Присъда по дело №713/2017 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 114
Дата: 18 декември 2017 г. (в сила от 5 декември 2018 г.)
Съдия: Недялка Николова Нинова
Дело: 20171800600713
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер                     осемнадесети декември             Година  2017                       гр.София

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    Наказателно отделение,  смесен въззивен състав

На осемнадесети декември  Година  2017                                                                                                   

В открито заседание в следния състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                                                    2. СТЕФАН СТОЙКОВ

Секретар Вероника Димитрова

Прокурор Дерменджийски

Като разгледа докладваното от съдията Николова

В.н.о.х. дело номер 713 по описа за 2017 година

 

На основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК

 

П Р И С Ъ Д И:

 

         ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 23 от 03.07.2017г., постановена по н.о.х.д.№ 254/2016 г. по описа на районен съд гр. Ботевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия Ц.К.Л., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН: ********** ЗА НЕВИНОВЕН, за това, че на 15.05.2016г. в гр. Ботевград, област Софийска, по ул. "Стара планина”, в района на кръстовището с ул."Захари Стоянов" е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Тойота", модел „Ланд Крузер”, с per. № СВ 9383 АА, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,6 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 526/16.05.2016г. на УМБАЛ „Св. Анна” - София АД и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК

            На основание чл. 190 НПК разноските, сторени по делото, остават за сметка на държавата.

Присъдата подлежи на касационно обжалване пред ВКС в петнадесетдневен срок от днес.

                                     

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                      2.

Съдържание на мотивите

Мотиви към нова присъда, постановена по в.н.о.х.д.№ 713/2017 г. по описа на С. о. съд

 

 

Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба от защитника на подсъдимия Ц.К.Л. - адв. Д. Я., срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 254/2016 г. по описа Районен съд – Б..

С атакуваната присъда подсъдимият Ц.К.Л. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК затова, че на 15.05.2016 г. в гр. Б., област . по ул. „С. п.”, в района на кръстовището с ул. „З. С.”, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Т.”, модел „Л. К.”, с рег. №., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,6 на хиляда, установено по надлежния ред, с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №526/16.05.2016г. на УМБАЛ „Св. . – С.” АД, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, както и „глоба” в размер на 200,00 /двеста/ лева, платима в полза на държавата - по сметка на Републиканския бюджет. Изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

            На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на подсъдимия Ц.К.Л. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 /единадесет/ месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 НК при изпълнение на наказанието е приспаднато времето, през което е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 15.05.2016 г. 

            Подсъдимият е осъден да заплати направените по наказателното производство разноски, както следва: в полза на РУ – Б. - сумата в размер на 55,00 лв. за разноски на досъдебното производство; в полза на РС – Б. – сумата в размер на 511,20 лв. за разноски в съдебната фаза.

            Недоволен от постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който чрез своя защитник и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба, с която се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде оправдан. Това искане се аргументира с твърденията, че фактическите изводи на първоинстанционния съд, обосновали правните му изводи за вината на подсъдимия, почиват на некоректен доказателствен анализ. В тази връзка най-напред се твърди, че първият съд е кредитирал показанията на свидетелите - полицейски служители, които са били очевидци единствено на обстоятелствата, свързани с извършената проверка на подсъдимия за употреба на алкохол и неоснователно е отхвърлил показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на защитата, с мотив, че същите били заинтересовани от изхода на делото. На следващо място се поддържа твърдението, че показанията на свидетелите Г. и М. /разпитани по инициатива на защитата/ не са били опровергани от нито едно друго доказателство и затова следва да бъдат кредитирани, а оттам и да се приеме от фактическа страна, че подсъдимият е употребил билков еликсир "От А до Я", съдържащ етанол, който е повлиял на показанието, отчетено от техническото средство при извършената впоследствие проверка за употреба на алкохол, респ. на отчетеното от извършената химическа експертиза количество на алкохол в кръвта на подсъдимия, като последното е поставено в основата на обвинителната теза и на фактическите констатации на първия съд. На следващо място се твърди, че първият съд неоснователно е игнорирал и извършената в хода на проведеното съдебно следствие комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза, чието заключение потвърждава тезата на защитата, че приетия от подсъдимия лекарствен препарат променя количеството на алкохол в кръвта, установено от химическия анализ на иззетата от подсъдимия проба кръв, а това обстоятелство от своя страна обосновава извод, че не е безспорно установено количеството алкохол, дължащо се на умишлен прием на алкохол от подсъдимия, което е инкриминирано от законодателя. С посочените доводи защитата поддържа, че е внесено съмнение в обвинението, относно количеството алкохол в кръвта на подсъдимия, а оттам и недоказаност на обвинението подсъдимият умишлено да е употребил алкохол в количеството, установено от химическото изследване на иззетата проба кръв.

            Алтернативно се предявява искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения, отнесени към предложения от първия съд доказателствен анализ.

            Представителят на СОП оспорва жалбата и взема становище за потвърждаване на присъдата.

            В съдебно заседание защитникът Я. поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.

С. о. съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и доводите на страните по повод жалбата, и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1 вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:

Първоинстанционният съд е събрал значимите за правилното решаване на делото доказателства и доказателствени средства при съблюдаване на процесуалните правила, като въззивната инстанция частично се съгласява с фактическите констатации на първия съд.

Несъмнено по делото е установено, че на 14.05.2016 г., около 01,25 ч., в гр. Б., по ул. „С. п.“ подсъдимият Л. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота”, модел „.”, с рег. №СВ . АА. По същото време в района на кръстовището с ул. „З. С.“ бил установен полицейски пост за осъществяване на контрол и проверка на моторни превозни средства и лица в изпълнение на провеждана специализирана полицейска операция, който бил в състав от служители на МВР – свидетелите П. А., Д.л С. и Х. Х.. Около 01,25 ч. свид. П. А. спрял за проверка автомобила, управляван от подсъдимия, който се движел по ул. „.“. При извършваната проверка свид. П. А. изпробвал подсъдимият с техническо средство за измерване на концентрацията на алкохол при издишване – „А.7410“, с фабр.№ A., което отчело положителен резултат – 1,55 на хиляда. Свид. А.издал и талон за медицинско изследване № 0441215/15.05.2016 г. с указание подсъдимият да се яви във ФСМП Б. до 02,45 ч. Талонът за медицинско изследване бил връчен на подсъдимия в 02,00 ч. Тримата полицейски служители придружили подсъдимия до ФСМП Б., където от подсъдимия е иззета проба кръв, чийто химически анализ установява концентрация на алкохол в кръвта 1,6 на хиляда /СХЕ – л. 7 от ДП/.

Установено е, че техническото средство, с което е измерена концентрацията на алкохол при издишване, е тип „.“ с фабр.№ A., производство на фирма „Д.р“, Германия, вписано в публичния регистър на одобрените средства за измерване. Установена е и техническата изправност на средството за измерване /последната проверка е извършена на 01.03.2016 г. със срок на валидност от шест месеца – л. 85 от ДП/.

Не се установяват нарушения на процедурата за установяване на употребата на алкохол, разписана в Наредба № 30 от 27 юни 2001 година на Министерството на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието за реда за установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи на моторни превозни средства (Отм., ДВ, бр.61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г.).

Същевременно се установява, че на 14.05.2016 г., около 13,00 ч. подсъдимият Л. отишъл на сбирка на ловна дружинка в гр. Правец, където останал до около 01,00 ч. на 15.05.16 г. През това време подсъдимият употребявал предимно безалкохолни напитки и вода, към които добавял билков еликсир „От А до Я“. За целия период подсъдимият изпил повече от едно шишенце от билковия еликсир, като едно шишенце е с вместимост 50 мл. Подсъдимият употребявал този билков еликсир по предписание от личния му лекар с оглед прилаганата от него по това време строга хранителна диета и за успокояване. По-късно вечерта подсъдимият получил съобщение, което го разтревожило и изнервило и за да се успокои, той продължил да добавя билковия еликсир към питиетата си. В по-късните часове, преди да си тръгне, подсъдимият употребил и бяло вино.

Извършена е комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза, от която се установява следното:

Билковият еликсир „От А до Я“ е хранителна добавка със силно нервно успокоително и общо укрепващо действие върху организма. Съдържа водно етанолов екстракт /спиртен извлек от билка/. Препоръчителната дневна доза за възрастни е 2-3 пъти на ден 30 минути преди хранене по ½ чаена лъжичка /2,5 мл/, разредена в 100 мл вода. Продуктът е безвреден и може да се приема неограничено дълго време. В листовката към препарата не е отразено да има токсични прояви след употреба на повече от препоръчаната доза, също така не е отразено предупреждение да не се управлява автомобил след употреба на еликсира. От разпита на вещите лица е установено още, че самостоятелния прием на 50 мл /едно шишенце/ от билковия екстракт ще доведе до концентрация на етанол /алкохол/ в кръвта в количество от 0,41 на хиляда до един час след приема, а приема на 100 мл  - 0,82 на хиляда.

За подсъдимия са събрани добри характеристични данни, не е осъждан, не е криминално проявен.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства: обяснения на подсъдимия, показания на свидетелите Хр. Х., Д. С., П. . М. Г. и Ем. М.; извършените съдебно химическа експертиза и комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза; от писмените доказателства и писмени доказателствени средства, приобщени надлежно по делото.

При оценката и анализа на събраните гласни доказателства първият съд основателно е дал вяра на показанията на свидетелите Хр. Х., Д. С. и П. А., които са конкретни и безпротиворечиви и установяват по несъмнен начин обстоятелствата, свързани с извършената проверка за употреба на алкохол от подсъдимия като водач на моторно превозно средство. Конкретно свидетелите възпроизвеждат възприятията си за изпробването на подсъдимия с техническо средство за измерване и впоследствие за изземването на проба кръв за химически анализ, извършено във ФСМП - Ботевград. Неправилно първият съд е отчел наличието на противоречия между показанията на тези свидетели от една страна и от друга – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М. Г. и Ем. М.. Противоречия между показанията на тези две условно определени групи свидетели обективно не могат да съществуват, тъй като показанията им се отнасят до обстоятелства, сложили се в различни отрязъци от време и касаещи протичането на различни събития. Поради това първият съд е следвало да ги обсъди в контекста на хронологията на събитията, които пресъздават, а не да отхвърли показанията на втората група с аргумента, че противоречат на показанията на първата група. На следващо място първия съд не е дал вяра на показанията на втората група свидетели - М. Г.в и Ем. М. - и на обясненията на подсъдимия с аргумент за наличие на противоречия между тях и заинтересованост на свидетелите, произтичаща от приятелските им отношения с подсъдимия. Съпоставени при внимателен прочит, показанията на свидетелите М. Г. и Ем. М. и обясненията на подсъдимия напълно кореспондират помежду си, без съществени противоречия. Житейски правдоподобно е двамата свидетели да не са следили през цялото време какво точно пие подсъдимия и в какво количество, но и двамата са категорични, че през повечето време той не е пил алкохол, а към края на вечерта е пил бяло вино в количество една-две чаши. В същия смисъл са и обясненията на подсъдимия. По-съществено значение в случая има изясняването на количеството билков еликсир „От А до Я“, което е приел подсъдимия. И двамата свидетели са категорични за неговия прием от подсъдимия, но не могат да уточнят количеството, което е напълно обяснимо, а подсъдимият твърди да е изпил повече от едно шишенце, тъй като бил изнервен от полученото съобщение за пореден проблем, свързан с работата му в . За посочените обстоятелства показанията на свидетелите М. Г. и Ем. М. не могат да бъдат поставени под съмнение само защото двамата са приятели на подсъдимия, както е сторил първият съд, а следва да се анализират съвкупно с другите данни по делото. Съвкупният анализ на събраните доказателства и доказателствени източници показва, че показанията на свидетелите М. Г. и Ем. М. и обясненията на подсъдимия не са опровергани от други доказателства, напълно кореспондират помежду си и освен това, употребата на билковия екстракт от подсъдимия в процесния период от време се потвърждава от данни, съдържащи се представеното писмено становище, изхождащо от личния лекар на подсъдимия, следователно посочените доказателствени източници не могат да бъдат игнорирани.

При така установеното се налага извод, че при описаните по-горе обстоятелства подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 1,6 на хиляда, установена по надлежния ред, с което е осъществил обективните признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. От субективна страна се установява, че той не е имал субективни представи за употреба на алкохол, съдържащ се в 50 мл билков еликсир „От А до Я“ /при по-неблагоприятния за подсъдимия вариант, а именно, че е изпил едно шишенце от 50 мл/, с концентрация 0,41 на хиляда, която е повлияла на резултата, отчетен от техническото средство при извършената проверка за употреба на алкохол, респ. на отчетената концентрация на алкохол в кръвта при химическото изследване на иззетата от подсъдимия проба кръв. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че придружаващата препарата листовка не съдържа указания да не се управлява автомобил след употребата му. В този случай състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК не е осъществен от субективна страна.

            Тъй като изводите на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционният съд и в рамките на своите правомощия по чл. 334, т. 2 НПК, въззивния съд отмени обжалваната присъда и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. чл. 304 НПК постанови нова присъда, с която призна подсъдимият Ц.Л. за невинен и го оправда по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

            С оглед разпоредбата на чл.190 НПК разноските по наказателното производство остават за сметка на държавата.

           

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                      2.