МОТИВИ
по НАХД № 375/2019 година по описа на Районен съд гр. Мездра:
Районна
прокуратура гр. Мездра е внесла постановление по реда на чл.375 и следващите от НПК, с което е направила предложение за освобождаване на М.М.Р. *** от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК и налагане на административно наказание на същия, на основание чл.78а НК.
РП-Мездра,
редовно призована, не е изпратила представители.
В
с.з. обвиняемият е заявил, че разбира в какво го обвиняват, изразил е съжаление
за стореното и е дал кратки обяснения, в които признава, че е поискал в заем
посочените в прокурорското постановление парични средства и не е върнал същите
в уговорения срок, но причината за това му поведение е била липсата на
възможност да намери работа в България, което е наложило да потърси препитания
в чужбина. След като успял да събере необходимата сума, Р. предприел действия
по изплащане на задължението си, но тогава установил, че срещу него се води
разследване за измама.
Производството
е по реда на чл.375 и следващите от НПК.
Съдът,
след като прецени, при спазване разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК, събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
В
началото на месец септември 2018 г. обвиняемият М.Р. *** не разполагал с дом и
средства за препитание. По същото време той пристигнал в гр. Мездра при своя
приятел – свидетелят Ивайло Симеонов. Двамата се познавали от времето, когато
работили заедно на различни строителни обекти. Р. попитал свидетеля дали може
да му намери някаква работа. По това време Симеонов извършвал строителни работи
на обект в гр. Враца и имал нужда от помощник „общ работник“. По тази причина
той наел обвиняемия да изпълнява тази работа. За да му осигури място за
живеене, свидетелят се договорил със своя познат свидетелят Данаил ****. ****
живеел в гр. Мездра на ул. „Оборище“ № 16. Съгласно уговорката, той трябвало да предостави на Р. под наем една от
стаите в къщата си. Непосредствено след това обвиняемият започнал да работи на
обекта, заедно със свидетеля Симеонов. Съвместната им дейност продължила
няколко дни, тъй като Симеонов не бил доволен от работата на обвиняемия. По
тази причина той не сключил с него трудов договор и го помолил да напусне. В
края на седмицата – в петък Симеонов заплатил на обвиняемия парите, които му
дължал и му казал да не се връща повече на работа при него. В този период Р.
бил пазарувал в магазина на „АНДЕМ В“ ЕООД гр. Мездра, където
продавач-консултант била свидетелката Драгомира **** – сестра на свидетеля
Симеонов. По ходатайство на брат си, свидетелката започнала да дава продукти на
вересия без заплащане на Р. с мисълта, че ще ги заплати, след като получи трудовото
си възнаграждение. Така обвиняемият получил стоки от магазина на стойност 156
лева с уговорката, че ще ги заплати до следващия петък – 20.09.2018 г. Тъй като
това не станало, свидетелката **** внесла в касата на магазина тези пари от
свое име. Междувременно на 17.09.2018 г. Р. се обърнал към своя хазяин –
свидетелят **** с молба същият да му предостави в заем сумата от 150 лева, като
обещал, че ще му ги върне до 21.09.2018 г. На 20.09.2018 г. обвиняемият заминал
от гр. Мездра и не се върнал повече. Както към момента на получаването на
вересията, така и към момента на получаване на заема, той не разполагал с
парични средства и имущество, с които да върне парите и възстанови щетите на
двамата свидетели. След като в уговорения срок не получил парите си, свидетелят
**** подал на 25.09.2018 г. жалба в РУ Мездра срещу обвиняемия. На 09.09.2019
г. с пощенски записи обвиняемият превел на свидетелите Драгомира **** и Данаил ****
дължимите средства в размер на 156 лева и 150 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите Данаил **** ****, Ивайло
Станчев Симеонов, Ивайло Петров Лишковски, ****, Валери Петьов Цанков, дадени
на досъдебното производство на л.20; л.21; л.22; л.23; л.47, както и от
събраните писмени доказателства: жалба от Данаил **** /л.12/; характеристична
справка /л.31/; справка за съдимост /л.32/; служебни бонове 2 бр. и 2 бр.
системни бонове, удостоверяващи изпращане чрез пощенски записи на суми в размер на 150 лв. и 156 лв. на
Данаил **** и Драгомира **** /л.52/; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние /л.53/; Удостоверение по декларирани данни,
издадено от Отдел „Местни данъци и такси“ в Община Червен бряг с информация за декларираното
от М.Р. движимо и недвижимо имущества /л.11 от съдебното дело/ и справка за
съдимост /л.14 от съдебното дело/.
Имайки
предвид изложената по-горе фактическа обстановка и след анализ на събраните
доказателства, съдът приема, че обвиняемият М.Р. е извършил престъпление против
собствеността – измама. От обективна и субективна страни същият е осъществил
състава на чл.209 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.
Според
съдебната практика, измамата е престъпление, което се характеризира с два
момента от обективна страна измамено лице и ощетено имущество, като последното
се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което
той може да се разпорежда с имущественият предмет. Най-често имуществен предмет
са пари или други движими вещи, но е възможно такъв да са и недвижими вещи,
както и други имуществени права. Актът на имуществено разпореждане се
осъществява от измаменото лице поради неговата неправилна представа относно
правното основание или условията за това разпореждане. Неправилните представи
на измаменото лице могат да се проявят в три форми – заблуждение, неопитност и
неосведоменост, извършвани само чрез действие от страна на дееца. Възбуждане на
заблуждение е такова въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у
него неверни представи, а поддържане на заблуждение е налице винаги, когато
деецът проявява активност с цел утвърждаване на една невярна представа и има
определен принос за заблуждението. Използване на заблуждение на неопитност или
неосведоменост е винаги налице, когато субектът има съзнание за вече формирана
неправилна представа, с която да се солидаризира. Измамата по своята правна
същност е резултатно увреждащо престъпление, тъй като основният състав на
чл.209 НК изисква да е настъпила имотна вреда в резултат на акта на имуществено
разпореждане. Отрицателното изменение може да настъпи, както в имуществото на
измамения, така и в това на трето лице. От субективна страна деянието е
извършено винаги с пряк умисъл и с користна цел у субекта на престъплението.
Деецът във всички случаи предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху
измамения у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече
възникнали такива. Освен това, лицето предвижда, че измаменият ще извърши акт
на имуществено разпореждане и в резултат на този акт неговото или другиму
имущество ще бъде увредено. Целта на субекта винаги е да набави за себе си
имотна облага или за другиго такава, като съзнава неизбежността на настъпилата
за пострадалия имотна вреда. Имайки предвид очертаната дотук правна рамка и
събраните по делото доказателства, съдът приема, че обвиняемият е извършил
престъплението измама. Същият умишлено с користна цел е извършил описаните
по-горе действия с ясното желание в неговото имущество да настъпят
по-благоприятни изменения, каквито по принцип не му се дължат. Имайки предвид
така очертаната правна рамка и наличната по делото доказателствена маса, този
състав приема за безспорно установено, че обвиняемият е извършил описаните в
прокурорското постановление престъпни деяния. През инкриминираният период Р., с
цел да набави за себе си като имотна облага, сумата общо от 306 лева, е
поддържал у Данаил **** и Драгомира **** заблуждение, че ще им върне паричните
средства в размер на съответно 150 лева и
156 лева, взети под формата на заем и вересия, като с това им е причинил
имотна вреда. Събраната по делото доказателствена маса безспорно подкрепя
описаната фактическа обстановка. Тук следва да се имат предвид показанията на
свидетелите Данаил **** и Драгомира ****, които подробно излагат всички данни,
с които описват естеството на уговорките, които са имали с обвиняемия по
отношение на предоставените му хранителни продукти без заплащане, на вересия и
парични средства под формата на заем, както и последвалото поведение,
демонстрирано от същия след получаването им. Преценени в съвкупност показанията
на тези двама свидетели, дават възможност да се направи извода, че обвиняемият
умишлено е поддържал у тях заблуждение за това, че ще се издължи в уговорените
срокове и след като не е сторил това, е преустановил контактите си с тях.
Действията на Р. са били извършени при условията на пряк умисъл, тъй като
същият не е разполагал с парични средства поради приключване на трудовата си
дейност и по тази причина е бил наясно, че няма как да заплати получените
хранителни продукти и да върне взетия заем. На следващо място, необходимо е да
се отчетат и показанията на свидетелите Ивайло Симеонов и Ивайло Лишковски.
Първият свидетел е лицето, което е предоставило възможност на обвиняемия да
започне работа и е положило усилия да му намери подслон, заплащайки наема на
стаята, в която същият се е бил настанил в дома на свидетеля ****. Свидетелят
Симеонов е категоричен, че поради недостатъчно сериозно отношение към
възложените за изпълнение дейности е преустановил контактите с обвиняемия,
заявявайки му, че не желае да продължава да работи за него. Съпоставени едни с
други съобщените от този свидетел и от свидетелката **** данни, сочат, че обвиняемият, макари останал без източник на
доходи, е продължил да взема на вересия хранителни продукти от магазина, в
който е работела свидетелката, със съзнанието, че не е в състояние да ги
заплати, както е обещал. По същото време обвиняемият е поискал и получил в заем
сумата от 150 лева, предоставена му от неговия хазяин – свидетелят ****,
обстоятелство, което намира опора в показанията на свидетеля Лишковски. Същият
твърди, че е бил свидетел на уговорката между двамата, според която Р. е
следвало да върне взетите пари в рамките на три-четири дни. В последствие
свидетелят се видял с Данаил ****, от който разбрал, че обвиняемият не се
издължил и е напуснал града. В резултат на поведението на обвиняемия
свидетелката **** сама заплатила стойността на дадените му на вересия
хранителни продукти, внасяйки в касата на магазина собственост на „АНДЕМ В“
ЕООД гр. Мездра, представляван от свидетеля Валери Цанков сумата от 156 лева,
обстоятелство, намиращо подкрепа в показанията на самия свидетел. Имайки
предвид събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че в резултат на поддържаното у свидетелите **** и ****
заблуждение, обвиняемият е получил парични средства, които не му се следват и
така е извършил посочения в прокурорския акт престъпен състав. Налице е
разпоредбата на чл.26 ал.1 НК /продължавано престъпление/, тъй като са
извършени две деяния през непродължителен период от време, умишлено, при една и
съща фактическа обстановка, при което последващото от обективна и субективна
страна се явява продължение на предшестващото го деяние. От доказателствата по
делото може да се направи извода, че е налице маловажност по смисъла на чл.93
т.9 НК, тъй като вредните последици са незначителни и с оглед на другите
смекчаващи обстоятелства, престъплението представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този
вид, а именно измама. Освен това, незначителните вредни последици се изразяват
и в размера на щетата, който е значително под размера на минималната работна
заплата към инкриминирания период, която е била 510 лева /ПМС № 316/20.12.2017
г./.
За
този престъпен състав законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
до една година или пробация. Р. не е осъждан за престъпление от общ характер,
видно от приложената в хода на съдебното производство справка за съдимост. По
делото не са събрани данни, че същият е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава Осма, Раздел IV на НК. От писмените доказателства по
делото, приложени на л.52 ДП, е видно, че обвиняемият е изцяло възстановил причинените
имуществени вреди на свидетелите **** и ****, като същите в показанията си са
заявили, че нямат претенции за причинени неимуществени вреди към него. От
горното следва, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а НК.
При
определяне размера на административното наказание глоба, съдът, след като взе
предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, изразеното от него съжаление за
стореното, добрите характеристични данни, материалното му положение и имотно
състояние – лице без постоянни доходи, непритежаващо движимо и недвижимо
имущества, както и характера на деянието и степента му на обществена опасност,
му наложи, на основание чл.78а ал.1 НК, глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
По
гореизложените мотиви съдът постанови своето решение.
Районен съдия: