Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2248
гр. Пловдив, 07.12.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Пловдив, Х състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Ангелов адм.дело № 3029 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следв.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.284 ал.1 и следв.
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано по предявен иск от О.О.С.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, чрез назначения на ищеца
като процесуален представител по реда на Закона за правната помощ адв. В.М.,
със съдебен адрес:***, партер, против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГДИН) – София за присъждане на обезщетение в размер на 100
000 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на
затворническите администрации в затворите: гр.Пазарджик, за периодите: от
01.06.2007 г. до 14.05.2009 г.; от 06.10.2009 г. до 26.11.2009 г. и от 01.06.2015
г. до 30.06.2016 г., и гр. Стара Загора за периодите: от 26.11.2009 г. до
10.03.2014 г., от 10.12.2014 до 01.06.2015 г. и от 30.06.2016 г. до 10.01.2018
г., където ищецът е изтърпявал наказание
лишаване от свобода за претърпени от него болки и страдания, неосигурено
медицинско обслужване, освидетелстване и лечение, неподходящи условия,
нечовешко отношение и жестоко третиране предвид наличните му и доказани с
медицински документи заболявания и увреждания.
В жалбата се твърди, че изложеното е в
резултат на неосигурено медицинско обслужване, подходяща храна, необходими
медицински изследвания за освидетелстване пред ТЕЛК, съгласно техните и на РЗИ
– Стара Загора указания и несвоевременно представяне пред ТЕЛК.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищецът, моли за уважаване на исковата претенция, като подробни
доводи в тази насока излага в представената по делото писмена защита. Сочи, че
по делото са събрани достатъчно доказателства за както за лошите условия,
особено в Затвора - Стара Загора, така и за нечовешкото отношение и
претърпените от С. лишения във връзка с условията и неговите заболявания.
Претендира двокатско възнаграждение.
Ответникът - Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юриск. Ч.,
оспорва предявения иск претенции по основание и размер, тъй като процесният
период по настоящото производство се препокрива с периодите по адм. д. №
1929/2018 г. по описа на Административен
съд – Пловдив и, по което има влязло в сила осъдително решение в полза на
ищеца, с което на същия е присъдено обезщетение, поради което искът се явява
неоснователен и не следва да бъде уважен.
Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище за неоснователност на исковата молба и моли съда да я остави без
уважение.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът
по отношение претенцията за обезщетение за периодите, прекарани в Затвора -
Стара Загора е процесуално допустим.
По отношение претенцията на С. за
периодите, прекарани в Затвора - гр. Пазарджик е недопустим, тъй като е на съда
е служебно известно, че с влязло в сила решение № 878/17.04.2019 г. по адм. д.
№ 1929/2019г. на Административен съд – Пловдив (делото е приложено към
настоящото), държавата, представлявана от главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, е осъдена да заплати на О.О.С.
обезщетение в размер на 1 700 (хиляда и седемстотин) лева за лошите битови
условия при изтърпяването му на наказание лишаване от свобода в Затвора -
Пазарджик, както и за липса на медицинско обслужване за периода от 01.06.2015
г. до 29.06.2016 г. Така посочения период съвпада с този по настоящото дело, а
именно за дните от 01.06.2015 г. до 29.06.2016 г. По отношение на периодите:
01.06.2007 г. до 14.05.2009 г. и от 06.10.2009 г. до 26.11.2009 г., също
прекарани в затвора в гр. Пазарджик, съдът се е произнесъл, че същите са
погасени по давност и искът в тази част е отхвърлен. Отхвърлен е искът и в
останалата част, а именно: - липса на медицинско обслужване.
В тази ситуация е приложима нормата на
чл.299 ал.1 и 2 ГПК, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а
повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Настоящото
производство следва да се прекрати относно частта от срока на търсеното
обезщетение, спрямо която спорът е вече разрешен от съда.
За да се произнесе по същество по така
поставения за решаване спор между страните, в допустимата му част, съдът се
запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като
взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното:
Представена е справка от началника на Затвора
Стара Загора (л.115), от която се установява пребиваването на ищеца в този
затвор и съществена част от условията, при които е бил поставен. О. изтърпява наказание
лишаване от свобода в Затвора Стара Загора за периоди: 26.11.2009 г. до
10.03.2014 г., от 10.12.2014 до 01.06.2015 г. и от 30.06.2016 г. до 10.01.2018
г. Относно престоя на С. пред периодите до 01.06.2015 г. в справката се сочи,
че поради отдалечеността във времето и извършен ремонт по Норвежкия финансов
механизъм на спалните помещения в Затвора Стара Загора не може да бъде
предоставена точна информация за жилищната площ на същите. В спрвката се сочи,
че през този период спалните помещени, в които е настаняван, не са били
оборудвани със самостоятелни санитарни възли и течаща вода, но коридорите на
групите са разполагали с общи за коридора санитарни възли с тоалетни и
умивалници с течаща вода, достъпът до които е бил свободен от 06:00 до 20:00
ч., съобразно актуалните тогава нормативни изисквания и график за разпределяне
на времето, а в останалата част от денонощието е осигуряван достъп, при
необходимост в съответствие със същите.
Сочи се също така, че в наличната архивна документация касаеща процесния
период, не са налични отправени от О.С. молби, жалби или искания до
администрацията на затвора във връзка с каквито и да било проблеми от
санитарно-хигиенен характер. Посочено е, че поддържането на хигиената в групата
се извършва от лишените от свобода, чрез регламентирани дежурства на всяка
килия, като деурството е с продължителност едвна седмица, след което на
ротационен принцип дежурството се поема от следващата по ред килия. Посочено е,
че задълженията по поддържане на чистотата в групата от дежурната килия са
включени следните помещения: - коридор на групата, помещение за сушене на дрехи,
бръснарница и санитарните помещения – тоалетни и умивални.
Относно престоя на С. за периода 2016 –
2018 г. е посочено, че С. е настанен в спално помещение № 4 с други лишени от
свобода, като бройката е варирала от 3 до 4 човека. Квадратурата на помещението
е 19.5 кв.м., като същото разполага със собствен санитарен възел и течаща вода.
Всеки лишен от свобода разполага с легло, шкафче за лични вещи, като килията е
оборудвана с маса и столове. Коридорът на група 9 разполага и с общи за коридора
умивалници с течаща вода, достъпът до които е свободен от 06:00 до 22:00 ч.
Килията е оборудвана с осветеление, състоящо се от две тела с по две лампи с
луминисцентно осветление, което се изключва от 22:00 ч. до 06:00 ч. Посочено е
също така, че прозорците на килията са с обща площ от 2.16 кв. м., като през
светлата част на денонощието в килията има достъп до слънчева светлина и се
проветрява по всяко време на денонощието, пожелание на лишените от свобода.
Сочи се, че лишените от свобода провеждат престой на открито по график, веднъж
през деня.
По отношение на оказване на медицинска и
стоматологична помощ има график за посещение, но не е отказвана такава на
нуждаещо се лице, а при нужда и по преценка, лишените от свобода се консултират
и от външен специалист.
Към справката е приложена и такава, от директора
на медицинския център на затвора в гр. Стара Загора, както и заверени копия на
медицинския журнал.
От медицинската справка се установява,
че през 2009 г. О.С. *** от инфилтративно-пневмотична ТБК на белите дробове и е
завършил лечението през м. януари 2010 г.
При направена през 2017 г. рентгенография е установено, че няма
активност на заболяването и не се налага лечение, както и няма основания за
представяне на ТЕЛК. Посочени са също така и други несъществени оплаквания, в
резултат на нанесен му побой, но без травматични промени в областта на носа и
устната лигавица, и в резултат на обявена гладна стачка на 15.09.2017 г., като
заключението на директора на МД – Затвора Стара Загора е, че О.С. обективно е в
добро общо състояние; афибрилен; ориентиран всестранно; кожа – бледомургава;
видими лигавици – розови; нормостеничен хибитус; гръден кош – симетричен; ясен
перкуторен тон; везикуларно дишане без хрипове; ССС – ритмична нормофреквентна
сърдечна дейност; ясни сърдечни тонове; АКН – 130/80; корем – на нивото на
гръдния кош, респираторно подвижен, неболезнен; неврологичен статус – в норма.
Изрично е посочено, че по време на престоя в затвора на лишения от свобода С.
не са регистрирани други заболявание.
От представения по делото медицински
журнал за периода 2015 – 2017 г. се установява, че лицето и било редовно
преглеждано на поне 15 дни, като се установява, че не страда от сериозни
заболявания, повече от обичайни за всеки човек – главоболие, бронхит, екзема,
грипни състояние, радикулит, при което са му предписвани съответните лекарства
– аналгетици, парацетамол, алергетици, антибиотици, нестероидни
противовъзпалителни и пр., като изрично е отразено и състоянието му от проведената
от него гладна стачка; описани са и препаратите, които е получавал в това
състояние, вкл. глюкоза, като е констатирано леко увредено общо състояние и е
предписано болнично лечение, което е проведено.
Към административната преписка са
приложени още: - здравен картон от МЦ – Затвора – Пловдив с дата 10.023.2014
г., (датата на постъпване в затвора) с диагноза: „клинично здрав“; здравен
кратон от МЦ – Затвора Пазарджик за период 08.05.2007 г. – 20.11.2009 г. със заключение: „клинично здрав“; епикриза от
30.09.2009 г. от СБАЛЛС – ОББ – Затвора – гр. Ловеч със заключение: „Изписва се
в добро общо състояние... Необходимо е извършването на контролни изследвания на
храчка за КУБ и рьо-графии на белите дробове в края на м. ноември и м. януари;
искания и за микробиологично изследване за туберкулоза (храчка) за периода –
2009, 2010 , 2014 и 2018 г., резултатите от които да отрицателни; медицинска
справка от 13.12.2010 г. на лекар от МЦ – Затвора Пазарджик, със заключение, че
лечението е завършило през м. януари и в момента лицето няма субективни
оплаквания; два броя медицински направления за изследване до ДББ – Стара
Загора, съответно от 04.08.2010 г. и 25.02.2011 г., с диагноза хроничен
бронхит, в които като резултат е отбелязано, че С. няма находки на туберкулоза,
диагнозата „бронхит“ е потвърдена и е предписано съответното лечение; резултати
от извършени изследвания в отделения по образна диганостика, съответно от
11.05.2009 г., 17.04.2014 г., 10.10.2017 г. и 26.07.2018 г., направени в
Пловдив, Пазарджик и Стара Загора, от които се установява, че няма възпалителни
процеси, белият дроб функционира нормално, а са налични оскъдни постспецифични
промени; лабораторни изследвания от 26.07.2018 г. от Пловдив, от които се
установява, че абсолютно всички изследвания на ПКК и диференциялно броене на
левкоцити са в норма. По преписката е приложена и докладна записка на д-р Б.,
директор на МЦ –Затвора Пазарджик от 12.05.2016 г., от която се установява, че:
„...При престоя в Пазарджик не са били
установени данни за активност на белодробния процес. В тази връзка не е бил
хоспитализиран и не е представян пред ТЕЛКПри многократните разговори със С.,
става ясно, че лишеният от свобода води кореспонденция с ТЕЛК и РЗИ – Стара
Загора, която настоява за ново представяне на ТЕЛК по повод хоспитализация от
2009 г. От момента на постъпване в Затвора
Пазарджик до днес не е постъпвало рисмо от ТЕЛК – Стара Загора. ... Към момента
л/с С. е клинично здрав...“.
Към административната преписка са
приложени също така: - ЕР № 3491 от заседание № 139 от 14.12.2010 г. на ТЕЛК
при МБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД –
Стара Загора с оценка на работоспособността – 50% трайно намалена
работоспособност и срок на инвалидност – 2 години (до 01.12.2012 г.); епикриза
от 03.06.2014 г. от Специализирана болница за активно лечение на лишени от
свобода, Вътрешно отделение, със заключение – добро общо състояние, без данни
за възпалителен процес; два броя писма от ТЕЛК
при МБАЛ „Пловдив“ до О.С., съответно от 12.11.2014 г. и 15.01.2015 г.
за явяване в ТЕЛК за освидетелстване; кореспонденция между РЗИ – Стара Загора и
директора на МЦ – Затвора Стара Загора от 19.12.2012 г.; между РЗИ – Стара
Загора и началника на Затвора Стара Загора от 16.10.2015 г.; писмо от между РЗИ
– Стара Загора до О.С. , както и до министъра на здравеопазването, съответно от 14.12.2015 г. и 26.05.2016 г. В
съобщенията до С. и в цитираните писма са посочени документите, необходими за
освидетелстването, включващи: - медицинско направление за ТЕЛК от лекуващ
лекар, етапна епикриза от лекуващия лекар, актуални лабораторни изследвания и
консултации със специалисти, доказващи наличните заболявания и усложнения;
епикризи от болнични заведения, молба декларация и декларация за обработка на
личните данни.
От приложения към преписката амбулаторен
журнал от Затвора Пазарджик, за периода 2015 – 2016 г. се установяват редовни
медицински прегледи на лишения от свобода, при които не е констатирано сериозно
заболяване или рецидив на туберкулозата, а обичайните за всеки човек
заболявания – главоболие, ниско кравно и пр., като съответно са ме предписвани
и медикаменти.
В хода на съдебното производство е
изслушана и приета без възражения от
страните тройна съдебно-медицинска експертиза, чието заключение е, че О.О.С.,
към момента на изготвяне на експертизата е клинично здрав. Констатирано е, че
през годините е страдал от редица заболявания, като белодробна туберкулоза,
ниско кръвно налягане, бъбречнокаменна болест, хроничен бронхит, възпаление на
носната лигавица, възпаление на стомаха и тънките черва, главоболие, вирусни
инфекции и други. Същият се е възстановил от всички тези заболявания и в
момента е клинично здрав. Експертизата сочи, че относно заболяванията, от които
е страдал лишеният от свобода О.С. не може да се докаже причинно-следствена
връзка с условията, в които е изтърпявал наказанията в затворите в Пазарджик и
в Стара Загора. В съдебно заседание експертите доуточняват, че нито едно от
посочените заболявания, те не могат да свържат по категоричен начин с
условията, при които лицето е излежавало наказанието си. Сочат още, че от 2014
г. редовно се преглежда с храчка и със снимка и няма промяна в състоянието му,
което сочи на излукевана туберкулоза, но и се посочва от експертите, че при
всички случаи, когато се преживее активното заболяване, има промяна и в
работоспособността. Отделно от това, от страна на експертизата се сочи, че не
всички заболявания са свързани с болки и страдания, а по-скоро с дискомфорт,
още повече, че мнозинството от хората страда от такива заболявания, от каквито
е страдал С., и, които наистина причиняват болки, но не толкова нетърпими, и с
прилагането на медикаменти, отминават, както е и в случая.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени посочените по-горе доказателства, както и такива, изпратени
от началника на затвора в гр. Пазарджик. Други доказателства не се представят.
При така установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи:
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите,
респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е
юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът
или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането.
В случая искът е предявен срещу надлежен ответник.
Съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е
юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на
бюджетна издръжка. Исковата претенция е за вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Затвора – Стара
Загора. Според чл.41 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, места за изпълнение на наказанието
лишаване от свобода са затворите, съответно към затворите могат да се създават
затворнически общежития от закрит и открит тип, а според чл.12 ал.3 от ЗИНЗС,
затворите са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Визираната в исковата молба дейност се явява административна по
своя характер, доколкото осъществяваната от тези длъжностни лица специализирана
дейност по изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ не се ограничава
с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на
наказанието, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на
правата от лишените от свобода лица и изпълнението на техните задължения,
съобразно правното им положение и статут. Доколкото предявеният срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“ иск се обосновава от фактическа страна с
незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на
служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители
на затвора, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, обуславящи допустимостта на настоящия иск.
Материалноправните основания за възникване правото на
обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.4 във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ са
следните: на същия да е причинена имуществена или неимуществена вреда, вредата
да е пряка и непосредствена последица от увреждането, а увреждането да е
настъпило като резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност.
Според чл.284 ал.1 от ЗИНЗС (нов – ДВ бр.13 от 2017
г., в сила от 07.02.2017 г.) „Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени
от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3“. От своя страна чл.3 ал.1 от същия
закон (изм.ДВ бр.13 от 2017 г.) гласи: „Осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.“ Според ал.2 на същата разпоредба, „за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност“.
От съдържанието на исковата молба може да се приеме,
че претенцията на ищеца има характер на иск за вреди, причинени му като лишен
от свобода поради липса на медицинско обслужване, подходяща храна, необходими
медицински изследвания за освидетелстване пред ТЕЛК, съгласно техните и на РЗИ
– Стара Загора указания и несвоевременно представяне пред ТЕЛК, обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство, т.е. претенцията попада в обхвата на чл.3 ал.2
от ЗИНЗС.
Няма спор, че, както в АПК, към чийто ред препраща
чл.1 ал.2 от ЗОДОВ, така и в новата разпоредба на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, в сила
от 07.02.2017 г., няма уреден в пълнота процесуалния ред, по който се
разглеждат споровете по тази категория дела. Ето защо, по аргумент от чл.144 от АПК и от § 1 от ЗР на ЗОДОВ, в който е предвидено, че за неуредените в този
закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, и с
оглед исковия характер на производството, за неуредените въпроси се прилага
ГПК.
Правната теория разглежда иска като предявено пред
съда едностранно волеизявление с двояк характер – от една страна, той
представлява изявление за знание относно действителното правно положение, така,
както го вижда ищецът, а, от друга страна, той е волеизявление, насочено да
породи определени, искани от ищеца правни последици. Искът има предопределящо
значение в исковия процес, като поставя началото на този процес, определя
спорния предмет, сочи вида на търсената защита и определя предмета на
решението.
Няма спор, че за периоди: от 26.11.2009 г. до
10.03.2014 г., от 10.12.2014 до 01.06.2015 г. и от 30.06.2016 г. до 10.01.2018
г., ищецът е пребивавал в затвора Стара Загора.
Въпреки засиленото служебно начало и обръщането на
доказателствената тежест в този вид производства, регламентирани с чл.284 ал.3
до ал.5 от ЗИНЗС, съдът намира, че не може да се отклонява от
изрично заявения предмет на спора – липса на медицинско обслужване, и да
изследва условията на пребиваване на ищеца в мястото за изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“, каквито не са посочени в исковата му молба.
След като ищецът не твърди да е претърпял каквито и да е вреди в резултат на
неблагоприятни условия в Затвора в гр.Стара Загора, то са установени
обстоятелствата по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС за целия исков период по отношение на
медицинското обслужане.
В пилотното решение от 27.01.2015 г. на Европейския
съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото Н. и други против
България, ЕСПЧ, коментирайки практиката на българските съдилища при
разглеждането на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че те „са поискали да се
установи дали ищците са успели да докажат, че ответният орган е отговорен за
незаконосъобразно действие или бездействие. При преценка на този критерий,
съдилищата са вземали предвид само специфичните правила, предвидени в
съответните закони или нормативни актове … Дори когато те вземат предвид общите
правила, като забраната за нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3
от Конвенцията (ЕКПЧ) … съдилищата … се отнасят към тези правила просто като
помощни средства при тълкуването на конкретни законови или нормативни
разпоредби, а не като към пълноправни норми, чието нарушение само по себе си да
доведе до установяване незаконосъобразност на поведението на ответния орган.” В
същото решение ЕСПЧ коментира, че разделянето на исковете, с оглед на всеки
отделен елемент от условията на задържането, би довело до там, че ако „един
аспект на тези условия не противоречи на дадено конкретно национално правило,
когато се разглежда изолирано”, обосновава у тези съдилища „склонност да
постановят, че условията са „законни”. По нататък в решението се сочи, че „по
отношение на средствата за обезщетяване във връзка с условията на задържане,
били те съдебни или административни, тежестта на доказване, наложена на ищеца,
следва да не бъде прекомерна. Макар и затворниците да могат да бъдат задължени
да посочат в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа на тяхното
искане … след това опровержението на твърденията се пада в тежест на властите.
В допълнение, процесуалните правила за разглеждане на искове за обезщетения
трябва да съответстват на принципа на справедливостта, уреден в чл.6 §1 от
Конвенцията”. В същото решение ЕСПЧ сочи, че „когато оплакването … е по силата
на чл.3 от Конвенцията … съдът … трябва да направи преглед на твърдените
действия или бездействия, и дали съответното поведение е прекомерно и е довело
до нарушаване на този член съобразно принципите и стандартите, установени от
Съда (ЕСПЧ) в неговата практика … Ако … съдът … констатира, било то по същество
или изрично, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на
условията, при които въпросното лице е било задържано (в миналото или към
настоящия момент), то този … съд трябва да предостави подходяща компенсация …
Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от Конвенцията
дава основание да се направи предположение, че са причинили неимуществени вреди
на пострадалия човек.”
Същото се приема от ЕСПЧ и в решение от 10.02.2012 г.
по делото на Ш. срещу България, където се сочи, че разделянето на исковата претенция,
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода,
като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Като съобрази приетото в решенията на ЕСПЧ, вкл. и
приетото в пилотно решение от 27.01.2015 г., настоящият съдебен състав намира,
че за извършване на преценката относно ефекта от евентуално установено неизпълнение
на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да отчете в съвкупност всички
наведени от ищеца О.О.С. твърдения,
независимо дали за всяко от тези твърдения за бездействия от страна на
затворническата администрация в Затвора Стара Загора се установява или доказва
да е налице неспазване на някаква вътрешно правна регламентация. Съдът следва
да извърши глобално преценката си,дали така визираните аспекти на условията,
при които е изтърпявано наложеното наказание „лишаване от свобода” водят до
нарушение на първо място на разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС (Конвенцията), която
съгласно чл.5 ал.4 от Конституция, има предимство пред законовите норми на
вътрешното право, ако последните му противоречат и установената практика на
ЕСПЧ по делата за нарушение на тази разпоредба.
Освен това с разпоредба на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е
предвидено, че в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Съобразно задължението си по чл.284 ал.3 от ЗИНЗС,
съдът е изискал от специализиран орган по изпълнение на
наказанието на ищеца предоставянето на информация от значение за случая и
такава е представена с писмо изх. № 283 от 08.02.2019 г. на началника на
Затвора – Стара Загора, ведно с медицинска справка за лишения от свобода и
копие на медицински журнал за периода на пребиваване на лицето.
Съгласно чл.55 ал.1 от ЗИНЗС, новопостъпилите лишени
от свобода са длъжни да съдействат при извършването на санитарно-хигиенен
контрол, медицински преглед и психологическо изследване, а според ал. 2 на
същия текст, преди изтичането на срока за престой в приемното отделение за
всеки новопостъпил се изготвя оценка на риска от рецидив и от вреди, относно
личностните особености, здравословното състояние и работоспособност и препоръки
за бъдещата групова или индивидуална работа. Оценката се изготвя от съответния
социален работник, лекаря на затвора и психолога.
Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и
здравен контрол е разписано в чл.128 ал.3 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на
този текст Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода (издадена от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието, обн., ДВ, бр. 31/23.04.2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 от ЗИНЗС (редакция ДВ, бр. 81/18.10.2011 г.) при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване
на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Според чл.12,
чл.13 и чл.14 от Наредба № 2/22.03.2010 г., амбулаторният прием в медицинския
център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния
дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се
записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател.
Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от
вписването. Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в
медицински център, като при необходимост може да присъства и служител от
надзорно-охранителния състав. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна
книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското
наименование на заболяването и предписаното лечение. При необходимост се
определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от
работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки.
Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми,
отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време.
Отделно от това, според чл.7 т.5 от Правилника за
прилагане на ЗИНЗС, правомощията на ГД „ИН“ във връзка с медицинското обслужване
в местата за лишаване от свобода са: да
организира и контролира дейността на специализираните болници за активно
лечение на лишените от свобода и медицинските центрове; да определя лишените от
свобода, които се нуждаят от специализирано лечение във външни лечебни
заведения; да предлага лишени от свобода за помилване и прекъсване изпълнението
на наказанието по здравословни причини; да определя реда за привличане на
външни консултанти за оценка на здравословното състояние на лишените от
свобода; да осигурява здравното обслужване в местата за лишаване от свобода
чрез провеждане на мероприятия, свързани с профилактичната и
лечебно-диагностичната дейност и противоепидемиологичното осигуряване, както и
чрез спазване на хигиенните норми и санитарните правила.
Настоящият съдебен състав не възприема за доказани по
несъмнен начин твърденията на ищеца, че е бил лишен от медицинско обслужване. Действително,
в писмото на началника на Затвора – Стара Загора не се сочи, от страна на О.С.
да са постъпвали искания за медицинска помощ, жалби против отказ от
предоставяне на медицинска помощ, а се сочи, че така е предоставяна по график,
вкюлчително и стоматологична, както и при нужда. Няма спор, че към затвора има
медицински център, а изнесените в писмото данни в тази насока, се подкрепят,
както от представената медицинска справка от директора на медициниския център
към затвора, така и от амбулаторния журнал. Според последния, посочи се
по-горе, в процесните периоди периодично са извършвани медицински прегледи на
лишените от свобода, както и им е предписвано съответното лечение. Или иначе
казано О.О.С. не е бил лишен от достъп до медицинско обслужване. В подкрепа на
горното са всички представени по делото медицински документи – изследвания,
епикризи, лабораторни резултати, рентгенови графии, микроскопски изследвания,
извършени точно по предписание, след изписването на С. ***, след боледуване от
туберкулоза.
Посочи се по-горе, във всеки един етап от
многобройните премествания в затворите – Пловдив, Пазарджик и Стара Загора, на О.
е било предоставяно в пълен обем медицинско обслужване, и то съвсем
целенасочено – именно към контрол върху състоянието ме след прекарана
туберкулоза. Очевидно е, че във всяко едно от местата за лишаване от свобода са
били изпълнени изискванията на цитираните по-горе разпоредби от ЗИНС и ППЗИНС,
в подкрепа на който извод са множеството медицински документи, подробно описани
по-горе в настоящото изложение.
Горното се подкрепя и от приетата без възражения от
страните СМЕ експертиза, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно
изготвена, и която безспорно установява, че О.С. е клинично здрав, и не страда
от каквито и да е заболявания повече от всеки човек, а още по-малко от
туберкулоза.
Или иначе казано, неоснователно и недоказано остана
твърдението на ищеца, че по време на престоя му в Затвора – Стара Загора не му
е било осигурено необходимото медицинско обслужване, подходяща храна и
медицински изследвания.
Що се отнася до твърдението на ищеца, че не му е
осигурено представяне пред ТЕЛК, съдът намира и него за неоснователно и недоказано. Видно от
представеното ЕР № 3491, заседание № 139 от 14.12.2010 г. същото установява
срок на инвалидност до 01.12.2012 г. Първото писмо от ТЕЛК, VI състав, при
МБАЛ „Пловдив“, с което С. е поканен да бъде освидетелстван е от 12.11.2014 г.
и то е адресирано до гр. Пловдив, а второ - от 15.01.2015 г., е адресирано
отново до О.С., като е посочено само „Затвора“. Очевидно е, че тези писма от
ТЕЛК са по повод подадена от С. молба до РЗИ – Стара Загора за освидетелстване от
м. декември 2012 г. Във връзка с тази молба РЗИ – Стара Загора е изпратила до О.С.
- Затвора – Стара Загора писмо изх. № ВП – БЛ – 1921/19.12.2012 г., в което му
е указано какви документи следва да представи, а именно: - медицинско
направление за ТЕЛК от лекуващ лекар, етапна епикриза от лекуващия лекар,
актуални лабораторни изследвания и консултации със специалисти, доказващи
наличните заболявания и усложнения; епикризи от болнични заведения, молба
декларация и декларация за обработка на личните данни. Т. Е., за да бъде
представено лицето пред ТЕЛК, следва да са налице всички симптоми на наличие на
заболяване, което обуславя инвалидизация на лицето.
От приложената по делото медицинска документация
безспорно се установява, че още при прегледа, извършен на 25.02.2011 г. с
предполагаема диагноза бронхит, е констатирано, че няма данни за белодробна
туберкулоза. В подкрепа на горното са и резултатите от извършените две
изследвания по образна диагностика, съответно от 17.04.2014 г. и 10.10.2017 г.;
докладната записка на директора на МЦ – Затвора – Пазарджик от 12.05.2016 г.;
микробиологичните изследвания за туберкулоза, извършени на 08., 09., и
10.04.2014 г. и на 27.04.2018 г.; медицинската справка на директора на МЦ –
Затвора – Пазарджик от 12.10.2017 г.; както и данните от здравния картон на С.,
попълван и от трите места за лишаване от свобода – Пловдив, Пазарджик и Стара
Загора, в който още на 16.01.2012 г. по данни от флуорограма № 424 е
отбелязано, че: „Няма рьо данни за
паренхимнни изменения в белите дробове“. Така също, в здравния картон на С.
на 30.06.2016 от Затвора – Стара Загора е отбелязано: „Във връзка с многократните и необосновани искания за представяне на
ТЕЛК по повод старо заболяване от белодробна туберкулоза бе осъществена рьо
графия на бели дробове, на която не бяха установени данни за активно белодробно
заболяване. При превода в Стара Загора – кл. здрав.“ Или иначе казано,
освен за 2009 г., когато е посочено, че лишеният от свобода е лекуван от
туберкулоза, оттам насетне липсват каквито и да е данни, заболяването да е
рецидивирало и да са налице обстоятелства, които да налагат представяне на
лицето пред ТЕЛК.
Като се има предвид документите, които следва едно
лице да представени за освидетелстване пред ТЕЛК, на първо място, направление
от лекуващ лекар, при липсата на данни за наличие на заболяване изобщо, какъвто
е настоящият случай, и при положение, че правилно ТЕЛК е определил срок на
инвалидност – 2 години, за който срок очевидно О.С. се е възстановил напълно в
резултат, както на правилно проведено лечение от всеки един от лекуващите
лекари в медицинските центрове на затворите в Пловдив, Пазарджик и Стара
Загора, така и на правилно хранене.
Предвид изложеното съдът намира, че лишеният от
свобода О.О.С. не е бил лишен по никакъв начин от медицинско обслужване,
необходими медицински изследвания, както и, че е неоснователно твърдението му,
че в резултат на бездействието на администрацията на Затвора – Стара Загора не
е представен своевременно на ТЕЛК за преосвидетелстване.
Отделно от това, напълно недоказано остана твърдението
в исковата молба, че в резултат на неосигурено медицинско обслужване,
неподходящи условия, нечовешко отношение и жестоко третиране, О.С. е лишен от
пенсия поради инвалидност. Каза се, приетата без възражения от ищеца СМЕ е
категорична, че С. е клинично здрав и не страда от различни заболявания повече
от всеки друг човек, което безспорно се установява и от представените
амбулаторни журнали, здравен картон и различни изследвания. Това, от една
страна.
От друга страна, по отношение на твърдението за „неподходящи
условия“ в Затвора – Стара Загора, съдът намира, че посочената по този начин
претенция е във връзка със здравословното състояние на С., предвид факта, че не
се сочат конкретни битови и санитарно-хигиенни претенции, което твърдение съдът
също намира за неоснователно. Действително, от писмото на началника на Затвора
– Стара Загора, не се установява за периода 2010 – 2015 г. с каква жилищна площ
е разполагал С., но е разполагал с легло, метален шкаф за лични вещи, маса и
стол в килията; имал е свободен достъп до санитарен възел и течаща вода за
времето от 06:00 до 20:00 ч, а след този час и при необходимост; помещение за
сушене, бръснарница. По твърдение на началника на затвора, няма постъпвали
жалби, молби или искания от С. по отношение битовите условия. В хода на
настоящото произовдство не се и представят доказателства за противното, а и
самото твърдение в жалбата е твърде лаконично: „неподходящи условия“. За период 2015 – 2018 г., С. определено е
разполагал с необходимата площ – сочи се
в писмото на началника на Затвора – Стара Загора, че последният е бил в спално
помещение № 4 с площ 19.5 кв.м., с други лишени от свобода, като бройката е
варирала между 3 и 4 човека; в помещението е имало санитарен възел и течаща
вода, легло, шкафт за лични вещи, маса и столове; отваряеми прозорци с площ
2.16 кв.м.; има достатъчно слънчева светлина; превеждан е на престой на открито
по график – веднъж през деня.
Поради
това, в конкретния случай за Затвора – Стара Загора, не е
налице незаконосъобразно бездействие на ответника.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема за
недоказана исковата претенция за обезщетение в размер на 100 000 лева за
претърпени неимуществени вреди в резултат на неосигурено медицинско обслужване.
С оглед на изложеното, категорично се установява, че при така направените правни изводи, исковата претенция е неоснователна
и недоказана, и като такава, следва да бъде отхвърлена изцяло.
При този изход на спора и предвид липсата на претенции
от страна на ответника за заплащане на разноски по делото, съдът намира, че
такива не се следват.
По отношение разноските по делото – депозит за вещите
лица по назначената по делото СМЕ, съдът намира за необходимо да отбележи
следното:
Съгласно чл. 286 ал.2 изр. първо от ЗИНЗС, ако искът
бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на
иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена
от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв
съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е съдебната практика -
решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по
аналогичните текстове на чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.
Следва ищецът, на основание чл.286 ал.2 от ЗИНЗС да се
осъди да заплати направените разноски за съдебно медицинска експертиза, като
средствата за същата са изплатени от бюджета на съда. Същите са в размер на
450.00 (четиристотин и петдесет) лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл.204 ал.4 от АПК във връзка с чл.286 ал.2 от ЗИНЗС, Административен съд - Пловдив, Х състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на О.О.С., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, чрез адв. В.М. със съдебен адрес:***,
партер, против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, с която се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000
лв. в резултат на бездействие на администрацията на Затвора – Стара Загора за
периоди: от 26.11.2009 г. до 10.03.2014 г., от 10.12.2014 до 01.06.2015 г. и от
30.06.2016 г. до 10.01.2018 г., довело до възпрепятстването за освидетелстване
пред ТЕЛК.
ОСЪЖДА О.О.С.,*** да заплати по сметка на
Административен съд - Пловдив направените по делото разноски за
съдебномедицинска експертиза в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева.
На основание чл.285 ал.1 изр.2 от ЗИНЗС решението
подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: