Определение по дело №11609/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2886
Дата: 28 септември 2022 г. (в сила от 28 септември 2022 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110211609
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2886
гр. София, 28.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20221110211609 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.111, ал.3 от НПК.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от П. П. Х. от гр.София, с
ЕГН: ********** против Постановление на СРП от 14.02.2022г. издадено по
Досъдебно производство № 3384 ЗМК - 430/ 2021г. по описа на 09 РУ на
СДВР, респ.пр.пр.№ 3660/2021г. на СРП, с което е било отказано да му бъде
върнат лек автомобил марка ,,..........“ с ДКН № ................., приобщен като
веществено доказателство по делото посредством протокол за претърсване и
изземане от 22.03.2021г. В жалбата се навеждат оплаквания, че отказът на
прокурора е незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят е действителния
собственик на процесния лек автомобил, като е предоставил владението на
същия за ползване на свидетелката Л. С..
С мотивирано постановление прокурор при СРП е отказала да върне
вещта на лицето. Акцентирал е върху неуредените спорове относно
собствеността на лекия автомобил, както и на неприключилото разследване.
Съдът, след като се запозна с доводите в жалбата и материалите по
досъдебното производство, преценявайки ги съобразно разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от субект, за който има данни, че е собственик на
предадените вещи, поради което е процесуално допустим. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
Досъдебното производство е образувано по обвинение в извършено
престъпление по чл.281, ал.2 т.1 и т.4 и т.5 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.4,
във вр. с ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство били приобщени писмени
доказателства и разпитани множество свидетели. Жалбоподателят П. Х. е
депозирал копие от Договор за покупко продажба на моторно превозно
средство от 07.07.2020г., от който е видно че същият е собственик на
процесния лек автомобил, преди датата на инкриминираното деяние.
Представен е също така и талон на автомобила, в който като собственик е бил
посочен жалбоподателя.
Съдът намира, че мотивите на прокурора, с които е отказал да върне
иззетото като веществено доказателство МПС, са неправилни и не отговарят
на изискванията на закона.
На първо място лекия автомобил, чието връщане се иска в
патримониума на жалбоподателя, представлява веществено доказателство по
смисъла на чл.109 от НПК, тъй като претърсването и изземането му е станало
в присъствието на привлечено към наказателна отговорност лице и от
данните по досъдебното производство може да се направи обоснован извод,
че същото представлява средство за извършено престъпление. От друга
страна не може да бъде споделено становището на прокурора, че между
жалбоподателят П. Х. и свидетелката Л. С. е налице спор, относно въпросния
автомобил. В самото постановление прокурорът е приел, че в своите
показания свидетелката С. е била помолена от нейния познат Ш. С. да му
съдейства за придобиването на лекия автомобил. В случая не е налице спор
досежно правото на собственост между две лица, а предоставяне на
фактическата власт от собственика на вещ за ползване от друго лице. В
самите мотиви на постановлението е било изрично отразено, че по своята
правна същност свидетелката Стоянова не заявява, че е собственик на
автомобила и има спор с жалбоподателя по този въпрос, а че е трябвало да
съдейства за неговото придобиване от друго лице, което не твърди, че е негов
собственик, а има намерение да стане такъв. В този смисъл е и разпоредбата
на Тълкувателно Решение № 2 от 12.11.2014г. на ОСНК на ВКС, в което
изрично е упоменато, че за прилагане от прокурора на разпоредбата на
чл.111, ал.2 във вр. с чл.113 от НПК не трябва да е налице висящо
2
производство пред съда, за да бъде прието че е налице спор за право относно
собствеността на вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или
повече лица за връщането й. В случая по досъдебното производство липсва
претенция от второ лице, за връщане на автомобила, като в приложената
писмена декларация от свидетелката С. фигурира изявлението си за
получаване на всички актове и документи, свързани с управлението на лекия
автомобил. Ето защо не може да бъде направен извод, за спор между
различни лица, касаещ правото на собственост спрямо върнат лек автомобил
марка ,,............“ с ДКН № .....................
Не следва да бъдат споделени и мотивите на прокурора, относно
продължителността на разследването. По кориците на делото са налице
постановления за удължаване на срока на разследване, който към настоящия
момент е значителен и с възможност до този момент да бъдат извършени
всички процесуални действия, касаещи въпросното МПС.
От данните по делото не се установява собствеността на вещта към
нейния водач, което да обуслови отнемането й в полза на държавата по
чл.281, ал.3 от НК. Освен това прокурорът е имал произнасяне по част от
иззетите веществени доказателства, с които не е уважил молбите на
жалбоподателите за връщане на иззетите веществени доказателства. В
настоящото постановление не се съдържа аргументация и мотиви, кое налага
задържането на въпросния лек автомобил и какви действия предстоят да
бъдат извършвани спрямо него.
Абстрактното описание, че имало множество приобщени веществени
доказателства от различен вид и характер и тепърва за тях ще се извършват
нужните процесуални действия, целящи разкриването на обективната истина
(от 14.02.2022г.) не могат да бъдат убедителен аргумент, посредством който
конкретен гражданин да продължи да търпи ограничаване на своите
собственически права по отношение на иззетия му лек автомобил.
Физическото неприобщаване на въпросния лек автомобил по досъдебното
производство не би осуетило разкриването на обективната истина и
провеждането на обективно, всестранно и пълно разследване. Също така
продължителното съхранение извън ползването от неговия собственик, би
довело до възникване на реална опасност от повреждане на вещта.

3
Воден от горното и на основание чл.111, ал.3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 14.02.2022г. на СРП издадено по
Досъдебно производство № 3384 ЗМК - 430/ 2021г. по описа на 09 РУ на
СДВР, респ.пр.пр.№ 3660/2021г. на СРП, с което е отказано връщането на лек
автомобил марка ,,.................“ с ДКН № .................
ВРЪЩА на П. П. Х. от гр.София, с ЕГН: ********** лек автомобил
марка ,,..................“ с ДКН № ...................
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от П. П.Х. от .................. с ЕГН: ********** против
Постановление на СРП от 14.02.2022г. издадено по Досъдебно производство № 3384 ЗМК -
430/ 2021г. по описа на 09 РУ на СДВР, респ.пр.пр.№ 3660/2021г. на СРП, с което е било
отказано да му бъде върнат лек автомобил марка ,,К......“ с ДКН № ................., приобщен като
веществено доказателство по делото посредством протокол за претърсване и изземане от
22.03.2021г. В жалбата се навеждат оплаквания, че отказът на прокурора е
незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят е действителния собственик на процесния лек
автомобил, като е предоставил владението на същия за ползване на свидетелката Л. С. С
мотивирано постановление прокурор при СРП е отказала да върне вещта на лицето.
Акцентирал е върху неуредените спорове относно собствеността на лекия автомобил, както
и на неприключилото разследване. Съдът, след като се запозна с доводите в жалбата и
материалите по досъдебното производство, преценявайки ги съобразно разпоредбите на
закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена от субект, за който има данни,
че е собственик на предадените вещи, поради което е процесуално допустим. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Досъдебното производство е образувано по
обвинение в извършено престъпление по чл.281, ал.2 т.1 и т.4 и т.5 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство били приобщени
писмени доказателства и разпитани множество свидетели. Жалбоподателят П. Х. е
депозирал копие от Договор за покупко продажба на моторно превозно средство от
07.07.2020г., от който е видно че същият е собственик на процесния лек автомобил, преди
датата на инкриминираното деяние. Представен е също така и талон на автомобила, в който
като собственик е бил посочен жалбоподателя. Съдът намира, че мотивите на прокурора, с
които е отказал да върне иззетото като веществено доказателство МПС, са неправилни и не
отговарят на изискванията на закона. На първо място лекия автомобил, чието връщане се
иска в патримониума на жалбоподателя, представлява веществено доказателство по смисъла
на чл.109 от НПК, тъй като претърсването и изземането му е станало в присъствието на
привлечено към наказателна отговорност лице и от данните по досъдебното производство
може да се направи обоснован извод, че същото представлява средство за извършено
престъпление. От друга страна не може да бъде споделено становището на прокурора, че
между жалбоподателят П. Х. и свидетелката Л. С. е налице спор, относно въпросния
автомобил. В самото постановление прокурорът е приел, че в своите показания свидетелката
С. е била помолена от нейния познат Ш. С. да му съдейства за придобиването на лекия
автомобил. В случая не е налице спор досежно правото на собственост между две лица, а
предоставяне на фактическата власт от собственика на вещ за ползване от друго лице. В
самите мотиви на постановлението е било изрично отразено, че по своята правна същност
свидетелката Стоянова не заявява, че е собственик на автомобила и има спор с
жалбоподателя по този въпрос, а че е трябвало да съдейства за неговото придобиване от
друго лице, което не твърди, че е негов собственик, а има намерение да стане такъв. В този
смисъл е и разпоредбата на Тълкувателно Решение № 2 от 12.11.2014г. на ОСНК на ВКС, в
което изрично е упоменато, че за прилагане от прокурора на разпоредбата на чл.111, ал.2 във
вр. с чл.113 от НПК не трябва да е налице висящо производство пред съда, за да бъде прието
че е налице спор за право относно собствеността на вещта, а е достатъчно да са налице
претенции на две или повече лица за връщането й. В случая по досъдебното производство
липсва претенция от второ лице, за връщане на автомобила, като в приложената писмена
декларация от свидетелката Стоянова фигурира изявлението си за получаване на всички
актове и документи, свързани с управлението на лекия автомобил. Ето защо не може да бъде
направен извод, за спор между различни лица, касаещ правото на собственост спрямо върнат
лек автомобил марка ,,К..........“ с ДКН № ................. Не следва да бъдат споделени и
мотивите на прокурора, относно продължителността на разследването. По кориците на
делото са налице постановления за удължаване на срока на разследване, който към
1
настоящия момент е значителен и с възможност до този момент да бъдат извършени всички
процесуални действия, касаещи въпросното МПС. От данните по делото не се установява
собствеността на вещта към нейния водач, което да обуслови отнемането й в полза на
държавата по чл.281, ал.3 от НК. Освен това прокурорът е имал произнасяне по част от
иззетите веществени доказателства, с които не е уважил молбите на жалбоподателите за
връщане на иззетите веществени доказателства. В настоящото постановление не се съдържа
аргументация и мотиви, кое налага задържането на въпросния лек автомобил и какви
действия предстоят да бъдат извършвани спрямо него. Абстрактното описание, че имало
множество приобщени веществени доказателства от различен вид и характер и тепърва за
тях ще се извършват нужните процесуални действия, целящи разкриването на обективната
истина (от 14.02.2022г.) не могат да бъдат убедителен аргумент, посредством който
конкретен гражданин да продължи да търпи ограничаване на своите собственически права
по отношение на иззетия му лек автомобил. Физическото неприобщаване на въпросния лек
автомобил по досъдебното производство не би осуетило разкриването на обективната
истина и провеждането на обективно, всестранно и пълно разследване. Също така
продължителното съхранение извън ползването от неговия собственик, би довело до
възникване на реална опасност от повреждане на вещта.
2