Определение по дело №599/2019 на Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №

 

20.09.2019 г., гр. Провадия

 

                   

 

        ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание на 20.09.2019 г., в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

 

        като разгледа докладваното от съдията г. д. № 599/2019 г. по описа на РС – Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ********* против „Ол Хаус Ремувалс“ ООД, ЕИК *********, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 1547/2018 г. по описа на РС - Провадия.

        При проверката на допустимостта на иска по реда на чл. 130 от ГПК и като се запозна със заповедното производство по ч. г. д. № 1547/2018 г. на РС - Провадия, настоящият съдебен състав констатира, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила и че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за вземането. С разпореждане от № 1247/21.03.2019 г. по ч. г. д. № 1547/2018 г. на РС - Провадия неправилно заповедният съд е указал на кредитора, че следва в едномесечен срок от съобщаването да  предяви иск за установяване на вземането си. Видно от приложените по заповедното производство съобщения, заповедта по чл. 410 от ГПК е била връчена на длъжника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, тъй като същият е бил търсен на обявения в търговския регистър адрес на управление и не е бил открит. Касае се за връчване на съобщение на търговско дружество, поради което при ненамиране на същото на адреса се прилага разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като се приема, че  същото е редовно уведомено за заповедта на датата, на която не е било открито на обявените седалище и адрес на управление в търговския регистър /в случая – на 16.01.2019 г./. В този случай не се извършва връчване на заповедта чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК и не се изчаква да изтече двуседмичният срок за получаване на книжата от съда или общината, тъй като не е налице тази хипотеза на закона. Считано от 16.01.2019 г., на която дата дружеството -длъжник е редовно уведомено за заповедта по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, е започнал да тече двуседмичният срок за възражение против същата по чл. 414, ал.2 от ГПК, като този срок е изтекъл на 30.01.2019 г. В рамките на срока за възражение от страна на длъжника такова не е подадено, поради което на 31.01.2019 г. заповедта за изпълнение е влязла в законна сила съгласно чл. 416 от ГПК. Заповедният съд е следвало да издаде изпълнителен лист на кредитора въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение. Вместо това, с разпореждане № 1247/21.03.2019 г. заповедният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземанията си. В случая, обаче, не е налице нито една от визираните в чл. 415, ал. 1 от ГПК хипотези на закона, при които заповедният съд може да дава указания за предявяване на установителен иск, тъй като съгласно чл. 415, ал. 1 от ГПК само при подадено своевременно възражение от длъжника и при връчване на книжата на длъжник - физическо лице по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца възниква правен интерес от предявяване на установителен иск относно вземането. Разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК е неприложима при връчването на съобщения на юридически лица, тъй като по отношение на същите се прилагат специалните разпоредби за връчване на юридически лица и търговци по чл. 50, ал. 2 от ГПК, респ. чл. 50, ал. 4 от ГПК.

Ето защо, за ищеца не е налице правен интерес да предяви установителен иск за вземанията си, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила и заповедният съд следва да издаде на същия изпълнителен лист въз основа на заповедта. Поради това, исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 от ГПК и делото да се прекрати поради недопустимост на предявения иск.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

 

                                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

  ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛА В СИЛА заповед № 1033/27.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 1547/2018 г. по описа на Районен съд - Провадия, издадена в полза на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ********* против „Ол Хаус Ремувалс“ ООД, ЕИК *********.

          ВРЪЩА като недопустима исковата молба исковата молба , подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК ********* против „Ол Хаус Ремувалс“ ООД, ЕИК *********, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 1547/2018 г. по описа на РС – Провадия.

          ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 599/2019 г. по описа на РС – Провадия.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред ОС - Варна.

           След влизане в сила на определението препис от същото да се приложи по ч. г. д. № 1547/2018 г. по описа на РС – Провадия за съобразяване.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: