РЕШЕНИЕ
гр. Варна,
...................... 2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГО, ІІ състав,
в публичното заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Христова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
Мл. съдия Пламен Т.
при секретаря Г.С.,
като разгледа докладваното от мл. съдия Пламен Т. въззивно
гражданско дело № 227 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 4253,
постановено на 17.11.2016 год. по гр.д. № 8965/2016 год., ВРС, 8-ми състав,
е уважил предявените от Б.М.Т. искове по реда на чл.
344, ал. 1, т.1 – 3 вр. чл. 333, ал. 3 вр. чл. 328, ал. 1, т.5 вр. чл.
225 КТ, като е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца, извършено
със заповед № 17 от 14.07.2016г. на представляващия „Градски транспорт” ЕАД,
възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „началник
експлоатационно звено в транспорта – автобусна дейност” и е осъдил ответната
страна да му заплати сумата от 3806,39 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа на работника, поради незаконното уволнение за периода от
14.07.2016г. – 03.11.2016г.
Недоволна от горното решение е останала
ответната страна, която по реда на чл. 258 и сл. от ГПК го обжалва, като твърди
неговата неправилност, незаконосъобразност, необоснованост, както и нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че районният съд
неправилно е приел, че ищецът е „организационен секретар”, част от синдикалното
ръководство на организацията, респ., че се ползва от закрилата при уволнение,
уредена в чл. 333, ал. 3 КТ. Поддържа се, че избраните секретари в СО
„Транспорт” – АДС са 10 на брой, като по никакъв начин не става ясно, кой от
всички се ползва със законовата закрила при уволнение. Навежда се, че по този
начин се заобикаля законът, като при нужда, всеки от секретарите на СО
„Транспорт” АДС се ползва със специалната закрила. Твърди се, че преди
избирането на Б.Т. за секретар, синдикалната организация вече е имала такъв,
поради което и ищецът не се явява „първи” по смисъла на закона. Сочи се, че
ищецът не е представял доказателства за принадлежността му към СО, поради което
и работодателят е нямало как да знае за този факт и да изпълни задължението си
по чл. 333, ал. 3 КТ. Освен горното, въззиваемата
страна е посочила, че заповедта за уволнение е напълно мотивирана, като в нея
са описани липсата на ръководни качества за справяне с възложените му функции и
работа съгласно длъжностната характеристика, както и липсата на професионални
знания, умения и навици. Моли се да бъде отменено постановеното решение като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което
предявените обективно съединени искове да бъдат отхвърлени. Моли се и за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.
Въззиваемата
страна Б.М.Т., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв.
И.В., депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната
жалба и моли за потвърждаване на решението в частта, с която се отменя
уволнението на ищеца, като незаконно и се възстановява на заеманата длъжност
преди уволнението. Навеждат се доводи за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение в тези му части. Моли се въззивната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
В отговора на въззивната
жалба е обективирана и насрещна въззивна
жалба срещу атакуваното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на уволнението си,
поради изтичане на шестмесечния максимално предвиден срок за обезщетяване. Моли
се да бъде присъдено обезщетение в максимален размер, като ответната страна се
осъди да заплати разликата над присъдената сума до търсените 8578,32 лв. Моли
се за измяна на решението в частта за разноски и присъждане на такива с оглед сторените
разходи в двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на насрещната
въззивна жалба, като се навеждат твърдения за нейната
неоснователност и недоказаност. Поддържа се, че не са представени доказателства
за оставането без работа на въззиваемия за целия
шестмесечен срок. Сочи се, че сумата от 60,00 лв. на месец или общо 360,00 лв.
за шест месеца следва да бъде приспадната от общо претендираната
сума от 8578,32 лв., тъй като тя не е с постоянен характер и не е фиксирана в
трудовия договор. Същото се поддържа и за сумата от 160,00 лв. месечно, която
се изплаща за поевтиняване на храната. Моли се насрещната въззивна
жалба да бъде оставена без уважение.
В о.с.з., въззивната
страна „Градски транспорт” ЕАД, редовно уведомена, изпраща представител –
юрисконсулт П. С.. Същият поддържа изцяло въззивната
жалба, както и отговора по насрещната въззивна жалба.
Оспорва насрещната въззивна жалба. Не представя
списък с разноски. Моли такива да бъдат присъдени, включително и за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за
настоящата инстанция. Прави възраждение за
прекомерност на претендираните разноски от въззиваемата страна.
В о.с.з., въззиваемата
страна, редовно призована, явява се лично и с адв. И.В..
Поддържа отговора на жалбата и насрещната въззивна
жалба и представя списък със сторените разноски по реда на чл. 80 ГПК.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Б.М.Т.
против ”Градски Транспорт” ЕАД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1,
2 и 3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че от шест
години страните се намират в трудово правоотношение /ТПО/, като ищецът заемал
длъжността ”Началник автобусна дейност” в ответното дружество ”Градски
транспорт” ЕАД. Твърди се, че със Заповед №17 от 14.07.2016г. на управляващия
ответното дружество, ТПО е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Сочи
се, че същата е немотивирана и съдържанието ѝ не съответства на
действителните факти. Поддържа се, че през периода на заемане на процесната длъжност, ищецът не е наказван за неизпълнение
на трудовите си задължения и от работодателя не са предявявани претенции към
работата му, както и че не са постъпвали оплаквания, за неизпълнение на
служебните задължения. Твърди се, че не са отнемани функции, които са вменени
на процесната длъжност и такива не са възлагани на
друго лице. Навеждат се доводи, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения
професионално и в съответствие с длъжностната си характеристика. Твърди се, че
в заповедта за уволнение отсъстват мотиви за липсата на конкретни качества на
работника за ефективно изпълнение на възложената му работа. Сочат се доводи, че
освен притежаване на необходимите професионални и лични качества за изпълнение
на възложената работа, ищецът е проявявал активност и многократно е подавал
докладни до ръководството на предприятието за установени нередности в дейността
на ответното дружеството, като е отправял предложения и искания за подобряване
на работата в звеното, което ръководи и на предприятието като цяло. Поддържа
се, че проявената активност от ищеца при изпълнение на работата, както и
развиваната от него синдикална дейност, са причината за необоснованото му
уволнение. Твърди се, че ищецът е избран за Секретар на синдикалната
организация ”Асоциация на демократичните синдикати” /АДС/ в ”Градски транспорт”
ЕАД - гр. Варна, т.е. е част от ръководството на организацията, който факт е
известен на работодателя. Позовава се, че като част от ръководството на
синдикалната организация в ответното дружество, ищецът се ползва от специалната
закрила по чл.333, ал.3 от КТ и поради това, че ТПО е прекратено на основание
чл.328 ал.1 т.5 от КТ, е било необходимо работодателят да изиска предварително
съгласие от ръководството на синдикалната организация. Твърди се, че при
извършване на уволнението на ищеца, работодателят не е искал и не е получавал
предварителното съгласие за прекратяване на ТПО от определен от централното
ръководство орган на синдикалната организация. Сочи се, че поради неспазване на
изискването по чл.333, ал.3 от КТ, в случая следва да намери приложение чл.344,
ал.3 от КТ, като процесната заповед се отмени без
спора да се разглежда по същество. Твърди се, че в резултат от незаконното
уволнение ищецът е останал без работа и на 20.07.2016г. се е регистрирал като безработен. Твърди се,
че след прекратяване на ТПО ищецът не е започвал последваща работа по трудов
договор, както и че последното брутно трудово възнаграждение, което му е
изплатено е в размер на 1794.68лв.
В постъпилия отговор на исковата молба,
се подържа становище за неоснователност на исковете и се оспорват фактическите
твърдения на ищеца. Твърди се, че атакуваната заповед е мотивирана, като в
същата подробно е описана липсата на ръководни качества у работника, довела до
несправяне с поверените му функции, съгласно длъжностната характеристика и
даващи основание за прекратяване на ТПО. Твърди се, че в подкрепа на фактите
посочени в заповедта за уволнение, са изготвените и постъпили докладни от
прекия началник на ищеца, които са резултат от преки наблюдения върху работата
му, съответно допълнително сочат за липсата на качества у работника и за
неизпълнение от същия на възложените му функции с длъжностна характеристика. Сочи
се, че липсата на професионални качества на служителя за ефективно изпълнение
на работата се изразява в това, че същият не притежава необходимите за
изпълнение на работата организираност, диалогичност, умение за работа в екип,
трудолюбие, дисциплинираност, самокритичност, инициативност, комуникативност,
настойчивост и умение за работа с хора, което е пречка да изпълнява конкретната
трудова дейност, а именно да контролира техническата изправност на автобусите
за обезпечаване на ежедневния наряд, стопанисването и правилната им
експлоатация, както и да контролира работата в поверения му отдел съобразно
ВПРЗ и ПВТР, включително да прави обосновани предложения пред ръководството
относно технологията на работния процес, предложения за наказания или поощрения
съобразно КТ на подчинения му персонал. Поддържа се, че липсата на
дисциплинарни наказания на ищеца не сочи на наличието на необходимите качества
за изпълнение на възложената работа. Навежда се, че в процесната
заповед, работодателят е посочил точно какви професионални и лични качества
липсват у ищеца, за да изпълнява възложената му работа, като същите са
съобразени изцяло с длъжностната му характеристика и са в причинно следствена
връзка с неизпълнение на конкретни трудови задължения. Поддържа се, че
прекратяването на ТПО не е свързано с извършваната от ищеца синдикалната
дейност, а е обосновано единствено от липсата на качества у работника, които го
препятстват да ръководи поверения му отдел и да се справя с възложените му
задачи. Твърди се, че ищецът не се ползва с предварителната закрила по чл.333,
ал.3 от КТ, тъй като уредената защита касае само двама членове от ръководството
на синдикалната организация - председателят и един секретар, като останалите
секретари не се ползват от защита при уволнение Поддържа се, че когато в
ръководството са избрани повече от един секретари, със синдикална защита се
ползва само ”първият” или така нареченият ”организационен” секретар, който
изпълнява най-съществени функции. Сочи се, че съгласно Протокол от 05.08.2015г.
на СО ”Транспорт”-АДС при ”Градски транспорт” ЕАД, секретарите на синдикалната
организация, действаща на територията на ответното дружество, са десет на брой,
което заедно с липсата на доказателства, че ищецът има качеството на
”оперативен секретар”, сочи, че в случая закрилата по чл.333, ал.3 от КТ се
използва с цел заобикаляне на закона. На следващо място се поддържа, че
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за оставане без работа е
необосновано завишена по размер, тъй като неправилно при формирането ѝ е
включено допълнителното плащане за ваучери и храна, които не са с постоянен
характер. Твърди се, че тези плащания зависят от обстоятелствата дали служителят
е на работа, в болнични, платен или неплатен отпуск, поради което не следва да
участват при определяне на обезщетението. Твърди се още, че тези плащания не са
фиксирани в трудовия договор на ищеца и начинът за определянето им е на
основание КТД, както и че те са с непостоянен размер и съставляват допълнително
възнаграждение с непостоянен характер. В условията на евентуалност се прави
възражение за прихващане на претендираното
обезщетение за незаконно уволнение със сумата от 3102.29лв., която е формирана
от сбора на изплатени на ищеца без основание обезщетение по чл.220 от КТ за
неспазен срок на предизвестие в размер на 1429.72лв., обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 760.26лв. и за
2016г. в размер на 912.31лв.
От събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и от приетия
препис от трудовото досие на ищеца, се установява, че страните са се намирали в
безсрочно трудово правоотношение /ТПО/, считано от 01.07.2010г., като първоначално
работникът е заемал длъжността ”Началник автоколона”, след което длъжностите
”Началник автобусна дейност” и за последно ”Началник експлоатационно звено в
транспорта - автобусна дейност”.
Със Заповед №17 от 14.07.2016г. на
управляващия ответното дружество, препис от която е приет по делото,
работодателят е прекратил ТПО с ищеца, заемащ длъжността ”Началник
експлоатационно звено в транспорта - автобусна дейност”, на основание чл.328,
ал.1, т.5 от КТ поради липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата, като със заповедта е разпоредено изплащането
на обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.220 от КТ.
От
представения по делото заверен препис от Протокол от проведено на 16.01.2015г.
общо събрание на членовете на Асоциация на демократичните синдикати, Синдикална
организация /СО/ ”Транспорт - АДС” при ”Градски транспорт” ЕАД - гр. Варна, се
установява, че ОС е избрало ищеца за секретар на синдикалния съвет на СО АДС.
От
приетия протокол на заседание на СС на СО „Транспорт” – АДС при „Градски
транспорт” ЕАД – гр. Варна, проведено на 05.08.2015г., се установява, че ищецът
Б.Т. е поставен на първо място от присъстващите секретари, веднага след
председателя Теменужка Петрова.
Установява
се от приетия по делото заверен препис от Протокол от заседание от 06.06.2016г.
на СО ”Транспорт” - АДС при ”Градски транспорт” ЕАД, че Б.М.Т. е бил определен
за „организационен секретар” на СО „Транспорт”.
По
делото е представен заверен препис от Удостоверение № 32 от 18.05.2016г.,
издадено от Асоциация на демократичните синдикати, представлявана от председателя
Даниела Драганова, от което се установява, че Синдикална организация на АДС в
”Градски транспорт” - гр. Варна, се представлява от председателя Теменужка
Борисова Петрова, а при нейно отсъствие - от ищеца в качеството му на Секретар
на СО. С подобно съдържание е и представеният препис от Удостоверение № 35 от
26.09.2016г., като в допълнение е посочено, че ищецът има качеството на
организационен секретар.
От
приетия по делото заверен препис от Удостоверение за актуално състояние от
12.10.2016г., издадено от СГС по ф.д. №788/1993г. се установява, че Асоциация
на демократичните синдикати се представлява от председателя Д. Д. Д.. В тази
връзка представените от ответника преписи от Решения от 25.04.2012г. и от
03.12.2014г., постановени по горепосоченото фирмено дело, не следва да бъдат
коментирани, тъй като не установяват актуалното състояние по партидата на АДС.
Според
Устава на АДС приет на 17.01.2015г., препис от който е приет по делото,
организационната структура на АДС се изгражда на принципа на свободно участие
на самостоятелни структурни единици - синдикални организации, създадени по
месторабота или по общини, в които членуват физически лица-чл.6, ал.1 от
Устава. Идентично е съдържанието и на чл.6, ал.1 от Устава на АДС приет на
16.04.2016г.
По
делото са представени препис от докладни, изходящи от ищеца и от други
служители на ответното дружество по повод изпълнението, респективно неизпълнението
на трудовите задължения от ищеца.
Установява
се от представения заверен препис от Фиш за работна заплата за м.06.2016г., че
на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1794.68лв., в
което са включени и различни по вид социални плащания.
Установява
се от представения заверен препис от Фиш за работна заплата за м.07.2016г., че
наред с трудово възнаграждение на ищеца са начислени обезщетение по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 1429.72лв. и обезщетение по чл.224
от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 760.26 лв. и за
2016г. в размер на 912.31лв., или общо сумата от 3102.29лв., като размерът на дължимото
плащането в полза на работника след приспадане на данъчните и осигурителните
вноски е определен на 3377.52лв.
Установява се от представената банкова
референция от ”Райфайзенбанк /България/” ЕАД е, че сумата от 3377,52 лв. е
преведена по сметка на ищеца на 18.05.2016г.
От
приетите по делото препис от Служебна бележка от ”БТ”-гр.Варна и трудова книжка
на ищеца, както и от Справка от ТД на НАП-Варна се установява, че след
уволнението ищецът не е сключвал последващ трудов договор.
Приетото
по делото заключение на ССч.Е, което се кредитира от
съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, установява, че размерът
на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ във връзка с НСОРЗ за един месец е
1429.72лв., или в размер 5236.11лв. за периода 14.07.20166г.-03.11.2016г.
По
делото на страната на ищеца са разпитани свидетелите С. Д. К., М. С. Х. и Д. К. К., и на
страната на ответника - свидетелите Д. М. М. и Х. Д. К.. Показанията на
двете групи свидетели, съдът възприема и кредитира в частта, в която съдържат
данни за наведените от страните факти, имащи значение за спора и базиращи се на
непосредствени впечатления, при отчитане на тяхната възможна заинтересованост.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от правна
страна следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне са подадени в съответния законовоустановен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно
легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата
на така посочените въззивни предели, ВОС намира
обжалваното решение за допустимо.
Предявените обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т.1 – 3 вр. чл. 333, ал. 3 вр. чл. 328,
ал. 1, т.5 вр. чл. 225 КТ. С оглед наведените
твърдения от страна на ищеца, че същият се ползва със законовата закрила,
уредена в чл. 333, ал. 3 КТ и повдигнатият спорен въпрос относно този факт,
съдът намира, че следва първо да обсъди дали наистина е налице такава закрила,
обосновавайки се с уредбата на чл. 344, ал. 3 КТ и едва при евентуално
отрицателен отговор на този въпрос, спорният казус да бъде разгледан по
същество.
В тежест на ищеца е да докаже
своята принадлежност към синдикално ръководство в предприятието, към
териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през
времето, докато е заемал съответната длъжност и до 6 месеца след
освобождаването му. С оглед на §1 т. 6 от ДР на КТ в понятието „синдикално
ръководство” се включват председателят и секретарят на съответната синдикална
организация.
В тежест на ответната страна е да
докаже, че ищецът не е част от процесното синдикално
ръководство.
Не съществува правна пречка
синдикалната организация да избере неограничен брой секретари. В закона обаче е
уредена синдикална защита само за двама члена от ръководството: председателят и
един секретар. Останалите секретари не се ползват от защита при уволнение.
Поради това, когато в ръководството са избрани повече от един секретари, със
синдикална защита се ползва само „първият” или „организационният”. Това е този
секретар, който изпълнява най-съществени функции. Ако функциите между избраните
повече секретари не са разграничени, работникът, който твърди че се ползва от
специалната закрила при уволнение поради обстоятелството, че е член на
синдикалното ръководство, трябва да докаже, че именно той от избраните повече
секретари изпълнява най-съществени функции. (Решение № 154 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 6249 / 2014 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение)
Настоящият съдебен състав приема, че в
конкретния случай ищецът успя да докаже своето членство в СО, както и
обстоятелството, че същият заема длъжността „организационен секретар” и
изпълнява най – съществени функции. В подкрепа на този извод се явява
издаденото и представено по делото удостоверение от СГС от 12.10.2016г., от
което се установява, че „Асоциация на демократичните синдикати” (АДС) се
представлява от председателя на организацията Даниела Димитрова Драганова.
Последната е издала удостоверение № 32 от 18.05.2016г., която дата предхожда
датата на прекратяване на ТПО. От удостоверението се установява, че СО на АДС в
„Градски транспорт” – гр. Варна, се представлява от председателя Теменужка
Борисова Петрова, а в нейно отсъствие – от Б.Т.. Т.е. това е доказателство,
изхождащо от представителен орган, което не беше успешно оспорено и установява,
че ищецът изпълнява най – съществена функция измежду останали секретари. Освен
това, с протокол от 06.06.2016г., която дата също предхожда датата на
прекратяване на ТПО, общото събрание на СО „Транспорт” АДС е провело гласуване
за избор на организационен секретар. Като резултат от него, Б.Т. е избран за такъв
с 195 гласа „за”. На трето място следва да се спомене и издаденото от
председателя на АДС удостоверение с № 35 от 26.09.2016г., която дата следва
момента на прекратяване на ТПО, но е от значение за последващото доказване за
членство в съответната организация. Със същото отново се дава представителна
власт на ищеца в отсъствието на председателя, като в този случай изрично е
посочено, че същият е и организационен секретар. Съдът намира, че тези доказателства
в пълна степен установяват членството в синдикално ръководство на Б.Т., поради
което същият се ползва от уредената законова закрила в чл. 333, ал. 3 КТ. С
оглед на тази закрила, работодателят е следвало да поиска предварително съгласие
от синдикалния орган за прекратяване на ТПО. Такова обаче, не е поискано.
Неоснователни се явяват и доводите на ответната страна, че работникът не е
уведомил работодателят за своето членство в СО. С оглед на съдебната практика закрилата по чл. 333, ал. 3
от Кодекса на
труда при уволнение се ползва независимо от това дали преди издаване
на заповедта за уволнение работникът или служителят е представил доказателства
за участието си в ръководството на синдикалната организация. (Решение № 1322 от
13.07.2006 г. по гр. д. № 3112/2003 г., III г. о. на ВКС). Работодателят
е този, който следва да извърши проверка и да събере данни и доказателства за
това дали работникът или служителят, когото желае да уволни, се ползва с някоя
от изчерпателно изброените от закона закрили.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че са налице основанията на чл. 344, ал. 3 КТ, поради което
заповедта за уволнение следва да бъде отменена само на основание, че не е
искано съгласие от СО за прекратяване на ТПО, а самият спор не следва да се
разглежда по същество, поради което е безпредметно да се обсъждат останалите
доказателствени материали, касаещи именно този факт. С оглед на това, въззивната жалба се явява неоснователна, а изводът на
първоинстанционния съд правилен и законосъобразен.
Относно
насрещната въззивна жалба, настоящият съдебен състав
намира следното:
Процесното ТПО е било
прекратено със Заповед № 17 от 14.07.2016г. на управляващия ответното дружество.
С оглед на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ и съобразно изхода на спора,
ищецът има право да получи обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Следователно, този срок изтича на
14.01.2017г. По делото е представена справка актуално състояние на действащи
трудови договори на Б.Т., издадена от НАП – Териториална дирекция гр. Варна, от
която се установява, че същият е бил безработен до 02.02.2017г., поради което и
претенцията му за изплащане на обезщетение е основателна.
Със
своето първоинстанционно решение, ВРС е осъдил „Градски транспорт” ЕАД да
заплати на Б.М.Т. сумата от 3806,39 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа на работника, поради незаконното уволнение за периода 14.07.2016.
(моментът на прекратяване на ТПО) – 03.11.2016г. С оглед на изхода на спора
през въззивната инстанция, на ищеца следва да се
изплати обезщетение за оставането му без работа поради незаконното му уволнение
и от 04.11.2016г. до 14.01.2017г. (моментът, в който изтича шестмесечният
срок). Правилно районният съд е приел, че отмяната на уволнението възстановява
с обратна сила наличието на ТПО, което води до отпадане на основанието за
получаване на обезщетение за неспазено предизвестие. Ето защо и правилно е
извършено прихващане със заплатените за това 1429.72 лв. Правилен е изводът за
неоснователност на възражението за прихващане на изплатеното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, тъй като при прекратяване на ТПО,
работодателят дължи на работника парично обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползвания такъв. При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване
работника на заеманата длъжност, не се възстановява правото му на платен
годишен отпуск, нито се дължи връщане на полученото обезщетение, защото
трудовото правоотношение е било прекратено и обезщетението е изплатено законно,
съответно обезщетението е получено добросъвестно и законосъобразно /в този
смисъл задължителната съдебна практика обективирана в
Решение №404 от 06.07.2010г. на ВКС по гр.д.№322/2009г., ІV
ГО/.
Пред въззивната
инстанция ищецът е направил искане за присъждане на обезщетение в размер на
8578,32 лв. От приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ
се установява, че БТВ на основание НСОРЗ е в размер на 1429,72 лв., поради
което и на осн. чл. 225, ал. 1 КТ, цялото обезщетение
за оставане без работа, поради незаконното уволнение, съобразено с извършеното
от районния съд прихващане, следва да се приеме, че е в размер на 7148,60 лв.,
т.е. към присъдените на първа инстанция 3806,39 лв. следва да се присъдят още
3342,21 лв., поради което и претенцията на ищеца в настоящата инстанция е
частично неоснователна, тъй като същият е обективирал
искане за присъждане на обща сума от 8578,32 лв.
Направените от въззиваемия
по насрещната въззивна жалба възражения за прихващане
на сумите от допълнителното възнаграждение и храна са неоснователни. По спора
има задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно
Решение № 254 от 02.08.2013г. на ВКС по гр. д. № 1086/2012г., в което е
уредено, че за разлика от безплатната предпазна храна по чл. 285 КТ,
изплащаното в натура допълнително трудово възнаграждение по чл. 269, ал.2 КТ
представлява доход, поради което стойността му се добавя към размера на
трудовото възнаграждение при изчисляването му и съответно се включва към
обезщетението за имуществени вреди от незаконното уволнение.
Като взе предвид изхода на спора пред
настоящата инстанция и частичната неоснователност на насрещната въззивна жалба, а именно неоснователната претенция за
сумата от 7148,60 лв. до претендирания размер от
8578,32 лв., както и представения списък по реда на чл. 80 ГПК от адв. И.В. и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от въззивника, сторените разноски следва да бъдат определени
по следния начин:
- тъй като в настоящото производство са
разгледани три обективно кумулативно съединени иска, а в списъка по чл. 80 ГПК,
адв. И.В. не е посочил какво е претендираното
възнаграждение за всеки отделен иск, съдът намира, че представената в списъка
сума в размер на 830,00 лв. следва да се раздели поравно за трите иска. По
същия начин следва да се процедира и с претендираното
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. За
да се изчисли общата сума, която следва да бъде разделена поравно на три,
настоящият съдебен състав прие, че следва да се съобразни с искането на
юрисконсулт Стоянов за присъждане на разноски в минимален размер, поради което
и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 23, т. 1 НЗПП определи, че за
исковете по реда на чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 следва да се определи минимално
възнаграждение от 50,00 лв. за всеки, а за иска по реда на чл. 344, ал. 1, т.3
– минимално възнаграждение в размер на 100,00 лв., или общо 200,00 лв., като
към тях се прибави и внесената сума, представляваща държавна такса в размер на
156,13 лв.
Именно поради
обстоятелството, че предмет на разглеждане в производството са три иска,
настоящият състав намира, че направеното възражение за прекомерност от въззивника е неоснователно и претендираната
от защитника на въззиваемия сума е съобразена с
фактическата и правна сложност на казуса.
Поради горното, съдът намира, че поради
неоснователността на въззивната жалба и частичната
неоснователност на насрещната въззивна жалба, съдебно
деловодните разноски следва да бъдат разпределени както следва:
- в полза на „Градски транспорт” ЕАД – гр.
Варна следва да се присъдят разноски съобразно неуважената част от насрещната въззивна жалба в размер на 19,79 лв., като съдът при
определянето на размера съобрази измененията на чл. 78, ал. 8 ГПК и направеното
от процесуалния представител на страната искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
-
в
полза на Б.Т. следва да се присъдят разноски съобразно неоснователната въззивна жалба и частично неоснователната насрещна въззивна жалба в размер на 783,87 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4253,
постановено на 17.11.2016 год. по гр.д. № 8965/2016 год. по описа на
Районен съд – Варна, 8-ми състав, в следните части:
-
в частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението
на Б.М.Т., извършено със Заповед № 17 от 14.07.2016г. на представляващия „Градски транспорт”
ЕАД;
- в частта, с която Б.М.Т.
е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – „Началник
експлоатационно звено в транспорта – автобусна дейност”
- в частта, с която
„Градски транспорт” ЕАД, представлявано от З. П. З. е осъдено да заплати на Б.М.Т.
сумата от 3806,39 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа на
работника, поради незаконно уволнение, през периода 14.07.2016г. – 03.11.2016г.,
- в частта, в която
искът на Б.М.Т., предявен срещу ''Градски транспорт'' ЕАД, за присъждане на обезщетение за
оставане без работа е отхвърлен за сумата от 3619,48 лв.
ОТМЕНЯ решение № 4253,
постановено на 17.11.2016 год. по гр.д. № 8965/2016 год. по описа на
Районен съд – Варна, 8-ми състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен
иск от Б.М.Т. срещу ''Градски
транспорт'' ЕАД за заплащане на обезщетение за незаконно уволнение за периода
от 04.11.2016г. до 14.01.2017г., за разликата над присъдената сума от 3806,39лв.
до общо дължимия размер от 7148,60лв., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА ”Градски Транспорт”
ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Тролейна” №
48, представлявано от Злати Петров Златев, да заплати на Б.М.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 3342,21 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа на работника, поради незаконно уволнение, през периода 04.11.2016г. –
14.01.2017г.
ОСЪЖДА ”Градски Транспорт”
ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Тролейна”
№48, представлявано от З. П. З. да заплати на Б.М.Т., с ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебно деловодни разноски в настоящото производство в размер на 783,87
лв.
ОСЪЖДА Б.М.Т., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на ”Градски Транспорт” ЕАД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Тролейна” №48, представлявано от З. П. З.,
съдебно деловодни разноски в размер на 19,79 лв.
ОСЪЖДА
”Градски Транспорт” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул.”Тролейна” №48, представлявано от З. П. З., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Варна, сумата от 25,00 лв., представляваща
дължими ДТ и разноски за производството по насрещната въззивна
жалба, и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.