Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 4961 по описа за 2019 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът К.Д.П.твърди,
че през 2008 г. доставил на „М.2.“ ЕООД 300 тона пшеница, при договорена цена в
размер на 250 лева на тон, на обща стойност от 75 000 лева. Посочва, че за
извършената доставка е издадена фактура № **********/26.07.2018 г., по която са
извършени две частични плащания – на 26.07.2018 г. за сумата от 37 500 лева и
на 27.07.2018 г. за сумата от 34 000 лева. Така, дължимият остатък по фактурата
е в размер на 3500 лева. Ищецът поддържа, че фактурата е приета без възражения
и е осчетоводена от ответника. Посочва, че изискуемостта на задължението е
настъпила при предаване на доставката, поради което от 27.07.2018 г. ответникът
е изпаднал в забава.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му заплати следните суми:
1) сумата от 3500.00 лева, представляваща
неплатен остатък по фактура № **********/26.07.2018 г. за сумата от 75 000.00
лева – цена на доставени 300 тона пшеница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 15.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението;
2) сумата от 168.00 лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на горното задължение за периода от
27.07.2018 г. до 14.01.2019 г.
Моли за
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът „М.2.“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Твърди, че ищецът не е доставил цялото количество пшеница,
поради което е получил плащане в размер на 71 500 лева, колкото е цената на
реално доставените 286 тона. Навежда доводи, че доставената пшеница имала
скрити недостатъци, тъй като не отговаряла на качеството по БДС.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени, както и да му бъдат присъдени сторените
по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде
уважен предявеният иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е сключен договор за продажба, по който ищецът е
изпълнил поетите задължения, както и размера на дължимата продажна цена.
С доклада
по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните по делото наличието на валидно възникнало правоотношение между тях
по неформален договор за продажба и доставка на стоки.
От съдържанието приложената към исковата молба фактура №
**********/26.07.2018 г. се установява, че на
посочената дата, в изпълнение на сключения между страните договор,
ищецът К.Д.П.е предал 300 тона пшеница на ответното дружество „М.2.“ ЕООД,
което от своя страна е приело доставката им.
Доставката на посочената стока е удостоверена с
подписването на счетоводния документ от представител на ответника. С отговора
на исковата молба „М.2.“ ЕООД е оспорил подписа на посочената фактура с
твърдения, че същият не е положен от управителя на дружеството – Красимира
Чернева, като ищецът изрично е заявил, че фактурата е подписана не лично от
управителя, а от неин представител. Предвид изложеното и доколкото липсват
доказателства ответникът да се е противопоставил на действията на лицето,
подписало фактурата, веднага след узнаването им, следва да се приеме, че същите
са потвърдени от търговеца, по аргумент от разпоредбата
на чл. 301 ТЗ.
Нещо повече, от заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно,
компетентно изготвено и аргументирано, става ясно, че процесната фактура е
осчетоводена от „М.2.“ ЕООД. До този извод вещото лице е достигнало след запознаване
с приложените по делото документи, извършване на проверка в счетоводството на
ищеца, както и на справки в ТД на НАП. Осчетоводяването на фактурата от
ответното дружество представлява недвусмислено признание на задължението му,
произтичащо от облигационната връзка между страните, както и на факта на
приемане на количеството пшеница по процесната фактура.
Съгласно коментираната фактура доставената пшеница е на
обща стойност от 75 000 лева. Между страните не се спори, а и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че „М.2.“ ЕООД е
извършило частични плащания по фактурата, както следва – за сумата от
37 500 лева на 26.07.2018 г. и за сумата от 34 000 лева на 27.07.2018
г., като дължимият незаплатен остатък възлиза на 3500 лева.
Съдът намира за неоснователно релевираното с отговора на
исковата молба възражение, че доставената пшеница е имала скрити недостатъци,
доколкото въпреки разпределената му
доказателствена тежест, ответникът не ангажира каквито и да било доказателства
в тази насока.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документа, който му дава право да я получи, освен
ако не е уговорено друго. След като страните не са уговорили срок за плащане на
покупната цена, то ответникът е изпаднал в забава за заплащането ѝ от
деня, следващ датата на доставката, а именно – 27.07.2018 г. Съдът, като съобрази определения с ПМС
№ 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че дължимата
лихва за забава за периода от
27.07.2018 г. до 14.01.2019 г. възлиза на 168.21 лева, поради което и
акцесорната искова претенция се явява основателно и следва да бъде уважена в
цялост.
По разноските:
При този
изход на спора и съобразно направеното искане от страна на ищеца на последния
следва да бъдат присъдени извършените в настоящото производство разноски в общ
размер от 740 лева, както следва: за държавна такса – 190 лева, депозит за
съдебно-счетоводна експертиза – 150 лева и адвокатско възнаграждение – 400
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.2.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д. П., ЕГН **********,***,
СУМАТА ОТ 3500.00 /три хиляди и
петстотин/ лева, представляваща неплатен остатък по фактура №
**********/26.07.2018 г. за сумата от 75 000.00 лева – цена на доставени 300
тона пшеница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 15.01.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „М.2.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д. П., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 168.00 /сто шестдесет и осем/
лева – обезщетение за забава за заплащане на горното задължение за периода
от 27.07.2018 г. до 14.01.2019 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.2.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на К. Д.П., ЕГН **********,***,
СУМАТА ОТ 740.00 /седемстотин и
четиридесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: