Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 22.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори февруари, през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Александър П., като разгледа докладваното от съдията
Кунчева т.д. № 191 по описа за 2019
година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по делото е образувано
по искови молби, подадени от К.Б.И., К. К.П.,
А.Л.П., К.П.А., П.П.А., П.П.А. /действащ със съгласието на родителя си В.З.Б./
и В.З.Б.,***, чрез пълномощника адв. О.К. от САК, с които са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. с §22 от
ПЗР на КЗ, срещу предпочитан ответник ЗД „***“ АД гр. София и евентуален
ответник *** гр. София.
Всичките
ищци в депозираните от тях искови молби навеждат следните фактически твърдения: На 25.08.2014 г. в с. ***,
обл. Плевен, на Т-образно кръстовище между ул. „***“ и ул.“***“ е настъпило ПТП
между лек автомобил джип „***“, с английски рег. № ***, управляван от Д.С.Д. и
лек автомобил „***“, с рег.№ ***, управляван от П. А.Л.. По повод на
настъпилото ПТП е образувано НОХД № 308/2017 г. на Плевенски окръжен съд,
приключило с присъда от 07.07.2017 г., влязла в законна сила на 23.05.2019 г., с която Д.С.Д. е признат за виновен в това,
че на 25.08.2014 г. в с.***, обл. Плевен, на кръстовище, образувано от ул.“***“
и ул. „***“ при управление на МПС – лек автомобил джип „***“ с английски рег. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.21,ал.1 от ЗДвП, като се движил в
населено място със скорост от 83,55 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч, и
по непредпазливост причинил смъртта на П. А.Л. и комбинирана средна телесна
повреда на К.Б.И., като след извършване на деянието е избягал от
местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал.3, пр.6 и 7,
б.“б“ пр.1, във вр.с ал.1, б.“в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Към момента
на възникване на процесното ПТП деликтната отговорност на водача на лек
автомобил „***“ е била обезпечена от ответника съгласно застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица № ***от 18.06.2014 г. по
описа на ЗД „***“ АД. Ищците са сезирали застрахователното дружество с молби за
репариране на претърпените от тях неимуществени вреди, но този ответник не е
определил и изплатил в тяхна полза застрахователни обезщетения. Възможно е
обаче да се окаже, че към момента на възникване на процесното ПТП по отношение
на лек автомобил „***“ с рама № *** не е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в този случай евентуалният
ответник *** следва да обезщети ищците.
Ищецът К.Б.И.
твърди в исковата си молба, че в резултат на възникналото ПТП е получил
следните увреди: травматична политравма със счупване на 3-то, 4-то, 5-то и 6-то
ребра вляво, контузия на белите дробове с излив на кръв и въздух, травматично
разкъсване на диафрагмата вляво, разкъсвания на черния дроб и охлузвания на
тънките черва, както и повърхностни мекотъканни наранявания по тялото
/охлузвания, кръвонасядания и отоци/. След инцидента е бил хоспитализиран в
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ АД гр. Плевен, където му е приложено медикаментозно
лечение на постелен режим и са му били извършени поредица от манипулации и
оперативни намеси за овладяване на възникналата опасност за живота му и
подобряване на влошеното му общо състояние, съответно: на 25.08.2014 г. –
двустранна торакоцентеза, почистване на плеврите и пластика на диафрагмата,
лапаротомия, обшиване на пробива на тънкото черво и фиксиране на счупените
фрагменти на лява синходроза; на 28.08.2014 г. – средна и долна лапаротимия,
дебарасаж и поставяне на вентрофил; на 31.08.2014 г. – флексибилна бронхоскопия
през трахеостомна канюла; на 29.08.2014 г. – флексибилна бронхоскопия през трахеостомна
канюла с бронхоаспирация и БАЛ вдясно, като такава оперативна интервенция е
извършена и на 03.09.2014 г. След
проведено болнично лечение, на 25.09.2014 г. ищецът е изписан от отделението по
„Гръдна хирургия“, но на 29.09.2014 г. отново постъпва в същото отделение, като
е констатирана трайна трахеална фистула, възникнала вследствие продължителната
изкуствена белодробна вентилация, и отново е приложено оперативно лечение.
Въпреки същото, поради липсата на значително подобрение и наличието на оплаквания
от задух, болки и бодежи в гърдите и кашлица, понякога придружена с кръвенисти
нишки и храчки, на 17.11.2014 г. ищецът И. отново е хоспитализиран и подложен
на поредната оперативна интервенция, при която фистулата е почистена и
затворена пластично с ламбо, като е установено и настъпило усложнение –
паралитичен илеус. След проведеното болнично лечение, продължило общо 35 дни, и
претърпени седем оперативни намеси, възстановяване на ищеца е продължило в
домашни условия при спазване на щадящ двигателен и хранителен режим, ограничени
възможности за самостоятелно обслужване на елементарни жизнени потребности и
необходимост от чужда помощ и подкрепа в ежедневието. Освен физическите болки и
страдания, които ищецът К.И. е претърпял вследствие на получените травматични
увреждания и възникналите усложнения, настъпилото ПТП е довело и до промяна на
жизнения, социалния и трудовия му статус. По време на своето възстановяване той
е изпитвал значителен битов дискомфорт, защото не е бил в състояние да се обслужва
самостоятелно, жизненият му стандарт значително се е занижил, поради
ежемесечните разходи за лекарства и медицински консумативи и настъпилата
нетрудоспособност, социалните му контакти са били силно ограничени.
Продължителността на възстановителния процес и невъзможността да възстанови
физическата си сила и издръжливост до състоянието преди настъпването на ПТП са
довели до редица отрицателни емоционални преживявания за ищеца – отчаяние,
тревога, чувство за непълноценност и т.н., които той продължава да изпитва и до
настоящия момент.
От своя
страна ищците К.П. и А.П. твърдят, че в резултат на процесното ПТП за тях са
настъпили непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от вредоносния резултат -
смъртта на техния син П. А.Л..
Вредите се изразяват в морални болки и страдания, които ищците са претърпели и
търпят от загубата на своя син. Преди нелепият инцидент да отнеме живота на
сина им, той е поддържал топли и хармонични отношения със своите родители. След
произшествието ищците са останали завинаги лишени от обичта, уважението,
вниманието и грижата на сина си. Без неговото присъствие в живота им, без
материалната и духовна подкрепа, която им е все по-необходима на старини, те са
психически съкрушени. Считат, че няма нищо по-мъчително за един родител от това
да загуби детето си преди неговия жизнен път да е изтекъл. Считат също
така, че изградените в годините
отношения не житейска и семейна близост между тях и техния син са безвъзвратно
и необратимо прекъснати вследствие настъпилото произшествие.
Ищците К.П.А., П.П.А.
и П.П.А., в качеството си на низходящи – деца на починалия при процесното ПТП П.
А.Л., и В.З.Б., в лично качество, като съжител на починалия П. Л., и в
качеството си на даващ съгласие родител за процесуалните действия на
непълнолетния ищец П.А., са навели твърдения, че в резултат на настъпилото ПТП
и вредоносния резултат от него за тях са настъпили непоправими неимуществени
вреди. Вредите се изразяват в морални болки и страдания, които тези ищци са
претърпели и търпят поради загубата на своя близък. Преди нелепия инцидент да
отнеме живота на П. Л., той е имал едно прекрасно семейство и дом с В.Б..
Заедно са отглеждали и възпитавали техните три деца, които след произшествието
остават завинаги лишени от обичта и вниманието на своя баща, от неговите
безценни съвети и напътствие. Ищцата В.Б. е загубила не само своя спътник в
живота, но и бащата на своите деца, като за в бъдеще ще трябва сама да
задоволява техните нужди и потребности, както от материална гледна точка, така
и от морална и психологическа. В резултат на настъпилото произшествие
изградените в годините отношения на житейска и семейна близост между ищците и
техния загинал родственик са безвъзвратно и необратимо прекъснати.
Ищецът К.Б.И.
претендира да бъде осъден ответника ЗД „***“ АД, а в случай че в хода на
производството по делото се установи, че следва да бъде ангажирана
отговорността на евентуалния ответник – ***, съдът да осъди него да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв.
за претърпени неимуществени вреди,
вследствие причинените му физически и психически травми в резултат на ПТП,
възникнало на 25.08.2014 г., ведно със законната лихва от същата дата до
окончателното изплащане на сумата за предпочитания ответник или от 13.02.2016
г. за евентуалния ответник.
След допуснато изменение относно
размерите на предявените искове, ищците К.П., А.П., К.П.А., П.П.А., П.П.А. и В.З.Б. претендират обезщетение в размер по 100 000
лв. за всеки от тях за неимуществени вреди вследствие смъртта на П. А.Л. при процесното ПТП, настъпило на 25.08.2014 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на
деликта за предпочитания ответник и от
13.02.2016 г. за евентуалния ответник.
Ответникът ЗД „***“ АД гр. София оспорва
основателността на всичките искови претенции – главни и акцесорни. Оспорва
наличието на идентичност между лек автомобил „***“ с рама ***, по отношение на
който автомобил твърди, че представената по делото застрахователна полица
валидира застрахователно покритие, и лекия автомобил „***“ с рег.№ ***, който е
участвал в пътния инцидент. Оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение със ЗД „***“ АД, въз
основа на което да бъде ангажирана отговорността на дружеството. При условията
на евентуалност, ако по делото се установи идентичност между лек автомобил „***“
с рама ***, посочен в полицата, и лек автомобил „***“ с рег.№ ***, който е участник в процесното ПТП, се
позовава на нищожност на полицата поради
липсата на съгласие на една от страните, като навежда твърдения, че полицата
не е подписана от застрахования,
следователно не е налице съгласие на
застрахования относно сключването, съдържанието и изпълнението на
застрахователния договор. Оспорва твърденията на ищците за причинен деликт от
водача Д.С.Д., за механизма на настъпилото ПТП и твърдяната причинно-следствена
връзка между пътния инцидент и претендираните от ищците неимуществени вреди.
Счита, че настъпилите вреди от процесното ПТП не са в резултат на деликт по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а в резултат на случайно деяние съобразно нормата на
чл. 15 от НК. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, който
за ищеца К.Б.И. твърди, че се изразява в непоставянето на обезопасителен колан,
както и в присъствието му като пътник в лек автомобил, знаейки, че водачът на
лекия автомобил е употребил алкохол, а за починалия водач на лек
автомобил „***“ - П. А.Л. твърди, че се
изразява в непоставянето на обезопасителен колан, управление на МПС след
употреба на алкохол и след отнето свидетелство за управление на МПС, както и в
предприета маневра, с която е нарушил правилата за движение, като не е
пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил „***“. Оспорва размерите
на претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди, като счита
същите за прекомерни.
Ответникът ***
гр. София оспорва всички искови претенции по основание и по размер. Счита, че
спрямо ищците не е налице основанието на чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
/отм./, сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от Кодекса за застраховането – липса
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащото МПС към
датата на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна пострадалия К.Б. и от страна на починалия водач на лекия автомобил „***“
– П. Л. по съображения, идентични с изложените от ответника ЗД „***“ АД съображения в тази връзка. Счита размерите на
предявените искови претенции за прекомерно завишени с оглед принципа на справедливост и съществуващите към момента
в страната икономически условия и стандарт на живот, както и с оглед трайната
съдебна практика.
Третото
лице – помагач на евентуалния ответник ***
– Д.С.Д. не ангажира становище по правния спор.
Съдът, след съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал и като взе предвид доводите на
страните, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и въз основа на приетия
доклад по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното н.о.х.д № 308/2017 г. по описа на Плевенски окръжен съд се
установява, че с присъда от 07.07.2017 г. по същото дело подсъдимият Д.С.Д., с ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че на 25.08.2014
г., в с.***, обл. Плевен, на кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул. „***“,
при управление на МПС – лек автомобил джип „***“ с английски рег.№ ***, собственост на Т. Б. от с. ***,
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на П. А.Л., с ЕГН **********,***, и комбинирана средна телесна
повреда на К.Б.И., с ЕГН **********, изразяваща се в контузия на двата бели
дроба с излив на кръв и въздух и травматично разкъсване на диафрагмата вляво,
което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и
политравма със счупване на 3-то до 6-то ребро, което е довело до трайно
затрудняване на движението на снагата за
срок, за срок не по-малък от два месеца, като деецът е управлявал МПС без да
има необходимата правоспособност на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и след
извършване на деянието е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и 7, б.“а“,
пр.1 и б.“б“, пр.1, вр. с ал. 4, вр. с ал.1, б.“б“ и б.в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
С решение
на Апелативен съд – Велико Търново от 03.12.2018 г., постановено по ВНОХД №
240/2018 г., присъдата на Плевенски окръжен съд е изменена, като престъплението
е преквалифицирано по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, пр.6 и 7, б.“б“, пр.1, вр. с
ал. 1, б.“в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а в останалата й обжалвана част
присъдата е потвърдена.
С решение
от 23.05.2019 г. по к.н.д. № 163/2019 г. по описа на Върховен касационен съд на
РБ е оставено в сила решението на
въззивната инстанция.
Не е било спорно между страните, а е и видно
от приложените удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки,
че П. А.Л.,***, с ЕГН **********, починал на 25.08.2014 г., е оставил за свои наследници по закон ищците К.П.А., П.П.А. и П.П.А., както и че ищците А.Л.П. и К.К.П.
са негови родители.
От
приетото заключение на вещите лица по назначената комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза съдът приема за установено, че механизмът на процесното ПТП се е
осъществил по следния начин: На 25.08.2014 г., около 02:00ч., в с.***, лек
автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от П. А.Л. и пътник на предна дясна
седалка К.Б.И., се движил от зоната на паркинг
към кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул. „***“. Достигайки до
асфалтовата настилка на ул. „***“, водачът на лекия автомобил предприел маневра
завиване наляво по същата улица, с цел включване в лентата за движение към гр.Б..
В същия момент по ул. „***“, посока от гр.Б. към гр. Плевен, със скорост 85,5
км/ч, се движил лек автомобил „***“, с английска регистрация ***, управляван от Д.С.Д.. Последвал удар
между двата автомобила, който е страничен кос и приплъзващ се по отношение на
лек автомобил „***“ и челен кос удар за автомобила „***“. Мястото на удара
изцяло е в насрещната лентата за движение на автомобила „***“. Максималната
деформация на купето на лекия автомобил „***“ е в зоната на предна лява
колонка, предна лява врата, средна лява колонка. Ударният импулс е довел до
ротация на лекия автомобил „***“ в посока на часовата стрелка и ротация на
автомобила „***“ в посока обратна на часовата стрелка.
От заключението на вещите лица и от приетите
по делото писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на ищеца К.И.,
се установява, че същият е получил следните травматични увреждания вследствие
на процесното ПТП: гръдна травма /контузии на белия дроб двустранно, навлизане
на въздух в плевралното пространство вляво, кръвоизлив в гръдната кухина,
счупване на три ребра отляво, счупване на гръдната конст/; коремна травма
/руптура на диафрагмата отляво с навлизане на стомах и черва в гръден кош,
фисури по черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина, контузии по червата/.
Според заключението коремната травма е довела до реална опасност за живота,
която би се реализирала със смъртен изход без навременна и специализирана
медицинска помощ. Контузията на белите дробове и изливът на кръв и въздух в
гръдната кухина също са довели до реална
опасност за живота на пострадалия. Пострадалият е бил хоспитализиран на три
пъти за период общо от три месеца. Извършени са му били множество хирургични
интервенции. Счупването на ребрата е довело до трайно затрудняване движението
на снагата за около 2-3 месеца, а оздравителният период на коремната травма е
продължил минимум половин година.
За установяване претърпените от ищците
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства.
Разпитаната
като свидетел П.И. – съпруга на ищеца К.И., е заявила, че той престоял месец в
болнично заведение. Правили му операции, бил и на командно дишане. След като го
изписали от болницата, бил цял месец на легло вкъщи. Имал силни болки. После
станал и започнал първоначално да се придвижва с бастун. Чак на четвъртия месец
след инцидента можел да се движи самостоятелно. Променен е много след
катастрофата. Станал конфликтен. Преди това е имал частна работа – продавал
ножове и брадви, но сега нищо не работи.
От показанията
на останалите свидетели – М. П., В. Н. и П. П., се установява, че П. и В. били
семейство, имали три деца. Живеели добре, скромно, но без караници. П. уважавал
съпругата и родителите си. Той ходел по пазарите заедно с родителите си и
продавали разни неща /брадви, мотики/. Така изкарвал прехраната на семейството.
Децата били винаги облечени и нахранени, ходели на училище. Помагал и на
родителите си. След смъртта му всичко се
променило, нямат вече такива доходи. Внезапната смърт на П. при катастрофата
причинила голяма скръб за семейството му. На погребението му всички плакали
много и дори припадали. Съпругата му и
досега тъгува и плаче за него. Децата също тъгуват и го споменават при всеки
разговор. Родителите му преживели много трудно загубата, баща му оттогава не е
добре, прекарал е инсулт и не му се разбира какво говори. Понастоящем двете
дъщери на П. вече имат свои семейства и деца.
При така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Правното
основание на предявените субективно съединени осъдителни искове е по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./. Заявени са и
акцесорни претенции за присъждане на
законна лихва върху главниците на претендираните обезщетения от датата на деликта.
Нормата на
чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./, приложима в случая с оглед препращащата норма на §
22 от ПЗР на КЗ, установява, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, а нормата на чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ предоставя право
на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
пряко от застрахователя.
Съдът приема за установено по безспорен начин
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП гражданската
отговорност на делинквента е била застрахована при ответното застрахователно
дружество. По делото е приложена застрахователна полица по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № ***, издадена от ЗД „***“
АД, със срок на валидност от 18.06.2014 г. до 18.06.2015 г. Застрахователната
полица е издадена за МПС „***“, без посочване на регистрационния му номер. Посочен е обаче
номерът на рамата: ***, както и други индивидуализиращи белези, като вид на МПС, брой места, вид
гориво, цвят, година на производство. Ответникът ЗД „***“ АД е оспорил идентичността между лек автомобил „***“ с рама ***, по
отношение на който автомобил твърди, че представената по делото застрахователна
полица валидира застрахователно покритие, и лекия автомобил „***“ с рег.№ ***,
който е участвал в пътния инцидент.
От приложената по делото служебна бележка №
316-22648/20.07.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР – Плевен, е видно
обаче, че МПС „***“ с английски рег.№ *** е участвал в ПТП на дата 25.08.2014
г. в района на с.*** – кръстовището между ул. „***“ и ул. „***“, във връзка с
което е образувано досъдебно производство № Д—173/2014 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Плевен и автомобилът се намира на съхранение в обособен паркинг в
сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Плевен. В служебната бележка е посочено също
така, че след извършена идентификация /сверка/ на горепосоченото МПС е
установен номер на рамата: ***. Следователно идентичността на лекия автомобил, участвал в
процесното ПТП, и този, посочен в застрахователната полица, издадена от
ответното дружество, се удостоверява от приетия по делото официален удостоверителен документ, чиято
доказателствена сила не е оборена в процеса.
Що се касае
до правоизключващото възражение на ответника ЗД „***“ АД за липсата на валидно
застрахователно правоотношение поради нищожност на полицата, като сключена при
липсата на съгласие на посоченото застраховано лице, това възражение е
направено извън срока за писмени отговори на исковите молби, поради което се
явява преклудирано и не следва да бъде разгледано.
В случая обстоятелствата досежно
извършеното деяние и неговата противоправност, вината като субективен елемент от фактическия състав
на деянието от страна на извършителя, както и причинно-следствената връзка
между деянието и настъпилите от него вреди са установени въз основа на влязлата
в сила присъда на наказателния съд, с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
Ищецът К.И. е пострадал при процесното ПТП, при което е получил
травматични увреждания, и същият притежава материалноправна легитимация
да претендира обезщетение от
застрахователя на делинквента. Останалите ищци – родителите на починалия при катастрофата П. А.Л.,
неговата съжителка на съпружески начала и трите му деца, също притежават материалноправна
легитимация да претендират репариране на причинените им вследствие неговата загуба неимуществени вреди.
Тъй като
понесените от ищеца К.И. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от травматичните увреждания при инцидента, както и понесените от останалите
ищци неимуществени вреди, изразяващи се
в мъка, болка и тъга от загубата на техния близък, представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на
репариране, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост,
съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД и
съобразно критериите, визирани в Постановление № 4/1968 г. на ВС.
При
определяне на дължимото обезщетение на ищеца К.Б.И. съдът приема, че следва да се вземат предвид установените по делото обстоятелства,
че към момента на инцидента същият е бил на средна възраст /около 50 год./ и работоспособен. От настъпилото ПТП той е получила травматични
увреждания, част от които са били животозастрашаващи. Бил е хоспитализиран за
продължителен период и претърпял множество хирургични интервенции. Търпял е
силни болки от физическите травми непосредствено след инцидента и в продължение
на около месец, след изписването му от болницата, като в този период не е бил в
състояние да се грижи сам за своите нужди /хранене, тоалет и пр./, а е разчитал
на чужда помощ. Възстановителният му
период е продължил около половин година, през което време е имал болки с постепенно
затихващ интензитет. Изживял е силен
стрес, довел до повишена
раздразнителност по време на възстановителния период и след това. Понастоящем е
възстановен напълно, според заключението
на комплексната експертиза, с остатъчни явления – плеврални сраствания. Няма
данни за получени усложнения и намалена
работоспособност.
Следва да
бъде взето предвид също така и установеното по безспорен начин обстоятелство,
че за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на инцидента К.И. е получил обезщетение в размер на
20 000 лв. от застрахователя на водача на другия автомобил, участвал в
процесното ПТП – ЗК „***“ АД, по силата на приложеното към исковата му молба
споразумение от 28.06.2017 г. С това споразумение е декларирано, че увреденото
лице К.Б.И. с получаването на определеното застрахователно обезщетение ще счита
отношенията си със ЗК „***“ АД уредени и
няма никакви неудовлетворени претенции към този застраховател. Пострадалият К.И.
обаче не е декларирал в същото споразумение пълно удовлетворяване на
причинените му от ПТП неимуществени вреди, което да погасява прякото му или
деликтно право за обезщетяване на тези вреди от съпричинителя им – водачът Д.С.Д.,
срещу когото има влязла в сила присъда на наказателния съд. Ето защо и при
липсата на изричен отказ от права по отношение на втория делинквент, следва да
се приеме, че е налице частично обезщетяване на пострадиля К.И., което следва
да бъде съобразено при определяне размера на дължимото му от застрахователя на
този делинквент обезщетение.
В контекста на тези съображения
съдът приема, че в настоящия случай
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца К.И. неимуществени
вреди е в размер на 30 000 лв.
По отношение на останалите ищци, които
претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син,
респективно съжител и баща – П. Л. в резултат на процесното ПТП, съдът приема, че при определяне на дължимите им
обезщетения следва да бъде съобразен установения по делото с гласните
доказателства интензитет на тяхното страдание вследствие неговата загубата. Към
момента на инцидента П. Л. е бил на 38 г. Същият е работел и с доходите си е
издържал своето семейство. Понастоящем децата му са пълнолетни и двете му
дъщери имат собствени семейства, но към момента на инцидента са били непълнолетни ученици и са разчитали
изцяло на материалната и морална подкрепа на техните родители. П. Л. е
подпомагал по всякакъв начин родителите
си. Бил е опора за тях и за членовете на семейството си. Отношенията в семейството са били сплотени и
безконфликтни. Такива са били и отношенията между П. Л. и неговите родители. От
невъзвратимата и внезапна загуба на син за ищците К.П. и А.П., на партньор в
живота за ищцата В.Б. и баща за ищците К.А., П.А. и П.А., всички те са
преживели неимоверна скръб, като мъката и болката от неговата загуба е
непреодолима за тях и понастоящем.
В контекста на тези съображения съдът приема,
че справедливо би било да се присъди
обезщетение на ищците К.П., А.П. и В.Б. по 100 000 лв., до какъвто размер
са и заявените от тях претенции, а на ищците К.А., П.А. и П.А. – по 80 000
лв.
При определяне
справедливи обезщетения за всичките ищци съдът отчита и икономическата конюнктура
в страната към момента на осъществяване на деликта, която е в основата на
осъвременяване нивата на застрахователното покритие. Съдът взема предвид също
така трайно установената съдебна практика, съгласно която лимитите на
застрахователното покритие нямат самостоятелно значение и не са абсолютен
критерий за определяне размера на справедливо обезщетение като паричен
еквивалент на понесените от увредените лица физически, емоционални и психически
сътресения.
Ответниците са противопоставил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К.И.
и от страна на загиналия при процесното ПТП П. А.Л. – водач на участвалия в
произшествието лек автомобил „***“ с рег.№ ***.
С оглед
на проведено насрещно
доказване, съдът намира, че това
възражение е неоснователно по отношение на ищеца К.И. на наведените основания –
непоставянето на обезопасителен
колан и присъствието му като пътник в
лек автомобил, знаейки, че водачът на лекия автомобил е употребил
алкохол.
От събраните по делото доказателства не се
установява по категоричен и несъмнен начин, че К.И. е пътувал без поставен
обезопасителен колен в лекия автомобил „***“. Дори да се приеме обратно, т.е.
че същият е бил без поставен обезопасителен колан, то съгласно приетото
заключение на вещите лица по приетата комплексна експертиза направлението на
действащите сили в процеса на удара е такова, че предизвиква преместване на
двете тела /на водача и на пътника/ основно наляво и минимално напред. Тези
сили не могат да се компенсират от предпазните колани и при наличие на
поставени такива към момента на удара. Получените при удара деформации на
купето предполагат много големи ударни въздействия. С оглед характера на
осъществяване на удара между автомобилите, действащите при този удар сили,
според вещите лица, ще имат сходни въздействия и при наличие на поставени
предпазни колани и при липса на поставени такива.
По отношение на
второто наведено основание, съдът съобразява задължителните указания, дадени с
ТРОСТК № 1 от 23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ВКС, че констатацията за
употреба на алкохол от водача на МПС, в което пострадалият е пътник, не обуславя
автоматично намаляване на обезщетението за причинените вреди, на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД. В случая по делото не е установено при условията на пълно и
главно доказване, за което ответникът носи доказателствената тежест, предварително знание
на пострадалия К.И., че водачът на лекия автомобил, в който е бил пътник – П. Л.
е употребил алкохол.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответниците за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на лекия автомобил „***“ – П. Л., поради
непоставен обезопасителен колан от същия, по изложените по горе съображения,
основани на приетото заключение на вещите лица. Основателно се явява обаче
възражението им за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П. Л. на останалите
наведени основания, а именно: управление на МПС след употреба на алкохол и след
отнето свидетелство за управление на МПС, както и в предприета маневра, с която
е нарушил правилата за движение, като не е пропуснал движещия се по пътя с
предимство автомобил „***“. По делото е прието за безспорно установено
обстоятелството, че починалият водач на лек автомобил „***“, с рег.№ ***, към
момента на настъпване на процесното ПТП е бил с концентрация на алкохол в
кръвта 0.8 на хиляда и в урината 1.2 на хиляда. При това положение същият е
нарушил императивната забрана на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП да управлява ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Наред с това, в нарушение
изискванията на чл. 150 от ЗДвП лекият автомобил „***“ е бил управляван от
неправоспособен водач, тъй като свидетелството за правоуправление на П. Л. е
било отнето на 25.10.2013 г., което обстоятелство се установява от приложения
по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Установява се също
така от заключението на вещите лица, че водачът на лекия автомобил „***“ е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, като не предприема
действия за навлизане в лентата на автомобил „***“ и пропусне последния.
Следователно с действията си водачът П. Л. е допуснал нарушение на разпоредбата
на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, изискваща на кръстовище да пропусне ППС, което се
движи по пътя с предимство.
Съдът приема, че гореописаните нарушения на
правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия П. Л. са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат за него, което обуславя извод
за съпричиняване от негова страна, като процентът на това съпричиняване е 40%.
С този процент следва да се редуцират размерите на определените по-горе
обезщетения на ищците К.П., А.П., В.Б., К.А., П.А. и П.А..
Предвид
гореизложените съображения, заявената от ищеца К.Б.И. искова претенция срещу
предпочитания ответник ЗД „***“ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, следва да бъде уважена до размера на сумата от 30 000 лв., като за
разликата над тази сума до претендираната сума от 50 000 лв., претенцията
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Субективно
съединените осъдителни искове със същото правно основание, предявени от К.П. и А.П.
***“ АД, следва да бъдат уважени за сумата от
60 000 лв. за всеки един от тях, като за разликата над тази сума,
до претендираните 100 000 лв. исковете подлежат на отхвърляне като
неоснователни.
Предявеният от В.З.Б. иск на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ срещу
ответника ЗД „***“ АД се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от
60 000 лв., а за разликата над тази сума до претендираната сума от
100 000 лв. подлежи на отхвърляне.
Исковите
претенции на К.П.А., П.П.А. и П.П.А. ***“ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ/отм./ следва да бъдат уважени за
сумата от 48 000 лв. за всеки един
от тях, като за разликата над тази сума до претендираните по 100 000 лв.
исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Съдът
приема за основателни заявените от всички ищци срещу предпочитания ответник
акцесорни претенции по чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
датата на увреждането. В тази връзка
следва да бъде посочено, че по прекия
иск на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, предявен от увреденото лице срещу застрахователя,
обезщетението за забава в размер на законната лихва се дължи по правилото на
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, т.е. без покана, считано от момента на причиняването на
вредите – в случая от 25.08.2014 г., тъй като отговорността на застрахователя
спрямо увредените лица произтича от закона и покрива изцяло отговорността на
прекия причинител на увреждането, който изпада в забава с осъществяване състава
на непозволеното увреждане.
Предявените от всички ищци, под условие на евентуалност, осъдителни
искове срещу *** /посочен в исковите молби като евентуален ответник/, следва да
бъдат оставени без разглеждане. Това е така, тъй като по въпроса дали при
частично уважен главен иск следва да бъде разгледан евентуалният, е налице
установена съдебна практика на ВКС в отрицателен смисъл /решение № 130 от
09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г., II т.о.; решение № 210 от 27.07.2015 г.
по гр.д. № 5600/2014 г., I г.о.; определение № 310 от 14.07.2016 г. по ч.т.д. №
1251/2016 г., I
т.о./.
При този изход на спора ответникът ЗД „***“
АД следва да бъде осъден на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Плевенски окръжен съд сумата от 14 160 лв., явяваща се държавна такса върху
цената на уважените искове.
Процесуалният представител на всичките ищци адв.
Р.П. от САК претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, като е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че
претенцията й следва да бъде уважена в предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 5 от
НМРАВ минимален размер от 18 810
лв., съобразно уважената част от исковите претенции.
Ответникът ЗД „***“ АД претендира присъждане на разноски. Представени
са доказателства за заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на дружеството
в размер на 14 400 лв. с ДДС. Ищците са направили възражение за
прекомерност на тези разноски, чрез своя пълномощник по делото, което
възражение съдът намира за неоснователно. Ответникът е направил също така разноски
за възнаграждения на вещите лица в размер на сумата от 1200 лв. Полагащата му се част от общо направените по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, възлиза на сумата
от 7104 лв.
Въз
основа на гореизложените съображения, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза на К.Б.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие
на ПТП, настъпило на 25.08.2014 г., причинено виновно от Д.С.Д., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил
„***“, с английски рег.№*** , застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в ЗД „***“ АД, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 25.08.2014 г.
до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза
на К.К.П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сина й П. А.Л., настъпила на
25.08.2014 г. вследствие на ПТП, причинено виновно от Д.С.Д., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил
„***“, с английски рег.№*** ,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗД „***“ АД, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от
25.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза
на А.Л.П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на сина му П. А.Л., настъпила на
25.08.2014 г. вследствие на ПТП,
причинено виновно от Д.С.Д., с
ЕГН **********, като водач на лек автомобил „***“, с английски рег.№*** , застрахован по риска „Гражданска отговорност“
в ЗД „***“ АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 25.08.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 100 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза
на В.З.Б., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на
П. А.Л., с когото е съжителствала на съпружески начала без брак, настъпила на 25.08.2014 г. вследствие на
ПТП, причинено виновно от Д.С.Д., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил
„***“, с английски рег.№*** ,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗД „***“ АД, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от
25.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза
на К.П.А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, сумата от 48 000 лв. /четиридесет и осем хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща й
П. А.Л., настъпила на 25.08.2014
г. вследствие на ПТП, причинено виновно
от Д.С.Д., с ЕГН **********, като водач
на лек автомобил „***“, с английски рег.№*** ,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗД „***“ АД, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от
25.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза
на П.П.А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, сумата от 48 000 лв. /четиридесет и осем хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща й
П. А.Л., настъпила на 25.08.2014
г. вследствие на ПТП, причинено виновно
от Д.С.Д., с ЕГН **********, като водач
на лек автомобил „***“, с английски рег.№*** ,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗД „***“ АД, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от
25.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза
на П.П.А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, сумата от 48 000 лв. /четиридесет и осем хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща му П. А.Л.,
настъпила на 25.08.2014 г. вследствие на ПТП, причинено виновно от Д.С.Д., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил
„***“, с английски рег.№*** ,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗД „***“ АД, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от
25.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
евентуален иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. с § 22 от
ПЗР на КЗ от К.Б.И., ЕГН **********, против *** гр. София, за заплащане на
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 25.08.2014 г., причинено виновно от Д.С.Д., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил
„***“, с английски рег.№***, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението,
считано от 25.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените евентуални искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. с § 22 от ПЗР на КЗ от К.К.П., ЕГН **********, и А.Л.П., ЕГН **********, против ***
гр. София, за заплащане на сума от 100 000 лв. на всеки един от тях,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им П. А.Л.,
настъпила на 25.08.2014 г. от ПТП, причинено виновно от Д.С.Д., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил
„***“, с английски рег.№***, ведно със законната лихва върху сумата на всяко
едно обезщетение, считано от 25.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения евентуален иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, вр. с § 22 от ПЗР на КЗ от В.З.Б.,
ЕГН **********, против *** гр. София, за заплащане на сума от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. А.Л., с когото е живяла на
съпружески начала без сключен брак, настъпила
на 25.08.2014 г. от ПТП,
причинено виновно от Д.С.Д., с
ЕГН **********, като водач на лек автомобил „***“, с английски рег.№***, ведно
със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 25.08.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените евентуални искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. с § 22 от ПЗР на КЗ от К.П.А., ЕГН **********, П.П.А., ЕГН **********
и П.П.А., ЕГН **********, против *** гр. София, за заплащане на сума от 100 000
лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на баща им П. А.Л.,
настъпила на 25.08.2014 г. от ПТП, причинено виновно от Д.С.Д., с ЕГН **********, като водач на лек автомобил
„***“, с английски рег.№***, ведно със законната лихва върху сумата на всяко
едно обезщетение, считано от 25.08.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 14
160 лв. /четиринадесет хиляди сто и шестдесет лева/, представляваща
дължимата държавна такса върху цената на уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД
гр. София, ЕИК ***, да заплати на
адвокат Р.М.П., от САК, с ЕГН **********,
сумата от 18 810 лв. /осемнадесет
хиляди осемстотин и десет лева/ за адвокатско възнаграждение по делото,
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К.Б.И., ЕГН **********, К.К.П., ЕГН **********, А.Л.П.,
ЕГН ********, В.З.Б., ЕГН
**********, К.П.А., ЕГН **********,
П.П.А., ЕГН ********** и П.П.А., ЕГН **********, всичките от гр. Левски, да заплатят на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД
гр. София, ЕИК ***, сумата от 7104 лв.
/седем хиляди сто и четири лева/, представляваща деловодни разноски съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието в производството на Д.С.Д., с ЕГН **********, като
трето лице – помагач на ответника *** гр. София.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: