Присъда по дело №90/2017 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 март 2017 г. (в сила от 19 април 2017 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20173330200090
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

                                            2017 година                               град Разград

 

В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                 наказателен състав На тридесети март                                                            2017  година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ БОРИСОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.И.

                                                                                     П.В.

                                   

Секретар: Д.Д.

Прокурор: Веселин Якимов                                                                   

Като разгледа докладваното от съдията

НОХ   дело      90    по описа за 2017  година

 

П Р И С Ъ Д И:

        

 

ПРИЗНАВА подсъдимият С.С.И. – роден на *** ***, български гражданин, образование основно, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН за това, че за времето от 21.10.2010 г. до 20.07.2016 г. в гр. Разград, с. Самуил и с. Кривица, общ. Самуил, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1639 от 01.10.2010 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” гр. Разград, приложен към Заявление с вх. № МП -19300/21.10.2010 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх. № МП – 19301/21.10.2010 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на РУ “Социално подпомагане” гр. Разград / ТП на НОИ- Разград/ до Директора на РУ “Социално подпомагане” гр. Разград / ТП на НОИ- Разград/, както и към декларации с вх. № 358/30.11.2010 г., вх. № 006/16.12.2010 г., вх. № 002/01.12.2011 г., вх. № 042/15.12.2012 г., вх. № 132/14.01.2014 г., вх. № 164/23.01.2015 г. и вх. № HAP/D-PP-C/36 от 27.01.2016 г. за отпускане на безплатни винетни стикери за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. и за отпускане на месечни добавки за социална интеграция – за транспорт и за лекарства и диетично хранене, представени пред служител на Дирекция “Социално подпомагане” с. Самуил до Директора на Дирекция “СП – Самуил, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност и социална пенсия в общ размер на 5230,96 лв., собственост на НОИ гр. София, изплатени месечни добавки за социална интеграция – за транспорт и лекарства и диетично хранене в размер на 1170 лв., собственост на Агенция “Социално подпомагане” гр. София и винетни стикери за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. на обща стойност 402 лв., собственост на Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, всичко на обща стойност 6802,96 лв., с намерение да ги присвои – престъпление по чл.212, ал.1, пр.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.36 и 54 НК МУ НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА с 1/3 и ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимият С.С.И. - ЕГН **********,  да заплати на НОИ гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес ***. Стамболийски № 62-64, представляван от управителя Б. Х. П., сумата от 5230,96 лв.  /пет хиляди двеста и тридесет лева и 96 ст./ лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр.2  във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012 г.   до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимият С.С.И. - ЕГН **********,  да заплати на Агенция за социално подпомагане – София, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, представлявана от Ц. С. В. – изп. директор, сумата от 1170,00 лв./ хиляда сто и седемдесет лева/, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр.2  във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2016 г.    до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимият С.С.И. - ЕГН **********,  да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура”,  ЕИК *********, с адрес ***, представляван от Председател на УС Д. С. А., сумата от 432,00 лв./ четиристотин тридесет и два  лева/, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр.2  във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2016 г.   до окончателното й изплащане.

ПИСМЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Експертно решение № 1639 зас. № 161/01.10.2010 г. на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК СЕ ОТНЕМА в полза на Държавата, като следва да остане приложено по делото.

ЗАЯВЛЕНИЕ с вх. № МП-19301/21.10.2010 г., Заявление № МП – 19300/21.10.2010 г. след влизане в сила на присъдата да се върне на ТП на НОИ  гр. Разград, като по делото остане заверено копие.

ОСЪЖДА подсъдимия  С.С.И. – ЕГН **********      да заплати  по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата  258.30 лв. (двеста петдесет и осем лева и 30 ст. ) лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред РОС.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                           

 

         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1 .                           2.

Съдържание на мотивите

      МОТИВИ към Присъда № 156/30.03.2017г.

по НОХД №90/2017г. на РС – Разград

 

Обвинението е повдигнато срещу С.С.И.  ЕГН ********** за това, че за времето от 21.10.2010г. до 20.07.2016г. в гр.Разград, с.Самуил и с.Кривица, общ.Самуил, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 1639 от 01.10.2010г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“-гр.Разград, приложен към Заявление с вх.№ МП-19300/21.10.2010г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх.№ МП- 19301/21.10.20 10г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на РУ „Социално осигуряване“-гр.Разград /ТП на НОИ-Разград/ до Директора на РУ „Социално осигуряване“-гр.Разград /ТП на НОИ-Разград/, както и към декларации с вх.№ 358/30.11.2010г., вх. № 006/16.12.2010г., вх. № 002/01.12.2011г., вх. № 042/15.12.2012г., вх.№ 132/14.01.2014г., вх.№   164/23.01.2015г. и вх.№ HAP/D-PP-C/36 от 27.01.2016г. за отпускане на безплатни винетни стикери за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. и за отпускане на месечни добавки за социална интеграция - за транспорт и за лекарства и диетично хранене, представени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“-с.Самуил до Директора на Дирекция „СП“-Самуил, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност и социална пенсия в общ размер на 5 230,96 лева, собственост на Националния осигурителен институт-гр.София, изплатени месечни добавки за социална интеграция - за транспорт и за лекарства и диетично хранене в размер на 1 170 лева, собственост на Агенция „Социално подпомагане“-гр.София и винетни стикери за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. на обща стойност 402,00 лева, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, всичко на общо на стойност - 6 802,96 лева, с намерение да ги присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1, предл.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия И. при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на две години, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от ощетените юридически лица - АСП гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 2, представлявана от изпълнителен директор Цв. Ст. В. за сумата от 1170.00 лв. представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК имуществени вреди ведно със зак. лихва считано от момента на довършване на деянието 30.11.16г. до окончателното  изплащане на сумата. От НОИ гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от управителя Б. Хр. П., за сумата от 5230.96 лв. представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК имуществени вреди ведно със зак. лихва считано от датата на увреждане 30.04.12 г.  до окончателното  изплащане на сумата, както и от АПИ София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония № 3, за сумата от 432.00 лв. представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК имуществени вреди ведно със зак. лихва считано от датата на увреждането 27.01.16 г.  до окончателното  изплащане на сумата.

 Поверениците на гражданските ищци, считат предявените граждански искове за доказани по основание и размер и молят съда с присъдата да осъди подс. И. да заплати в пълен размер предявените обезщетения, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимия по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като определи минимален размер на наказанието „ лишаване от свобода” и минимален  изпитателен срок за отложеното й изтърпяване.

Подсъдимият С.С.И. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371, т.2 от НПК и  събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С.С.И. е роден на *** ***, български гражданин, основно образование, неженен, неосъждан, с. Кр.****, безработен, ЕГН **********

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Подс. С.С.И. ***. Липсата на реализирани от същия парични средства, го мотивирали да потърси начин да си осигури получаването на системни такива. Поради тази причина, в началото на м. октомври 2010 г. подсъдимият се сдобил, по неустановен начин и от неустановено в хода на разследването лице, с неистински официален документ - експертно решение № 1639 зас. № 161 от 01.10.2010 г., на който бил придаден вид, че е издаден от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр. Разград. В същото било посочено, че подсъдимият е с водеща диагноза „Др.Болести на артериите и артериолите”, била му определена 72 % трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била посочена - 02.05.2010 г., а срок на инвалидността - пожизнен. Освен това в Регионалната здравна инспекция - Разград на името на подсъдимият било образувано медицинско експертно досие (МЕД), към което освен горепосоченото ЕР, били приложени Протокол на медицинска комисия ЛКК от Хирургично отделение при МБАЛ-АД - гр. Разград и Етапна епикриза от същото отделение за заболяванията и лечението на подс. Св. И.. Видно от направената справка в информационната система на МБАЛ АД - гр. Разград, писмо изх.№ РД-4148/14.07.2016г.,  подс. Св. И. не е постъпвал за лечение в болничното заведение и съответно не са му издавани медицински документи от там. Въпреки, че знаел, че не е освидетелстван от ТЕЛК - гр. Разград и от там не са му издавали ЕР, на 21.10.2010 г., подс. Св. И. подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх.№ МП-19300/21.10.2010г.  и заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП-19301/21.10.2010г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград /понастоящем Териториалното поделение на НОИ - гр. Разград/, чрез служителя св. Сн. Ст. Хр.. Към заявлението бил приложен неистинският официален документ - горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсията. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. Св. И. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 02.05.2010г. със срок на инвалидността - пожизнен, в размер на 142.88 лева и лична социална пенсия за инвалидност от 02.05.2010 г. със срок на инвалидността - пожизнен, в размер на 27.74 лева месечно. С разпореждане № ********** от 19.11.2010 г.  на ТП на НОИ - гр. Разград горепосочените пенсии били отпуснати на подсъдимия, като общият им размер за изплащане бил 170.62 лева месечно. По този начин за времето от 21.10.2010г. до 30.04.2012 г. подс. Св. И. получил от ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в размер на 5 230.96 лева, представляваща изплатени пенсии, които първоначално /от месец май 2010 г. до месец януари 2011 г./ му били изплащани по изплащателен картон от пощенската станция 7456 в с. Кривица, общ. Самуил, обл. Разград, а след това по банкова сметка *** «Експресбанк» - клон Разград.

С разпореждане № Ра-145/21.04.2012г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Разград, считано от 01.05.2012г., отпуснатите на подс. Св. И. пенсии били спрени на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.

На 30.11.2010 г. подс. Св. И. лично подал молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. № 358/30.11.2010 г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти пред св. Н. Е. М. - социален работник в отдел „ХУСУ” при Дирекция „Социално подпомагане”-с.Самуил. В същата подс. Св.И. декларирал, че притежава експертно решение № 1639 зас. № 161 от 01.10.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград и го приложил. Като се запознали със същите, служителите от отдел ХУСУ преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение /съобразно степента на ТНР и вида и степента на увреждането/ и нормативните разпоредби на на чл. 42б, т. 2 и чл. 42ж ЗИХУ, чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ, подс. Св. И. има право да получи само исканата месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер на 9,75 лева месечно. Добавката за диетично хранене и лекарствени продукти не му се следвала, защото не представя удостоверение от общопрактикуващ лекар /ОПЛ/. Със заповед на Директора на Д „СП” - № 358/10.12.2010г. добавката била отпусната, считано от 01.11.2010 г., а сумите били изплащани по банкова сметка, ***. Св. И. ***. През месец януари 2011 г. подс. И. *** удостоверение за ползване на лекарства под № 10/18.01.2011 г. от ОПЛ д-р Людмила Йорданова Д.. Последствие със заповед № 358/26.01.2011 г. на Директора на ДСП - Самуил на подс. И. била отпусната и месечна добавка за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти в размер на 9.75 лева месечно, считано от 01.01.2011 г., изплащана по банковата му сметка. По този начин за времето от 01.11.2010г. до 30.11.2015 г. подс. Св. И. получил от АСП - София парична сума в размер на 1 170.00 лева, представляваща изплатени интеграционни добавки, посочени по-горе.

На 16.12.2010 г. подс. Св. И. подал молба-декларация с вх. № 006/16.12.2010г. за издаване на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2011 г. до Директора на Д «СП» - Самуил чрез св. Р. Р. А. В същата подс. Св. И. декларирал, че притежава лек автомобил и приложил инкриминираното ЕР и др. документи. Като се запознала със същите, св. Р. А. преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и нормативната разпоредба на чл. 10в от Закона за пътищата и наредбата към него, подс. Св. И. има право да получи исканият винетен стикер, поради което го включила в заявка подавана до Агенция «Пътна инфраструктура» - Областно пътно управление - гр. Разград. Впоследствие подс. Св. И. лично получил винетния стикер на стойност 67.00 лева.

На 05.12.2011г. подс. Св. И. подал заявление-декларация с вх. № 002/05.12.2011г. за издаване на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2012 г. до Директора на Д «СП» - Самуил чрез св. Р. Р. А. В същата подс. Св. И. декларирал, че притежава лек автомобил и приложил инкриминираното ЕР и др. документи. Като се запознала със същите, св. Р.А. преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и нормативната разпоредба на чл. 10в от Закона за пътищата и наредбата към него, подс. Св. И. има право да получи исканият винетен стикер, поради което го включила в заявка подавана до Агенция «Пътна инфраструктура» - Областно пътно управление - гр. Разград. Впоследствие  подс. И. лично получил винетния стикер на стойност 67.00 лева.

На 15.12.2012г. подс. Св. И. подал заявление-декларация с вх. № 042/15.12.2012г. за издаване на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2013г. до Директора на Д «СП» - Самуил чрез св. Р. Р. А. В същата подс. Св. И. декларирал, че притежава лек автомобил и приложил инкриминираното ЕР и др. документи. Като се запознала със същите, св. Р.А. преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и нормативната разпоредба на чл. 10в от Закона за пътищата и наредбата към него, подс. Св. И. има право да получи исканият винетен стикер, поради което го включила в заявка подавана до Агенция «Пътна инфраструктура» - Областно пътно управление - гр. Разград. Впоследствие подс. Св. И. лично получил винетния стикер на стойност 67.00 лева.

На 14.01.2014 г. подс. Св. И. лично подал заявление-декларация с вх. № 132/14.01.2014г. за издаване на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2014 г. до Директора на Д «СП» - Самуил чрез св. Н. Е. М. В същата подс. Св. И. декларирал, че притежава лек автомобил и приложил инкриминираното ЕР и др. документи. Като се запознала със същите, св. Н. Мухаремова преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и нормативната разпоредба на чл. 10в от Закона за пътищата и наредбата към него, подс. Св. И. има право да получи исканият винетен стикер, поради което го включила в заявка подавана до Агенция «Пътна инфраструктура» София - Областно пътно управление - гр. Разград. Впоследствие подс. Св. И. лично получил винетния стикер на стойност 67.00 лева.

На 23.01.2015г. подс. Св. И. подал заявление-декларация с вх. № 164/23.01.2015г. за издаване на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2015 г. до Директора на Д «СП» - Самуил чрез св. Н. Е. М. В същата подс. Св. И. декларирал, че притежава лек автомобил и приложил инкриминираното ЕР и др. документи. Като се запознала със същите, св. Н. М преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и нормативната разпоредба на чл. 10в от Закона за пътищата и наредбата към него, подс. Св. И. има право да получи исканият винетен стикер, поради което го включила в заявка подавана до Агенция «Пътна инфраструктура» - Областно пътно управление - гр. Разград. Впоследствие подс. Св.И. лично получил винетния стикер на стойност 67.00 лева.

На 27.01.2016 г. подс. Св. И. подал заявление-декларация с вх. № НАР 19 /D-РР-С/З6 от 27.01.2016г. за издаване на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2016 г. до Директора на ДСП - Самуил чрез св. Н. Е. М.. В същата подс. Св. И. декларирал, че притежава лек автомобил и приложил инкриминираното ЕР и др. документи. Като се запознала със същите, св. Н. М. преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и нормативната разпоредба на чл. 10в от Закона за пътищата и наредбата към него, подс. Св. И. има право да получи исканият винетен стикер, поради което го включила в заявка подавана до Агенция «Пътна инфраструктура» - Областно пътно управление - гр. Разград. Впоследствие подс. Св.И. лично получил винетния стикер на стойност 97,00 лева.

От заключението на вещото лице по  назначената в хода на ДП комплексна техническа и графическа експертиза се установява, че:

1.                              Подписите, положени в графите «председател» и «членове» в ЕР № 1639/01.10.2010г. не са изпълнени съответно от Росица Д. Дж., М. Кр. М., В. Хр. М. и Б. Г. Б.

2.                              Отпечатъкът от печат в ЕР № 1639/01.10.2010г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК-гр.Раз град.

3.                                Подписът, положен в графа «получих решението» в ЕР № 1639/01.10.2010г. не е изпълнен от С.С.И..

4.                                Подписите, положени в заявление № МП-19300/21.10.2010г., Заявление    № МП-19301/21.10.2010г., молба-декларация с    вх.№ 358/30.11.2010г., молба-декларация с вх.№ 006/16.12.2010г., заявление- декларация с вх.№ 042/15.12.2012г., заявление-декларация с вх.№ 132/14.12.2014г., заявление-декларация с вх.№ 164/23.01.2015г., заявление- декларация с вх.№ HAP/D-PP-C/36 от 27.01.2016г. са изпълнени от С.С.И..

5.                                Подписът, положен в графа „подпис“ в заявление-декларация № 002/05.12.2011г. не е изпълнен от С.С.И..

От заключението на вещото лице на назначената в хода на ДП съдебно икономическа експертиза се установява, че:

1.                                За периода 02.05.2010г. - 30.04.2012г. /вкл./ подс.С.С.И., ЕГН ********** е получил суми като пенсия /лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност/, в размер общо на 5 230,96 лева.

2.                                За периода 01.11.2010г. - 30.11.2016г., подс. С.С.И., ЕГН ********** е получил суми като месечни добавки за социална интеграция по реда на ППЗИХУ /чл.25 и чл.29/, в общ размер общо на 1 170,00 лева.

3.                                За периода: 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. подс. С.С.И., ЕГН ********** е получил 6 броя винетни стикери по Наредба Н-19/02.12.2008г. /6 бр. х 67 лв/ - 402,00 лева. Като в тази част заключението е невярно, защото винетните стикери на стойност 67,00лв. са 5бр. и 1бр. от 97,00лв. за 2016г.

Общо получени суми във връзка с използване на неистински документ - ЕР № 1639 зас.№ 161 от 01.10.2010г. - 6 802,96 лева.

Подс. И. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. Св. И., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно решение  № 1639 от 01.10.2010г.,   на който е придаден вид, че е издаден от   ТЕЛК  за общи заболявания при МБАЛ “Св.Ив.Рилски” АД гр. Разград,  заявление № МП-19300/21.10.2010г., Заявление        № МП-19301/21.10.2010г., молба-декларация с  вх.№ 358/30.11.2010г., молба-декларация с вх.№ 006/16.12.2010г., заявление- декларация с вх.№ 042/15.12.2012г., заявление-декларация с вх.№ 132/14.12.2014г., заявление-декларация с вх.№ 164/23.01.2015г., заявление- декларация с вх.№ HAP/D-PP-C/36 от 27.01.2016г., заявление-декларация № 002/05.12.2011г. Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената счетоводно-икономическа, Заключение на вещото лице по назначената комплексна техническа и графическа експертиза, от показанията на свидетелите С. В., Д. Й., В. Б., Р. Дж., М. М., В. М., Б. Б., Сн. Хр., Н. М. и Р. А.

 От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1  във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – подс. Св. И. лично се е ползвал от неистински официален документ - Експертно решение № 1639 от 01.10.2010г.,    на който е придаден вид, че е издаден от   ТЕЛК  за общи заболявания при МБАЛ “Св.Ив.Рилски” АД гр. Разград, пред служители на ТП на НОИ - гр. Разград, Дирекция „СП"-гр.Разград и в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинският официален документ, използван от подсъдимия като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай че той не беше представил експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личната социална пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - пари на обща стойност 6 802,96 лева преминали във фактическата власт на подс. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимия деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. 

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, съзнавал е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той е предвиждал заблуждението на измамените лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искал настъпването на този резултат. Наред с това, у същия било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия И., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – три години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови подс. И. да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на две години, изтърпяването на което  отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК  в размер на три години. Като мотив за това наказание, съдът съзира относително високия размер на присвоеното имущество. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:  

С оглед така постановената присъда, съдът осъди подсъдимия С.С.И.  ЕГН ********** да заплати на А СП София, ЕИК  ********** със седалище и адрес на управление гр. София ул. Триадица № 2, представлявана от изп.директор Цв. Ст. В. сумата  1170.00 лв. представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК имуществени вреди ведно със зак. лихва считано от момента на довършване на деянието 30.11.16 г. до окончателното  изплащане на сумата.

Съдът осъди подсъдимия С.С.И.  ЕГН **********   да заплати на  от НОИ София, ЕИК  ********* със седалище и  адрес на управление  гр. София бул. „Ал.Стамболийски” № 62-64, представлявана от управителя   Б. Хр. П.    сумата 5230.96 лв. представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК имуществени вреди ведно със зак. лихва считано от датата на увреждане 30.04.12 г.  до окончателното  изплащане на сумата.

Съдът осъди подсъдимия С.С.И.  ЕГН ********** да заплати на  АПИ София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Македония № 3 гр. иск против подсъдимия С. Ст. И. – ЕГН ********** сумата 432.00 лв. представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.212, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК имуществени вреди ведно със зак. лихва считано от датата на увреждането 27.01.16 г.  до окончателното  изплащане на сумата.

По веществените доказателства :

Съдът определи : Експертно решение № 1639 от 01.10.2010г.,   на който е придаден вид, че е издаден от   ТЕЛК  за общи заболявания при МБАЛ “Св.Ив.Рилски” АД гр. Разград, на осн. чл. 53 ал.1 б.”а” от НК  да се отнеме в полза на държавата, като след влизане в сила на присъдата  да остане по делото;

  заявление № МП-19300/21.10.2010г., Заявление         № МП-19301/21.10.2010г., до Директор на          РУСО Разград след влизане в сила на присъдата да се върнат на ТП на  НОИ  Разград, като заверени копия  от същите останат по делото;

 молба-декларация с      вх.№ 358/30.11.2010г., молба-декларация с вх.№ 006/16.12.2010г., заявление- декларация с вх.№ 042/15.12.2012г., заявление-декларация с вх.№ 132/14.12.2014г., заявление-декларация с вх.№ 164/23.01.2015г., заявление- декларация с вх.№ HAP/D-PP-C/36 от 27.01.2016г., заявление-декларация № 002/05.12.2011г. до Директора на ДСП Разград след влизане в сила на присъдата да се върнат на ДСП Разград, като заверени копия да останат по делото.

           По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата от 258.30лева, представляваща   разноски   на досъдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: