О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 260259

гр. Пловдив. 18.03.2021г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

       

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди  двадесета и първа година в състав:         

                                                    

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ ГАТОВ

                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА 

                                                               ДЕНИЦА СТОЙНОВА    

                                                                                                                                                                          

след като се запозна  с докладваното  от съдия Стойнова ВЧНД № 137/21г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:          

 

            Производството е по Глава XXII -  чл.345 вр. с чл.249 ал.3 вр. с  ал.2 вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

   Образувано е по постъпила от адв. К., в качеството й на защитник на подс. Р.Р., жалба срещу протоколно определение  от 09.02.2021г., постановено по НОХД № 2357/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

   С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, недоволства се от направените от съда констатации за пригодност на обвинителния акт, като визираните пред окръжния съд неясноти и противоречия в него се считат за съществени. Настоява се, че процесуалният документ не отговоря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК, тъй като фактите в него са описани вътрешно противоречиво и в противоречие с правната квалификация, дадена на деятелността на подсъдимия. Съществено нарушение на процесуалните правила се счита и да е неизпълнението на задължението да се предявят на подсъдимия и защитника му всички доказателства по делото, в частност веществените такива.  Прави се искане определението да се отмени и да се постанови ново, с което делото да се върне на Окръжна Прокуратура - Стара Загора с указание да отстрани допуснатите нарушения.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки  законосъобразността, правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, този съдебен състав я намира за ОСНОВАТЕЛНА, макар и изложените в нея съображения да не се споделят в пълнота.

Производството по НОХД №2357/2020г. по описа на ОС – Стара Загора е образувано на базата на внесен обвинителен акт срещу Р.К.Р. за престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 пр.2 б.“б“ вр. с ал.1 б“б“ и б“в“ вр. с чл.342 ал.1  от НК.

В проведеното разпоредително заседание възражения срещу годността на процесуалния документ, поставящ началото на съдебната фаза на процеса са били наведени от защитника на подсъдимия Р., както и оплакване за непредявяване на всички доказателства, събрани по делото е  заявено. Окръжният съд е приел възраженията за неоснователни, а сам не е открил да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи да се прекрати съдебното производство и делото да върне в досъдебната му фаза.

Прегледът на материалите по делото сочи, че според отразеното в протоколите за предявяване всички събрани в досъдебната фаза доказателства са предявени на Р.Р. и защитника му и с тях те са посочили, че са се запознали. Нарочно искане за предявяване, съответно, възражение за непредявяване на веществените доказателства при предявяването не са направени. Отдавна в съдебната практика се приема, че не е съществено процесуално нарушение непредявяването по реда на чл.227 от НПК на материалите от досъдебното производство на подсъдимото лице и неговия защитник, защото няма спор, че централна е съдебната фаза на процеса и в нейните рамки по всяко време, при отправено от подсъдимия искане, съдът е длъжен да предостави възможност с всички доказателства подсъдимото лице да се запознае, което гарантирано от закона негово право е, съставляващо съществена част от правото му на защита. И след като допуснато в първата фаза на процеса нарушение може да се отстрани в хода на съдебното следствие, то не е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата.

Не така стои въпросът с годността на процесуалния документ, поставящ началото на съдебната фаза на процеса, тъй като с него се очертават рамките на обвинителната теза, в които рамки съдът следва да се произнесе, а привлеченият към наказателна отговорност се гарантира правото на информираност относно същността на предявеното спрямо него обвинение. И ако се откриват в обвинителния акт пороци, които са съществени и в съдебната фаза на процеса не могат да се отстранят и поправят, то неминуемо следва връщане на делото в първата фаза на процеса с указание за отстраняването им.

В контекста на казаното и предвид бланкетния състав на престъплението по чл.343 от НК прокурорът дължи запълването му с факти, относими към допуснатите нарушения на специалния закон – ЗДвП, както и относно причинната им връзка с настъпилият съставомерен резултат. Сега анализираният обвинителен акт е пример за порочната практика на държавното обвинение да замества излагането на съставомерни факти с възпроизвеждане на експертни заключения, които само способ за доказване са, но не и източник на релевантна фактология. И така, без да посочи изобщо  във фактите с каква скорост Р.Р. се е движил при настъпване на инкриминираният инцидент, дали ограничение на скоростта за движение в пътният участък е предвидено,  в какви рамки и в съответствие с кои законови разпоредби, ограничителни знаци и т.н., и след като е цитирал заключението на АТЕ, според което скоростта на движение на подсъдимия не е в причинна връзка с инцидента, изведнъж се приема, че такава причинна връзка е налице и бланкетната норма от НК е попълнена с разпоредбата на чл.21 от ЗДвП. Неминуемо, посоченото противоречие между фактология и правни изводи, както и липсата на състовомерни факти във връзка с инкриминираното нарушение по чл.21 от ЗДвП, съществено ограничава възможността предаденото на съд лице да разбере за извършване на какво престъпление е предадено на съд, а оттам, и да реализира адекватно и ефективно правото си на защита. Вярно е, че по общият ред делото ще се разглежда и в съдебната фаза посочените факти могат да се установят, но неотразяването им в обвинителния акт съставлява риск от запълване на обвинителната теза с нови, непредявени на подсъдимия факти едва в съдебната фаза на процеса, което до грубо нарушаване на правото му защита може да доведе.

За апелативния  съд, при изготвяне на обвинителния акт, е допуснато и друго, много по-съществено нарушение, което извън полезрението на страните и на окръжния съд е останало. Бланкетният състав е попълнен и с разпоредбите на чл.20 ал.1 от ЗДвП – неупражняване на непрекъснат контрол върху пътното превозно средство и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – забраната за  навлизане и за движение в насрещната пътна лента. Във връзка с тези нарушения е посочено във фактите, че Р. „изгубил контрол“ върху управлението на автомобила, променил посоката си на движение, отклонявайки се и навлизайки в срещуположната пътна лента/стр.2 от номерацията на обвинителния акт/. Известно е, че загубата на контрол с навлизане в насрещната лента за движение може да се дължи на различни фактори, които в практика и в теорията нееднократно са били коментирани. А прокурорът, недопустимо, е посочил причините за загубата на контрол и навлизането в насрещната лента за движение в условията на алтернативност, с вероятности, в същото време и противоречиво. Така, на стр.6 от обвинителния акт прокурорът обвинява Р., че : „вследствие на моментно отклоняване на вниманието или на заспиване на волана“ той е навлязъл безпричинно / при условие, че две възможни причини за навлизането  в същото изречение се сочат/ в насрещната пътна лента. По този начин, прокурорът поставя подсъдимият в невидение в каква насока да концентрира защитата си по делото, а в същото време съдът е поставен в ситуация сам да си избира коя от алтернативните  възможности да възприеме.

Посочените пропуски и противоречия в обвинителната теза са съществени, отразяват се на правото на защита на Р. и в хода на съдебното следствие от съдилищата не могат да се отстранят, което налага делото да се върне на ОП – Стара Загора за отстраняването им, с дължимата корекция на обвинителният акт, като в тази хипотеза няма пречка, при заявено изрично от подсъдимия и защитника му искане, да им се предявят и веществените доказателства, за които се твърди, че предявяване не е извършено, макар и посоченото от съществено значение за процесуалната годност на извършената в досъдебната фаза на процеса дейност не е, защото пропуските в съдебната фаза подлежат на корекция.

         Като е стигнал до противоположни на изложените изводи, окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени.        

         Мотивиран от изложеното,  ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:

 

     О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И:    

  

         ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.02.2021г., постановено по НОХД № 2357/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия  Р.К.Р. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната му фаза и вместо това:

         ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2357/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

         ВРЪЩА делото на ОП – Стара Загора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, съобразно мотивната част на  определението.        

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

                        

 

 

 

                            

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                      

                                                                ЧЛЕНОВЕ :