РЕШЕНИЕ
№ 8546
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110112478 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „С.В.“ АД, „ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, представлявано от В.Т., с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника М. К. Д., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, че същия дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1071,69 лева - главница, представляваща задължения за
предоставени ВиК услуги за периода от 08.01.2019 г. до 18.12.2019, за имот, находящ се в
/адрес/, отчитан с клиентски № **********, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
12.01.2022 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 64,26 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 08.02.2019 г. до 18.12.2019 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облгационно
правоотношение, възникнало на основание чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Съдържанието на облигационното правоотношение е установено в
Общите условия, одобрени от ДКЕВР. В тази връзка се поддържа, че правоотношението
между страните е възникнало с присъединяването на ответника към вдоснабдителната и
канализационната мрежа и с откриването на партида с абонатен номер.
В срока за отговора, ответникът ответника, чрез назначения по делото особен
представител адв. Ц. е депозирал такъв, който съдържа доводи за неоснователност на
предявените искове. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото
дружество, както и че ответника е използвал ВиК услугите на ищцовото дружество. В тази
насока се навежда, че липсват каквито и да е счетоводни документи за това.
На самостоятелно основание искът се оспорва и поради изтекла погасителна давност
на част от предявените вземания.
1
Иска се съдът да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника
направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не изпраща представител.
Ответника се представлява от назначения по делото особен представител адв. Ц.,
който поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 1355/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 1071,69 лева, представляваща потребена вода
от длъжника за периода от 08.01.2019 г. до 18.12.2019 г., за имот находящ се в /адрес/,
договорна сметка **********, клиентски № **********, ведно със законна лихва от
12.01.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 64,26 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 08.02.2019 г. до 18.12.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, подари което и с Разпореждане от 01.02.2024г. съдът е указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е представена справка от С.в. - С., за периода от 01.01.1998 г. до 10.08.2021
г., по партидата на ответника.
Ищеца е предствил заявление от ответника за промяна на титуляр на партида от
07.11.2019г.
Съгласно писмо от СО „Л.“, за периода от 08.01.2019г. до 31.10.2019г., данъчно
задължени за процесния имот са М. К. Д. – 5/6 ид.ч. и Н.К.Т.- 1/6 ид.ч. Според служебно
изготвена справка за родствени връзки ответника Н.К.Т. е нейн брат.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, с която се установява размера на начислените за процесния период
суми за ВиК услуги общо и по отделни компоненти.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
доставял и отвеждал вода от имота на ответника през исковия период, по количество и цени,
формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползван на водоснобдителни и канализационни
системи ползватели на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост, и те са длъжни, съгласно чл.40 от Наредбата, да заплащат цена за ВиК услугите
при условията и по реда, определени в общите условия и договорите. В настоящия случай
не се установи по безспорен начин, че ответника е собственик или носител на вещно право
на строеж или ползване върху имот в сграда – етажна собственост, поради което не може да
се ангажира отговорността му за плащане на сумите за доставена питейна вода.
С отговора на исковата молба е направено изрично възражение за наличието на
облигационно правоотношение между страните. С оглед на това ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи фактите, от които се пораждат
2
претендираните от него права, а именно наличието на право на собственост или ограничено
вещно право на ползване в патримониума на ответника през исковия период досежно
процесния имот. Единственото доказателство ангажирано от ищеца в тази връзка е справка
чрез отдалечен достъп по данни на физическо лице за вписванията в С.в. - С., която не
представлява документ, установяващ наличие на право на собственост. Действително по
делото са налице данни, че ответницата е била собственик на процесния имот, но същите са
противоречиви относно притежаваните идеални части. Съгласно постъпилото писмо от СО
„Л.“, за периода от 08.01.2019г. до 31.10.2019г., ответника е била данъчно задължена за
процесния имот за 5/6 ид.ч., а съгласно представената от ищеца справка от С.в. - С.,
процесния имот е прехвърлен чрез публичен търг на 24.10.2019г., като в справката е
посочено, че ответницата е била длъжник на 3/6 ид.ч.от имота. Предвид това по делото не
може да бъде установено по категоричен начин какви са били притежаваните от ответника
ид.ч. и иска остава недоказан по основание.
От друга страна, от събраните по делото доказателства, не се доказа и реално
доставяне на ВиК услуги в процесния период, нито обема на доставяните услуги, които
обстоятелства са в тежест на доказване от ищеца. По делото е прието заключение на
комплексна съдебно- техническа и съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което,
количествата изразходвана вода са определени „на база“. Съгласно справка на „С.в.“ АД,
представена на вещите лице, но не и по делото, потребеното и отчетено количество на
водоснабдителна услуга е 418,68 куб.м., като цената на същата е в размер на 1490,94 лв.
Незаплатената стойност за периода е в размер на 1135,95 лв.
По делото не са ангажирани никакви други доказателства, от които да се установява
при условията на пълно и главно доказване, какъв е размерът на реално предоставената на
ответника водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период. Съдът счита, че
от заключението на приетата по делото експертиза не се установява факта на реално
предоставяне на водоснабдителна услуга, доколкото същата е изработена само по данни на
ищеца - „С.в.“ АД, без по делото да са представени самите документи, изготвени във връзка
с отчитането на изразходваната вода в имота. Ето защо, експертизата няма доказателствена
стойност във връзка с установяване на факта на реална доставка на водоснабдителна услуги
в процесния имот.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявените иск за главница и обусловеният
от него иск за мораторна лихва за неоснователени и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „С.В.“ АД , „ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, представлявано от В.Т., за признаване за установено по отношение на
ответника М. К. Д., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, че последния дължи на ищеца сумата
от 1071,69 лева - главница, представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за
периода от 08.01.2019 г. до 18.12.2019, за имот, находящ се в /адрес/, отчитан с клиентски №
**********, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.01.2022 г. до окончателното
плащане на дължимото и сумата от 64,26 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 08.02.2019 г. до 18.12.2019 г., за които суми е издадена Заповед №2029/18.01.2022г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д. № 1355/2022 г. на СРС, 159
състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 1355/2022 г. по описа на СРС.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4