Р Е Ш Е Н
И Е № 455
Гр.Пловдив, 08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N 524/2019 г., констатира следното:
Производство по чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е
по жалба на Е.К.С. вх.
№7475/07.03.2019 при ПОС и 70050/28.1.2018г. по описа на ЧСИ П. И.,рег.№821
район на действие Окръжен съд – Пловдив
против отказа на ЧСИ от 29.11.2018г. по изп.д.№600/2018 г. да измени
Постановлението си за разноски в ПДИ,
като намали размерът на юрисконсулското възнаграждение от 100 лв. на 50 лв. и
размера на дължимите разноски по ТТРЗЧСИ
на 24 лв. – такса за образуване на ИД и 24 лв. – такса за ПДИ.
По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на
обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – „ЕВН България Топлофикация“ЕАД-гр.****
– чрез юр.П. П., взискател в изп.производство - счита жалбата за недопустима и
неоснователна.Претендира за разноски.
Постъпили са
мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Н., в които изразява становище за
недопустимост и неоснователност на жалбата, както и мотивира обжалвания с
настоящата жалба акт.
Пловдивският
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка
с доводите по жалбата, намери следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, легитимирана да обжалва акта на съдебния
изпълнител за разноски, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Изпълнителното
производство е образувано пред ЧСИ П. И. 09.03.2018 г. по инициатива на взискателя „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД -гр.**** по ИЛ от 06.03.2018г., издаден по гр.д.№9001/2016г.
на ПРС – 20 гр.с., с което е осъдена Е.С. да заплати сумата от 910 лв. Не е
спорно, че преди образуването на ИД, длъжницата е заплатила сумата 500 лв.,
поради което ИД е образувано за сумата 210 лв.
ПДИ е била получена от длъжницата и жалбоподател на 19.03.2018г, с която
се иска от нея да заплати 210лв. по ИЛ, 100 лв. разноски по ИД и 270,08 лв. с
ДДС – такси по Тарифата към ЗЧСИ. В срока за доброволно изпълнение – на
26.03.2018 г. длъжницата е внесла 210 лв. – сумата по ИЛ. На 27.11.2018 г.
длъжницата е получила ППИ, след което на 28.11.2018 г. длъжницата е поискала от
ЧСИ от съдебния изпълнител да редуцира размера на дължимите от нея суми за
разноски по ИД. На 29.11.2018г. е издадено обжалваното Постановление за
разноски, което е отказано
искането. В молбата си от 28.11.2018 г.
жалбоподателката е направила искането в случай на неуважение от ЧСИ, да се
счита за ЧЖ против отказ за намаляване на разноски, поради което ПОС намира, че
настоящата ЧЖ е подадена в срок.
Видно от издадената сметка
от 12.03.2018 г. /л.17 от ИД/, ЧСИ е начислил следните разноски в тежест на
жалбоподателката: 20 лв. за образуване на ИД – т.1 от Тарифата към ЗЧСИ; 50
лв.- проучване на имущественото състояние на длъжника, 20 лв. – връчване на
призовка, 10 по т.31 – допълнителни разноски, общо 120 лв. с ДДС. ЧСИ е
определил 100 лв.- разноски юрисконсулско възнаграждение по ИД.
По направените оплаквания
ПОС намира, че жалбата против отказа на ЧСИ да намали разноските на взискателя
за юр.възнаграждение е основателна – съгласно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с
чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27 от Наредбата за заплащането на правната помощ
за представителство чрез юрисконсулт в изпълнителното производство
възнаграждението е от 50 лв. до 100 лв. Като се има предвид, че длъжницата е
заплатила 500 лв. от общо 710 лв. по ИЛ преди образуване на ИД, а останалите
210 лв.- в срока за доброволно изпълнение, ЧСИ е следвало да уважи искането за
редуциране на юрисконсулското възнаграждение на взискателя до минимума по
наредбата,т.е. до 50 лв., тъй като неплатени са останали само разноските по ИД.
По отношение на разноски по
ИД, начислени по ТТРЗЧСИ, ПОС намира, че не следва да се редуцират до 24 лв. –
такса за образуване на ИД и 24 лв. -такса за ПДИ, тъй като в срока за
доброволно изпълнение длъжницата е заплатила само сумата по ИЛ, но не и
разноските по ИД, които са дължими и за събирането на които изпълнителното
производство продължава. Такива са разноските по образуване на ИД, по връчване
на призовки, по проучване на имущественото състояние и налагане на запор, такса
върху събраната сума, както и разноски за юрисконсулско възнаграждение на
взискателя по делото.
Горното налага извода, че
обжалваното постановление следва да се отмени, а делото се върне на съдебния
изпълнител за изготвяне на ново постановление за разноските съобразно
изложените по-горе мотиви. С оглед уважаване на ЧЖ, ответникът по жалбата няма
право на разноски за настоящето производство.
По така
изложените съображения и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
отказа на ЧСИ П. И., с рег.№821, район на действие Окръжен съд – Пловдив от 29.11.2018г. по
изп.д.№600/2018 г. по описа на ЧСИ да измени Постановление за разноски в ПДИ, с
което в тежест на Е.К.С. са възложени
разноските на взискателя за
юрисконсулско възнаграждение по изпълнителното дело като ги редуцира от 100 лв.
на 50 лв.
ВРЪЩА
делото на ЧСИ П. И., с рег.№821, район на действие Окръжен съд – Пловдив за постановяване на
ново постановление за разноски при съобразяване указанията на съда в мотивната
част на настоящото решение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател: Членове: