№ 19
гр. Пловдив, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20235001000670 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №73/14.VІ.2023год. постановено по т.д.
№177/2022год. Пазарджишкият окръжен съд е осъдил „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София, ЕИК ********* да заплати на Г. Ю. Ч., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Велинград, ул.“Никола Вапцаров“ №23,
сумата 20 000лв., представляваща остатък от обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 65 000лв., изразяващи се в болки и страдания, в резултат на
претърпените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 2.VІІІ.2019год. по
вина на Васко Филипов Иванов, при управление на лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег.№РВ 0159 ММ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 24.Х.2022год. до окончателното и изплащане, както и сумата
1 137.50лв., представляваща мораторни лихви за периода от 4.V.2022год. до
5.VІІ.2022год. върху обезщетението за неимуществени вреди от 65 000лв., и
сумата 15.90лв., представляваща мораторни лихви за периода от 4.V.2022год.
до 5.VІІ.2022год. върху обезщетението за имуществени вреди от 908.98лв.
Отхвърлил е иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените
1
20 000лв. до претендираните 30 000лв., както и иска за мораторни лихви за
разликата над присъдените 1 137.50лв. до претендираните 4 666.67лв. и за
периода от 24.ХІ.2021год. до 4.V.2022год., както и иска за мораторна лихва за
разликата над присъдените 15.90лв. до претендираните 56.55лв. и за периода
от 24.ХІ.2021год. до 4.V.2022год., като неоснователни. Осъдил е „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София, ЕИК ********* да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметката на Пазарджишки окръжен съд
сумата 1 731.51лв., представляваща разноски по делото за ДТ и заплатени
възнаграждения на вещите лица по двете експертизи, съразмерно на
уважената част от исковете. Осъдил е „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
гр.София, ЕИК ********* да заплати на Г. Ю. Ч., ЕГН ********** сумата
59.70лв. разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Осъдил е „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София, ЕИК ********* да
заплати на адв. Р. П., с личен № ********** адвокатско възнаграждение в
размер на 957.48лв., съразмерно на уважената част от исковете, на основание
чл.78ал.1 ГПК във връзка с чл.38ал.1т.3пр. второ и ал.2 ЗА. Осъдил е Г. Ю.
Ч., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
гр.София, ЕИК ********* сумата 91.38лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание
чл.78ал.8 ГПК.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№7044/7.VІІІ.2023год. е
подадена от Г. Ю. Ч., ЕГН 82073123483 от гр.Велинград, чрез пълномощника
му адв. д-р Р. П., срещу решение №73/14.VІ.2023год. по т.д.№177/2022год. на
Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е отхвърлена исковата му
претенция за мораторни лихви над присъдените 1 137.50лв. до
претендираните 4 666.67лв., дължими върху застрахователното обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 65 000лв., за периода от 24.ХІ.2021год.
до 5.VІІ.2022год. Счита, че решението на първоинстанционния съд в тази
част е неправилно, поради нарушение на материалния закон- чл.429ал.2т.2 и
ал.3 КЗ и необосновано, постановено при съществени нарушени процесуални
правила.
НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.
№7538/30.VІІІ.2023год. е подадена от "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД
гр.София, ЕИК *********, чрез пълномощника му юрисконсулт И. Д., срещу
решение №73/14.VІ.2023год. по т.д.№177/2022год. на ПзОС в частта, с която
2
е уважен иска на Г. Ю. Ч. за сумата 20 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за репариране на причинените му
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 2.VІІІ.2019год.,
ведно със законната и мораторната лихви върху обезщетението, както и
направените по делото разноски. Така присъденото обезщетение е
допълнително такова към вече изплатеното от застрахователя обезщетение в
размер на 46 666.19лв. Счита, че решението в тази част е необосновано и
неправилно, поради нарушение на разпоредбите на материалния и
процесуалния закони. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част
и приеме, че изплатеното от застрахователното дружество обезщетение в
размер на 46 666.19лв. репарира изцяло вредите на ищеца. Изложени са три
съображения за неправилност на решението при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди- наличие на лекарска
грешка, според свидетелските показания на Ч.а и Райчев при лечението на
фрактурата на лакътната става, Ковид пандемията, която е причина за
късното сваляне на металната шина от лакътната става и заключението на
СМЕ, което сочи по-малък обем и характер на причинените болки и
страдания при фрактурата на четирите ребра. Неправилната преценка на
доказателствата по делото са довели до нарушение на материалния закон-
чл.52 ЗЗД и присъждане на необосновано висок размер на обезщетение за
причинените на пострадалия Г. Ч. неимуществени вреди.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Г. Ю. Ч., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. д-р Р. П. подава отговор на насрещната въззивна
жалба вх.№8950/13.Х.2023год., с възражение за нейната неоснователност.
Въззивната и насрещната въззивна жалби са допустими,
тъй като са подадени в законоустановените срокове по чл.259ал.1 ГПК и
чл.263ал.2 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на
обжалване акт на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид
направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите
доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на
събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на
основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността
на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
3
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на
предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния
съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивните
жалби, освен когато става дума за императивна правна норма или когато
съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото са предявени от ищеца Г. Ю. Ч., ЕГН
********** от гр.Велинград, ул.“Никола Вапцаров“ №23 срещу ответника
„ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД гр.София, ЕИК *********, три обективно
съединени иска- главен иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 000лева, представляваща остатък от
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 75 000лева, от
причинената му комплексна средна телесна повреда при ПТП, настъпило на
2.VІІІ.2019год., по вина на Васко Филипов Иванов, управлявал лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег. №РВ 0159 ММ, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 24.Х.2022год. до окончателното и изплащане,
акцесорен иск с правно основание чл.429ал.3 КЗ във връзка с чл.429ал.2т.2 КЗ
за сумата от 4 666.67лева, представляваща мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от 75 000лева, за периода от
24.ХІ.2021год. до 5.VІІ.2022год. /след допуснато изменение на иска по реда
на чл.214, ал.1, изр. трето във връзка с чл.232 от ГПК с протоколно
определение от 5.V.2023год., изменено по чл.253 от ГПК с определение
№179/5.V.2023год. и протоколно определение от 2.VІ.2023год.), както и
акцесорен иск с правно основание чл.429ал.3 КЗ за сумата 56.55лева /след
допуснато изменение на иска по реда на чл.214, ал.1, изр. трето връв връзка с
чл.232 от ГПК с протоколно определение от 5.V.2023год./, представляваща
мораторна лихва за периода от 24.ХІ.2021год. до 5.VІІ.2022год. върху
обезщетението от 908.98лева за имуществени вреди, представляващи разходи
4
за болнично лечение в периода 2-5.VІІІ.2019год. и 9-12.VІІІ.2019год., които
суми следва да се изплатят по банкова сметка с титуляр: адв. Р. П. в ТБ
„Алианц Банк България“ АД, IBAN: BG80 BUIN 9561 5100 4543 30.
С оглед изложеното във въззивната жалба на Г. Ч. и в
насрещната въззивна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр.София, и не
оспорения от страните факт на изплатено от застрахователя, в тримесечния
срок по чл.496ал.1 КЗ, застрахователно обезщетение за причинените на
пострадалия неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 46
666.19лв., от които 45 000лв. обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, болки и страдания и 1 666.19лв. обезщетение за причинените му
имуществени вреди, от които 908.98лв. извършени разходи за лечение и
756.21лв. пропуснати ползи /разлика между изплатеното обезщетение за
временна нетрудоспособност за периода 2.VІІІ.2019год.-9.VІІІ.2019год. и
дължимото нетно трудово възнаграждение за същия период/, то на основание
чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо
относно механизма на ПТП, настъпило на 2.VІІІ.2019год., виновното
протИ.правно деяние на водача на МПС Васко Филипов Иванов, ЕГН
**********, причинените телесни увреждания на пострадалия ищец Г. Ю. Ч.,
ЕГН ********** и причинната връзка между последните, деянието на водача
и претърпените от ищеца неимуществени вреди, наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег.№РВ 0159 ММ, управляван от Васко Филипов Иванов
при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица от
29.ХІІ.2018год., валидна до 29.ХІІ.2019год., т.е. към момента на настъпване
на ПТП на 2.VІІІ.2019год..
Пазарджишкият окръжен съд правилно е приложил разпоредбата
на чл.300 ГПК, като е приел, че с влязлото в законна сила на 22.ІV.2022год.,
решение№741/6.ІV.2022год. по АНД№912/2022год. на РС- Пловдив по чл.78А
НК, което съгласно т.15 от ТР№6/2012год. на ОСГТК на ВКС е приравнено на
влязла в сила присъда, и е задължително за гражданския съд, безспорно е
установено извършеното деяние, неговата протИ.правност и вината на дееца-
с решението по чл.78А НК, Васко Филипов Иванов, ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 2.VІІІ.2019год. в гр.Пловдив, на
кръстовището на ул.“Брезовско шосе“ и ул.“Полет“, при управление на МПС-
лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№РВ 0159 ММ, е нарушил правилата за
5
движение по пътищата, а именно: чл.50ал.1 от ЗДвП 4, съгласно която
разпоредба „на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни да
пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство“ и чл.46ал.2 от
ППЗДвП, съгласно която разпоредба „пътен знак Б2 указва на водачите на
ППС, че са длъжни да спрат на „Стоп-линията“, очертана с пътна маркировка,
и ако няма такава- на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят
отново, водачите са длъжни да пропуснат ППС, които имат предимство“, и по
непредпазлИ.ст е причинил средна телесна повреда на Г. Ю. Ч., ЕГН
********** от гр.Велинград, а именно: средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на лакътната кост на лява ръка в долна трета с разместване, довело
до трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 3-4 месеца
и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три ребра вляво, по
средно-лопатъчната линия, довело до трайно затрудняване движенията на
снагата за около 2 месеца- престъпление по чл.343ал.1б“б“, пред. второ НК
във връзка с чл.342ал.1пред. трето НК, поради което и на основание чл.78А
НК е освобожден от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 500лв.
Следователно сила на присъдено нещо е налице за следните
факти, касаещи основанието на иска по чл.432ал.1 КЗ, а именно: настъпването
на процесното застрахователно събитие на 2.VІІІ.2019год., в гр.Пловдив, на
кръстовището на ул.“Брезовско шосе“ и ул.“Полет“, виновното му
причиняване от водача Васко Филипов Иванов, ЕГН ********** при
управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№РВ 0159 ММ, който
виновно е нарушил правилата за движение, като е отнел предимството на лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег.№СВ 6797 РХ, собственост на Агенция
„Митници“, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, не е пропуснал МПС, което се движи по пътя с
предимство- /нарушение по чл.50ал.1 ЗДвП/ и нарушение по чл.46ал.2
ППЗДвП, който задължава водачът на ППС при наличие на пътен знак Б2-
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, не е спрял на стоп-
линията, очертана с пътна маркировка и преди да потегли не е пропуснал
автомобила, който е имал предимство, при което ПТП са причинени следните
телесни увреждания на Г. Ю. Ч., ЕГН **********, който е пътувал в лекия
автомобил „Дачия Логан“ с рег.№СВ 6797 РХ: счупване на лакътната кост на
6
лявата ръка в долна трета с разместване, довело до трайно затрудняване
движенията на горния ляв крайник за около 3-4 месеца и счупване на три
ребра вляво, по средно-лопатъчната линия, довело до трайно затрудняване
движенията на снагата за около 2 месеца, като вследствие на получените
увреждания пострадалият е претърпял неимуществени вреди- болки,
страдания и психически стрес.
Безспорно е по делото и наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег.№РВ 0159 ММ, управляван от деликвента Васко Филипов
Иванов към датата на настъпване на процесното ПТП- 2.VІІІ.2019год., при
ответното застрахователно дружество „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД
гр.София по застрахователна полица от 29.ХІІ.2018год., валидна до
29.ХІІ.2019год.. В изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищецът Г. Ю. Ч.
е предявил застрахователна претенция за изплащане на 75 000лв. обезщетение
за неимуществени вреди и 2 616.59лв. обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законните лихви, считано от датата на увреждането-
2.VІІІ.2019год., с молба от 4.V.2022год., по която в ответното
застрахователно дружество е образувана щета№43072952100283. На
5.VІІ.2022год., в тримесечния срок по чл.496ал.1 КЗ, на пострадалия Г. Ч. е
изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 46 666.19лв., от
които 45 000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди и 1
666.19лв. за причинените имуществени вреди, от които: 908.98лв. извършени
разходи за лечение и 756.21лв. пропуснати ползи /разлика между изплатеното
обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 2.VІІІ.2019год.-
9.VІІІ.2019год. и дължимото нетно трудово възнаграждение за същия период.
Тъй като ищецът е останал недоволен от размера на изплатеното му
застрахователно обезщетение, за него е налице правен интерес да претендира
по съдебен ред / чрез иск по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди за сумата 30 000лв. и обезщетение за
причинените му имуществени вреди за сумата 1 042.80лв., в резултат на
телесните увреждания, получени при процесното ПТП.
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
7
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
«Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу
застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу
застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е
функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко
задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на
щетата.
Спорните между страните във въззивното производство
факти и обстоятелства са два- първият е относно неправилната преценка на
първоинстанционния съд, обосновала справедливия размер на допълнително
дължимото на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
извън вече платеното обезщетение в размер на 45 000лв., вследствие на
телесните увреждания, които е получил при настъпилото на 2.VІІІ.2019год.
ПТП, а вторият спорен въпрос касае началния момент от който се дължи
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, съгласно чл.429ал.3 КЗ.
Безспорно е установено по делото, от заключението на
СМЕ и приложената медицинска документация, че след ПТП, настъпило на
2.VІІІ.2019год., пострадалият Г. Ю. Ч. е приет за лечение в УМБАЛ „Свети
Г.“ ЕАД гр.Пловдив, с диагноза: травма на други интраабдоминални органи,
без открита рана в корема; множество счупвания на ребра, закрито; фрактура
на лявата лакетна кост в долната част, закрито. На базата на обективната
находка и проведените образни изследвания е прието, че ищецът е получил
счупване на 7-мо, 8-мо и 9-то ребра вляво, счупване на лакетна кост, порезна
рана и охлузвания по главата, охлузвания и по гръдния кош. Наложен е
имобилизационен гипсов ръкав на горна трета на лявата мишница до
основата. На 9.VІІІ.2019год. ищецът отново е постъпил за лечение, поради
оплакване от болки и невъзможни движения на пръстите на гипсирания
крайник. Поставена му е нова гипсова имобилизация на левия горен крайник.
Изписан е на 12.VІІІ.2019год. На 11.Х.2022год., при рентгеново изследване
на гръдния кош, е установено, че Г. Ч. е с консолидирани фрактури на 6-то, 7-
мо, 8-мо и 9-то ребро вляво по скапуларна линия. При личния преглед на
ищеца от вещото лице по СМЕ д-р Петко Митев, е извършеното компютърно
8
томографско нативно изследване на гръдния кош на ищеца, при което се
потвърждава, че от процесното ПТП същият е получил счупване на четири
ребра вляво /6-то, 7-мо, 8-мо и 9- то/, а не само три, както е било
констатирано от наказателния съд. Според вещото лице, при рентгенография
е възможно да се установят по-малък брой фрактури на ребра, отколкото в
действителност, поради наслагването на сенки в рентгеновия образ, наличие
на хрущялни част, които са рентгеннегативни и пр. За разлика от нея,
компютърно томографското изследване е с много по-висока диагностична
способност. Според вещото лице, непосредствено след получаване на
уврежданията, извършените медицински манипулации, както и в периода на
раздвижване на ръката, пострадалият е изпитвал интензивни болки и
страдания, налагащи обезболяващи средства. Оперативно е било извършено
открито наместване на счупената лява лакетна кост с вътрешна фиксация с
плака. След пълно костно срастване остесинтезните средства са премахнати.
Възстановяването на левия горен крайник, при обичаен процес, настъпва след
около четири - четири месеца и половина. Движенията в лакетната става са
възстановени напълно, но ищецът съобщава за чувство на стягане и дърпане в
областта на оперативния ръбец, който е с дължина от 9см. Множеството
счупвания на ребрата са генерирали силна до нетърпима болка при движение,
дишане, кашляне, обръщане в леглото и пр. Довели са до трайно затрудняване
движението на снагата за период от около 3 месеца. Постепенно интензитетът
на болката е намалявал. В момента ищецът е възстановен напълно от
понесената гръдна травма и няма оплаквания. Временната
неработоспособност на ищеца вследствие на процесния инцидент, е
продължила в периода от 2.VІІІ.2019год. до 23.ХІІ.2019год.
От разпитаните свидетели Надежда Горгиева Ч.а- майка на
ищеца и Лазар Иванов Райчев- приятел на ищеца, чиито показания за
последователни, убедителни и непротИ.речиви, по делото се установява, че
след ПТП ищецът бил лекуван в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. Пловдив. Бил в
много тежко състояние - със счупена лакътна става на лявата ръка и счупени
ребра. След изписването от болницата се прибрал във Велинград. Тогава
започнали проблемите с ръката. Майката на ищеца се грижела основно за
него, а когато започнала да ходи отново на работа, Лазар Иванов- неговия
приятел идвал да му помага пред деня, тъй като той не можел сам да става от
леглото, да ходи до тоалетна, да се къпе и пр.. Вечер грижите за ищеца отново
9
полагала майка му. Свидетелите твърдят, че Г. Ч. не можел да диша, не можел
да спи, защото от болките в ребрата не можел да си намери място, а и от шока
от инцидента, тъй като ударът е настъпил от неговата страна. Сочат, че ако не
е бил поставеният колан, изходът е щял да бъде друг. Понеже ръката
започнала да се подува, се наложило да направят консултация с ортопед.
След направена рентгенова снимка се видяло, че ръката е гипсирана немърлИ.
в „Св. Г.“. Направена била нова операция, като била сложена планка на
случената лакътна кост. Отново бил обездвижен. През това време ръката му
била подута. Когато пътували с автомобил, ищецът се паникьосвал и
непрекъснато повтарял „Виждаш ли стопа, виждаш ли онова, внимаваш ли?“
Направена била снимка на ребрата и тогава се разбрало, че счупените ребра
не били три, а четири. Заради Ковид пандемията плановите операции спрели
и ищецът продължил да бъде обездвижен с металния уплътнител, който
държал двете стави и му пречел да се обслужва сам и да си движи ръката.
Малко преди май 2021 г. се засилили проблемите с ръката, като разрезът
който бил заздравял, започнал да се отваря от едната страна и да секретира.
Наложило се нова операция. Счупването било от китката до около лакътната
става. Останало ограничение на движението на китката. И не е възстановена
напълно силата на лявата ръка. Продължавали притесненията на ищеца,
когато пътувал с автомобил. В момента работата му налагала да пътува често
от София до турската граница, до Благоевград, до Сърбия, но той все още
изпитвал страх и бил много предпазлив при движение с автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът претендира обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от получените при ПТП на
2.VІІІ.2019год. травматични увреждания. При увреждане на здравето или на
телесната цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване
на смърт, лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В
категорията на неимуществените вреди се причислява всичко, което
съставлява лишаване на увредения от радостите, които ни предоставя
човешкото съществуване и човешката дейност. Тук могат да се изброят
загубата от удоволствията на жИ.та, страдания, болки, неудобства, досада от
бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за
нереализиране. С други думи пострадалият е принуден да изживее
10
отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен и
щастлив жИ.т, да се радва на жИ.та, така, както може да се радва един здрав
човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да се
обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които нямат
стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят точно.
Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди
следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят точно,
желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и
облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на
чл.52 ЗЗД критерий за справедлИ.ст не е абстрактен, а винаги обусловен от
общественото разбиране за справедлИ.ст на определен етап от развитието на
обществото. Съобразно дадените в т.ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения,
понятието «справедлИ.ст» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението- такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние на
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения- например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е трудно да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно е установено по
делото, че при ПТП на 2.VІІІ.2019год. са причинени телесни увреждания на
11
ищеца Г. Ю. Ч.- счупване на лакътната кост на лява ръка в долна трета с
разместване, довело до трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник
за около 4-5 месеца и счупване на четири ребра вляво /6-то, 7-мо, 8-мо и 9-
то/, по средно-лопатъчната линия, довело до трайно затрудняване движенията
на снагата за около 3 месеца, представляващи две средни телесни повреди по
смисъла на НК. Според заключението СМЕ, през първите три месеца след
произшествието ищецът е бил нетрудоспособен и се е налагало да ползва
чужда помощ за хигиенното си обслужване. През тези три месеца се е
налагало пострадалия да бъде подпомаган от друг човек при извършване на
тези дейности. Но в процеса на лечение са се появили усложнения- поради
неправилно поставена гипсова имобилизация на лявата лакътна става, се е
наложило да се извърши операция с наместване на лакътната става и
поставяне на остеосинтезни средства /метална плака/, която е свалена през
2021год. Установено е при ново рентгеново изследване, че счупените ребра
не били три, а четири. Възстановителния период е продължил близо пет
месеца. В настоящия момент пострадалия не търпи болки и страдания от
травматичните увреждания, получени при ПТП на 2.VІІІ.2019год. и
физически е възстановен, но все още изпитва чувство на стягане и дърпане в
областта на оперативния ръбец, с дължина 9см. Установено е, че в резултат на
ПТП Г. Ч. е преживял остра стресова реакция, довела до страх при пътуване с
автомобил и силно безпокойство. В настоящия момент социалното
функциониране на ищеца е възстановено, но все още се наблюдава повишена
тревожност и напрежение при пътуване.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедлИ.
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищеца Г.
Ю. Ч.- 37 години към момента на настъпване на ПТП, икономическата
конюктура в страната и общественото възприемане на критерия
справедлИ.ст, което намира израз в нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вида и характера
на полученото увреждане, доказателствата за дългия период на болки,
страдания и житейски неудобства вследствие травмите на лакътната става на
лявата ръка и счупените четири ребра вляво, порезната рана и охлузванията
на главата и гръдния кош, получените усложнения в процеса на лечение,
трите оперативни интервенции, наложили се в процеса на лечение, както и че
в резултат на същите, жИ.тът на ищеца трайно се е променил в негативен
аспект, и обстоятелството, че и към настоящия момент се наблюдава
повишена тревожност и напрежение при пътуване, намалената сила на лявата
ръка, съдът счита за справедлив размер на дължимото обезщетение на Г. Ч. за
12
причинените му неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес,
в резултат на телесните увреждания, които са му причинени при ПТП на
2.VІІІ.2019год., сумата 65 000лв., и тъй като 45 000лв. са изплатени преди
предявяване на иска, то следва да се присъди допълнително сумата 20 000лв.,
а за разликата над този размер до претендирания от 30 000лв. искът се явява
неоснователен и недоказан. При определяне на размера на претърпените
неимуществени вреди се има предвид и личния характер на тази претенция,
свързана пряко с изживяванията на личността на този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени
доказателства /медицинска документация/ и преди всичко констатациите,
съдържащите се в приетата СМЕ.
По гореизложените съображения въззивният съд счита, че
насрещната въззивна жалба на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД гр.София е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в тази част е
правилно и законосъобразно. И трите възражения на застрахователното
дружество са неоснователни. Голословни и недоказани по делото са
възраженията му за допусната лекарска грешка и съпричиняване на
вредоносния резултат по повод Ковид пандемията в страната. Пред
първоинстанционният съд такива възражения не са направени от ответника в
законоустановения срок и в този смисъл те са преклудирани. Освен това
обстоятелството за немърлИ. гипсиране на лявата ръка на ищеца, извършено
първоначално в УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД гр.Пловдив, което е причинило
подуване на ръката и обездвижване на пръстите, наложило извършване на
операция за наместване на лакътната става с поставяне на остеосинтезни
средства, както и обстоятелството, че премахването на остеосинтезните
средства е извършено в по-късен период, заради отмяната на плановите
операции при обявената в страната Ковид пандемия, нямат причинно-
следствена връзка с причинените неимуществени вреди на ищеца, за да се
отхвърли или намали обезщетението по чл.51ал.2 ЗЗД, съгласно трайната
съдебна практика на ВКС. Що се отнася до възражението за неправилен
анализ на заключението на СМИ, следва да се посочи, че жалбоподателят
неправилно го интерпретира. Освен това не е направил възражение срещу
заключението пред първоинстанционния съд. Вещото лице д-р Митев е
посочил какъв е лечебният план при травматични увреждания и че при него
се цели да се установят първо жИ.тозастрашяващите увреждания като
хемоторакс и пневмоторакс, които изискват незабавна оперативна намеса.
Докато счупването на ребрата, ако не е причинило хемоторакс и
пневмоторакс, не е жИ.тозастрашяващо увреждане и не налага спешна
медицинска помощ. Лечението в тези случаи /какъвто е настоящият- без
разместване на костни образувания в счупените ребра/ е с обезболяващи,
нестероидни протИ.възпалителни средства и обездвижване. Но в
заключението вещото лице сочи, че в тримесечния период на възстановяване
ищецът е търпял силни и нетърпими болки при движение, дишане, кашляне,
обръщане в леглото. Счупените ребра са довели до трайно затрудняване на
13
движението на снагата за период от около три месеца. Поради което
въззивният съд счита и това възражение на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД
гр.София за неоснователно.
Другият спорен въпрос по делото е относно началната дата,
от която се дължат лихви върху застрахователното обезщетение за
неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.429ал.3 КЗ и дали
правилно е приложен материалния закон от първоинстанционния съд в този
смисъл.
Ищецът претендира плащане на законните лихви върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер 75 000лв., считано от датата
на уведомяване на застрахователното дружество- 24.ХІ.2021год. до
5.VІІ.2022год. /датата на извършеното частично плащане на обезщетение за
неимуществени вреди от 45 000лв./, съгласно изискванията на чл.429ал.3 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429ал.1 КЗ с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователни договор
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В застрахователното
обезщетение по ал.1 се включва и лихва за забава, когато застрахованият
отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3,
съгласно чл.429ал.2т.2 КЗ. А съгласно разпоредбата на чл.429ал.3 КЗ лихвите
за забава на застрахования по ал.2т.2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/. В този случай застрахователят плаща само лихвите
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на
чл.430ал.1 и 2 КЗ, или от датата на уведомяване или от предявяване на
застрахователня претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В настоящият случай застрахованият Васко Иванов не е уведомил
застрахователя по реда на чл.430ал.1 и 2 КЗ за настъпилото застрахователно
събитие. Но застрахователното дружество е било уведомено за настъпилото
застрахователно събитие от пострадалото лице Г. Ч. със заявление от
23.ХІ.2021год., което видно от представената по делото обратна разписка е
получено в „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД гр.София на 24.ХІ.2021год., като
на електронната поща на пълномощника на ищеца адв. Р. П. е получено
потвърждение от застрахователното дружество на уведомлението, по което е
образувана щета№43072952100283. Поради което лихви за забава ще се
дължат от застрахователя на увреденото лице Г. Ч., считано от датата на
уведомлението на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие-
24.ХІ.2021год., а не от предявяване на застрахователня претенция-
4.V.2022год. /както неправилно е приел първоинстанционният съд/. Изчислен
с онлайн калкулатор, размерът на дължимите мораторни лихви върху
обезщетението за неимуществени вреди от 65 000лв., за периода от
14
24.ХІ.2021год. до 5.VІІ.2022год. е 4 044.77лв., като за разликата над
4 044.77лв. до претендирания размер от 4 666.19лв. искът по чл.429ал.3 КЗ е
неоснователен. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика
/Решение№50106/3.ХІ.2022год. по т.д.№1865/2021год. на І ТО на ВКС,
Решение№128/4.ІІ.2020год. по т.д.№2466/2018год. на І ТО на ВКС и други/.
По гореизложените съображения ще следва въззивният съд
на основание чл.271ал.1 ГПК да отмени решение№73/14.VІ.2023год. по т.д.
№177/2022год. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен
иска по чл.429ал.3 КЗ за разликата над 1 137.50лв. до 4 044.77лв. за
дължимата мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
65 000лв., за периода от 24.ХІ.2021год. до 5.VІІ.2022год., като
незаконосъобразно и постанови ново решение, с което осъди „ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД гр.София да заплати на Г. Ю. Ч. допълнително сумата 2
907.27лв., представляваща мораторните лихви върху обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 65 000лв., за периода от 24.ХІ.2021год. до
5.VІІ.2022год.. Ще следва да потвърди решението на ОС Пазарджик в частта,
с която е осъдил „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД гр.София да заплати на Г.
Ю. Ч. сумата 20 000лв., представляваща остатък от обезщетение за
неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на телесните
увреждания, причинени при процесното ПТП, в размер на 65 000лв., ведно
със законната лихва, считано от 24.Х.2022год. до окончателното и изплащане
и сумата 15.90лв., представляваща мораторни лихви за периода от
4.V.2022год. до 5.VІІ.2022год. върху обезщетението за имуществени вреди от
908.98лв., както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска по
чл.429ал.3 КЗ за разликата над 4 044.77лв. до 4 666.19лв., представляващи
мораторни лихви върху обезщетението за неимуществени вреди от 65 000лв.,
за периода от
24.ХІ.2021год. до 5.VІІ.2022год..
Ще следва на основание чл.78ал.6 ГПК да бъде осъдено
„ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД гр.София да заплати в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС Пазарджик допълнителна
ДТ в размер на 116.29лв., съразмерно на уважената част от акцесорния иск по
чл.429ал.3 КЗ, а по сметката на Пловдивски апелативен съд, ДТ в размер на
58.15лв., съразмерно на уважената част от иска и въззивната жалба на ищеца
/т.е. 2% върху сумата от 2 907.27лв./.
Ще следва на основание чл.78ал.1 ГПК да се осъди ответника
да заплати на ищеца Г. Ч. 67.90лв. разноски по изследване КТ по СМЕ,
15
съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на
процесуалния представител на ищеца адв. Р. П. се дължи определяне на
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция при условията на
чл.38ал.2 ЗА, което при съобразяване на чл.7ал.2т.3 от
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията и към датата на устните състезания или в
случая- след изменението на същата с ДВ бр.88/2022год., тъй като се касае за
процесуална норма. В този смисъл е и задължителната съдебна практика
/Определение№2157/14.VІІ.2023год. по ч.гр.д.№2863/2023год. на ІІІ ГО на
ВКС, Решение№517/29.ХІ.2022год. по В.т.д.№514/2022год. на ПАС. Затова и
ще следва да се осъди жалбоподателя „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД
гр.София да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2 470лв. на
процесуалния представител на жалбоподателя Г. Ч. адв. Р. П., съразмерно на
уважената част от исковете и въззивната жалба, както и 2 565.46лв. за
процесуалното представителство на ищеца в производството пред ОС-
Пазарджик.
Ще следва на основание чл.78ал.3 ГПК да се осъди Г. Ю. Ч.
да заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД гр.София разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция в размер на
46.06лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение№73/14.VІ.2023год. постановено по
т.д.№177/2022год. на Пазарджишки окръжен съд В ЧАСТТА, с която
отхвърлен предявения от Г. Ю. Ч., ЕГН ********** срещу „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр.София, ЕИК ********* иск с правно основание
чл.429ал.3 КЗ за разликата над 1 137.50лв. до 4 044.77лв., представляваща
дължимата мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
65 000лв., за периода от 24.ХІ.2021год. до 5.VІІ.2022год., като
незаконосъобразно, и в частта, с която е осъдил „ДЗИ- ОБЩО
16
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София, ЕИК ********* да заплати на Г. Ю. Ч., ЕГН
********** сумата 59.70лв. разноски по делото, съразмерно на уважената
част от исковете, да заплати на адв. Р. П., с личен № ********** адвокатско
възнаграждение в размер на 957.48лв., съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл.78ал.1 ГПК във връзка с чл.38ал.1т.3пр. второ и
ал.2 ЗА., и е осъдил Г. Ю. Ч., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ- ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София, ЕИК ********* сумата 91.38лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78ал.8 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
гр.София, ЕИК ********* да заплати на Г. Ю. Ч., ЕГН ********** с адрес:
гр.Велинград, ул.“Никола Вапцаров“ №23, сумата от още 2 907.27лв. /две
хиляди деветстотин и седем лева и двадесет и седем стотинки/,
представляваща мораторните лихви върху обезщетението за неимуществени
вреди в размер на 65 000лв., дължими за периода от 24.ХІ.2021год. /датата на
уведомяване на застрахователя/ до 5.VІІ.2022год. /датата на частично
плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000лв./.
ПОТВЪРЖДАВА решение №73/14.VІ.2023год. по т.д.
№177/2022год. на Пазарджишки окръжен съд В ЧАСТТА, с която „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Г. Ю. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Велинград,
ул.“Никола Вапцаров“ №23, сумата 20 000лв., представляваща остатък от
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000лв., изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на претърпените телесни увреждания при ПТП,
настъпило на 2.VІІІ.2019год. по вина на Васко Филипов Иванов, при
управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№РВ 0159 ММ, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.Х.2022год. до окончателното и
изплащане, и сумата 15.90лв., представляваща мораторни лихви за периода от
4.V.2022год. до 5.VІІ.2022год. върху обезщетението за имуществени вреди от
908.98лв., и с която е отхвърлил предявения иск по чл.432ал.1 КЗ за разликата
над 20 000лв. до претендираните 30 000лв., като остатък от обезщетение за
неимуществени вреди от 65 000лв., КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО!
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
гр.София, ЕИК ********* да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
17
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Пазарджик, допълнителна
държавна такса в размер на 116.26лв. /сто и шестнадесет лева и двадесет и
шест стотинки/, съразмерно на уважената част от предявения иск по
чл.429ал.3 КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София,
ЕИК ********* да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметката на Апелативен съд Пловдив, държавна такса в размер на
58.15лв. /петдесет и осем лева и петнадесет стотинки/, съразмерно на
уважената част от предявения иск по чл.429ал.3 КЗ и уважената въззивна
жалба на ищеца.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
гр.София, ЕИК ********* да заплати на адв. Р. П., с личен № **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 2 470лв. /две хиляди четиристотин и
седемдесет лева/, съразмерно на уважената част от иска по чл.429ал.3 КЗ и
отхвърлената насрещна въззивна жалба на застрахователя, както и 2 565.46лв.
/две хиляди петстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца в
производството пред ОС- Пазарджик, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл.38ал.2 ЗА и чл.7ал.2т.3 от
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА Г. Ю. Ч., ЕГН ********** да заплати на
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.София, ЕИК ********* сумата
46.06лв. /четиридесет и шест лева и шест стотинки/, за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред ОС Пазарджик, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19