№ 311
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д. Д. Митева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Д. Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000429 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на "Водоснабдяване и
канализация Добрич" АД - гр.Добрич срещу решение №260002/25.01.2022 г.
по т.д.№14/2020 г. по описа на Окръжен съд Добрич в частта, с която е бил
осъден при участие на помагача му „ЕНЕРГИЙНА ФИНАНСОВА
ГРУПА“АД да заплати на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР”
ЕАД - гр. София сума от 258 190.48 лв., като дължим остатък от цена на
придобито по цесия вземане, ведно със законна лихва, както и 5 951.66лв
обезщетение за забавено плащане на паричния дълг от 01.10.2018г. до
10.01.2019г. и съответно са определени разноски в полза на насрещната
страна.
Жалбата с вх.№ 260410/24.02.22 е подадена по поща в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при
наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.
Авансово дължимата такса за обжалването е внесена. Жалбата отговаря и на
останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият цесионер „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, чрез пълномощник е упражнил право на
отговор по жалбата.
Първоинстанционният съд е разгледал в определение №
1
№260073/05.04.2022г. и искане по чл. 248 ГПК. Въззивникът
"Водоснабдяване и канализация Добрич" АД е подал частна жалба вх. №
260853/04.05.22г. срещу отхвърлянето на молбата му за изменение на размера
на възложените му разноски, чрез намаляване на определено юрисконсултско
възнаграждения на насрещната страна от 550 лв до минимален размер от
100лв, съответно на ниската правна и фактическа сложност на казуса.
Насрещната страна не е заявила становище по частната жалба в срока
по чл. 276 ал.1 ГПК.
Частната жалбата е депозирана преди изтичане на срока за обжалване и
е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по
чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана.
Доколкото изрично предвиденото в закона като самостоятелно
обжалваемо определяне на отговорността за разноски е обусловено от
разрешаването на спора относно съществуването на спорното право на ищеца,
съдът преценява че се налага общо произнасяне по решението и обжалваното
определение.
Въззивникът "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, чрез
адв. Р. излага оплаквания за процесуални нарушения при преценка на
неприключил преюдициален спор по валидност на цесията като основание за
оспорената легитимация на цесионера. Оспорва се като необоснован и
изводът за дължимост на вземане, чието възникване във фактуриран от
доставчика – цедент размер не е било доказано с редовен отчет на получените
от купувача количества енергия, а оспорването на необоснованите експертизи
е било игнорирано в нарушение на процесуалните правила. Сочи се и
неправилната преценка за наличие на задължение при установено с
експертиза плащане по фактурата.
В пледоарията си по същество пред настоящия съд преупълномощеният
адвокат К. поддържа същите доводи, като обосновава връзката между
неприключило производство с предмет недължимост на част от вече
изплатено на цесионера задължение и настоящия спор. Доводите за
недопустимост на акт, постановен преди приключване на преюдициален спор
са подробно развити и в допълнително представени писмени бележки.
Пълномощникът моли за обезсилване на обжалваното решение и спиране на
производството, евентуално за отмяната му, ведно с определянето на
разноски и отхвърляне на неоснователната претенция за остатък от дълг,
придобит от друг цесионер, евентуално за редуциране на разноските до
минимум от 100лв.
Въззиваемият кредитор-цесионер „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД , чрез юрисконсулт оспорва жалбата с
доводи за правилно отречена преюдициялност на спор, основан на
възражение, което е преклудирано, тъй като не е било заявено в срока за
отговор по настоящата претенция и разглеждането му в отделен процес е
предприето недопустимо. Отделно сочи, че оспорената в по-късно заведеното
т.д. 85/21 на ДОС цесия, вече е била призната от въззивника в нарочно
споразумение, по което е предприето и доброволно изпълнение, като в
договора между насрещните страни са установени като безспорни както
основанието на дълга, така и размера му и легитимацията на цесионера, като
2
правоприемник на дотогавашния кредитор. С доводи за неточно
интерпретиране на събраните по делото експертизи оспорва и оплакванията
по установените безспорни факти на дължимост на остатък от отчасти
заплатено на цесионера задължение.
По съществото на делото юрисконсулт С. поддържа доводите за
правилно преценени факти по признатата от длъжника цесия и пропуснато
позоваване на факти, които страната е знаела, но не е посочила в срока за
отговор. Моли за потвърждаване на обжалваната част от решението и
определението по чл. 248 ГПК.
Необжалвалият помагач на въззивника „ЕНЕРГИЙНА
ФИНАНСОВА ГРУПА“АД- в несъстоятелност, уведомен за сезирането на
въззивния съд чрез представляващия го синдик Ивайло Ризов, не е предприел
защита по същество.
И двете насрещни страни претендират за определяне на разноски за
настоящата инстанция, като само въззивникът е посочили конкретни размери
в списък по чл. 80 ГПК (л. 62), а въззиваемият е уточнил искане само за
юрисконсултско възнаграждение и е оспорил заявения разход за
възнаграждение на адвокат на насрещната страна като прекомерен.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства на предявения иск за реално изпълнение, претендирано заедно с
обезщетение за забавено плащане на остатъчна част от изискуемо парично
задължение на купувач на електро-енергия, за които съединени вземания
ищецът твърди че е придобил с цесия, договорена с доставчика и призната в
споразумение с длъжника. Обжалваният диспозитив указва претендираното
от ищеца частно правоприемство, като прехвърленото притезание е
индивидуализирано, чрез посочване на самия договор за цесия, макар да е
въведено с твърденията на цесионера като парично задължение, произтичащо
от неизпълнени на падеж задължения за заплащане на цена за доставена през
м. юни 2018 г. ел. енергия, фактурирана от цедента с № 8960/30.06.2018г като
получена от купувача-ответник.
В рамките на подготовката си за разглеждане на спора по същество,
въззивният съд е преценил, че не е налице посочената от въззивника пречка
за разглеждане на делото. Доколкото твърденията за висящност на
преюдициален спор се поддържат като обосновка и на оплакването за
недопустимост на обжалваното решение, съдът мотивира отново тази своя
преценка.
Първоинстанционното производство е било образувано по искова
молба, предявена от цедента първоначално пред Софийски съд, който е
провел и размяна на книжата, в хода на която въззивникът е упражнил и
право на отговор на 14.02.2019г. Защитата на длъжника се е изчерпила освен
с възражението за местна неподсъдност на делото(уважено след въззивен
контрол едва с определение № 3528/25.10.2019г по ч.гр.д. 4885/2019г на
3
Апелативен съд – София), с оспорване само на легитимацията на цесионера
като кредитор поради предявена претенция върху спорния дълг от синдика на
праводателя – цедент, чиято несъстоятелност ответникът е обявил като
обективна пречка за продължаване на изпълнението на иначе признато
споразумение за разсрочване на прехвърленото задължение, постиганото с
цесионера на 14.08.2018г. В допълнителния отговор, ответникът отново е
потвърдил признанието на задължението си и е пояснил искането си да бъде
освободен от процеса на осн. чл. 224 ГПК, като вложи по указания на съда
дължимия остатък от цедираната цена, а делото да продължи само между
претендента цесионер и оспорващия цесията привлечен от ответника синдик,
представляващ интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността на
цедента. До препращането на делото на съда в гр. Добрич ответникът не е
посочил друго възражение срещу легитимацията на цесионера
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, с когото е
договорил разсрочване на изпълнението си, но по повод докладваното в
първо заседание признание на цесията, вместо да изпълни указанието за
внасяне на процесния дълг, е оттеглил признанието на размера на дълга и
фактурираното като закупено количество на доставената енергия и бланкетно
е оспорил само валидност на договореното с ищеца-цесионер споразумение.
Съдът е уведомил несъстоятелният търговец-цедент „ЕНЕРГИЙНА
ФИНАНСОВА ГРУПА“АД-в несъстоятелност за привличането му в процеса
като помагач на ответника, въпреки че е дал указания за предявяване на
претенцията му върху дълга, съответни на искането за привличането на
претендент като главна страна в процес за дълг, признат от ответника.
Синдикът, представляващ предприятието на несъстоятелен търговец, е
оспорил валидност на процесната цесията, като се е позовал на увреждане на
интересите на кредиторите на масата на несъстоятелността. Тази претенция е
била предявена на 30.08.2019г. от синдика в отделно производство и е
отхвърлена по отношение на несъстоятелния длъжник „ЕНЕРГИЙНА
ФИНАНСОВА ГРУПА“АД- в несъстоятелност, и цесионера
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, с влязло в сила на
15.06.2021г. решение по т.д. 1739/2019 по описа на СГС.
Друго посочване на спор между кредитори, конкуриращи се с права
върху вече оспорван и от длъжника паричен дълг не е направено до
възобновяването на производството по настоящото дело след приключване на
спора относно правата на кредиторите на несъстоятелността. Едва с молба от
27.09.2021г. ответникът е обявил, че е предявил иск срещу цесионера
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД за връщане на
неоснователно изплатена вече част от своето задължение. Именно това дело,
образувано с № 85/2021г. по описа на ОС-Добрич, въззивникът е посочил като
обуславящо за правилното решаване на настоящия спор, като счита, че с
решението по него ще се установи между същите страни отричането на
основанието за получаване от цесионера на плащането на част от спорната
фактура.
Действително, видно от представен в последното съдебно заседание
препис от нестабилно още решение по т.д. 85/2021 на ДОС, задълженият за
плащане на цената на доставена ел. енергия купувач „Водоснабдяване и
канализация Добрич" АД - гр.Добрич на 22.06.2021г. е поискал присъждане
4
на изплатена на цесионер „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР”
ЕАД част от фактурирана от доставчика „ЕНЕРГИЙНА ФИНАНСОВА
ГРУПА“АД цена за потребление през юни 2018г., като е основал искането за
връщане на сумата от 520 000лв. на оспорването на основанието за
получаването й от легитимиран цесионер. По това дело платецът е посочил,
че е бил уведомен на 19.07.2018г от своя доставчик за прехвърляне на цялото
вземане по фактура №8960/30.06.2018г на нов кредитор „Винер – индустрия и
мениджмънт“ЕООД с договор от 17.07.2018г., но въпреки че получил по-
късно уведомление за втора цесия от 19.07.2018 г., извършил плащане на 18
транша в периода 24.07.2018 – 14.09.2018г на втория цесионер
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД до достигане на
сборна процесна сума от 520 000лв. Оспорването на основанието за това
плащане е основано на твърдение за нищожност на договора за цесия поради
невъзможност на предмета, тъй като цедентът вече не е притежавал
прехвърляемото право и вторият цесионер не е можел да го придобие и да
получи валидно изпълнение.
Така изложените твърдения не очертават като предмет на делото по
неприключилото производство спор относно валидността на договор за цесия,
който би имал преюдициално значение и за настоящото дело. На първо
място, макар да се е позовал на абсолютно основание за недействителност по
чл. 26 ал.2 ЗЗД (липса на предмет), ищецът не е описал нито правна, нито
фактическа пречка (по смисъла на ТРОСГТК 3/2014 на ВКС) за възникване
на прехвърляемо субективно право на вземане за цената като насрещна
престация по вече изпълнена от цедента доставка. Напротив, описани са
действия на доставчика по легитимиране на двама различни правоприемници
с едно и също вече възникнало и дължимо, макар и още неизискуемо вземане,
с които се очертава спор за противопоставимост на конкурираща се
легитимация на двама цесионери, който няма отношение към валидност на
всеки от двата прехвърлителни договори, а към рефлексното действие на
цесията спрямо третото лице – длъжник по цедирания дълг(чл. 99 ал. 4 ЗЗД).
Затова и всички доводи, черпени от преюдициалност на спор относно
валидност на цесията, легитимираща ищеца като кредитор по настоящото
дело са принципно необосновани.
На второ място, въззивникът се позовава на преюдициялност на
установяване на факти, а не на права, тъй като и в оплакванията във
въззивната жалба извежда обусловеността на легитимацията на кредитора от
противопоставимост на по-рано съобщена на длъжника цесия в полза на друг
цесионер. Тези факти обаче не са въведени с твърдения в предмета на
настоящия спор в срока за отговор. Не са посочени и основателни причини за
пропускането на срока, а естеството на обстоятелствата(регистрирано в
търговски книги на самия ответник уведомление от цедента) изключва
третирането му като новоузнат или новонастъпил след размяна на книжата
факт. Изгубвайки правото да основе своевременно защита в рамките на
висящия процес, като формулира възражение срещу противопоставимост на
правата на ищеца като втори по време цедент, договорил придобиване на
същото вземане, с посочване на факта на настъпило рефлексно действие на
предходна цесия, страната губи и правото да се позовава на разглеждане на
същото възражение в друг висящ процес като преюдициален въпрос.
5
Обратното би довело до обезсмисляне на ефекта на предвидената
процесуална преклузия (по аргументи, аналогични на възприети в т.2 от
ТРОСГТК № 5/2012 г.). Неоснователно е позоваването на недопустимост на
извършените от СГС процесуални действия в цялост, тъй като до
уважаването на отвода за местна неподсъдност сезирането на този съд е
надлежно и размяната на книжата, в хода на която е настъпила преклузията е
осъществена в рамките на правораздавателната му власт (чл. 118 ал.2 ГПК).
Както вече се изясни, възражението за непротивопоставимост на права на
„втори по време“ цесионер не може да се квалифицира нито като оспорване
на валидност на самия договор за цесия, нито като опорочаване на
споразумението с новия кредитор, за което съдът да е длъжен да следи
въпреки пропуск на страните да се позоват на императивна норма,
изключваща валидността на сделката. Липсата на основание или предмет на
договора като основание за абсолютна нищожност не се изследва от съда
служебно, а само доколкото по делото са събрани доказателства за
своевременно посочени факти. Съществуването на претенция на друго лице
върху вземане, предявено от цесионер не е порок, произтичащ пряко от
съдържанието и формата на сделката или общоизвестни или служебно
известни на съда факти и затова съдът е ограничен от диспозитивното начало
в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва
служебно такава конкуренция, ако твърдения за нея не са въведени
своевременно в предмета на делото (арг. от ТРОСГТК 1/2020).
На трето място въпросът за противопоставимост на права на
конкуриращи се кредитори-цесионери, претендиращи да са правоприемници
на един и същ праводател – цедент принципно стои извън предмета на спора
за дължимостта на цедираното вземане от длъжника, което е предмет на иска
за реално изпълнение. Този въпрос се разглежда само, ако е своевременно
въведен с претенция на съответният претендент като спор между кредитори
по реда на чл. 225 ГПК. В случая обаче, самият въззивник е посочил в
първоначалната си защита само спора между цесионер и кредиторите на
масата на несъстоятелността на цедента, който е приключил по начин
стабилизиращ именно правата на ищеца. Претенцията на конкурента „Винер –
индустрия и мениджмънт“ЕООД не е обявена като факт, въз основа на който
ответникът изгражда защита в срока по чл. 372 ГПК, за да формира надлежно
предмет на делото в допълнение към спора относно размера и основанието на
цедираното вземане на доставчика, очертал се в първото съдебно заседание,
след оттегляне на първоначалното признание на длъжника. Привличането на
претендент като главна страна, заместваща ответник по реда на чл. 224 ГПК е
допустимо само при ефективно изпълнение на безспорно парично
задължение, но въззивникът се е отказал именно от тази възможност като е
очертал спора за дължимост първоначално на остатъка(в първо по делото
заседание по т.д. 62/2019 на СГС), а в последствие и на изплатената част (при
предявяване на иска по т.д. 85/2021). Затова, от този момент той няма вече
интерес да напусне процеса, като възложи активност за разрешаване на спора
на посочения претендент. При липса на предприето по инициатива на
посочения различен цесионер главно встъпване в процеса за присъждане на
цедираното вземане, спорът между кредиторите остава извън предмета на
настоящото дело, ограничен до дължимост на остатък от цена на получена
6
доставка.
В заключение, въззивният съд не констатира допуснато процесуално
нарушение при преценката на предмета на двете, водени по искове на
насрещните страни дела и изцяло споделя извода за липса на обусловеност на
въпроса за дължимостта на спорния остатък на цена на получена доставка в
полза на цесионер, чийто права не са оспорени своевременно от длъжника, от
по-късно обявена непротивопоставимост в полза на друг цесионер. Не е
налице процесуална пречка за разглеждане на претенцията на ищеца
независимо от евентуално съществуваща, но непредявена претенция на друг
претендент за същото право. Не е налице и пропуск на съда да приложи
служебно императивна норма, ограничаваща договорна свобода изискваща
изследване на факти, извън твърденията въведени като защита на
насрещните страни.
Обжалваното решение е постановено по предявената допустима
претенция и не са налице основания за прогласяването му за недопустим акт.
Оплакванията по попълването на делото с доказателства също не са
основателни. Вярно е, че изявлението за главно привличане на кредиторите
на несъстоятелния цедент е било заявено наред с изрично признание както на
прехвърления дълг, така и на предявени претенции на спорещи за този дълг
кредитори, което е освободило въззиваемия първоначален претендент от
тежестта да доказва дължимостта на придобитото парично задължение. В
специфичната хипотеза на чл. 224 ал.1 ГПК обаче, признанието на
задължението не може да се третира като признание на иска, тъй като
посочването на претенцията на привличаното лице(в случая
неперсонифицирана, но обособена чрез специфично законово
представителство общност от кредитори на масата на несъстоятелния
длъжник) изключва безусловно признание и на правото на цесионера като
кредитор. Затова процесуалната защита, предприета в срока за отговор по
иска не може да се приравни по последици на неооттегляемо признание по
смисъла на чл. 237 ГПК, а само на признаване на определени
правопораждащи факти, което следва да се преценява като оттегляемо
доказателствено средство наред с всички други, установени със събрани
доказателства, обстоятелства по делото (Решение № 141 от 14.07.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 7446/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 60221 от 19.01.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 3270/2020 г., IV г. о., ГК). Първоначалното признание на
фактите по извънсъдебното признание на дълга е било оттеглено
своевременно, при стабилизиране на първоначален проект на устния доклад,
изготвен от първоинстанционния съд. Макар да не е коригирал изрично
проекта, в о.с.з. на 05.06.19г. съдът е намерил за необходимо да събере
посочени от ищеца доказателства по вече оспорени от ответника твърденията
за породената от изпълнената доставка цена в целия фактуриран размер.
Затова, макар и да не е указана изрично доказателствена тежест на ищеца по
тези спорни обстоятелства, тази непълнота на доклада не препятства защита
на самия ответник. Събраните в съдебно заседание на 2.10.2019г. заключения
на счетоводна и техническа експертизи са изслушани преди уважаване на
възражението за неподсъдност и изпращането на делото на Добричкия съд,
като представителят не ответника е оспорил само изводите на инженера,
извлечени по информация, предоставена от разпределително дружество, а не
7
чрез пряк оглед на измервателни съоръжения и присъединени мощности на
потребителя. В тази връзка е било поискано и допълнително заключение за
проверка на метрологичната годност на ползвани от доставчика средства за
търговско измерване и действителна инсталирана мощност за консумация в
обектите на купувача.
Въззивният съд преценява, че като е отказал да събира такива
доказателства съдът не е допуснал процесуално нарушение, тъй като
оспорването на фактурираните от цедента количества не е било основано на
каквито и да са възражения относно годността на средствата за измерване.
Ответникът дори не е конкретизирал като ново настъпили и новоузнати
обстоятелства фактическите си твърдения относно невярното измерване на
продаваните количества, от лицензирано разпределително предприятие,
поддържащо мрежата за доставка на енергията, със сертифицирани със
стикери за годност средства за отчет, за да е очертан надлежно и този спор
като част от предмета на делото между страните. Затова и тези късно
посочени факти не е следвало да се доказват и отказът да се допусне
допълнителна задача към експертизата не е накърнил незаконосъобразно
правото на ответника да доказва своята теза. Посоченото пред въззивна
инстанция ново искане за допълване и на счетоводната експертиза е изцяло
безпредметно, тъй като вещото лице е отговорило ясно именно на въпроса
какви точно суми са били изплатени на новия кредитор по отразеното в
счетоводството на длъжника споразумение за разсрочване, сключено с
цесионера.
В заключение, не се налага поправянето на нарушения по събирането на
доказателствата и въззивният съд следва да разгледа изложените в жалбата
оплаквания по съществото на спора, съобразно чл.269 от ГПК, въз основа на
същите доказателствени средства.
Ищецът е представил като приложение към исковата си молба поредица
от неоспорени съглашения, постигнати между доставчик на електрическа
енергия „ЕНЕРГИЙНА ФИНАНСОВА ГРУПА“АД и купувача на свободен
пазар "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД за периодично
продължаване на доставки, извършвани в предходен период неформално,
като конкретно за 2018г. страните са договорили единична цена от 84лв без
ДДС за доставен мвч, с допълване на нормирани такси, определени от КЕВР.
Представена е и фактура № 8960/30.06.2018г., издадена за продадено
количество от 52315375 квч електро енергия(л.10 от делото на СГС),
остойностено по тази единична цена и фактурирано с добавен акциз и такса
„задължение към обществото“, както и начислен ДДС до общ размер от
773 744.40лв.
Назначеното вещо лице- счетоводител е проверило счетоводните записи
при купувача и е констатирало при прилагане на специалните си знания, че по
тази фактура са били извършени поредица от плащания след 14.08.2018г в
общ размер от 330 000лв, като в съдебно заседание експертът е пояснил, че
купувачът е ползвал като основание за отчитане на счетоводните операции
наличното споразумение с цесионер № 0108-ЦУ/14.08.2018г., в което
остатъчно (след признати плащания) задължение от само 588 190.48лв е било
разсрочено до 31.10.2018г. Експертът е установил, че купувачът не е изплатил
две последни вноски, като осчетоводения дълг е в размер от 258 190.48лв с
8
ДДС, а лихвата, начислена само върху остатъка, считано от уговорени
разсрочени падежи възлиза на 5 951.66лв. Съдът съпоставя този отговор на
вещото лице с неоспорените платежни нареждания, от които е видно, че
получател на описаните от вещото лице плащания е ищеца, а наредителят е
посочвал като основания на преведените суми именно фактурата, издадена от
доставчика. Тези данни изцяло кореспондират със оспореното съдържание на
споразумението, сключено между ищеца и ответника, в което са били
удостоверени както неизгодния за ищеца факт на вече получени в периода от
24.07.2018г. до 10.08.2018г плащания в размер на общо 190 000лв., така и
неизгодното за ответника признание на остатъчно задължение от 588 190.48лв
към новия вече кредитор, признат като правоприемник на доставчика.
Автентичността на писмения документ, материализиращ волята на
насрещните страни не е оспорена, поради което и засвидетелстваните в него
изявления обвързват договарящите се страни като съответни на постигнато
взаимно съгласие за внасяне на промяна в отношения, които са били
породени между тях след като доставчикът е уведомил с електронно писмо от
19.07.2018г купувача за извършено прехвърляне на фактурираното вече
задължение. Възражението за опорочаване на този договор(възприет от
вещото лице като част от отразена в счетоводството търговска документация),
сключен между уведомения вече от цедента длъжник и новия му кредитор, не
е обосновано и не може да се извлече от съдържанието на сделката. Волята на
договарящите се не се изчерпва с просто установяване на дълг, в който случай
документът би представлявал просто оттегляемо свидетелство за признание
на факти. Съдът отчита, че в споразумението освен признати частични
плащания, страните са договорили взаимни отстъпки, като от една страна
длъжникът е приел цесията на съществуващ свой дълг, с което е освободил
новия кредитор от риска да му бъдат противопоставени лични възражения на
длъжника срещу стария кредитор, а от друга страна новият кредитор е
разсрочил вече изискуем (след изтичане на 15 дни от фактурирането) дълг и
опростил допусната до момента забава. Затова споразумението няма само
установителен характер, но и диспозитивен елемент, чийто последици са
съответни на спогодба чрез взаимни отстъпки и затова именно то е отчитано
занапред в счетоводството на платеца като основание за счетоводните
операции по разсрочени плащания на признатия фактуриран дълг.
Допълнително съдът преценява и констатациите на назначения по
делото технически експерт, който е ползвал данни за потребление, признато в
предприятието като отчетено за предходна година и е потвърдил, че
динамиката на периодично отчитаните количества на доставена енергия не се
отклоняват драстично от 10 случая на отчет за пълен месец в рамките на
изследван период от 14 месеца. Вещото лице е съобразило както справка за
сумирани данни от показатели на средства за търговско измерване, част от
разпределителна мрежа, така и удостоверението на лицензирания оператор на
тази мрежа за наличие на стикери, удостоверяващи по официален начин
метрологична годност на тези средства. Въззивният съд отчита, общоизвестен
факт на ограничените на териториален принцип лицензии за пренос през
разпределителни мрежи, поради което намира, че именно издалия справката
оператор „Електроразпределение СЕВЕР“ЕАД е единствен надлежно
легитимиран оператор на мрежата, ползвана както от доставчика за преноса
9
на продадената енергия, така и от присъединен към нея за целите на
потреблението си купувач, съответно той е и легитимиран да отчита
преминалите през тази мрежа доставени от продавача количества(чл. 92 ал.2
ЗЕ вр. чл. 3 ПИКЕЕ).
При преценка на цялата съвкупност от писмени доказателства, с
безспорна автентичност и счетоводните записвания на ответника,
интерпретирани убедително от вещото лице, въззивният съд намира за
категорично установено, че след като е получил и осчетоводил издадена на
30.06.2018г. фактура за доставена през изтекъл м. юни 2018г. ел. енергия,
купувачът не е оспорил надлежно остойностени количества на получената
доставка, получил е на 19.07.2018г. уведомление за прехвърлянето на
вземането за цена и е предложил частично и закъсняло (след падеж
15.07.2018г.) свое изпълнение на новия кредитор, а в последствие на
14.08.2018г. се е отказал и от личните си възражения (каквото е възражението
за неизпълнена в количествено отношение престация на продавача) и е
изплатил доброволно само част от цената до остатък, съвпадащ с
претендирана от цесионера главница. Същите факти е приел за доказани и
първоинстанционния съд, поради което оплакванията на жалбоподателя са
неоснователни.
Няма никакви данни в заключението на вещото лице -счетоводител, че
този останал осчетоводен при купувача разсрочен остатък е бил платен,
напротив сумирането на извънсъдебно признати плащания, добавени към
доказаните, получени след разсрочването вноски изцяло покриват размера,
който експертът е установил като погасен.
След отказ на длъжника от възраженията за неизпълнена доставка, не се
налага и каквато и да е проверка на достоверността на отчетените показатели
на измервателните уреди, а без твърдения за някаква съществена промяна на
инсталираните мощности няма основание и за съпоставката им с отчетеното
типично за този търговец потребление като количество, доставено до
множество негови съоръжения и отчетено с 96 сертифицирани измервателни
уреда.
При пълно съвпадение на изводите по установените факти, въззивният
съд прилага правилата на закона, уреждащ отговорност за неизпълнение на
паричен дълг, така както са издирени от първата инстанция. Няма посочена
основателна причина, извиняваща неизпълнението на длъжника след
изтичането на сроковете по разсрочените вноски спрямо правоприемник на
доставчика. Неоснователната претенция на синдика на несъстоятелния
доставчик, заявена след уведомлението за цесията на този дълг и то по
отношение на вземания за фактури, различни от процесната(л.33 от делото на
СГС) не може да освободи длъжника от последиците на неговата забава, ако
тя произтича не от спора между кредитори, а от липсата на надлежно
предложено изпълнение на разсрочен остатък. След изявлението за
приемането на ищеца като правоприемник на доставчика в постигнатата
спогодба, длъжникът е поел риска от изразеното фактическо предпочитане на
правата на този цесионер измежду другите трети лица - претенденти (за които
длъжника е имал сведения поне към 2.11.2018 според писмото му, приложено
на л. 42 от т.д.1739/2019г) и затова не може да се позовава спрямо него на
евентуално наличния още тогава спор между кредитори. Още повече, че в
10
настоящия процес длъжникът е пропуснал да постави тези известни му
евентуални претенденти в кредиторова забава, като вложи търсената сума по
указаната от съда сметка и ги привлече на своето място в спора. Затова
претенциите на ищеца както за остатъчна главница, така и за начислената
като обезщетение за забава законна лихва (в размер установен от вещото
лице) са основателни и следва да се уважат.
В този смисъл е и постановената обжалвана част от обжалвания акт,
който следва да се потвърди.
Съвпадащия резултат по съществото на спора изключва ревизиране и на
разпределението на отговорността за разноски в първата инстанция.
По частната жалба:
Обжалваното определение е постановено по молба на ответника
"Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, за изменение на определен
размер на юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на ищеца,
поискано бланкетно в списъка на тази страна (л. 149 от делото на ДОС), чрез
намаляването му до нормативен минимум по чл. 25 ал.1 НЗПП от 100лв,
евентуално по чл. 25 ал.2 НЗПП от 150лв.
Насрещната страна не е заявила становище по молбата за изменението
на решението в частта за разноските.
Съответно на процесуалния въпрос, разгледан от първата инстанция по
реда на чл. 248 ал.1 ГПК, въззивният съд дължи преценка на фактическата и
правна сложност на казуса(т.3 ТРОСГТК 6/2012). Претенцията на кредитора
се състои от два обективно съединени иска, което налага отделна преценка на
интереса по всеки от тях(чл. 26а от НЗПП). В случая претенцията за главница
надхвърля 10 000лв и не може да се приеме за иск с незначителна сложност,
тъй като разглеждането й изисква преценка по отделно на въпросите относно
оспорената легитимация на кредитора като цесионер и оспорването на
прехвърлено вземане, както и събрани множество доказателства,
включително и две експертизи, назначени поради оттеглено признание от
ответната страна. Следва да се отчитат и процесуалните усложнения,
провокирани също от поведението на ответника, поискал първоначално
главно привличане на претендент, а в последствие приел да бъде подпомаган
от праводател на ищеца, както и множеството заседания, провеждани преди и
след препращането на делото на местно компетентния съд след уважено
възражение на тази страна, както и паралелно проведената защита срещу
неоснователно повторно спиране на делото в първата инстанция. Тези
обстоятелства в съвкупност налагат отчитане на сложността на делото над
средната, а не към минимална, както необосновано счита частния
жалбоподател. Съответно размер от 450лв съответства на повишената правна
и фактическа сложност, без да достига максимума, който по тази е в размер на
540лв. при прилагане на правилото на чл. 25 ал.1 вр. ал.2 НЗПП в редакция
действала към момента на определяне на съответното вземане в полза на
страната, ползвала юрисконсулт за защита по делото.
Разглеждането на съединената претенция за лихва не може да се
характеризира като значително по сложност и с висок интерес, затова по тази
претенция дължим е минималния размер от 100лв(чл. 25 ал.1 НЗПП). Така
сборния размер от 550лв въззивният съд намира за изцяло адекватен на
11
дължимо за цялостното производство (включително и защитата преди
препращане на делото) общо възнаграждение, като не намира основание за
намаляването му до посочени от жалбоподателя размери. Молбата за
изменението на разноските, определени за защита в първа инстанция е
неоснователна, съответно идентичното произнасяна на първата инстанция
следва да се потвърди.
По разноските:
Разноските за настоящата инстанция следва да се понесат от
въззивника, като поисканото юрисконсултското възнаграждение за
настоящата инстанция съдът следва да определи като отчита само защита по
неоснователното въззивното обжалване, тъй като извън бланкетното искане в
пледоария по същество липсва каквото и да е становище на въззиваемата
страна по неоснователната частна жалба. Сложността на защитата се
определя от различните видове оплаквания както за нарушение на
процесуалните правила, така и по установяване на факти, включително и с
искания за събиране на нови доказателства, затова и въззивната защита не
може да се сведе до такава, изискваща минимално усилие от пълномощника.
Съдът определя общо възнаграждение от 400лв като адекватно на среден
размер за настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260002/25.01.2022 г. по т.д.№14/2020 г.
по описа на Окръжен съд Добрич, в частта, с която длъжникът
"Водоснабдяване и канализация Добрич" АД - гр.Добрич е бил осъден при
участие на помагача му цедент „ЕНЕРГИЙНА ФИНАНСОВА ГРУПА“АД да
заплати на цесионера „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД
сума от 258 190.48 лв., като придобит с призната цесия дължим остатък от
цена на доставена м. юни 2018 г. ел. енергия, фактурирана от цедента с №
8960/30.06.2018г, ведно със законна лихва върху присъдената главница, както
и 5 951.66лв обезщетение за забавено плащане на паричния дълг от
01.10.2018г. до 10.01.2019г. и съответно са определени разноски в полза на
насрещната страна.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260073/05.04.2022г. , с което е
отхвърлена молба на "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД за
изменение на същото решение в частта за възложените му разноските от 550
лв до минимален размер от 100лв, евентуално 150лв.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД,
ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, да заплати на
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, ЕИК175201304, гр.
София, бул. „Цар Борис Трети” № 201 сумата от 400лв.(четиристотин лева),
представляваща направени разходи за юрисконсултско възнаграждение за
12
защита в настоящата инстанция, на осн. чл. 78 ал.8 ГПК.
В необжалвана отхвърлителна част първоинстанционното решение е
влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд по общия ред на глава 22 от ГПК при условията на чл.280 ал.
1 и 2 ГПК в месечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13