Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на четвърти октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело №319/2022
г. по описа на КАС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл.
от АПК, във вр. с чл.46,
ал.1 Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба от С.Б. - гражданин
на ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед №292з-1278/07.07.2022 г., издадена от директора на
ОД на МВР- Кърджали, за налагане на принудителна административна мярка „отнемане
на правото на пребиваване в Република България“. В жалбата се твърди
незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалния
закони и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателката счита, че не са налице предпоставките за
отнемане на правото й на пребиваване в РБългария. В
тази връзка твърди, че от 2014 г. страда от заболяване ***, като вследствие на лечението
***, започнало на 06.07.2017 г., бил затруднен ежедневния й живот и пътуване.
След 25.03.2019 г., *** жалбоподателката веднага се
върнала в РБългария. Сочи, че единствената причина, поради която не е била
в страната в периода 28.04.2018 г. – 04.05.2019 г., е нейното заболяване. Иска отмяна
на оспорената заповед. В писмено становище, представено от пълномощник, поддържа подадената жалба, като
счита, че не са налице предпоставките на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. Навеждат се
доводи, че лицето е манифестирало трайно установената си връзка с РБългария, а отсъствието й от страната е по медицински
причини. Счита, че е в категорията на уязвимите лица. Позовава се на
разпоредбата на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът
– Директор на ОД на МВР - Кърджали, намира
жалбата за неоснователна. В писмено становище, представено от пълномощник са
изложени съображения за законосъобразност на оспорения акт, като издаден от
компетентен орган, при спазване на определената форма, при наличие на материалноправните предпоставки и при липса на допуснати
процесуални нарушения. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
От
представената по делото справка за чужденец от „Автоматизирана информационна система
- ЕРЧ“ съдът констатира, че жалбоподателката е гражданин
на ***, като от 08.08.2017 г. е със статут на постоянно пребиваващ в РБ чужденец,
на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ – чужденци, които не са от български
произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското
си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят
трайно да се установят на територията на страната.
На 20.06.2022 г. жалбоподателката е депозирала заявление
с peг. № 1516/20.06.2022 г. до ОД на МВР - Кърджали,
група „Миграция“, за издаване на разрешение за пребиваване. Във връзка с подаденото
заявление е извършена служебна проверка в АИС "Граничен контрол", при
която се установило, че заявителката е отсъствал повече от 12 последователни
месеца от територията на Република България и ЕС.
За изясняване на
обстоятелствата, свързани с констатираното отсъствие, на основание чл.26, ал.1
и чл.35 от АПК, вр. с чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, с жалбоподателката е проведено интервю УРИ №292р-14715/20.06.2022
г. В същото, както и в писмени обяснения от 20.06.2022 г., С.Б. е заявила, че в
периода от 28.04.2018 г. до 04.05.2019 г., не е пребивавала на територията на
Република България или на друга държава-членка на ЕС, тъй като не е знаела, че
трябва да посещава страната на всеки 12 последователни месеца. В интервюто е
посочила, че е омъжена и заедно със съпруга си и двете си деца, живеят
постоянно в ***. Посещава РБългария два пъти годишно,
за период от около една седмица, като отсяда у роднини в ***. Заявила е също,
че няма образувани производства пред Държавна агенция за бежанците, както и че
няма увреждания, свързани с намаляване на работоспособността или трайно
намалени възможности да изпълнява дейности, възможни за здрав човек. В хода на
интервюто жалбоподателката е уведомена за започналото
спрямо нея производство по налагане на принудителна административна мярка “отнемане
на правото на пребиваване в Република България“, на основание чл.40, ал.1, т.6
от ЗЧРБ, като й е предоставена възможност да представи обяснения и възражения
до 04.07.2022 г.
Според приложеното по делото писмено обяснение от С.Б., от 2014 г. жалбоподателката страда от ***, ***. Твърди, че от
07.06.2017 г. се лекува ***, като *** са й попречили да пътува. Започналото на
25.03.2019 г. лечението ***, **** и позволило на жалбоподателката
да се върне в РБългария. Сочи, че причината за
отсъствието й от страната в периода 28.04.2018 г. – 04.05.2019 г., са
здравословните й проблеми. Към обяснението
са приложени също и доклади от 06.07.2017 г. и от 30.10.2018 г., за употреба на
лекарство ***, с посочена диагноза „***“, с период на лечение 06.07.2017 г. -
30.10.2019 г., както и доклад от
25.03.2019 г. за употреба на лекарство ***, с посочена диагноза „***“, с период
на лечение 25.03.2019 г. - 25.09.2019 г., всичките издадени от лекари в Държавната
болница в ***.
По делото е приложена и справка за пътуване на
лице-чужд гражданин за периода от 01.01.2017 г. до 20.06.2022
г., видно от която, от датата на придобиването на статут на постоянно пребиваващ в РБ чужденец
- 08.08.2017 г. до
20.06.2022 г., лицето е посетило РБългария 9 пъти, с престой от 1 до 5 дни /общо 26 дни/. От
последната справка се установява също така, че на 28.04.2018 г. жалбоподателката е напуснала страната, през ГКПП ***, а
следващото й влизане, през същия ГКПП, е регистрирано на 04.05.2019 г.
С Предложение УРИ №292р-16609/07.07.2022 г., утвърдено от директора на ОД на МВР-Кърджали, началникът на група „Миграция“ в ОД на
МВР-Кърджали е предложил налагането на ПАМ “отнемане на правото на пребиваване
в Република България“, поради наличие на предпоставките на чл.40, ал.1, т.6 от
ЗЧРБ, тъй като лицето е отсъствало от територията на страната за повече от 12
последователни месеца, в периода от 28.04.2018 г. до 04.05.2019 г. Анализирани
са обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, като е прието, че не са били
налице посочените от заявителката пречки, свързани със здравословни проблеми. Прието
е, че лицето не попада в категорията на уязвимите лица, както и че липсват
данни за налични производства по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и по АПК.
Предвид времето на пребиваване в РБ - общо 26 дни за период от около 5 години,
е прието, че лицето не е установено трайно на територията на страната, а я
посещава инцидентно, за по няколко дни. Посочено е също, че заявителят, заедно
със семейството си живее постоянно в държавата по произход - ***, в собствено жилище,
поради което налагането на ПАМ не би ограничило правото й на личен и семеен
живот или да създаде затруднения за поддържане на семейни, културни и социални
връзки с държавата по произход.
С обжалваната заповед,
на основание чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, е
отнето правото на постоянно пребиваване в РБ на жалбоподателката
С.Б., като на основание чл.39б, ал.1 ЗЧРБ, е определен и 15-дневен срок за напускане
на страната. За да постанови този резултат, административният орган е възприел констатациите
в направеното предложение, като е приел за установено, въз основа на справката
от АИС „Граничен контрол“ и проведеното интервю, че лицето не е пребивавало на територията на
държава-членка на ЕС, за период, по-голям от 12 последователни месеца, за
времето от 28.04.2018 г. до 04.05.2019 г. Съобщение
УРИ 292000-12618/11-07.2022 г. за издадената заповед за прилагане на ПАМ,
съдържащо указание за възможността и срока за обжалване заповедта, както
и възможността горната заповед да бъде получена, е
връчено на 19.07.2022 г., на Д. Д. Т., на посочения от заявителката адрес в
страната: ***. Съобщението е прието от Д. Т. със задължение да го предаде на С.Б.
При
така установените факти, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в установения
от закона срок и при наличие на правен
интерес от оспорването, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно
изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и от компетентен орган. Съгласно чл.44, ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки, каквато е и процесната,
се налагат със заповеди
на директорите на областните дирекции.
При постановяване на оспорената заповед не се констатираха и съществени нарушения
на административно производствените правила. Спазено е изискването на чл.26,
ал.1 от АПК. Лицето е надлежно уведомено за започналото производство по налагането
на ПАМ, като е предоставена и възможност за представяне на обяснения, възражения
и документи. Заповедта е издадена след изясняване на всички факти и обстоятелства,
от значение за случая. Както в заповедта, така и в предложението за издаването
й, са изложени надлежни фактически и правни
основания, като са отчетени и обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, в т.ч. и въпросът за отражението на мярката, върху правото на лицето на личен и семеен
живот и поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход.
Съдът намира, че са налице и предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, налагащи отнемане на правото
на постоянно пребиваване.
Безспорно
е по делото, че жалбоподателката е *** гражданин със статут
на постоянно пребиваващ в РБ чужденец, на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ,
по силата на Решение с рег.№***/*** г.
Административният
орган е основал изводите си за наличие на хипотезата на чл.40, ал.1, т.6 ЗЧРБ, на
установеното при проверката, че за времето от 28.04.2018 г. до 04.05.2019 г.
лицето не е пребивавало на територията на държава-членка на ЕС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, на която е основан оспореният
акт, отнемане на правото на
пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че
чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е
отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период
от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или
на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл.
25г, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т.
6, 7, 8, 13 и 16 за срока на обявено извънредно положение не се счита за
отсъствие отсъствието на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или
постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския
съюз, за период от 12 последователни месеца.
Установи се
от обсъдените по-горе писмени доказателства: справка от АИС „Граничен контрол“ за
пътуване на лице – чужд гражданин, проведеното с лицето интервю и писмените му обяснения,
че в периода от 28.04.2018 г. до 04.05.2019 г., който период надвишава 12
последователни месеца, С.Б. не е пребивавала на територията на РБ, нито на
друга държава-членка на ЕС. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателката, но последната сочи, че е била обективно
възпрепятствана да пътува, поради влошено здравословно състояние, свързано с
прием на медикамента ***. Това твърдение съдът намира за недоказано, тъй като
приложените документи за употребата на лекарства не удостоверяват твърдяното в
жалбата влошено здравословно състояние, водещо до невъзможност на лицето да
пътува. Освен това, видно от справката за пътуване на лице-чужд гражданин, в
периода на употреба на горния медикамент от 06.07.2017 г. до 25.03.2019 г., жалбоподателката е посещавала страната, както следва:
15.10.2017 г. - 16.10.2017 г.; 16.10.2017 г. - 20.10.2017 г.; 21.04.2018 г. - 23.04.2018 г. и 28.04.2018 г.-
28.04.2018 г., респ., не се установи наличието на сочената обективна невъзможност
да пътува, вследствие на неблагоприятното въздействие на приемания
медикамент.
С разпоредбата на чл.
44, ал. 2 от ЗЧРБ на административния орган е вменено задължение, при налагане
на ПАМ да отчете продължителността на пребиваване на чужденеца на територията
на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по
ЗУБ или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго
разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и
съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход.
Видно от мотивите
към оспорената заповед, при налагането на ПАМ са отчетени и обстоятелствата по
чл.44, ал.2 ЗЧРБ.
Съгласно Директива 2003/109/ЕО основният критерий за
получаване на статут на дългосрочно пребиваващ следва да бъде продължителността
на пребиваване на територията на държавата-членка. Това пребиваване следва да е
било легално и непрекъснато, за да свидетелства за трайното привързване на
лицето с тази страна. Според представената по делото справка за пътуване на
лице-чужд гражданин, за периода от 01.01.2017 г. до 20.06.2022
г., жалбоподателката е посетила РБългария
9 пъти, с престой от 1 до 5 дни /общо 26 дни/, поради което не може да се
приеме, че е пребивавала трайно на територията на Република България.
В случая безспорно
е установено, че жалбоподателката не е от категориите
уязвими лица. По отношение на нея няма образувано производство по ЗУБ, нито
други, относими административни производства, както и
няма семейство на територията на РБ. Жалбоподателката
и семейството й, в т.ч. и малолетните й деца, са трайно установени в ***,
поради което процесната ПАМ не би навредила и на
упражняваните от жалбоподателката родителски права и
не би затруднила семейния й живот.
По изложените съображения,
налице са материалноправните предпоставки за налагане
на принудителната административна мярка "отнемане на право на постоянно
пребиваване", на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, тъй като жалбоподателката е отсъствала от територията на
държавите-членки на Европейския съюз за период, надвишаващ 12 последователни месеца, поради което обжалваната
заповед е законосъобразна, а подадената жалба
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При
този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателката
следва да заплати на ответника и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б. - гражданин на ***,
против Заповед №292з-1278/07.07.2022 г., издадена
от директора на ОД на МВР- Кърджали, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Б. - гражданин на ***, ЛНЧ **********, ЕГН **********, с
посочен постоянен адрес ***, да заплати на ОД на МВР – Кърджали, разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14 -дневен срок
от съобщаването му.
С Ъ Д И Я :