предвидена в договора вноска, лизингодателят да прехвърли на лизингополучателя собствеността върху автомобила. Предварително подготвеният договор за лизинг с № 03985-001/03.06.2008г. бил подписан от длъжностни лица, които представлявали фирмата – лизингодател - св. Т.Т. и св. Е.К., но нито една от посочените свидетелки не е възприела визуално превозното средство, предмет на същия договор. Предмет на този договор бил т.а. „Рено Керакс“, тип „самосвал“ с рег. № *******, върху който междувременно при неустановени обстоятелства неустановено лице упражнявало фактическа власт. Придобиването на актива от страна на дружеството лизингодател било документално оформено с описания по-горе договор за покупко-продажба с посочена в него дата 29.05.2008г., привидно съставен с участието на неграмотния К. *** в качеството му на собственик на регистрирана при неустановени обстоятелства фирма „К.– К.****“ЕООД.

В действителност договор за покупко-продажба на описания по-горе товарен автомобил „Рено“ с посочена  в него дата 29.05.2008г., по силата на който „П.Л.Б.“ ЕАД по-късно документално се легитимирало като собственик на актива, описан в него, бил съставен при неустановени обстоятелства и не  бил поднесен за подпис на неграмотния К. К.. Не се установява по същото време св. К. К. визуално да е възприел в гр. Криводол товарен автомобил Рено, самосвал, респективно – да е упражнявал фактическа власт върху него, да  го е предавал на длъжностно лице от  „П.Л.Б.“ ЕАД или да е получил по силата на този договор посочената  в този договор сума от 234 000 лева.

След като бил изготвен описаният по-горе частен неистински документ– договор от 29.05.2008г. за покупко продажба между „К. – К.-***“ ЕООД (продавач) и „П.Л.Б.“ ЕАД (купувач) посоченото в него превозно средство товарен автомобил „Рено“ било съхранявано на неустановено място от неустановено по делото лице до сключване на инкриминирания по първи пункт от обвинението договор за лизинг.

Дружеството – лизингодател се легитимирало при сключване на договора за лизинг като собственик на товарен автомобил марка “Рено“, модел „Керакс“, тип „самосвал“ с peг. № ******* с посочения частен неистински документ – договор от 29.05.2008г. за покупко-продажба, съдържащ неистински подпис за продавач. Този лизингов актив  първоначално бил оценен в ДП със СОЕ на стойност 234 000 лева, а с последната приета от съда (без възражения от страните) СОЕ – на стойност 205 920.00 лева (л.573-л. 575 от СП, СГС).  Когато от неустановени по делото длъжностни лица в „П.л.Б.“ ЕАД   бил одобрен договор за  финансов лизинг № 03985-001/03.06.2008г., при неустановени обстоятелства същият бил предоставен за подпис на подсъдимия и същият със своя подпис задължил представляваната от него фирма ЕТ „М.-***-М.Г.“ с изпълнение по него, в т.ч. и да заплаща на  „П.л.Б.“ ЕАД   посочените в него месечни парични вноски. Ведно с посочения договор за лизинг при неустановени обстоятелства  подсъдимият  подписал и погасителен план, както и общи условия към него.  Описаният по-горе самосвал, инкриминиран по първи пункт от обвинението,  бил предоставен по неустановен начин и от неустановено по делото лице, вероятно свързано с доставчика „К. – К.-***“ ЕООД,  на  лицето А. К. (работодател на подсъдимия). Към договор за  финансов лизинг № 03985-001/03.06.2008г. не бил съставен приемо-предавателен протокол, удостоверяващ предоставяне на инкриминирания автомобил, респективно – такъв документ не е бил изследван с почеркова експертиза нито в досъдебното, нито в съдебното производство.

От своя страна лицето А. К. на неустановена дата предоставил фактическата власт върху този актив на неустановено по делото лице „Р.“, а последният се разпоредил по неустановен начин с инкриминираната вещ.

Междувременно св.С.В., който работел съвместно с лицето А. К., започнал преговори и с друг лизингодател - „П.л.Б.“ ЕООД за предоставяне на луксозни автомобили марка „Фолксваген“, модел „Туарег“ по лизингови договори  на фирма ЕТ „М.-***- М.Г.“. Самият В. по същото време вече бил клиент на тази фирма – лизингодател и с негово участие били сключени други договори за различни превозни средства, чиито брой е в двуцифрено число, като по-късно било установено неизпълнение по тях от страна на лизингополучателя (видно от показанията на св. В.Г. –л. 312, том 1, СП). Преговорите  между св. В. и длъжностни лица на „П.л.Б.“ ЕООД по повод ползването на регистрираната на името на подсъдимия фирма датирали от неустановена дата  преди  26.06.2008г. (датата на сключване на първия инкриминиран лизингов договор с този лизингодател- втори пункт от обвинението). В процедурата по одобрение за сключване на договори за лизинг във фирма „П.л.Б.“ ЕООД също била установена практика да се проучва платежоспособността на клиента, доходите на представляваната от него фирма, като в тази насока обичайно  се изисквали и отчетни документи, удостоверяващи баланс между приходите и разходите на съответната фирма. Одобрението на даден клиент за лизингополучател било извършвано в централния офис на „П.л.Б.“ ЕООД от колективен орган с неустановен състав към инкриминирания период, като този въпрос не  е бил изследван от органите на досъдебното производство, конкретен отговор по него не е формулиран при изготвяне на обвинителния акт и остава неизяснен и от събраните свидетелски показания, още повече с оглед решението на обвинението да го постави извън предмета на доказване. От своя страна св. М.Т. през инкриминирания период бил регионален мениджър в „П.л.Б.“ ЕООД и  с оглед заеманата от него длъжност бил упълномощен единствено да води преговори с клиенти по повод сключването на  договори за лизинг, да даде на  съответния клиент изискуемия пакет от документи, които следва да бъдат попълнени, както и да препрати попълнения вече пакет от документи  в централния офис на фирмата. Самият М. Т.  не бил оправомощен да одобри клиент при сключването на договор за лизинг и при вече получено одобрение по заявка на клиент бил длъжен да обслужи съответния клиент в шоурума, като му предаде съответния автомобил и удостовери това действие със съответен приемо-предавателен протокол.

По същото време, като финансов и застрахователен мениджър в „П.л.Б.“ работел св. В.Г.. Документите на фирма „М.-*** – М.Г.“ във връзка с искане за сключване на договор за лизинг били подадени при неустановени обстоятелства при св. Г., който лично ги препратил към централния офис на фирмата лизингодател. След одобрение по неустановени критерии  и от неустановени длъжностни лица в „П.л.Б.“ ЕООД“ същите били върнати при св. Т. и св. Г..

След като св. Т. - регионален мениджър в „П.л.Б.“ ЕООД и  св. В.Г. установили, че в регионалния офис на тази фирма са получени одобрените от колективен орган на управление на „П.л.Б.“ ЕООД договори за лизинг, била изпратена по неустановен начин обратна информация към неустановения заявител - кандидат  лизингополучател, който ползвал регистрацията на ЕТ „М.-***“. На дати, съответстващи на датите на сключване на съответните  лизингови договори, инкриминирани от пунк 2- пункт 4 от ОА, в офиса на св. Т. и  св. В.Г.  пристигнали подсъдимият М. Г. и св. В., като подсъдимият по разпореждане на последния подписал всички изискуеми за сключването им документи.

При неустановени обстоятелства и на една и съща дата – 18.06.2008г. били подписани три договора за лизинг – съответно инкриминираният по втори пункт от обвинението с № 02904, инкриминираният по трети пункт от обвинението с № 02903, както  и инкриминираният в четвърти пункт от обвинението – с № 02906. Предмет на посочените  договори за лизинг били съответно три броя леки автомобила марка „Фолксваген-Туарег“ с регистрационни номера съответно: с рег. № *******, с рег. № *******, както и с рег. № *******. Подсъдимият отишъл при подписване на договорите с лицето С.В., а последователно след това отишъл и при подписване на приемо-предавателните протоколи съответно за инкриминирания автомобил по втори пункт от обвинението – на 26.06.2008г., а за останалите автомобили марка „Фолксваген-Туарег“, инкриминирани по трети и четвърти пункт от обвинението – на 01.07.2008г. При предаването на автомобилите подсъдимият се явил само и единствено, за да участва  при оформяне на приемо-предавателните протоколи с подпис от негова страна. Същият бил придружаван в шоурума на „П.л.Б.“ ЕООД от С.В. и от още две неустановени по делото лица, които още към момента на предаването на автомобилите от лизингодателя осъществили фактическа власт върху лизинговите активи, инкриминирани от втори до четвърти пункт от обвинението, като ги оставили на съхранение на неустановено по делото  място.

При подписване на приемо – предавателните протоколи, посочени по-горе, от неустановено по делото лице била заплатена първата дължима вноска по договорите  за лизинг, а след това други вноски не били заплащани. В т.7 от приемо-предавателните протоколи било посочено, че за съответния лизингов автомобил са сключени застраховки „гражданска отговорност“ и „каско“. Отделно от това във връзка с инкриминираните лизингови договори „П.л.Б.“ ЕООД сключили и застраховка в ЗАД „А.Б.“ при настъпване на застрахователно събитие  „загуби вследствие на неплащане на лизингови вноски“.

За разлика от други случаи, в които обичайно изисквали и поръчители, при сключване на инкриминираните по пункт 2-4 от ОА лизингови договори, не били сключени договори за поръчителство. Междувременно свидетелят С.В., както  и лицето А. К.  уверили подсъдимия, че той не поема никакъв риск, тъй като ако не се извършват плащания по сключените договори за лизинг, взетите с тях автомобили ще бъдат върнати на фирмата – лизингодател. Фактическа власт върху луксозните инкриминирани автомобили по пункт втори – четвърти от обвинението, първоначално оценени в досъдебното производство на стойност 190 000 лева, а съгласно последната, изготвена в съдебното производство СОЕ– на стойност 98 100 лева, установили лицето А. К., както и св. С. В., които от своя страна по - късно се разпоредили с посочените по- горе автомобили с марка „Фолксваген-Туарег“ в полза на трети лица.

 През ноември 2008г. от дружествата лизингодатели били подадени молби до РП- гр. Пловдив и гр. София за издирване на автомобилите, като в жалбите било посочено, че лизингополучателят не изпълнява задължението си да плаща лизингови вноски. Междувременно от страна на „П.л.Б.“ ЕАД била изпратена и нотариална покана, адресирана до подсъдимия, за връщане на товарния автомобил „Рено“, но същата не била връчена. В резултат на разпоредена предварителна проверка от РП-гр. Пловдив по искане от януари 2009г. инкриминираните по втори – четвърти пункт от ОА автомобили с марка „Фолксваген Туарег“ били обявени за издирване, като инкриминираните по пункт трети и четвърти от ОА били открити съответно у св. С.К. и св. Н.З., които ги предали с протокол за доброволно предаване, съответно с протокол от 18.02.2009г. (л. 126, том 3 от ДП) и с протокол от 21.01.2009г. Л.а. „Фолксваген Тураег“, инкриминиран по втори пункт от ОА, междувременно чрез неустановено/и по делото лице/а бил подложен на техническа манипулация в частта относно идентификационния номер на рамата  и с така подменения номер на рама бил регистриран в КАТ –гр. Сливен чрез фирмата на св. П. – „П.-Т.“ЕООД. След няколко поредни сделки, в които участвали фирма „О.“ЕООД, „К.**“ ЕООД  и „М. и И.“  ЕООД, инкриминиран по втори пункт от ОА, бил продаден на „М. И.“ ЕООД, управлявано и представлявано от св. Р.Д., която заплатила неустановена по размер парична сума. Трите, изброени по-горе фирми, работели с едно и също упълномощено от съответните собственици лице – от св. В.Д., като в конкретните сделки това лице участвало лично за фирмите „О.“ЕООД и „М. И.“ ЕООД.

Св. Д. от своя страна чрез пълномощно предоставила този автомобил за управление на своя брат – св. Я.Д., който бил спрян за полицейска проверка и с протокол от 25.10.2012г. го предоставил на ГПП-ОДМВР – гр. Кюстендил.

В хода на започналото досъдебно производство автомобилите, инкриминирани по втори, трети и четвърти пункт от обвинението,  били върнати на св. Т., установено от прочетените показанията на същия свидетел, дадени от него в протокол за разпит от 24.03.2011г. (л.310 от СП, л. 133, том ІV от ДП). Инкриминираният по трети пункт от обвинителния акт лек автомобил бил върнат срещу разписка от 02.10.2009г. на св. Т., а инкриминираният автомобил по четвърти пункт от обвинителния акт – срещу разписка от 01.10.2009г. , подписана от същия свидетел (л. 128, л.129, том 2 от ДП).

В хода на досъдебното производство, без да бъде съставен съответен документ за това, лизинговият автомобил „Фолксваген Туарег“, с пренабит номер на рама, инкриминиран по втори пункт от ОА, бил върнат на св. Г.А., като пълномощник на „П.Л.БГ“ЕООД, а по непроверени твърдения на св. А. и св. Т. (длъжностни лица в посочената фирма лизингодател) в прочетените показания, които те са дали в ДП, впоследствие този автомобил при неустановени обстоятелства станал обект на противозаконно отнемане от неустановено по делото лице.

 

 

 

            ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

            Изложената от съда  фактическа обстановка е изведена от следните гласни доказателства:  частично от обясненията на подсъдимия, като съдът не приема тази част от тях, която е опровергана от заключението на почерковата експертиза в частта относно оформянето на договор за  финансов лизинг № 03985-001/03.06.2008г., сключен между „П.л.Б.“ЕАД с подпис на подсъдимия; частично от показанията на св. Н.З., Н.У., св. Т.Т., Д.П., В.Т., Я.Д., Хр. К., В.Д.; изцяло от показанията на св. М.Т., Г.А., Л.С., В.П., св. Г.К., А.К., Р.Д., Б.И., св. К.К., Г.А..

            Неотносими към предмета на доказване са показанията на св. Й.С.М., поради което съдът не ги обсъжда.

            Общата оценка на дадените от свидетелите показания води до извод, че в по-голямата си част техните показания са схематични, неинформативни, а в отделни случаи - вътрешно противоречиви и нелогични, без възможност за отстраняване на възникналите противоречия със способи, предвидени в НПК. С оглед изложеното, когато се преценява тяхната достоверност, е от съществено значение не само  въпросът какво разпитаните свидетели  разказаха пред съда, но и въпросът за какви факти и обстоятелства премълчават. В този случай съдът е задължен да отговори дали свидетелите затаяват факти поради недобросъвестност или поради личен интерес, или защото не се установява да са разполагали с обективна възможност да узнаят определени факти и обстоятелства.

            Обвинението е инкриминирало четири различни деяния, които са квалифицирани като такива, които осъществяват един и същи състав  на продължавано престъпление по чл. 206, ал. 4 вр.  с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК. С оглед изложеното по-горе доказателствата следва да бъдат обсъдени не само с оглед тяхната доказателствена стойност, но и  с оглед тяхната относимост към отделните пунктове на обвинението.

            Относими към всички пунктове на обвинението са обясненията на подсъдимия, проверени с показанията на св. С.В. от СП (л.361 л.362, от СП, І том), с прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от същия свидетел в досъдебното производство в протокол за разпит от 15.03.2011г. ( л.361, от СП, л.132, том 4 от ДП), със заключение на графическа експертиза, изготвено от вещото лице С.Х. (л.398-л. 400, том 1 от СП), с показанията на св. С.К. и с показанията на  св. Б. К. – последният е брат на починалия А. К..

           Относими към регистрацията  и дейността на ЕТ „М.-***– М.Г.“, както и към имуществения и социалния му статус са: удостоверение –л.41, том 1 а от ДП, удостоверение от АП – л.51, том 3 от ДП, решение за вписване в регистъра за ЕТ– „М.-*** М.Г.“ – л.17, том 5 от делото, л.195 , л.196, том 5 от ДП; удостоверение от Агенция по вписванията –л.52, л.53, том 3 от ДП; удостоверение от Пловдивски окръжен съд –л.193, л.194, том 5 от ДП; годишна декларация за М. М. – л.198 –л.251, том 5 от ДП;  л.54, том 1а  от ДП седалище в Пловдив към 02.12.2008г., писмени доказателства за статуса на подсъдимия на адрес на управление на тази фирма в гр. Пловдив –л.17, том 2 от ДП; нотариално заверено (с нотариална заверка на подписа) пълномощно, издадено от името на подсъдимия в полза на Б.К. (л.29, л.30, том  5 от ДП),; справка БДС за подсъдимия –л.56, л.57, том 1а от ДП,  справка БДС на св. В. –л.36, том 4 от ДП, писмените доказателства, изискани от Агенцията по вписванията във връзка с вписани данни за собственост на недвижими имоти.

          Относими към правния статус на подсъдимия са  справка за неприключили дела –л.53 –л.60 , том  4 от ДП, свидетелство за съдимост но подсъдимия (л.45, л.46, том 3 от ДП), свидетелство за съдимост – л.121, л.122, том 1а от Д, л.7, л.8, том 5 от ДП.

           Относимо към  изброените по - горе пунктове от обвинението е заключение на СОЕ на ВЛ В.П. – л.175-л.177, том 4 от ДП, което е изследвало  съотношението на инкриминираната имотна вреда  с размера на минималната работна заплата, установена за страната през инкриминирания период, както и пазарната стойност на инкриминираните вещи. Съдът, като отчете наличието на неяснота в това заключение в частта относно пазарната стойност на изследваните автомобили, поради което назначи повторна СОЕ (л.573-л. 575 от СП, СГС).

Заключението на СОЕ от 08.01.2018г., както и на графическата експертиза, изготвена от ВЛ Х., са  компетентни и добросъвестни. Със СОЕ, назначена от съда( ВЛ Г.) са отстранени противоречията, допуснати при изготвяне на СОЕ от ВЛ В.П., а заключението на ГЕ от  ВЛ Х.  е отговорило изчерпателно на поставените от съда задачи. Вещото лице Х. е изследвала в пълнота всички посочени от съда източници, съдържащи данни за оставен от св. В. сравнителен почерков материал, като е анализирала методите за разделен анализ и синтезно сравнително графическо изследване на общите и частни признаци на подписите, обект на експертизата.

         Подсъдимият упражни правото си даде обяснения, в които посочи, че не знае изобщо от кого и как е бил взет за ползване товарния автомобил „Рено“, но са му известни действия на разпореждане с такъв автомобил от лицето А. К. в ползва на неустановено по делото лице – „Р.“. За останалите лизингови автомобили подсъдимият твърди в обясненията си, че са били взети от св. В. и А. К., които искали да ги продават през „техен лизинг“, както и че нито ги е управлявал, нито се е разпореждал с тях.  Подсъдимият оспори авторството на подписа си върху оригинала на договор за лизинг, инкриминиран по първи пункт от обвинението ( л.150-л.160, том 4 от ДП), както и авторството на подписа, положен по останалите предявени от съда договори за лизинг, въз основа на които е изградено обвинението по пункт 2 – пункт 4 от ОА. В частта, в която подсъдимият е оспорил  авторството на подписите, положени в процесните лизингови договори, както и в приемо – предавателните протоколи, удостоверяващи  приемането на лизинговите активи,  неговите обяснения са опровергани от заключение за графическа експертиза по протокол № 103/06.06.2014г. (л.21-л.34, том 1 от ДП).  Противоречието между тази част от обясненията на подсъдимия с останалия проверен от съда доказателствен материал следва да бъде разгледано в контекста на липсата на съхранен спомен, а не с оглед данни за недобросъвестност. Аргумент в тази насока е твърдението на подсъдимия, че няма спомен да е издавал пълномощно на трето лице, което да извършва действия на управление и разпореждане с активите на регистрираната на името на подсъдимия фирма „М.-***– М.Г.“ ЕООД, при все, че точно това обстоятелство е установено категорично както с факта на приложено по делото пълномощно, издадено от подсъдимия в полза на св. Б.К. ( л.29-л.30, том 5 от ДП), така и от показанията на самия Б. К. в производството пред съда ( л.358, том І от СП). Липсата на спомен обаче кореспондира с факта, че посоченото по-горе пълномощно практически не е било използвано при сключване на инкриминираните договори,  като не се установява да е било използвано и за друга дейност на регистрираната на името на подсъдимия фирма. Независимо от обясненията на подсъдимия, показанията на св. Б. К. също са източник на доказателства, че е била извършвана подготвителна дейност за действия на управление  и разпореждане с активи на фирма „М.-***– М.Г.“ ЕООД чрез трето лице, различно от подсъдимия, като явно мотивите за такава  подготовка сочат, че личното участие на подсъдимия изобщо не е било сигурен резултат. Доказателствата по делото сочат, че именно А. К. и св. С. В. по отделно или заедно фактически са придобили и са се разпореждали с инкриминираните лизингови активи. За постигането на тази цел обаче  не е било необходимо да използват така издаденото на името на Б. К. (брат на А. К.) пълномощно, тъй като подсъдимият сам се е задължил по инкриминираните договори. Така  личното участие на подсъдимия при документалното оформяне на инкриминираните лизингови договори самостоятелно не дава никаква информация за връзка на правата за лизингополучателя по тези договори нито с А. К., нито със св. С. В.. Съдът съобрази, че за разпоредителните действия с инкриминираните лизингови активи, които фактически са извършени впоследствие именно от А. К. и св. С. В., също не са били съставяни документи, като тяхната съпричастност към този резултат е установена от гласните доказателства, събрани при разпит на част от свидетелите, които са ползвали съответни лизингови автомобили. От съществено значение са и писмените доказателства – протоколи за доброволно предаване на л.14, том 3 от ДП и л. 126, том 3 от ДП, удостоверяващи, че откритите и предадени като ВД по делото автомобили се свързват без изключение със свидетели, които нито познават, нито са виждали подсъдимия ( св. Н.З. и св. С.К.). Същевременно именно показанията на св. К.  от съдебното производство в съчетан анализ с прочетените показания, които е дала в досъдебното производство, насочват подозрения за участието в разпоредителни действия с предаден от тази свидетелка автомобил именно към А. К. и С. В.. С оглед изложеното съдът прие за установено, че  данните за преследвана от А. К. и св. С. В. конспиративност, извлечени от очертаната по-горе доказателствена съвкупност,  кореспондират именно с  обясненията на подсъдимия, както и с  факта на издадено на името на Б. К. пълномощно, за което не се събраха доказателства да е използвано.   

         Съдът, като обсъди обясненията на подсъдимия в съчетан анализ със заключението на ГЕ, изготвено от ВЛ А.Д., описано по-горе, което е имало за задача да изследва авторството на подписите на лизинговите договори и приемо-предавателните протоколи за активите, както и като обсъди обясненията на подсъдимия при съпоставка с  показанията на св. Б. К. и С. В., намира, че подсъдимият  е положил подписа си за лизингополучател в инкриминираните от обвинението лизингови договори, както и в приемо-предавателните протоколи към тези договори, които се отнасят от втори до четвърти пункт от обвинението. Установено е, че подсъдимият е участвал лично при сключването  на тези договори, именно в качеството си на собственик на регистрираната на негово име фирма „М.-***– М.Г.„ ЕООД.  От друга страна обясненията на подсъдимия в частта им за изключителния принос на лицата С.В. и А. К. в организацията на цялата дейност, свързана с документооборота, воденето на преговори и установяването на фактическа власт върху инкриминираните от обвинението лизингови активи, както и твърденията за вероятно участие на още две неустановени по делото лица в същите дейности,  са подкрепени убедително от останалия доказателствен материал.

            Съдът анализира в съпоставка с писмените и гласните доказателства дадените от подсъдимия обяснения в частта им относно процедурата по сключване на процесните договори за лизинг и участието на лицата А. К. и св. С.В. (л.587 –л.589 от СП, ІІ том). Тази съпоставка изисква на първо място съдът да отговори на въпроса кои са лицата А. Г.К. и св. С.В.. Съдът прие за установено, че тези две лица стоят в основата на организационната дейност , както и на идейния замисъл, свързани с инкриминираните договори за лизинг, както и че са били водени от користен мотив.  Настоящият съдебен състав счита, че лицата А. К. и св. С.В. са използвали положението на материална зависимост, в което се е намирал спрямо тях подсъдимият, възползвали са се от нивото на неговата неосведоменост,  житейски и социален опит, за да го мотивират да се задължи по инкриминираните договори. Докато в тежест на подсъдимия били възложени плащания по четири договора за лизинг за активи на значителна стойност около половин милион лева, в същото време посочените лица установили своя фактическа власт върху съответните активи и започнали да извършват действия на управление и на разпореждане с тях. Така подсъдимият още към момента на сключване на лизинговите договори бил поставен и в невъзможност като задължено лице по тях да върне съответните лизингови активи в случай на неизпълнение на задължението да бъдат плащани съответните месечни вноски от лицата, които действително ги ползват. Съпоставката на писмените  и гласните доказателства обосновава извод, че лицата А. К. и св. С.В. били наясно и с имуществения статус на подсъдимия и регистрираната на негово име фирма, който поначало изключвал доходи от търговска дейност, съответстващи на поетите от подсъдимия задължения.

           На първо място източник на доказателства за намесата на лицата А. К. и С.П.във фактически действия на управление с фирма „М.-***– М.Г.„ ЕООД, свързани с поемане на дълг от страна на тази фирма към  „П.л.Б.“ ЕООД и „П.Л.Б.“ ЕАД,  се съдържат в обясненията на подсъдимия, който е разказал, че е работел в автоморга, стопанисвана от А. К. и С.В. с месечно възнаграждение от 500 лева. Неговите обяснения възпроизвеждат факта, че именно тези две лица са упражнили въздействие върху него, за да предостави личните си данни,  данните за регистрация на посочената по-горе фирма, както и че същите лица са упражнявали фактическа власт и са се разпореждали с лизинговите автомобили. Тази част от неговите обяснения е потвърдена независимо от подсъдимия, от показанията на св. С.К., св. Б.К., от прочетените показания на св. С.В., както и от показанията на всички останали свидетели, които са разказали, че са управлявали или участвали в регистрацията на някой от инкриминираните л.а. „Фолксваген Туарег“, но нито един от тях не посочи, да е получил такъв автомобил именно от подсъдимия или да му е известно, че подсъдимият е управлявал или се е разпореждал с такива автомобили (св. Н.З., Н.У., св. Т.Т., Д.П., Я.Д., В.П., св. Г.К., А.К., Р.Д., В.Т., Б.И., Г.А., Х.К., В.Д.).

        От така изброените свидетели, единствените които заявиха пред съда, че познават подсъдимия, са свидетелите Б.К. (брат на покойния А. К.) и С.В.. По изложените съображения техните показания  следва да бъдат подложени на самостоятелно обсъждане, както и отделно от останалите изброени по-горе гласни доказателства.

   Изясняването на въпроса дали и до каква степен подсъдимият е бил ангажиран с дейността на регистрираната на негово име фирма „М.-***М. Г.“, изисква съдът да съпостави част от писмените и гласните доказателства. Въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпит на св. Б.К., преценявани във връзка с приложено по делото пълномощно, издадено от името на подсъдимия в полза на Б.К. (л.29, л.30, том  5 от ДП), се установи, че не само подсъдимият, но и други лица, в т.ч. св. Б.К. били въвлечени в документооборот, чиято привидна цел е била да обезпечи дейността на ЕТ „М.-***М.Г.“. В действителност обаче след изчерпването на възможностите за събиране на относим към предмета на делото доказателствен материал така и не става ясно при какви обстоятелства и по чие решение са били съставяни различни документи от името на подсъдимия, в т.ч. и на пълномощно  приложено на л.29, л.30, том 5 от ДП, което оправомощава св. Б.К. да извършва описаните в него действия на управление и разпореждане с активи на ЕТ „М.-***М.Г.“, кога, как и от кого бил поръчан печат на тази фирма и кой го е държал. От подсъдимия печат на регистрираната на негово име фирма не е иззет нито при задържането му, нито в хода на проведеното досъдебно производство.  Описаното по-горе пълномощно е предявено на св. Б.К. при разпита му в СП и поясненията на свидетеля не изясняват посочените по-горе въпроси, тъй като същият заяви, че може и да е виждал посочения документ, но никога не го е използвал, нито си спомня кога, как и защо е бил съставен, нито знае с какъв предмет на дейност е била регистрирана фирмата на подсъдимия.

  Св. Б. К. описа пред съда своите дистанцирани отношения с подсъдимия с уточнението, че не знае по принцип какъв е бил по занятие М.Г., тъй като последният бил приятел с друго лице от семейството му – с брат му А. К. (вече покойник) - л.358, стр.2, СП, СГС. Така установените с показанията на св. Б. К. обстоятелства мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че именно поради липсата на конкретика в тях за дейността на подсъдимия, те дават опора на защитата, а не на обвинителната теза. Вярно е, че свидетелят Б. К. не е бил длъжен да познава подсъдимия, да знае с какво се занимава последният, какъв е неговият обичаен източник на доходи и дали управлява скъпи автомобили. Незнанието на каквито и да е детайли по посочените въпроси обаче, както и категоричното твърдение на св. Б. К., че подсъдимият никога не му е предоставял автомобили за ползване - под наем или на друго основание,  при наличието на описаното по-горе пълномощно, съдържанието на което също не се оспорва от св. Б. К. и се отнася тъкмо до управлението на фирмата лизингополучател  - ЕТ „М.-***М.Г.“ , дава основание за извод, че този документ е бил съставен при неустановени обстоятелства по инициатива на неустановено лице, което е имало интерес да ползва личните данни на Б. К., както и личните данни на подсъдимия именно във връзка с процесната фирма. Дали това лице е било починалият вече А. К., за което св. Б.К. твърди, че е било в „приятелски“ отношения с подсъдимия или св. С.В., или трето лице, посочено от тях,  към настоящия момент не  е  изяснено  със способите, предвидени в НПК и не би могло да бъде изяснено поради гражданския статус на покойния А. К.  и нежеланието на св. С. В. да съобщи повече конкретни факти извън това, което вече е посочил в досъдебното производство. Принципно  липсват и основания съдът да положи усилия в тази насока, тъй като изясняването на въпроса кои длъжностни лица от фирмата лизингодател са проучили фирмата на подсъдимия, дали и кои от тях са го познавали и как са стигнали да извод, че той е платежоспособен да изплаща на лизинг тъкмо три броя л.а. „Фолксваген Туарег“, стои извън предмета на доказване, очертан с внесения обвинителен акт.

       Така следва да се обобщи, че показанията на св. Б. К. кореспондират с обясненията на подсъдимия в частта, в която той твърди, че е работел именно за лицата А. К. и С.В., но не за нуждите на търговска дейност, която се обслужва от лизинговите автомобили, а като работник в стопанисваната от тях автоморга.  В показанията на св. Б. К. се твърдят дори приятелски отношения между подсъдимия и А. К.. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че още с внасянето на обвинителен акт прокурорът е заложил изначална невъзможност да бъде обоснована обвинителната теза. Съдържанието на дадените от св. Б. К. свидетелски показания не допринася по никакъв начин за преодоляване   доказателствената  тежест на обвинението да установи на първо място, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт поне върху една от процесните вещи, които са инкриминирани като предмет на престъпление по чл.206, ал.4 вр. с ал.1 НК. На второ място показанията на св. Б. К. не съдържат каквато и да е информация за извършени от подсъдимия  конкретни действия на разпореждане с вещи, подобни на тези, които са били предмет на инкриминираните лизингови договори. На следващо място родствената връзка между св. Б. К. и покойния А. К., за когото споменава и св. К., и  подсъдимият, е изключително близка. На фона на това обстоятелство твърдението  на св. Б. К., че не е знаел защо е издадено това пълномощно, при все, че  тъкмо  неговият брат А. К. поддържал близки приятелски отношения с подсъдимия,  самостоятелно дават опора на тезата, че дейността на фирма „М.-***- М.Г.“ не е била организирана нито от подсъдимия, нито от Б. К., а от трето лице – вероятно А. К., което е познавало и двамата. В този смисъл показанията на св. Б. К. самостоятелно дават опора на дадените от подсъдимия обяснения.

 Показанията на св. В. също са с решаващо значение при преценка на дадените от подсъдимия обяснения. В производството пред съда св. В. разказа, че той самият никога не е управлявал л.а. „Фолксваген Туарег“, нито се е разпореждал с такъв автомобил. Това твърдение на св. В. е  категорично опровергано от прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК показания, които същият е дал в досъдебното производство в протокол за разпит от 15.03.2011г. (л.132, т. 4 от ДП). Макар и св. В. да не поддържа прочетените показания, както и да оспорва подписа си в посочения протокол за разпит от ДП, съдът прие, че именно те са достоверен източник на доказателства по следните съображения. Съдът провери твърдението на св. В., че подписът срещу текста „свидетел“  в протокол за разпит от 15.03.2011г. не е положен от него, като сне сравнителен почерков материал в проведеното на 06.04.2017г. открито съдебно заседание и като назначи графическа експертиза със специално поставена задача (л.398-л. 400, том 1 от СП).  Заключението на така назначената експертиза е прието без възражение от страните (л. 409 от СП). Въз основа на същото се установи, че и трите групи изследвани документи – оспореният протокол за разпит от 15.03.2011г., автографен лист от С.В., снет в открито съдебно заседание от 06.04.2017г. и подписите, положени от името на С.В., полагани в заявленията за издаване на документи за самоличност на български гражданин, са положени от едно и също лице, т.е. от св. С.В.. Следователно, въз основа на така приетото заключение  категорично се опровергава твърдението на св. В., че не е положил подписа си в оспорения от него протокол за разпит от досъдебното производство. С оглед заключението на експертизата, изготвено от ВЛ Св. Х., съдът намира, че прочетените показания, дадени от св. В. в досъдебното производство, следва да бъдат обсъдени като годен източник на доказателства. Анализът на тяхното съдържание в съпоставка с изявленията на св. В. в съдебното производство дава основание за извод, че  именно св. С.В. е упражнявал фактическа власт върху л.а. „Фолксваген Туарег“ с ДК№  ********, инкриминиран в трети пункт от обвинението, като дори си избрал и номер при регистрацията в КАТ. Прочетените показания на св. В. са източник на доказателства, че този свидетел не само е ползвал  посочения по-горе автомобил, но дори и го е предоставил на трето лице (на Н.  Г. и неговата съпруга С., т.е. св. С.К.), знаейки, че по същото време, че се разпорежда с лизингова вещ, както  и че задълженото лице по договор за лизинг е именно подсъдимият.

             Обсъденото по-горе съдържание на показанията, които  св. С.В. е дал в ДП и които са приобщени чрез прочитането им в съдебното производство, дава основание за два основни извода.

             Първият е свързан със значителните усилия на св. В. да се разграничи от тези показания, да оспори тяхната достоверност и да заеме позицията на неутрален наблюдател за случилото се с подсъдимия с уточнението, че не е възприел нищо значимо, свързано с неговия имуществен статус, въпреки че го познава от 20 години, както и че не знае нищо за автомобили,  марка „Фолксваген Туарег“. Тъкмо тези усилия обаче, съпоставени със заключението на ГЕ, изготвено от ВЛ Св. Х. и съдържанието на прочетените показания, дават основание за извод, че с тази позиция  от страна на св. В. същият упражнява правото си по чл.121 НПК да затаи факти и обстоятелства, които счита, че могат да уличат самия него в извършването на престъпление. Обективира се и знанието на св. В., че той самият е извършил неправомерно действие на разпореждане с чужда спрямо него вещ, която документално би следвало да е получена от подсъдимия по договор за лизинг и е собственост на фирмата лизингодател по този договор. Извод в този смисъл  се обосновава от тази част от прочетените показания, в които св. В. е разказал, че предложил на лицето Н. Г. да продължи да обслужва договора за лизинг, т.е. видно е знанието на св. В.,  че става дума именно за лизингов актив. Обективира се намерението на св. В. да се разграничи от своя личен принос, оспорвайки подписа си върху протокол за разпит на прочетените показания.

            Вторият извод, който се основава на  прочетените показания, дадени  от св. В. в ДП, е свързан с наличието на пълен синхрон между тях и обясненията на подсъдимия при изясняване на обстоятелството, че сключването на инкриминираните лизингови договори, в частност – този по пункт трети от ОА, не е обезпечавало действително извършвана търговска дейност от страна на фирма „М.-***- М.Г.“ ЕТ, нито е рефлектирало в положителен аспект върху имуществения статус на подсъдимия, а е обслужвало користни мотиви на лицата А. К. и св. С.В.. В подкрепа на този извод са и показанията на св. С.К., която  независимо от обясненията на подсъдимия, опроверга показанията на свидетеля С. В., дадени от него в СП, в частта им, че не познава тази свидетелка, респективно – че не е бил наясно с връзката между нея  и ползването на  един от инкриминираните лизингови активи, както   че той не е допринесъл за  придобиване и  ползване от св. К. на един от инкриминираните л.а. „Фолксваген Туарег“ именно (л. 360, стр.2 от СП).

            Източник на доказателства, който дава опора на дадените от подсъдимия обяснения, независимо от изброените по-горе, са и показанията на св. С.К.. Тази  свидетелка фигурира сред изброената на л.17 от мотивите  група свидетели, които изобщо не успяха да идентифицират подсъдимия и беше категорична пред съда, че не познава нито него, нито св. Б.К..  Същевременно нейните показания за разлика от останалата група свидетели – ползватели на л.а. „Фолксваген Туарег“, изброени на л. 17 от мотивите, които не могат да свържат подсъдимия с конкретни действия на разпореждане с автомобили, подобни на тези, които са описани от обвинението, позволяват да се извърши проверка на дадените от св. В. показания. Св. К. свърза в показанията си в съдебното производство предадения от нея доброволно л.а. „Фолксваген Туарег“ с факта да го е придобила от лице, чието умалително име е „Тони“, т.е. с име, което съвпада с имената на А. К.. Парадоксално, но в прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 НПК показания, дадени от същата свидетелка в досъдебното производство, които датират от период, по-близък до инкриминирания ( протокол за разпит от 29.03.2011г., л.138, том 4 от ДП, л.360, СП, І том), се съдържат по-малко детайли, въз основа на които да се направи идентификация за самоличността на лицата, които са предали на свидетелката л.а.„Фолксваген Туарег“, отколкото тези детайли, които се съдържат в показанията  на същата свидетелка в  съдебното производство. За първи път в показанията на св. К. пред съда – на 06.04.2017г., т.е. около шест години, след като тази свидетелка е дала показания в досъдебното производство – 29.03.2011г., се възпроизвежда името „Тони“. На въпроса защо свидетелката не си е спомнила за това име шест години по – рано, от материалите по делото не се извежда логичен отговор. Съпоставката на дадените от св. К. показания в съдебното и в досъдебното производство показва и заличен с течение на времето спомен на свидетелката за участието на две, съпричастни към предаването на автомобила, а не на едно лице, както тя твърди пред съда. Ако прокуратурата е счела, че едно от тези лица е подсъдимият, не става ясно въз основа какъв доказателствен анализ е стигнала до този извод. И това е така, тъй като  в  прочетените показания св. К. е изложила данни, че лицата, от които е получила л.а. „Фолксваген Туарег“,  са били  напълно непознати за нея и не би могла да разпознае.  От друга страна данните, установени в производството пред съда, че все пак се касае за лице с лично име „Тони“, при това „познат“ на св. К., изключват въобще възможността да се обоснове съпричастност на подсъдимия. Изложеният по – горе резултат от прочитането на дадените от св. К.  показания, свързан с едновременното детайлизиране и заличаване на спомени в съдебното производство, поражда съмнението, че нейните показания са субективно повлияни от личен интерес, който би могъл да бъде  свързан с целенасочено укриване на данни за личността на св. В. (последният в прочетените показания е съобщил, че е бил близък приятел със съпруга на свидетелката С., докато в СП посочи, че не я познава) или с друг интерес, който не е  бил изяснен в досъдебното производство и не може да бъде изяснен в съдебното производство със способите, предвидени в НПК. Така съпоставката на дадените от св. С. В. обсъдени по-горе свидетелски показания, вътрешните противоречия в тях, както и противоречията между показанията на св. В.  и показанията на св. К. за това дали двамата са се познавали и дали св. В. е съпричастен към разпоредителни действия с управлявания от св. К. л.а., не са разрешени и не могат да бъдат разрешени със събирането на допълнителни доказателства, както и с анализ на наличните доказателства. Във всички случаи обаче в тях не се съдържа и минимално необходимата информация за връзка между личността на подсъдимия и разпоредителните действия с л.а. „Фолксваген Туарег“, от които се е облагодетелствала св. К..

            Сред  общите въпроси, които съдът следва да обсъди, е  и този защо, как и при каква хронология е  било инициирано издирването на инкриминираните превозни средства и как във времето е съпоставен този момент с твърдяното от прокуратурата разпореждане със съответните лизингови активи  в полза на неустановено по делото лице. Досъдебното производство  е било образувано на 25.05.2009г. с постановление на РП- гр. Пловдив (л.1, том  3 от ДП), като още в хода на разпоредената от РП – Пловдив проверка по пр.пр. 11663/2008г. и съгласно дадени писмени указния от 19.12.2008г. от прокурор при същата прокуратура инкриминираните от втори до четвърти пункт от обвинението автомобили са били обявени за издирване (л.5, том 3 от ДП). В изпълнение на указанията на прокуратурата е било администрирано искане за издирването им от 23.12.2008г. (л.35, том 3 от ДП). Приблизително един месец след това инкриминираният по четвърти пункт от обвинението автомобил е бил открит у св. Н.З., който с протокол от 21.01.2009г. го е предал доброволно ( л.14, том 3 от ДП), а около два месеца след това инкриминираният по трети пункт от обвинението автомобил е бил открит у св. К., която го предала доброволно като ВД с протокол от 18.02.2009г. (л. 126, том 3 от ДП). След тази дата, т.е. около три месеца след това, било образувано досъдебно производство срещу подсъдимия  (на 25.05.2009г.). Така използването на инструментите за наказателна репресия е обслужило изцяло интереса на дружеството лизингодател, за  да се осигурят бързи и ефективни издирвателни мероприятия по договори за лизинг, които според лизингодателя не се изпълняват.  В описаната по-горе фактология обвинението не е обосновано и в частта относно пределите на инкриминирания период.

            С оглед изменението на обвинението в съдебната фаза на процеса, което е разширило края на инкриминирания период до 30.11.2008г., за съда е възникнало задължение да се произнесе по него. Настоящият съдебен състав споделя становището, че законът на предвижда съдебен контрол по допустимост на  решението на прокурора дали  последният да  упражни суверенните се правомощия да се разпореди с неговия предмет, включително и като го измени в производството пред първоинстанционния съд. Аргументи за подобен извод се извличат от факта, че поначало съдът не би могъл нито да се самосезира, за да се произнесе по въпросите по чл.301 НПК, нито да откаже да се произнесе със съдебен акт при внесен от прокуратурата обвинителен акт.  Този обем от правомощия на съда, не се променя от процесуалния етап, в който прокуратурата може да очертае фактическата  и правна рамка на обвинението ( с обвинителен акт или с изменение на обвинението в производството пред първоинстанционния съд), тъй като се касае за конституционно закрепени правомощия на прокуратурата съгласно разпоредбата на чл.127 от КРБ. Настоящият съдебен състав счита, че съдът е задължен да изложи доказателствен анализ за обосноваността на обвинението, респективно и на измененото обвинение в крайния си съдебен акт, какъвто е присъдата.

            Евентуален хипотетичен отказ на съда да допусне изменение на обвинението неизменно би изисквал дължимият от съда доказателствен анализ да се изложи пред страните в  предходен процесуален етап, т.е. в момент, в който все още предстои събиране на доказателства и преди страните да изразят становище по този въпрос, съответно – преди подсъдимият да упражни правото си на последна дума.  С оглед конституционно закрепения принцип, че актовете на правораздаването се мотивират, евентуален отказ за допускане на изменение на обвинението, без да се изложат съответни мотиви да това, също би ограничил съществено процесуалните права на страните. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че прокурорът разполага със самостоятелна възможност да прецени дали се налага изменение на обстоятелствената част на обвинението, която инкорпорира правомощието му да направи собствен анализ на доказателствата след внасяне на обвинителния акт. Следователно становището на прокурора, че събраните доказателства не  съответстват на зададените с обвинителния акт фактически рамки, макар и изразено в един по-късен процесуален етап, който следва по време образуването на съдебно производство пред първоинстанционния съд, подлежи на съдебен контрол не с оглед неговата допустимост, а чрез съдебен контрол за неговата основателност, който съдът дължи  при постановяването на крайния съдебен акт.

От друга страна, с оглед задължението на прокурора да формулира ясно обвинение, не следва да се занижава стандартът за изготвяне на прокурорските актове, който се прилага поначало при изготвянето на  обвинителния акт. Този стандарт следва да се съблюдава от съда независимо, че в конкретния случай изменението на обвинението засяга пределите на инкриминирания период. С други думи, ако прокурорът счита, че са налице основания  обвинението да бъде изменено за нови факти, по които подсъдимият не се е защитавал, по арг. от законоустановените изисквания по чл. 246, ал.2 НПК той  следва да мотивира своята  обвинителна теза, като посочи кои обстоятелства обуславят новата фактическа рамка, как тези факти ангажират личността на подсъдимия и обосновават неговата  съпричастност към престъплението, както и да посочи на какви доказателства се основават изводите за тези факти. Аргументи в този смисъл се извеждат от общия принцип в чл.13 (1) НПК, който изисква не само съда, но и прокурорът, както  и разследващите органи в пределите на своята компетентност да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина, т.е. техните актове също следва да бъдат мотивирани.  Ето защо упражняването на правомощието на прокурора да измени обвинението, не го освобождава от задължението да мотивира изводите си за необходимост по конкретното дело да се приложи този правен институт. И това е така, тъй като изменението на обвинението по същество представлява правен механизъм, който осигурява възможност да се въведе синхрон между обвинението и съдържанието на  събраните доказателства в съдебната фаза на процеса, като се  измени или неговата обстоятелствена част, или правната му квалификация..." ( т. напр. Р-576-2013-ІІІ н.о. на ВКС). Следователно, за прилагането на този правен механизъм прокурорът също дължи мотиви.

По изложените съображения съдът допусна изменение на обвинението съгласно исканията на прокурора – в частта относно пределите на инкриминирания период на продължаваното престъпление, за което прокуратурата приема, че е довършено на 30.11.2008г., както и в частта относно периода на присвояване на част от лизинговите вещи, като за договора, сключен с „П.л.Б.„ ЕАД, както и за част от договорите, сключени с „П.Л.БГ“ ЕООД, периодът също  е разширен до 30.11.2008г., като се приема, че съответните  деяния са извършени на неустановена дата след получаването на лизинговия автомобил до 30.11.2008г. В настоящия случай обаче прокурорът не е изложил никакви мотиви както при изменение на обвинението, така и при съдебните прения въз основа на какви факти счита, че ако е извършено присвояване на инкриминирани лизингови активи, продължаваното престъпление е довършено точно на 30.11.2008г. Изложената по-горе хронология на сезиране на РП – Пловдив от страна на дружествата лизингодатели – от  16.11.2008г. е сигналът  от П.Л.БГ“ ЕООД (л.6, л.7, том 3 от ДП), от 26.11.2008г. е  жалбата от „П.л.Б.„ ЕАД (л.22-л.24, том 1 а от ДП,) сочи, че ако изобщо е извършено присвояване по смисъла на чл.206 от НК, то следва деянието да е факт преди  подаване на съответните сигнали, а в случая с „П.л.Б.„ ЕАД – дори и по – рано, т.е. към датата на изпращане на нотариална покана за връщане на лизинговата вещ. Тази дата е 21.10.2008г. – значително преди 30.11.2008г. (л.38, л.39, том 1 а от ДП). Макар и невръчена, тази нотариална покана дава достатъчна информация, че длъжностни лица от „П.л.Б.„ ЕАД са започнали да издирват съответното превозно средство още на 21.10.2008г. И тъй като доказателствен анализ в тази насока не беше предложен в съдебните прения или в мотиви за изменение на обвинението, то съдът не би могъл да обсъжда конкретни факти, въз основа на които прокуратурата счита, че подсъдимият може да е извършил вменените му престъпни деяния дори и след подаване на съответните жалби от дружествата лизингодатели, респективно да е извършил престъпление след предприемане на действия за връчване на нотариалната покана от страна на „П.л.Б.“ ЕАД. Така или иначе съгласно измененото обвинение логиката на неговата конструкция се опира на разбирането, че на неустановена дата в периода от получаване на съответния лизингов автомобил до момента, в който според прокурора е разкрито присвоително действие, подсъдимият е извършил съответни разпоредителни действия с инкриминираните лизингови вещи.

            При оценка на доказателствата съобразно тяхната относимост се формират следните групи доказателства.

 

            І. ДОКАЗАТЕЛСТВА, ОТНОСИМИ КЪМ ПЪРВИ  ПУНКТ ОТ ОБВИНЕНИЕТО

            Относими към първи пункт от обвинението са следните гласни доказателства: показанията на св. И.К. – зам.-изпълнителен директор в „П.л.Б.“ ЕАД (л.313 от СП), прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, които тази свидетелка е дала в ДП ( л.18, том 5 от ДП, л. 315 от СП, І том); показанията на св. Т.Т. (л.316-л.319, І том от СП), св. Е.К. (л.319, л.320 от СП),  св. В.Г. ( л. 321 от СП), както и прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, които същият свидетел е дал в ДП (протокол за разпит от 17.05.2011г. (л.143, том ІV от ДП), показанията на св. Б.К.  - специалист „лизингова администрация“ (л.364 от СП), св. Т.Т. (л.413, ІІ том от СП).

            Относими  по тази част от обвинението са писмени доказателства, както следва: договор за финансов лизинг от 03.06.2008г. и приложения към него – л.150 –л.162, том 4 от ДП; заверен препис от договора –л.75- л.77, том 1а от ДП; договор за финансов лизинг –л.117, том 4 от ДП; пълномощно –л.42 –л.47, том 1а от ДП, договор за покупко-продажба от 29.05.2008г – л.159, л.160, том 4 от ДП – копие и в заверен препис на л. 78, л.79, том 1а от ДП.; фактура № 0213/29.05.2008г.  с посочен в нея доставчик „К. К.**** “ЕООД (л.86, том 1а от ДП); извлечение от вземанията на „П.Л.Б.“ ЕАД–л.190, том 5 от ДП; нотариална покана от „П.Л.Б.“ ЕАД –л.256  и сл., том 5, л.274 и сл. том 5 ( чрез нотариус В.Б.); Нотариална покана  и досие при Пиреос – 110 – л.130, том 4 от ДП; договор за покупко-продажба от К.К. – „К. К.**** “ЕООД (продавач) и „П.Л.Б.“ ЕАД (купувач) –л.281 –л.283, том 5 от ДП; жалба от „П.Л.Б.“ ЕАД до СРП – л.260 и сл. ; приобщените с протокол за доброволно предаване (чрез Г. Бонов) писмени доказателства–л.149, том 4 от ДП, жалба – л.22, том 1 а и приложенията към нея – л. 23  - л.47, том 1 а от ДП; справки БДС за свидетели, чиито показания са относими към тази част от обвинението - справка БДС за св. Е.К. – л.25, л.26, том 4 от ДП,  справка БДС за св. К. –л.19, том 5 от ДП, справка БДС за св. Т.Т. - л.27, том 4 от ДП; извлечение от обява на  „К. К.****“ЕООД за бордови самосвал (л. 191-л.192, том 5 от ДП), справка за обявяване на лизинговия актив за ОДИ– 02.09.2008г. по искане на РПУ 02 Перник (л.48, л. 86, том 1а от ДП); счетоводна справка от „П.Л.Б.“ ЕАД –л.190, том 5 от делото; техническа спесификация  за товарен автомобил „Рено“ –л.191, л.192, том 5 от ДП.

           Относими към първи пункт от обвинението са следните експертизи: АТЕ- л. 90 и сл., том 1а от ДП, с която инкриминираният актив е бил оценен на 234 000 лева, СОЕ – л.175-л.177, том 4 – относно пункт 1 и останалите  - заключение за съотношение с МЗР. Относимо е и заключението на СОЕ, назначена от съда (л.573-л.575, том ІІ от СП), като съдът приема за установено, че пазарната стойност на товарен автомобил „Рено Керакс“ следва да се определи съгласно заключението на повторната експертиза, а именно в размер на 205 920.00 лева. С оглед крайния изход на делото, свързан с постановяването на изцяло оправдателна присъда, е безпредметно да бъдат анализирани съображенията за установяването на по-ниска пазарна стойност на съответния лизингов актив. Частично относимо е заключението на графическа експертиза по протокол № 103/06.06.2014г. (л.21-л.34, том 1 от ДП) в частта относно т.2-1-т.2-5 и т. 3 от заключението.

            Показанията на св. К. нямат информационна стойност, която да допринесе за обосноваване на обвинителната теза. Не се доказа св. К. да е имала какъвто  и да е контакт  с подсъдимия,  както и да са ѝ известни обстоятелства, при които служител на фирмата – лизингодател да е имал такъв контакт точно с него.  Прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания на тази свидетелка, дадени от нея в досъдебното производство (л.188, том 5 от ДП), дават основание за извод, че за предаване на инкриминирания по първи пункт от обвинението актив, дори не е бил съставен приемо-предавателен протокол (л.315 от СП, І том). Това обстоятелство, всички обстоятелства, свързани с личността на св. К.К., както и твърдението на св. К., че „К. – К.-***“ЕООД е била редовен доставчик на автомобили, обосновават извод, че поначало в дейността на фирмата – лизингодател „П.Л.Б.“ ЕАД е съществувала системност при създаването на документи, които не са обосновани от действително извършени действия в гражданския оборот.  Използването на  фирмата на социално слабия св. К. К. – „К. – К.-***“ЕООД, като постоянен доставчик  на автомобили за  „П.Л.Б.“ ЕАД, без данни дали всички длъжностни лица са съзнавали от кое/кои лица фактически се ръководи тази фирма,   е установено не само от показанията на св. К., но  независимо от нея и от показанията на св. Т. (л.317 от СП, І том), както и от показанията на св. Б.К. (л. 364 от СП, І том). Последната от изброените по-горе свидетелки също не заяви значими за предмета на доказване факти и обстоятелства, тъй като от разказа ѝ пред съда се установи единствено, че е била ангажирана с техническото изготвяне на лизинговите  договори, като не потвърди личното си участие и в инкриминирания лизингов договор.  

Относими към първи пункт от обвинението са и т. 2 и т.3 от заключение на почеркова експертиза – протокол № 103/06.06.2014г. (л.21-л. 34, том 1 от ДП). Обект по т. 2 от заключението е договор за  финансов лизинг № 03985-001/03.06.2008г., сключен между „П.л.Б.“ЕАД   и представлявана от подсъдимия фирма ЕТ „М.-***-М.Г.“, погасителен план към договора за лизинг, общи условия към договора за лизинг. Вещото лице е заключило, че подписът, положен за „лизингополучател“,  по така изброените документи, е бил изпълнен от подсъдимия.  Подсъдимият оспори авторството  на подписа си, в действителност изпълнен от него в договор за  финансов лизинг № 03985-001/03.06.2008г., който съдът му предяви в открито съдебно заседание, проведено на 02.02.2018г. Въз основа на заключението на ПЕ твърденията на подсъдимия, че подписите за лизингополучател в този договор, не са изпълнени от него, са опровергани.  От друга страна обаче доказателствената стойност на това заключение не е достатъчна, за да обоснове обвинението по пункт първи от обвинителния акт по начина, изискуем с разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК. И това е така, тъй като самостоятелно изясненият факт за авторството на подписа за „лизингополучател“ на инкриминирания договор, описан по-горе, не дава информация за това къде и как е подписан, а  именно – дали за целта  подсъдимият доброволно е посетил шоурума на дружеството – лизингодател или договорът му  е бил поднесен на неустановено място и при неустановени обстоятелства за подпис от трето лице,  което имало интерес именно подсъдимият да се задължи. В обясненията си пред съда подсъдимият подобно разказа, че се е намирал в положение на зависимост от работата си в автоморга, стопанисвана от А. К. и св. В. и че за камион „Рено“ разбрал именно от А. К. по повод на взаимоотношенията на последния с неустановено по делото лице „Р.“. Не са опровергани обясненията на подсъдимия, че лицето А. К. е имало по-специални отношения с длъжностни лица във фирмата – лизингодател  и  по съображения, че в писмената  документация на „П.л.Б.“ЕАД   не се установява приемо-предавателен протокол, оформен с подпис на подсъдимия. Така  остават неопровергани обясненията на подсъдимия М., че не е получавал процесния самосвал, инкриминиран по първи пункт от обвинителния акт, че  не  е осъществявал фактическа власт върху него и не се е разпореждал с него.  Обясненията на подсъдимия за липсата на съпричастност към установяването на фактическа власт върху инкриминираните автомобили, в т.ч.  и върху инкриминирания по пункт първи от обвинителния акт, кореспондират със съмненията, че по същото време  с такава обективна възможност  са разполагали други лица, при това със знанието и съгласието на неустановен кръг длъжностни лица от „П.л.Б.“ЕАД. Такива съмнения  се свързват с  описаните от подсъдимия взаимоотношения между него и лицето А. К., свързват се и с факта, че те кореспондират с  издадено пълномощно от подсъдимия тъкмо в полза на св. Б. К. – брат на А. К., по силата на което подсъдимият му делегира правото  да извършва всякакви действия на управление със собствената му  фирма „М.-***– М.Г.“. Съмнения за документално оформяне дейността на фирма „М.-***– М.Г.“ без съответна обоснованост с действително извършени действия от самия подсъдим или упълномощени от него лица, се обосновават и от показанията на самия Б. К., който разказа пред съда, че не е съпричастен по никакъв начин към дейността на ЕТ „М.-***“. В подкрепа на изложеното са и част от дадените от св. С. В. показания.

         Обект на графическо изследване по т. 3 от същото заключение е оригинал на договор за покупко-продажба от 29.05.2008г. на МПС – самосвал „Рено  Керакс“, сключен между „П.л.Б.“ ЕАД и К.Б.К., последният – като продавач от името на фирма „К. К.****“ ЕООД. Този договор обаче се отнася до действия на друго лице, различно от подсъдимия, както и до обстоятелства, свързани с легитимацията на фирмата лизингодател като собственик на процесното товарно превозно средство, инкриминирано по първи пункт от обвинението. Следователно, тази част от заключението на почерковата експертиза, която се отнася до изследване на описания по-горе документ, няма отношение към установяването на съставомерни факти, свързани с личността на подсъдимия, както  и за установяване на конкретни действия на разпореждане от страна на подсъдимия със съответното превозно средство. При идентификацията на подписа за продавач в договор за покупко-продажба от 29.05.2008г. на МПС – самосвал „Рено  Керакс“, сключен между „П.л.Б.“ЕАД и К.Б.К., ВЛ е установило, че същият не е изпълнен  от лицето  К.Б.К.. Защо и как обаче  дружеството „П.л.Б.“ЕАД се легитимира  като собственик на превозно средство с частен неистински документ, за да го предостави после на лизинг по друг договор на социално слабия подсъдим, също е въпрос, към който прокуратурата не е проявила интерес, респективно – не е включен в предмета на доказване по настоящото производство, съответно – по него съдът не е сезиран да се произнесе.

            Не се потвърдиха описаните в обвинителния акт факти за ролята на св. Л.С. при водене на преговори за сключване на договор за  финансов лизинг № 03985-001/03.06.2008г., изложени подробно на стр. 1 и 2 от ОА. Твърдението в обвинителния акт, че подсъдимият лично водел преговори със св. С.  , за да придобие за нуждите на развиваната от него търговска дейност ( неясно каква, с какви активи и какъв предмет) правото да ползва леки и товарни автомобили, както и че подсъдимият проявил инициатива лично да потърси тази свидетелка за консултация, изначално не разполага с доказателствена опора дори и в показанията на св. С. от досъдебното производство, част от които са приобщени чрез прочитане в съдебното производство ( приобщени са частично дадените от св. Л. С. показания в протокол за разпит от 28.03.2011г. (л.245, том 4 от ДП). За съда остана напълно неясно въз основа на кои  протоколи за разпит на св. С. в досъдебното производство е формиран изводът, че подсъдимият е водел лично  преговори с нея, за да му съдейства при сключване на договор за лизинг на товарен автомобил „Рено“. Такива изявления на св. С. не са вписани нито в протокол за разпит от 28.03.2011г., нито в протокол за разпит от 18.05.2009г. (л.102, том 1 А от ДП). При личен разпит в производството пред съда св. С. беше категорична, че никога не е виждала подсъдимия (л.491, СП, СГС) и описа подробно процедурата по осъществяваната от нея посредническа дейност между клиенти и „П.л.Б.“ ЕАД, която обаче няма никакво отношение нито към проучването на документацията на съответния клиент от фирмата– лизингодател, нито към съставянето на приемо-предавателни протоколи между фирмата лизингодател и лизингополучателя. Липсват каквито и да е доказателства в показанията на св. С. подсъдимият да е подписвал и консултантски договори при нея, както и тя да е възприела каквото и да е негово участие в преговорни процеси с фирма – лизингодател. Съдът констатира, че част от показанията на св. Л. С. противоречат на разказа на св. Т.. Св. Т.Т. разказа на съда, че св. С. била представител на фирмата, регистрирана на името на св. К. – „К. – К.-***“ ЕООД ( л.317 от СП, І том), че именно С.  набавяла изискуемата документация от тази фирма,  която да легитимира „П.л.Б.“ ЕАД като собственик на различни активи, като носела договорите за покупко-продажба за подпис (л.318, І том СП). Посоченото противоречие не може да намери разрешение въз основа на събрания доказателствен материал, тъй като липсват каквито и да е доказателства кои са лицата, които в действителност са стояли зад дейността на фирма „К. – К.-***“ЕООД, а  и с оглед обстоятелството, че самата Т. изключи възможността да си спомни дали изобщо е виждала подсъдимия в процеса на изпълнение на възложените ѝ служебни задължения в „П.л.Б.“ ЕАД.

           Доказателства, относими едновременно към втори, трети и четвърти  пункт от обвинението  са следните писмени доказателства: пълномощно за св. Т., по силата на което бил упълномощен  да води преговори по договори за лизинг за „П.л.Б.“ ЕООД - л.134, том 4 от ДП, разписка за връщане на св. Т. на свидетелство за регистрация за инкриминираните по трети и четвърти пункт от ОА л.а. „ Фолксваген Туарег“ - л.27, том 2 от делото ( л.308, СП, СГС); разписки за връщане на инкриминираните по трети и четвърти пункт от ОА л.а. ( л.128, л.129, том 3 от ДП, искане от 23.12.2008г. за  ОДИ –л.35, том 3 от ДП. 

         Относими към всички пунктове на обвинението, свързани с инкриминираните лизингови договори, сключени с „П.л.Б.“ ЕООД, са показанията на свидетелите Г.А., св. Т., на св. В.Г. (л.311, л.312 от І том, СП), на св. С.В., на св. Ж.С.. Последният от изброените свидетели  разказа на съда за практиката по техническото изготвяне и регистриране на документи във връзка с договори за лизинг, но без да е съпричастна към извършването на каквито и да е проверки по тях.  Ето защо показанията на св. С. не допринасят съществено за изясняване на случая от фактическа страна.

            Относимо към тази част от обвинението е и заключението на почеркова експертиза– протокол № 103/06.06.2014г. (л.21-л. 34, том 1 от ДП), прието без възражение от страните в съдебното производство (л. 555, стр. 2, том 2 от СП),                   от което се установи, че обект на изследване са били подписите, положени от името на лизингополучател по договорите за лизинг, сключени от представляваната от подсъдимия фирма и „П.л.Б.“ ЕООД. Експертизата е установила, че без изключение договорите за лизинг на превозни средства, инкриминирани по втори до четвърти пункт от обвинението, както и подписите за лизингополучател по приемо-предавателните протоколи са изпълнени с подпис на подсъдимия. Съдът приема заключението на почерковата експертиза като компетентно и добросъвестно изпълнено и намира, че същото опровергава тази част от обясненията на подсъдимия, в която същият е оспорил авторството на подписа си върху инкриминираните договори и приемо-предавателни протоколи.

            Относими към втори, трети и четвърти  пункт от обвинението са показанията на св. М.Т. – регионален мениджър в „П.л.Б.“ ЕООД“. Този свидетел потвърди, че неговата длъжностна характеристика е изисквала да води преговори с клиенти по повод сключването на  договори за лизинг, съобщи на съда и каква е процедурата по водене на преговорите. Свидетелят Т.  обаче не разказа на съда да е водил конкретни преговори именно с подсъдимия. Свидетелят принципно потвърди, че договорите се сключват или в дилърски офис, или в централен офис, но по конкретния случай за тези факти и обстоятелства също се оказа, че няма спомен. Свидетелят Т. описа в показанията си пред съда принципни фактически положения, свързани с предаване на  съответните автомобили на съответния клиент, но и в този случай не можа да си спомни конкретни обстоятелства, а именно – дали подсъдимият е дошъл лично или е бил придружаван от други лица, или е бил представляван от упълномощено лице при получаване на автомобил. Така обстоятелствата, които св. Т. не можа да уточни, остават в сферата на доказателствена непълнота, която от друга страна не може да опровергае обясненията на подсъдимия, че при подписване на приемо-предавателни протоколи за получаване на процесните автомобили, инкриминирани от втори до четвърти пункт от обвинителния акт, подсъдимият е бил придружаван от покойния вече А. К..

            От хронологията на разказа в показанията на св. Т. така и не стана ясно дали подсъдимият М.Г. е изключителен случай в професионалната практика на този свидетел и по какви съображения свидетелят  свързва именно подсъдимия с  неизпълнение на договори за лизинг, сключени с „П.л.Б.“ ЕООД“. Липсата на конкретика в показанията на св. Т. за обстоятелствата, които  отличават случаят с М.Г. от други подобни случаи в дейността на фирмата – лизингодател, от една страна, не дава логично обяснение за факта на съхранен спомен относно името на подсъдимия в паметта на този свидетел след изминал период от време с приблизителна продължителност от 10 години, считано след сключване на процесните договори да лизинг. От друга страна, ако личността на подсъдимия се явява наистина  изключителна за св. Т. по неизвестни за съда обстоятелства, то съхраненият спомен на свидетеля за личността на М.М. не синхронизира с липсата на какъвто и да е спомен в паметта на същия  свидетел за това точно каква марка и модел  автомобили са били съответно взети по договор за лизинг от подсъдимия, дали и кога са върнати, ако са върнати – дали е сторено  доброволно или след проведени издирвателни мероприятия. По тези въпроси в хода на проведеното съдебно следствие настъпва известно избистряне на паметта на св. Т. едва при предявяване на писмени доказателства, съдържащи се на л.27, том 2 от делото ( л.308, СП,СГС). В тази част от досъдебното производство е приложена разписка, съставена от името на св. Т., удостоверяваща, че същият е получил от Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив свидетелства за регистрация на два броя автмобили „Фолксваген Туарег“, чиито регистрационни данни съответстват на автомобилите, инкриминирани по трети и четвърти пункт от обвинението. Но дори и в този случай показанията на св. Т. остават объркани, като допълнително влизат в противоречие с предявените  разписки. И това е така с оглед допълнително внесеното от св. Т. уточнение, че всъщност документално на „П.Л.БГ“ ЕООД са били върнати два автомобила, но само единият е „Фолксваген Туарег“, а другият бил „Фолксваген Файтон“. В действителност въпросът колко автомобила са били върнати на това дружество следва да се преценява и в съчетан анализ с прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т. 2 НПК показания, дадени от св. Г.А. в досъдебното производство. В тях е потвърдено връщането, при това –лично на св. А. и на инкриминирания по втори пункт от ОА лизингов автомобил. В тази част прочетените показания на св. А. са в синхрон с показанията на св. Т. за връщането и на „Фолксваген Туарег“ с ДК№ ******, както и за последващото му противозаконно отнемане при неустановени обстоятелства.

         Показанията на св. Т. са категорични единствено относно факта, че приемо-предавателни протоколи при сключване на договор за лизинг следва да са  били съставени с участието на лицето, на което се предава съответния автомобил (л.309, стр.1 СП, СГС). Това уточнение обаче също няма особено доказателствено значение за обосноваване на обвинението, тъй като свидетелят отново е описал задължителна процедура в документооборота на „П.л.  Б.“ ЕООД,  а не свои конкретни спомени по случая.

            Обвинителната теза, че именно подсъдимият е установил фактическа власт върху автомобилите, инкриминирани по трети, четвърти и пети пункт от обвинението, не се обосновава по категоричен начин и от показанията на св. В.Г.. Този свидетел е един от малкото, които успяха да идентифицират визуално подсъдимия, но и  от неговите показания не се извличат данни, че подсъдимият след съставянето на посочените по-горе приемо – предавателни протоколи,  с които се удостоверява предаването на три броя л.а. „Фолксваген Туарег“, действително е установил фактическа власт върху тях. Св. Г. категорично не успя да си спомни дали подсъдимият е дошъл в шоурума на „П.л.Б.“ при получаване на автомобилите сам или с други лица (л.311, СП, І том). По арг. от чл.103, ал.1 НПК обаче тежестта да се докаже изключителното лично участие на подсъдимия в престъплението е възложено на прокурора. Отделно от това, макар и колебливи, в  друга част от хронологията на случая показанията на св. В. Г. кореспондират тъкмо с обясненията на подсъдимия. Касае  се за лични възприятия на свидетеля Г. за връзка между подсъдимия и  друг неустановен по делото клиент на  „П.л.  Б.“. Св. Г. посочи, че подсъдимият бил доведен от този клиент, както  и че именно този клиент, за чиято самоличност св. Г. не е  съхранил спомен, е бил съпричастен към същата дейност, свързана със сключване на договори за лизинг ( 10-12 на брой), т.е. на договори, които са  много повече от сключените с подпис на подсъдимия и които по аналогичен начин не са били обслужвани от лизингополучателя със заплащане на дължимите лизингови вноски.   По изложените съображения съдът счита, че описаните по-горе източници на доказателства не опровергават обясненията на подсъдимия за наличието на водеща роля на лицето А. К. и св. С. В. при водене на преговорите и оформяне на документите за кандидатстване, както и обясненията  за последващи действия, извършени от трети лица с  инкриминираните автомобили.

            Съдът разгледа отделно и всички доказателства, които са относими изключително към пункт 2 – 4 от обвинителния акт.

            ІІ. ДОКАЗАТЕЛСТВА, ОТНОСИМИ КЪМ ВТОРИ ПУНКТ ОТ ОБВИНЕНИЕТО

 

              В тази група доказателства следва да се обособят следните писмени доказателства: искане от 23.12.2008г. за  ОДИ –л.35, том 3 от ДП, доказателства за датата на въвеждане на издирване – 16.01.2009г.  – л.13, том 6 от ДП; свидетелство за регистрация – л.224, том 4 от ДП, второ копие на това свидетелство –л.257,  том  4 от ДП, л.24, том 2 от ДП; план за плащанията по този договор – л.258 и сл., том 4 от ДП; договор от 18.06.2008г. л.235 и сл. , том 4 – копие; л.21 и сл., том 2 – копие; приемо-предавателен протокол по договор 02904 – 26.06.2008г. – копие; оригинал на договор от 02904/18.06.2008г. (л.6, том 9 от ДП),  приемо-предавателен протокол по договор 02904 – 26.06.2008г. (л.7, том 9); приложения по преписката във връзка с погасителен план-л. 225- л.229, том 4 от ДП; доказателства за обявяване на л.а. за  ОДИ с телеграма 2208/16.01.2009 на ГДКП –л.15, л.16, том 2 от ДП;  протокол за доброволно предаване на л.а. от Я.Д. на ГПП –ОДМВР – гр. Кюстендил, удостоверяващ, че към датата на съставяне на този протокол /25.10.2012г./ там се е съхранявало описаното в протокола превозно средство – л.4, том 6;  ЕС 136/ 26.10.2012 - л.10, том 6 от ДП, удостоверение –л.141, том 7 относно актуалното състояние на „М. и И.“ ЕООД, договор за покупко-продажба на МПС на фирма „ЕФК“ ЕООД, относим към проверката на дадените от св. В.Т. показания  (л.543 от СП), пълномощно от Б.Й., с което упълномощава св. В.Д. да управлява и представлява фирма „К.**“ ЕООД –л.47, том  7 от ДП, пълномощно, по силата на което Р.Д. упълномощава св. В.Д. да представлява „М. И. “ ЕООД (л.45, том 7 от ДП).

В резултат на посочения по-горе експертен протокол е установено, че предаденото доброволно от св. Я. Д. превозно средство – „Фолксваген Туарег“  е с производствен номер 1612855, а номерът на рамата е набит на планка и не е оригинален. Така в резултат на направените запитвания от разследващия орган чрез ДМОС до ФКС Висбаден  е било установено, че  производствен номер  1612855 отговаря на рамата, която е индивидуализирана в договор за лизинг 02904/18.06.2008г. Следователно предаденото доброволно от св. Д. превозно средство е инкриминираният по втори пункт от обвинението „Фолксваген Туарег“.

Относими към тази част от обвинението са показанията на следните свидетели: св. Д.П. (л.323, л.324, от І том на СП), св. Я.Д. ( л.325, л.326, том І от СП), прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК, които св. Д. е дал в досъдебното производство (л.134, том 7 от ДП, л.326, л.327 от І том на СП), св. В.П. (л.414, том ІІ от СП), както и прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК показания, които този свидетел е дал в ДП ( протокол за разпит от 03.04.2013г. – л.43, том 7 от ДП, л.415 от том ІІ от СП), св. Р.Д. (  487, л. 488, ІІ том от СП), съпоставени с предявено при разпита пълномощно на л.8, том VІ от ДП, св. В.Т., съпоставени с представен от тази свидетелка договор за покупко-продажба на МПС на фирма „ЕФК“ ЕООД (л.498 –л.499, ІІ том от СП, л.543, ІІ том от СП, л.546, ІІ том от СП), св. Б.И. (л.499, л.500, ІІ том от СП), св. Г.А. (л.563, л. 564, том ІІ от СП), св. В.Д. (л.550, л.551, ІІ том от СП),  както и прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК показания, които този свидетел е дал в ДП ( протокол за разпит от 08.04.2013г. – л.44, том 7 от ДП, л.552 от том ІІ от СП), св. Х.К. (л.553, л.554, ІІ том  от СП), както прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК показания, които този свидетел е дал в ДП ( протокол за разпит от 13.08.2013г. – л.150, том 7 от ДП, л.554 от том ІІ от СП).

Показанията на св. Д.П. носят информационна стойност за изясняване на случая от фактическа страна единствено при съпоставка с писмените доказателства в том 6 от ДП. Ако бъдат обсъдени самостоятелно, те не се отличават и с минимално необходимите детайли за индивидуализацията на регистриран в КАТ –Сливен „Фолксваген Туарег“, за който е разказал този свидетел.  Свидетелят П. не съобщава и  подсъдимият да има каквато и да е съпричастност към регистрацията на такова превозно средство в КАТ – Сливен. От друга страна този свидетел разказа на съда, че е бил собственик на фирма „П.-Т.“ ЕООД. В контекста на казаното неговите показания следва да бъдат ценени  с оглед приложен на л.15, том 6 от ДП договор за покупко-продажба на превозно средство, както и в съпоставка с удостоверение на л.25, том 6 от ДП за вписаните относно споменатата от този свидетел фирма „П.-Т.“ ЕООД обстоятелства. Посочената по-горе съпоставка дава  основание за извод, че дейността на този свидетел чрез фирма „П.-Т.“ЕООД е част от веригата от факти, сочещи за многократна пререгистрация на извършени продажби с предмет - инкриминирания по втори пункт от обвинението автомобил. Нито едно писмено или гласно доказателство обаче, в т.ч. и дадените от св. П. показания, не уличи подсъдимият като участник в такива разпоредителни действия.

Св. П. заяви, че вижда подсъдимия в залата за първи път (л. 323, л.324 от СП, І том), а писмените доказателства, приложени в том 6 от ДП за пререгистрациите на лек автомобил „Фолксваген Туарег“, след като му е бил пренабит неистински номер на рама, сочат че св. П. се легитимирал като собственик с договор за покупко-продажба, удостоверяващ закупуването му от „Б.Г.К.“  ЕООД, представлявано от Б. Генчов И. чрез пълномощник – св. В.Л. П./Т.. По делото са налични документи за първоначална регистрация на това превозно средство на 20.10.2008г. именно от „Б.Г.К.“  ЕООД чрез деклариран внос на закупен на 23.01.2009г. автомобил в Германия, гр. Хамбург. Била регистрирана последователно промяна на собствеността на фирма „О.“ ЕООД – Х.К., чрез пълномощник В.П., на фирма „К.**“ ЕООД -  собственост на Б.Й. чрез пълномощник З.Б.и на търговско дружество „М. и И.“ ЕООД – собственост на Р.Д. чрез пълномощник В.Д. (л.29, том 6 от ДП). При съпоставката на писмените доказателства, приложени в том 6 от ДП и показанията на св. Я.Д. се установи, че последният е управлявал инкриминирания по пункт 2 от обвинението автомобил с пренабит номер на рама и  с  рег. № ********чрез пълномощно, издадено от неговата сестра – Р.Д. (л.8, том 6), като същото е било издадено в качеството ѝ на управител на търговско дружество „М. и И.“ ЕООД. Част от документите  са приложени по делото и в копие ( т. напр. договор с купувач Р.Д. –л.136, том 7 от ДП).

Към посочените факти, свързани с прехвърляне собствеността на инкриминирания по пункт втори от обвинението автомобил, са относими показанията на В.Т. и св. Б.И., които следва да бъдат обсъдени отделно от останалите гласни доказателства по следните съображения. На първо място, това е необходимо, защото и те потвърждават общата линия в поредицата от разпоредителни сделки лизингов автомобил да се продава и купува от ЮЛ, които се управляват от неустановени лица, а формално да се представляват от такива, които или твърдят, че нищо не си спомнят, а това, което си спомнят го възпроизвеждат недостоверно ( св. В.Т.), или да се представляват от такива, които и да искат нищо не могат да си спомнят, тъй като не са грамотни, за да възпроизведат документите, които са подписвали  и като цяло са възприели фактите през призмата на занемарения си социален статус и ограничения си житейски опит (св. Б.И.).                                                                                                                                                                                                                                                                                                На второ място тази група гласни доказателства следва да се обсъди отделно и за това, защото показанията на тези свидетели показват как се регистрира фирма на името на лице, което не може да чете ( св. Б.И.) и което не се познава с лицето, което е упълномощило да го представлява във връзка с управлението на съответната фирма (св. В.Т.), как лице, което преживява под прага на жизнения стандарт, необходим за физическото му оцеляване, става собственик на автомобил, чиято стойност е  около 100 000 лева, при това – без никога да е имало правоспособност да управлява  МПС и по негови собствени думи -  след като никога не е било „собственик на нищо“ (от показанията на св. Б.И. пред съда). Посочените свидетели документално с оглед писмените доказателства в том 6 от ДП би следвало да са свързани с фирма „Б.Г. К.“ ООД и същата да е вносител на „Фолксваген Туарег“ от Хамбург, Германия. В действителност обаче документацията за внос на такъв автомобил от Германия е била използвана от неустановено по делото лице, за да прикрие вече извършено престъпление по чл. 345а, ал.1 НК по отношение на инкриминрания по втори пункт от обвинението автомобил. Тези факти вероятно може и да са били известни на св. Т. поради обърканите ѝ показания, че е работила с пълномощно за фирма „Б.Г. К.“ ООД, но не познава нейния собственик, който би следвало да я е упълномощил ( св. Б.И.). Така или иначе в нейните показания липсва и минимално необходимата конкретика, от която да стане ясно защо изобщо е работила за тази фирма и какви дейности са налагали да се използва издаденото на нейно име пълномощно, кога и как е придобила л.а. „Фолксваген Туарег“, кога, как и на кого го е отчуждила. Единственото твърдение на св. Т. в СП, че е направила бартер на този автомобил с л.а. „Пежо“ в автокъща в ж.к. „Младост“,  насочва към следващия документално регистриран собственик - фирма „О.“ ЕООД – Х.К., чрез пълномощника на тази фирма В.П..

Прочетените показания на св. В.П. – пълномощник на управителя на фирма „О.“ ЕООД – Х.К. бяха съпоставени от съда с писмени доказателства, удостоверяващи съответни регистрации в КАТ –гр. Сливен. Посочените източници на доказателства всъщност показват, че св. Т. е дала пред съда абсолютно недостоверни показания за начина, по който се е разпоредила с инкриминирания по втори пункт от обвинението лизингов автомобил, тъй като самият П. заяви пред съда, че не е работел в автокъща в ж.к. „Младост“, а в „Р.Л.“. Представеният от св. В.Т. договор на л.543 от СП е проверен частично с показанията на св. Г.А. толкова, доколкото свидетелят потвърди подписа си в документа срещу текста „ПРОДАВАЧ“  и толкова, доколкото нито един от двамата свидетели по договора – В. Т. и св. А. отрекоха да познават подсъдимия, включително и във връзка с обсъждания от тях  л.а. „Фолксваген Туарег“.  Писменият договор, представен на съда от св. В.Т., не допринася за изясняване на обстоятелствата, очертани с внесения обвинителен акт. Този документ единствено удостоверява, че св. Т. е имала облигационни правоотношения със св. А., но за друг автомобил, който не е предмет на обвинението. От друга страна твърдението на св. Т., че е заменила инкриминирания автомобил с друг, изобщо не кореспондира с действителното съдържание на представения от нея договор.

Съдът не приема с доверие показанията на св. Я.К.Д. от съдебното производство, че предаденият доброволно автомобил му бил предоставен като служебен. Неговите показания не съдържат ясна позиция  защо и на какво основание му бил предоставен л.а. „Фолксваген Туарег“. Те са изключително хаотични, объркани и лишени от каквато и да е конкретика от къде, от кого и при какви обстоятелства този свидетел е придобил фактическа власт върху предадения доброволно на служителите на полицията  автомобил „Фолксваген Туарег“. Отделно от това доколкото в тях все пак се съдържат и твърдения, че е управлявал служебен автомобил, те влизат в съществени противоречия с прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НК свидетелски показания, дадени от него  в досъдебното производство. След прочитането им се установи, че свидетелят потвърждава връзката на това превозно средство с неговата сестра Р.Д. и факта да го е управлявал с пълномощно, издадено от нея, с което на практика сам опровергава първоначално дадените от него показания (л.326, л.327, І том от СП). Самата Р.Д. също заяви, че не познава подсъдимия, но разказа, че е закупила автомобила от автокъща „Ай Ес Ауто“. Посочената свидетелка разказа за три длъжностни лица, свързани с управлението на активите на тази автокъща – Б.Й., В.Д., Я. Ц.. Не се установи нито едно от тях да познава подсъдимия. В действителност от съпоставката на гласните и писмените доказателства се изясни, че св. В.Д. е бил пълномощник на св. Х.К., последният в качеството му на управител на фирма „О.“, а св. Б.Й. е бил собственик на съвсем друга фирма  - „К.**“ ЕООД, който била представлявана от З.Б.. Изложеното по – горе е видно от договор за покупко-продажба на МПС от 09.08.2010г. , от съдържанието, на който е видно, че В.Д. е участвал като пълномощник на „О.“, св. Й. като собственик на „К.**“ ЕООД и като купувач чрез пълномощник на посочения в договор автомобил ( л.33, том 6 от ДП). Отделно от това, от прочетените показания на св. Д. се установи, че същият е разполагал с пълномощно и от фирмата на св. Д., както и от фирмата на св. Й.. Така при поредната продажба на л.а. същият се явил като пълномощник на фирмата, управлявана от св. Р.Д. (в този смисъл по делото  е налично писмено доказателство на л.29, том 6 от ДП) Същият факт се установява самостоятелно и от прочетените показания на св. Д. (л.552, ІІ том от СП). Съмнението, че л.а. „Фолксваген Туарег“ с първоначален ДК№ ****** МХ, а след неправомерната подправка на идентификационния номер на рамата – с ДК№ *******ВВ и С*******,  е бил предмет на множество сделки, за да се прикрие действителния му произход, възниква и от показанията на св. Х.К., които са вътрешно противоречиви при изясняване на въпроса какви са били нуждите на фирма „К.**“ от посочения по-горе автомобил, защо, след като св. Б.Й. – собственикът на тази фирма не се е занимавал с покупко-продажби на автомобили, а само с отдаването на съответен парцел в кв. „Горубляне“ под наем, също  е бил въвлечен документално в тази дейност и каква е била пречката още на 09.08.2010г. пълномощникът на „О.“ В.Д. да продаде л.а. на друга фирма, на която също е пълномощник (М. И.“ ЕООД). Този въпрос остава без отговор, още повече, че св. В.Д. като пълномощник на „М. И.“ ЕООД е закупил отново същия автомобил на 26.08.2010г. ( л.29, том 6 от ДП), т.е. - само няколко дена по-късно   след като го е продал в качеството си на пълномощник на фирма „О.“ ЕООД.

 

            ІІІ. ДОКАЗАТЕЛСТВА, ОТНОСИМИ КЪМ ТРЕТИ  ПУНКТ ОТ ОБВИНЕНИЕТО

 

 

            Относими към тази част от обвинението са показанията на св. С.В., които подробно са обсъдени на стр. 17 от мотивите   и доводите за връзката на този свидетел с инкриминирания по трети пункт от обвинението лизингов актив не е необходимо да бъдат преповтаряни отново.

 

При анализ на тази част от обвинението следва специално внимание да се отдели и на дадените от св. С.К. свидетелски показания.

Съдът прие за установено, че лицето С. – съпруга на Н. Г., в полза на когото според прочетените показания, дадени от св. В. в ДП, самият В. се разпоредил с инкриминирания в трети пункт от обвинението „Фолксваген Туарег“ и св. С.К. са едно и също лице.  Извод в тази насока се обосновава от съвкупната преценка на дадените от св. К. показания в производството пред съда, както и въз основа на прочетените показания, дадени от св. К., св. Т. и св. С. В. в досъдебното производство. Съвкупната преценка на изброените доказателствени източници обосновава извод, че именно л.а. „Фолксваген Туарег“ с ДК№ ******** бил върнат на св. Т. (л.310, л.311, от СП, І том), както и че със същия автомобил се е разпоредил и св. В. (л.361, СП, І том). От показанията на св. С.К. се изяснява, че при полицейска проверка е предала превозното средство на служители на полицията от 01 РУП – СДВР и не се е интересувала какво се е случило с този автомобил (л.359, СП, І том). Съчетаният анализ на дадените от св. К. показания с писмените доказателства в том 3 от ДП, дава основание за извод, че към момента, в който тя е била спряна за проверка и е била поканена да предаде на органите на полицията управлявания от нея автомобил „Фолксваген Туарег“ и трите инкриминирани лизингови автомобила са били обявени за издирване по сигнал на дружествата лизингодатели в ОД на МВР – гр. Пловдив (л.35, том 3 от ДП).

            Писмени доказателства, които имат значение за проверка на фактите, въз основа на които е изградено обвинението по трети пункт са  искане от 23.12.2008г. за  ОДИ по отношение на инкриминирания актив –л.35, том 3 от ДП;  договор за лизинг от 19.05.2008г. л.230, л.231, том 4 – копие; второ копие на л.245 , том 4; оригинал от договора и приемо-предавателен протокол – л.4          л.5, том 9 от ДП, свидетелство за регистрация –л.246, том 3 от ДП; план за плащанията –л.247 и сл., том 4 ; план за плащанията –л.120 и сл. и сл., том 3; вносни бележки по договора, относим към трети пункт – л.121, л.122, том 3 от ДП; свидетелство за регистрация на л.а. по пункт 3 – л. 210, том 4; план за плащанията по договор 0293/19.05.2008г., дата на приемане – 01.07.2008г. –л.211-л.212, том 4 от ДП; протокол за доброволно предаване от 18.02.2009г., съставен с участието на св. К. (л.126, том 3 от ДП); документ, удостоверяващ връщането на л.а.  в изпълнение на   постановление за спиране на РП Пловдив –л.130, л.131, том 3,  а именно разписка – л.129, том 3 от ДП.

Следва да е отбележи, че във връзка с издадено разпореждане от РП – гр. Пловдив от 19.03.2009г. –л.25, л.26, том 2 от ДП, този лизингов актив бил върнат на св. Т. срещу разписка именно от длъжностно лице при Областна дирекция на МВР– гр. Пловдив.

Относимо е заключението на техническа експертиза – протокол № 512/2009г., удостоверяваща, че по номера на рамата на изследвания автомобил не са били открити следи от заличаване и подправка – л.85, том 3 от ДП, както и съдебно оценителните експертизи, изготвени от В. П. и ВЛ Г., обсъдени по-горе.

 

ІV. ДОКАЗАТЕЛСТВА, ОТНОСИМИ КЪМ ЧЕТВЪРТИ ПУНКТ ОТ ОБВИНЕНИЕТО

 

        Писмени доказателства,  относими към тази част от обвинението, е искане за  ОДИ–л.35, том 3 от ДП., протокол за доброволно предаване  от 21.01.2009г. – л.14, том 3 от ДП, удостоверяващ, че л.а. е бил приет от служител при ГКПП Б. Смилянов от св. Н.Г.З.; разпореждане на РП – Пловдив от 03.02.2009г., от което  е видно, че автомобилът е бил на съхранение в ГПУ Златарево, но по силата на това разпореждане би следвало да се намира в сектор „“ПП- КАТ“ ОД на МВР, гр. Пловдив или в сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР –Пловдив (л.15, 16, том 3 от ДП);  копие на свидетелство за регистрация на автомобила – л.18, том 3 от ДП,  ЕС № 109/2009г., удостоверяваща, че  няма следи от заличаване и подправка на номер на рама и двигател– л.21, том 3 от ДП; пълномощно –л.158, том 5 ДП и приемо–предавателен протокол, относим към четвърти пункт от обвинението –л.159, том 5 от ДП, като последните два документа са приобщени чрез доброволното им предаване от св. Г.А.; акт за смърт на С. К.; протокол за доброволно предаване  от 21.01.2009г., съставен с участието на св. Н.З. и  длъжностно лизе от РДГП – гр. Кюстендил (л.14, том 3 от ДП).  

            От писмените доказателства е установено, че този автомобил също бил върнат на св. Т. в изпълнение на  постановление за спиране на РП Пловдив срещу разписка от 02.10.2009г. от разследващ полицай в сектор „Криминална полиция“ – гр. Пловдив (л.128, том 3 от ДП, л.130, л.131, том 3 от ДП).

          Относими са гласните доказателства, събрани при разпит на св.Н.Г.З., (л.409, л.410, ІІ том от СП), св. Н.У. (л.410, л.411, том ІІ от СП), както и въз основа на прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, които тя е дала в досъдебното производство в протокол за разпит от 18.06.2012г. –л.319, том 5 от ДП;  св. Г.К. (л.415, л.416, том ІІ от СП), св. А.К. (л.417, том ІІ от СП), както и въз основа на прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, които той е дал в досъдебното производство в протокол за разпит от 20.07.2012г. –л.345, том 5 от ДП;  Г.Д.А. –л.157, том 5 от ДП, която е  представила и  писмени доказателства, приложени на л.158, л.159, том 5 от ДП.

           Относимо е заключението на ТЕ по протокол № 512/2009г. удостоверяваща, че  няма следи от заличаване и подправка на номер на рама и двигател – л.85, том 3 от ДП.

           При съпоставката на посочените писмени и гласни доказателства се установява, че инкриминираният по четвърти пункт от обвинението лизингов актив е бил установен във владението на св. Н.З.. Показанията на св. З. дават информацията за други лица, свързани с инкриминирания автомобил в лицето на починалия вече С. К., без същевременно по какъвто и да е начин да разкриват връзка между предадения доброволно автомобил с личността на подсъдимия или връзка между лицето С. К. с подсъдимия. Информация в този смисъл не се извлича и от показанията на св. Н.У. (л.410, л.411, том ІІ от СП). Прочетените показания на св. У. от ДП допринасят единствено за проверката на дадените от св. З. показания, като потвърждават факта, че   инкриминираният в  четвърти пункт от обвинението   лизингов автомобил е бил ползван в неустановен период от време през 2008г. за период от около една година именно от С. К. (л.412, том ІІ от СП, л. 319, том 5 от ДП). Никаква информационна стойност, от която да почерпи аргументи обвинението, не носят и показанията на св. Г.К.  и св. А.К. (братя на покойния С. К.). Не следва да бъдат ценени и прочетените показания на св. А.К., тъй като същите са били дадени при некоректно зададен въпрос и съдържат предварителен отговор за идентификацията на превозното средство. Такава идентификация обаче в прочетения то съда отговор не се съдържа (л.418 , том ІІ от СП).

            С  оглед всичко изложено съдът намира, че  конструкцията на обвинителната теза се очертават три основни недостатъка.

            Първият е свързан с неправилната оценка на събраните в ДП доказателства. Една част от тази неправилна оценка се отнася до евентуалните предели на инкриминирания период, друга част – до съдържанието на действията,  които във връзка със сключването на процесните договори могат да бъдат свързани именно с личността на  подсъдимия.  Оценката на доказателствата е засегнала фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пример, който ясно илюстрира този недостатък на обвинителната  теза, е интерпретацията на  показанията на св. Л.С. от досъдебното производство,  които са относими към първи пункт от обвинението, но очевидно не са били взети предвид при изготвянето на обвинителен акт.   

         Неправилно във внесения обвинителен акт прокуратурата е приела за установено, че изискуемите при  сключване на договор за лизинг документи, относими към първи пункт от обвинението,  били подготвени от св. Л.П.С., били подписани пред нея от подс. М.Г. и че тази свидетелка ги е депозирала в „П.Л.Б.“ ЕАД, за да бъде проучено финансовото състояние  на ЕТ „М.-***-М.Г.“ (стр.1 от ОА). Дори и в досъдебното производство не се установяват доказателствени източници, които да позволяват именно такива изводи по фактите. От прочетените показания, дадени от св. С. в ДП, се изясни, че съответният клиент (в конкретния случай  неустановено лице от името на ЕТ „М.-***- М.Г.) е представил документи за одобрение именно пред ТД – лизингодател, а не в офиса на св. С.. В същия смисъл са и показанията на св. С., дадени от нея в съдебното производство. Заличеният спомен на св. С.  за наименованието на клиента – лизингополучател в лицето на фирмата, на която е бил собственик подсъдимият, е наложило прочитане на част от показанията, които тя  е дала в досъдебното производство. В останалата им част обаче, независимо от изтеклия период от време, те са напълно непротиворечиви и подробни. В разпита си пред съда св. С. беше категорична, че вижда подсъдимия за първи път и че тристранни договори с участието на съответен клиент, брокер и фирма – лизингодател не са се сключвали. С оглед изложеното и въз основа на дадените от св. С. в производството пред съда показания, следва да се приеме, че нейното участие в процедурата по посредничество за сключване на процесния договор за лизинг, инкриминиран в първи пункт от обвинителния акт, се е изчерпвало с телефонна и електронна комуникация с едната или другата страна по договора за лизинг, с изплащането на комисиона на посредника от страна на фирмата–лизингодател, както и със сключването на застраховка за предоставения на лизинг актив, за което   е носела отговорност именно св. С. (л. 490 от СП, 2 том).  С оглед посочените по - горе  факти показанията на св. С. не носят информационна стойност за установяването на  конкретни действия, извършени лично от подсъдимия, както и за изясняване на факта по какви критерии едноличният търговец, регистриран на негово име, е покрил изискванията на лизингодателя за имуществен статус, който обезпечава изпълнението на договора за лизинг.

         Ето защо съдът счита, че изводите в обвинителния акт за действията на  св. С., която според обвинението  депозирала в „П.Л.Б.“ ЕАД документи и след проучване на финансовото състояние на ЕТ „М.-***-М.Г.“ от страна на акционерното дружество офертата на обвиняемото лице била приета, не съответстват на съдържанието на събрания доказателствен материал.  Твърденията на св. С., че изискуемите от клиента документи се представяли от самия него за одобрение на лизингодателя, датира още в показанията й от досъдебното производство. В тази част дадените от нея в ДП показания са приобщени в СП чрез прочитането им и не е ясно въз основа на кои доказателствени източници обвинението е приело различна фактическа обстановка.  

            Неправилната интерпретация на доказателствата при изготвянето на обвинителния акт е засегнала и въпроса дали лизингодателят „П.Л.Б.“ ЕАД наистина е ощетено юридическо лице  или с  евентуално извършено присвояване на чужда вещ - товарен автомобил марка “Рено“, модел „Керакс“, тип „самосвал“ с peг. № ******* е засегнато имуществото на неустановено по делото лице. В изготвения обвинителен акт прокуратурата е приела за установено, че в изпълнение на поставените от подсъдимия технически изисквания на 29.05.2008г. „П.Л.Б.“ ЕАД закупило от „К. – К.****“ ЕООД посочения по - горе товарен автомобил (стр.1 от ОА). В диспозитива на ОА прокуратурата е приела за установено, че това превозно средство е собственост на „П.Л.Б.“ ЕАД. Още към момента на изготвяне на ОА в материалите по делото са били събрани доказателства чрез показанията на св. К. К. и заключение на графическа експертиза ( л.21-л.34, том 1  от ДП), че документът, от който това дружество – лизингодател черпи права, е частен неистински документ, тъй като положеният за К. К. подпис, не е изпълнен от него, респективно възниква съмнение договорът за покупко-продажба от 29.05.2008г.  да е документално обоснован от действително случили се, вярно удостоверени в него факти. При наличието на посочените писмени, гласни доказателства и заключение на ГЕ, обвинението неправилно е приело, че въпросът за собствеността на инкриминирания по първи пункт от обвинението актив е безспорно установен факт, както и че подсъдимият, ако изобщо е установил фактическа власт върху инкриминирания лизингов актив, от обективна страна е причинил съставомерна имотна вреда именно на посоченото в обвинителния акт лице.

            Неправилната интерпретация на доказателствата е засегнала особено съществено обосноваността на обвинението по трети пункт от обвинителния акт.            За разлика от всички останали описани от прокуратурата присвоителни деяния, при които обвинението застъпва тезата, че подсъдимият се е разпоредил със съответните лизингови активи в полза на неустановено по делото лице, в този случай са инкриминирани разпоредителни действия от страна на подсъдимия в полза на св. В.. Основание за такъв извод обаче не се извлича нито от материалите от досъдебното производство, нито от доказателствата, които се събраха в съдебното производство. В прочетените показания на св. В. се съдържат твърдения, че именно той  е лицето, което фактически е упражнявало правата и частично задълженията на лизингодателя по договор № 02903/18.06.2008г., сключен с „П.л.Б.“ ЕООД – заплатил лизингова вноска и дори заявил готовност да представи писмени доказателства, за да удостовери това обстоятелство. В прочетените показания на същия свидетел се съдържат и твърдения, че  той лично е  управлявал л.а. „Фолксваген Туарег“ ДК№ ********, както и че решил да „продаде“ съответния автомобил на свой приятел, който да продължи да обслужва лизинга вместо св. В. ( л.361, СП, І том, л.132, том 4 от ДП). Нещо повече, от показанията на св. В.Г. се установява, че той като длъжностно лице, съпричастно към сключването на инкриминираните договори с „П.л.Б.“ ЕООД, е знаел, че активите ще се ползват от други лица, различни от подсъдимия, тъй като е възприел демонстрираната от св. В. заинтересованост от хода на преговорите и  е  бил добре запознат с досието на св. В. като лизингополучател  и съдържащите се в него данни за недобросъвестност. Отделно от това, показателни  са уточненията в множествено число в  показанията на св. Г. – „хората си платиха аванаса, взеха си колите“ (л.311, л.312, том I от СП). Изложеното по-горе, твърденията на св. Г., че при процесните договори не са били спазени обичайните правила на фирмата – лизингодател да се изисква договор с поръчител, както и фактът, че два от инкриминираните лизингови автомобили според датите на приемо-предавателните протоколи са били получени на една и съща дата – 01.07.2008г., дават основание за извод, че и длъжностни лица от фирмата – лизингодател са били наясно, че подсъдимият няма да ползва лизинговите активи.

          Единствено по отношение на инкриминирания в трети пункт от обвинението л.а.– „Фолксваген Туарег“ с ДК№ ******обвинението е приело за установено, че този автомобил е известно лицето, в полза на което подсъдимият се бил разпоредил с чужда движима вещ, а именно – в полза на св. В.. Така очертани, фактическите рамки на обвинението, поставят и допълнителни въпроси. Съгласно измененото от прокурора обвинение разпоредителните действия са били извършени в периода от неустановена дата от 01.07.2008г. до 30.11.2008г. По делото обаче не са събрани каквито и да е доказателства, в т.ч.  и показанията на св. В. и св. К., от които да се заключи, че подсъдимият Г. точно в този период е извършил действия на разпореждане в полза на св. В.. Въз основа на събраните гласни доказателства по несъмнен начин се установи, че ползването на инкриминирания по трети пункт от обвинението лизингов актив се свързва изключително със св. В. и св. К., но никой от тях не конкретизира период, в който да е установил своя фактическа власт върху този актив. Анализът на дадените от посочените двама свидетели показания в съпоставка с  част от относимите към договор за лизинг № 02903/18.06.2008г. писмени доказателства (протокол за доброволно предаване от 18.02.2009г. на автомобила, съставен с участието на св. К. –л.126, том 3 от ДП, констативен протокол от 26.02.2009г., удостоверяващ състоянието на предадения автомобил – л.127, том 3 от ДП, както и искането за издирването на този автомобил, което датира от 23.12.2008г. – л.35, том 3 от ДП), съпоставени  с датата, на която е образувано досъдебното производство именно за това инкриминирано деяние – с постановление от 25.05.2009г. на РП – гр. Пловдив – л.1, том 3 от ДП, дава основание за извод, че единствената конкретно установена дата, на която посоченият по-горе лизингов актив е бил ползван от конкретно установено  лице, е тази, на която св. К. е била спряна за полицейска проверка и е предала доброволно съответния автомобил – т.е. 18.02.2009г. Толкова, доколкото не са опровергани нейните показания да е била спряна за проверка още в същия ден, в който е получила съответния автомобил от неустановеното лице „Тони“ – датата, на която би следвало да е започнала да го ползва също е 18.02.2009г. Колко време преди тази дата обаче св. В. или А. К. са ползвали лизинговата вещ и дали този период започва от неустановена дата преди  края на инкриминирания период 30.11.2008г, в който според обвинението би следвало деянието да е довършено от подсъдимия, липсват каквито и да е източници на доказателства.

          Вторият проблем в конструкцията на обвинителната теза е свързан с игнорирането на важни контролни факти, свързани с участието на трети лица, различни от подсъдимия, в документооборота на фирма „М.-***-М.Г.“ ЕТ, в преговорния процес при сключване на инкриминираните договори за лизинг, както и при ползването на инкриминираните автомобили.  Още в досъдебното производство не е бил изследван задълбочено въпросът какъв е имущественият, образователният и социалният статус на подсъдимия, дали същият изобщо е разполагал с доходи от търговска дейност, кое длъжностно лице от фирмата – лизингодател и с какви аргументи е счело, че социално слабият М.Г. може да изплаща три джипа „Фолксваген Туарег“, респективно, освен тях и  самосвал „Рено Керакс“.

            Обвинението не се е занимавало и с дейността на дружествата – лизингодатели, за чиято обичайна практика да проучват имуществения статус на кандидат - лизингополучател  съобщават в производството пред съда независимо един от друг св. С., св. В.Г., св. В.Г. и св. Е.К.. В допълнение към това проучване св. В. Г. разказа и за обичайна практика да се сключват договори с поръчител, който да продължи да обслужва плащането на дължимите от лизингополучателя вноски, ако последният престане да изпълнява това свое задължение. Във връзка с процесните лизингови договори обаче договори за поръчителство не са били сключвани. Защо за подс. М.Г. и неговия едноличен търговец е направено това изключение, така и не стана ясно.

          Съдът счита, че не могат да бъдат отхвърлени като недостоверни и показанията на св. Л.С., която е равноотдалечен от подсъдимия и дружествата – лизингодатели свидетел, занимавала се  с посредническа дейност, която не се е ограничавала само до дейността на „П.Л.Б.“ ЕАД. В случая с  инкриминираните от обвинението лизингови договори не става дума просто за неизпълнение на обичайната практика на лизингодателите, свързана с  проучването на съответния клиент, т.е.  за тази практика, която в показанията си пред съда споменава св. Л.С., а за създаването на документи, включително и с участието на длъжностни лица /неустановени/ от фирма – лизингодател, които невярно удостоверяват факти и  обстоятелства във връзка с действителните участници в гражданския оборот. Това обстоятелство в особено висока степен се илюстрира при съпоставка на писмените и гласни доказателства, относими към първи пункт от обвинението (договор за покупко – продажба, привидно съставен с участието на св. К.К. (продавач) и „П.Л.Б.“ ЕАД (купувач) –л.281 –л.283, том 5 от ДП)  и  показанията на св. К. (л. 362 – л.363 от СП, 1 том от СП). От разказа на св. К. пред съда, както и от приобщените с прочитане показания, които същият свидетел е дал в досъдебното производство, се установи, че  същият е неграмотен и не му е известно да е бил собственик на товарен автомобил „Рено“. При наличните  данни за пълната неграмотност на св. К. съдът прие, че с оглед главния факт  е безпредметно да му  бъде предявяван и съдържащия се по делото договор за покупко-продажба на самосвал „Рено“, привидно сключен с негово участие, както и с участието на представител на „П.Л.Б.“ ЕАД (л. 281 - л.282, том 5 от ДП).  Категорично се установи, че този свидетел, живущ ***  е социално слаб, безработен, без източници на доходи човек, както и без имущество, което да му е позволявало както да придобие като собственик, така и да поддържа превозно средство със средна пазарна цена за периода в размер на 205 920.00 ( двеста и пет хиляди девестстотин и двадесет) лева (това е цената, установена от  заключението на СОЕ, назначена от съда). Този въпрос нито е бил проучван, нито е бил анализиран при изграждане на обвинителната теза на прокуратурата, като съгласно внесения обвинителен акт това превозно средство дори е било  с по-висока стойност от тази, която се установи в производството пред съда, а именно – на стойност в размер на  234000 лв. /двеста тридесет и четири хиляди лева/. Поради липсата на спомен за начина, по който е била регистрирана и е функционирала фирма „К. К.****“ ЕООД, от която лизингодателят  „П.Л.Б.“ ЕАД според писмените доказателства било закупило инкриминираното по първи пункт от ОА превозно средство ( договор от 29.05.2008г. –л. 281-л.282, том 5 от ДП), съдът със съгласието на страните, изброени в разпоредбата на чл.281, ал.5 НПК, приобщи чрез прочитане показанията, които св. К. е дал в досъдебното производство. Така се установи, че този свидетел не може да чете и ако изобщо е подписвал някакви документи във връзка с регистрацията и дейността на фирма „К. К.****“ ЕООД, то те са му били поднесени за подпис от неустановени по делото лица – Н. – „Л.“ и Г.Н.. В тази част прочетените показания на св. К. са проверени и от разпита на св. Т.Т. в производството пред съда, който също  е разказал за връзка на лица с имена „Г.“ и „М.“ с дейност, свързана с внос на превозни средства от Германия, както и за връзка на тези лица с фирмата „К. К.****“ ЕООД (л.413, ІІ том СП). В тази връзка може да се заключи, че е неясен и начинът, по който фирмата – лизингодател е установила фактическа власт върху инкриминирания по първи пункт от обвинението актив и дали изобщо на длъжностно лице от тази фирма му е бил поверен такъв лизингов актив за пазене. С оглед данните, извлечени от показанията на св. Т. и К., може да се заключи, че  лицето, което според обвинението би следвало да е прехвърлило на „П.Л.Б.“ ЕАД собствеността си върху инкриминирания в първи пункт от обвинението актив или  не е било негов собственик и поначало неговите действия не биха могли да произведат съответните годни правни последици, или регистрираната на негово име фирма, е била собственик на този актив, но е била използвана, за да легитимира действия в гражданския оборот, като се прикрие  действителният произход на товарен автомобил „Рено“, действителните лица, които с фактически извършвана от тях търговска дейност стоят зад името на фирма „К. К.****“ ЕООД и действително заплатените от тях суми за закупуването и продажбата на този актив, ако изобщо такива са били заплатени. Съдът няма задължение в това производство да установява дали фирмата лизингодател е била собственик или не  на съответния лизингов актив, но във всички случаи е видно, че този въпрос не е изяснен еднозначно. Така обвинението не е преодоляло тежестта да  установи кое лице е било ощетено със съставомерната за престъпление по чл.206 от НК имотна вреда. Отделно от това съпоставката на дадените от св. К. и Т. показания обосновават извод, че използването на подставени малограмотни лица, за да бъде регистрирана на тяхно име фирма, която да бъде ползвана през инкриминирания период за нуждите на търговската дейност на дружествата лизингодатели, не е бил изолиран случай, а обичайна практика. Основание за извод в тази насока дават  изявленията на св. Т., който е разказал, че едно от неустановените по делото лица, фактически свързано с фирма „К. К.****“ ЕООД, е съпричастно и към дейността на друга фирма, регистрирана със същата цел, но на името на самия Т..

            С  оглед данните за личността на  св. К.  - социално слаб, се обосновават категорични данни, че това лице, макар и документално да е посочен като титуляр на правото на собственост на инкриминирания по първи пункт от обвинението актив, преди да прехвърли това право на „П.Л.Б.“ ЕАД, не е получило от фирмата лизингодател сума от порядъка на 205 920.00 лева или по-високата равностойност на пазарната цена, посочена в обвинителния акт ( 234 000 лева), нито в брой, нито по банков път. Този факт е достатъчен за подозрението, че и св. К., и подсъдимият са били въвлечени в една мащабна престъпна дейност, която от обективна страна евентуално се свързва с общественоопасните  последици на престъпление по чл. 253, ал.5 НК, извършено от неустановени по делото лица. От показанията на св. Р.Д. се установи, че тя се явява последният купувач на инкриминирания по втори пункт от обвинението автомобил, който според нейните собствени твърдения се разпоредил със сумата от 40 000 лева за вещ, която всъщност е закупила от несобственик. Дали наистина св. Д. е заплатила посочената сума не е въпрос, който съдът е длъжен да изследва, но само следва да се посочи, че и този въпрос е спорен с оглед многофункционалното значение на св. В.Д. в дейността на три фирми, които последователно са си прехвърлили собствеността на инкриминирания по пункт втори от обвинението автомобил.

Цялата доказателствена съвкупност, относима към втори пункт от ОА, сочи, че този автомобил е бил предмет на тежко умишлено престъпление, извършено от неизвестен извършител – такова по чл.345а, ал.1 НК, но и този въпрос не е занимавал прокуратурата. С оглед фактическата и правна рамка на обвинението следва само да се посочи, че  от субективна страна настъпването на евентуални общественоопасни последици от престъпление против собствеността не  може да се вмени точно на подсъдимия  и св. К.. За мащабите на тази престъпна дейност, вероятно свързана и с данъчни престъпления, може да се формират изводи и от показанията на св. К., която съобщи на съда, че дори фирма „К. – К.****“ ЕООД бил известен и редовен доставчик на автомобили за „П.Л.Б.“ ЕАД ( л.313 от СП, І том), но и този въпрос не следва да бъде изясняван детайлно, тъй като също не е включен в предмета на доказване, очертан от обвинението.

Посочените по-горе въпроси, които са останали без отговор, очертават съмнението подсъдимият както от обективна, така и от субективна страна да е съпричастен към престъпление, с което да е засегнато имущество на „П.Л.Б.“ ЕАД. В действителност доказателствата по делото сочат, че ако изобщо инкриминираната по първи пункт от обвинителния акт вещ, е предмет на престъпление по чл. 206, ал.4 вр. с ал.1 НК, то я била чужда не само за подс. М.Г., но вероятно тя е била чужда и за лизингодателя по инкриминирания договор за финансов лизинг N 03985-001 между „П.Л.Б.“ ЕАД, тъй като същият се е легитимирал като собственик с частен неистински документ. И този въпрос не  е бил изследван в досъдебното производство. Ето защо, с оглед предмета на доказване, очертан в обвинителния акт, съдът също не  изследва в детайли доколко са били правомерни действията на длъжностни лица от дружеството– лизингодател, както и действията на св. С.В..  Вярно е, че поначало, за да е осъществен субективният състав на престъпление по чл. 206, ал.1 НК, респективно – на квалифицираните му състави, е достатъчно деецът да е съзнавал, че вещта, предмет на присвояване, е чужда спрямо него. От друга страна това обстоятелство не освобождава прокуратурата от задължението да формулира обвинение, което съдържа конкретика по всички съставомерни признаци на съответното престъпление, както и да очертае фактическия състав на престъплението в съответствие със събрания по делото доказателствен материал, включително и като посочи кое ощетеното лице.

 В настоящия случай с оглед дадените от св. К. показания, които на практика потвърждават данни, с които прокуратурата е разполагала още в досъдебното производство, е несъмнено ясно, че този свидетел не е осъществявал търговска дейност в мащаб, който позволява на същия да придобие и  да поддържа превозно средства на стойност около 200 000 лева,  нито е разполагал с имуществен и  образователен ценз, който да му осигури потенциална възможност да я  осъществява. Следователно дружеството лизингодател „П.Л.Б.“ ЕАД не може убедително да се легитимира като собственик на инкриминираната вещ, противно на твърденията в обвинителния акт, а следователно не би могло да черпи и права от действия на разпореждане или от действия на управление за тази вещ, които да противопостави на подсъдимия, включително  и с цел да бъде ангажирана неговата гражданска  или наказателна отговорност.

На следващо място, по делото наистина са събрани убедителни доказателства за извършени умишлени престъпления, но различни от това, за което е внесен обвинителен акт – т. напр. на  тежко умишлено престъпление по чл. 345а, ал.1 НК от неизвестен извършител, като предмет на това престъпление е инкриминираният по втори пункт от обвинението лизингов автомобил, както и на документно престъпление по чл.309, ал.1 НК с предмет – договор за покупко – продажба, съставен с привидното участие на св. К.. По делото липсва каквато и да е документална следа прокуратурата да е отделила материали на основание чл. 216, ал.1 НПК за посочените по-горе престъпления в отделно производство/ства срещу неизвестен извършител в продължилото седем години досъдебно производство и да е разпоредила издирването на неизвестния извършител. С оглед наказуемостта на престъплението по чл.309, ал.1 НК (лишаване от свобода до две години), давностният срок за възбуждане на наказателно преследване за това престъпление е изтекъл още преди да бъде внесен обвинителен акт през май 2016г.  Обосновано е и подозрението за осъществявани чрез фирма „К. К.****“ ЕООД, както  и чрез длъжностни лица от дружествата лизингодатели данъчни престъпления, както на престъпление по чл. 253, ал.1 НК. Към този вид престъпна дейност по настоящото наказателно производство държавното обвинение също не е проявило интерес. В противовес на това, възможностите за наказателната репресия са обслужили изключително последователно и ефикасно интересите на дружеството лизингодател „П.Л.БГ“ ЕООД.

На въпроса защо с инструментите на наказателната репресия ефикасно са удовлетворени интереси, които „П.Л.БГ“ ЕООД би следвало да защитава със способите и средствата, предвидени в ГПК, отговор дават показанията на св. М.Т., протоколите за доброволно предаване, съставени с участието на св. С.К. и св. Н.З., постановление на прокурор от РП –Пловдив, с което се разпорежда още на 07.09.2009г.  връщането на автомобилите, инкриминирани по трети и четвърти пункт от ОА (л.130, л.131, том 3 от ДП), разписките в том 3 от ДП, удостоверяващи връщането на съответните лизингови активи на представител на  „П.Л.БГ“ ЕООД още преди подсъдимият да бъде разпитан, още преди превозните средства  да бъдат обект на оглед за следи или  вещи в тях, които могат да ги свържат именно с подсъдимия или с друг възможен извършител, в частност – с установения по-късно св. В.. Нещо повече, издирвателните мероприятия са били проведени в процеса на предварителна проверка, разпоредена от прокуратурата, без да се търсят към този момент доказателства за това дали подсъдимият поне формално е уведомен от лизингодателя съгласно клаузите по  лизинговите договори, че следва да върне лизинговите вещи и след това да е отказал да ги върне (първата възможна хипотеза на престъплението по чл. 206 НК) и без към момента на разпореденото издирване да са събрани доказателства, че подсъдимият е  извършил разпоредителни действия с тях в полза на конкретно установено лице в нарушение на клаузите, отразени в приемо-предавателните протоколи към договорите по пункт 2-4 от ОА. Обявяването на инкриминираните автомобили за ОДИ по гражданско производство, свързано с  иск за разваляне на договор поради неговото неизпълнение, каквито са били данните в  настоящият случай,  е невъзможно. Така дружеството лизингодател е постигнало търсения ефект, без да губи средства и време, за да инициира и участва в такова гражданско производство.

На въпроса защо с инструментите на наказателната репресия последователно са удовлетворени интереси, които „П.Л.БГ“ ЕООД би следвало да защитава със способите и средствата, предвидени в ГПК, отговор дават показанията на св. Р.Д., показанията на св. М.Т., протокол за доброволно предаване на инкриминирания по пункт втори от ОА лизингов актив, съставен с участието на св. Я.Д., експертните справки, описани по-горе, с които е било установено, че номерът на рамата на този автомобил е бил пренабит. Очевидно е, че предаденият от св. Я.Д. автомобил е бил важно веществено доказателство с оглед извършено престъпление по чл. 345а, ал.1 НК. Отделно от това с оглед дадените от св. Д. показания е очевидно, че  собствеността на този автомобил е била спорна с оглед заплатената от св. Д. неустановена по размер парична сума на автокъща, стопанисвана от фирма „К.**“ ЕООД  и  данните, че  добросъвестно го е владяла, тъй като не се доказва субективно да е знаела за неправомерната подправка на идентификационен номер, нито субективно да е знаела, че същият е лизингова вещ, нито да е познавала подсъдимия. Вместо обаче това веществено доказателство да бъде запазено до решаване на  спора за неговата собственост, както и за нуждите на евентуално наказателно производство за събиране и проверка на доказателства с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 345а, ал.1 НК, то също е било върнато на представител на „П.Л.БГ“ ЕООД, при това, без това обстоятелство да бъде удостоверено със съответен документ по ДП. От материалите по делото е видно, че до 22.01.2013г. съгласно постановление на прокурор при РП- гр. Дупница инкриминираният по втори пункт от ОА л.а. е било съхраняван в Тилова база при ОД на МВР, гр. Кюстендил (л.10-л.12, том 7 от ДП). В относимите към пункт втори от ОА материали в том 6 и том 7 от ДП липсва документ, удостоверяващ процедура по чл.111, ал.2 НПК. Според прочетените показания на св. М.Т., както и съгласно прочетените показания на св. Г.А.  обаче и това превозно средство също е било върнато на „П.Л.БГ“ ЕООД. Свидетелят Т. така и не успя в процеса на разпита му пред съда да си спомни кой от офиса му бил подавал информацията, която продиктувал в протокол за разпит от ДП ( л.311,  І том от СП). Св. А. в прочетените показания е постигнала значима конкретика за датите на разписките, съставени с участието на св. Т., но точно за този лизингов актив, който твърди тя лично да е получила, не посочва нито реквизити на документ, нито дата. Вероятно защото точно този лизингов актив с оглед приложените по делото експертни справки е бил с пренабит номер на рама и за разлика от останалите се е оказал противозаконно отнет.  

Така с оглед прочетените показания, които  св. Т. и св. А. са дали в  ДП, се установява, че вместо да бъде разследвано престъпление по чл. 345а, ал.1 НК, веществено доказателство, което има отношение точно към това престъпление, е било върнато по неустановен начин от органите на досъдебното производство на длъжностно лице от „П.Л.БГ“ ЕООД. По описания начин последователно и отново със способите, предвидени в НПК, в полза на „П.Л.БГ“ ЕООД на  практика е бил постигнат търсеният ефект на евентуална ревандикация или на успешно спечелен исков процес от евентуално  съдебно отстранение на св. Р.Д.. Дружеството лизингодател е спестило и  евентуални разноски по гражданско съдопроизводство, доколкото по т. 7 от съответните приемо-предавателни протоколи лизинговите активи са били застраховани с „каско на МПС“, но е елиминирало напълно риска от загуба на процесуално време и средства от  евентуално възможно оспорване дали съответно  събитие представлява покрит застрахователен риск  по застрахователна полица „каско“.

  Преклудирана е и възможността за разследване на престъпление по чл. 345а, ал.1 НК, тъй като според посочените по-горе свидетели тъкмо това превозно средство след връщането му станало  обект на противозаконно отнемане. Такъв инцидент не се съобщава за останалите лизингови автомобили, по които не е била установена интервенция на идентификационен номер.

         Вторият недостатък на обвинителната теза е свързан с превратна оценка на  доказателствения материал, събран в досъдебното производство, доколкото и оскъдните  доказателства, събрани в тази процесуална фаза, свързани с личността на подсъдимия, не са били анализирани при изготвянето на обвинителен акт. Обвинението е посочило в обвинителния акт, че подсъдимият развивал търговска дейност с фирма „М.-***– М.Г.“. При формулиране на обвинителната теза обаче липсват каквито и да е детайли каква точно търговска дейност според обвинението е упражнявал подсъдимият, бил ли е собственик на дълготрайни материални активи, които да са позволявали доходи, с които да обслужва процесните договори за лизинг със съответните вноски и ако неправомерно се е разпоредил с чуждите вещи, получил ли  е имотна облага от това и по какъв начин се е повишил неговият жизнен стандарт и имуществения му статус.

          От изисканите от съда писмени доказателства, свързани с евентуално доказване на обвинението и обезпечаване на наказанието „конфискация“ (л.522-л.531, том ІІ от СП) се установи следното. Анализът на така събраните писмени доказателства, които са били събрани по искане на прокуратурата с оглед предвиденото в закона наказание „конфискация“ в случай на постановяване на осъдителна присъда, показва, че подсъдимият не само не е забогатял от инкриминираните лизингови договори, но и с оглед поетите от него задължения да плаща лизингови вноски, без да извършва търговска дейност, която да обезпечи тяхното изпълнение, на някои от тях е  наложена възбрана по искане на Х.А.-А.-А.– дружество, което осъществява дейности тъкмо по събиране на вземания във връзка със сключени лизингови договори.  Възбрана е била вписана върху идеалните части от собствеността на подсъдимия върху двуетажна сграда, построена в поземлен имот в с. Сопица. По отношение на  идеалните части от собствеността на подсъдимия  върху друг недвижим имот – жилище с квадратура 58, 850 кв., е регистрирано прехвърляне на собствеността в замяна на 11 стола. Вписани са и сделки с поземлени имоти, които подсъдимият получил като дарение отЕ.Н.П., като обвинението не установява лицетоЕ.П. да има нещо общо с инкриминираната в обвинителния акт дейност. Събраните гласни доказателства сочат, че по начало имущественият статус на подсъдимия не е представлявал интерес нито за дружествата лизингодатели, нито за прокуратурата, още повече, че доказателства в тази насока са събрани едва в съдебното производство.

            Обвинителната теза е конструирана в обвинителния акт при неправилен прочит на събраните доказателства, както и чрез изолирането на една малка част от хронологията на случая – точно на тази, която се свежда само и единствено до документалното отразяване на дейността на  фирма „М.-*** –М.Г.“ ЕТ. Извън вниманието на прокурора обаче са останали всички останали обстоятелства, релевантни за отговор на въпроса доколко е  било обосновано съставянето на документи, удостоверяващи право на собственост на лизинговия актив по първи пункт от ОА, съответстват ли удостоверените в тях факти на  действително осъществилия се граждански оборот, доколко и в какво се изразява личното участие на подсъдимия при евентуални разпоредителни действия с лизингови активи, съответно ако е извършено престъпление от общ характер, дали наистина авторството се свързва с личността на  подсъдимия или с  други установени или  неустановени по делото лица.

         На въпроса  знаели ли са длъжностни лица от фирмите лизингодатели кое лице фактически ще ползва съответния лизингов актив доказателствата също не дават еднозначен отговор. В случая с товарен автомобил „Рено Керакс“ дори не е установен приемо-предавателен протокол. В останалите случаи при получаване на автомобилите подсъдимият е бил придружаван от други лица,  като това обстоятелство е потвърдено от показанията на св. В.Г.. Отделно от това третият и четвъртият инкриминиран от обвинението л.а., е бил предаден според съдържанието на приемо-предавателните протоколи на една и съща дата. Обвинението не предложи отговор на  въпроса дали подсъдимият  веднага е установил фактическа власт върху двата автомобила или лично е управлявал единия, а другия оставил на съхранение при лизингодателя – съответно за какъв период от  време и къде.

          На трето място обвинителната теза е била развита при едностранчиво събиране на доказателства в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина. Изцяло подценена е останала ролята на св. С.В. и на починалия вече А. К. при сключване на инкриминираните договори. От обясненията на подсъдимия се изясни, че по разпореждане на лицето А. К. и св. С. В. са използвани  личните данни на подсъдимия при сключване на процесните договори,  за да установят посочените две лица своя фактическа власт върху превозните средства, като си разпределят помежду си ползването им, както и за да съдействат по своя собствена преценка за установяването на фактическа власт върху процесните автомобили от трети лица, посочени или от самия В., или от лицето А. К.. Особено показателни за извличането на данни в този смисъл са показанията на св. С.К., които в съчетан анализ с прочетените показания на св. В., насочват подозренията за разпоредителни действия с л.а., подобен на лизинговите, именно към лицата А. К. и св. С. В..

          Липсват основания да се приеме, че  св. С. В. добросъвестно описва пред съда  липсата на своя съпричастност към организирането на процесните лизингови договори с „П.л.Б.“ ЕООД не само с оглед назначената от съда почеркова експертиза за установяване авторството на неговия подпис в протокол за разпит от досъдебното производство, оспорен от самия свидетел в производството пред съда, но и с оглед показанията на независимия свидетел В.Г.. Този  свидетел е бил финансов и застрахователен мениджър в „П.л.Б.“ ЕООД през инкриминирания период и е единственият,  който идентифицира  подсъдимия във връзка с процесните договори. Неговите показания обаче се отличават с информативна стойност за фактите, които се установяват и с почеркова експертиза по отношение на авторството на подписа за лизингополучател на лизинговите договори. Св. Г. разказа на съда, че  си спомня подсъдимия единствено във връзка  с кандидатстване при сключване на процесните договори, предхождащо дължимото проучване на подсъдимия като клиент на фирмата– лизингодател, в какъвто ресор е работел и самият свидетел. Дори и колебливи обаче, показанията на св. В.Г. съдържат достатъчна информация, която при това се отличава с конкретика, потвърдена и от други доказателствени източници, че подсъдимият е бил доведен от лице, идентифицирано от св. Г. като „С. ***, което лице  самостоятелно според свидетеля Г. също е било клиент на фирмата – лизингодател, но по други договори, различни от  сключените с фирмата на подсъдимия и които също не били обслужвани със съответните вноски от лизингополучателя по тях. Самият В. Г. разказа, че е бил добре запознат с тези специфични обстоятелства, свързани с личността на св. В. и въпреки това приел да обслужи и „препоръчано“ именно от св. В. лице, каквото се явява подсъдимият (л.312 от СП). Така показанията на св. Г., на св. С.В., прочетените показания, дадени от св. В. в ДП, както и почерковата експертиза, която е потвърдила подписа на св. В. в протокол за разпит от ДП, очертават доказателствена съвкупност, която подкрепя дадените от подсъдимия обяснения за ползване на личните му данни в дейност, организирана от други лица, както и за съпричастност на тези трети лица ( в частност – на св. С. В.), както и на покойния вече А. К. към дейност, подобна на тази, за която  е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия.           

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед събраните доказателства и установената фактическа обстановка се обосновава извод, че подсъдимият М.Г.М. от обективна и субективна страна не е осъществил състав на престъпление по чл.206, ал. 4 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК.

           От обективна страна неговият принос за сключването на инкриминираните договори се изразявал в това да предостави личните си данни, както и данните на регистрираната на негово име фирма „М.-***– М.Г.“ ЕТ, да ги подпише, както и да подпише приемо-предавателните протоколи, удостоверяващи предаване  на съответните лизингови автомобили с уточнението, че не във всички случаи са били съставяни приемо-предавателни протоколи. Подсъдимият упражни правото си даде обяснения в производството пред съда. Двуяката природа на обясненията, които дава лице с процесуалното качество на подсъдим/обвиняем винаги следва да се отчита при преценката на тяхната достоверност. В конкретния случай обаче те са подкрепени от останалия доказателствен материал.

Що се отнася до фирмата лизингодател - „П.Л.Б.“ ЕАД се очертават значителни проблеми при обосноваване на обвинителната теза. Твърдението на подсъдимия, че лицето А. К. е бил водещата фигура, която се е разпореждала с  инкриминирания по първи пункт от обвинението актив, не е опровергано от нито един доказателствен източник Обвинителната теза, че подсъдимият променил намерението си да ползва самосвал „Рено“ в рамките на предвидените в договора условия и вместо това решил според измененото обвинение от датата на сключване на договора за лизинг до 30.11.2008г.  да го третира като свой,  е изведено само и единствено въз основа на факта, че той не е извършвал плащане на посочените в договора за лизинг месечни вноски. Последиците от неизпълнението за плащане на парични задължения обаче не се регулират от наказателното, а от гражданското право.

На второ място, длъжностни лица от „П.Л.Б.“ ЕАД изобщо не са документирали факта на предаване на автомобила именно на подсъдимия, като разпитаните по делото свидетели Т. Т., Ж. К. или заявяват пред съда, че нямат спомен лизингодателят да е изпълнил задължението си да предаде автомобила (св. Т. – л.319, І том от СП), или че не са запознати с начина, по който този автомобил бил предаден от техния доставчик „К. – К.****„ ЕООД (л. 316, І том от СП). От съществено значение е твърдението на св. К., че  предаването на актив на стойност около 200 000 лева, е било извършено от неустановено длъжностно лице на „П.Л.Б.“ ЕАД, без с протокол да се удостовери това действие. По делото така и не се изясни дали, кога, как и от кого е бил предаден лизинговият актив, инкриминиран в първи пункт от обвинението. Самият собственик на фирмата доставчик – К.К. не само, че не изясни конкретни обстоятелства, свързани с време и място на предаване на товарния автомобил, но се оказа, че и той самият никога не е виждал процесния лизингов автомобил, тъй като дейността на регистрираната на негово име фирма се ръководи изцяло от неустановени по делото лица. Специално първото инкриминирано  от обвинението деяние, което според прокуратурата  осъществява състав на престъпление по чл. 206, ал.4 вр. с ал.1 НК, се отличава от останалите и с факта, че документът, с който фирмата лизингодател се легитимира като собственик, е неистински, а продавачът, от който „П.л.Б.“ ЕАД би следвало да е закупил товарен автомобил „Рено“, така и не е успял да разбере, че е станал собственик на превозно средство на стойност от около 200 000 (двеста хиляди) лева.

Въз основа на показанията, дадени от св. Т., от обективна страна е установено, че предаването може да се извърши не само пряко, но  и от доставчика на фирмата – лизингодател, който в конкретния случай е фирма „К. – К.-***“ ЕООД. По делото обаче няма нито едно писмено или гласно доказателство такива действия да са били извършени от св. К., който във връзка с регистрираната на негово име фирма е бил контролиран изключително от неустановени по делото лица „М.“, Н. – „Л.“ и Г.Н.. Изложеното навежда съмнението, че активът, инкриминиран по първи пункт от обвинителния акт, изобщо не е достигнал до шоурума на фирмата лизингодател, както и съмнението, че същият актив в периода май – юни 2008г. е бил предаден от неустановено по делото лице, което няма нищо общо със св. К. К., на неустановено място и на неустановено по делото лице, което няма нищо общо с подсъдимия. Така с оглед изложеното по-горе и при липсата на приемо - предавателен протокол, съставен в изпълнение на договор за  финансов лизинг № 03985-001/03.06.2008г., не се опровергават твърденията на подсъдимия, че съпричастни към тази  промяна на лицата, които са упражнявали реална  фактическата власт върху товарен автомобил „Рено“ през инкриминирания период  са А. К., както и  неустановеното лице „Р.“. Следователно при сключването на договор за  финансов лизинг № 03985-001/03.06.2008г. ролята на подсъдимия се свежда до предоставянето на неговите собствени лични данни, данните на регистрираната на негово име фирма, както и до подписването му, с което се задължил да изплати сума от 234 000 лева на лизингодателя, както и да върне вещ, която по същото време владее неустановено по делото лице. Този извод не се променя и от показанията на св. Е.К., както  и от показанията на св. В.Г.. И това е така, тъй като приносът за изясняване на обективната истина на св. К. се изчерпва  до нейното участие при техническото изготвяне на договорите за лизинг, а на св. Г. – до негово участие при счетоводната дейност на фирмата.

            По изложените съображения съдът намира, че фактическата обстановка, приета от обвинението, подсъдимият М.Г.М. да е присъствал лично както при воденето на преговорите с „П.Л.Б.“ ЕАД, така и при подписването на договора за финансов лизинг, да е  заплатил първата дължима по договора лизингова вноска и автомобилът да е бил предаден в негово владение, изобщо не съответства на съдържанието на събрания доказателствен материал. При липсата на приемо-предавателен протокол към договора за лизинг, инкриминиран по първи пункт от обвинението, не може да се приеме за установено от фактическа страна, че  линизговият актив по този договор  е  бил предаден на подсъдимия на 03.06.2008 г., както се твърди в обвинителния акт. От фактическа страна с оглед данните, изведени от показанията на св. Т.Т. за пряка комуникация между доставчика на „П.Л.Б.“ ЕАД  и лизингополучателя, както   и  фактът, че в конкретния случай доставчикът на „П.Л.Б.“ ЕАД е фирма фантом, зад чиято дейност фактически стоят неустановени по делото лица, не може да се приеме, че обвинението е обосновано, още повече в степента, която изисква разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за мястото на предаване, както и за правното основание за предаване на съответната вещ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че  напълно произволно е предположението подсъдимият да е получил инкриминирания по първи пункт от обвинението лизингов актив пред офиса на лизингодателя, находящ се в гр. София, бул. „*******, респективно на неустановена дата след това да се е разпоредил с него. Следователно не са налице  обективните признаци от състава на престъпление по чл. 206 от НК инриминираната вещ да е била поверена във фактическата власт на дееца и да са извършени разпоредителни действия с нея.  

Въпреки наличните приемо – предавателни протоколи, относими към останалите инкриминирани от обвинението деяния, и в тези случаи лизинговите активи не се доказва по несъмнен и безспорен начин да са били поверени във владението на подсъдимия. По арг. от чл.14, ал.2 НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Тази забрана се отнася и до удостоверителната стойност на ангажираните от обвинението приемо-предавателни протоколи, относими към втори, трети и четвърти пункт от обвинението. От обективна страна се установи, че подсъдимият е знаел предварително, че няма да получи превозни средства на обща стойност около 300 000 лева от „П.Л.БГ„ ЕООД. Длъжностни лица от тази фирма лизингодател също са знаели това. Св. В.Г. разказа, че  е възприел изключителната активност на св. С. В. във връзка със сключването на съответните договори. Св. Г. не посочи нито един случай, в който да е видял подсъдимият сам в шоурума и дори спомена конкретни лични данни за лицето, което е  придружавало подсъдимия - „С. ***, което съвпада с личните данни на св. С.В.. Ето защо твърдението в обвинителната теза, че подсъдимият в един от случаите се разпоредил с инкриминирания лизингов актив тъкмо в ползва на св. В., не намира опора нито в показанията на св. Г., който посочи, че е виждал самия В. в шоурума с подсъдимия и при вземането на автомобилите подсъдимият не е бил сам ( л. 311, том І от СП),  нито в прочетените показания на самия В., който е разказал, че самостоятелно е предприел действия на разпореждане с лизинговата вещ, като дори не се е интересувал от мнението на подсъдимия.  При наличните доказателства от обективна страна обвинението не е преодоляло тежестта да докаже, че лизинговият автомобил, инкриминиран по трети пункт от ОА, е бил фактически предаден от длъжностно лице на „П.Л.БГ„ ЕООД на св. В., а не на лицето, посочено в съответния приемо-предавателен протокол.

За да бъде осъществен съставът на престъплението обсебване, е необходимо да се установи, че деецът противозаконно се разпорежда с чуждо имущество в свой или чужд интерес или да се установи, че след като е бил поканен, отказва да го върне. В настоящия случай не се установи юридическо разпореждане с нито един инкриминиран лизингов актив, което да се свърже с личността на подсъдимия. Липсват каквито и да е писмени доказателства за участието на подсъдимия в пререгистрации на лизингови активи в КАТ, което е особено съществено обстоятелство във връзка с данните на регистриран случай, при който е извършена неправомерна интервенция на идентификационен номер на рама за един от автомобилите. От обективна страна не е установено участието на подсъдимия в договори за покупко-продажба. Приложените по делото писмени доказателства, без изключение, удостоверяват участието на лица, различни от подсъдимия, в юридически действия на разпореждане с леки автомобили „Фолксваген Туарег“,  като нито едно от тях не се установи дори да го познава (св. Х.К., В.Д.,  В. П., Д. П., В. Т., Б. Й., Б. И. и др.) Нито един от изброените в първи абзац от  л. 17 от мотивите свидетели не заяви факта да познава подсъдимия. Нито един от тях не заяви да е станал свидетел и на фактическо разпореждане, извършено от подсъдимия с инкриминирана по делото вещ.

Обвинението е приело, че подсъдимият се е разпоредил с инкриминираните лизингови активи в полза на неустановено по делото лице, като в един, единствен случай ( пункт 3 от ОА), е приело за установено, че подсъдимият се разпоредил в ползва на св. В.. От обективна страна обаче се установи, че св. В. напълно съзнателно е използвал личните данни на подсъдимия с цел да бъде укрито неговото  лично участие при упражняването на правата и задълженията, свързани с  лизингов договор № 02903/18.06.2008г. Показанията на св. В. в съдебното производство произвеждат още по – убедителен оневиняващ подсъдимия ефект, тъй като в тях изобщо е отречена каквато и да е връзка на подсъдимия с л.а. „Фолксваген Туарег“, с който самият В. твърди, че се е разпореждал.   

Съставът на престъплението обсебване може да се осъществи  и  при евентуален отказ да бъде върната вещта, когато деецът е поканен за това. Единствената  нотариална покана, обективираща усилия на дружеството – лизингодател да уведоми подсъдимия, че следва да върне съответния лизингов актив, е тази, която е била изпратена от „П.л.Б.„ ЕАД, при  това същата не е била връчена редовно. Изложеното по-горе поставя и други въпроси, на които по делото липсва отговор. Обвинението не аргументира свой отговор на въпроса защо след като се твърди, че длъжностни лица от „П.Л.БГ“ ЕООД добросъвестно са дали автомобили на стойност от около 300 000 лева тъкмо на подсъдимия и са знаели, че се ползват от него, той не е бил поканен нито веднъж да ги върне. Тъкмо напротив, първото действие на фирмата – лизингодател след спиране на лизинговите вноски е да сигнализира прокуратурата с твърдения, че са отправяни покани до подсъдимия за връщане на автомобилите, но той не бил открит. Посочените твърдения в сигнала до РП-Пловдив от 16.11.2008г. ( л.6, л.7, том 3 от ДП) не са подкрепени с каквито и да е доказателства подсъдимият да  е бил търсен. В самия сигнал до прокуратурата е посочено, че договорите за лизинг са били застраховани със застраховка „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ и единствената причина за подаването на сигнала е обезпечаване правата на дружеството – лизингодател от евентуален регресен иск на застрахователя. Така  обвинителната теза е пренеблегнала и въпроса дали наистина подсъдимият изобщо е бил търсен от „П.Л.БГ“ ЕООД, за да върне инкриминираните автомобили, ако е бил търсен, как е търсен или не е бил издирван тъкмо защото длъжностни лица от фирмата – лизингодател са знаели поначало, че автомобилите практически са предоставени на друго лице, различно от него. Аргумент за съмнения в този смисъл се извлича от  данните за нарушението на установената от самите дружества практика да проучват имущественото състояние и доходите на лизингополучателя, от нарушението на също така установената от тях обичайна практика да изискват и договор с поръчител. Налице е пълната неяснота и за причините, поради които социално слабият подсъдим е бил одобрен като лизингополучател на имущество от около половин милион лева, като тази неяснота засяга и персоналния състав на съответния орган, който  все пак е взел решение, че подсъдимият и регистрираната на негово име фирма отговорят на необходимите изисквания.

Св. Г.А. не успя да внесе яснота по нито един от посочените по-горе въпроси освен, че сигналът, който подписала, бил изготвен от адвокат, който обслужвал дружеството. От съдържанието на самия сигнал става единствено ясно, че дружеството – лизингодател се нуждае от това да спести средства и време за издирването на лизинговите автомобили, както и средства за държавни такси, както и процесуално време при евентуални спорове, свързани със сключените застрахователни договори „автокаско“  и „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“. Манипулативното изнасяне на твърдения в жалбата, че регресните права по договорите за застраховка можели да засегнат лизингодателя, а не лизингополучателя, също не навежда правни основания за възбуждане на наказателно преследване срещу подсъдимия.

          Обвинението изначално е формулирано по начин, който е свързан с изключителни трудности да бъде обосновано. В обвинителния акт е възприето, че подсъдимият се разпоредил с автомобила в полза на неустановено по делото трето лице за три от инкриминираните общо четири случая, без обаче да е внесена конкретика за това кое е лицето, в полза на което се е разпоредил. Хипотетично установяването на това лице за първи път в съдебното производство би поставило подсъдимия в положение на процесуална изненада, ако бъде осъден за факти, които не са му били предявени  от органите на досъдебното производство. На следващо място, ако обвинението не е успяло изначално да установи в полза на кое неустановено лице се е разпоредил подсъдимият, то не би могло и да конкретизира периода, в който евентуално е извършено такова действие.

Отделно от това, с изменението на обвинението според настоящия състав от правна страна се създават допълнителни трудности при обосноваването на обвинителната теза, тъй като то става неясно до степен, при която изключва подсъдимия да разбере срещу какви факти да се защити. На първо място съгласно измененото обвинение се приема възможността част от деянията да са извършени след като дружеството – лизингодател вече е сигнализирало за престъпление против собствеността ( за периода след депозиране на жалба до 30.11.2008г.) Отделно от това, към кръга от неустановени въпроси, освен датата на извършване на съответното разпоредително действие, се добавя и неустановеност на  мястото на което би следвало да е извършено това действие. И това е така, тъй като лизинговата вещ е движима вещ, чието обичайно местоположение поначало не е установено. Поради естеството на вещта, за която обвинението твърди, че е предмет на престъплението „обсебване“ и ако се приеме, че част от деянията са извършени  на неустановена дата в конкретен период от време с определена продължителност и на неустановено място, както и в полза на неустановено лице, неустановените по делото обстоятелства стават твърде значими и   твърде многобройни до степен, която изключва възможността подсъдимият да организира своята защита.

Настоящото наказателно производство е пример за това, как с инструментите на наказателната репресия се разрешават гражданско – правни спорове, спестяват се разноски от евентуални граждански съдопроизводства между застрахователи и дружества – лизингодатели, както и пример за това как чрез наказателно производство се спестяват средства за издирване на лизинговите автомобили, което практически е сторено безплатно от държавата вместо със средствата и усилията на  „П.Л.БГ“ АД или със средствата и усилията на дружеството застраховател.

Настоящото наказателно производство е пример и за това как извън вниманието на обвинението остава разследването на тежко умишлено престъпление – такова по чл. 345а, ал.1  от НК, как веществено доказателство, което се свързва именно с това обвинение (инкриминираният по втори пункт от обвинителния акт лизингов „Фолксваген Туарег“) се връща на дружеството – лизингодател и това обстоятелство е  установено по несъмнен начин от прочетените показания на св. Г.А. и св. М. Т.. По същия начин стои въпроса с разследването на документно престъпление с оглед неистинския договор, с който „П.Л.Б.“ ЕАД се е легитимирало, като собственик, като изложените по-горе обстоятелства, установени от експертизи, гласни и писмени доказателства са били известни на прокуратурата още към момента на изготвяне на обвинителния акт. Нещо повече, на тях обвинението се позовава тъкмо за да обоснове наказателната отговорност на подсъдимия.

Само с оглед изчерпателност следва да се отбележат и данните за престъпление по чл. 253,  ал.1 НК с оглед дейността на множество фирми фантоми по това дело – „К. – К.****“ ЕООД, „Б. Г. К.“ ЕООД, зад която стоят неустановени по делото лица, но документално са били управлявани и представлявани от неграмотните свидетели Б. И. и К. К.. Общият признак между тези двама свидетели е, че живеят под прага на бедността, но документално в известен период от време са се оказали собственици на имущество за стотици хиляди левове. Подозрението за използването на коли, взети въз основа на договор за лизинг (автомобилите на „П.Л.БГ“ЕООД), или такива превозни средства, които са с неустановен произход (лизинговия автомобил на „П.л.Б.“ ЕАД),  за да се продават след това на значително по ниска цена, е установен по делото мотив за прикриване на действителните права върху това имущество по смисъла на чл. 253, ал.1 НК. Извод в тази насока се обосновава и от дейността на фирми, като „О.“ ЕООД, „М. И.“ ЕООД и „К.**“ ЕООД, които практически се управляват от един и същи пълномощник – св. В.Д. и участват чрез него в най-различни сделки,  но нито една от тях не е убедително  обоснована от наличието на прозрачен търговски интерес (л.45 –л.47, том 7 от ДП, л.33, том 6 от ДП). С оглед всичко изложено съдът намира, че правната оценка, предложена с обвинителния акт, е напълно несъответна на събрания доказателствен материал, не само в частта относно авторството на евентуално извършено престъпление обсебване, но и с оглед квалификацията на престъпната дейност, която е довела до сключването или която е предопределила изначално неизпълнението на инкриминираните лизингови договори.

С оглед изложеното единствено възможният изход е  съдът на основание чл.304 от НПК да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае изцяло по обвинението, за което е ангажирана неговата наказателна отговорност.

На основание чл.  190 НПК разноските по делото  -  от досъдебното производство  в размер на  680 лева, както и разноските  от съдебното производство  в размер на 793, 20 лева следва да останат за сметка на държавата.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: