№ 593
гр. С, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110123065 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е установителен иск от Д. И. Л. срещу ЗК „ЛИ“ АД е по реда на чл. 422 вр.
с чл. 415 ГПК с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за установяване съществуването на
вземането за сумата от 13 348лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А6“, с рег.
№ М****СА, вследствие настъпило на 01.11.2022 г. застрахователно събитие, във връзка с
което е образувана щета № 0000-1501-22-000549, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.01.2023 г., до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 01.11.2022 г. в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане, сключен с ответника, настъпило застрахователно
събитие –кражба на 2 бр. дистроници, трайно и фабрично монтирани на собствения му лек
автомобил „Ауди А6“, с рег. № М****СА, застрахован при ответника по имуществена
застраховка „Каско“. Твърди, че своевременно уведомил ответника, който отказал да му
заплати застрахователно обезщетение, като се позовл на хипотезата на чл. 27, ал. 4, раздел
IX от приложимите между страните Общи условия. Съгласно цитирания текст при кражба
или грабеж на отделни части, принадлежности, инструменти, детайли или възли извън
салона на купето не се дължало застрахователно обезщетение. Ищецът аргументира
неприложимост на цитираното изключение от застрахователното покритие, като в тази
връзка излага, че с кражбата на дистрониците била нарушена функционалната цялост на
автомобила като сложна съставна вещ, т.е. налице е повреда, която подлежи на
обезщетяване. Твърди, че по цени на официалния представител на марката липсващите
детайли са на стойност 13348 лв. с ДДС. По изложените съображения претендира
установяването със сила на пресъдено нещо съществуването на съдебно предявеното
вземане за сумата от 13 348 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, както и разноските по делото.
1
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок за това, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва твърденията на ищеца за наличието на
правоотношението с източник договор за имуществена застраховка „Каско“. Възразява, че в
приложения към застрахователната полица талон за оглед не били описани процесните
дистроници. Развива подобни съображения за приложимост на изключението по т. 27.4 от
Общите условия /“ОУ“/. Оспорва иска и по размер, като поддържа, че претенцията на
ищеца надвишава значително действителната стойност на откраднатото имущество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право в
хипотезата на предявен иск с правно основание по чл. 405, ал. 1 КЗ се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки: 1. съществуване на действително
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществено застраховане на
погинала или повредена вещ 2.накърняване на имуществено право, което е застраховано при
застрахователя, т. е. настъпване на покрито застрахователно събитие (риск) в периода на
валидност на застрахователното правоотношение; и 3. за ищеца да е възникнало право да
получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в договора за
имуществено застраховане, като да не са налице отрицателните материални предпоставки,
при възникването на които застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на
уговореното застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявено за безспорно, че към момента на настъпване на твърдяното
застрахователно събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение с
източник договор за имуществена застраховка „Каско“, обективирано в застрахователна
полица № 93002210040614.
Безспорно е, че в срока на покритие на застрахователната полица, вноските по
която са платени, на 01.11.2022 г. около 14:45ч. Д. И. Л. констатирал, че от паркирания на
обособен паркинг на ул. “Прод. Д-р М. Семов” в гр. С, кв. “Дървеница” лек автомобил
“Ауди А6” с рег. № М****СА липсвали 2 бр. дистроници, като за тези обстоятелства на
02.11.2022г. на същия е издадено удостоверение от 07 РУ-СДВР за образувано досъдебно
производство.
В тази връзка въз основа на уведомление от 07.11.2022г. при застрахователя е
заведена щета № 0000-1501-22-000549, по която ответникът не оспора, че са представени
необходимите документи.
С писмо от 30.11.2022 г. застрахователят уведомил застрахования, че на основание
т.27.4 от Общите условия, неразделна част от договора за застраховка "Каско" не е налице
основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
Правният спор между страните по делото се концентрира върху два въпроса:
представлява ли събитието покрит застрахователен риск и евентуално какъв е размерът на
дължимото се обезщетение.
По отношение на първия спорен въпрос:
В т. 27.4 от представените по делото Общи условия е предвидено, че застрахователят
не обезщетява щети, възникнали по причина и вследствие на кражба или грабеж на отделни
части, принадлежности, инструменти, детайли или възли извън салона на купето.
По делото е установено настъпването на застрахователното събитие. Ищецът, е
сезирал компетентните да извършат разследване органи, като по случая е образувано
досъдебно производство. Обстоятелството, че частите от процесния автомобил липсват и
водачът на автомобила не знае кой ги е отнел, е достатъчно, за да се приеме настъпването на
2
събитието кражба. В случая следва да се посочи и че по делото не се установява друга,
различна от описаната причина за липсата на частите от процесния автомобил.
Не се спори и между страните, че процесният автомобил е бил застрахован от
ответника със застрахователно покритие по клауза 1 "Всички рискове", включваща частична
щета или тотална /пълна/ щета /загуба/ на застрахованото МПС, причинени от рисковете,
посочени в т. 7 от общите условия. Това означава, че са покрити рисковете кражба или
грабеж на цялото МПС и злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в заливане на
МПС с химикали, киселини и/или основни, действия, нарушаващи целостта и/или външния
вид на МПС /т. 1.4 от раздел “Клауза 1 -всички рискове от ОУ/.
Правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
поради наличие на изключен риск предвижда безспорното установяване на осъществяване
на фактите, към които следва да се приложи конкретният текст на ОУ, на които ответникът
се позовава. По делото ответникът поддържа, че е налице изключен риск по смисъла на т.
27.4 от ОУ. Съдът намира, обаче, че цитираната разпоредба не води до категоричен извод, че
при кражба на части от автомобила, които засягат неговата функционалност и цялост,
застрахователят се освобождава от задължението да изплати застрахователно обезщетение,
причинено вследствие на кражба. Текстът предвижда, че не се покриват липсващи отделни
части, принадлежности, инструменти, детайли или възли извън салона на купето на МПС.
При тълкуване на клаузата на т. 27.4 от ОУ съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, и
изхождайки от принципното положение, че при неяснота на уговорката, същата следва да се
тълкува със смисъл, ограничаващ правата на страната, която я е предложила и която цели да
се ползва от нея, съдът достига до извод, че отказът на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение е неоснователен.
По своята същност всеки автомобил представлява сложна съставна вещ, която
включва отделни елементи (части). Извън сложната съставна вещ някои от тези части нямат
свое самостоятелно предназначение, а са функционално свързани с главната вещ. Ето защо
именно тези части на главната вещ, в своята съвкупност и установен начин на
взаимодействие, обезпечават възможността автомобилът да бъде използван съобразно
неговото предназначение.
По съображения от приетото без възражения от страните заключение на съдебно-
автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, по
делото се установява с категоричност, че липсващите части – дистроници, са именно такава
съществена част от системите за активна безопасност на автомобила. Вещото лице
разяснява, че същите са фабрично монтирани и че от техническа гледна точка липсата на
дистроник лишава водача от възможността да управлява екстри на превозното средство като
“адаптивен круиз контрол” и системи “Parktronic”, “Pre sense”.
От комплексното тълкуване на т. 7.1., т. 27 и т. 1.4. от раздел “Клауза 1 – Всички
рискове” от ОУ съдът приема, че застрахователят е поел задължение да покрие и риска от
злоумишлени действия на трети лица, вследствие на които се нарушава функционалната
цялост на застрахования лек автомобил. Освен това, като се е задължил да носи риска от
кражба (противозаконното отнемане) на целия автомобил, застрахователят носи риска и от
кражбата на онези части от него, без които същият не може да се ползва по предназначение.
Това произтича от спецификите на обекта на имущественото застраховане - моторно
превозно средство, съставляващо сложна съставна вещ с определено предназначение.
Изложеното налага извода, че регламентираните в общите условия на застрахователя
изключение в т. 27.4 касаят само онези части от автомобила, които е възможно да бъдат
премахнати без особени усилия или използване на технически средства и без които е
възможно и позволено от закона автомобилът да се движи по пътищата за обществено
ползване, какъвто не е процесният случай (Решение № 260067 от 6.01.2022 г. на СГС по в.
гр. д. № 809/2021 г. и Решение № 4568 от 27.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 561/2019 г.).
3
Предвид извода на вещото лице, че двата дистроника са били фабрично монтирани,
не може да бъде споделена тезата на ответника, че същите не са били налице и към датата на
първоначалния оглед на автомобила поради това, че не са били упоменати в съствавени
талон от 02.09.2022г. Съгласно т. т.14.2 от ОУ при сключване на договора освен за оглед,
застрахованото МПС се представя в оторизиран пункт на застрахователя за заснемане.
Ответникът не навежда възражение за неспазване на това условие, но не представя и
снимки, от които да се установява, че и към сключване на договора за застраховка
дистрониците са били демонтирани. Нещо повече - видно от талона за оглед в същия са
направени отбелязвания само относно наличието или липсата на алармена система,
имобилайзер и ДСЗ система, като са описани увреждания на боята на предната и задната
броня на автомобила, но не и процесното.
При липса на проведено пълно и главно доказване на възраженията на застрахователя
по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът счита, че по делото не се установи без
съмнение, че за ответника е възникнало правото по чл. 408 КЗ да откаже заплащането на
уговореното застрахователно обезщетение, а застрахователният договор е породил валидно
задължение за ответника в качеството му на застраховател да заплати на застрахования
вредите от настъпилото застрахователно събитие, което съставлява покрит риск.
Размерът на обезщетението следва да се определи съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, а
именно в размера на вредата, която е равна на възстановителната стойност на отделните
части на застрахованото имущество, изчислено по пазарни цени към момента на
застрахователното събитие. От заключението на САТЕ по делото се установява, че
стойността на новите части, които следва да бъдат възстановени, по средни пазарни цени е
13 372,54 лв.
Поради изложените съображения и с оглед принципа за диспозитивното начало в
процеса съдът достига до краен извод, че искът по чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен в
пълния предявен размер за сумата от 13 348 лв. .
Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 17.01.2023 г. до окончателното погасяване.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само
ищецът. Същият доказва направата на разноски в размер на 1 866,96 лв. в заповедното
производство / 266,96 лв. за държавна такса и 1600 лв. за адвокатски хонорар /, както и
разноски в размер на 2 066,96 лв, в исковото производство / 266,96 лв. за държавна такса,
1600 лв. за адвокатски хонорар и 200 лв. за възнаграждение на вещото лице/. Ответникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно само по отношение на хонорара,
който е платен за заповедното производство. При съобразяване с правилото на чл. 7, ал. 7 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
адвокатското възнаграждение, дължимо на ищеца за заповедното производство следва да се
намали до сумата от 968,62 лв. Ето защо на ищеца ще се присъдят 1235,58 лв. за разноски в
заповедното производство и 2 066,96 лв. за разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗК „ЛИ” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр.С, бул. „СШ“ №67А дължи на Д. И. Л. с ЕГН ********** със
съдебен адрес гр. С, ул. „НР“ №55, ет. 1 чрез адв. Р. сумата от сумата от 13 348лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № М****СА, вследствие настъпило
на 01.11.2022 г. застрахователно събитие, във връзка с което е образувана щета № 0000-
1501-22-000549, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.01.2023г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 2436/2023г. по описа на СРС, 113 състав,
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.С,
бул. „СШ“ №67А да заплати на Д. И. Л. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С, ул.
„НР“ №55, ет. 1 чрез адв. Р. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите от 1235,58 лв. за разноски
в заповедното производство и 2 066,96 лв. за разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5