№ 28165
гр. С., 11.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110107773 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Подадена е искова молба от В. Ц. Д. срещу /фирма/ и /фирма/, с която е
предявен иск за установяване симулативност на процеса по арбитражно дело №
22001/**** г. по описа на Арбитражен съд при Сдружение „Арбитражен съд при
Световен търговски център“ и прогласяване нищожността на постановеното по
посоченото дело Решение № 13 от 13.06.**** г. (съгласно изложеното от ищеца в
уточняваща молба с вх. № 45130/17.02.2023 г.).
В исковата молба се твърди, че с решението, чиято нищожност е предмет на
предявената искова претенция, /фирма/ било осъдено да заплати на /фирма/ сумата
1500000,00 лева, дължими по договор за заем, сключен на 20.12.2021 г. в гр. С., и
сумата от 4500,00 лева, представляваща сторени по делото деловодни разноски.
Ищцата сочи, че тя и трето за спора лице – М.Ф.Й. – били управители и съдружници с
равни дялове от капитала на /фирма/. Сочи, че М.Ф.Й., в качеството си на съдружник и
управител на дружеството, упълномощила Г.Ц.Й., неин съпруг и управител на /фирма/,
с правата да представлява /фирма/. По този начин били причинени множество вреди на
последното, тъй като била осъществявана конкурентна дейност в полза на /фирма/, а
упълномощеното лице сключило множество договори от името и за сметка на /фирма/
с цел намаляване на неговото имущество. Твърди се, че между М.Й. като заемодател и
/фирма/, като солидарен длъжник, представлявано от пълномощника Г.Й., от една
страна, и /фирма/ като заемополучател – от друга – бил сключен договор за заем от
20.12.2021 г. за сумата 1500000,00 лева, по силата на който М.Й. се задължила да
предостави заем в посочения размер на /фирма/, а /фирма/ поело задължение да
отговаря солидарно за задълженията на заемодателя. Поради неизпълнението на
посочения договор, изразяващо се в непредоставяне на заемната сума, /фирма/
1
предявило иск срещу солидарния длъжник /фирма/ за заплащане на сумата, предмет на
договора, пред Арбитражен съд при Сдружение „Арбитражен съд при Световен
търговски център“. Било образувано арбитражно дело № 22001/**** г., с
постановеното по което Решение № 13 от 13.06.**** г. /фирма/ било осъдено да
заплати на /фирма/ сумата 1500000,00 лева по договора за заем, сключен на 20.12.2021
г. Ищцата твърди, че процесът пред посочения арбитраж бил симулативен, като излага
следните основания за това: предявяването на иск само срещу /фирма/, но не и срещу
главния длъжник М.Й.; липса на реално осъществена защита по делото от страна на
упълномощения от Г.Й. адвокат; липсва на действително арбитражно споразумение,
тъй като към датата на подписване на договора за заем, съдържащ арбитражна клауза,
/фирма/ се представлявало заедно от двамата управители, а действащият при
сключването на договора от името на дружеството пълномощник бил упълномощен
само от единия управител; /фирма/ не било надлежно уведомено за арбитражното
производство; арбитърът по същото не бил избран в съответствие с Правилника на
арбитражния съд и ЗМТА и бил свързано лице на един от адвокатите на М.Й.; участие
в арбитражния съд на свързани с останалите страни лица; решението по арбитражното
дело не било надлежно връчено на представляваното от ищцата дружество. В исковата
молба е изложено становището, че описаните действия, извършени от М.Й. и Г.Й.,
имали за цел единствено увреждане имуществото на /фирма/ и вливане активите на
същото в конкурентното дружество /фирма/. По този начин те пряко засягали и
дружествените права на В. Д. в качеството на съдружник на /фирма/, което
обосновавало процесуалната легитимация и правен интерес от предявяването на иск
за установяване симулативността на арбитражния процес и прогласяването
нищожността на постановеното по него решение.
В исковата молба е направено и искане за допускане обезпечение на предявения
иск чрез спиране на производството по изп. д. № *************** по описа на ЧСИ
М.М., рег. № **** в КЧСИ, с предмет изпълнение на вземанията, присъдени с
процесното арбитражно решение, което е оставено без уважение с постановено по
делото Определение № 7029 от 21.02.2023 г., влязло в сила на 26.05.2023 г., след
потвърждаването му с Определение № 6620/26.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. №
2899/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Е въззивен състав.
След връщане на делото от СГС исковата молба е оставена без движение, като с
Разпореждане № 82643 от 04.07.2023 г. на ищеца са дадени указания да изложи
конкретни фактически твърдения, обосноваващи надлежната ѝ процесуална
легитимация по делото, както и такива, обосноваващи допустимостта на предявения
иск.
В срока за изпълнение на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК указания е
постъпила молба от ищеца, в която се твърди, че страната притежавала процесуална
легитимация да предяви иск за установяване симулативността на процесния
2
арбитражен процес и за прогласяване нищожността на постановеното по него решение,
въпреки че не е участвала в същия. Поддържа, че не е била уведомена за образуваното
арбитражно дело с единствената цел да бъдат накърнени правата ѝ на съдружник в
ответното дружество, поради което така протеклият процес представлявал явна
злоупотреба с процесуални права. Страната сочи още, че симулативност на
арбитражно решение можела да бъде претендирана по общия исков ред, като се
позовава и на правата на справедлив съдебен процес и на ефективни средства за
защита, установени в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Съдът, като прецени така изложените факти по делото, на основание чл.
130 ГПК намира следното:
Съгласно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята
на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си
материално право има нужда при възникналия правен спор. Ограничение на този
принцип е допустимо само в изрично предвидени случаи, в зависимост от характера на
правото, защитата на което е предмет на предявения пред съда иск. Абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на всеки иск е наличието на правен интерес
за ищеца от търсената от него защита, като абсолютният характер на тази предпоставка
се откроява най-вече при установителните искове, какъвто е и предявеният в
настоящото производство.
Арбитражното производство, симулативност на каквото се твърди по делото,
представлява възможност за разрешаване на имуществени спорове между правни
субекти, постигнали съгласие помежду си да възложат на арбитраж да реши всички
или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно
определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Арбитражът има за цел да
улесни разрешаването на възникналите между страните спорове, поради което се
отличава с облекчена процедура и кратки срокове, в сравнение с производството пред
съдилищата. Арбитражното решение се ползва със сила на пресъдено нещо между
страните по делото и подлежи на принудително изпълнение, т. е. има ефекта на
постановено между страните съдебно решение. Специфичната уредба на арбитражното
производство е установена с разпоредбите на ЗМТА, включително и чрез норми,
предвиждащи специален ред за отмяна и обявяване нищожност на постановените
арбитражни решения. Съгласно чл. 47 и чл. 48, ал. 1 ЗМТА в тримесечен срок от деня,
в който е получил решението, молителят може да предяви иск за неговата отмяна пред
ВКС въз основа на изрично установени в закона основания. Така предвиденият ред за
защита срещу порочни арбитражни решения е единствената установена от
законодателя възможност същите да бъдат предмет на съдебен контрол, който следва
да бъде извършен само в рамките на преклузивния тримесечен срок и на изрично
3
предвидени за това основания. Спрямо арбитражните решения не намира приложение
разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, според която нищожността на решението може да
се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Тази разпоредба е относима
единствено за съдебните, но не и за арбитражните решения. Арбитражното
производство, в т. ч. и атакуването на арбитражното решение, е предмет на специална
регламентация (ЗМТА), поради което правилата на исковия процес, съдържащи се в
Гражданския процесуален кодекс, не могат да намерят приложение. В този смисъл са
постановени Определение № 192 от 08.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2366/2019 г., II-ро
т. о., Определение № 219 от 09.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 942/2019 г., I-во т. о.,
Определение № 15 от 28.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2963/2018 г., II-ро т. о., и
Определение № 62 от 05.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 122/2020 г., II-ро т. о., ТК.
Противното становище е застъпено в посоченото от ищцата Решение № 5 от 27.04.****
г. на ВКС по т. д. № 27/2020 г., I-во т. о., но следва да се съобрази, че същото има за
предмет предявени в преклузивния срок искове по чл. 47 ЗМТА, а произнасянето на
съда по този въпрос не касае по същество разглеждания правен спор между страните.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло посочената съдебна практика,
съгласно която общите правила за нищожност на съдебни решения не намират
приложение спрямо арбитражните производства. Изложеното от ищеца в уточняваща
молба с вх. № 209763 от 24.07.2023 г. не съдържа факти и обстоятелства, които да
обосновават промяна в позицията на съда, отразена в определението, с което е оставил
без уважение искането за допускане обезпечение на предявения иск.
Доколкото е безспорно, че ищцата не е била страна по процесното арбитражно
дело, а искът, предмет на настоящото производство, не е предявен в установения в чл.
48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок (съгласно посоченото в абзац ІІ на л. 9 от
делото, ищцата е узнала за проведеното арбитражно производство най-късно на
14.10.**** г.), исковата претенция се явява недопустим.
Действително, в исковата молба и уточняващите я такива са релевирани
твърдения за недобросъвестно упражняване на процесуални права. Въпреки това,
предвид изричната законова уредба, установяваща специални правила за нищожност
на арбитражните решения, не може да се приеме, че са налице законово изискуемите
предпоставки за допустимост на иска, предявен от ищцата по реда на общия исков
процес.
Отделно от изложеното, съдът намира, че доколкото ищцата аргументира
правото си на иск с накърняването на правата като съдружник в /фирма/, за нея
съществува друг ред за защита чрез специалните искове по ТЗ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7773/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во гражданско отделение, 47-ми състав, поради недопустимост на иска,
предявен от В. Ц. Д. срещу /фирма/ и /фирма/ с искова молба с вх. № 39769/13.02.2023
г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5