Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262129 30.07.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на първи
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15148 по описа на
съда за 2020 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
предявен от И.К.Б. с ЕГН: ********** с адрес ***, чрез пълномощника му- адв. С.М.
срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на
повдигнато му незаконно обвинение по досъд. пр. № ****г. по описа на ****за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, както и сумата от 600 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от 02.10.2020г. /датата на прекратяване на наказателното производство/
до окончателното изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че с Постановление от 18.07.2020г. за привличане на обвиняем по
досъд. пр. № ****г. по описа на ****на ОДМВР – Пловдив ищецът бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК затова, че на
17.07.2020г. в гр. П. е управлявал МПС –лек автомобил „Мазда“ модел 6, с рег. №
****, след употреба на наркотични вещества-АМР /амфетамин/. Срещу ищеца били
извършени съответните действия по разследването, като преди привличането му
като обвиняем –на 17.07.2020г. бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24часа помещение за
временно задържане на ****на ОДМВР-Пловдив, направена му била полицейска
регистрация и в последствие му била взема МН „п.“.
Ищецът
твърди,че с Постановление от 01.10.2020г. наказателното производство по досъд.
пр. № ****г. по описа на ****при ОДМВР-Пловдив било прекратено на основание чл.
243, ал. 1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК поради липса на престъпление,
тъй като се установило в хода на досъдебното производство, че същият не е
употребил наркотични вещества.
Твърди се, че в
резултат на незаконното обвинение ищецът претърпял значителни неимуществени
вреди. Още при образуването на наказателното производство и задържането му за
срок от 24 часа ищецът изпитал силен страх и притеснение, тъй като бил с чисто
съдебно минало, не употребявал наркотици и за него било непонятно защо
проверката с дрегера е отчела положителен резултат. Необходимостта да пренощува в ареста го
шокирала и се отразила негативно на психичното му състояние. На следващия ден
при полицейската регистрация отново изпитал силен душевен дискомфорт,
неудобство и притеснение. Отвеждането му за фотографиране, снемане на пръстови
отпечатъци и ДНК го накарали да се почувства като престъпник и го унизили. Още
по-силно неудобство ищецът изпитал от разкриването, че срещу него се води
досъдебно производство пред приятели, семейството и професионалния му кръг,
които не гледали с добро око на употребата на наркотици. Повдигнатото обвинение
се отразило негативно и на работното място на ищеца, поради цялостен спад на
тонуса и работоспособността му.
В месеците до
прекратяване на наказателното производство ищецът изпаднал в депресия, която
цялостно се отразила на личния му живот. Не можел да спи, постоянно бил
притеснен от това, че родителите му възприели много зле ситуацията.
Ищецът твърди,
че в резултат от незаконното обвинение претърпял и имуществени вреди, които се
изразявали в заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева
за оказване на правна защита и съдействие по досъдебното производство.
Въз основа на
гореизложените твърдения съдът е сезиран с искане за осъждане на ответната
Прокуратура да заплати на ищеца сумата от общо 1600 лева, от които-1000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени и 600 лева-имуществени вреди в резултат
от незаконното обвинение по горецитираното досъдебно производство, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от прекратяване на производството до
окончателното изплащане. Претендира и присъждане на разноските, направени в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната Прокуратура, чрез свой представител е
подал писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете. Твърди, че липсват
доказателства за датата, на която постановлението за прекратяване на
наказателното производство е влязло в сила, от който момент би била дължима
законната лихва, а в случая посочената от ищеца дата била тази, на която е
изходиран до страната препис от прокурорския акт.
Оспорва се претенцията за неимуществени вреди, като прекомерно завишена, а
при определяне на размера на същата счита, че следва да се отчете изключително
краткия за приключване на досъдебното производство срок от 3 месеца и липсата
на интензивни действия по разследване с участие на ищеца. Отделно от това
ответника счита, че не следва да носи отговорност за задържането за срок от 24
часа, което е извършено от полицейски служители по реда на ЗМВР. Оспорва се
изцяло като недоказана и претенцията за имуществени вреди.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено досъд. пр. № ****г. по описа на **** и пр. пр. № ****/2020г. по описа на
Районна прокуратура- Пловдив, което е приключило с Постановление от 28.09.2020г.
за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца.
Между страните не се спори, а и от приложеното досъдебно производство се
установява, че със Заповед от 17.07.2020г. ищецът е задържан за срок от 24
часа. Б. е привлечен на 18.07.2020г. в качеството на обвиняем за престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК за това, че на17.07.2020г. в гр. П. е управлявал МПС – лек автомобил „Мазда 6” с рег. № ***след
употреба на наркотични вещества – амфетамин.
В хода на досъдебното производство са извършени множество
процесуално-следствени действия, сред които разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, извършване
на съдебно-химическа /токсилогична/ експертиза и други, като същото е
приключило с мнение на разследващия полицай за прекратяване на досъдебното
производство от 28.09.2020г.
С Постановление от 01.10.2020г. на РП-Пловдив досъдебното производство е
прекратено и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение е отменена. Между
страните е обявен за безспорен факта, че след изтичане на срока за обжалване, а
именно- на 10.10.2020г. За установяване на фактическите си твърдения относно
претърпените неимуществени вреди ищецът ангажира гласни доказателства
посредством показанията на св. В.А./обективирани в протокол от съдебно
заседание, проведено на 13.05.2020г./.
От показанията на св. А.се установява, че с ищеца са приятели от 6-7
години. Миналото лято му споделил, че го спрели за проверка и му направили
проба за наркотици, която се оказала положителна. Оспорил резултата, но бил
много притеснен как ще реагират родителите и приятелите му, които били много
против наркотиците, а и той не употребявал. Нямало как да се придвижва за работа,
а и се страхувал да не излезе положителна и кръвната проба и да влезе в
затвора.Не се чувствал добре, не бил радостен и ограничил контактите с
приятелите си. Това продължили три-четири месеца. Накрая кръвните резултати
излезнали отрицателни.
Съдът кредитира показанията на св. А., тъй като същия сподели пред съда
непосредствените си възприятия относно емоционалното състояние на ищеца по
време на воденото срещу него досъдебно производство и в този смисъл показанията
му съставляват първичен източник на доказателства.
От приетите по делото писмени доказателства и в частност- от приложеното на
л. 41 от досъдебното производство пълномощно и договор за правна защита и
съдействие се установява, че в хода на наказателното производство ищецът е бил
представляван от адв. М., като за
осъщественото процесуално представителство е заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е
престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че
срещу ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като в последствие наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата,
защото е прието, че деянието не съставлява престъпление. При това положение е
осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на
правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността
й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република България, като тази
отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице
предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и
достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените
действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са
налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от
името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от
елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди
(имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и
незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи.
Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни
преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното
обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В
този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това
до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на св. А.,
който описва промяната в емоционалното състояние на ищеца след образуваното
срещу него досъдебно производство – стрес, притеснение и неудобство пред приятели
и близки от повдигнатото обвинение, затруднение в предвижването до работното
място и други негативни изживявания.
За уважаване на исковата претенция с оглед нейната правна квалификация е
необходимо да се установи, че преживените от страната негативни емоции са
следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е
мотивирало тези негативни последици, като свидетелските показания са основно в
тази насока. Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно
ДП е естествено да предизвика състояние на стрес, напрежение, притеснения и
тревожност, поради което и претендирания от ищеца размер на обезщетение от 1000
лева отговаря на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
поради което и предявения иск за неимуществени вреди следва да се уважи в пълен
размер.
По
отношение на претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, същият твърди, че в наказателното производство е направил разходи за
процесуално представителство в досъдебната фаза на процеса съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, като са налице
доказателства за това.
Действително, по аргумент от чл.
190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен /респективно – наказателното производство
против него бъде прекратено/ разноските по дела от общ характер остават за сметка
на държавата. В НПК не е предвиден ред за възстановяване на направените от оправдания
подсъдим разноски. Поради това единственият способ за имуществена обезвреда е
този по ЗОДОВ.
По тези съображения искът за
имуществени вреди ще се уважи в пълния му претендиран размер от 600 лева.
Възражението на представителя на ответната Прокуратура за прекомерност на
заплатеното възнаграждение е ирелевантно за настоящия спор и не следва да се
обсъжда от съда, доколкото не съществува възможност за преценка на този въпрос,
а единствено следва да се установи дали е налице твърдяната имуществена вреда,
което ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване.
С оглед изхода на делото, а именно уважаване на исковата претенция, на
ищеца се дължат направените разноски, които се констатираха в размер на общо
620 лева /заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и ДТ в размер
на 20 лева/, за същите е представен списък и са налице доказателства за
реалната им направа.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град
София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И.К.Б. с ЕГН: **********, с адрес ***, представляван
от пълномощника си- адв. С.М. сумата от 1000
лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в следствие на повдигнатото му незаконно обвинение по
досъд. Производство № ****г. по описа на **** РУ при ОД на МВР-Пловдив, пр. пр.
№ ****/2020г. по описа на РП-Пловдив за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
както и сумата от 600 лева /шестотин лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, ведно
със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 10.10.2020г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И.К.Б. с ЕГН: **********, с адрес
***, представляван от пълномощника си- адв. С.М. сумата от общо 620 лева /шестотин и двадесет лева/,
представляваща направени по делото разноски, от които- заплатена ДТ в размер на
20 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
РЦ