Решение по дело №201/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………..

 

гр. Варна, ……………...2023 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХIV състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

при секретаря Наталия Зиркоска, разгледа докладваното от съдия В. Пеловски административно дело № 201 по описа за 2022 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба от Ж.П.Д., ЕГН **********, подадена чрез адв. И.К., против Ревизионен акт (РА) № Р-03000321000439-091-001/13.09.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 269 от 03.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП за установените задължения за:

Данък по чл. 48, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), както следва: за данъчен период (д. п.) 2017 г. в размер на 6 402,00 лв. и лихва – 2 191,08 лв. и за д. п. 2018 г. в размер на 6 011,00 лв. и лихва – 1 447,76 лв.;

Данък добавена стойност по ЗДДС, както следва: за д. п. м.01.2018 г. в размер на 3 951,18 лв. и лихва – 1 434,61 лв.; за д. п. м.02.2018 г. в размер на 9 049,96 лв. и лихва – 3 215,50 лв.; за д. п. м.03.2018 г. в размер на 29,78 лв. и лихва – 10,31 лв.

Вноски за Фонд ДОО за самосигуряващо се лице по КСО както следва: за д. п. 2017г. в размер на 407,82 лв. и лихва – 141,45 лв. и за д. п. 2018 г. в размер на 4 786,20 лв. и лихва – 1 174,91 лв.;

Вноски за Фонд ДЗПО /УПФ/ за самосигуряващо се лице по КСО както следва: за д. п. 2017 г. в размер на 117,86 лв. и лихва – 40,87 лв. и за д. п. 2018 г. в размер на 1 307,70 лв. и лихва – 321,02 лв.;

Вноски за ЗО за самосигуряващо се лице по ЗЗО както следва: за д. п. 2017 г. в размер на 188,59 лв. и лихва – 65,40 лв. и за д. п. 2018 г. в размер на 2 054,13 лв. и лихва – 500,20 лв.

По конкретно оспорващият счита, че оспореният РА е незаконосъобразен издаден в противоречие с материално-правни и процесуално-правни разпоредби, явно необоснован и немотивиран, постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и принципи на данъчния процес, относно осигуряването и гарантирането на защита, неспазване на принципите на служебно начало и обективност. Конкретни доводи се състоят в следното: Ревизионния екип обосновава констатациите, изводите и заключенията си без да разполага с първични документи, относими лично към ревизираното лице (РЛ), на база на които да прецени обективната истина; РА е постановен при липса на мотиви на издаващия орган, като не е обсъдени голяма част от възраженията по ревизионния доклад (РД); Събраните по доказателства по данъчната преписка не обосновават наличие на основание за пр.гане на чл. 122 ДОПК, на които се позовава ревизиращия орган; Доказателствената тежест за твърдяното наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК е изцяло върху органа на приходите, като е недопустимо пр.гане на разпоредбите само при предполагаемо наличие на основание; В РА и РД не са посочени конкретни контрагенти по продажби, а изводите на органа по приходите се базира единствено на извършено сборно сумиране на представените данни в табличен вид от куриерска агенция (данни от екселски таблици), като от съдържащата се информация не се установява РЛ да е обективирано като изпращач на посочените по тях стоки, нито като получател на суми по платежни нареждания с разходно касов ордер (РКО); Констатациите на органа по приходите за реализиран облагаем доход и извършени облагаеми доставки не са подкрепени от доказателства, а оттам липсва нормативно основание за определяне на допълнителни задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС; Събраните доказателства са относими към три различни от РЛ данъчни субекти – „р.-86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД, като не са разграничени приходите/доходите между тях, въз основа на което неправилно и незаконосъобразно доходите на други лица са обложени като лични на оспорващия; Не са налице доказателства за получени от него (Ж.П.Д.) парични средства в размерите, посочени от НАП; Получаваните суми с наложени платежи са за извършване на търговска дейност на цитираните по-горе дружества, т.е. получаваните средства са от името на оспорващия и за сметка на дружествата, което не го прави ЗЛ в лично качество за сделки, извършвани от юридически лица (ЮЛ), ДЗЛ по смисъла на ЗКПО; Констатациите на ревизиращите са противоречиви и несъответстващи на събраните доказателства; Оспорва констатациите, че РЛ е упражнявал търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон ТЗ) в лично качество, а не чрез дружествата „р.-86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД, ползвайки куриерски услуги на „Е.Е.“ ООД, предвид събраните многобройни доказателства, които сочат за това, че по отношение на стоките, доставени от трите дружества, оспорващият е действал в качеството си на управител - от чуждо име и за чужда сметка, поради което реализираните приходи от продажби, макар и получени физически от РЛ, следва да се считат за приход на търговските дружества; Изтеглените суми от сметките на дружествата са внесени във фирмените каси, независимо от кое лице физически е извършено тегленето и представляват касов поток, а средствата са използвани за разплащане с доставчици на стоки и услуги, за да се извършва основната дейност на конкретно дружество; Липсват данни по данъчната преписка, че изтеглените парични средства са използвани за лични нужди, като в хода на ревизионното производство не са събрани доказателства за получени доходи от РЛ и за негова сметка, с което остава недоказано наличие на основание по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, а е налице действие от името и за сметка на други лица, т.е. действия по пълномощие и не е налице облагаем личен доход; Неоснователни са доводите на ревизиращите органи, че липсата на подробно описание на брой документи и техния вид в приемо-предавателния протокол съставен и подписан при предаването на документите от оспорващия на новия собственик на трите дружества, е неотносимо към спора, като следва да се има предвид и обстоятелството, че В.Д. З. доброволно е решила да закупи дяловете от дружествата, като решението й е доказано с нотариално заверен договор приет от длъжностно лице към Търговския регистър, Агенцията по вписванията; В хода на проверката при извършените насрещни проверки с дружествата „р.-86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД не са предоставени документи, а са дадени единствено писмени обяснения от новия собственик на същите; Без да се съобрази със събраните доказателства при насрещните проверки и без адекватен и обективен анализ на фактите и обстоятелствата, както и при неправилно тълкуване на законовите разпоредби, ревизиращият екип е достигнал до неверен извод, представляващ изключително тежко обвинение; Ревизиращият екип не е извършил обективен анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК, не е изследвал критериите, заложени в разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК, което е самостоятелно основание за отмяна на РА като незаконосъобразен; Аналогични не е извършен анализ на данни по чл. 122, ал. 2, т. 13 ДОПК – ценови и други условия на сделки, сключени с цел отклонение от данъчно облагане; Нарушен е принципът на обективност в процеса (чл. 3 от ДОПК), а събраните в хода на ревизията доказателства не са били подложени на обективна преценка и анализ, съгласно изискванията на чл. 37, ал. 1 ДОПК; При определяне на задължения по ЗДДС не е изследван стоковия поток, не е установено дали РЛ действително е разполагало (като държател) със стоките, предмет на продажба, имало ли е определена складова наличност, място за съхранението им, физически получавал ли стоките, предмет на продажба, предавал ли ги е на получателя и с какъв документ, както и други обстоятелства, относими към вида на доставките и ползването на данъчен кредит, както и мястото на изпълнение на сделките; Неправилно органът по приходите приема, че приходите от наложени платежи на трите юридически лица , извършващи търговска дейност от оспорващия ги обединява за целите на ЗДДС; Оспорва данъчния период, през който евентуално е възникнало задължението на РЛ за регистрация съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС предвид факта, че не е посочено конкретното данъчно събитие, в резултат на което лицето е реализирало доход за последните 12 месеца преди текущия в размер, надхвърлящ 50 000 лв.; За ревизирания период от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. не е налице законово задължение за осигуряване като лице по смисъла на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, т.е. като физическо лице, дори и да бъде квалифицирано като търговец по смисъла на ТЗ, но което не е регистрирано като едноличен търговец, доколкото разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 2 КСО, вменяваща такова задължение влиза в законна сила на 01.01.2019 г., съответно не е била приложима през ревизирания период; Необоснован е изводът на ревизиращия екип, довел до начисляването на допълнителни задължения за здравно осигуряване, за универсален пенсионен фонд и ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., с оглед на факта, че от ревизираното лице за ревизирания период не са получени доходи в сочения от органите по приходите размер, определянето и на горните задължения се явява правно необосновано.

Искането е да се отмени РА, като се претендира присъждане на разноски.

В хода по същество и в писмени бележки се подържа жалбата и изложените в същата съображения. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от процесуалният представител на ответника юрисконсултско възнаграждение.

 

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ град Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Е.В., в хода по същество поддържа становище за неоснователност на жалбата. Сочат се следните доводи: Безспорно в хода на ревизионното производство е установено, че оспорващият е извършвал електронна търговия чрез четири свои дружествата, едното от който е продължило да работи и след ревизираните периоди, а три от тях преди датите за подаване на годишни данъчни декларации и формиране на годишен финансов резултат са продадени на лице, на което е платено, за да ги купи, като по преписката са събрани доказателства за тези факти; Органът по приходите е събрал всички установени приходи, които са постъпвали по банковите сметки на тези дружества като данъчна основа, тъй като доказателства за разходване на тези средства за осъществявана от тях търговска дейност не се представят от оспорващия; Формиран е коефициент от четвъртото дружеството, на което е собственик оспорващия и по този начин е приходните органи са формирали размера на разходите, като процент и данъчната основа; По отношение на твърденията, че не са представени доказателства от „Е.Е.“ ООД за продажбите счита, че те са абсолютно неоснователни, тъй като безспорно от представените от банките доказателства се установява, че по банковите сметки на тези три дружества са постъпили средства от „Е.Е.“ ООД във връзка с извършените продажби; Оспорващият е изпращал стоките от името на тези дружества, парите са получаване по сметките на дружествата, а впоследствие жалбоподателят ги е теглил; Декларация за облагане на тези дружества не е подавана за нито едно от тях, а вместо това преди да настъпи този период тези дружества са продадени на лице, което е платено за да ги купи и повече не осъществяват дейност, а от писмените обяснения на същото се установява, че не е получило, нито стока, нито пари, нито документи от счетоводството на дружеството; Въпреки твърденията оспорващият представя доказателства, от които не може да се установи, че е предал такива документи или активи на В.Д.; Средства са изтеглени още преди продажбата на дружествата от физическото лице управител Ж.П.Д. в брой или са насочени по неговите лични банкови сметки и това е дало основание да се счита, че този доход е лично за лицето, като именно за това всички постъпления, които са получени от дружествата, последствие влезли в патримониума на физическото лице са обложени, като негов доход; По отношение на твърденията на жалбоподателя, че същият е внасял средствата в касите на тези дружества не са представени доказателства, като в хода на ревизията са изискани такива и от него, и от новия собственик на дружествата, но не са представени; Отделно от това събраните в хода на делото свидетелски показания не са убедителни, напротив свидетелката дава объркани показания, нито успява да посочи, къде са били офисите на дружествата, къде се е намирала касата фактически, като място където се съхраняват парични средства на тези дружества и къде точно са били поставени тези парични средства, за които тя твърди, че е получавала и е пишела тези ордери; Тя всъщност заявява, че Ж.П.Д. е вземал в себе си паричните средства, действайки в качеството си на собственик на дружеството; Оспорващият не представя доказателства, че с тези средства е извършвал разходи за дейността на тези дружества; Единственият извод, който може да се направи от събраните доказателства е, че лицето е прибирало тези средства за себе си, респ. ги е използвал лично за себе си, поради което следва да се приеме, че те са били негов доход, именно за това тези средства са обложени като такива; Отделно от това предвид факта, че тази търговия не е инцидента, а са множество извършени такива търговски операции, за които има над 7000 бр. наложени платежи, физическото лице независимо от това, дали има регистрация като едноличен търговец или не, би следвало да се регистрира по ДДС, т.к. е достигнал оборота за регистрацията; Предвид факта, че същото не е подало заявление за регистрация по ДДС при ревизията му е начислен дължимия ДДС по чл. 102 ЗДДС и са му определени задълженията за ДДС; Оспорването на съдържанието на файловете на „Е.Е.“ ООД е неоснователно, т.к. органът по приходите не се е позовал на тези доказателства, а се е позовал на събраните доказателства от банките, от които безспорно се установява, че постъпленията са от „Е.Е.“ ООД.

Поддържат се констатациите на органите по приходите и е налице позоваване на мотивите на решаващия орган. Искането е съдът да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4237,95 лв.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана на 24.01.2022 г. в Дирекция „ОДОП“ Варна, т.е. в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, считано от датата, на която е потвърдено от Д. получаването на електронното съобщение с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна - 11.01.2022 г., което потвърждение е приложено на (л. 36). Жалбата изхожда от адресата на акта, при наличие на интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА в неотменената част, поради което е допустима.

По валидността на РА:

РА е издаден от компетентен орган. Ревизията е възложена от Й.Р.А. – началник сектор в ТД на НАП Варна (надлежно определен за орган по приходите с такива правомощия съгласно Заповед № Д-3/04.01.2021 г. – прикачен файл в CD към адм.пр.) със ЗВР № Р-03000321000439-020-001/26.01.2021 г. (л. 2-1 от адм. пр.), като за ръководител на ревизията е определен Н.В.Г.– гл. инспектор по приходите, а вторият член на ревизиращия екип е Р.М.К.. Със ЗВР е определен срок за завършване на ревизията - три месеца от връчване на заповедта, т.е. до 27.04.2021 г., предвид връчването на ЗВР на 27.01.2021 г.

РА е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, както изисква чл. 119, ал. 2 ДОПК, респ. не е нищожен.

Съдът, след извършване на визуализация на представените по делото на електронен носител електронни документи, установява наличието на подписване на представените електронните документи: ЗВР, РД и РА с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) на датата на издаване на процесните документи от лицата, посочени като техни издатели. Предвид разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следователно оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 ДОПК, във вр. С чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.

С РА е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периоди, за които е възложена ревизията.

Обжалваният РА не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

По отношение спазването на установената форма:

От посочените в РА фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото, съгласно чл. 120, ал. 1 ДОПК. В РА са обективирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в ревизионния доклад. Органите по приходите, издали РА са обсъдили в съответствие с чл. 120, ал. 2 ДОПК направените срещу РД възражения от 30.08.20121 г. (л. 243-238 от адм. пр.) и са посочили съображенията си за приемането им за основателни или неоснователни и съответно обосноваващи или необосноваващи извод, различен от извода, направен с РД.

По отношение спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на РА:

Както се посочи, производството по издаване на обжалвания РА е започнато въз основа на ЗВР № Р-03000321000439-020-001/26.01.2021 г. (л. 2-1 от адм. пр.). Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000321000439-020-002/27.04.2021 г. срокът на ревизията е удължен до 25.06.2021 г. (л. 4-3 от адм. пр.), като ревизията е извършена в рамките на регламентираните в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ДОПК срокове.

Въз основа на установените факти в хода на ревизионното производство органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК – до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи. От изпратеното до оспорващия на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК Уведомление № Р-03000321000439-113-001/11.06.2021 г. (л. 147-146 от адм. пр.) се установява, че органите по приходите са приели като основание за провеждане на ревизията по особения ред констатираното от тях недеклариране на доходи от Ж.П.Д. - доходи от търговска дейност по занятие, търговия със стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с наложен платеж.

Възложената от компетентен орган по приходите ревизия е приключила с РД № Р-03000321000439-092-001, съставен на 15.07.2021 г. (л. 233-208 от адм. пр.). РД е издаден извън 14-дневния срок по чл. 117 ДОПК след изтичане на срока на ревизията. В своята практика Върховният административен съд многократно е имал поводи да посочи, че срокът по чл. 117, ал. 1 ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства. Неспазването му не преклудира правото на оправомощените лица да издадат съответния административен акт, нито пък води до нарушаване или ограничаване на правото на защита на ревизираното лице. По аргумент от чл. 119, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и неговата законосъобразност не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а се преценява във връзка с основанията за законосъобразност на РА. По аргумент Решение № 4950 от 25.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12477/2021 г., I о., докладчик съдията Л.П.

В срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден РА № Р-03000321000439-091-001/13.09.2021 г. (л. 252-244 от адм. пр.), от органа, определен със Заповед № Д-3/04.01.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, като с него е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периоди, за които е възложена ревизията. РА, връчен електронно на ревизираното лице на 17.09.2021 г. (л. 244 гръб от адм. пр.), е обжалван по административен ред с жалба с входящ номер от дата 28.09.2021 г.

С Решение № 269/03.12.2021 г., постановено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, Директорът на Дирекция ОДОП Варна потвърждава РА.

Сроковете и процедурата по ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно производство, са спазени от органа. РЛ е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство.

В хода на проведеното ревизионно производство са направени следните относими към предмета на делото фактически констатации:

В хода на ревизията от фактическа страна е установено, че ревизията е възложена със ЗВР № Р-03000321000439-020-001/26.01.2021 г. (л. 2-1 адм. пр.), изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000321000439-020-002/27.04.2021г., (л. 4-3 адм. пр.), издадени от надлежно оправомощени органи по приходите и редовно връчени, на жалбоподателя. Извършената ревизия е с обхват: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2018 г., по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периода 01.01.2018 г. - 31.03.2018 г., задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, за ДЗПО-УПФ и задължителни здравно осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2017 г.-31.12.2018 г.

Фактическите и правните изводи на органите по приходи са обективирани в РД № Р-03000321000439-092-001/15.07.2021 г. (л. 233-208 адм. пр.), издаден на основание чл. 117 ДОПК и връчен на ревизираното лице на 19.07.2021 г. В законоустановения срок по чл. 117, ал. 5 ДОПК от РЛ е подадено възражение с вх. № 39689/30.08.2021 г. по описа на ТД на НАП Варна.

Приемайки депозираното възражение за неоснователно органите по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК са издали обжалвания РА № Р-03000321000439-091-001/13.09.2021 г. (л. 252 – 244 адм. пр.), с който на Ж.П.Д. са установени дължими суми в общ размер на 44 849,33 лв.

По Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

В хода на ревизията е установено, че Ж.П.Д. е местно физическо лице на Република България, по см. на чл. 4 ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по чл. 3 от с.з. за доходи, произхождащи от източници в България и чужбина.

Предприетите процесуални действия са описани в констативната част на РД № Р- 03000321000439-092-001/15.07.2021 г. (л. 231-221 адм. пр.).

С Протоколи са приобщени документи, събрани в хода на други контролни производства, имащи отношение към настоящото ревизионно производство.

Органите по приходите са констатирали, че за ревизирания период Ж.П.Д. е бил собственик, представляващ и управляващ на „к. 11“ ЕООД, „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД.

„р. 86“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър (ТР) на 05.12.2017г. От 05.12.2017 г. до 18.01.2018 г. представляващ и едноличен собственик на капитала е Ж.П.Д.. Считано от 18.01.2018г. и понастоящем представляващ и едноличен собственик на капитала е В.Д. З..

„К. 17“ ЕООД е регистрирано на 08.01.2018 г. От 08.01.2018 г. до 09.03.2018 г. представляващ и едноличен собственик на капитала е Ж.П.Д.. Считано от 09.03.2018 г. и понастоящем представляващ и едноличен собственик на капитала е В.Д. З..

„с.т.“ ЕООД е регистрирано на 29.01.2018 г. От 29.01.2018 г. до 09.03.2018г. представляващ и едноличен собственик на капитала е Ж.П.Д.. Считано от 09.03.2018 г. и понастоящем представляващ и едноличен собственик на капитала е В.Д. З..

Основна дейност на „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД декларирана в ТР е електронна търговия с разнообразни стоки. Деклариран електронен адрес на „р. 86“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД е ********@*****.***., деклариран електронен адрес на „К. 17“ ЕООД е *******@*****.***. „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД са със седалище и адрес на управление: гр. Суворово, обл. Варна, ул. ***, (стар адрес: ***). Дружествата не са регистрирани по ЗДДС.

През ревизираният период Ж.П.Д. е бил в трудово-правни отношения с следните работодатели:

- за периода 05.08.2013 г. до 01.03.2017 г. с „И.“ ЕООД на длъжност „технически сътрудник“;

- за периода 01.03.2017 г. до 10.03.2017 г. с „ДЖ Ш.“ ЕООД на длъжност „продавач интернет търговия“;

- за периода 11.07.2017 г. до 21.08.2017 г. с „ДЖ Ш.“ ЕООД на длъжност „продавач интернет търговия“;

- за периода 21.08.2017 г. до 28.12.2017 г. с „к. 11“ ЕООД на длъжност „продавач интернет търговия“;

За ревизирания период 2017 г. – 2018 г. лицето не е декларирало изплатени суми от извънтрудови правоотношения, като не е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г.

Въпреки, че Ж.П.Д. не е декларирал доходи от извършвана стопанска дейност, органите по приходите, чрез извършените процесуални действия, описани на РД (л. 252 – 244 адм. пр.), са събрали доказателства и са установили, че през ревизирания период е извършвал дейност като търговец, без регистрация по ТЗ, а именно: осъществявал е търговия на дребно с разнообразни стоки, като е използвало сайт www.olx.bg. Търговската дейност е извършвана чрез „Е.Е.“ ООД, като дейността е прикривана, като такава на представляваните и управляваните от него дружества „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД.

В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на „р. 86“ ЕООД приключила с протокол № П-03000321079214-141-001/21.06.2021 г. (л. 170-169 адм. пр.), на „К. 17“ ЕООД приключила с протокол № П-03000321079215-141-001/21.06.2021г. (л. 168-167 адм. пр.), на „с.т.“ ЕООД, приключила с протокол № П-03000321079213-141-001/21.06.2021 г. (л. 172-171 адм. пр.). С искания за представяне на документи и писмени обяснения от посочените дружества са изискани всички налични счетоводни, банкови, данъчно-осигурителни, търговски, трудово-правни документи, относно осъществяваната от дружествата търговска дейност от учредяването на дружествата до 31.12.2018 г. Изискани са и данни за реалното прехвърляне на активите и пасивите на дружеството и текущ счетоводен баланс към датата на покупко-продажбата на дружествените дялове от бившия собственик Ж.П.Д..

Искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) на „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД са връчени на В.Д. З. в качеството и на управител и представляващ дружествата на 13.05.2021г.

От дружеството не са представени изисканите документи. От В.Д. З. са дадени писмени обяснения, отнасящи се и за трите дружества „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД. В.Д. З. е посочила, че не е плащала за придобиване на дружествените дялове на посочените дружества, а е получила по 300.00 лв. за покупката на всяка фирма, не е получила стоки при прехвърлянето на дружествата, а единствените документи които е получила са договорите за покупка на дружествените дялове, преди подписването на договорите не и е предоставена счетоводна, данъчно-осигурителна, търговска, трудово-правна, договорна документация, не и е предоставена счетоводната и касовата наличност или пък наситни стоки, не са и предоставени текущите баланси към датата на покупка на дружествените дялове, след покупката на дружествените дялове не е извършвана дейност, няма спесимен за банковите сметки на дружествата, не е наясно с дейността на фирмите и не е подавала данъчни декларации. Собственик е на над 34 фирми, които била закупила от различни хора, поради нужда от пари.

В.Д. З. е дала съгласие по чл. 62, ал. 5 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) за разкриване на движението по банкова сметка ***.12.2017 г. до 18.06.2019 г. на името на „р. 86“ ЕООД и разкриване на движението по банкова сметка ***.01.2018г. до 12.10.2020 г. на името на „с.т.“ ЕООД.

Банковите институции са представили извлечения за движението по банковите сметки „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД, които са подробно анализирани в РД.

Тъй като от дружествата не са представени документи, ревизиращият екип е изпратил ИПДПОТЛ  № П-03000321079214-041-001/19.05.2021 г. (л. 106 – 104 адм. пр.) до „Е.Е.“ ООД за предоставяне на информация относно изпратените пратки и получените наложени платежи от „р. 86“ ЕООД. С протоколи към настоящото производство са присъединени документи събрани в хода на извършени проверки на „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД за проверка и анализ на данни в електронен формат, в т.ч. и справки и К.е на документи получени от „Е.Е.“ ООД

От „Е.Е.“ ООД в отговор на връчени ИПДПОТЛ са представили информация във връзка с изпратени пратки, получени пратки, получени парични преводи.

Ревизиращите органи са извършили анализ на представените данни от куриерското дружество „Е.Е.“ ООД, относно изплатените суми по наложени платежи за извършените дистанционни продажби от „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД, при който са установили:

Стойността на получените пощенски парични преводи от „р. 86“ ЕООД за изпратените пратки по куриерското дружество „Е.Е.“ ООД е в общ размер на 90 454.01 лв., като за 2017 г. те са в размер на 77 396,33 лв. и за 2018 г. в размер на 13 057,68 лв. (л. 230 гръб – 229 адм. пр.).

За „К. 17“ ЕООД са установени изплатени суми от наложени платежи от „Е.Е.“ ООД за 2018 г. в размер на 46 964.94 лв., (л. 226 адм. пр.).

За „с.т.“ ЕООД са установени изплатени суми от наложени платежи от „Е.Е.“ ЕООД през 2018 г. в размер на 48 347,63 лв. (л. 225 адм. пр.).

Отделно от тези суми по сметката на „р. 86“ ЕООД са постъпили плащания по фактури от „О.Т.“ ООД общо в размер на 2566,40 лв.. за 2017 г. в размер на 720,00 лв. и за 2018г. в размер на 1846,40 лв.

По сметката на „К. 17“ ЕООД са постъпили плащания по фактури от „О.Т.“ ООД, „С.С.Б.“, „Л.“ ООД в размер на 1908,50 лв. за 2018 г.

По сметката на „с.т.“ ЕООД са постъпили плащания по фактури от „О.Т.“ ООД общо в размер на 1040,80 лв. за 2018 г.

Установени са общо приходи от електронна търговия, които са постъпили по банковите сметки на дружествата, както следва на „р. 86“ ЕООД за 2017г. в размер на 78 116,33 лв. и за 2018г. в размер на 14 904,08 лв., на „К. 17“ ЕООД за 2018г. в размер на 48 873,44 лв., на „с.т.“ ЕООД за 2018г. в размер на 49 388,43 лв.

От представените отчети на банковите сметки на дружествата са установени изтеглени суми от Ж.П.Д. в брой на каса или с банкова карта в размер на 80 925,64 лв. от „р. 86“ ЕООД, в размер на 38 323,90 лв. от „К. 17“ ЕООД и в размер на 40 810,00 лв. от „с.т.“ ЕООД.

Отделно от това са установени суми преведени по личната сметка на лицето в ПИБ *** с посочено основание изплатен дивидент в размер на 11 590,00 лв. от „р. 86“ ЕООД, в размер на 9 975,00 лв. от „К. 17“ ЕООД и в размер на 8 094,00 лв. от „с.т.“ ЕООД

След анализ на движението по банковите сметки на дружествата от страна на ревизиращите органи е констатирано следното:

По банковата сметка на „р. 86“ ЕООД са постъпили суми в общ размер на 93 020,41 лв. и са изтеглени суми в брой и преведени по личната сметка на Ж.П.Д. в общ размер на 92 515,64 лв.

По банковата сметка на „К. 17“ ЕООД са постъпили суми в общ размер на 48 873,44 лв. и са изтеглени суми в брой и преведени по личната сметка на Ж.П.Д. в общ размер на 48 298,90 лв.

По банковата сметка на „с.т.“ ЕООД са постъпили суми в общ размер на 49 388,43 лв. и са изтеглени суми в брой в общ размер на 48 904,00 лв.

В хода на ревизията е установено, че за извършваната търговска дейност е използван сайта www.olx.bg. В отговор на искане за предоставяне на информация, „Н.К.Б.“ ЕООД е представило регистрационни данни за потребители с ID 226942, ID 272850 и ID 2969079 регистрирани в сайта на olx.bg. Предоставена е и информация за датата на регистрация на профила, мейла за връзка, телефон за контакт. Данните за потребителя са идентифицирани от сайта на дружеството, съгласно списък с товарителници, предоставен от НАП по повод искането до тях. Предоставени са данни за всички публикувани обяви, както и информация за продаваните стоки (ново, употребявано, цена и др.) за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г., справка за плащания, пакети и бонуси за периода, както и списък на подготвените пратки през сайта OLX за ревизирания период.

При ревизията е направена съпоставка между товарителниците, подготвени през тези профили и файла с „Изпратени пратки.xls“, предоставен от „Е.Е.“ ООД за „с.т.“ ЕООД и за „р. 86“ ЕООД и файла предоставен от „Е.Е.“ ЕООД. Установено е, че 1 товарителница на „р. 86“ ЕООД и част от товарителниците на „с.т.“ ЕООД и на „к. 11“ ЕООД също са изготвени в сайта olx.bg през посочените по-горе профили.

Органите по приходите са описали методологията на работа със сайта olx.bg, която се състои в регистрация на потребител с потребителско име и идентификационен номер, зад който е регистриран имейл и телефонен номер. За клиентите (купувачите на стоки) са видими потребителското име, идентификационния номер, имейлът и съответно публикуваните обяви на предлаганите стоки от потребителя (продавача). След като е направена поръчка за покупка на стока от съответната публикувана обява, продавачът - Ж.П.Д. изготвя товарителница през вградения компонент на „Е.Е.“ ЕООД, като за изпращач на стоката посочва произволно „р. 86“ ЕООД, „с.т.“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД или „к. 11“ ЕООД , т.е. стоката е една и съща, обявата е една и съща, а търговецът решава кое от своите регистрирани дружества да посочи като продавач на стоката в изготвената товарителница.

При така установената фактическа обстановка от страна на ревизиращите органи е заключено, че Ж.П.Д. за ревизирания период е извършвал самостоятелна търговска дейност по занятие, която няма инцидентен характер-продажба на стоки чрез обяви в Интернет сайт www.olx.bg, изпращани до клиенти, чрез куриерско дружество „Е.Е.“ ООД. При осъществяване на търговската си дейност използва дружествата „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД, които впоследствие прехвърля на В.Д. З.. За извършените продажби са получени суми от наложените платежи по сметките на дружествата, които лицето е изтеглило преди да прехвърли дяловете на новия собственик, поради което е прието, че Ж.П.Д. е изтеглил сумите лично за себе си. Липсват/не са предоставени доказателства тези приходи/доходи да са документално отразени в счетоводствата, респективно постъпили в патримониума на търговските дружества, на които е бил собственик и управител.

Относно преведените по личната сметка на лицето в ПИБ *** с посочено основание изплатен дивидент в размер на 11 590,00 лв. от „р. 86“ ЕООД, в размер на 9 975,00 лв. от „К. 17“ ЕООД и в размер на 8 094,00 лв. от „с.т.“ ЕООД е установено, че Ж.Д. си е разпределил дивидент месец след започване на дейността на всяка от трите фирми, преди да е приет отчет за дейността и без да са настъпили основанията за това. Липсват решение на общото събрание за разпределяне на дивиденти, не са подавани декларации по чл. 55 ЗДДФЛ, справки за изплатени доходи по чл. 73 ЗДДФЛ, поради което не може категорично да се докаже характера на преведените суми. Предвид изложеното е прието, че дивидентът е изплатен на ревизираното лице без правно основание.

Въз основа на извършения документален анализ на събраните в хода на ревизията документи от извършените проверки на дружествата, представлявани от РЛ, приобщени документи, събрани в хода на други контролни производства, имащи отношение към процесното ревизионно производство, представената информация от трети лица, както и от наличната информация в информационния масив на НАП, органите по приходите са извели извод, че за периода 01.01.2017 г.-31.12.2018 г., Ж.П.Д. извършва търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ - електронна търговия с разнообразни стоки, доставяни на клиентите чрез „Е.Е.“ ООД. Прието е, че всички приходи, получени през периода от м. 12.2017 г. до м. 03.2018 г. на обща стойност 178 251,36 лв., представляват укрити приходи за Ж.П.Д. от стопанска дейност като ЕТ.

Установено е, че за данъчни периоди 2017 г. и 2018 г. лицето не е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ.

С оглед на така установените факти, ревизиращият екип е приел, че са налице обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, поради което основата за облагане по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122-124а ДОПК.

На основание чл. 124, ал. 1 ДОПК на Ж.П.Д. са връчени уведомления с изх. № Р-03000321000439-113-001/11.06.2021 г. (л. 147-146 адм. пр.) и изх. № Р- 03000321000439-139-001/11.06.2021 г. (л. 145-143 адм. пр.), с които е уведомен, че основата за облагане по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, за ДЗПО-УПФ и задължителни здравно осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2017 г.-31.12.2018 г., както и ДДС за периода 01.01.2018 г.-31.03.2018 г. ще бъдат определени по предвидения в чл. 122 -124а ДОПК ред.

Заедно с уведомленията на лицето е връчено и ИПДПОЗЛ изх. № Р-03000321000439-040-001/11.06.2021 г. (л. 164-162 адм. пр.), с което на основание чл. 124, ал. 3 ДОПК е изискано представянето на Декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК за ревизираните периоди.

В определения 14-дневен срок от Ж.П.Д. не са представени декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Лицето е представило, К.я на договори за покупко-продажба на дружествен дял за „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД, К.я на приемо-предавателни протоколи между Ж.П.Д. и В.Д. З., К.я на три платежни нареждания от съответните дружества за преведен данък върху дивидента. Лицето е взело становище по връченото уведомление, като е описало дейността на „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД. Посочило е, че дружествата са извършвали дейност по продажби на различни видове стоки, като са използвали услугите на куриерска агенция „Е.Е.“ ООД. Реализираните суми от продажбите са получавани по разплащателните сметки на дружествата посредством парични преводи. Подчертано е, че търгуваните стоки от всяко едно дружество не са идентични, а напротив – дружествата извършвали търговия с различни видове стоки (всички описани док. л. 158-148 адм. пр.).

Продажбите на дяловете били действителни, доказателствата за това били нотариално заверените договори и други дружествени книжа пред нотариус, както го изисква закона и Търговския регистър. В.Д. З. се била разписала на приемо-предавателен протокол, който ревизираното лице пр.га, в който била декларирала, че приема всички (първични и вторични отчети) счетоводни документи на дружествата, както и притежаваните към момента на продажбата активи и пасиви на дружествата.

Оспорващият е направил изявление, че подаването на декларация по чл. 92 ЗКПО е ангажимент на новия управител, поради което не би могъл да отговаря за действията и интересите на трето лице.

По отношение на изтеглените суми от сметките на дружеството Д. твърди, че са били във връзка с разплащане с доставчици на стоки и услуги.

Посочил е, че от негова страна за проверените периоди не е подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, тъй като не бил извършвал дейност като физическо лице. Описаните от органа по приходите търговски сделки, касаели цитираните дружества. От търговската си дейност, дружествата формирали финансови резултати. Като собственик (тогава), бил извършил разпределение на печалбата и получил доходи от дивиденти. От дружествата били заплатени данъци върху дивидентите, за което пр.га платежни документи.

Органите по приходите са взели отношение по така представените документи и писмени обяснения.

При преглед на представените приемо-предавателни протоколи съставени във връзка с продажбата на дружествен дял от „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД е установено, че в същите не е посочен точно вида и броя на предадените документи и активи по съответните позиции. Не са посочени, какви счетоводни документи са предадени, кои конкретно счетоводни регистри са предадени какви точно документи за данъчен контрол, както и за финансов одит, какви по-точно банкови документи, колко са по вид, количество и стойност предадените налични стоки. Представените протоколи са попълнени формално, като в тях е записано, че се предават ведомости за заплати при положение, че липсват назначени работници, както и липсва информация какви финансови отчети са предадени, след като не е изтекъл период за отчитане на „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД, които са работили само през месец януари и месец февруари 2018г.

Относно твърдението на лицето, че дружествата са извършвали дейност по продажби на различни видове стоки, в хода на ревизията при анализ на получените от „Е.Е.“ ООД файлове за изпратените пратки на „р. 86“ ЕООД , на „К. 17“ ЕООД и на „с.т.“ ЕООД е установено, че трите дружества са продавали едни и същи стоки, докато са собственост на Ж.П.Д.. На стр. 24 в РД в табличен вид са посочени съвпадения на пет вида произволно избрани артикула от колони „описание“ в посочените файлове.

На основание чл. 122, ал. 4, във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, въз основа на извършения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, относими към ревизираното лице, органите по приходи са определили данъчни основи за облагане с данъци и задължителни осигурителни вноски, като приходите от търговска дейност са намалени с установените разходи.

При определяне на данъчната основа по реда на чл.122 - чл.124 ДОПК за 2017 г. и 2018 г. органите по приходи са съобразили действително получените приходи и извършени разходи от търговеца.

Приходите са определени на база извършени продажби, по които плащането е получено с наложен платеж чрез куриерска фирма „Е.Е.“ ООД по банковите сметки на „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД. Установен е размер на получените доходи/приходи от извършваната дейност през 2017 г. в размер на 78 116,33 лв. и през 2018 г. в размер на 100 135,03 лв. (таблица на стр. 28 в РД, л. 218 гръб адм. пр.).

В признатите разходи за целите па облагането е прието, че същите включват: отчетна стойност на продадените активи (стоки).

В хода на ревизията от лицето не е предоставена информация за отчетната стойност на продадените активи, не са представени първични счетоводни документи и счетоводни регистри.

При определяне на отчетната стойност на продадените стоки, органите по приходите са съобразили декларираните приходи, разходи и съответно печалба в годишната данъчна декларация на „к. 11“ ЕООД за 2017 г., дружество собственост на Ж.П.Д., което осъществява продажби на сходни стоки чрез изпращане на пратки и получаване на суми по наложен платеж чрез „Е.Е.“ ООД.

Въз основа на всички анализирани данни, при определяне на отчетната стойност на продадените активи, с РА е приет коефициент равен на 2,25 определен от съотношението между приходи и разходи, при което е призната отчетна стойност на продадените стоки, пропорционално на нетните приходи от търговска дейност, като за 2017 г. отчетната стойност е в размер на 34 718,36 лв. и за 2018 г. в размер на 50 295,97 лв.

След приспадане на задължителните осигурителни вноски, е определена годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност за лицето за периода 2017г. и 2018г., както следва:

За 2017г. данъчната основа в размер на 42 683,70 лв. е формирана като разликата между установените приходи от търговска дейност в размер на 78 116,33 лв. и извършените разходи в размер на 34 718,36 лв. е намалена със здравно осигурителните вноски за сметка на лицето в размер на 714,27 лв. Определен е дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 6 402,00 лв. и следващата се лихва в размер на 2191,08 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 13.09.2021 г., на осн. чл. 1 от Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ), вр. чл. 175, ал. 1 от ДОПК;

За 2018г. данъчната основа в размер на 40 073.46 лв. е формирана като разликата между установените приходи от търговска дейност в размер на 100 135,03 лв. и извършените разходи в размер на 50 295,97 лв. е намалена със здравно осигурителните вноски за сметка на лицето в размер на 9765,60 лв. Определен е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 6011,00 лв. и следващата се лихва в размер на 1447,76 лв. за периода от 01.05.2019г. до 13.09.2021 г., на осн. чл. 1 ЗЛДТДПДВ, вр. чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

По Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС):

Предвид установеното, че ревизираното лице осъществява системно търговска дейност, а сделките са осъществявани от него по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, ревизиращите органи са приели, че същото се явява данъчно задължено по ЗДДС лице, съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Констатирано е, че към 31.12.2017 г. търговецът е реализирал облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС в размер на 78 116,33 лв. (таблица на стр. 30 от РД, л. 219 гръд адм. пр.) и е следвало, но не е сторило това, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС по реда на aл. 1 от същата разпоредба до 07.01.2018 г. В случая е била налице хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, според която с РА се определят данъчните задължения на лицето в случаите, когато същото е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срок. Поради това лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявление за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.          

Извършените от лицето доставки са квалифицирани като облагаеми по смисъла на чл. 12 ЗДДС. Прието е, че съобразно чл. 25, ал. 3, т. 4 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път. Предвид, че при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, е приложено правилото, че той е включен в договорената цена, съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС.

В хода на ревизията е установено, че основанията за регистрация по ЗДДС за лицето не отпадат към 31.03.2018 г., поради което ДДС се дължи за периода от 21.01.2018 г. до 31.03.2018 г. На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 и ал. 4, вр. с чл. 86 ЗДДС, е определен дължим ДДС за данъчни периоди м. 01, м. 02 и м.03.2018 г. в общ размер на 13 030,92 лв. (таблица стр.25-26 в РД, л. 221 лице/гръб адм. пр.).

По Кодекс за социално осигуряване (КСО)

Установено е, че за ревизирания период, лицето няма регистрации като свободна професия, занаятчийска дейност, ЕТ, съдружник в ООД или земеделски стопанин. Същото е осигурявано по чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 127, ал. 1 КСО и чл. 40, ал. 1 ЗЗО, като за него са подавани декларации обр. 1 от работодателите, начислявани са вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване за периода 05.08.2013 г. - 01.03.2017 г. от „И.“ ЕООД, съответно за периодите 01.03.2017 г. - 10.07.2017 г., 11.07.2017 г. - 21.08.2017 г. от „ДЖ Ш.“ ЕООД и за периода 21.08.2017 г. - 28.12.2017 г. от „к. 11“ ЕООД.

Ж.П.Д. е подал декларация за начало на дейност и начало на осигуряване с вх.№ 030431700228640/07.12.2017г., с която е декларирал упражняване на дейност - собственик на „р. 86“ ЕООД и вид на осигуряването - всички осигурени социални рискове от 05.12.2017 г.

С декларация с вх. № 030431800021592/19.01.2018г. Ж.П.Д. е декларирал прекъсване на дейност в „р. 86“ ЕООД от 18.01.2018 г. Оспорващият е подал декларация за начало на дейност и начало на осигуряване с вх. № 030431800021596/19.01.2018 г., с която е декларирал упражняване на дейност - собственик на „к. 11“ ЕООД и вид на осигуряването - всички осигурени социални рискове от 18.01.2018 г.

Въз основа на направения фактически и правен извод за осъществявана търговска дейност, съответно за реализирани търговски сделки без регистрация по ТЗ, с РА основата за облагане е формирана по реда и механизма предвиден за едноличните търговци. Прието е, че лицето подлежи на задължително осигуряване за доходите получени в резултат на осъществяваната търговската дейност. С РА е установено, че Ж.П.Д., в качеството на самоосигуряващо се лице, дължи месечни осигурителни вноски за фонд ДОО по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 4 КСО за периода 05.12.2017 г.-31.12.2018 г. В съответствие чл. 6, ал. 8 (в ред. 2016 /ДВ бр. 61/2015 г. в сила от 01.01.2016 г.) КСО ревизираното лице дължи авансови осигурителни вноски в приход на ДОО върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като за 2017 г. е в размер на 460,00 лв. и за 2018 г. в размер на 510,00 лв.

Определените дължими месечни авансови осигурителни вноски за ДОО по реда на чл. 122 - чл. 124а ДОПК са посочени по месеци в табличен вид (стр.34 в РД, л. 215 гръб адм. пр.), като за 2017 г. общо в размер на 70,74 лв. и за 2018 г. общо в размер на 196,56 лв.

Предвид установения облагаем доход от извършваната трудова дейност (продажби на стоки с наложен платеж чрез куриер) за отчетните 2017 г. в размер на 43 397,97 лв. и за 2018 г. в размер на 49 839,06 лв. е определен окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 1 ДОПК за 2017г. в размер на 1948,44 лв., за 2018 г. в размер на 25 080,00 лв. и дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО за довнасяне за 2017 г. в размер на 337,08 лв. и за 2018г. в размер на 4589,64 лв. съобразно разпоредбите на чл. 6, ал. 9 (в ред. 2016 /ДВ бр. 61/2015г. в сила от 01.01.2016 г.) КСО.

Ж.П.Д., като лице, родено след *** г., на основание чл. 127, ал. 1 от КСО, е задължително осигурен за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 1, ал. 5 и ал. 6 КСО, самоосигуряващото се лице дължи авансови осигурителни вноски в приход на ДЗПО УПФ (5%) върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, в срока по чл. 7, ал. 4 КСО.

На основание чл. 124а ДОПК, е определен размерът на задълженията за авансови осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ по месеци (виж таблица стр. 38 в РД, л. 213 гръб адм. пр.), като за 2017 г. общо в размер на 460,00 лв. и за 2018 г. в размер на 510,00 лв.

Окончателният размер на осигурителния доход е определен по реда на чл. 124а от ДОПК и съобразно разпоредбите на чл. 6, ал. 9 (в ред. 2016 /ДВ бр. 61/2015г. в сила от 01.01.2016) КСО, като размерът на дължимите осигурителни вноски за фонд ДЗПО- УПФ за довнасяне, съобразно чл. 157, ал. 6 КСО, е установен за 2017 г. в размер на 97,42 лв. и за 2018 г. в размер на 1 254,00 лв.

По Закона за здравното осигуряване (ЗЗО):

Ж.П.Д., като работник и служител, е осигуряван за всички социални рискове от съответния работодател, за периода на времетраене на трудовия договор. За периода от м. 03 до м. 09.2017 г. е осигурен по реда на чл. 40, ал. 1, т. 8 ЗЗО като лице, получаващо обезщетение за безработица, като вноските са за сметка на държавния бюджет.

Съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК (чл. 29, ал. 3 ЗЗО). В чл. 40 ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата от тях здравноосигурителна вноска. Здравноосигурителните вноски за Ж.П.Д., за ревизирания период, в който същият упражнява трудова дейност, са дължими, на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, т. к. лицата по чл. 4 , ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на ДОО /(ЗБДОО) и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 КСО, вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. На основание чл. 124а ДОПК с РА е определен размера на дължимите авансови вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен с ЗБДОО в размер на 460,00 лв. за 2017 г. и на 510,00 лв. за 2018 г. Определените дължими месечни авансови осигурителни вноски, определени по особения ред (стр. 40 в РД, л. 214 гръб адм. пр.), са в размер на 32,71 лв. за 2017 г. и 47,73 лв. за 2018 г.

Съгласно подробно описаните факти и обстоятелства и установения облагаем доход за извършвана търговска дейност по т. 1 от ТЗ за ревизираните периоди по реда на чл. 122, ал.1 и ал. 2, вр. чл.124а ДОПК е определен окончателен размер на осигурителният доход и дължимите здравноосигурителни вноски в размер на 155,88 лв. за 2017 г. и на 2006,40 лв. за 2018 г.

Срещу РА е подадена жалба вх. № 39689#1/28.09.2021 г. от Ж.П.Д. до Директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, ЦУ на НАП.

В хода на ревизионното производство, след преценка и анализ на събраните при ревизията доказателства, мотивите, изложени в обжалвания акт, както и възраженията на оспорващия, от фактическа и правна страна Директорът на дирекция „ОДОП“ Варна, ЦУ на НАП – решаващ орган, напълно е кредитирал констатациите на ревизиращите лица, като е приел следното:

Спорът в настоящото производство е извършвал ли е жалбоподателят търговска дейност от свое име и за своя сметка, какъв е характера на получените от тази дейност доходи, попадат ли същите в обхвата на задължителната регистрация по ЗДДС и към кой момент, налице ли са предпоставките за пр.гане на особения ред за облагане по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, както и налице ли са основанията за начисляване на задължителни осигурителни вноски на жалбоподателя за периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.

Приел е за неоснователни твърденията на оспорващия, че РА е издаден в нарушение на принципите на служебно начало, уреден в чл. 5 ДОПК, по съображение, че ревизиращият екип не е изпълнил своите задължения да изясни всички факти и обстоятелства от значение за точното установяване на публичните вземания, а именно:

В хода на ревизионното производство са извършени процесуални действия за събиране на доказателства за факти и обстоятелства, имащи значение за обективното установяване на данъчната основа за определяне на дължимия данък от ревизираното лице. От ревизираното лице са изискани данни и документи за дружествата на които е бил собственик „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД, извършени на насрещни проверки на дружествата, приобщени са документи събрани в други контролни производство имащи значение за ревизията, изпратени са искания за представяне на документи и писмени обяснения до трети лица. Нещо повече, в хода на настоящото административно производство оспорващият също не е представил доказателства, който органът по приходите да е отказал да събере по време на ревизията.

Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя с декларация и налице са данни за укрити приходи. Наличието им е обосновано със събраните в хода на ревизионното производство извлечения от разплащателните сметки на „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД за ревизирания период, от които е установено, че постъпилите по банковите сметки суми от наложени платежи чрез „Е.Е.“ ООД са изтеглени от Ж.П.Д. или са пренасочвани към личната му сметка.

Решаващият орган (РО) подчертава:

Непредставянето на изисканите от органите по приходите доказателства, лишава приходната администрация от възможността да извърши проверка относно придобиването, изписването на стоки, както и счетоводното отражение на паричните средства във връзка с продажбата им.

Правилно органите по приходите не са кредитирали представените приемо-предавателни протоколи съставени във връзка с продажбата на дружествен дял от „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД, тъй като е установено, че в същите не е посочен точно видът, броят на предадените документи и активи по съответните позиции. Не са посочени в конкретика счетоводните документи, кои точно документи за данъчен контрол, както и за финансов одит, какви по-точно банкови документи, колко са по вид, количество и стойност предадените налични стоки. Представените протоколи са попълнени формално, като в тях е отбелязано, че се предават ведомости за заплати при положение, че липсват назначени работници, както и липсва информация какви финансови отчети са препалени, след като не е изтекъл , които са работили само през месец януари и месец февруари 2018 г.

Съгласно изложеното, в хода на ревизията не са представени доказателства, които да установят, че след като е изтеглил сумите от наложен платеж от банковите сметки на представляваните от Д. дружествата, оспорващият е внасял същите в патримониума на дружествата, както и липсват доказателства, че със сумите изплатени по наложени платежи от продажбата на стоките чрез доставка по куриер, са закупени и осчетоводени в счетоводствата на „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД други активи.

От събраните по административната преписка писмени доказателства търговската дейност, осъществявана от оспорващия е прикривана чрез дейността на търговските дружества, представлявани от него. Следва да се има и предвид, че правно организационната форма на тези дружества е ЕООД, като именно жалбоподателят е едноличен собственик на капитала им, което категорично е предпоставка за привидност на документооборота и в движението на паричните средства. Нещо повече, просъществуването на процесиите търговски дружества за кратък период от време, идентичността на осъществяваната от тях дейност и прехвърлянето на дружествените дялове на трето лице, с нисък социален статус, собственик на множество други дружества, сочат за предумишленост на действията на оспорващия за постигане на желаната цел, а именно - да прикрие осъществяването на търговска дейност, съответно укриването на приходи.

Не се сочат доказателства, че получените от лицето средства в брой или чрез превод по личната му сметка от банковите сметки на представляваните от него дружества, да са постъпили в патримониума им или да са използвани за осъществяваната от тях търговска дейност.

С оглед посоченото, РО счита, че правилно е прието от ревизиращите лица, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК- наличие на данни за укрити приходи.

Счита, че доводът на оспорващия, че незаконосъобразно органът по приходите е преминал към облагане по реда на чл.122 ДОПК е неоснователен. Преди да премине към облагане по особения ред органът по приходите е установил наличие на укрити доходи от ревизираното лице, представляващи получени суми в размер на 178 251,36 лв. от изплатени наложени платежи и пощенски парични преводи от куриер „Е.Е.“ ООД. Данните са установени по документи представени от трети лица. незаинтересовани от изхода на ревизионното производство. Не са ангажирани доказателства, от които да бъде установено, че тези суми са декларирани в ЕДД на оспорващия за ревизирания период. Предвид изложеното правилни са констатациите на органа по приходите за наличие на предпоставките за преминаване на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК.

С оглед изискванията на чл. 124, ал. 1 ДОПК е изготвено уведомление до задълженото лице, че поради наличие на обстоятелство по чл. 122 ДОПК основата за облагане за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК, което е връчено на ревизираното лице. Видно от констатациите в РД, обстойно са обсъдени относимите обстоятелства по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, за да се определи данъчната основа по този ред.

РО счита, че изчисленията на органа по приходите относно размера на дохода на Ж.П.Д. за ревизирания период са правилни. Правилно приходите за всеки отчетен период са определени на база извършените продажби, по които плащането е получено по банковите сметки на дружествата, чрез куриер „.Е.Е.“ ООД. Предвид, че от страна на жалбоподателя, не са представени никакви документи, в признатите разходи за целите на облагането са приети разходите за отчетна стойност на продадените стоки, използвайки данните, декларирани от „к. 11“ ЕООД.

Прието е, че в конкретния случай органът по приходите не оспорва продажната цена на стоките продадени от Ж.П.Д., нито твърди, че ревизираното лице е продавало тези стоки под себестойност с цел отклонение от данъчно облагане. При липса на оспорване на цената на стоките и при липса на твърдение, че стоките са продавани на занижени цени, органът по приходите не е имал задължение да събира доказателства и да установява други цени на продажба на същите стоки и различен (например по-висок) размер на доходите. Липсата на анализ в тази посока не е във вреда на РЛ и не е нарушение на процесуалните правила по чл. 122, ал.2 ДОПК.

При анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, се установява, че през ревизираните периоди, Ж.П.Д., като физическо лице, системно е осъществявал множество сделки с цел получаване на приходи. Същите имат траен характер и са извършвани през продължителен период от време, което изключва тяхната инцидентност. За да се определи дали едно лице, независимо от неговото качество, извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ЗДДС, от значение ще бъде дали конкретната дейност е извършвана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него, като е неотносимо по какъв начин е придобито имуществото и кога.

В случая е установено от приходните органи, че оспорващият реализира продажби на разнообразни стоки през 2017 г. – 2018 г. Продажбите са осъществени чрез пратки, изпращани чрез куриер на „Е.Е.“ ООД. Предвид това правилно с РА е прието, че лицето е осъществявало дейността продължително и редовно, тъй като е констатирана системност и същото е реализирало печалба от нея в свой интерес.

Анализирайки събраните доказателства, органите по приходите са проследили облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС (в редакция към ревизирания период - изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) регламентира задължението на всяко данъчно задължено лице, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, пред който е достигнал този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Обстойният анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, е дал основание на органите по приходите да заключат, че към 31.12.2017 г. Ж.П.Д. е реализирал облагаем оборот в размер на 78 116,33 лв., поради което е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, на основание чл. 96, ал.1 ЗДДС, в срок до 07.01.2018г. Установено е, че до момента от лицето не е подало заявление за регистрация по този закон. Съобразен е и чл. 25, ал. 3, т. 4 ЗДДС, съгласно който, при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път, данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането. С оглед на горното е определено към кой момент е достигнат размера на облагаемия оборот, изискващ задължителна регистрация по ЗДДС и са взети сумите, обобщени в таблицата на стр. 30 от РД, които суми представляват сборовете на размерите на получените от жалбоподателя суми по наложени платежи, изплатени от „Е.Е.“ ООД. Правилно за дати на всяко отделно данъчно събитие са приети датите, на които „Е.Е.“ ООД са изплащали сумите от наложените платежи по банковите сметки на дружествата.

Съгласно изискванията на чл. 125 ЗДДС, след тази дата лицето е имало задължението за всеки данъчен период да подава справка - декларация (СД) по ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124, aл. 1 в срока по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Съответно следвало е да начислява данък по реда на чл. 86 ЗДДС за всички извършени от него облагаеми доставки на територията на страната и на основание чл. 89, ал. 1 ЗДДС да внася данъка, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне.

По силата на чл. 102, ал. 3. т. 2 ЗДДС, в случаите, когато едно лице е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, за определяне на данъчните му задължения се приема, че лицето дължи данък върху добавената стойност за извършените облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя - за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от закона, задълженията за ДДС се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК, както е сторено в конкретния случай.

РО приема, че законосъобразно по реда на чл. 122-124 ДОПК при съобразяване нормата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС с обжалвания РА е установен дължим ДДС за данъчни периоди м.01.2018 г. - м.03.2018 г. в общ размер на 13 030,92 лв. и лихви в размер на 4 660,42 лв.

Предвид установените укрити приходи/доходи за всяка една от ревизираните години, недекларирани по надлежния ред, правилно органите по приходи са приели, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност, от която са реализирани доходи.

На основание чл. 124а ДОПК, органите по приходите са установили осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО, за фонд ДЗПО и за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице. В хода на административния контрол е установено, че органите по приходи правилно са определили размера на месечния осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски, приложили са законовоопределените ставки, а също и правилно са установили размера на дължимите вноски за довнасяне/годишно изравняване за ф. ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО при съобразяване на размера на установените при ревизията укрити доходи от дейността за ревизираните години. Тъй като оспорващият не е внасял осигурителни вноски, е прието, че правилно и при съобразяване на законовите срокове за внасяне на вноските по фондове, органите по приходи са изчислили размера на дължимите лихви. Органите по приходите са съобразили основните принципи за облагане по КСО и ЗЗО и в условията на чл. 122-124а ДОПК, са определили дължимите осигурителни вноски.

След като жалбоподателят е реализирал доходи от осъществяване на трудова дейност, то върху този доход следва да се определят и задължения за осигурителни вноски по КСО. Посочено е, че не може да се черпят благоприятни последици от факта на избягване на регистрация по ТЗ и укриване на доходи от извършваната икономическа дейност. Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване. Съгласно чл. 10 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Един от основните принципи, въз основа на които се осъществява държавното обществено осигуряване, е задължителност и всеобщност на осигуряването (основание чл. 3, т. 1 от КСО).

На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, е направен извод, че Ж.П.Д. подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт като лице, упражняващо трудова дейност. По смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО, ЗЛ е самоосигуряващо се лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Това са лицата, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО - лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Прието е, че доходът, върху който се дължат осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност - чл. 6, ал. 2 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 (в ред. 2016 /ДВ бр. 61/2015г. в сила от 01.01.2016 г.) КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход, между минималния и максималния месечен размер на дохода определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

На основание чл. 6, ал. 9 (в ред. 2016 /ДВ бр. 61 /2015г. в сила от 01.01.2016г.) КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, в срока за подаване на ГДД (чл. 2, ал. 3/ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

РО счита, че след преглед на събраните в хода на ревизионното производство доказателства и извършен анализ на същите от органите по приходите са установени укрити приходи/доходи за ревизирания период, които не са декларирани по надлежния ред, поради което правилно е прието, че ревизираното лице е извършвало трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а ДОПК следва да се установят дължимите му осигурителни вноски за фонд ДОО и за фонд ДЗПО в качеството му на самоосигуряващо се лице, върху укритите доходи, определени по реда на чл. 122 - 124 ДОПК, във връзка с чл. 124а ДОПК.

Независимо от факта, че задълженото лице не е регистрирано като ЕТ в ТР, същото не се освобождава от задължението си да се осигурява за рисковете, посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и като такова се явява самоосигуряващо се лице по силата на чл.5, ал.2 от КСО.

Видно от мотивите на органите по приходи установеният размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителните вноски, не е определен по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, а по реда на чл. 122, ал. 2, вр чл. 124а ДОПК, като физическото лице е приравнено на едноличен търговец.

Ревизията е проведена при установено от приходните органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, като въз основа на доказателствата е установено, че оспорващият е получател на суми/доходи чрез наложени платежи от клиенти по повод доставки на стоки. Системността на доставките е дала основание на ревизиращия екип да приеме, че лицето извършва организиране и управление на търговската си дейност за свой риск, което представлява по своя смисъл трудова дейност за него, от чиято дейност черпи облаги - получава постоянен доход.

Разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК е основание за определяне по особения ред на дължими от физическо лице осигурителни вноски, когато в хода на производство по реда на чл. 122- 124а ДОПК е установено, че същото е полагало труд в извършваната от него икономическа дейност и макар да не е регистрирано като едноличен търговец. Тази дейност е приравнена от КСО за регистрираните ЕТ като трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.

Процесуалния ред на чл. 122 - 124 ДОПК за доказване на доходи се пр.га и при установяване на размера на осигурителния доход на основание чл.124а ДОПК. Този процесуален ред, по който органите на НАП установяват задължение за осигуряване, се пр.га тогава, когато физическото лице извършва дейност приравнена на търговец, не се е регистрирало по съответния ред и не е декларирало своевременно това обстоятелство пред НАП.

РО счита, че ревизираното лице подлежи на задължително обществено осигуряване за фонд „Пенсии“ и ДЗПО в УПФ като самоосигуряващо се лице, в качество на търговец, по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2018 г.

Правилно с обжалвания РА на основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл.124а от ДОПК, органът по приходите е определил месечни авансови осигурителни вноски по фондове на база минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващо се лице за ревизирания период. Осигурителните вноски са определени по фондове, съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на база минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващо се лице, определени със Закона за бюджета на ДОО за всяка година, в размер на 460,00 лв. за 2017 г. и в размер на 510,00 лв. за 2018 г., както и осигурителни вноски за довнасяне върху окончателния размер на осигурителния доход в размер на 97,42 за 2017 г. и 1254,00 лв. за 2018г.

Предвид изложеното и на основание чл. 155, ал. 2 ДОПК, РО - Директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна, ЦУ на НАП, потвърждава като законосъобразен РА № Р-03000321000439-091-001/13.09.2021 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК от Й.Р.Г.на длъжност началник на сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна, възложил ревизията и от Н.В.Г.на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който са установени дължимите от Ж.П.Д. ЕГН: **********, с адрес *** задължения, както следва:

1.      Данък по чл. 48. ал. 2 от ЗДДФЛ

 

2. ДДС по ЗДДС

 

3. ДОО за самоосигуряващи се

 

4. ДЗПО - Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се

 

5. Здравно осигуряване за самоосигуряващи се

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и допълнителна такава. Съдът напълно възприема даденото заключение като обективно, компетентно изготвено и кореспондиращо с фактите, установяващи се от останалите доказателства по делото, а и неоспорено от страните.

Основавайки се на заключението на вещото лице, съдът приема за установено по делото от фактическа страна следното:

Установена е липса на първични документи за получени суми.

По заключението на допълнителната ССчЕ вещото лице заявява, че подхода, който е приложил органът по приходите е следния: Тритите дружества „р. 86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД, които са собственост на Ж.Д. за ревизирания период не са подавали годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО и подходът за определяне на данъчната основа е като се приемат приходите на тези дружества на база информация, която органът по приходите има от съответните банки за постъпили суми от клиенти по банковите сметки на тези три дружества. Тези постъпления, т.к. пак няма декларации и счетоводна или данъчна информация за разходите впоследствие на база четвърто дружество, което е било собственост на жалбоподателя, където има подадена годишна данъчна декларация за 2017 год. определят съотношението между приходите и разходите, то е 2,25 – коефициентите, т.е. приходите са 2,25 повече от разходите. По този начин се определят за трите дружества, каква е стойността за разходите след намаляването на приходите със стойността на разходите и се получава, т.нар. печалба, която печалба се използва като термин при облагането на юридически лица. В РА е посочено, че тези дружества към даден момент разглеждат се съвкупно приходите, т.к пак в РД и РА се споменава, че Ж.П.Д. е действал като едноличен търговец и е осъществил стопанска дейност чрез тези три дружества. Тези всички приходи са събрани, установено е към кой момент на база реализираните приходи е достигнат оборота за задължителна регистрация по ЗДДС и за да се установи точно, какво по размер е получило физическото лице или се счита за доход на физическото лице е направено приспадане на ДДС за периодите, когато вече лицето е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС. След това, като при всички физически лица е спазено законовото изискване за ЗДДФЛ, като тези доходи на физическото лице са намалени със задължителните осигурителни вноски, приложена е ставката 15 % за ЕТ и така е получен размерът на установените допълнителни задължения на жалбоподателя. Подробно с таблици е описано разбивките на сумите, които се покриват с тези по РА и РД.

По отношение на сумите изтеглени от Ж.П.Д. от банковите сметки на трите дружества са определени на база на информация от съответните банки, получени са извлечения и е анализирано движението по тези банкови сметки. И в РД, и в РД се казва, че те са приблизително същите на постъпленията в трите юридически лица, но все пак те се различават. Вещото лице заявява, че прави впечатление, че изтеглените суми са в брой и с банков превод от фирмените сметки към лични сметки на оспорващия.

Вещото лице заявява, че много подробно в РД, че няма никакво основание на оспорващия да бъде изплащан дивидент към момента към който са му изплатени, тъй като когато годината още не е приключена няма подадени годишни финансови отчети, няма протокол на едноличния собственик за разпределяне на годишен резултат, който евентуално би бил основание за разпределяне на дивидент, т.е. това е авансово разпределяне на дивиденти.

Съобразявайки изложените от органите по приходите мотиви за постановяването на оспорения акт, както и фактите, установяващи се от доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу РА за неоснователна, с оглед следните съображения:

Неоснователен е довода на оспорващия, че РА не са изложени самостоятелни мотиви за издаването му, както и не е взети предвид в голяма част възраженията срещу РД. РА отговаря на изискванията за съдържание по чл. 120, ал. 1 ДОПК, предвид препращането към мотивите на РД, издаден е в срока по 119, ал. 3 от същия кодекс. Нормата на чл. 120, ал. 2 ДОПК определя, че РД  е неразделна част от РА, поради което фактическите и правни основания, посочени в доклада съставляват мотиви на ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Поради това липсата на мотиви в акта, при наличието на такива в РД, не представлява нарушение на изискванията за форма и съдържание по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Релевираният довод от оспорващия, че РА е незаконосъобразен е неоснователно. Няма спор, че разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК поставя изискване ревизионният акт да притежава мотиви за издаването му, а в случая процесният РА не притежава подробни такива, а препраща към ревизионния доклад. В съдебната практика се приема, че допуснатото процесуално нарушение не е от такова естество, че да прави издаденият ревизионен акт нищожен или незаконосъобразен единствено и само на това основание. Поради това не може да бъде прието, че на това основание актът е незаконосъобразен, респ. му е възпрепятствано организирането на защита, в каквато посока е и цитираното от оспорващия решение по ТД № 4/2014 г. на ОСС на ВАС. Още повече, че съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС не е необходимо мотивите да съвпадат по време с издаването на административния акт или отказа за издаването му. Възможно е мотивите (съображенията, поради които органът е достигнал до едно или друго разрешение) да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт, най-късно до изпращането на жалбата срещу него на по-горния административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. В изложения смисъл е и нормативното правило на чл. 120, ал. 2 ДОПК, съгласно което ревизионният доклад се пр.га към ревизионния акт и е неразделна част от него и изпълнява ролята на мотиви. Настоящият случай е именно такъв, тъй като ревизионният доклад е документ, предхождащ съставянето на ревизионния акт, поради което и формалното посочване на мотиви в самия РА не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Основният спорен въпрос по делото е за вида и характера на извършваната дейност от Ж.П.Д. през ревизирания период - получавал ли е фактически от името и за сметка на „р.-86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД процесните суми от „наложен платеж“ и банкови преводи, т.е. извършваната търговска дейност от оспорващия дали всъщност е такава на трите дружества, или е осъществявана от оспорващия независима икономическа дейност, на свой риск, генерирайки доход за себе си, в установения по делото размер, който не е декларирал съгласно данъчното законодателство и който обуславя начисляването на допълнителните задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.

Спорът по същество е съсредоточен върху довод за неправилност на извода на приходните органи, че оспорващият е извършвал независима икономическа дейност на свой риск и генерирайки приходи за себе си, който именно е в основата на оспорения РА.

Не се оспорва от оспорващия, че същият е извършвал фактически дейността по продажба на въпросните стоки по представените от „Е.Е.“ ООД доказателства, както и че именно той е получавал сумите реализирани от процесните продажби.

Съгласно чл. 9, §1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност – „Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, вкл. в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии, се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“. Директивата е транспонирана в националното ни право почти буквално, видно от дефиницията на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, според който „независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.“ Тоест, в първия случай критерий за определянето на дейността като независима икономическа е качеството на лицето, а във втория случай, критерий е извършването на дейност редовно или по занятие срещу възнаграждение, без оглед на качеството на лицето, което я извършва или вида на самата дейност.

При тази легална формулировка на понятието „независима икономическа дейност“ в изр. 2, правилно приходните органи са приели, че дейността на оспорващия през ревизирания период, попълва съдържанието на законовата дефиниция. Това е така, защото ревизираното лице не е извършвало инцидентна дейност, а е извършвало сделки многократно и системно, в резултат, на които е реализирало доходи от търговска дейност по занятие - търговия със стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с „наложен платеж“. Извършвало е многократно продажби, използвайки куриерските услуги на „Е.Е.“ ООД, без да документира доставките, нарушавайки счетоводното и данъчно законодателство, като не е подавало и годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ. Съдът намира, че правилно приходните органи са установили наличие на приходи за всяка една от ревизираните години от продажба чрез куриерски пратки на много физически и юридически лица, на територията на цялата страна, които са заплащали продадените им стоки с наложен платеж. Законосъобразни в този смисъл са и констатациите на приходните органи, че оспорващият е осъществявал икономическа дейност, за която дължи данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. От представените по делото справки от „Е.Е.“ ООД, от която са установяват извършените от оспорващия куриерски пратки, в която са описани номера и дати на товарителници, от кой офис и от кое лице се изпращат съответните стоки, описанието на последните и кой е получателя на стоките, по категоричен начин се установи извършваната от оспорващия икономическа дейност за продажби на стоки чрез дружествата, на които е бил едноличен собственик на капитал а и управител, като приходите от тях не са декларирани по съответния ред. Видът на реализирания доход правилно е определен като доход от търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ. В този контекст преценен, същият е такъв с източник по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, т.е. доход от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ.

Обобщавайки горните факти и обстоятелства, обосновано приходните органи са приели, че оспорващият е получил доходи за ревизирания период от търговия със стоки, продавани чрез интернет, като е извършвал търговска дейност по занятие, в резултат на която са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ за отчетните периоди, съответно е прието, че към 07.01.2018 г. е достигнат оборот за регистрация по ЗДДС, като са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.01.2018 г. – м.03.2018 г. Предвид, че оспорващият е действал като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ, органът по приходите правилно приема, че лицето е извършвало организирането и управлението на търговската си дейност за свой риск, съответно за тази дейност подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2017 г.- 31.12.2018 г.

Безспорно е установено, че дейността е осъществявана чрез интернет сайт за пазаруване с домейн http://www.olx.bg, като поръчките са изпълнявани чрез пратки по куриер, а заплащането е извършвано посредством услугата „наложен платеж”. Видно от всички събрани доказателства по делото електронната търговия е осъществявана именно от оспорващия - чрез свързани лица. Оспорващият е образувал предприятие, което по своя предмет и обем е изисквало делата му да се водят по търговски начин, съгласно чл. 1, ал. 3 ТЗ, като очевидно не са налице изключенията от чл. 1, ал. 2 ТЗ. Следователно, както правилно е приел и ответният орган, Ж.П.Д., през ревизирания период, е имал търговско качество. Всички суми от наложените платежи са превеждани по сметки на „р.-86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД, но последствие са пренасочени към личната сметка на оспорващия, без да е имало основание за това.

Тези изводи кореспондират изцяло и с предоставената информация на оптичен носител от куриерската фирма „Е.Е.“ ООД, представляваща данни в табличен вид, обработена от органите по приходите чрез последователност от действия, подробно описани в РД. Приложеният по административната преписка оптичен носител съдържа данни, както за изпратените пратки. Данните за всяка от извършените продажби са обобщени в предоставената от „Е.Е.” ЕООД таблици в електронен вид за всяко едно от дружествата. Последната съдържа информация в табличен вид за куриерски услуги с подател „р.-86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД и „с.т.“ ЕООД, като същата съдържа над 7000 броя записи. Таблицата е носител на информация за № на товарителница, дата на подаване, от офис Еконт, подател-фирма, подател - име, адрес на подател, телефон на подател, вид и описание на пратката, до кой офис се изпраща, получател /фирма, име/, адрес и телефон на получателя, услуга - С/CD, стойност на услугата, цена на услугата, цена от системата, страна платец, време на изплащане, офис на изплащане, ЕИК/ ЕГН на получател, име на клиент, служител доставил пратката. В таблиците се съдържат данни, които носят конкретна информация за всяко от извършените продажби: за подател „р.-86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД или „с.т.“ ЕООД - номерата на изготвените товарителници, датата на подаване, от кой офис е изпратена пратката, подател адрес, подател телефон, вида на пратката, описание на пратката, до офис.

Представената информация от „Е.Е.“ ООД на информационни носители, безспорно доказва наличието на осъществени от „р.-86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД или „с.т.“ ЕООД действия, по които е получено възнаграждение. Полученият от дружествата приход след това е теглен в брой или превеждан по личната сметка на Ж.П.Д., което представлява приход за лицето, който не е деклариран по съответния ред.

Тези установявания съвпадат изцяло и с изводите направени в поисканата от оспорващия ССчЕ. Вещото лице заявява по категоричен начин, че в хода на ревизията е установено, че средствата реализирани като оборот от трите дружества са прехвърлени по личната банкова сметка *** Ж.П.Д..

Поради горното, правилно ревизиращите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, предвид и установения факт, че за ревизираните периоди 01.01.2017 г. - 31.12.2018 г., от лицето няма подадени ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Установените от ревизиращия екип приходи, по своята същност са укрити приходи, доколкото за същите е следвало да бъдат декларирани, чрез подаване на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за съответните години. В този ракурс преценено оплакването на оспорващия за съществено нарушение на процесуалните правила за извършване на ревизия при особени случаи и нарушен принцип на обективност в процеса е неоснователно, защото чл. 124, ал. 2 ДОПК категорично разпорежда, че констатациите на РА по реда на чл. 122 ДОПК се считат за верни до доказване на противното, поради което задължение именно на оспорващия е да ги опровергае с всички допустими доказателствени средства по ДОПК, с която доказателствена тежест оспорващият не се справя успешно. В този контекст, законосъобразно ревизията е била извършена по особения ред при наличие на обстоятелствата от чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Неоснователни са доводите на оспорващия, че неправилно органите на приходите не са отчели обстоятелствата, че всички документи на дружествата са предадени на правоприемника им, а липсата на подробно описание в приемо-предавателния протокол са несъстоятелни. Както бе посочено в тежест на РЛ при провеждане на ревизия при особени случаи, да опровергае констатациите на приходните органи. От страна на Ж.П.Д. се установява пасивно поведение по отношение на предоставената му при провеждане на данъчната ревизия възможност с уведомление по чл. 124 ДОПК, да кредитира доказателства в негова полза.

На следващо място от събраните доказателства се установява, че към 31.12.2017 г. ревизираното лице е извършило облагаеми оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС (в редакция към ревизирания период - изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) в размер на 78 116,33 лв., с които е надхвърлило оборота за задължителна регистрация по ЗДДС и на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС (в редакция към ревизирания период - изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) същото е следвало да подаде заявление за регистрация по с.з. в срок до 07.01.2018 г. и съответно да бъде регистрирано по ЗДДС. Установено е, че до приключване на ревизионното производство, от оспорващия не е подавано заявление за регистрация по този закон. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на възникване на задължения по чл. 96, ал. 1 ЗДДС (в редакция към ревизирания период - изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) за подаване на заявление за регистрация по ДДС, управител на дружествата е бил именно Ж.П.Д., но дори и по отношение на тях не е изпълнено законово регламентираното изискване, което подкрепя констатациите на приходните органи за наличие на индикации за укриване на приходи или доходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 2, т. 1 ЗДДС. Според нея с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. А съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които същият закон предвижда друго.

Видно от констатациите в РА органите по приходите обстойно са обсъдили за всеки един ревизиран период относимите обстоятелства по ал. 2 на чл. 122 ДОПК. В този смисъл, неоснователни са доводите на оспорващия, че ревизиращият екип не е изследвал критериите, заложени в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В конкретния случай, в хода на ревизията са извършени процесуални действия за събиране на доказателства за факти и обстоятелства, имащи значение за обективното установяване на данъчната основа за определяне на дължимия данък от ревизираното лице. От оспорващия и трети лица са изискани данни и документи, удостоверяващи извършените доставки и техните стойности през ревизирания период.

В контекста на горното е неоснователно възражението на оспорващия, че за данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ са приети сумите от „наложени платежи“. При определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 - чл. 124 ДОПК за всяка отчетна година органите по приходи са съобразили действително получените приходи и извършените разходи от оспорващия. Приходите за всеки отчетен период са определени на база извършени продажби, по които плащането е получено с наложен платеж чрез куриерска фирма „Е.Е.“ ООД за същия период по арг. на т. 8 на ал. 2 от чл. 122 ДОПК. Предвид, че жалбоподателят не представя документи за придобиване на стоките, органът по приходи правилно е приел, че за придобитите доходи от продажбата на стоки следва да бъдат признати разходи по години и размери, изчислени на база средна търговска надценка, отчетена в друго дружество, чийто собственик на капитала е ревизираното лице, което за същия период е извършвало същата дейност. Този извод съвпада напълно и с неоспореното от страните по делото заключение на вещото лице.

Резултатът от възприетия подход е най-близък до действителните стойности на стоката, предмет на продажбата с наложен платеж, въз основа на обстоятелствата по смисъла на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Предвид изложеното, неоснователни са доводите на оспорващия, че ревизиращият екип не е изследвал и извършил анализ на обстоятелствата в разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 12 и т. 13 ДОПК.

Що се отнася до другия спорен в настоящото производство въпрос, а именно извършвал ли е жалбоподателят твърдяната търговска дейност от името и за сметка на „р.-86“ ЕООД, „К. 17“ ЕООД или „с.т.“ ЕООД или от свое име и за своя сметка, следва да се има предвид следното:

Съгласно чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ТЗ едноличният собственик на капитала Ж.П.Д. управлява и представлява дружеството лично. Той решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. Според чл. 141, ал. 1 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, т. е. съобразно решението на едноличния собственик на капитала.

В случая твърдението на оспорващия, че е действал като управител е несъстоятелно и остава неподкрепено от доказателствата, събрани по делото. В подкрепа на това си твърдение оспорващият се основава на обстоятелството, че за процесния период е бил управител и на трите дружества и всички действия, които е извършвал са били от името и за сметка на дружествата. По ревизионното производства и по настоящото дело не са кредитирани доказателства, че оспорващият е предприемал действия, чрез които е организирал и ръководил дейността на дружествата, както и че получаваните от Ж.П.Д. приходи са използвани за търговска дейност на трите дружества, съответно да са преминали в патримониума им. От събраните по делото доказателства се установява, че преди прехвърлянето на трите дружества на новият правоприемник наличните средства по банковите им сметки в почти пълен обем са прехвърлени по личната сметка на Ж.П.Д., а именно:

По банковата сметка на „р. 86“ ЕООД са постъпили суми в общ размер на 93 020,41 лв. и са изтеглени суми в брой и преведени по личната сметка на Ж.П.Д. в общ размер на 92 515,64 лв.

По банковата сметка на „К. 17“ ЕООД са постъпили суми в общ размер на 48 873,44 лв. и са изтеглени суми в брой и преведени по личната сметка на Ж.П.Д. в общ размер на 48 298,90 лв.

По банковата сметка на „с.т.“ ЕООД са постъпили суми в общ размер на 49 388,43 лв. и са изтеглени суми в брой в общ размер на 48 904,00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че ревизионният екип законосъобразно е преминал към извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 – чл. 124 ДОПК - за задълженията за данък по ЗДДФЛ, здравни и осигурителни вноски. Констатираната по надлежния процесуален ред липса на счетоводна отчетност, е основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. В преписката, представена по делото, се съдържа уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, което е връчено на жалбоподателя, т. е. ревизираното лице несъмнено е било наясно за специфичния ред, по който се провежда ревизията. С оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение на РА действа презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК.

Предвид горното несъмнено е налице и обстоятелството от чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя с декларация. Данъчната основа, определена по реда на чл. 122-чл. 124 от ДОПК, вярно отразява действително получените доходи само от Ж.П.Д., който са установени от ревизията.

Определената по реда на чл.122 ДОПК данъчна основа, подлежаща на облагане с ДДС, както и размерът на самия ДДС, са определени съответно на закона, по данъчни периоди, съгласно чл. 86 ал. 1 и ал. 2, вр. с чл.67 ал.2 и чл.12 ЗДДС (в редакция към ревизирания период - изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.). Спазено е и изискването преди формиране на конкретното задължение за ДДС за всеки данъчен период (месец), да е установен достигнат оборот от 50 000 лева. Следователно, оспорващият е данъчно задължено лице съгласно чл. 3 ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, а според чл. 102 ал. 3 т. 2 ЗДДС, за определяне на данъчни задължения на РЛ в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че дължи данък за извършените от него облагаеми доставки, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода - до отпадане на основанията за регистрация. С РА правилно е определен размерът на дължимия ДДС като включен в стойността на получените наложени платежи в съответствие с разпоредбата на чл. 67 ал. 2 ЗДДС, поради което в тази му част, за допълнително определените задължения за ДДС, ведно с лихви, РА подлежи на потвърждаване.

Задълженията за осигурителни вноски във фондовете на ДОО, ЗДПО-УПФ и ЗЗО за периода 01.01.2017 г.-31.12.2018 г., също са правилно определени и дължими по силата на установения факт, че оспорващият е осъществявал търговска дейност на свой риск и следователно подлежи на задължително обществено осигуряване като самоосигуряващо се лице, в качеството му на търговец за процесния период.

Като лице, родено след 31 декември 1959 г. и извършващо дейност като ЕТ за периодите на ревизията от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., оспорващият е бил задължен на основание чл. 127 и чл. 157 КСО да се осигурява за своя сметка за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване. Съгласно чл. 158 КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

Във връзка с горното законосъобразно на оспорващия на основание нормата на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, вр. с чл. 124а ДОПК с РА са определени задължения за осигурителни и здравни вноски по КСО и ЗЗО за периодите на ревизията, подробно посочени в изготвени таблици по фондове в РД.

Т.е. и по отношение на допълнително установените задължения по КСО и ЗЗО, съдът констатира, че оспорващият не опроверга нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Обратно, в случая се установява несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от които черпят правомощието си да определят допълнителни задължения за осигурителни вноски по реда на чл. 124а ДОПК, и констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.

Съдът, основавайки се на изчисленията на вещото лице по делото, намира, че правилно са определени с РА размерите на отделните видове публични задължения на вещото лице.

На основание чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, вр. с чл. 175 ДОПК, чл.113 КСО и чл.107 ЗЗО за дължимите и невнесени в законоустановените срокове осигурителни и здравни вноски е дължима лихва от датата на законовия падеж на задълженията до датата на издаване на ревизионния акт, чийто размери съдът, след извършена от него проверка на изчисленията, намира за правилно определени.

Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на жалбата на Ж.П.Д. срещу процесния РА.

С оглед изхода по делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 44 849,33 лв., то се констатира в размер на 4 237,95 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Варна, XIV състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба от Ж.П.Д., ЕГН **********, подадена чрез адв. И.К., против Ревизионен акт (РА) № Р-03000321000439-091-001/13.00.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 269 от 03.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП за установените задължения за:

1. Данък по чл. 48, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), както следва: за данъчен период (д.п.) 2017 г. в размер на 6 402,00 лв. и лихва – 2 191,08 лв. и за д.п. 2018 г. в размер на 6 011,00 лв. и лихва – 1 447,76 лв.;

2. Данък добавена стойност по ЗДДС, както следва: за д.п. м.01.2018 г. в размер на 3 951,18 лв. и лихва – 1 434,61 лв.; за д.п. м.02.2018 г. в размер на 9 049,96 лв. и лихва – 3 215,50 лв.; за д.п. м.03.2018 г. в размер на 29,78 лв. и лихва – 10,31 лв.

3. Вноски за Фонд ДОО за самосигуряващо се лице по КСО както следва: за д.п. 2017г. в размер на 407,82 лв. и лихва – 141,45 лв. и за д.п. 2018 г. в размер на 4 786,20 лв. и лихва – 1 174,91 лв.;

4. Вноски за Фонд ДЗПО /УПФ/ за самосигуряващо се лице по КСО както следва: за д.п. 2017 г. в размер на 117,86 лв. и лихва – 40,87 лв. и за д.п. 2018 г. в размер на 1 307,70 лв. и лихва – 321,02 лв;

5. Вноски за ЗО за самосигуряващо се лице по ЗЗО както следва: за д.п. 2017 г. в размер на 188,59 лв. и лихва – 65,40 лв. и за д.п. 2018 г. в размер на 2 054,13 лв. и лихва – 500,20 лв.

ОСЪЖДА Ж.П.Д., ЕГН ********** да заплати на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 4 237,95  (четири хиляди двеста тридесет и седем лв. и 95 ст.) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК, в 14–дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: