РЕШЕНИЕ
№ 260022
гр. Троян, 28.09.2020 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в публичното заседание на двадесет и осми август, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА ИВАНОВА
при секретаря Емилия Петрова, в присъствието на
прокурора………………., като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр. дело №
326 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:
Предявени са обективно
кумулативно съединяване искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, вр.
чл.128 от КТ и насрещна искова претенция с правно основание чл.221 ал.2 от КТ.
Постъпила
е искова молба от Ю.А.П.
***, срещу “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “Околовръстен път” 106В, представлявано от
управителя Д.Д. В., по реда на чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №106/2015г. е заемала длъжността „***“. Излага, че със
Заповед №214 от 23.03.2020г. е открито срещу него дисциплинарно производство за
неявяване на работа в продължение на 6 дни за периода от 16 до 23.03.2020г.,
като работодателя е изискал писмени обяснения. Твърди, че на 30.03.2020г. е
изпратил писмените си обяснения с пощенска пратка, но в обратната разписка било
отразено, че управителя на дружеството е отказал да я получи. Излага, че на
06.04.2020г. му била връчена Заповед №221/31.03.2020г. за налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“, като на основание чл.221 ал.2 от КТ му е определено
да заплати обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение – 610.00
лева. Заявява, че за посочения
период на наложеното му дисциплинарно наказание е изпълнявал трудовите си
задължения.
Счита, че процесната заповед, с която е прекратено трудовото
и правоотношение с ответника е незаконосъобразна, поради което моли съда да
постанови решение, с което признае прекратяването на трудовия и договор с
ответника за незаконно, да отмени горе
цитираната заповед, да го възстанови на заеманата длъжност и да осъди ответника
да му заплати дължимото трудово възнаграждение
за м.март 2020г. и обезщетение за времето, през което е останал без работа,
считано от 01.04.2020г.Твърди, че за посочения период на наложеното му
дисциплинарно наказание е изпълнявал трудовите си задължения, поради което
счита заповедта за уволнение незаконосъобразна, тъй
като изложените в същата твърдения за извършени от него дисциплинарни нарушения
не отговаряли на истината, нито извършената преценка от работодателя за
осъществените действия е правилна и съответна на правилата на КТ. В подкрепа на
тезата си за неизвършване на нарушенията, за които е наказан, е изложил
подробни фактически твърдения по вменените му нарушения, като е представил
доказателства в тази насока. Моли, да бъде признато уволнението със Заповед № 221 от 31.03.2020г.,
за незаконно и отменено, да бъде възстановен на предишната си работа, да бъде
осъдено ответното дружество да му заплати дължимото за месец март трудово
възнаграждение и да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без
работа считано от 01.04.2020г. до постановяване на съдебното
решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
Моли за присъждане
и на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения
едномесечен срок, е постъпил писмен отговор от ответника “***” ООД, с който
оспорва предявените искове. Счита, че издадената заповед за уволнение е
законосъобразна, издадена в съответствие с изискванията на КТ.
Твърди се, че на
ищеца са изискани обяснения, от които не става ясно, защо същият не се е явявал
на работа в офиса на дружеството в гр.Л.,
както е описано в трудовия договор и длъжностната му характеристика.
В отговора се
изтъква, че посочените в заповедта факти и обстоятелства са установени по
несъмнен начин и посредством изискани обяснения от ***–. Отделно се твърди, че
освен не явяване на работа, ищецът си е позволил да разпише и представи като
доказателство по делото товарителници от В., които изглеждат подписани от него, но всъщност не
са, тъй като се твърди, че на екземплярите на ответника, които са на индикирана
хартия липсва подпис.
Излага се, че
ищецът е манипулирал и представените протоколи, с твърдение, че баркодовете не
съвпадат с датите на връчване и датите на получаване, а за някой от тях се
заявява, че са разнесени от друг служител, като тези действия са довели до
забавяне на връчването на множество пратки до техните адресати.
Излага се, че тези
факти са преценени в съвкупност в хода на дисциплинарното производство, поради
което е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.
Моли, да бъдат
отхвърлени всички искове на ищеца, като неоснователни и недоказани. Претендира
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
С отговора на исковата молба е
предявена насрещна претенция за заплащане на обезщетение по реда на чл.221 ал.2
от КТ в размер на 610.00 лева- едно брутно трудово възнаграждение, в едно със
законната лихва, считано от датата на предявяване
на насрещната претенция - 19.06.2020г. до окончателно изплащане на
задължението.
В
съдебно заседание, ищецът лично и с процесуалния си представител -
адвокат К.Н. от ЛАК, поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, както и да
се присъдят разноските по делото за
адвокатско възнаграждение. В писмена защита на процесуалния представител са
доразвити съображения за основателност на предявените искове.
Ответникът
“***” ООД се представлява от адвокат С.Д.от
ЛАК, която моли за отхвърляне на исковете, при съображения
за законосъобразност на уволнението, както и за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски. В представена по делото писмена защита
адв.Д.излага подробни аргументи за неоснователност на исковата претенция, като
моли предявения насрещен иск да бъде уважен изцяло.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на процесуалните
представители на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
Страните
са сключили трудов договор №106 от 23.03.2015г. на основание чл. 67 ал. 1, т. 1
от КТ /за неопределено време/, по силата на който работодателят “***” ООД
възложил, а ищецът – Ю.П. се съгласил да изпълнява длъжността “***” за пълно
работно време /8 часа/ към офис гр. Л., ул. “***” № 15, в съответствие с
длъжностната характеристика.
Съгласно чл. 4 от
трудовия договор, работодателят се е задължил да осигурява нормални условия за
осъществяване трудовата дейност на ***а съгласно условията на договора.
Видно
от чл. 6 от трудовия договор, ищецът се е задължил да изпълнява стриктно
възложените му съгласно длъжностната характеристика функции и задачи, трудовото
законодателство и нарежданията на работодателя, както и утвърдените от него
вътрешни правилници, инструкции и други вътрешни документи, да спазва стриктно
установеното технологично време, гарантиращо доставките.
В
приложената длъжностна характеристика на длъжността “***”, връчена на ищеца на
24.03.2015г. е дадена следната характеристика на работата на посочената
длъжност: управление на служебен/личен/ автомобил, доставяне на пратки на ***и
и директно на получатели. Изброени са и конкретни основни задължения в т.2,
свързани с управлението и ползването на служебното /личното /МПС – Да управлява
повереното му МПС и да доставя пратки на офиси и ***и в София и страната.
В т.3 са изброени
задължения, свързани с ***ската дейност, сред които са: “приема пратките от
мениджъра на съответния офис срещу подпис”; “пренася пратките по най-краткия и
безопасен маршрут”; “доставя пратката на получателя в указания от мениджъра
срок и му я предава срещу подпис, удостоверяващ получаването й, като отбелязва
датата и часа”; “отбелязва в документа важни обстоятелства, поради които не
може да осъществи доставката”; “връща в офиса пратките, които не могат да бъдат
доставени”; “при констатиране на неточен /или променен/ адрес, загубена /или
унищожена/ пратка, възникнал конфликт с клиент, невъзможност да връчи пратката,
незабавно да уведоми мениджъра първо устно, а след това и с писмено обяснение”;
“изпълнява трудовите си задължения добросъвестно, отговорно и в срок”; “не
допуска с поведението си уронване престижа на фирмата и създаване на условия за
конфликт с клиентите на фирмата”. Посочено е също, че в ежедневната работа К.е
подчинен на мениджъра на офис.
Със Заповед № 221 от 31.03.2020г. на Управителя на ответното дружество е
наложено дисциплинарно наказание на ищеца – уволнение, на основание чл. 188 т.
3 във вр. с чл. 190 ал.1 т. 2 от КТ, вр. чл.187 т. 1, предл. 3, вр.чл. 189,
чл.193 ал.1 и чл.194 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта, като
същата е връчена на ищеца на
06.04.2020г.
В
заповедта е посочено, че лицето не се е явило на работа в продължение на 12 – дванадесет
последователни дни, за времето от 16.03.2020г. до 31.03.2020г., като за дните
на отсъствието си не е представил на работодателят извинителна причина.
Работодателят
е посочил, че поведението на ищеца представлява нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 предл.3 от КТ, както и, че със Заповед
№214 от 23.03.2020г. на основание чл.193 ал.1 от КТ са изискани обяснения от
работника, изпратена по пощата, но същата се върнала с отбелязване, че лицето
„отсъства“. Посочено е, че в указаните срокове лицето не е изпратило писмени
обяснения.
За установяване на
обстоятелства във връзка с нарушенията, за които е издадена уволнителната
заповед, по искане на ищеца са събрани гласни доказателства, посредством
разпита на св.Т.К. - ***, които съдът кредитира с доверие като
обективни, безпристрастни, непосредствено възприети и подкрепящи се от останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав достига до
следните правни изводи:
Дисциплинарната отговорност на
работниците и служителите е вид юридическа отговорност и се изразява в налагане
на определени неблагоприятни правни последици, заради извършено и установено дисциплинарно
нарушение. Дисциплинарната отговорност се реализира в рамките на дисциплинарно
производство, което се развива под формата на сложен динамичен фактически
състав – съвкупността от последователно извършвани правни действия, насочени
към установяване на правонарушението и определяне и налагане на дисциплинарното
наказание.
Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на
обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата
дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното
неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези
обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ,
във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето
потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния служител.
Тежестта на доказване, т. е.
задължението за установяване законността на уволнението, носи ответното
дружество по настоящото дело – „***” ООД.
По отношение на предявения акцесорен
иск по чл. 344, т. 3 от КТ, доказателствената тежест по този иск е на ищеца,
който следва да установи оставането си без работа поради уволнението, неговата
продължителност, причинната връзка с уволнението и размерът на последното
месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението.
Първото процесуално действие след
установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен
да извърши в дисциплинарното производство преди да наложи съответното
дисциплинарно наказание, представлява задължението му
съгласно чл. 193 ГПК да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения.
Обясненията на работника трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната
власт преди налагане на дисциплинарното наказание, но е ирелевантно дали тези
обяснения са били изискани писмено или устно от виновния служител. Прието е, че
когато работодателят не е изслушал работника или служителя или не е приел
писмените му обяснения, дисциплинарното наказание се отменя без спорът да се
разглежда по същество, като тази разпоредба не се прилага, когато обясненията
на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
Спорните въпроси в настоящото
производство по предявената искова претенция се заключават до това, спазена ли
е разпоредбата на чл. 193 от ГПК и налице ли е твърдяното от работодателя
нарушение на трудовата дисциплина, в каквато насока са възраженията на ищеца и
изложените от него фактически обстоятелства.
От съдържанието на уволнителната
заповед се установява, че със Заповед №214 от 23.03.2020г. на основание чл.193
ал.1 от КТ са изискани обяснения от работника, изпратена по пощата, но същата
се върнала с отбелязване, че лицето „отсъства“. Отделно от това е отбелязано,
че в указаните срокове лицето не е изпратило писмени обяснения. От една страна
това изявление от работодателя би могло да се възприеме като признание, че
разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ не е реализирана. От друга страна, същото се
явява в противоречие със заявеното от самия работодател – ответник в отговора
на исковата молба „…Горепосочената заповед беше връчена лично на П. на 27.03.2020г….“ /л.54 изр. 2/. Същите
твърдения са изложени и в предявената насрещна искова претенция /л.92 изречение 4/.
Отразеното в уволнителната заповед
обстоятелство противоречи и на приложените по делото писмени доказателства, от
които се установява, че Заповед № 214 от 23.03.2020г. , с която работодателят е
изискал от ищеца да даде обяснение за не
явяването му на работа в продължение на 6 дни, за времето от 16.03.2020г. до
23.03.2020г. е получена по пощата лично от ищеца /л.101/.
От съдържанието на същата се
установява, че му е даден срок „…в
рамките на работния ден, в който ви е връчено настоящото уведомително
писмо…..депозирайте писмени обяснения за извършените нарушения.“. В същата
заповед е указано: „…Писмените обяснения адресирайте до г-жа Д.В.-управител и
законен представител на „***“ООД, гр.София, бул.Черни връх“№73.
Заповедта е получена по пощата лично от ищеца
по първоначалния иск на 27.03.2020г г. /л.101/- ден петък.От приложеното по
делото доказателство на л.15 се установява, че работникът – ищец по първоначалния
иск е депозирал обяснения на 30.03.2020г. /понеделник/, които са изпратени по К.в
09.36 часа /л.16/, но адресатът – Д.В.е отказала да ги получи на 01.04.2020г.
/л.17/.
Анализа на доказателствата води до
извода, че Заповед №221/31.03.2020г. с която е наложено дисциплинарното
наказание – уволнение е била издадена преди получаване обясненията от работника
/л.6/.Съдебната практика е категорична, че когато срещу един работник или
служител бъде започнато дисциплинарно производство, даването на обяснения по
чл. 193, ал.1 от КТ е част от задължителната процедура за реализиране на
неговата отговорност. Без
да бъде изслушан работникът или служителят, с оглед търсената
му отговорност, налагането
на дисциплинарно наказание е незаконно само на това основание -
чл. 193, ал. 2 от КТ и съдът отменя наказанието, без да разглежда спора по
същество.
Настоящият състав счита, че работодателят- ответник по
първоначалния иск е нарушил процедурата по чл.193 ал.1
от ГПК, поради което само на това основание, процесната заповед следва да бъде
отменена, поради следните съображения: Действително работникът не е
изпълнил дадените в Заповед № 214 от 23.03.2020г.указания от работодателя да
представи обясненията си в срока, който самият работодател е определил, а именно:
„….в рамките на работния ден, в който бъде връчена заповедта…“. Установи се по
делото, че същата му е била връчена на 27.03.2020г. петък- последен работен ден
от седмицата, в 17.30ч. /факт, изрично
посочен в писмените обяснения, приложени като доказателство към исковата
молба и не оспорен от ответното
дружество/, което обстоятелство само по
себе си обективно е възпрепятствало възможността му да даде обяснение в
указания срок - „..в рамките на работния ден, в който е получил заповедта..“.
Не без значение се явява и обстоятелството, че обясненията, съобразно
указанията на работодателя е следвало да бъдат изпратени на адреса на дружество
- в гр.София. Настоящият
състав счита, че даденият на работника срок не е
бил „разумен“, тъй като не му е била
предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението.От
друга страна съдът намира, че изисканите от работодателя обяснения по своята
същност представляват формален акт, тъй
като от представените по делото доказателства се установи, че работодателят, чрез своя управител – Д.В.е отказал
да получи изпратените от ищеца по първоначалния иск обяснения, което
обстоятелство се явява в противоречие с установената съдебна практика, съгласно
която искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение
е въведено с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно
– с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани
с констатираното дисциплинарно нарушение, както и възможността,уредена в
хипотезата на чл. 344, ал. 2 от КТ, според която работодателят по свой почин
може да отмени заповедта за уволнение. Изложените по-горе аргументи мотивират съда да приеме,
че са налице предпоставките на чл.193 ал.2 КТ-работодателят предварително не е
изслушал работника или служителя и не е приел писмените му обяснения, поради което съдът следва да отмени дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество.
С оглед обаче на предявената от ответника насрещна искова
претенция, в която се претендира обезщетение от уволнения работник, в размер на
едномесечното му трудово възнаграждение и съобразно изложените от работодателя
твърдения, идентични по своето съдържание с депозирания отговор на
първоначалната искова молба, настоящият
съдебен състав счита, че следва да разгледа дали уволненият служител е извършил
релевираното в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина, т.е.
да се произнесе по съществото на заявените претенции.
По иска с правно
основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ:
Процесната заповед за налагане на
дисциплинарно уволнение е издадена от орган на представител на ответното
търговско дружество – управител на дружество с ограничена отговорнот, поради
което потестативното право за прекратяване на процесното трудово правоотношение
е упражнено от компетентен орган, носител на дисциплинарна власт.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните
основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказания се осигурява
защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава
предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно
оспорване на уволнението.
От предметното съдържание на
заповедта за уволнение се установява, че дисциплинарното наказание е наложено
на Ю.П. за това, че за времето от 16.03.2020г. до 31.03.2020г. лицето не се е
явило на работа в продължение на 12 -дванадесет последователни работни дни,
като за дните на отсъствие не е
представил извинителна причина пред работодателя.
В процесната заповед за уволнение е
описан е времевия период, нарушителят, в какво се състои нарушението и при
какви обстоятелства е осъществено, като от съдържанието й може да се направи
извод, че ищецът е бил наясно с фактическите основания, обосновали налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Работодателят е посочил и законовия
текст, под който счита, че се подвежда описаното нарушение – чл. 187, ал. 1, т.
1 от КТ, като е посочил и второ правно основание – чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ,
които основания сами по себе си не са в противоречие нито едно с друго, нито с
обстоятелствената част на заповедта, поради което от външна страна, заповедта
съдържа необходимите реквизити.
Процесното дисциплинарно наказание е
наложено в преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ -/ липсват конкретни
доказателства кога е установено, но с оглед началната дата на времевия период
за който се твърди да е започнало – 16.03.2020г./, а дисциплинарното наказание
е наложено на 31.03.2020 г. (конститутивното действие на упражненото
потестативно право е настъпило в момента на връчване на заповедта за уволнение
– арг. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ).
В уволнителната заповед
работодателят е удостоверил, че със Заповед №214 от 23.03.2020г. на осн.чл.193
от КТ са изискани писмени обяснения от лицето.Твърди се също, че „..заповедта е
изпратена по пощата и се е върнала, защото лицето „отсъства“, както и, че в
„указаните срокове, лицето не е изпатило писмени обяснения за отсъствието си.“
От съвкупната преценка на
правнорелевантните факти, обективирани в представените по делото доказателства,
настоящата съдебна инстанция приема от една страна, че работодателят е нарушил процедурата по чл.193 ал.1 от ГПК,
поради което само на това основание, процесната заповед следва да бъде
отменена, в който смисъл съдът по-горе в съдебния си акт е изложил своите
съображения, а от друга, с оглед събраните писмени и гласни
доказателства – разпит на свидетеля Т.К. – ***, които съдът кредитира изцяло
като последователни, непротиворечиви и почиващи на непосредствено възприети от
свидетеля обстоятелства, безспорно се установява, че ищецът не е
извършил посоченото в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина.
Не се оспорва обстоятелството, че П. е
назначен на работа при ответника с трудов договор №106/23.03.2015г; на длъжност
***към офис гр.Л.. В чл.1 изр.последно
са конкретизирани задълженията на работника -доставяне на пратки на ***и и директно на получатели в
гр.Троян и страната. Сключеният между страните договор е бил срочен,
не е прекратен и е преминал в безсрочен.
По делото е приложена като доказателство длъжностна
характеристика- подписана от ищеца по първоначалния иск и ответник по
насрещния. Основното възражение на „***“ООД е, че работника, съобразно длъжностната
характеристика, /в която е посочено като задължение да доставя пратки на офиси
и ***и в София и страната? / е бил длъжен ежедневно да посещава офиса в гр.Л.. Такова
вменено задължение в длъжностната му характеристика няма. Единствено е
отбелязано в т.3, позиция 5 /да връща в офиса пратките, които не могат да бъдат
доставени/.
В т.3 обаче съществуват упоменати и други задължения, свързани с ***ската
дейност - „приема пратките от мениджъра на
съответния офис срещу подпис"...."и му предава срещу подпис".
Отделно от това в раздел Г е вписано, че същия е бил пряко подчинен
и под непосредственото ръководство на управителя и мениджъра на офиса.
От показанията на разпитания по
делото свидетел , който от месец февруари
По искане на
проц.представител на ищеца по насрещния иск и ответник по първоначалния, на
свидетеля беше предявена Докладна записка, изготвена и подписана от св.Т.К.,
находяща се на л.63 от делото, относно присъствие на ***и за периода 16 -
31.03.2020 г.,от която се установява, че „….в периода от 16-31.03.2020 г.,
ищецът Ю.А. и К.от Т. - М.П.не са посещавали офиса на фирмата в гр.Л. за
получаване на пратки….“. Свидетелят потвърди, че той я е изготвил и подписал, с
уточнението, че „…тази отчетна форма две години и половина всеки месец я
изпращам в София и въз основа на нея се изплащат възнаграждения за положен
труд. Аз съм записал по-надолу /в справката/, че работата на ***ите не е в
офиса в Л., а по места, по общините.
….“. От показанията на
свидетеля се установява, че работата във фирмата е била организирана по следния
начин: „…Две години и половина откакто съм започнал работа във фирмата, всяка
вечер и нощно време пристигат пратки с транспорт в офиса в Л.. Аз като *** на офиса и като отговорник на офиса,
разпределям пощата сутрин за Т., за Т., за Я. и за Л.. След като я разпределя,
аз я доставям на ***а в Троян, за да може я разнесе, а той взема и апарати за
ремонт от В.. Същото е и за Т.…“. Свидетелят е категоричен, че „…Аз нямам
писмена заповед от управителката, с която ми нарежда ежедневно ***а от Троян да
идва в Л.. Такава заповед - ***а да идва всяка сутрин в офиса в Л., за да си
взема пратките и след това да ги разнася по район няма…“.
По делото са
представени писмени доказателства, от
които се установява, че за посочения в уволнителната заповед период /16.03 до
31.03.2020г./ Ю.П. е изпълнявал задълженията си, доставяйки и приемайки пратки,
съобразно трудовите си задължения - /
на 16,19,23 март- на „В.“; на РУ МВР
Троян - на 16;17; 18;19;20;23 март и следващите дни; на 16,17,18,19 и 20 март е
получил от РУ МВР Троян и е предал в офиса пратки/. В уволнителната заповед е посочено, че с откриване на процедура по
установяване на дисциплинарно нарушение, относно неявяване на работа на П. за
периода 16.03.-23.03.2020г. работодателят, със Заповед №214/23.03.2020г. му е указал да депозира писмени обяснения, но
че същата не е получена от лицето, а е върната с отбелязване, че лицето
„отсъства“. Това обстоятелство се явява
в противоречие с изложените от дружеството твърдения в отговора към исковата
молба и в заявеното в обстоятелствената част на насрещната искова претенция.
Същото се явява и в противоречие с представените от работодателя - ищец по
насрещния иск и ответник по първоначалния – ***“, доказателства на /л.101, л.102/ , от които е видно, че Заповед
№214 от 23.03.2020г. е връчена на Ю.П.
лично и същият е представил своите обяснения. Не
се подкрепя от представения по делото доказателствен материал и твърдението на
ответника по първоначалния иск и ищец по насрещния, че със Заповед №217 от
31.03.2020г. на П. са изискани отново писмени обяснения за неявяване на работа
вече за периода 23.03.2020г. до 31.03.2020г. От приложеното към насрещната
искова претенция доказателство – Заповед №217 /л.104/ се установява, че същата
е от дата 24.03.2020г., която дата е посочена в началната и крайна част на
заповедта. В доказателствения материал,
приобщен по настоящото дело липсва заповед №217 от 31.03.2020г. Нещо повече,
Заповед №217 не е цитирана и в
уволнителната заповед № 221/20г.за дисциплинарно уволнение, в която се сочи, че
са изискани обяснения от работника със Заповед №214 от 23.03.2020г. за
неявяване на работа 6-шест последователни дни.
В представените от ответника приемо-предавателни протоколи е подчертано
на 2 стр. върнати пратки,но същите са неотносими към предмета на делото, тъй
като се отнасят за ОД МВР Л., т.е. не попадат в района на ищеца по
първоначалния иск.
В доказателствена тежест на работодателя е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че служителят е
извършил твърдяните нарушения на трудовата дисциплина, че същите са извършени
виновно, че при определяне на дисциплинарното наказание, в случая уволнение, се
е ръководил от критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ, а именно, че тежестта на
конкретните нарушения на трудовите задължения, обстоятелствата, при които са
извършени и поведението на служителя са от такъв характер, че обосновават
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, каквото е уволнението.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че
наложеното на ищеца дисциплинарно наказание – уволнение, е незаконосъобразно.
Същото е наложено от една странабез да е спазена процедурата по чл.193 ал.1 КТ,
а от друга - при липса на доказателства за извършването на вменените
му нарушения, които съдът е посочил в изложението си.
Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че
предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен, като се признае уволнението на ищеца,
обективирано в Заповед № 221 от 31.03.2020 г. на Управителя на “***” ООД, за
незаконно и същото се отмени.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ:
Предвид изхода на процеса относно главния иск, следва
да бъде уважен и акцесорния по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ, като незаконно
уволнения ищец бъде възстановена на предишната работа – “***” при ответното
дружество към офис гр. Л., ул. “***” № 15.
По
иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ:
Налице са
материалноправните предпоставки за уважаване и на третия обективно съединен иск
с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ, а
именно: незаконно уволнение, вреда, изразяваща се в липса на трудово възнаграждение
за периода, през който ищецът е останала без работа, поради уволнението, но не
повече от 6 месеца, и причинна връзка между незаконното уволнение и вредата.
В шестмесечния срок
по чл.225, ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение, но за не повече от 6 месеца, като същото е дължимо от датата на
незаконното уволнение. Съгласно чл. 228
ал. 1 от КТ, база за определяне на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ е
брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за това обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение.
От
приложеното по делото допълнително споразумение№4 от 02.01.2020г. към трудов
договор от 23.03.2015г. се установява, че считано от 01.01.2020г. трудовото
възнаграждение на ищеца по първоначалния иск е в размер на 610.00лева, което
обстоятелство не е оспорвано в процеса, поради което обезщетението за
оставане без работа следва да бъде определено за периода 06.04.2020г. до
28.08.2020г. /дата на съдебното заседание по същество/, което възлиза в общ
размер на 2929.27 лева/изчислено както следва: за месец април 518.50 лева,
считано от 06.04.2020г., изчислено за 17 работни дни х 30.50 лева среднодневно;
за месец май- 18 дни х
33.89левасреднодневно; за месец юни 22 дни х 27.72 лева среднодневно, за месец
юли 23 дни х 26.52 лева среднодневно и за месец август до 28.08.2020г. -датата
на която е приключило заседанието по същество за 20 дни х 29.04 лева среднодневно/, до окончателното изплащане на сумата.
По отношение
на претенцията по чл.128 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение за месец
март:
От
приложените на л.83 от делото доказателства /л.83 и л.84/ –2 бр. платежни
фишове се установява, че за месец март отработените дни на Ю.П. са 9, а за
месец април – 0. Същите са подписани от
работника, което обстоятелство не се оспорва. От цитираните доказателства се
установява, че изплатено възнаграждение за месец март е за девет работни дни и
с оглед изхода на делото, работодателят следва да му изплати възнаграждение за
целия месец. Работните дни за месец март са общо 21, т.е. на П. се дължи
възнаграждение за още 12-дванадесет работни дни, / 12 дни х 29.05 лева
среднодневно/, т.е. сумата от 348.60 лева, от която следва да бъдат приспаднати
дължимите удръжки.
Изложените по-горе аргументи за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна водят до извода за неоснователност и недоказаност на предявената насрещна искова претенция за
осъждане на ответника по насрещния иск Ю.П. да заплати на ищеца по насрещния
иск сумата от 610.00 лева , представляваща обезщетение по чл. 221 ал.2 КТ в
размер на едно брутно трудово възнаграждение, заедно със законната лихва от
19.06.2020г. до окончателното изплащане.
С оглед този изход на процеса, ищеца
по първоначалния иск има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството
и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, което възлиза в размер на 610.00 лева, видно от
представения по делото договор за правна защита
и съдействие № 00043289 /л.136/ - заверено копие.
На основание чл. 78
ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Троянски
районен съд сумата 327.17лева, представляваща държавна такса върху
уважените искове /по 80.00 лева за всеки от двата неоценяеми иска – чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата
117.17лева, представляваща 4 % върху
размера на оценяемия иск – чл. 1 от Тарифата/, както и 50.00 лева за предявения
насрещен иск.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на Ю.А.П., ЕГН **********,
оформено със Заповед № 221/31.03.2020г. на Управителя на “***” ООД, за НЕЗАКОННО
и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ю.А.П.,
ЕГН **********на предишната работа – “***” при “***” ООД, ЕИК ***, към офис гр.
Л., ул. “***”, като Ю.А. П. следва да се яви за заемане на длъжността в
2-седмичен срок от получаване на съобщението, че е възстановен.
ОСЪЖДА “***”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от
управителя Д.Д. В., да заплати на Ю.А.П., ЕГН
**********, на основание чл.128 ал.1 т.1 от КТ сумата от 348.60 /триста
четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща дължимо
трудово възнаграждение за 12-дванадесет дни за месец март, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
/13.05.2020г./ до окончателното й изплащане, от която сума
следва да бъдат приспаднати дължимите удръжки.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
представлявано от управителя Д.Д. В., да заплати на Ю.А.П., ЕГН ********** сумата от 2929.27/две хиляди
деветстотин двадесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал.
1 от КТ за оставането му без работа, поради уволнението, за период от 06.04.2020г. до
28.08.2020г. /дата на съдебното заседание по същество/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска /13.05.2020г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
представлявано от управителя Д.Д. В., да заплати на Ю.А.П., ЕГН ********** сумата 610.00 /шестстотин
и десет/ лева,представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
представлявано от управителя Д.Д. В., да заплати по сметка на Троянски
районен съд сумата 327.17/триста двадесет и седем лева и
седемнадесет стотинки/ лева представляваща държавна такса върху уважените
искове по предявената искова претенция и дължимата ДТ за
предявения насрещен иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: