Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,             2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 653 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от Ц.Б.М. *** съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, при условията на евентуалност чл.50 ЗЗД за сумата 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; за сумата 2099.80лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди;  за сумата 1646.34лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищцата са, че на 31.07.2017г. вечерта около 22ч. в гр.София, при движение по тротоара на ул.Георг Вашингтон и няколко метра преди излаз на ул..Цар Симеон попаднала на дупка на самия тротоар поради разбита асфалтова настилка, спънала се в нея и паднала с цялата си тежест на тялото, в резултат на което получила травматични увреждания по главата и на лявата ръка. Постъпила веднага в болнично заведение, където раната на главата обработена хирургично, а на 02.08.2017г. извършена операция на ръката с поставен имплант и 7бр. винтове, а впоследствие обездвижена с поставена имобилизация. След изписването след около 7 дни продължила лечението в домашни условия, амбулаторно с назначени контролни прегледи и прием на медикаменти. Провела и няколко курса по рехабилитация. Твърди като последица от инцидента да е претърпяла болки и страдания, в периода на лечение и възстановяване била в невъзможност да се обслужва сама и зависима изцяло от грижите на близките си, търпяла ограничения във възможността да извършва обичайните ежедневни и домакински дейности, преживяла емоционален стрес, развила страх от друг подобен инцидент; имала намерение да започне работа, но поради състоянието си се отказала и това я подтискало. Твърди и понастоящем да не е напълно възстановена, тъй като има ограничен обем в движенията на увредената ръка, което препятства нормалния й начин на живот, както и предстояща втора операция по изваждане на импланта, която ще доведе до нови болки и страдания. Твърди също във връзка с лечението да е направила разходи за закупуване на импланти, кинезитерапевтична техника масаж, заплащане на потребителски такси, закупуване на медицински консумативи и лекарства, съставляващи имуществени вреди. Претенциите си за обезщетяване на вредите насочва против С.О. за ангажиране отговорността й в хипотезата на чл.49 ЗЗД поради неизпълнение от нейни служители на задълженията по чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП, които вменяват на общината задължение да ремонтира и поддържа в изправно състояние тротоарите в рамките на урбанизираната територия. В условията на евентуалност, ако съдът не приеме за правилна тази квалификация, претендира осъждането й на основание чл.50 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете с доводи за недоказаност увреждащото събитие, претърпените вреди, както и прекомерност на претенцията за неимуществени вреди.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил вредите.  Отклонение от това правило са чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД. Според първата норма този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, а според втората за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. И в двата случая отговорността е обективна и безвиновна, като разликата е в източника на вредите. Тази на възложителя по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни действия, докато тази на собственика, респ. лицето упражняващо надзор по чл.50 ЗЗД произтича от вещ. В съдебната практика е изяснено /ППВС № 17/193г. и ППВС № 4/1975г./, че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения е за този, който е възложил работата по чл.49 ЗЗД. Ако вредите са резултат от свойствата на вещта, а не на действия свързани с нейната правилна експлоатация или управление, тогава отговорността е по чл.50 ЗЗД.  Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила приложение намира съставът на чл.45, съответно чл.49 ЗЗД, а при липса на допуснати такива нарушения чл.50 ЗЗД.  

По делото е установено, че на 31.07.2017г. ищцата присъствала на беседа в Енорийски център при храм „Св.Св.Кирил и Методий” в гр.София, ул.Георг Вашингтон № 47. След приключване на събитието около 22 ч. напуснала храма и тръгнала по ул.Георг Вашингтон с посока към ул.Цар Симеон. Движила се по тротоара на улицата от лявата страна. Когато приближила участъка в близост до ъгъла с ул.Цар Симеон кракът й пропаднал в дупка на тротоара, образувана от счупени тротоарни плочи, разкрити тухли и стърчащ асфалт, загубила равновесие и паднала на земята. При падането ударила главата и лявата си ръка. Незабавно се обадила на сина си св.Б.С., който при пристигането си я заварил на мястото, на което паднала, седнала на тротоара и държаща плътно към тялото увредената ръка, по лявата й скула имало кръв. Казала, че изпитва силна болка и не може да движи ръката си. От показанията на свидетеля и заключението на вещото лице по СТЕ, извършило на място оглед, се установява, че настилката на този участък от тротоара е смесена от тухли и асфалт, но с нарушена цялост и силно компроментиран. На места лисва асфалтово покритие и са се образували дълбоки дупки, изпълнени с тухли, които не са плътно наредени. Видно от приложения към заключението снимков материал тротоара на мястото е тесен, в непосредствена близост има кофи за боклук.

По делото не е спорно, че мястото на произшествието е улица, предназначена за придвижване на пешеходци, която е публична общинска собственост на С.О. по чл.3, ал.3 и чл.8, ал.3 ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на ЗДв.П. На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези осветлението  и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията , както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици, в тази част тротоари за пешеходно придвижвана, с отстраняването им във възможно най-кратък срок-чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.3, ал.2 ЗДв.П. В качеството си на юридическо лице общината осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други лица, на които е възложила изпълнението им. По делото не се твърди, а и доказателства не са ангажирани да са били изпълнени дейности по ремонт и поддръжка на конкретния тротоарен участък или да е бил обозначен като препятствие за безопасно преминаване. Обратно, състоянието му понастоящем е такова, каквото е било в деня на инцидента. Не са събрани и доказателства, които да изключват ищцата да е пострадала като последица от падане на тротоара поради нарушената му цялост.

При горното съдът намира, че е налице основание за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника на основание чл.49 ЗЗД, доколкото увреждането на ищцата не се дължи на свойствата на общинския тротоар, като вещ, а на виновното неизпълнение /бездействие/ на служителите на общината на вменените със закон задължения по ремонта и поддръжката му в изправност.

От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на вещо лице по СМЕ се установява, че вследствие на произшествието ищцата получила многофрагментно счупване на лявата раменна кост в горната част с изкълчване и разрушаване на компактната и част главата на костта, и разместване на костните фрагменти, както и контузия  и охлузване  на лявата скулна област и на лявата челна област на главата. Непосредствено след инцидента постъпила в болнично заведение, където раната на главата обработена, а на 02.08.2017г. извършена операция на лявата ръка с наместване и поставяне на метална плака /инплант/ и 7бр. винтове. След гладко протекъл след оперативен период била изписана на 07.08.2017г. с продължаване лечението амбулаторно с контролни прегледи, предписан режим и прием на обезболяващи медикаменти. В периода м.09.-м.12.2017г. провела няколко процедури по рехабилитация в „Пирогов” и СБФР-Овча купел поради болки и ограничен обем в движенията на лявата раменна става. Общият лечебен и възстановителен период продължил повече от 6 месеца, в който е търпяла болки и страдания, най-интензивни в първите 2 месеца след инцидента и около 2 месеца по време на провежданата рехабилитация. Особено интензивни са били при рязка промяна във времето-студено и влажно. Наред с това изпитвала сериозни затруднения в ежедневието и при обслужването си, наложило ползването на чужда помощ. В тази посока са показанията на свидетели Б.С. и А.С., които сочат, че след операцията лявата й ръка била напълно обездвижена, което пречело да извършва каквато и да е дейност, поради което била обгрижвана изцяло от тях. Постоянно изпитвала болки, спяла само на дясната си страна и трудно ставала от леглото, което й създавало дискомфорт, и понастоящем не може да я използва пълноценно въпреки проведените рехабилитации, защото поради ограничения обем на движенията не може да взема нещо отвисоко или да носи тежко. Отпреди имала заболяване ”белодробна тромбемболия”, което няма връзка с произшествието и обективно не е повлияло на лечението и възстановяването, но наложило прием на медакамент за разреждане на кръвта поради опасност да се активира тромб, което допълнително й създавало притеснения. Свидетелите сочат, че произшествието се отразило негативно на психиката й-при злополуката била много уплашена, впоследствие отказвала да излиза, затворила се в себе си, страхувала се от друг подобен инцидент, станала подтисната поради състоянието си и обстоятелството, че е обгрижвана от друг, както и поради това, че не може да започне работа, каквото възнамерявала да направи.

Според заключението на вещото лице по СМЕ към момента охлузванията по главата са изчезнали без остатъчни белези. Счупената лява раменна кост е зараснала окончателно, но предстои изваждане на поставената метална остеосинтеза, което може да бъде направено само по оперативен път и това ще доведе до нови болки и страдания. Мускулатурата на мишницата е в лека степен на хипотрофия, а движенията в лявата раменна са в ограничен обем при флексия /свиване/ и при абдукция /отвеждане встрани/. Отделно от това като последица от операцията е останал голям белег около 22 см., който е траен и пожизнен.

Тези доказателства по безспорен начин установяват претърпени от ищцата болки и страдания от травматичните увреждания. При определяне техния размер съдът отчита възрастта на ищцата /62г. към деня на произшествието/; естеството и тежестта на уврежданията, както и начина на получаването им-контузия с рана на главата и тежко счупване на лявата раменна кост; продължителния лечебен и  възстановителен период-над 6 месеца свързан с оперативна интервенция на фрактурата на ръката и няколко последващи рехабилитационни и лечебни процедури, съпроводени с болки и страдания с различна интензивност. Поради счупването на лявата раменна кост ръката е била напълно обездвижена и това създало в относително продължителен период затруднения при обслужването и извършването на обикновени дейности от ежедневието, наложило активното й подпомагане от близките. Налице е и негативно отражение в психичното и емоционалното й състояние. Следва да се отчете останалия пожизнено останал оперативен белег с голям размер, както и предстояща втора операция по изваждане на поставените в рамото импланти, което също в бъдеще ще доведе до болки и страдания. Поради това съдът приема за справедливо по чл.52 ЗЗД и съответно на претърпените вреди обезщетение за неимуществени вреди от 35 000лв., поради което предявеният иск следва да се уважи в пълния предявен размер.

Върху така определеното обезщетение на основание чл.84, ал.3 вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ответникът дължи заплащането на лихва за забава, която за периода от увреждането до подаване на исковата молба /31.07.2017г.-15.01.2018г. възлиза на сумата 1646.34лв., а след подаване на исковата молба следва да се присъди законната лихва до деня на изплащането.

Обезщетението при деликт, включително в хипотезата на чл.49 ЗЗД, обхваща всички вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с увреждането-чл.51, ал.1 ЗЗД. Те могат да бъдат както неимуществени, така и имуществени. Като доказателства по делото са представени фактури и фискални бонове /стр.39-47/, от които се установява направени от ищцата в периода 31.07.2017г.-11.12.2017г. разходи за закупуване на заключваща титаниева плака, заплатени потребителски такси за медицински прегледи, закупуване на лекарства и  разходи за процедури по рехабилитация на увредената лява ръка на обща стойност 2099.80лв. Вещото лице по изслушаната СМЕ дава заключение тези разходи да са били наложителни и свързани с провеждането на лечението и. Предвид това съдът намира тази сума да съставлява за ищцата имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване от ответника, поради което този иск също подлежи на уважаване в пълния предявен размер. Върху това обезщетение на основание следва да се присъди законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски от 2249.85лв.

Ищцата е представлявана безплатно от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.В.Т. адвокатско възнаграждение от 2302.23лв. изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.*******, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на Ц.Б.М., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Красна поляна, бул.*******, сумата от 35 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане настъпило на 31.07.2017г. от падане в дупка на тротоар в гр.София, ул.Георг Вашингтон, и сумата 2099.80лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението; сумата от 1646.34лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху обезщетение за неимуществени вреди за периода 31.07.2017г.-15.01.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от подаване на исковата молба-16.01.2018г. до изплащането.

ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.*******, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на Ц.Б.М., ЕГН **********, от гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2249.85лв.

ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.*******, да заплати на адв.В.Т. с адрес ***, офис4.2, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 2302.23лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                                СЪДИЯ: