Присъда по дело №284/2018 на Районен съд - Айтос

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 2 от 06.02.2019 година

По НОХД № 284/2018 година

 

Районна прокуратура - А. е внесла обвинителен акт срещу С.Н.Х. – роден на *** ***, българин български гражданин, постоянен адрес ****** образование – неграмотен, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, предл.1-во от НК, вр. чл.130, ал.2 от НК, затова че на 21.08.2017 година, около 19.00 часа в село Р., обл.Б. в непосредствена близост до отдел 424а /от горския фонд/, находящ се в местността „***“, нанесъл удар с дървен прът в областта на гърба на Ш.А. *** в качеството му на длъжностно лице- *** в Държавно горско стопанство – А. при изпълнение на службата му в резултат на което му причинил лека телесна повреда изразяваща се в болка.

За престъпление по чл.270, ал.1 НК, затова че на 21.08.2017 година, около 19:00 часа в село Р., обл.Б. непосредствена близост до отдел 424а /от горския фонд/, находящ се в местността „***“ в условията на съвкупност с предходното деяние по т.1, противозаконно пречил на орган на властта, а именно на служителите от Държавно горско стопанство – А. – Ш.А.Ш. на длъжност ***, Ю.Я.Ю. на длъжност ***, Н.А.О. на длъжност ***, Ф.Ф.А. на длъжност *** и А.Н.Х. на длъжност *** да изпълняват задълженията произтичащи от чл.273, ал.1 от Закона за горите /Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите – предмет на нарушението, се отнемат в полза на Държавата независимо от това чия собственост са освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им/ и предприел действия с цел бягство и укриване на каруцата с конски впряг.

Представителят на РП – А. поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е повдигнато, като счита, фактическата обстановка по делото е изяснена и е налице деятелността на подсъдимия, описана в обвинителния акт. От правна страна прокурорът счита, че С.Н.Х. е осъществил и субективна страна състава на престъпление по чл.131ал.1 т.1 предл.1-во от НК вр.чл.130 ал.2 от НК и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание Лишаване от свобода за срок от четири месеца и за престъплението по чл.270 ал.1 от НК предлага наказание Лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на осн.чл.23 ал.1 от НК му бъде наложено най-тежкото измежду наложените наказания а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на осн.чл.66 ал.1 от НК бъде отложено при изпитателен срок от три години.

Защитникът на подсъдимия счита, че при наличие на доказателствен материал не би могло да се приеме за несъмнено подсъдимия да е осъществил деянието и да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Според адв.В. подсъдимия не е възпрепятствал горските служители да изпълнят задълженията си по служба. Поради това моли за постановяване на оправдателна присъда по тези две обвинения.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна.

Подсъдимия С.Н.Х. – роден на *** ***, българин български гражданин, постоянен адрес ****** образование – неграмотен, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

На 21.08.2017 година, около 19.00 часа служители на Държавно горско стопанство – град А. –свид. Ш.А.Ш. на длъжност ***, Ю.Я.Ю. на длъжност ***, Н.А.О. на длъжност ***, Ф.Ф.А. на длъжност *** и А.Н.Х. на длъжност ***, осъществявали задълженията си по служба, в отдел № 424А, намиращ се в землището на село Р., област Б. в местността «***». Докато се намирали във въпросния участък, свид. Видели и спрели за проверка лице с конска каруца, което превозвало дървесина без КГМ. Въпросното лице (по-късно установено като свид.Н.Х.) не представило документи за самоличност, но казало, че ще изпрати внука си , който бил с него в каруцата да донесе л.к. Детето тръгнало пеш към селото, което се намирало в близост, а в това време от ромката махала, започнали да се трупат хора, които дошли да гледат проверката. Струпали се 20-30 роми и свид.Ю. *** за съдействие , като помолил на място да бъдат изпратени полицейски служители, които да контролират тълпата, защото присъствието им  пречело на проверката. На място били изпратени дежурните служители на Районно управление –Р.- свид.Т.Р.К. и П.К.Д..

Служителите на горското стопанство започнали да разясняват на нарушителя Н.Р., че ще му бъдат съставени актове за незаконно придобита и превозвана дървесина, като освен това коня и каруцата ще бъдат отнети, каквато е обичайната процедура в подобни случаи. Поради насъбралите се наблюдатели свидетеля Ю. разпоредил на горския надзирател Ш.Ш. да измести  задържаната каруца с коня далеч от тълпата.

През това време внука на свид.Н.Р. се прибрал в дома си (където в този момент се намирал подсъдимия ) и казал , че му трябва л.к. на дядо му, защото служителите на горското са го спрели и искат да му пишат АУАН. Казал също така, че служителите на ДГС ще вземат каруцата и коня. Като чул това подсъдимият се качил на намиращия се в двора велосипед и бързо се отправил към мястото на проверката с намерение да каже, че каруцата и коня са негови , а не на баща му. Пристигайки на място подс.видял как каруцата, управлявана от пострадалия Ш., се отдалечава от мястото на проверката. Подсъдимият захвърлил на земята велосипеда и тичайки се отправил след каруцата и пострадалия. Гонейки каруцата подс.Р. започнал да вика, че каруцата и коня са негови и трябва да му бъдат върнати. Свид. Ш. отговорил , че е *** и изпълнява указания на своя началник, като изпратил подс. при свид.Ю. да му обясни на какво основание задържа каруцата и коня. В този момент пострадалия спрял движението на каруцата и слязъл от нея. Подсъдимият вместо да се отправи към мястото на проверката използвал, че пострадалия е обърнат с гръб към него докато слиза от каруцата, извадил от нея дървен кол и му нанесъл удар по гърба, в следствие на което го съборил на земята. Подсъдимия веднага хванал юздите на коня и се качил на каруцата, като се отправил в неизвестна посока.

Дори на следващия ден служители на РУ–Р. не успели да открият подс. в дома му. От родителите му разбрали, че предния ден е продал каруцата и коня и късно вечерта е заминал за Гърция.

 Горната фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, както и от гласните и писмени такива събрани в хода на съдебното следствие: показанията на свидетелите Ш.А.Ш., Ю.Я.Ю., Н.А.О., Ф.Ф.А. , А.Н.Х., Т.Р.К. и П.К.Д. . Извършвайки анализ на доказателствата, съдът отчете, че свидетелските показания на свид. Ш.А.Ш., Ю.Я.Ю., Н.А.О., Ф.Ф.А. , А.Н.Х., Т.Р.К. и П.К.Д. са обективни, непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си и с останалите писмени доказателства. В този смисъл съдът изцяло ги кредитира. Посочените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие са изцяло кореспондиращи, между тях противоречия не се констатираха и по обективната си същност същите се явяват подкрепящи обвинителната теза. Безпротиворечивостта на изброените по-горе доказателства, както тяхната логичност, правдивост и систематизираността им дават основание на съда, да приеме същите за достоверни и ги кредитира изцяло. Въз основа на тях и се формираха фактически и правни изводи, относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване.

Що се отнася до показанията на свид.Н.Х.Р., Х.Х.Р. и З. Р. съдът прецени да не ги кредитира с доверие в едната им част. На първо място съдът отчете факта на близката родствена връзка на свид. Н.Р. и З. Р. с подсъдимия (те са негови родители), което обективно обяснява факта, че и двамата отричат да са видели изпълнителното деяние по чл.131 НК. В това отношение техните показания са в противореничие с останалите свидетелски показания и експертиза по делото. В едната си част обаче показанията на тази група свидетели кореспондира с останалия събран и проверен доказателствен материал и това е в частта относно изпълнителното деяние по чл.270 НК. В тази част и двамата свид. Н.Р. и З. Р. не отричат, че на процесната дата Н.Р. е извършил нарушение по ЗГ, както и че подс. е бил наясно с този факт. И тримата свидетели на защитата в показанията си не отричат факта, че подс. се е качил на каруцата и се е отправил в неизвестна посока без да има позволение на водещия проверката- свид.Ю..

Съдът кредитира изцяло и заключението на назначена и изготвена «Съдебно медицинска» експертиза с № 105/2018 година на Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ Б., в заключението на която ВЛ е дало становище, в което е посочило, че по данни в наличната медицинска документация, издадена на името на длъжностното лице, служителя на ДГС А. Ш.Ш. е констатирано наличие на «….спонтанна палпаторна болка по  задната и горна повърхност на дясно рамо, без видими травматични увреждания…..». съгласно отговорите на ВЛ депозирани в о.с.з констатираните увреждания могат д абъдат получени по начин описан от пострадалия, именно при удар с прът в областта на гърба при което е възможно при удар през дрехите да се причинят болка, без да останат видими травматични увреждания. Според заключението на ВЛ в конкретния случай е причинена  болка.

Що се отнася до обясненията на подсъдимия съдът следва да отбележи,че същите имат двойнствена природа, както на доказателствено средство, така и на средство за защита и в този смисъл следва внимателно да се прецени съответствието им с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът след съпоставка на защитната теза на подсъдимия с показанията на свидетелите, счита, че същата не се потвърждава от доказателствената съвкупност по делото. В обясненията си подс.твърди, че е бил наясно с длъжността на свид.Ю. и Ш., но счита техните действия за незаконни, т.к. не са му дали никакъв документ за отнемането на коня и каруцата и твърди,че това му дава пълно право да си вземе каруцата и да си тръгне с нея. В обясненията си подс. отрича да е нанасял удар на пострадалия с дървен кол в гърба, която защитна теза е в противоречие с показанията на свид. Ш.А.Ш., Ю.Я.Ю., Н.А.О., Ф.Ф.А. , А.Н.Х., както и със заключението на ВЛ.

При така изяснената фактическа обстановка  и въз основа на обсъдените доказателства се налага извода, че  от обективна и субективна страна с действията си подсъдимият С.Х. е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, предл.1-во, вр. чл.130, ал.2 от НК, а именно: На 21.08.2017 година, около 19.00 часа в село Р., обл.Б. в непосредствена близост до отдел 424а /от горския фонд/, находящ се в местността „***“, нанесъл удар с дървен прът в областта на гърба на Ш.А. *** в качеството му на длъжностно лице- *** в Държавно горско стопанство – А. при изпълнение на службата му в резултат на което му причинил лека телесна повреда изразяваща се в болка.

За съставомерността на деянието чл.131, ал.1, т.1, предл.1-во, вр. чл.130, ал.2 от НК НК, законът изисква деецът с виновното си противоправно поведение да е причинил на пострадалия телесна повреда изразяваща се в болка. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице- НК не поставя специални изисквания към субекта, стига да е пълнолетен и вменяем. От обективна страна деянието безспорно може да бъде осъществено само чрез действие, като законът изисква като пряка и непосредствена последица от това действие да е възникнал противоправният резултат- болки. Съдебната практика допуска също така деянието да е породило поредица от причинно –следствени връзки, резултат от които също да е посоченото нараняване, в които случай деянието също ще бъде съставомерно.

 Съгласно т.15 от Постановление № 3/27.09.1979 на Пленума на ВС “ Съдържанието на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото. По своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката. Не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия. При това увреждане може и да има обективни следи.“

От субективна страна престъплението по чл.131, ал.1, т.1, вр.чл.130, ал.2 НК може да бъде извършено само умишлено. Съгласно Постановление № 2/ 16.12.1957г на Пленума на ВС за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от които се посяга на жертвата с оръжие и други обстоятелства.

В настоящия случай, безспорно установено по делото е, че подсъдимият е използвал срещу пострадалия Ш. дървен кол, който с оглед дължината и дебелината - около 1,5 метра дължина, е средство годно да причини лека телесна повреда от посочения тип. Подсъдимият нанесъл един единствен удар по гърба на пострадали, който е бил достатъчно силен, за да събори на земята физически здрав млад мъж като пострадалия. Близкото разстояние, от което е нанесен ударът  /в непосредствена близост с тялото на пострадалия/, както и фактът, че ударът е нанесен в гръб са показателни за умисъла на подсъдимия Х..

От друга страна налице е и специалният квалифициращ признак от обективна страна на деянието, а именно леката телесна повреда е причинена от подс. на „длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения“ предвид на факта, че пострадалият е бил на работа, в характерно работно облекло, и е изпълнявал длъжностните си задължения съобразно трудова характеристика на длъжността, която заемал. На място освен пострадалия са присъствали още няколко служители на ДГС , които подс.потвърди, че познава по имена и е запознат със служебното им качество, а също така е имало два служебни автомобила на ДГС , както и полицейски служители, което е било достатъчна индикация за подс.да съобрази, че пострадалия действа при изпълнение на служебните си задължения. Според основните задължения, включени в длъжностната му характеристика, свид. Ш. е следвало да пази поверения му участък от адм. нарушения по ЗГ, ППЗГ, ЗЛОПД, ППЗЛОД, ЗАР и ЗОС. Да проверява всички документи за сеч, извоз, лов, риболов, странични ползвания, паша и др. ползвания от горите. Да проверява превозните средства, които превозват дървен материал, дивеч, риба и други горски продукти и документите към тях. Да съставя актове за констатираните нарушения (съгласно трудов договор и дл.характеристика, прил.л.48-50 ДП.)

Съдът, преценявайки всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност намира, че съдържанието на умисъла на подсъдимия Х. е да причини лека телесна повреда на пострадалия горския надзирател , тъй като е съзнавал възможността със средството, с което действа, начина и интензивността на нанасяните удари, органите към които са били  насочени, като е желал настъпването на тази последица.Съставомерният резултат - увреждания на организма, изразяващо се в болки са настъпили именно като резултат от ударите нанесени на пострадалия от подсъдимия и между двете има пряка причинно -следствена връзка. Изложеното съждение се потвърждава и от заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза на вещото лице д-р П. . От субективна страна при вземане на решението за извършване на престъплението и при неговото изпълнение подс. е бил наясно с особеното качество на пострадалия- ***, както и че същия действа при изпълнение на служебните си задължения.

При тези данни по делото и с оглед на така установените съзнателни и целенасочени действия на подсъдимия Х., насочени срещу здравето на пострадалия, съдът в настоящия си състав приема за несъмнено доказано, че подс. от обективна и субективна страна е осъществил престъплението, за което е предаден  на съд, по чл. 131, ал. 1, т.1, предл.1-во от НК, вр. чл.130, ал.2, като не се събраха надлежни доказателства в обратна насока, разколебаващи тези изводи на съда.

 

При съвкупността на обсъдените доказателства се налага извода, че  от обективна и субективна страна с действията си подсъдимият С.Х. е осъществил състава на престъпление по . чл.270, ал.1 от НК, а именно: На 21.08.2017 година, около 19:00 часа в село Р., обл.Б. непосредствена близост до отдел 424а /от горския фонд/, находящ се в местността „***“ в условията на съвкупност с предходното деяние по т.1, противозаконно пречил на орган на властта, а именно на служителите от Държавно горско стопанство – А. – Ш.А.Ш. на длъжност ***, Ю.Я.Ю. на длъжност ***, Н.А.О. на длъжност ***, Ф.Ф.А. на длъжност *** и А.Н.Х. на длъжност *** да изпълняват задълженията произтичащи от чл.273, ал.1 от Закона за горите /Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите – предмет на нарушението, се отнемат в полза на Държавата независимо от това чия собственост са освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им/ и предприел действия с цел бягство и укриване на каруцата с конски впряг.

От показанията на изброените по-горе свидетели Ш.Ш., Ю.Ю., Н.О., Ф.А. , А.Х.  съдът установи, че бащата на подсъдимият (свид.Н.Р.) е управлявал каруца, че тя била натоварена с дърва, които не били маркирани с контролна горска марка и за тях свид.Р. не разполагал с превозен билет. От същите показания съдът прие за установена деятелността на подсъдимия по отвеждане на коня и каруцата от  мястото на проверката, чрез подкарване на конската каруца в неивестна посока. Това е станало веднага, след като подсъдимия се е информирал от събралата се на място тълпа , че каруцата и коня ще бъдат отнети. Въпреки, че не е бил обект на проверката, самоличността на подсъдимия този момент е била несъмнена за свидетелите, които като живущи от едно село го познавали лично. Всеки един от тях го назовава по име и разпознава в съдебната зала като извършител на престъплението.

От показанията на свидетелите и съставените актове се установява и последващата дейност по съставяне на актове за установяване на административно нарушение и липсата на иззети предмети и средства на нарушението.

От приобщените по делото трудов договор и длъжностни характеристики се установя, че към инкриминираната дата свидетеля Ш. е работел в Държавно горско стопанство -А. на длъжността „***” и че разполагат с правомощия да проверяват превозните средства, които превозват дървен материал, да задържат вещи, предмет на нарушение и послужили за извършване на нарушение.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното:

Подсъдимият С.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК, тъй като на 21.08.2017 година, около 19:00 часа в село Р., обл.Б. непосредствена близост до отдел 424а /от горския фонд/, находящ се в местността „***“ противозаконно попречил на орган на властта, а именно на служителите от Държавно горско стопанство – А. – Ш.А.Ш. на длъжност ***, Ю.Я.Ю. на длъжност ***, Н.А.О. на длъжност ***, Ф.Ф.А. на длъжност *** и А.Н.Х. на длъжност *** да изпълняват задълженията произтичащи от чл.273, ал.1 от Закона за горите , като въпреки забраната им отвел в неизвестна посока задържаният кон и каруца, които следвало да бъдат отнети в полза на държавата.

 

Подсъдимият е извършил действие, чиито обективни характеристики покриват съставомерния признак „противозаконно пречи”. При извършената проверка се установило, че превозваните в каруцата дърва не са били маркирани с контролна горска марка и за тях свид.Р. не разполагал с превозен билет, което за проверяващите било достатъчно да приемат наличие на извършено нарушение и да предприемат действия по неговото установяване, вкл. по задържане на вещите предмет и средство на нарушението - конската каруца и натоварената в нея дървесината. Подсъдимият напуснал мястото на проверката, чрез подкарване на конската каруца, натоварена с дървесината, веднага след като разбрал законовата последица от проверката - съставяне актове за установяване на административно нарушение и задържане на вещи. Очевидно и несъмнено тази негова активност е попречила на служителите да изпълнят задълженията си по задържане на вещите, от които част са предмет, а други, средство на установеното административно нарушение.

Налице е и другият признак от обективна страна - „орган на власт” по смисъла на чл. 93, т. 2 НК, доколкото като *** към Държавно горско стопанство А. пострадалия Ш. е натоварен с функции по опазване на горските територии и в изпълнение на тези функции има правомощие да установяват нарушения и да задържат вещите - предмет на нарушения, както и вещите, които са послужили за тяхното извършване (чл. 190, ал. 2, т. 10 от Закона за горите).

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при наличие на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е напускане мястото на проверката, въпреки настояване на проверяващите служители, съзнавал е, че с това напускане, пречи на проверяващите служители да задържат конската каруца и натоварената в нея дървесина и е искал да осуети извършването на такова задържане.

По изложените съображения съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.

 

 

Относно наказанието:

Съдът прие, че особеностите на случая очертават не малка степен на обществена опасност на извършеното, което редом с недобрите данни за личността на дееца –незачитането на установения от закона ред, целенасоченото демонстриране на неуважение  към органите на властта, изявената арогантност към същите – не само към конкретния служител, мотивираха съда да наложи на подс. за извършеното престъпление по чл.270, ал.1 НК наказанието лишаване от свобода за срок шест месеца, което на осн.чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

За извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предл.1-во НК, съдът като прецени характеристичните данни на подсъдимия и липсата на предходни осъждания , счете за справедливо наказание ЛОС за срок от 4 месеца.

След определяне на наказанието съда приложи императивната разпоредба на чл.23 НК и измежду така определените наказание наложи по-тежкото – ЛОС за срок от 6 месеца, което отложи по реда на чл.66 НК за срок от 3 години.

 

Относно разноските:

Предвид признаването на подсъдимия за виновен по обвинението за причинена на горския служител лека телесна повреда и съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3, същият бе осъден да заплати направените в разноски за съдебно медицинска експертиза и изслушването на вещото лице в размер на 70.38 лева.

 

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: