№ 65143
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно
гражданско дело № 20241110123175 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ …/ …
07.05.2024г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
07.05.2024г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №23175 по описа за
2024г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
В съда е постъпило заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в полза на „***, срещу Т. К. Ш., за парични суми, произтичащи от договор за паричен
заем, в които се включва задължение за главница, неустойка по чл.7 от сключения договор
за неизпълнение в срок на задължението си и мораторна лихва. Претендират се сторени
съдебни разноски.
Заявлението се явява процесуално допустимо и частично неоснователно, на основнаие
разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, поради следните съображения:
На основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК противоречието на искането с добрите нрави
представлява основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно
Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС, т.3, неустойката се явява нищожна при
накърняване на добрите нрави, както и когато е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на
неустойката е конкретна, като съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с
добрите нрави, въз основа на критерии, изведени от съдебната практика на ВКС.
1
Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, в случаите
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това заповедният съд не издава заповед за изпълнение.
Съгласно легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че
всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от
неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.5 на същата норма, неравноправна
клауза е тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в
договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както
и всички останали клаузи на договора.
В процесния случай следва да се приеме, че искането на заявителя за заплащането на
суми за разходи за извънсъдебно събиране на задължението като неустойка за забава
противоречи както на изискванията на добрите нрави, така и на изискването за
равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Неустойката е обусловена
от степента на риска, който поема заемодателя. Така уговорените условия по кредитното
правоотношение водят до извод за неравностойност на насрещните задължения по договора.
Претенцията за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на задължението,
представлява прикрита неустоечна клауза. Същото следва да се приеме и за посочена от
заявителя сума като мораторна неустойка. При претенция за мораторна лихва мораторната
неустойка е допустима за вредите, които не са покрити от обезщетението за забава.
Търсенето заплащането и на двете от заемателя не може да се приеме за съответно на
обществените разбирания за равноправен характер на договорните клаузи с потребители и
излизащо извън присъщите функции на неустойката, уговорена в полза на заемодателя-
професионален търговец. Същият извод следва да се направи по отношение на неустойката
за непредоставяне в срок на договорно обезпечение. Тридневният срок за предоставяне на
лично обезпечение или на безусловна банкова гаранция и възникването на задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на
обществените разбиранията за нравственост и справедливост.
С оглед на горното искането за издаване на заповед за изпълнение се явява частично
основателно и заповед за изпълнение следва да се издаде единствено за останалите суми,
представляващи главница, договорна лихва и за съотв. част от обезщетение за забава.
Така мотивиран, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в полза на „***, срещу Т. К. Ш., ЕГН:**********, в частта за следните суми: сума от
869,56 лв., представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, сума от 207,20 лв.,
представляваща неустойка за забава, сума от 135 лв., представляваща разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането, както и за разликата над присъдената мораторна
лихва до пълно предявения й размер, като неоснователни.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
2
от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3