О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1867 03.07.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на трети юли две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:
1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1380 по
описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз
основа на въззивна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР - Бургас,
представлявана от Директора Радослав Сотиров, адрес: гр. Бургас, ул. “Христо Ботев“
№ 46, чрез юрк. Ана Димчева против Решение № 781/28.02.2020г. постановено по
гр.д. № 10742/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е осъдил Областна дирекция
на МВР - Бургас да заплати на И.Д.Д.,
ЕГН **********, сумата от 1649,91 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 237,95 часа за
периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен
труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената
сума от депозиране на исковата молба на 20.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска за периода 01.11.2016 г. – 30.11.2016 г.. С
обжалваното решение съдът е осъдил ОДМВР-Бургас да заплати на И.Д.Д. сумата от 400 лева, представляваща разноски по
делото, както и да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 66 лева, представляваща дължима държавна такса за уважения
иск и сумата от 190 лева– разноски за изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.
Във въззивната
жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение в осъдителната му част е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Въззивната страна намира,
че първоинстанционният съд неправилно е приложил правилата на Кодекса на труда
и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , съгласно
които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143, за да бъде приравнен на
дневен труд, вместо правилата на действалата към процесния период Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи. Излага
съображения, че посочената наредба
уреждала по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния
труд, който не предвиждал увеличение на отчетените часове с въпросния
коефициент, за разлика от действалата до 2015 г. Наредба №8121з-407/19.08.2014
г.. По този начин съотношението между
дневен и нощен труд, положен от държавните служители в МВР било 1 към 1, като 8
часа нощен труд са равнявали на 8 часа дневен труд. Възразява, че в случая не
се касае до извънреден труд, тъй като реално липсва положен труд извън
установеното работно време и превишение на месечната норма часове. Сочи, че
въз основа на това разрешение са и
издадените от Министъра на вътрешните работи Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г и
Заповед №8121ю-1429/23.11.2017г., с които е
определено допълнително възнаграждение за отработените от държавните служители
часове между 22,00 и 6,00 часа в размер на 0,25 лева. Изразява несъгласие с
извода на първоинстанционния съд, че е налице непълнота в специалната уредба,
относима към служителите на МВР, поради което субсидиарно следвало да намери
приложение правилото на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията работната заплата. Оспорва се и извода за едновременно (а не паралелно
или алтернативно, според въззивника) действие във времето на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и съответната наредба на
министъра на вътрешните работи, при което преизчислените с коефициент от 1.143
нощни часове в дневни такива следвало да се заплащат само с допълнителното
трудово възнаграждение от по 0,25 лева на час, но не и с добавката за
извънреден труд.
Прави се искане обжалваното решение да се
отмени и да се постанови друго такова, с което исковата претенция да се
отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски. Не се правят
искания по доказателствата.
Съдът
констатира, че с подадената въззивна жалба е оспорено първоинстанционното
решение в неговата цялост, макар в съдържанието на същата да са изложени
единствено оплаквания срещу неговата осъдителна част и да липсват такива
относно частта, с която искът е отхвърлен за периода от 01.11.2016 г. до
30.11.2016 г. С оглед на това съдът
намира, че следва да укаже на въззивната страна в срок до съдебното заседание
да уточни дали поддържа жалбата си и против отхвърлителната част на решението,
както и да обоснове правния си интерес от оспорването в тази част.
Препис от
въззивната жалба е връчен на И.Д.Д. чрез адв. Ж. на 26.05.2020г. като в
двуседмичния срок по чл. 263 от ГПК отговор по жалбата не е постъпил.
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба, подадена от Областна дирекция на МВР - Бургас, представлявана от
Директора Радослав Сотиров, адрес: гр. Бургас, ул. “Христо Ботев“ № 46, чрез
юрк. Ана Димчева против Решение № 781/28.02.2020г. постановено по гр.д. № 10742/2019г.
по описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на
Областна дирекция на МВР – Бургас в срок до съдебното заседание, насрочено за
05.08.2020 г. от 10.20 часа да уточни дали поддържа въззивната си жалба и
против отхвърлителната част на обжалваното решение, с която предявеният иск е
отхвърлен за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г., както и да обоснове
правния си интерес от оспорването в тази част.
Преписи от
настоящото определение да се връчат на страните.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.