№ 32
гр. Б., 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело №
20221200900137 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищците З. Н. Х., с ЕГН **********, Е. И. С., с ЕГН ********** действаща
лично и със съгласието на своята майка З. Н. Х., и С. М. М., с ЕГН
**********, представляван от своята майка и законен представител З. Н. Х.,
всички чрез адв. Р. М., срещу ответника ЗНББАЗ“.
В първоначалната искова молба се сочи, че на 19.05.2021г. е
реализирано ПТП с участието на виновния водач Й.А.П., който управлявал
товарен автомобил марка и модел И.Д. с румънски рег. № *****, при което е
причинена смъртта на М. М. М., управлявал лек автомобил „П. 307“ с рег. №
Е ***** МК. Сочи се, че починалият водач е живял на семейни начала с
ищцата З. Х.. Ищецът С. е общо тяхно дете, а Е. е дете на първата ищца, но са
живеели заедно с починалия, с когото били като едно семейство. Сочи се, че
ищците и починалия водач били сплотено и задружно семейство, много тежко
приели загубата на своята опора. Е. е отгледана от ищцата и починалия като
тяхно родно дете, тя наричала М. свой баща. Ищцата З. била много
привързана към лицето, с което живеела на семейни начала. С трепет и
вълнение очаквали появата на общото им дете – С., и правели планове за
бъдещето. На невръстна възраст детето останало без единия си родител. Сочи
1
се, че загубата на ищците е непрежалима и те няма да могат да се възстановят
след злощастния инцидент. Твърди се, че управляваният от виновния водач
товарен автомобил бил със сключена застраховка гражданска отговорност с
чуждестранна застрахователна компания. Ищците отправили запитване за
това кой е кореспондент за България на посочената застрахователна полица.
Получили отговор, че ответното бюро е компетентно да се произнесе по
искането на близките за изплащане на застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди. Твърди се, че до ответника е адресирана
писмена застрахователна претенция, но въпреки това застрахователно
обезщетение не е заплатено.
С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба се
правят следните искания: ответникът да заплати на ищцата З. Н. Х.
обезщетение в размер на 150 000 лв., за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка, страдание и психически стрес в резултат на ПТП на
19.05.2021г., при което е настъпила смъртта на М. М. М., с когото ищцата е
живяла на семейни начала, ведно със законната лихва считано от 22.10.2021г.
до окончателното й изплащане; ответникът да заплати на ищцата Е. И. С.
обезщетение в размер на 50 000 лв., за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка, страдание и психически стрес в резултат на ПТП на
19.05.2021г., при което е настъпила смъртта на М. М. М., който е полагал
грижи и е отглеждал детето като свое, ведно със законната лихва считано от
22.10.2021г. до окончателното и изплащане; ответникът да заплати на ищеца
С. М. М. обезщетение в размер на 170 000 лв., за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болка, страдание и психически стрес в резултат на
ПТП на 19.05.2021г., при което е настъпила смъртта на М. М. М., който е
полагал грижи и е отглеждал детето като свое, ведно със законната лихва
считано от 22.10.2021г. до окончателното й изплащане.
В о.с.з е направено изменение на размера на предявения иск от ищцата
Е. С. чрез увеличаването му от 50 000 лв. на 150 000 лв.
Ищците претендират разноски за адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска защита на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
В срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват изцяло, както по основание, така и по размер.
2
Оспорва се отговорността на водача Й.П., прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия водач. В тази
връзка се сочи, че по делото нямало данни дали починалият е бил с предпазен
колан, сочи се че се е движил с превишена/несъобразена за пътните условия
скорост, както и че е имал техническата възможност да предотврати ПТП.
Твърди се, че претенциите на ищците са недоказани и завишени, не
съответстват на принципа залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Оспорват се
и акцесорните претенции за законна лихва, като се твърди, че ответникът не е
застраховател, поради което не дължи лихва от датата на произшествието.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищците. Твърди се, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
като в тази връзка липсват каквито и да било доказателства. Неоснователни
са възраженията на ответника, с които се оспорват предявените искове както
по основание, така и по размер, вкл. и възраженията за неоснователност на
акцесорните искове.
Настоящата съдебна инстанция, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства –
писмени, гласни и назначените експертизи и по вътрешно убеждение, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от представени удостоверения за раждания ищецът С. М. М.,
роден на 10.07.2020г. /понастоящем на три години/ е дете на ищцата З. Н. Х. и
М. М. М.. Ищцата Е. И. С., родена на 13.07.2006г. /понастоящем на 17 години/
е дете на З. Н. Х. и И.И.С.
М. М. М. е починал на 19.05.2021г., в резултат на процесното ПТП. Към
датата на смъртта си е бил на 32 години.
С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 516/2022г. по описа
на Окръжен съд Б., подсъдимият Й.А.П. е признат за виновен в това, че на
19.05.2021 год., около 17.50 часа, на път II – 19, в района на 15+100 км. /в
района на махала „М.“ в с. Г., обл. Б.ска/ като правоспособен водач категории
„В“ и „С“, управлявайки собствения си товарен автомобил марка и модел
„И.Д.“, с румънски регистрационен номер № *****, в посока от гр. Б. към гр.
Б., е нарушил правилата за движение, установени в чл. 6, т.1, пр.3, чл.16, ал.1,
т.1, чл.20, ал.2, изр.1, пр.2, 4 и 6 и изр.2 от ЗДвП, а именно: като участник в
движението не е съобразил своето поведение с пътните знаци
3
/предупредителен пътен знак за опасност „А4 – Последователни опасни
завои, първият от които е наляво“, комбиниран с табела „Т2“ с цифра „2200“,
указваща наличието на последователни остри завои в участък от пътя със
значителен пътен наклон и предупредителен пътен знак за опасност „А1 –
Опасен завой надясно“, указващ предстоящо преминаване в участък със завои
с малък радиус на завиване – чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП; като водач на ППС е
нарушил забраната на пътно платно с двупосочно движение да не навлиза и
да се движи в насрещната лента за движение, освен при изпреварване и
заобикаляне – чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП; като водач на ППС не е спазил
задължението си при избиране скоростта на движение /в случая от 72,1 км. в
час/ да се съобрази с релефа на местността /последователни остри завои в
участък от пътя със значителен попътен наклон, както и остър десен завой/, с
превозвания товар /натоварени 4 000 кг. домати при допустима маса за
конструкцията на автомобила по заводски характеристики до максимум 2 500
кг., който товар не е бил укрепен/, с конкретните условия на видимост
/наличие на подпорна бетонова стена с височина 1,50 метра и значително
ограничаваща видимостта на водачите и в двете посоки при управление в
обхвата на траекторията на завоя/, за да бъде в състоЯ.е да спре пред всяко
предвидимо препятствие – чл. 20, ал.2, изр.1, пр.2, пр.4 и пр.6 от ЗДвП; като
водач не е спазил задължението да намали скоростта от 72,1 км./ч. и в случай
на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението /частично
движение на товарния автомобил само върху левите гуми в участъка на десен
завой и последващо падане върху левите му габарити/ - чл.20, ал.2, изр.2 от
ЗДвП, в резултат на което е допуснал ПТП с движещите се един зад друг в
насрещната лента за движение леки автомобили марка и модел „ОЗ“ с рег. №
Е **** КР, управляван от А.Т.К., „Т.Р. 4“ с рег. № Е **** КС, управляван от
Р.Д.Г., „П. 307“ с рег. № Е **** МК, управляван от М. М. М. от с. Д.Д., общ.
Г. и „Т.Л.К.“ с рег. № Е С. КТ, управляван от Я.И.А. и по непредпазливост
причинил смъртта на управляващия лекия автомобил „П. 307“ с рег. № Е ****
МК М. М. М. с ЕГН ********** – престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр.
с чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.6, т.1, пр.3, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.2,
изр.1, пр.2, 4 и 6 и изр.2 от ЗДвП, за което са му наложени съответните
санкции.
За механизма на настъпване на процесното ПТП е назначена САТЕ,
изготвена от вещото лице В. Н., която не е оспорена.
4
В заключението си експертът посочва, че от страна на водача на
товарния автомобил, непосредствено преди мястото на удара, имало пътни
знаци, указващи наличие на последователни остри завои. Скоростта на
товарния автомобил преди удара е 72,1 км/ч, а на автомобила, управляван от
починалия водач - 62,5 км/ч. Автомобилът, управляван от М. се движил в
посока от гр. С. към гр. Г.Д. и е бил трети подред в колона, а товарният
автомобил се е движил в посока гр. Б. - гр. С.. Деформациите по лекия
автомобил П. 307 са вътре в купето. Експертът сочи, че румънският шофьор е
имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез своевременно
задействане на спирачната уредба, докато водачът на лекия автомобил П. 307
не е имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез спиране или
отклоняване.
Вещото лице посочва в заключението си, че е установена много тежка
деформация в предна лява част от тавана на купето на лек автомобил П. 307,
вследствие на падане на пълни картонени касетки от домати, превозвани в
товарния автомобил.
В о.с.з. вещото лице сочи, че ПТП е станало извън населеното място, за
участък където е забранено изпреварването, но няма знак ограничаващ
скоростта. Като причина на инцидента посочва това, че водачът на товарния
автомобил е управлявал с неподходяща за терена скорост от 72 км.ч. Според
експертът починалият водач е бил с предпазен колан.
За изясняване механизма на ПТП и наличие на съпричиняване от стана
на загиналия водач е разпитана свидетелката В. П.. Тя сочи, че била пътник в
лек автомобил С.В.а. Връщали се от Б. за гр. Г.Д.. В местността „П.“ се
движили с около 60 км/ч. Свидетелката забелязала насрещно движещ се
товарен автомобил, който с висока скорост навлязъл в тяхното платно много
рязко. В завоя бил на две гуми. Зад тях се движил лек автомобил П., в който
камиона се ударил. В движещия се зад тях автомобил имало мъж, който
починал. Свидетелката няма спомен дали мъжът е бил с предпазен колан.
Камионът се обърнал, тъй като товарът му бил разпилян.
По делото е назначена СМЕ, по която вещото лице Я. З. сочи, че в
резултат на ПТП М. М. е починал на място, като причинените травми са тежка
гръбначно и черепно мозъчна травма, рана с охлузвания и кръвонасядане в
теменната област на главата, счупване на тялото на трети шиен прешлен с
5
околно кръвонасядане на меки тъкани, разкъсване на междупрешленни
връзки изразена патологична подвижност и прекъсване на гръбначния мозък
на това ниво с възходяща контузия на продълговатия мозък, контузия и отток
на мозъка, счупване на носни кости в кръвотечение от носа и устата, счупване
тялото на втори гръден прешлен с нарушаване конфигурацията на гръбначния
стълб и прекъсване на гръбначния мозък на това ниво, счупване в съседство
на първо до четвърто ребра двустранно с наличие на по около 40 мл. свободно
излята кръв в гръдни кухини, умерено изразена левостранна хипертрофия на
миокарда, леко изразена анемия на вътрешните органи. Вещото лице сочи, че
смъртта е настъпила в резултат на установена тежка и несъвместима с живота
гръбначно мозъчна травма, довела до остра мозъчна недостатъчност. Смъртта
е настъпила бързо и е била неизбежна. Травмите отговарят на описаното –
при удар отгоре на мястото на водача вътре в автомобила. Сочи, че дори и
водачът да е бил без предпазен колан изхода отново щеше да е летален. Не са
констатирани травми от поставен предпазен колан, но такива се получават
при по - висока скорост, а в случая скоростта е била незначителна.
Заключението на експерта З. не е оспорено от страните по делото.
Относно причинените неимуществени вреди като свидетели са
разпитани А.Х., В.К. и А. М..
Св. Х., брат на ищцата З. и вуйчо на непълнолетните ищци, посочи, че
сестра му и покойният М. живеели на семейни начала от около десет години.
М., З. и двете деца живеели в собствено жилище в гр. Г.Д.. Били задружно и
сплотено семейство. М. приел Е. като свое дете, тя също го приела като баща.
Покойният не правел разлика между биологичното си дете и Е.. Той
осигурявал финансово семейството. По време на катастрофата цялото
семейство били в колата. Поради това З. и Е. трудно преживяват катастрофата
и загубата на М..
Св. К. посочи, че бил работодател на М.. Последният много се грижел за
семейството си. Не правел разлика между двете деца, бил много точен и
отговорен човек. След инцидента видял ищцата З., която била отчаяна.
Св. М. посочи, че З. и М. живели заедно като семейство от около десет
години. Били идеалното семейство. След инцидента З. е затворена и свита,
плаче когато става дума за М., преди това не била такава. Покойният не
правел разлика между децата С. и Е.. М. подсигурявал семейството си
6
финансово. Много ги обичал и обгрижавал.
По искане на ищците е назначена и СПЕ, изготвена от вещото лице В.
М., която не е оспорена от страните по делото. В заключеното си психологът
посочва, че най-тежко загубата на М. се е отразила на З., която е преминала
през остра стресова реакция, посттравматичен стрес, разстройство в
адаптацията и е достигнала до хронична реакция на скръб - продължава
прекалено дълго и не може да приключи.
При Е. загубата на М. също е нанесла тежки последици. Тя е
реализирала симптоматика на едно особено психическо състоЯ.е познато като
усложнено посттравматично стресово разстройство, което е в резултат на
внезапна емоционална травма.
При С., който е бил само на 10 месеца по време на ПТП, не се
констатират емоционални и психологични нарушения. При порастването му
обаче и при него ще настъпи състоЯ.е на тревожност и обърканост от липсата
на баща.
Вещото лице посочва, че ищците няма да се възстановят напълно от
загубата на близкия си човек.
В о.с.з. експертът пояснява, че Е. и М. са имали добри
взаимоотношения, момичето е споделило, че за нея е бил като баща. Посочва
и това, че З. приема инцидента и като неин личен провал, защото първо
едното й дете е без баща, сега и второто. При интервюто се разплаквала с
хлипане.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Ищците са предявили осъдителни претенции за заплащане на
обезщетения за причинени неимуществени вреди в резултат на смъртта на М.
М.. Исковете са с правно основание чл. 513, ал. 1 във вр. с чл. 511, ал.1, т. 2 и
чл. 511 КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, чл. 380 КЗ и чл. 86 ЗЗД и са насочени
срещу ответника Сдружение Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи.
По въпроса за пасивната легитимация на ответника спор по делото не
съществува. Установено е, че виновният водач Й.А.П. е управлявал МПС, за
което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ – „Зелена карта“,
7
валидна към датата на ПТП. Ответното бюро изпълнява функциите на
представително национално бюро – член на бюрата от системата „Зелена
карта“. То е компетентно да уреди претенциите на пострадали лица, вместо
чуждестранния застраховател, за настъпило произшествие на територията на
Република България, причинено по вина на водач на МПС, застрахован по
международната система за автомобилна застраховка на „Гражданска
отговорност“ – „Зелена карта“, съгласно националното законодателство на
посетената държава. В посочената хипотеза и с оглед регламентираните в чл.
511 КЗ права и задължения на бюрото при отправена застрахователна
претенция, негова е пасивна легитимация по предявения иск по чл. 511, ал. 3
КЗ, и изричното препращане към регламентираните в чл. 496 КЗ задължения
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при предявена претенция /чл. 512, ал.1 КЗ/.
Налице е влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 429/2020г. по
описа на Окръжен съд Б., която съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК
обвърза гражданския съд по въпросите относно това дали и кой е извършил
деЯ.ето, неговата противоправност и виновността на дееца.
С посочената присъда се установява, че на процесните дата, място и час
Й.А.П., управлявайки собствения си товарен автомобил марка и модел „И.Д.“,
с румънски регистрационен номер № *****, в посока от гр. Б. към гр. Б., е
нарушил правилата за движение, установени в чл. 6, т.1, пр.3, чл.16, ал.1, т.1,
чл.20, ал.2, изр.1, пр.2, 4 и 6 и изр.2 от ЗДвП, а именно: като участник в
движението не е съобразил своето поведение с пътните знаци
/предупредителен пътен знак за опасност „А4 – Последователни опасни
завои, първият от които е наляво“, комбиниран с табела „Т2“ с цифра „2200“,
указваща наличието на последователни остри завои в участък от пътя със
значителен пътен наклон и предупредителен пътен знак за опасност „А1 –
Опасен завой надясно“, указващ предстоящо преминаване в участък със завои
с малък радиус на завиване – чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП; като водач на ППС е
нарушил забраната на пътно платно с двупосочно движение да не навлиза и
да се движи в насрещната лента за движение, освен при изпреварване и
заобикаляне – чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП; като водач на ППС не е спазил
задължението си при избиране скоростта на движение /в случая от 72,1 км. в
час/ да се съобрази с релефа на местността /последователни остри завои в
8
участък от пътя със значителен попътен наклон, както и остър десен завой/, с
превозвания товар /натоварени 4 000 кг. домати при допустима маса за
конструкцията на автомобила по заводски характеристики до максимум 2 500
кг., който товар не е бил укрепен/, с конкретните условия на видимост
/наличие на подпорна бетонова стена с височина 1,50 метра и значително
ограничаваща видимостта на водачите и в двете посоки при управление в
обхвата на траекторията на завоя/, за да бъде в състоЯ.е да спре пред всяко
предвидимо препятствие – чл. 20, ал.2, изр.1, пр.2, пр.4 и пр.6 от ЗДвП; като
водач не е спазил задължението да намали скоростта от 72,1 км./ч. и в случай
на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението /частично
движение на товарния автомобил само върху левите гуми в участъка на десен
завой и последващо падане върху левите му габарити/ - чл.20, ал.2, изр.2 от
ЗДвП, в резултат на което е допуснал ПТП с движещите се един зад друг в
насрещната лента за движение леки автомобили марка и модел „ОЗ“ с рег. №
Е **** КР, управляван от А.Т.К., „Т.Р. 4“ с рег. № Е **** КС, управляван от
Р.Д.Г., „П. 307“ с рег. № Е **** МК, управляван от М. М. М. от с. Д.Д., общ.
Г. и „Т.Л.К.“ с рег. № Е С. КТ, управляван от Я.И.А. и по непредпазливост
причинил смъртта на управляващия лекия автомобил „П. 307“ с рег. № Е ****
МК М. М. М..
Налице са писмени доказателства, за това че ищците са заявили
писмени претенции към ответника на 22.10.2021г. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени им в резултат на смъртта на
М. М., но такива не са им заплатени.
Горните правно-релевантни обстоятелства се установяват от влязлата в
сила присъда, САТЕ и СМЕ, показанията на разпитания по делото свидетел –
очевидец на инцидента и представените от ищците писмени доказателства.
Спорни по делото са въпросите какъв следва да бъде размерът на
дължимите обезщетения, дали е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия водач, както и от коя дата ответникът дължи
лихва върху обезщетенията.
По делото не е спорно, че ищцата З. Х. е живяла на семейни начала с
починалия от около десет години, С. М. е негово биологично дете, а ищцата
Е. С. е доведената му дъщеря.
По въпросите за определяне на справедливо обезщетение съдът
9
съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и конкретните установени по делото
обстоятелства, както и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; ППВС № 4/25.05.1961 г.
и ППВС № 5/24.11.1969 г., определящи лицата, които са материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък.
При определяне размерите на обезщетенията при причинена смърт на
близък съдебната практика приема, че е необходимо да се отчете връзката на
починалото лице с претендиращите обезщетения лица, както и начинът на
извършване на противоправното деЯ.е, претърпените от ищците психически
страдания от загубата на близкия, неговата възраст, социално-
икономическите условя в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
По предявения иск от ищцата З. Х. за присъждане на обезщетение в
размер на 150 000 лв.:
Установи се, че ищцата З. Х. и починалият от около десет години са
живели на семейни начала и от съвместното си съжителство имат родено
общо дете. Съгласно посоченото по-горе тълкувателно решение ищцата е
сред лицата, които са правно легитимирани да получат обезщетение от
смъртта на лицето, с което не са имали сключен граждански брак, но са
живели на семейни начала.
Свидетелите установяват, че М. и З. били сплотено и задружно
семейство, не се карали, имали са общ дом и дете. М. се грижел финансово и
морално за своето семейство. След смъртта му З. се затворила в себе си, често
плачела и посещавала гроба му.
Психологът посочи, че и към датата на интервюто ищцата често се
разплаквала. Загубата й се е отразила тежко, преминала е през остра стресова
реакция, постравматичен стрес, разстройство в адаптацията и е достигнала до
хронична реакция на скръб. Според психолога З. понастоящем се чувства
уплашена и неспособна да се справи сама без партньора си, обвинява себе си
за това, че двете й деца са останали без баща.
Сега ищцата е на 38 години /към датата на инцидента е на 35 години/,
изгубила е спътника в живота си, който е бил на една сравнително млада
10
възраст /32 години/. З. Х. следва сама да се грижи за двете си деца, едното от
който е само на три години. Самата тя е била свидетел на ужасяващия
инцидент, доколкото е била пътник в колата, и е видяла безжизненото тяло на
партньора си.
Безспорно загубата на М. ще съпътства ищцата през целия й живот, тя и
децата й ще бъдат лишени както от емоционалния контакт, така и от
моралната и финансовата му подкрепа.
При така изяснените правнорелевантни факти настоящата съдебна
инстанция намира, че заместващото обезщетение за претендиращото лице за
причинените от деликта неимуществени вреди, изразяващи се в психически
болки и страдания е в размер на 100 000 лв.
По предявения иск от С. М., представляван от своята майка и законен
представител, за присъждане на обезщетение в размер на 170 000 лв.:
При определяне на справедливото обезщетение за малолетното момче
съдът взе предвид това, че тригодишният С. е биологично дете на починалия.
Към датата на катастрофата момчето е било само на десет месеца и реално не
е могло да осъзнае, че е загубило един от най-близките си родственици –
неговият баща. Обстоятелството, че на толкова крехка възраст детето е
останало без баща, това че тепърва с напредването на възрастта ще започва да
задава въпроси и да страда от факта, че другите деца имат баща, това че
детето ще бъде лишено за цял живот от емоционалния контакт, морална
подкрепа на родителя – баща, от финансовата му подкрепа обуславят
определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди
в размер на 150 000 лв.
По предявения иск от Е. С., действаща лично и със съгласието на
своята майка, за присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв.:
За седемнадесетгодишната Е. С. се установи, че починалият не е неин
биологичен баща. С биологичния си баща тя не поддържа връзка.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС №
5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
11
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че с ПП № 5/
24.11.1969г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го.
Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със
съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски
отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен
родител и дете и е справедливо, при установени действително претърпени
вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на
обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано
с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства
като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за
предприети формални процедури по осиновяване или установяване на
произход.
Практиката на ВКС приема, че ако дете и лице, което го е отглеждало
като родител, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били
изградени отношения аналогични на връзката биологичен родител-дете, тези
лица са материално легитимирани да получат обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
По делото се установи, че от преди десет години Е. /която е била тогава
седемгодишна/ живее заедно с майка си и М. М. като едно семейство.
Свидетелите установиха, че починалият я е отглеждал като свое дете, а тя го е
приемала като свой баща, както и се е обръщала към него. Тя е била
единствено дете преди раждането на С.. Свидетелите посочиха, че
починалият се отнасял по еднакъв начин и към двете си деца, купувал е
подаръци и за двамата, не ги е делял в нито един момент. Психологът
установи, че загубата на М. е нанесла тежки последици на Е.. Това е
нарушило вътрешното й равновесие, констатирало се усложнено
посттравматично стресово разстройство, но сега това е преминало.
След като непълнолетната Е. е била трайно отглеждана, възпитавана и
издържана фактически от починалия и между тях са били изградени
12
отношения аналогични на връзката биологичен родител – дете, то на нея
следва да бъде признато правото да получи обезщетение за претърпените
душевни травми от внезапната загуба на близък човек, с когото макар и да
няма биологична връзка е замествал фигурата на баща.
С оглед конкретиката на настоящия казус справедливото обезщетение
следва да е в размер на 50 000 лв.
Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно направеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на починалия водач. В тази насока релевиращият възражението сочи, че
починалият е бил с предпазен колан, движил се е превишена/несъобразена за
пътните условия скорост, както и че е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП. Сочените възражения са недоказани.
Както вещото лице по САТЕ, така и вещото лице по СМЕ сочат, че е по-
вероятно починалият да е бил с предпазен колан. Освен това съдебният медик
сочи, че дори и да е бил без предпазен колан леталният изход отново щеше да
настъпи, като се има предвид, че фаталният удар е нанесен чрез падане на
тежък товар отгоре, върху купето на автомобила. Вещото лице по САТЕ сочи,
че автомобилът управляван от пострадалия се е движил с около 60 км/час в
колона, т.е в рамките на позволената за този участък скорост, както и не е
имал каквато и да било възможност да предотврати настъпване на ПТП. Ето
защо възражението за съпричиняване съдът намира за напълно
неоснователно.
По искането за присъждане на законни лихви:
С исковата молба ищците са направили искане за присъждане на
законни лихви върху трите обезщетения, считано от 22.10.2021г.– датата на
предявяване на претенция пред ответното бюро. За определяне на началния
момент, от който трябва да се присъди законна лихва, за която отговаря
делинквента и която се включва в застрахователното обезщетение, е
приложима правната норма, уредена в чл. 429, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ. Разпоредбата на чл. 512 КЗ, която препраща към правилото на чл. 496
КЗ и на което се позовава ответника е приложима при собствена забава на
Бюрото, а не към дължимата от ответника лихва за забава, покриваща
отговорността на делинквента от момента на предявяване на претенцията. По
делото се установява, че ищците са заявили претенцията си до ответното
13
Бюро на 22.10.2021г., поради което именно от този момент следва да се
присъди законната лихва върху главните парични притезания.
С оглед на всичко изложено по - горе предявените осъдителни искове
ще следва да се уважат, както следва: иска на З. Х. се уважи за сумата 100 000
лв.; иска на С. М. се уважи за сумата 150 000 лв. и иска на Е. С. се уважи за
сумата 50 000 лв. Исковите претенции над тези суми ще следва да се
отхвърлят. Върху присъдените три обезщетения ще следва да се присъдят
законни лихви, считано от 22.10.2021г. до окончателното им плащане.
По разноските и дължимите държавни такси в полза на съда:
Върху присъдените обезщетения ответното бюро дължи държавна такса
на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на общо 12 000 лв., която сума ще следва да
заплати в полза на Окръжен съд Б.. Също така следва да се присъди в полза
на съда и сума в размер на 1100 лв., която е за експертизи и разноски за
свидетел, заплатени от бюджета на съда, поради това че ищците са
освободени от заплащане на такси и разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА във вр. чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищците – адв. Р. М., сумата от общо 19 980 лв.
с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответното бюро също претендира разноски - за заплатени адвокатски
възнаграждения и за заплатени експертизи. Ищците, чрез процесуалния им
представител правят възражения за недължимост на адвокатското
възнаграждение, тъй като по делото не е представен договор за правна защита
и съдействие, видно от който да е договорен и заплатен адвокатски хонорар.
При условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на
възнаграждението.
Общо ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на
39 690 лв., с включени командировки в размер на 90 лв. Към писмения
отговор е представено пълномощно, а впоследствие и фактури, видно от
които претендираното адвокатско възнаграждение е заплатено от ответника в
полза на адв. Х. по настоящото дело.
Съдът намира, че възражението за недължимост на адвокатското
14
възнаграждение е неоснователно. Вярно е, че страната не е представила
договор за правна защита и съдействие, но са ангажирани доказателства за
това, че адв. Х. е упълномощена да представлява ответника по делото, както и
че й е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 39 600 лв.
именно по посоченото дело. Това е достатъчно, за да се приеме че
възнаграждение се дължи. В тази насока е Определение № 269/23.02.2023г. на
ВКС по ч.гр.д. № 476/2023г. на III ГО, ГК.
Основателно обаче се явява възражението на ищците за прекомерност
на адвокатското възнаграждение заплатено на адв. Х.. Видно от приложените
по делото доказателства заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер
на 39 600 лв. /без сумата за командировъчни/. Настоящата съдебна инстанция
намира същото за прекомерно, доколкото делото не се отличава с фактическа
и правна сложност, поради което следва да бъде намалено до минималните
размери, посочени в НАРЕДБА № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно до 23 450 лв.
Съобразно изхода на спора /отхвърлената част от исковете/ дължимото
възнаграждение за адвокат, което ищците следва да заплатят на ответника е в
размер на 8482 лв. Сумата за командировъчни не следва да се присъжда с
оглед на това, че същата следва да е предвидена и да е включена в
адвокатското възнаграждение.
На следващо място ищците дължат на ответника и сумата в размер на
363,51 лв., представляваща разноски за заплатени експертизи от ответника,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗНББАЗ“, с ЕИК ***********, с адрес гр. С., п.к.*, ул.“Г.И.“
№ 2, ет. 2, представлявано заедно и поотделно от С.Х.С. и Б.А.Б. да заплати
на З. Н. Х., с ЕГН **********, с адрес с.Д., общ. Г., ул. “Д.“ № 6, сумата в
размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание и
психически стрес в резултат на ПТП на 19.05.2021г., при което е настъпила
смъртта на М. М. М., ведно със законната лихва върху посочената сума,
15
считано от 22.10.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 100 000 лв. (сто хиляди лева) до претендираните 150 000
лв. (сто и петдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗНББАЗ“, с ЕИК ***********, с адрес гр.С., п.к.*, ул.“Г.И.“
№ 2, ет.2, представлявано заедно и поотделно от С.Х.С. и Б.А.Б. да заплати на
С. М. М., с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен
представител З. Н. Х., с ЕГН **********, сумата в размер на 150 000 лв. (сто
и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание и психически стрес в
резултат на ПТП на 19.05.2021г., при което е настъпила смъртта на М. М. М.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 22.10.2021г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 150 000
лв. (сто и петдесет хиляди лева) до претендираните 170 000 лв. (сто и
седемдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗНББАЗ“, с ЕИК ***********, с адрес гр.С., п.к.*, ул.“Г.И.“
№ 2, ет.2, представлявано заедно и поотделно от С.Х.С. и Б.А.Б. да заплати на
Е. И. С., с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка З. Н. Х., с ЕГН **********, сумата в размер на 50 000 лв. (петдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болка, страдание и психически стрес в резултат на
ПТП на 19.05.2021г., при което е настъпила смъртта на М. М. М., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 22.10.2021г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000
лв. (петдесет хиляди лева) до претендираните 150 000 лв. (сто и петдесет
хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗНББАЗ“, с ЕИК ***********, с адрес гр. С., п.к.*, ул.“Г.И.“
№ 2, ет.2, представлявано заедно и поотделно от С.Х.С. и Б.А.Б. да заплати на
Р. И. М., адвокат при АК С., сумата в размер на 19 980 лв. (деветнадесет
хиляди деветстотин и осемдесет лева) с ДДС, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗНББАЗ“, с ЕИК ***********, с адрес гр.С., п.к.*, ул.“Г.И.“
№ 2, ет.2, представлявано заедно и поотделно от С.Х.С. и Б.А.Б. да заплати в
полза на Окръжен съд Б. държавна такса върху уважената част от исковете в
16
размер на 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева), както и сумата 1100 лв. (хиляда
и сто лева), представляваща разноски за експертизи и свидетел, заплатени от
бюджета на съда.
ОСЪЖДА З. Н. Х., с ЕГН **********, С. М. М., с ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител З. Н. Х., и Е. И. С., с
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка З. Н. Х.,
да заплатят на ЗНББАЗ“, с ЕИК ***********, с адрес гр. С., п.к.*, ул. “Г.И.“
№ 2, ет.2, представлявано заедно и поотделно от С.Х.С. и Б.А.Б. сторените по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 8482
лв. (осем хиляди четиристотин осемдесет и два лева) за адвокатско
възнаграждение и 363,51 лв. (триста шестдесет и три лева и петдесет и една
стотинки) за заплатени възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
17