Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. О.СЪД, НО,
въззивен състав, в
публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.
ЧЛЕНОВЕ:1. Н. Н.
2. мл.с.Б. Г.
при участието на секретаря В. Д. и прокурора Й. П., разгледа докладваното
от младши съдия Г. в.н.о.х.д. № 622
по описа за 2019год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.
318 и сл. вр. чл. 313 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия И.И.Б. срещу
присъдата, постановена по н.о.х.д. № 253/2018 г. по описа Районен съд – Е.П..
С атакуваната присъда
подсъдимият И.И.Б. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1 от НК, за това, че
на 15.06.2018 г., около 14 часа, 20 мин., в района на 14-и километър от
автомагистрала „Х.с“ в посока от гр. С. към гр. В., се заканил с убийство на Я.Р.Б.,
като насочил към него огнестрелно оръжие – боен пистолет марка „Б.“, модел
„Рх4“, калибър 9х19, сериен номер: PZ2018С и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му у Б..
Подсъдимият И.И.Б. е
признат за виновен и по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 15.06.2018 г., около
14 часа, 20 мин., в района на 14-и километър от автомагистрала „Хемус“ в посока
от гр. С. към гр. В.а, се заканил с убийство на Г. П.в Б., като насочил към
него огнестрелно оръжие – боен пистолет марка „Б.“, модел „Рх4“, калибър 9х19,
сериен номер: PZ2018С и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му у Б..
На подсъдимия е определено
наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 (една) година, за всяко едно от деянията. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание от една година лишаване
от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3 (три) години.
Постановената присъда е
обжалвана в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК от подсъдимия, в частта, с която е
признат за виновен за извършените престъпления по чл. чл. 144, ал. 3, пр. 1,
вр. с ал. 1 от НК. Наведени са оплаквания, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. Постановена е в нарушение на материалния и
процесуалния закон, че определеното наказание е явно несправедливо. Иска се да
бъде отменена обжалваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане
от първоинстанционния съд или алтернативно постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъде оправдан. Излагат се подробни доводи, че е нарушено
правото на подсъдимия на справедлив съдебен процес поради предубеденост на
председателя на съдебния състав. Жалбоподателят счита, че РС-Е. П. не е бил
компетентен да разгледа делото, че е нарушена местната подсъдност,
регламентирана в НПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отговорил в
мотивите към присъдата си на всички направени възражения от двамата защитници
на подсъдимия, което се приравнява на липса на мотиви. На следващо място са
изложени доводи, че съдът е анализирал доказателствата превратно, позовал се е
на „житейската логика“. Твърди, че е заменена липсата на доказателства, които
подкрепят обвинителната теза, с предположения. Счита, че не е ясна волята на
съда и че постановената присъдата е необоснована. Излагат доводи, че наложеното
наказание е явно несправедливо.
С определение от
01.07.2019 г., първоинстанционният съд, в закрито съдебно заседание по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, е постановил отнемане в полза на държавата на
приобщените по делото веществени доказателства, както следва: огнестрелно
оръжие – боен пистолет марка „Б.“, модел „Рх4“, калибър 9х19мм., сериен номер:
PZ2018С, ведно с един брой пълнител, девет броя патрони 9х19, два броя гилзи
калибър 9х19 и два броя проектили 9х19мм., намиращи се на съхранение в ОД на
МВР – С. област.
Срещу постановеното
определение е подадена от подсъдимия частна жалба с вх. № 1057/15.08.2019 г., в
която са изложени доводи, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен.
Подсъдимият счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение като служебно е инициирал производство по редна на чл. 306, ал. 1, т.
4 от НПК, вр. с чл. 53 от НК и се е произнесъл в закрито съдебно заседание.
Релевира доводи, че е нарушен материалният закон.
В срока по чл. 322 от НПК
адв. М.-САК, повереник на частния тъжител, е подал писмено възражение срещу
жалбата с вх. № 1057/15.08.2019 г.
В съдебно заседание пред
въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-С. пледира за потвърждаване
на първоинстанционната присъда. Счита, че обжалваният съдебен акт не страда от
изложените във въззивната жалба пороци.
Частният обвинител и
повереникът му, редовно уведомени, не се явяват пред въззивния съд.
Защитникът на подсъдимия И.И.Б.
– адв. Т. - САК поддържа жалбата с доводите, изложени в нея. Твърди, че
председателят на съдебния състав в първоинстанционното производство е бил
предубеден, което твърдение аргументира с недопускането на множество въпроси на
защитата към свидетелите. Възразява срещу анализа на доказателствата и
кредитирането на показанията на частния обвинител. Прави искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно,
за оправдаването на подсъдимия или за намаляване размера на наложеното му
наказание.
Вторият защитник на
подсъдимия – адв. Д. поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
"фаворизиране" на едни доказателствени източници за сметка на други,
в следствие от което се е достигнало до постановяване на незаконосъобразен
съдебен акт.
Подсъдимият в последната
си дума моли да бъде оправдан.
С. о.съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания
за нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото доказателства, обсъдени задълбочено и изчерпателно в
мотивите на обжалваната присъда, които се споделят от въззивния съд.
От фактическа страна:
Подсъдимият И.И.Б.
е роден на *** г. в гр. Л., българин, български гражданин, женен, със средно
образование, безработен, неосъждан, ЕГН: **********. Към датата на
инкриминираните деяния, подсъдимият е притежавал разрешение за носене, употреба
и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие - боен пистолет марка „Б.“, модел „Рх4“, калибър
9х19, сериен номер: PZ2018С, валидно до 24.03.2021 г.
На
15.06.2018 г., следобед, подсъдимият заедно със свидетеля И. Николаев Павлов
пътували по автомагистрала
„Х.с“ в посока от гр. С. към гр. В. с лек автомобил марка „М.“ с рег. №
ЕН.КМ. Автомобилът бил управляван от свидетеля И. П., а подсъдимият се возел на
предната дясна седалка.
В
същото време по автомагистрала
„Х.“ в посока от гр. С. към гр. В. с лек автомобил марка „Ш.“ с рег. №
ВТ.КВ, пътували частният обвинител Я.Р.Б. и свидетелят Г. П. Б.. Автомобилът
бил управляван от частния обвинител, а свидетелят Б. пътувал на предна дясна
седалка.
Около
14 часа и 20 мин, двата автомобила се намирали в района на 14-и километър от
автомагистрала „Х..с“. Частният обвинител се движел в лявата, (скоростна)
лента, тъй като извършвал изпреварване, когато забелязал в огледалото за
обратно виждане, че зад него се движи лек автомобил марка „М.“, който се
приближавал бързо към него, присветвайки му с фарове. Водачът на лек автомобил
с марка „М.с“ продължил да се движи зад лекия автомобил марка „Ш.“, настойчиво
присветкайки с фаровите светлини, поради което частният обвинител решил, че
това е автомобил със специален режим на движение, намалил скоростта, с която се
движел и преминал в дясната лента на автомагистралата. Водачът на лекия
автомобил марка „Мч“ продължил да се движи в лявата (скоростна) лента на
автомагистрала „Хч“ и когато се изравнил с автомобила, управляван от частния
обвинител, намалил скоростта, така че двата автомобила започнали да се движат
успоредно един спрямо друг, като шофьорът на лек автомобил „Мч“, започнал да
скъсява страничната дистанция между двата автомобила. Свидетелят И. Пч и
подсъдимият започнали да крещят нещо на частния обвинител, като думите им не
били чути нито от него, нито от свидетеля Гч Бч, тъй като прозорецът на
автомобила, в който пътували посделните бил вдигнат. Почти едновременно с
виковете, частният обвинител и свидетелят Бч видели, че подсъдимият е насочил
към тях огнестрелно оръжие - боен пистолет марка „Бч“, модел „Рх4“, калибър 9х19, сериен номер: PZчС. Частният
обвинител и свидетелят Бч се уплашили от насоченото срещу тях оръжие и че
подсъдимият може да възпроизведе изстрели, и да ги убие. Непосредствено след
като частният обвинител възприел насоченото срещу него огнестрелно оръжие, той
сложил на страничното (предно ляво) стъкло карта за служебен паркинг на
Народното събрание на Р. Бч, на която е изобразено националното знаме. Всичко
продължило няколко секунди (около 10 сек.), като през това време двата
автомобила продължавали успоредното си движение по автомагистралата в посока
гр. Вч.
Автомобилът,
в който пътувал подсъдимия увеличил скоростта си на движение и подминал
автомобила, в който пътували пострадалите. Непосредствено след което частният
обвинител се обадил на спешен телефонен номер ч. По време на разговора частният
обвинител съобщил на диспечера, че на автомагистрала „Хч“, на 14-и километър в
посока гр. Вч, шофьор го е заплашил с оръжие – пистолет, както и вида и
регистрационния номер на автомобила, от който са го заплашили, а именно
автомобил марка „Мчс“ с рег. № ЕНчКМ, сив на цвят. Диспечерът прехвърлил
разговора с частния обвинител на полицейски служител от ОДЧ при РУ-Еч Пч.
Полицейският служител инструктирал частния обвинител, ако види автомобила, за
който е подал сигнал да бъде спрян от автопатрул да спре и той след него.
Полицейският служител от ОДЧ предал сигнала за инцидента на автопатрулен екип,
който следвало да осъществява контрол на автомагистрала „Хч“ в района от 14 до
81 км., като му разпоредил автомобил марка „Мч“ с рег. № ЕНч1КМ да бъде спрян
за извършване на полицейска проверка.
В изпълнение на служебните си
задължения автопатрул, в състав свидетелите ЕчА. К.и Г. И. В. -
служители в сектор „П полиция“ при ОДМВР С., се намирал в района на 66 км. от
автомагистрала „Х.“. След като забелязали автомобила, за който били получили
сигнал, полицейските служители предприели действия по спирането му. Автомобилът
бил спрян, а малко след в това спрял и автомобилът, управляван от частния
обвинител. Полицейските служители установили лицата, които пътували и в двата
автомобила, а именно - лек автомобил
марка „М;“ с рег. № ЕН.М бил управляван от свидетеля И. Н. П., на предна
дясна седалка бил подсъдимият И.И.Б., в лек автомобил марка „Ш.“ с рег. № ВТ.КВ,
били частният обвинител Я.Р.Б. и свидетелят Г. П. Б.. Полицейските служители
установили, че подсъдимият носи в себе си законно притежавано оръжие. Полицейските служители докладвали
на дежурния офицер в ОДЧ, по разпореждане на когото всички лица били поканени да се
явят в Районно управление гр. П. за изясняване на случая.
В
полицейското управление с протокол за доброволно предаване подсъдимият предал
на разследващ полицай един брой огнестрелно оръжие – боен пистолет марка „Б.“, модел
„Рх4“, калибър 9х19, сериен номер: PZ2018С, ведно с един брой пълнител с
единадесет броя патрони 9х19мм.
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на следните
доказателствени източници: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите: Я.Р.Б. дадени в с.з. на 18.04.2019 г. и на 07.06.2019 г., Г. П. Б.,
дадени в с.з. на 18.04.2019 г., както и тези, дадени на досъдебното
производство, приобщени към доказателствата по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1 от НПК, частично
от показанията на И. Н. П., дадени в с.з. на 18.04.2019 г., както и тези,
дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1 от НПК, показания
на Е.А. К. дадени в с.з. на 18.04.2019 г., Г. И. В. дадени в с.з. на 18.04.2019
г., както и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени към
доказателствата по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал.1 от НПК, от
заключенията на приетите по делото съдебно-балистична експертиза и съдебно
фоноскопно-техническа експертиза, както и от събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства.
Неоснователни са упреците
в жалбата към дейността на първия съд, свързана с анализа и оценката на
събрания доказателствен материал. Събраните доказателства са анализирани
поотделно и съвкупно. В съответствие с действителното им съдържание и при
спазване на формалните процесуални изисквания е формирано вътрешното убеждение
на съда, обосновало решаващите му изводи.
В приобщения по делото
доказателствен материал няма противоречие относно обстоятелствата, че след като
лекият автомобил „Ш.“ с рег. № ВТ.5КВ, управляван от частния обвинител се е пристроил в
дясната лента за движение на автомагистрала „Х.“, автомобил марка „М.“ с рег.
№ ЕН.КМ, управляван от свидетеля П. се е изравнил с него, предприемайки
действия по скъсяване на дистанцията между двата автомобила, както и че
частният обвинител е показал през стъклото на предна лява врата карта за
паркинг на Народното събрание на Р. Б.. Няма противоречие и че автомобилът,
управляван от частния обвинител е карал след автомобила, в който се е возел
подсъдимият до спирането на последния от полицейски служители, поради което и не се налага
излагане на допълнителни мотиви относно тези факти.
Основният спорен момент по делото
се съсредоточава около събитията възникнали при изравняването на двата
автомобила успоредно един спрямо друг, дали е насочено огнестрелно оръжие към
пострадалите лица, пътуващи в автомобила. Гласните доказателствени източници,
които дават противоположни сведения относно главния факт, предмет на доказване,
а именно дали подсъдимият е извършил деянията, описани в обвинителния акт,
могат условно да се обособят в две групи. В първата група са показанията на
пострадалите Я.Р.Б. и Г. П. Б., които твърдят, че подсъдимият е насочил към тях
огнестрелно оръжие - пистолет. Във втората група са показанията на свидетеля И. Н. П., който твърди, че докато двата
автомобила са се движели успоредно един спрямо друг той е изразил с думи и
жестове възмущението си от поведението на частния обвинител, но подсъдимият не
е взел участие нито с думи, нито с действия - не вадил и насочвал пистолет към
пострадалите, а го е „затискал“ с ръка.
Настоящият съдебен състав,
след като се запозна в цялост с приобщените от първоинстанционния съд гласни
доказателствени средства и въз основа на извършен анализ на фактите по делото,
счита, че е правилен изводът на първоинстанционния съд, че следва да бъдат
кредитирани показанията на пострадалите Я.Р.Б. и Г.П. Б.. Обстоятелството, че
свидетелите са пострадали от инкриминираното деяние не превръща автоматично
показанията им в недостоверни, негодни доказателствени източници, но налага
внимателното и задълбоченото им анализиране, именно през призмата на евентуална
заинтересованост.
Показанията на свидетелите Я.Р.Б. и Г.
П. Б. са подробни,
логични, непротиворечиви, взаимосвързани и кореспондират както помежду си, без
съществени противоречия, така и с показанията на полицейските служители и с отразеното в писменото
доказателство – протокол за доброволно предаване и със заключението на съдебно
фоноскопно-техническа експертиза и съдебно-балистична експертиза.
Свидетелят Я.Р.Б.
твърди, че подсъдимият е насочил към него и към свидетеля Г. П. Б. огнестрелно
оръжие - пистолет. Посочва, че след като автомобилът, в който е пътувал
подсъдимият го е изпреварил, той се е обадил на спешен телефон 112, като е
подал сигнал за случилото се. Показанията му в тази част се подкрепят от
показанията на свидетеля Г. Б., както и от съдебно фоноскопно-техническа
експертиза. Видно от приложеното по делото експертно изследване е регистрирано
телефонно обаждане в системата на 112 от лице, представящо се с имената на
частния обвинител в 14 часа, 21 мин. (л.115 от първоинстанционното дело). От
експертното изследване се установява, че при подаване на сигнала свидетелят е
посочил, че е бил заплашен с огнестрелно оръжие - пистолет, което е било
насочено към главата му, както и точна информация за модела и регистрационния
номер на автомобила, в който е пътувал подсъдимия. Действително, както е
изложено във въззивната жалба, е налице е противоречие между показанията на
свидетеля Б. и заявеното от него по време на разговора на спешен телефон 112
относно лицето осъществило заплахата с оръжието. В разговора с диспечер от
„Национална система 112“ Б. твърди, че е заплашен от шофьора на лек автомобил
„М.“, а в последващите разпити същият твърди, че оръжието е насочено от
пасажера. Пред първоинстанционния съд свидетелят е обяснил, че това
противоречие се дължи на объркване следствие от изпитания силен страх и уплаха
от случилото се, като категорично заявява, че е бил заплашен от пасажера, а не
от шофьора. Г. П. Б.
свидетелства, че са били заплашени с пистолет от подсъдимия, а не от шофьора на
автомобила, като показанията му са последователни и детайлни. Разгледани в
цялост събраните гласни доказателства от показанията на свидетелите Б., Б., К.
и В. са последователни, непротиворечиви
и логични по отношение последователността на случилите се събития. Отчитайки
горното съдът счита, че наличното несъответствие между показанията на
свидетелите и записът, предоставен от „Национална система 112“ не е съществено
и може да се обясни с емоционалното състояние на Б., и не може по никакъв начин
да дискредитира показанията на свидетелите относно възприятията им от случилото
се.
При
извършения анализ на показанията на свидетелите Я.Р.Б. и Г.П. Б. настоящият съдебен състав
счита, че не е налице изтъкнатото във въззивната жалба противоречие по
отношение на телодвиженията, с които е насочено срещу тях огнестрелното оръжие.
Принципно вярно е изложеното във въззивната жалба, че свидетелят Б. посочва, че
е възприел оръжието насочено срещу него и свидетеля Б., а свидетеля Б. посочва,
че подсъдимия е „размахал“ пистолета във всички посоки, след което го е насочил
към тях, но следва да се отбележи, че свидетелят Б. е управлявал автомобил и е
напълно обяснимо да е отклонявал вниманието си, и да е възприел случващото се
след като оръжието е било насочено срещу него.
На следващо
място, при съпоставка между данните регистрирани от спешния телефон и справка
от Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява, че информацията, която е била
съобщавана от частния обвинител за движението на автомобила му е достоверна.
Показанията на свидетелите Я.Р.Б. и Г.
П. Б. се подкрепят
от изложеното от свидетелите Е. А. К. и Г. И. В.. Свидетелите Е. А. К. и Г. И. В. твърдят, че при
извършената полицейска проверка лично и непосредствено са възприели, че
подсъдимият носи у себе си огнестрелно оръжие, за което са установили, че е
законно притежавано.
Настоящият
съдебен състав намира, че възражението на адв. Д. относно процесуалната
валидност на показанията, депозирани от св. Е. А. К., представляващи
„copy-paste” на тези на св. Г. И. В. е основателно. Трайна е практиката на
Върховния касационен съд, че разследващите органи са длъжни да разпитат
свидетелите поотделно, независимо от това, че описват едни и същи събития.
Разпитът по метода „copy-paste” е незаконосъобразен, защото противоречи на
изискванията, залегнали в чл. 139 и сл. НПК, респективно тези свидетелски показания не са били годни
за приобщаване по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК. Поради
изложените съображения, показания на свидетеля Е.л А. К. дадени пред орган на
досъдебното производство следва да бъдат изключени от доказателстената
съвкупност. Изложеното не се отнася до показанията на свидетеля Г. И. В., тъй
като са дадени пред разследващия орган първи, приобщени са по реда на НПК,
респективно представляват годен доказателствен източник. Изключването на
показанията на св. Ковачев дадени пред орган на досъдебното производство не
променя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, нито се
отразява на доказателствените изводи, тъй като за същите обстоятелства
свидетелят е дал показания пред съда в съдебно заседание, проведено на
18.04.2019 г., както и останалите свидетели.
На следващо място, няма никакви
данни пострадалите и подсъдимият да са се познавали или виждали преди
инкриминираните деяния, които да правят дори хипотетично възможно свидетелите
да знаят, че подсъдимият носи точно в този момент у себе си огнестрелно оръжие
и то точно пистолет. Обстоятелство, което е съобщено от свидетеля Б. още при
разговора си с диспечер от спешен телефон 112. Всичко казано по-горе води
еднозначно до единствения възможен извод, че изложеното от свидетелите е
достоверно и че единственият начин същите да могат да възпроизведат изложените
от тях факти за наличието на пистолет е, ако подсъдимият го е насочил към тях.
Съдът не кредитира показания на
свидетеля И. Н. П., в частта в която твърди, че подсъдимият не е насочвал към
пострадалите огнестрелно оръжие, тъй като противоречи на показанията на
свидетелите Я.Р.Б. и Г. П. Б.в, по отношение на които съдът изложи мотиви, а по същество са нелогични
и неубедителни.
Свидетелят И. Н. П. в разпита си
пред първоинстанционния съд, твърди, че докато са пътували с подсъдимия по
автомагистрала „Х.“ в посока гр. В. със скорост около 120 км/ч, подсъдимият е
решил да си „подрежда“ мъжката чантичка, носена през рамо, което наложило да
извади, носеното в нея, законно притежавано, оръжие и го е поставил върху
таблото на автомобила, под челното стъкло и продължил да „търси нещо в
чантичката си“. Това се случило непосредствено преди да застигнат движещия се
пред тях лек автомобил „Ш.“, управляван от частния обвинител. Свидетелят П.
твърди, че лекият автомобил „Ш.“ е започнал умишлено да променя скоростта си на
движение, последователно натискайки спирачка и ускорявайки скоростта отново.
Малко след това лекият автомобил „Ш.а“се
отместил в дясната лента, като св. П. ускорил скоростта си на движение, за да
се изравни с движещия се пред него и маневрирал в дясно автомобил. Свидетелят
твърди, че е изравнил скоростта си с тази на другия автомобил, за да изрази
възмущението си от поведението на водача на пътя, като с думи и жестове го
попитал „какво правиш, ще ни убиеш“, в този момент св. П. рязко натиснал спирачките,
а подсъдимия държал пистолета, защото „може да счупи предното стъкло или да
падне в краката и да счупи телефона“, който е бил между „краката му с
документите“. Свидетелят посочва, че след като е станал „инцидента“ подсъдимият
е хванал с дясната си ръка оръжието, и след като „леко“ подминали лекия
автомобил, в който са пътували пострадалите, подсъдимият посегнал с лявата си
ръка за да го прибере в чантичката си.
Житейски нелогично е огнестрелното
оръжие да бъде поставено на таблото на автомобил, движещ се със 120 км/ч., а
телефонът да бъде поставен в краката на пасажера.
Неубедително е твърдението, че
подсъдимият е придържал оръжието с дясната си ръка, а впоследствие с лявата си
ръка го е хванал и прибрал в чантичката си, при положение, че оръжието е в
дясната ръка на подсъдимия.
На следващо място, както е
изложил и първоинстанционният съд, като се вземе предвид големината на
огнестрелното оръжие, времето, за което са случили описаните събития,
скоростта, с която са се движили автомобилите, ако се приеме, че подсъдимият е
„затискал“ с ръка оръжието, то възможността пистолета да бъде възприет от
пострадалите е минимална, особено предвид скъсената или променящата се
дистанция между двата автомобил. По категоричен начин е установено, че
свидетелите Б. и свидетелят Б. са възприели наличието на пистолет в лек
автомобил „М.“, държан от подсъдимия.
Поради гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че не могат да бъдат кредитирани в цялост показанията на
свидетеля И. Н. П. при формиране на крайните изводи, тъй като са нелогични в
някои части и поради това неубедителни.
Без съществено значение за
изясняване на фактическата обстановка от гледна точка на повдигнатото обвинение
е обстоятелството каква е били метеорологичната обстановка на автомагистрала „Х.“,
доколкото никой от свидетелите не твърди в показанията си, че подсъдимият е
насочвал оръжието протягайки ръка през прозореца на автомобила.
От заключението на приложена по
делото съдебно-балистична експертиза се установява, че пистолет марка „Б.“,
модел „Рх4“, калибър 9х19, сериен номер: PZ.С, е технически изправен и
представлява огнестрелно оръжие, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОБВВИП.
От заключението на съдебно
фоноскопно-техническа експертиза се установява, че записът на разговор,
предоставен от „Национална система 112“, е с продължителност 05 минути, 03
секунди. Разговорът е започнал в 14 часа, 21 мин., като е иницииран от лице,
представящо се като Я.Б..
Неоснователен е упрекът от страна
на защитата, че първоинстанционният съд не е отчел дали поведението на частния
обвинител е поведение на човек, който е възприел действителна опасност за
живота си и дали е проявил страх. За осъществяване на престъпление по чл. 144,
ал. 3 НК от обективна страна се изисква обективиране с думи или действия на
закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ. Не е необходимо
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи. Във връзка със заканата за убийство, нейното
възприемане и основателния страх, която може да възбуди, законодателят е
възприел обективни, общоприети критерии, а не субективни, свързани с
индивидуални особености на пострадалия (в този смисъл решение № 294 от
10.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1231/2016 г., I н. о, решение № 421 от
18.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 1970/2011 г., III н. о и др.). В конкретния
случай, изпълнително деяние е осъществено чрез действие – насочване на
огнестрелно оръжие - пистолет към пострадалите Я.Б. и Г. Б.. Насочването на огнестрелно
оръжие, според константната съдебна практика, е годно да възбуди основателен
страх, доколкото насочването на оръжие се възприема от пострадалите, като годно
да произведе изстрел и то към жизнено важна част от човешкото тяло, каквато е
главата, от близко разстояние, неминуемо представлява закана и то с лишаване от
живот. Обстоятелството, че частният обвинител е последвал автомобила, в който е
пътувал подсъдимият и е спрял след него, в съответствие с инструкциите, които е
получил от дежурна част, не влияят върху обективната годност насочването на
огнестрелно оръжие от непознат, при описаната обстановка, да предизвика
основателен страх за осъществяване на заканата. Съгласно тълкувателно решение №
53/89 г. на ОСНК не е необходимо у извършителя да е било оформено решение да
осъществи заканата за убийство, което значи, че обективираната с действия
закана с убийство, насочена към конкретното лице, трябва само да е била
възприета от него и да се съзнава и желае от дееца да бъде оценена като реална,
за да възбуди основателен страх от осъществяването ѝ, т.е. да е
манифестирана по начин, време, със средства и конкретна обстановка, при които е
в състояние да породи страхови изживявания у пострадалия.
Поведението на подсъдимия съдържа
всички обективни и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като не само би могло да възбуди, а и реално е
възбудило основателен страх за осъществяването на заканите, което се установява
от показанията на пострадалите.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, като същият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че насочването на пистолет
към главите на пострадалите от близко разстояние обективира закана с убийство,
както и че с оглед конкретиката, заканата е годна да възбуди у тях основателен
страх за осъществяването ѝ, а от волева страна е искал настъпването на
този основателен страх у пострадалия.
Дори да се приеме, че при
управлението на лекия автомобил свидетелят Б. е нарушил правилата за движение
по пътищата, като е променял скоростта си на движение, последователно
натискайки спирачка и ускорявайки скоростта отново, с което е застрашил живота
или здравето на подсъдимия и свидетеля И. НцПц, това не води до
несъставомерност на деянието по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
II. Възражения, свързани с правото на подсъдимия на справедлив процес от
безпристрастен съд.
По отношение на
възраженията на подсъдимия, че в процеса на събиране на доказателства по делото
правото му на защита е било ограничено от съда, като при разпита на свидетеля Б.,
проведен на 07.06.2019 г., не са били допуснати въпроси на защитата, разпита е
прекратен, без да се даде възможност на адв. Д. да зададе въпросите си, както и
не е уважено искане на зашита за назначаване на експертно изследване.
В съдебно заседание,
проведено на 18.04.2019 г., е разпитан частния обвинител Я.Б. в присъствието на
страните по делото. На частния обвинител са зададени множество въпроси от
двамата защитници на подсъдимия и след като страните са заявили, че нямат
повече въпроси съдът е пристъпил към разпит на другия пострадал - свидетеля Гц
Бц. Видно от л. 11 от съдебния протокол подсъдимия е участвал лично в процеса,
като е задал въпрос на частния обвинител (л. 87 от първоинстанционното
дело). На свидетеля Бц също са зададени
въпроси от страните по делото. Разпитите и на двамата пострадали са приключени
от съд след изявления от страните, че нямат повече въпроси. В съдебно
заседание, проведено на 07.06.2019 г., по искане на прокурора е допуснат „преразпит“
на свидетеля Б., след констатирано противоречие в показания на свидетеля и заявеното
при разговора с диспечер на телефон 112. Макар и неточно посочен като „преразпит“
първоинстанционният съд е отразил, че допуска задаване на допълнителни въпроси
към частния обвинител само относно констатираното противоречие. На свидетеля са
били зададени пет въпроса от защитника адв. Т., от които два не са били
допуснати от съда, след като е констатирал, че свидетелят е отговорил на тях
при предходния му разпит. Действително, както е изложено във въззивната жалба,
адв. Д. е направил изявление, че не му е предоставена възможност да зададе
въпроси към свидетеля, който е освободен, при което съдът е указал на защитника
да формулира въпросите си към свидетеля. С указването на защитата да формулира
въпросите си към свидетеля първоинстанционният съд е отстранил допуснатото
процесуално опущение и е предоставил възможност на защитата да зададе въпросите
си. Защитникът е формулирал един въпрос – „Имало ли е размахване на пистолета
от лицето, което е било в другия автомобил, във връзка с което е подал сигнала
свидетелят и други въпроси, които аз въобще не можах да задам?“ Законосъобразно
съдът не е допуснал така формулирания въпрос, тъй като свидетелят няколкократно
е описал с какви действия е насочено оръжието срещу него, което е отразено в
протокола от 18.04.2019 г. Практиката на ЕС е постоянна в тезата, че всички
доказателства по принцип следва да бъдат представени в публичен процес, в
присъствие на подсъдимия, съобразно състезателното начало (решение от
23.04.1997 год. по делото Вц Мц срещу Хц) – принцип на равенство на средствата,
на еднаквите процесуални възможности. Нормите на чл. 6 т. 1 и т. 3d от ЕКЗПЧ
изискват подсъдимият да има съответна възможност да оспори твърденията и да
постави въпроси на свидетел в момента, който дава своите свидетелски показания.
В настоящия случай, първоинстанционният съд е разпитал свидетелите по делото в
публични съдебни заседания с участието на страните по делото, на които е била
предоставена възможност да зададат въпросите си, като не са допуснати въпроси, на
които свидетелят вече е дал отговор или е заявил, че не може да отговори.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че правото на
участие на подсъдимия в процеса не е нарушено, нито защитниците му са били
затруднени при упражняване на функцията по защита.
Възражението във въззивната жалба за допуснато
нарушение на процесуалните правила с отказа да бъде допусната допълнителна
съдебно-техническа експертиза с участието на специалисти от НИКК е
неоснователно. Процесуалното право на защита на страна в процеса не е нарушено.
В правомощията на съда по същество е да извърши преценка за основателността на
доказателствените искания, независимо от това коя от страните в наказателното
производство го е направила и не е длъжен да уважи всяко от тях. Решението за
основателността се обосновава с обстоятелствата, които ще бъдат установени и
тяхната относимост към предмета на доказване, необходимостта от събиране на
нови, но ако според съдържанието им за релевантни факти не са в достатъчен
обем. Защитникът на подсъдимия адв. Т. е направил искане да бъде назначена
съдебно-техническа експертиза с експерт от НИКК с обект на изследване записа от
телефон за спешни повиквания 112, при условие, че частният обвинител даде
съгласие за снемане на сравнителни образци от гласа му. Формулирани са следните
въпроси - Има ли наличие на конферентен разговор между участниците в него?
Всички участници ли са имали възможност да чуват останалите участници в
разговора, имало ли е прекъсване на връзката? Има ли в говора на лицето,
обозначено като М2, „накъсване на речта, смущение или друго проблеми с
изказа“?. Искането е мотивирано с цел установяване дали в речта на частния
обвинител има признаци да е изпитал страх.
Настоящият съдебен състав, намира, че законосъобразно първоинстанционният
съд не е уважил това доказателствено искане, тъй като формулираните въпроси са
неотносими към предмета на доказване, по делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза с обект на изследване същия запис, същият е
изслушан в съдебно заседание с участие на страните.
Твърдението във въззивната
жалба, че защитата „неоснователно бе предупреждавана с налагане на санкции за
процесуално поведение, което в действителност не даваше основание за налагане
на такива“ не съответства на действителното положение. В приложените по делото
протоколи от проведените съдебни заседания пред първоинстанционния съд не се
съдържат подобни предупреждения към защитниците на подсъдимия. Протоколът за
съдебно заседание е доказателствено средство за извършените действия в това
съдебно заседание и за реда, по който са били извършени, като неотразените в
него действия се считат за неизвършени. По делото не се съдържат и искания от
страните за поправка и допълнение на протокол, следователно съдържанието на протокола
следва да се счита за такова, каквото е било изготвено в съдебното заседание.
Неоснователно е и
възражението, че Районен съд – Е. П. не е компетентен да разгледа делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НПК, делото е подсъдно на съда, в
чийто район е извършено престъплението. От показанията на свидетелите Я.Б. и Г.
Б. се установява, че те са били заплашени от подсъдимия на автомагистрала „Х.“
около 14-и -15- и километър посока гр. В.. В съдебния район на РС-Е. П. се
включва територията от 14-и километър на автомагистралата. Настоящият съдебен
състав кредитира показанията на свидетелите Я.Б. и Г. Б., че инкриминираните
деяния са извършени на 14-и километър на автомагистралата, тъй като те
кореспондират със следните доказателствени източници - заключение на съдебно
фоноскопно-техническа експертиза, записа на разговор, предоставен от
„Национална система 112“, справка от Агенция „Пътна инфраструктура“.
От заключение на съдебно
фоноскопно-техническа експертиза се установява, че свидетеля Б. е заявил пред
диспечера от „Национална система 112“, че събитията са възникнали на 14-и км.
от автомагистрала „Х.“ поска гр. В..
На следващо място, от същото
експертно изследване се установява, че в 14 часа, 21 мин. е регистрирано
обаждане от частния обвинител на тел. № 112, в 0, мин., 21 секунда от разговора
с диспечера, свидетелят посочва, че е минал 14-и км. от автомагистрала „Х.“
посока гр. В. (или това е в 14 часа, 21, мин. и 21 сек.), в 3,25 мин. от
разговора (или 14 ч., 24 мин, 25 сек.), свидетелят посочва, че е на 22-ри км.
от автомагистралата, в 4,31 мин. от разговора (14 ч., 25 м., 31 сек.) свидетеля
посочва, че на 25-ти км. от автомагистралата.
От приложена по делото справка от
АПИ, се установява, че в 14, часа, 34 мин, 33 сек. е регистрирано преминаване
на автомобила с рег. № ЕН6981КМ в Тунел „Топли дол“, който е на 40 км. от
автомагистралата, като е регистрирана
скорост от 99 км. В 14, часа, 34 мин, 34 сек. е регистрирано преминаване
на автомобила с рег. № ВТ.КВ в Т. Т. дол (40 км.), скорост 101 км.
Посочените доказателствени
източници изцяло кореспондират с заявеното от свистелите Я.Б. и Г. Б..
Принципно вярно е
твърдението на адв. Д., че при изброяване на доказателствените източници, на
които се основава изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът е посочил единствено материалите от досъдебното производство, както и че
в мотивите си се е позовал на доказателства събрани в съдебната фаза на
процеса. Но не може да бъде споделен наведения от защитника извод, че
изложеното може да се определи като „съществено противоречие в мотивите“, което
да обуславя наличие на допуснато съществено процесуално нарушение от районния
съд. Пропускът да бъде посочен доказателствен източник при изброяването му от
съда, който е надлежно приобщен по делото и анализиран от съда, не представлява
съществено процесуално нарушение.
Не съответства на
действителното положение твърдението, че първоинстанционният съд не е посочил
къде е осъществено описаното изравняване между двата автомобила, както и
насочването на пистолета. Първоинстанционният съд е посочил на л. 2 и л. 6 от
обжалвания акт, че инкриминираните деяния са осъществени в „района на 14-и
километър от автомагистрала „Х.“ посока гр. В.“.
III. Във връзка с твърдението за явна
несправедливост на наложените наказания.
Първоинстанционният съд е
определил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, за всяко едно от деянията. На
основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание
от една година лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, е отложено за срок от 3 (три) години.
При
индивидуализацията на наказанието първоинстанционнияъ съд е приел, че по делото
не се установяват обстоятелства, мотивиращи приложението на чл. 55 НК, поради
което е определил размера на наказанията при условията на чл. 54 НК, в
предвидените предели за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, а именно: лишаване от свобода до шест
години.
Правилно
като смекчаващи отговорността на подсъдимия са отчетени чистото му съдебно
минало и добри характеристични данни.
Настоящият
съдебен състав се солидаризира с изложеното от първоинстанционният съд, защото
на свой ред установи, че:
Доказателствата
не разкриват наличието на многобройни или изключително по своя характер
смекчаващи обстоятелства, които да определят и най-лекото предвидено наказание
като несъразмерно тежко. Чистото съдебно минало, липсата на данни за други
противообществени прояви, добрите характеристични данни са все обстоятелства,
които определят по-ниска степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия и по характера си са смекчаващи, но не притежава характеристика на
изключителност, доколкото не разкриват по отличаващ се, извънреден начин
личността на подсъдимия. Първоинстанционният съд не е отчел отегчаващото
отговорността обстоятелство - използването на оръжие, при осъществяването на
заканата за убийство. От съпоставката на установените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства е изводимо, че разпоредбата на чл. 55 НК е неприложима.
Не може да
бъде споделена тезата, изложена във въззивната жалба, че първоинстанционният
съд е определил „абсолютно произволно“
наказанието на подсъдимия. Наказанието е определено в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като са отчетени степента на
обществена опасността на деянието и дееца, както и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В този смисъл и настоящият съд счита, че определеното наказание лишаване
от свобода в размер от една години е справедливо и напълно съответства на
извършеното престъпление и с него ще се постигнат целите
на генералната и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Правилно и
обосновано първоинстанционният съд е счел, че в случая следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и
изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от три години. Настоящата
инстанция също счита, че потенциалната опасност от привеждане в изпълнение на
отложеното наказание ще съдейства за постигане целите на генералната превенция
и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
В пределите на
извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение или
отмяна на обжалвания съдебен акт.
IV. По частна жалба с вх. № 1057/2019
г. депозирана от подсъдимия.
Подсъдимият е депозирал частна
жалба с вх. № 1057/15.08.2019 г. срещу определение от 01.07.2019 г. на РС-Е. П.,
с което в закрито съдебно заседание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, първоинстанционният
съд е постановил отнемане в полза на държавата на приобщените по делото
веществени доказателства, а именно: огнестрелно оръжие – боен пистолет марка „Б.“,
модел „Рх4“, калибър 9х19, сериен номер: PZ.С, ведно с един брой пълнител,
девет броя патрони 9х19мм., два броя гилзи калибър 9х19мм. и два броя проектили
9х19 мм., намиращи се на съхранение в ОД на МВР – С. област.
В частната жалба са изложени доводи,
че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен. Подсъдимият счита, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като
служебно е инициирал производство по редна на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК и се
е произнесъл в закрито съдебно заседание. Релевира доводи, че е нарушен
материалният закон.
В срока по чл. 322 от НПК адв. М.-САК,
повереник на частния тъжител, е подал писмено възражение срещу жалбата с вх. №
1057/15.08.2019 г.
С. окръжен съд, след като обсъди
доводите във частната жалба‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира
от фактическа страна следното:
Частната жалба е подадена в
преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд в открито
съдебно заседание на 28.06.2019 г. е постановил присъдата си, като е пропуснал
да се произнесе по реда на чл. 301, ал. 1, т. 9 от НПК – налице ли са условията
за приложението на чл. 53 от НК. Впоследствие, с определение от 01.07.2019 г.,
постановено в закрито съдебно заседание, без участие на страните, по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, съдът е приел, че са нали предпоставките по чл.
53, ал. 1, буква „а“ от НК, поради което е постановил веществените
доказателства - огнестрелно оръжие –
боен пистолет марка „Б.“, модел „Рх4“, калибър 9х19, сериен номер: PZ2018С,
ведно с един брой пълнител, девет броя патрони 9х19, два броя гилзи калибър
9х19мм. и два броя проектили 9х19 мм., да бъдат отнети в полза на държавата.
Обжалваното определение е
постановено в нарушение на императивната норма на чл. 306, ал. 2 от НПК, според която съдът се произнася
с определение, в открито съдебно заседание с призоваване на страните, когато
прилага чл. 53 от НК. В тази връзка е основателно
възражението на подсъдимия, че първоинстанционният е допуснал съществено
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото му да участва в
съдебното заседание, респективно да вземе становище.
В разпоредбата на чл. 53, ал. 1,
буква „а“ от НК законодателя е посочил, че независимо от наказателната
отговорност се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на
виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено
престъпление. Отнемането на вещите, предвидени в чл. 53 от НК, е задължително,
съгласно тълкувателно решение
№ 84 от 1.XII.1960 г. по н. д. № 78/60 г., ОСНК. Средството
за извършване на престъплението е само тази вещ, която реално е свързана с
извършване на изпълнителното деяние, а не с други характеристики на деянието.
В настоящият случай, веществените
доказателства са надлежно приобщени по делото с протокол за доброволно
предаване с дата 15.06.2018 г. (л. 37 от досъдебното производство). С присъда №
17/28.06.2019 г. подсъдимият И.И.Б. е признат за виновен по повдигнатите му
обвинения за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1 от НК.
С настоящето решение първоинстанционният съдебен акт е изцяло потвърден. Изпълнителното
деяние е съществено чрез насочване към
пострадалите на огнестрелно оръжие – боен пистолет марка „Б.“, модел „Рх4“,
калибър 9х19, сериен номер: PZ.С. Поради изложените съображения, това веществено
доказателство е средство за извършване на престъплението, ерго, подлежи на
отнемане по реда на чл. 53, ал.
1, буква „а“ от НК, поради и което постановеното
определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.
334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК С. о. съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъдата № 17 от 28.06.2019 г. на Районен съд-Е. П., НО, пети състав по
н.о.х.д. № 253/2018 г. по описа на съда.
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 01.07.2019 г. на РС-Е. П., по н.о.х.д. № 253/2018 г. по описа на
съда, с което в полза на държавата са отнети приобщените по делото веществени
доказателства, а именно: огнестрелно оръжие – боен пистолет марка „Б.“, модел
„Рх4“, калибър 9х19, сериен номер: PZ.С, ведно с един брой пълнител, девет броя
патрони 9х19мм., два броя гилзи калибър 9х19мм. и два броя проектили 9х19 мм.,
намиращи се на съхранение в ОД на МВР – С. област.
Решението не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.