Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и първи март, през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 16081 по описа на състава
за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск в
правно основание чл.61, ал.1, вр. с ал.2 от ЗЗД.
Ищецът А.П.
твърди, че в периода от 2009г. до 2015г. е живял с ответницата Е.Г. при
условията на фактическо съжителство, първоначално в нейната семейна къща,
намираща се в съседство с дарен от родителите й урегулиран поземлен имот /УПИ/ XXIV-737 в кв.60 по
плана на с. Казичене, в който била изградена на ниво груб строеж жилищна
сграда. След раждането на общия им син, ищецът взел активно участие в
довършителните строителни и монтажни работи в посочената сграда, включително с вложения
на финансови средства, превеждани по банковата сметка на ответницата, понеже бил изрично уверен от нея, че след
завършването на строителството - сградата ще се използва като семейно жилище и
½ идеални части от собствеността ще бъде прехвърлена на сина им. Ищецът
посочва, че през исковия период жилищната сграда била въведена в експлоатация.
По силата на нот. акт №17, том I, рег.№ 5040,
дело 359/2010г. за собственост върху недвижим имот на основание дарение и
приращение ответницата била призната за собственик на дворното място, находящо
се в с. Казичене, Столична община, район Панчарево, ул. „*******с площ 400
кв.м. съставляващо УПИ XVIV-737 в кв.60 по регулационния план на гр. София, местност на
с. Казичене, заедно с построената в описаното дворно място масивна двуетажна
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 88,86 кв.м. и разгърната
застроена площ от 195,36 кв.м. Ищецът твърди, че докато обитавал имота заедно с
ответницата -вложил лични средства не само в извършването на довършителни
работи на сградата, но и за закупуване на обзавеждане и оборудване на жилището
с луксозна мебелировка и техника. Общият размер на паричните средства преведени
по банков път от ищеца в полза на ответницата за извършване на СМР, обзавеждане
и оборудване възлизал на 49 726, 55 лв. След окончателното завършване на
строителството през 2015г. ищецът напуснал имота, а по силата на нот. акт №147 том II дело №297 от 23.12.2016г. на нотариус №043 К.Б.- ответницата се
разпоредила възмездно със собствеността на процесния
имот, придобивайки сумата на уговорената цена. При изложените фактически
твърдения ищецът счита, че ответницата следва да бъде осъдена да му заплати
сумите, вложени изцяло в неин интерес, с нейно изрично съгласие но за сметка на
ищеца, в размер на 49 726,55 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, тъй като в
резултат от вложенията настъпило необосновано имуществено разместване между
имуществото на страните. С оглед
очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на
ответницата да му заплати направените съдебни разноски.
Ответницата Е.Г. оспорва
предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че вложил
парични суми за довършителни дейности на процесната
сграда. Твърди, че до началото на фактическото съжителство на ответницата с
ищеца, сградата вече е била въведена в експлоатация и средствата за
изграждането на жилището били осигурени от нея чрез отпуснат потребителски
кредит, както и с помощта на родителите й, отричайки твърденията за финансово
участие на ищеца. Не отрича твърдението за извършваните от ищеца банкови
преводи по нейна сметка, но на свой ред твърди, че предоставените суми били
предназначени за покриване на текущи разходи на домакинството, за отглеждането
на сина им и за финансиране на притежаваното от ищеца еднолично търговско
дружество. Уточнява, че управляваното от ищеца търговско дружество е заплащало
месечни наеми за ползването на магазинно помещение в периода от м. юли 2012г.
до м. септември 2015г. и част от превежданите суми били предназначени именно за
заплащане на наемната цена, за разплащане с доставчици и за заплащане на консумативни
разноски, свързани с ползвания от под наем имот. Оспорва твърденията на ищеца
за съществуване на уговорка помежду им, по силата на която тя да се е задължила
да прехвърли ½ идеална част от правото на собственост върху процесното
жилище в полза на общото им дете. Твърди, че ищецът не е разполагал с доходи
или спестявания, които да му позволят влагането на описаните инвестиции.
Посочва, че ищецът не е предприемал и управлявал финансирането на строително-монтажни
работи в процесното жилище. Оспорва собствената си надлежна пасивна материална лагитимация, позовавайки се на твърденията на ищеца, които
очевидно мотивирали извод, че ако е действал – действията му са били насочени в
интерес на общия им син, а не в неин интерес.
При условията на евентуалност – ако съдът признае за основателен
предявения иск, ответницата прави възражение за изтекъл срок на погасителна
давност върху претендираното вземане в периода от 20.07.2010т. до 14.11.2011т.
на обща стойност от 8 150 лв.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт №76, том I, рег.№8688, нот.
дело №65/2005г. по описа на нотариус И.П., №345 при НК, мотивира извода, че
ответницата е придобила чрез сделка за дарение правото на собственост върху
урегулиран поземлен имот XXIV-737 в кв.60 по плана на с. Казичене, Столична община,
Район Панчарево, с площ по скица от 400 кв.м.
За имота, посочен в нотариалният
акт, е издадено разрешение за строеж № 408 от 18.08.2008 г., Община Панчарево, с.
Казичене, на името на ответницата Е.Г. относно обект жилищна сграда със
застроена площ от 88,86 кв.м. и разгърната застроена площ от 195,36 кв.м. С
друго разрешение за строеж № 165 от 08.06.2009 г. също издадено на името на ответницата Е.Г. е допуснато изграждане на вътрешна газова инсталация.
Съдържанието на Удостоверение №719 от 14.07.2010г., издадено от Дирекция
Контролно строителство при Столична община, установява, че жилищната сграда, находяща се в УПИ
XXIV-737 в кв.60 по плана на с. Казичене, Столична община, Район Панчарево с
възложител Е.Г. е въведена в експлоатация.
Видно от представения констативен Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот на основание дарение и приращение по чл.92 от ЗС №17, том I, рег.№5040, дело
№350/2010г. по описа на нотариус К.Б., рег.№043 при НК, ответницата е призната
за титуляр на правото на собственост върху дворно място намиращо се в с.
Казичене, Столична община район Панчарево на ул. „*******с площ от 400 кв.м. съставляващо
УПИ XXIV-737 в кв.60 по регулационни
план на гр. София, местността „Казичене“, заедно с построената къща в него
масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 88,86 кв.м.
и разгърната застроена площ от 195,36 кв.м.
Страните в спора не спорят че са
родители на дете, а този факт се установява и посредством приетото като
доказателство Решение №18162 от 09.11.2016г. по гр.д. №38555/2016г. по описа на
СГС, III отделение, 83 състав, съгласно което, упражняването
на родителските права върху детето Евгени Ангелов Ж. е предоставено на неговата
майка и законен представител Е.Г..
Съдържанието на приетия като
доказателство Нотариален акт за продажба на недвижим имот №147 том II рег.№8393 дело №297 от 2016г. по
описа на нотариус К.Б., рег.№043 при НК, сочи че ответницата Е.Г. е прехвърлила
собствеността върху дворното място и изградената масивна двуетажна еднофамилна
жилищна сграда на трето лице на възмездно правно основание.
Представената Справка от Служба по
вписвания – гр. София към Агенция по вписванията, по персонална партида,
открита на името на ответницата, отразява извършените прехвърляния и
придобивания от нея в периода от 01.01.1992г. до
21.02.2017г.
По делото са приети като писмени
доказателства вноски бележки за извършени банкови преводи за парични суми в
различни размери (стр.16-56 от делото, образувано пред СРС). Описанията на
преводните документи сочат, че от името на ищеца по банкова сметка *** Е.Г. са
извършени преводи на парични суми, като в графата „основание на за внасяне“ в
документите е отразено „захранване на сметка“ –.
Видно от представено платежно
нареждане от 10.06.2008г. /стр.19 от кориците на делото образувано пред
настоящия съд/ по банковата сметка на ответницата е извършен превод на парична
сума в размер на 7 000 евро от банковата сметка на Г.С.– майка на
ответницата.
Съдържанието на представения като
писмено доказателство Договор за потребителски кредит
№01100КР-АА-4197/23.03.2015г. установява, че на ответницата е бил отпуснат
кредит в размер на 25 000 лева, с цел за задоволяване лични и семейна
нужди, със срок на погасяване на
кредитното задължение до 01.03.2020г.
Разходните и счетоводните документи,
посочени по- горе не сеобсъждат подробно, понеже са
обект на анализ от допуснатата съдебно- счетоводна експертиза.
Обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176
от ГПК, потвърждаващт факта на ползване на магазинно
помещение в с. Казичене в периода от м. октомври 2012г. до края на 2015г. от
страна на дружеството „Моточасти“ ЕООД, което е управлявано от ищеца.
Заключението на изслушаната и приета
без оспорване съдебно- икономическа експертиза, която е изготвена от вещо лице С.И.,
дава следното заключение:
-
Разплащателна сметка IBAN-***.04.2014г. в
ЦКБ АД-клон Централен на името на Е.Г.. През периода 08.04.2014г.-03.2015г.
лицето А.Ж.П. не е захранвал чрез касови вноски, нито е превеждал парични суми
по разплащателната сметка. Движението в посочения период е подробно представено
в табличен вид с изготвената експертиза.
-
За периода 08.04.2014г. - 03.2015г. Е.Г.
е извършила 5 касови тегления описани последователно в заключението, като се
отчита по дата и размер, като в извлечението от разплащателната сметка не са
посочени основания за тегленията, доколкото размерът
им не е предполагал заявяването на такива.
-
През периода от 08.04.2014г. до
м.03.2015г. Е.Г. е извършила четири парични превода от своята сметка, подробно
описани по дата, размер и основание в експертното заключение. Наредените
парични преводи са извършени с цел прехвърляне на средства към друга сметка на
ответницата открита в същата банка – IBAN-***.
По делото е представено и прието извлечение
от банкова сметка *** *** Е.Г., открита при банка „Уникредит
Булбанк“ АД, отразяващо движението по сметката в периода от 01.01.2000г. до 11.04.2016г.
В дадените свидетелски показания
свидетелката Д.Г. заявява, че познава страните по спора и имала преки
впечатления за това, че те заживели заедно в с.Казичене при свекървата на
свидетелката още през 2008г.. През 2009г. къщата се намирала на ниво груб
строеж и страните заедно осъществявали строителството й. През 2009г. се нанесли
в къщата и продължили строителството. Посочва, че ответницата инициирала
строежа, а свекърва й я подпомогнала с предоставяне на парична сума при
започването. Свидетелката предполага, че предоставената парична сума била
използвана за заплащане на равностойността на наследствените дялове в
съсобствеността на останалите съсобственици. Строителните дейности се
извършвали от фирма. Свидетелката няма известност за това кой е заплащал труда на
работниците. Пред есента на 2009т. бил завършен първия етаж от къщата. По
същото време страните по спора се нанесли да живеят в нея. Заявява, че в
изградения етаж била поставена електрическа и ВиК-инсталации,
стените били измазани, а прозорците – с поставено остъкление.
Свидетелката отбелязва, че стълбите към втория етаж също били изградени, но
вторият етаж все още не бил завършен – стените били изградени, заедно с
поставени врати и прозорци. Покривът на същата бил изграден напълно. При
последното си посещение свидетелката придобила впечатление, че вторият етаж на
къщата бил обзаведен луксозно, като на него било разположени детска стая,
спалня, вграден гардероб и скъпи мебели, закупени от ответницата. Свидетелката смята,
че финансирането на строителните работи и обзавеждането били направени от
ищеца, понеже ответницата искала в заем от свидетелката. Именно ищецът, а не
ответницата възстановявал предоставените в заем парични средства на кредитора. Според
спомените и впечатленията на свидетелката – страните по делото извършили ремонт
след като се нанесли в къщата. Ремонтът се изразявал в пребоядисване, циклене
на паркета, закупуване на луксозни мебели, луксозна кожена тапицерия и.
Описаният ремонт се осъществил в периода 2012-2013г. Парапетът на стъпалата към
втория етаж бил поставен през 2011г.-2012г. В същия период бил извършен и външен
ремонт чрез поставяне на улуци и водосточни тръби. Свидетелката заявява, че на
ответницата били предоставяни парични суми в заем, в размер от по 1 000 лв.
– 5 000 лв. за да бъдат използвани като капаро за покупки или
възнаграждения на работниците.
В дадените пред съда показания
свидетелят О.А.заявява, че не познава лично ищеца. За първи път, свидетелят посетил процесния поземлен имот в с.Казичене, когато узнал от ответницата,
че е решила да строи нещо в него, а за последен път – при предаването на къщата
в завършен вид. Свидетелят и ответницата избрали строителна фирма, в която
свидетелят имал познат - Б.А., който уредил изготвянето на строителните книжа. Грубият
строеж завършил през април 2009г. Ответницата лично се договорила със А.
строежът да започне през месец октомври 2008г. Към този момент на терена нямало
изградена сграда, а само селскостопанска постройка от стари тухли и дърво.
Строителната бригада на Б.А. завършила грубият строеж на къщата, а довършителните
работи били извършени от други работници, също наети от свидетеля. Свидетелят
сключил с ответницата устна уговорка да извършва контрол над довършителните
работи. Ответницата предоставяла парични средства на свидетеля, а той заплащал
на всеки един от майсторите. За извършените разплащания свидетелят си водел
подробен отчет. Той лично придружил ответницата в банка, за да изтегли пари, с
които да бъдат извършени плащания към работниците в къщата. Посочва, че пред м.
септември-октомври 2009г. къщата се намирала в завършен вид, с положена
настилка, паркет, баня, боядисани стени и поставена мебелировка, поставена
канализация, изолация и ограда. Ответницата се нанесла в края на месец октомври
2009г. Свидетелят принципно знаел, че Е. живее на съпружески начала с мъж на
име А., но не познавал лично А.. Свидетелят имал лични, преки и непосредствени
впечатления, че втория етаж на къщата бил завършен през септември 2009г. Стаите
тогава имали завършен вид, обзаведени. Е. се нанесла в сградата началото на
месец октомври 2009г.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи::
Ищецът е предявил иск по чл. 61, ал.1, вр. с ал. 2 ЗЗД. Той поддържа твърдения,
че е извършил строителни дейности в имот на ответницата, с нейно изрично
съгласие, и изградил, обзавел и оборудвал недвижим имот, поради което
претендира да му се заплати стойността на същите, съставляващи подобрения. В
случая ищецът е действал и в свой интерес, тъй като е възнамерявал да обитава
изграденото жилище заедно с ответницата и общия им син. По силата на посочената
по-горе норма за ищеца е налице възможност да претендира от ответницата -
собственик на процесния терен и построената сграда (по силата на договор за
дарение и приращение) към момента на завършване на строежа, стойността на
подобренията, но само до размера на обогатяването на ответната страна.
На първо място обаче, в хода на процеса следва да се установи, че ищецът
действително е осъществил чужда работа без пълномощие и за своя сметка е извършил довършителни работи, обзавеждане и оборудване
на процесното жилище с луксозна мебелировка и техника.
В подкрепа на тезата на ищеца бе разпитана св. Д.Г.. Показанията
на същата съдът приема за неконкретизирани и неубедителни. Данни за това могат
да се почерпят от самите изявления на свидетеля, които се основават на
предположения и на опосредени възприятия за факта на
предоставяне на парични суми към ответницата от страна на трети лица и тяхното
предназначение. Дадените описания на извършените ремонтни дейности са обобщени
и не позволяват формирането на ясна представа за периода на осъществяване и
естеството на направените подобрения в имота. Изложените твърдения, касаещи даването
в заем на парични суми от страна на свидетелката към ответницата също се
отличават със съдържателна неяснота както по отношение на точния размер на
заетите суми, така и по отношение на начина им на ползване. Събраните
свидетелски показания изразяват субективното гледище на свидетелката за
произхода на средствата, които ответницата е вложила при изграждане на
процесния недвижим имот, а не обективното възприятие за целевото използване на лични
парични средства от страна на ищеца при изграждането на сградата. Ето защо, дадените
свидетелски показания нямат висока степен на информативност
и не потвърждават в достатъчна степен твърденията на ищеца.
Същевременно дадените показания от св. А., подкрепят тезата на ответницата,
че тя е вложила лични средства в строителството на процесния недвижим имот.
Направените изявления в конкретика проследяват хода
на организация и осъществяване на строителния процес, етапите на изграждане и
завършване на сградата, факта на направени вложения за оборудване и обзавеждане
на имота от страна на ответницата. При това положение съдът счита, че дадените
свидетелски показания от св. Али опровергават изходната теза на ищеца и
обосновават извод за липса на вложени средства от негова страна при
извършването на строително-монтажните работи, обзавеждането и оборудването на
жилищната сграда.
Не са налице необходимите убедителни доказателства, от които да се
установи, че ищецът в действителност е извършвал банкови преводи по личната
сметка на ответницата, открита в Централна кооперативна банка. От представената
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Ст. И., в чиято
компетентност съдът няма основание да се съмнява, е видно, че А.П. не е захранвал чрез касови вноски, нито е превеждал
парични суми по разплащателната сметка на ответницата в периода
08.04.2014г.-03.2015г. Същевременно от представените вносни бележки за
извършени касови вноски по сметка на ответницата от името на ищеца на стр.16-56
от делото действително се установява, че са внасяни парични суми в полза на
ответницата. Основанието за извършените парични вноски, както и тяхното целево предназначение
и реално изразходване обаче останаха напълно недоказани, поради което
настоящият съдебен състав не може да приеме, че предоставените парични средства
са послужили именно за финансиране на изграждането и обзавеждането на процесния
недвижим имот.
Косвено доказателствено средство в
подкрепа на тезата на ответницата и опровергаващо тезата на ищеца е за
потребителски кредит № 01100КР-АА-4197/23.03.2015г., от чието съдържание се
установява, че на ответницата е отпуснат кредит за задоволяване лични и семейна
нужди в размер на 25 000 лева.
На последно място е необходимо да се изтъкне, че събраните доказателства в
съвкупност, не дават възможност да бъдат разграничени отделните плащания и
тяхното основание, респ. да бъде
дефинирано ясно до кое от всичките облигационни отношения са извършвани те. В
съдебен спор ищецът е длъжен винаги да установи пред съда прецизно и детайлно - кога и в какъв обем са извършените действия в
чужд интерес и как е изпълнил в чужд имот процесните строително-монтажни работи
и подобрения. Недоказаните твърдения според процесуалния закон определят
предявените искове като неоснователни.
Предвид горните изводи и доколкото не се установява ищецът да е вложил
лични финансови средства при изграждането, обзавеждането и оборудването на имота
на ответницата, искът по чл. 61, ал.1, вр. с ал. 2 ЗЗД следва да се отхвърли
без да се поставят на обсъждане въпросите каква е действителната стойност на
подобренията, с колко се е увеличила стойността на имота на ответницата, респ.
какъв е размера на нейното обогатяване, както и релевираното
възражение за изтекъл срок на погасителна давност.
По претенциите и възраженията на
страните за разноските:
При този изход на спора само ответницата е надлежно материално легитимирана
да претендира за присъждане на съдебни разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
На ответницата следва да бъде присъдена сумата на направените съдебни
разноски, а именно платеното възнаграждение за един адвокат (съгласно Договор
за правна защита и съдействие на л. 18 от делото) в размер от 2 000 лв. Направеното
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК се явява неоснователно доколкото претендираният размер на адвокатско възнаграждение е
съобразен с предвидените минимални размери в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Ж.П.,
с ЕГН **********, и със съдебен адрес: ***№101, срещу Е.Г.Г.,
с ЕГН ********** и със съдебен адрес: ***, иск с правно основание чл.61, ал.1 вр. с ал. 2 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 49 726,55 лв. (четиридесет и девет
хиляди седемстотин двадесет и шест
лева и 55 ст.), представляваща
стойността на вложени от ищеца лични средства за
финансиране на довършителни работи, обзавеждане и оборудване в масивна
двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 88,86 кв.м. и
разгърната застроена площ от 195,36 кв.м, находяща се
в с. Казичене, Столична община, район Панчарево, на ул. „******, в дворно място
с площ от 400 кв.м. съставляващо УПИ XXIV-737 в кв.60 по регулационни план на
гр. София, местността „Казичене“, както и искането за присъждане на законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 08.03.2017г., до окончателното
плащане.
ОСЪДЖА А.Ж.П.
да заплати на Е.Г.Г. сумата от 2
000 лв. (две хиляди лева), представляваща направени съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис
от него.
СЪДИЯ: