Р Е Ш Е Н И Е
№ 1795
гр.Перник, 08.12.2019
г.
РАЙОНЕН
СЪД - ПЕРНИК ХІ-ти състав, гражданско отделение в открито съдебно
заседание проведено осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при
участието на секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4699 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена
От
адв.Р.З. - пълномощник на Д.Р.П. - ЕГН:**********, съдебен адрес:г***, офис
13Б;
СРЕЩУ
„ЕОС МАТРИКС" - ЕрОД, гр.София - представлявано от Райна Иванова Миткова -
Тодорова, със седалище и адрес на управление:гр.София 1715, Р-н Витоша,
ж.к."Малинова долина", Рачо Петков - Казанджията № 4-6 сграда Матрекс
тауър ет. 6, ЕИК:*********;
С
искане за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че Д.Р.П.
- ЕГН:**********, съдебен адрес:г***, офис 13Б, не дължи на „ЕОС МАТРИКС"
- ЕООД, гр.София - представлявано от Райна Иванова Миткова - Тодорова, със
седалище и адрес на управление:гр.София 1715, Р-н Витоша, ж.к."Малинова
долина", Рачо Петков - Казанджията № 4-6 сграда Матрекс тауър ет. б,
ЕИК:*********, следните суми:
- Сумата от 11346.97 лв. представляваща
главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.03.2011 год.,
-
сумата от 1251,38 лв. договорна лихва представляваща печалба на дружеството за
периода от 07.02.2012 год. до 27.11.2012 год., сумата от 529,10 лв.
-
законна лихва за забава върху главницата за периода от 07.02.2012 год. до
27.11.2012 год.,
-
сумата от 60 лв. представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата от 11346.97 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 28.11.2012 год. до окончателно изплащане на
вземането,
както
и направените разноски в размер на 782.50 лева - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение,
Моли
за присъждане на направените разноски по делото.
Съдът
намира, че е сезиран с обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК
Ищецът твърди,
че на 29.07.2019 год., е получил покана за доброволно изпълнение по
изп.д.№701/2019 год. по описа на ЧСИ а.в. за дължими суми към ответника, който
бил правоприемник по договор за ЦЕСИЯ от 28.09.2018 год. на „ОТП Факторинг
България" ЕАД с ЕИК ********* по договор № 32287212 от 21.03.2011 год.
сключен с „Банка ДСК" ЕАД/, посочени в изпълнителен лист от 29.11.2012
год. - издаден по ч.гр.д. №8714/2012 год. по описа на ПРС, както следва:
Сумата от 11346.97 лв. - представляваща главница по
договор за кредит за текущо потребление от 21.03.2011 год., сумата от 1251,38
лв. - договорна лихва представляваща печалба на дружеството за периода от
07.02.2012 год. до 27.11.2012 год., сумата от 529,10 лв. - законна лихва за
забава върху главницата за периода от 07.02.2012 год. до 27.11.2012 год.,
сумата от 60 лв. представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата от 11346.97 лв., считано от датата на подаване на заявлението -
28.11.2012 год. до окончателно изплащане на вземането, както и направените
разноски в размер на 782.50 лева - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
При справка при ЧСИ а.в. с peг.№813 с район на
действие - Окръжен съд - Перник се установило, че били образувани две
изпълнителни дела, както следва:
При ЧСИ Елена Добренов изпълнителното дело срещу
доверителят ми е било образувано под №80/2013 год. по описа на ЧСИ Е.Д., като
от 17.06.2013 год. не били извършвани никакви действия по него, т.е. делото
било прекратено, по право след изтичане на две години и още повече само
образуването на изп.дело не било действие на принудително изпълнение, поради
което давността не е била прекъсвана от 17.06.2013год.
На 16.05.2019 год. ответникът взел оригиналният изпълнителен лист от
29.11.2012 год. - издаден по ч.г.д. №8714/2012 год. по описа на ПРС и образувал ново изпълнително дело под №701/2019
год. по описа на ЧСИ а.в., по което ищецът ми е получил ПДИ на 29.07.2019 год.
От посоченото било видно, че от датата на последното
действие по изп.д.№80/2013 по описа на ЧСИ Е.Д. 17.06.2013 год.
до 22.07.2019 год. - датата на принудително действие /два бр.съобщение за запор
на банковите сметки на ищеца / по ново образувано изп.дело №701/2019 год. по
описа на ЧСИ а.в., били минали повече от пет години., т.е. сумите били погасени
по давност на основание чл.120, вр.чл.110, вр.чл.111,б."в", вр.чл.119
от ЗЗД главница, лихви и разноски
Посоченото обосновавало правният му интерес от
предявява не настоящия иск.
Ответникът, в
законноустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по
установените в ГПК способи е депозирал отговор,
в който заявява, че оспорват предявения иск като неоснователен тъй като,
твърдението че процесното задължение е погасено по
давност на основание чл. 110 от ЗЗД било неоснователно, защото не било
съобразени с фактическата обстановка и не корелирало с данните по изпълнително
дело № 80/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д., peг. №751 и район на действие ОС Перник
и с изпълнително дело № 701/2019 г. по описа на ЧСИ А.В., peг. №813 и район на
действие ОС Перник. В настоящия случай приложение следвало да намери общият
петгодишен давностен срок.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез
процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло исковата претенция и
бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
в открито съдебно заседание редовно призован, не се явява не изпраща процесуален
представител, не изразява становище по съществото на спора. В отговора на
исковата молба е заявил, в случай че бъде уважена исковата молба прави
възражение за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение., като се иска и
присъждане на направените разноски в хода на производството.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и прецени
приложимото право, за да се произнесе взе предвид следното
С предявяването на иска по чл.439 ГПК
длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя
предмет е отрицателен установителен и има за цел да отрече съществуването на
изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил
факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било
доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
В
производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК
длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото
на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането
си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от
кредитора иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение
влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз
основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното
основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по
чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по
иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на
стабилитет на заповедта за изпълнение.
В случая, издадената заповед за изпълнение
на парично задължение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от 29.11.2012г.
по ч.гр.д. № 8714 по описа за 2012 г. на ПРС,
се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това
искът по чл.439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след
стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на
принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които
са били известни на ищеца и които е могъл да посочи в срока за възражение по
чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
Наведеното от ищеца основание за
недължимост на процесните суми е тяхното погасяване по давност. Предвид
изяснения характер на производството по иска с правно основание чл.439 ГПК като
такъв по оспорване на изпълнението, няма пречка, чрез предявяването му ищецът –
длъжник да се позове на изтекла погасителна давност. Както правилно изтъква
ответникът в писмения отговор, погасеното по давност вземане се трансформира в
естествено право, т.е. вземането продължава да съществува, но не би могло да
бъде принудително удовлетворено. Ето затова, ищецът има правен интерес,
позовавайки се на изтекла погасителна давност, да отрече изпълняемото право и
да осуети принудителното изпълнение. Поради това и направеното възражение от
ответника за недопустимост на иска е неоснователно.
Страните не спорят, че процесните вземания,
установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на
парично задължение, представляват дължими суми по договор за кредит текущо
потребление от 19.12.2007 г., както следва: 11 346.97 лв. – главница, 1 251.38 лв. – обезщетение за забава за
периода от 07.02.2012 г. до 27.11.2012 г., сумата от 60.00 лв. – заемни такси,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.11.2012
г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 268.75 лв. –
разноски по делото за държавна такса, както и сумата от 513.75 лв. - за
процесуално представителство.
Поради което спорния по делото въпрос е дали вземането за главница, обезщетение за забава и за разноски е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД в случаите, когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност винаги е петгодишен. Изпълнителният лист издаден въз основа на влязъл в сила съдебен акт се ползва, както с изпълнителна сила, така и със силата на пресъдено нещо, поради което с молбата за издаване на изпълнителен лист се прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „б” ГПК и съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД и ППВС № 3/1980г. от уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист т.е. издаването на изпълнителния лист, което касателно настоящия случай е на 29.11.2012г., от което дата е започнала да тече нова петгодишна давност, независимо, че са били образувани две изпълнителни дела изпълнително дело № 80/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д., peг. №751 и район на действие ОС Перник и с изпълнително дело № 701/2019 г. по описа на ЧСИ А.В., peг. №813 и район на действие ОС Перник и по двете изпълнителния титул е с една и същата дата.
Понастоящем в заповедното производство
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален
съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е
спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в
сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа
на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с
които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за
възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и
чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно задължителната за
настоящата инстанция практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е наложила, че по
отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното
основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда
на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна
давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна
давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е
влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е
давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. Наред
с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214
от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е
посочено, че: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г.
о., ГК).
Предвид изложено следва да се приеме, че понастоящем
в заповедното производство, тъй като издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК, правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в
сила съдебно решение. Същата има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се
снабди до изтичането на срока за възражение.
По тези съображения настоящия съдебен
състав приема, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и давностния срок за погасяване на
вземането, предмет на това производство е „дългия“ петгодишен.
По
въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, с постановено ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.10 от ТР е
дадено разрешение на поставения въпрос, като е направено разграничение между
изпълнителния и исковия процес и последиците от подаването на исковата молба и
молбата за образуване на изпълнително дело. Доколкото изпълнителното
производство се характеризира със своята динамичност и в някои случаи и
по-дълга продължителност, както и като се вземат предвид последиците на всяко
едно от производствата, от значение за прекъсването на давността в
изпълнителния процес е не моментът на образуването на изпълнителното дело, а
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл.116, б.
„в“ ЗЗД). Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е
прекъсната давността е конкретна във всеки случай с оглед активността на
кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни
действия.
В настоящия случай за прекъсването на
давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години,
за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е
погасено поради давност.
Видно от развитието на т.нар.първо
изпълнително дело, не се е стигнало до извършване на изпълнителни действия в
рамките на определен изпълнителен способ. В Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съда, са разграничени действията, прекъсващи
давността, от тези, с които същата не се прекъсва. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Изпълнителните действия,
прекъсващи давността са насочване на изпълнението чрез налагане на запори или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. На тази база изпълнително
действие по смисъла на чл.116,б.в от ЗЗД е наложения запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца на 22.07.2019г., по
т.нар.второ изпълнително дело, образувано на 16.05.2019 г. след
прекратяване на първото изпълнително дело и въз основа на един и същи
изпълнителен лист по двете дела. Вземанията, за които не е предвиден друг срок, се погасяват с изтичането на
пет-годишна давност съгласно чл.110 от ЗЗД. Така, считано от 29.11.2012 г.
петгодишният давностен срок е изтекъл на 29.11.2017 г. Това е преди първото
предприето действие за принудително
изпълнение, което води до извод, че процесните вземания са погасени по давност.
Ето
защо и след преценка на релевантните по делото факти и обстоятелства, следва да
се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист от 29.11.2012г.,
поради погасяването им по давност, е
основателен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направени разноски
по делото. Видно от представените по делото доказателства посочени и списък по
чл. 80 от ГПК ищеца е направил разноски
в размер на 1 500.00 лв., платено възнаградения за един адвокат виж дог.
за правна защита и съдействие от 02.08.2019г. / л.8/, както и платена държавна
такса в размер на 558.80/л.7/лв. други разноски в размер на 48.00 лв. съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК от процесуалния представител на ищеца, с
оглед представените доказателства от 17.10.2019г. / л.32/ и 15.10.2019г./л.33/.
По отношение на възражението за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение настоящият състав на състав счита, че
така направеното възражение на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно, като в случая се държи сметка, че единствените
извършени от пълномощника на ищеца действия по настоящето производство са
подаване на исковата молба и явяване в едно съдебно заседание/, както и че са
предявени искове с материален интерес над
10 000 лв. и като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения намира, че
възнаграждението следва да бъде намалено до размера на 1000,00 лева., предвид
уважаването на иска.
Предвид изложеното съдът счита,
че направените от ищеца разноски в настоящото производство са действително
извършени и следва да бъдат присъдени в негова полза в общ размер на 1 606.80
лв.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 124 във вр с чл. 439 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
за установено в отношенията между
страните по делото, че Д.Р.П. - ЕГН:**********, съдебен адрес:г***, офис 13Б, НЕ
ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС" - ЕООД, гр.София - представлявано от Райна
Иванова Миткова - Тодорова, със седалище и адрес на управление:гр.София 1715,
Р-н Витоша, ж.к."Малинова долина", Рачо Петков - Казанджията № 4-6
сграда Матрекс тауър ет.6, ЕИК:*********, следните суми: 11 346.97 лв. / единадесет
хиляди триста четиридесет и шест лева и 97 ст. / представляваща главница по
договор за кредит за текущо потребление от 21.03.2011 год.; 1 251,38 лв.
/ хиляда двеста петдесет и един лева и 38ст./ договорна лихва представляваща
печалба на дружеството за периода от 07.02.2012 год. до 27.11.2012 год.; сумата
от 529,10 лв. / петстотин двадесет и
девет лева и 10ст./; законна лихва за забава върху главницата за периода от
07.02.2012 год. до 27.11.2012 год.; сумата от 60.00 лв. / шестдесет
лева / представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата от 11 346.97 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 28.11.2012
год. до окончателно изплащане на вземането, както и направените разноски в
размер на 782.50 лв. / седемстотин осемдесет и два лева и 50ст./ -
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС" - ЕООД, гр.София - представлявано
от Райна Иванова Миткова - Тодорова, със седалище и адрес на
управление:гр.София 1715, Р-н Витоша, ж.к."Малинова долина", Рачо
Петков - Казанджията № 4-6 сграда Матрекс тауър ет.6, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Р.П. - ЕГН:**********, съдебен адрес:г***, офис 13Б сумата от 1 606.80лв. / хиляда шестстотин и шест лева
и 80ст. / направени съдебно деловодни разноски в настоящото производство..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: