Решение по дело №3891/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5371
Дата: 8 август 2018 г.
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20121100103891
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2012 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 08.08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3891 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове в условията на алтернативност с правно основание чл.124 от ГПК.

Ищецът С.Д.С. , конституиран в процеса като ищец вместо починалия в хода на процеса първоначален ищец Д.С.Д., твърди, че Д.С. е собственик на недвижим имот в гр.София - апартамент №3 в м.“Център“, на бул.“**********, заедно с таванско помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото , въз основа на саморъчно завещание от собственицата на апартамента А.Ч.П., както и въз основа на давностно владение , продължило повече от 10 години преди завеждане на иска. Твърди, че ответниците, които са законните наследници на завещателката оспорват правото му на собственост, тъй като са се снабдили с изпълнителен лист за въвод в имота. Моли съда да го признае за собственик на имота по отношение на ответниците въз основа на завещание, алтернативно - въз основа на давностна владение..

Ответниците А.Б.Т., А.М.М., А.Ю.Д., С.Ю.Ю., А.Ю.Ю. и Г.Ю.Ю. оспорват предявените искове. Оспорват твърдението на ищеца, че е владял имота в продължение на 10 години, като сочат, че през годините имота е бил продаван няколко пъти от настоящия ищец, поради което след първата сделка на 3.10.2000г. ищецът не е владял имота. Оспорват завещанието, като твърдят че е нищожно. Сочат, че липсва подпис, липсва идентичност между лицето посочено в завещанието А.П.и тяхната наследодателка А.Ч.П.. Освен това, твърдят, че към момента на изготвянето на завещанието тяхната наследодателка е била в тежко здравословно състояние и не е могла да действа разумно. Допълнително сочат, че липсва датата, но която е съставено, не е написано ръкописно от самия завещател. Правят възражение и за унищожаемост на завещанието, като твърдят, че е направено от лице, което към момента на изготвянето му е било негодно да завещава твърдят, че те са собственици на имота и молят съда да отхвърли исковете.

                        Съдът , след като обсъди събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

                        Ответниците са законни наследници на А.Ч.П., вдовица, починала в дома си на 31.07.2000г в с.Борима, общ.Троян. Ответниците са наследници на сестрите на нейната майка. А.П.не е имала деца.

Не са спори, че А.П.е била собственик на апартамент №3 в м.“Център“, на бул.“**********, заедно с таванско и избено помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Настоящият ищец се е снабдил с нотариален акт за собственост №20, т.І, рег.№ 3619, дело № 146/2000г. на Нотариус М.В., рег.№ 209, върху апартамента въз основа на друго, съставено от А.П.в негова полза завещание от 6.12.1997г.

С нотариален акт № 141 т.І рег. № 3933, дело № 161/2000г. С.С. е продал апартамента на Х.Х., а той го продал на В.Д.К.с нот.акт №146 т.І рег.№ 4197, дело № 167/2000г.

Настоящите ответници, тогава ищци са атакувА.представеното от С.С. завещание, поискали са от съда да признае, че Х.Х. и В.К.не са собственици на имота , а срещу В.К.са предявили и иск по чл.108 от ЗС.

С решение от 30.06.2005г. по гр.д.№ 4702/2002г. на СГС, с което при въззивна проверка е отменено първоинстанционното решение по гр.д.№ 4241/2001г. на СРС, въззивният съд е признал завещанието на А.П.за нищожно, тъй като не е автентично, признал е за установено по отношение на ответниците С.С. , Х.Х. и В.К., че ищците са собственици на апартамента и е осъдил ответника В.К.да предаде владението върху имота на ищците, законните наследници на А.П.. Решението е влязло в сила на 9.05.2007г.

С решение от 9.12.2009г. по гр.д.№ 2942/2008г. на СГС влязло в сила на 20.01.2010г. е развален договора , сключен с нот. акт № 146 т.І рег.№ 4197, н.д.№ 167/2000г. между Х.И. и В.К.за продажбата на процесния апартамент. Х.И. е осъден да заплати на купувача платената цена.

В настоящото дело ищецът е представил саморъчно завещание със следния текст: „ Ако не издържа на операцията на ръката ми, завещавам всички мои движими и недвижими имоти на Д.С.Д.!***. А.П.болницата 3 ІV 1997год.“

С протокол от 30.11.2007г. на Нотариус К.С.саморъчното завещание е обявено.

По делото са назначени две съдебни почеркови експертизи - единична и тройна. Вещите лице и по двете експертизи са категорични, че текстът на саморъчното завещание и буквения подпис А.П.са изпълнени от А.Ч.П..

Във връзка с твърдяното владение върху имота по делото бе разпитана като свидетел на ищеца Т.П., негова бивша съпруга. Същата установява, че познава А.П.и нейния съпруг, които са били приятели на родителите на ищеца. Твърди, че за А.грижи са полагали нейните свекър и свекърва, тъй като тя нямала деца. През зимата идвала да живее в Люлин, тъй като в жилището си нямала парно. Като била болна, свекървата на свидетелката й готвела, а свекърът й Д.Д. носел храната в болницата. Твърди, че по време на боледуването на А.само свекър й я посещавал. А.се чувствала изоставена и им била много благодарна за грижите. Свидетелката твърди, че е чувала А.да казва, че иска да остави жилището си на свекър й Д.Д.. Твърди, че след смъртта на А.в жилището живял нейния свекър Д.Д., а след неговата смърт ищеца С.С.ползвал и се грижил за жилището.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Установи се от почерковите експертизи, че представеното по делото завещание е изпълнено от А.П.. Същото съдържа всички изискуеми реквизити, подписано е от П.. Допустимо е завещателят да изпише името си под текста. За съда няма съмнение също, че завещанието изхожда от А.Ч.П., тъй като почеркът и подписът съвпадат с тези от сравнителните образци, за които няма съмнение че изхождат от А.Ч.П.. Това завещание обаче е съставено под условие, като правните му последици са поставени в зависимост от настъпване на едно бъдещо и несигурно събитие – то ще породи последици ако завещателката не издържи операцията на ръката си. Това събитие не се е сбъднало. А.П.е починала 3 години по-късно и следователно е издържала операцията на ръката си. Когато условието не се сбъдне, счита се, че въобще не е имало завещание /така Х.Тасев „Български наследствено право, 1993г./. При това положение наследодателят на настоящия ищец не е придобил собствеността върху апартамента въз основа на завещанието, респ. ищецът не го е придобил в наследство. Не го е придобил и по давност, тъй като липсват доказателства Д.Д. да е владял постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно, явно процесния имот. Напротив, доказателствата сочат, че непосредствено след смъртта на А.П.настоящият ищец се е снабдил с нотариален акт за собственост върху имота въз основа на друго завещание и е го продал на Х.И., а той го е продал на В.К.. През 2001г. настоящите ответници са предявили иск за собственост срещу настоящия ищец за това имот и със съдебно решение, влязло в сила през 2007г. са били признати за собственици, а В.К.е бил осъден да предаде владението върху имота. Последното означава, че за да уважи иска по чл.108 от ЗС е установено , че жилището е било във владение на К.. Не е изтекъл 10 годишен давностен срок преди подаване на исковата молба на 12.03.2012г., през който период от време ищецът, респ. неговия наследодател да са владели имота. И в този смисъл и показанията на св.П.не могат да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от писмените доказателства. Нито ищеца, нито неговия наследодател са придобили собствеността върху процесния имот въз основа на някое от твърдените прави основания- нито по завещание, нито по давностно владение. Исковете следва да се отхвърлят.

На ищеца не се следват разноски с оглед изхода на делото.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците  се следват направените от тях разноски. Списък не е представен. От представените доказателства- договор за правна защита и съдействие /л.131/ ответникът С.Ю. е направил разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000лв. Внесъл е депозит за поръчковите експертизи в размер на 100лв. за единичната /л.221/ и 450лв. за тройна експертиза. Общата сума разноски, които му се следват е 1550лв. Тъй като този ответник е останал задължен за разноски за тройната експертиза в размер на 300лв., на основание чл.77 от ГПК съдът ще постанови определение за принудителното им събиране. Останалите ответници не са направили разноски и такова не им се дължат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.Д.С., ЕГН **********, като правоприемник на първоначалния ищец Д.С.Д., починал в хода на процеса на 14.02.2013г., за признаване за установено по отношение на ответниците А.Б.Т., ЕГН **********, А.М.М., ЕГН **********, Али Ю.Д.,ЕГН **********, С.Ю.Ю., ЕГН **********, А.Ю.Ю., ЕГН ********** и Г.Ю.Ю., ЕГН ********** правото му на собственост върху следния недвижим имот, придобит по завещание, евентуално по давностно владение: апартамент №3 в гр.София, м.“Център“, на бул.“**********, с площ от 63,66 кв.м., състоящ се от стая, дневна, хол, кухня, баня-клозет, и коридор , при съседи: изток – ул..Перник, запад – държавно жилище, север - държавно жилище, юг - коридор, заедно с мазе с площ от 4,49кв.м.,  и заедно с таванско помещение с площ от 4,73 кв.м. , заедно с 2,37% ид.ч. от общите части н сградата от правото на строеж върху мястото.

ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН ********** да заплати на С.Ю.Ю., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1550лв.

ОСЪЖДА С.Ю.Ю., ЕГН ********** да заплати на Софийски градски съд на основание чл.77 от ГПК сумата 300лв. разноски за експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: