Решение по дело №2721/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1320
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20171100902721
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

                             гр.София, 17.07.201.      

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

                                               

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св.,     в открито съдебно заседание на  деветнадесети юни      през  две хиляди  и деветнадесета  година в състав:      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретаря ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА  

като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ  д № 2721 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.430 ТЗ вр.чл.79  и чл.86 от ЗЗ от „С.Ж.Е.“ АД ЕИК *******, с променено наименование в хода на процеса и настоящо такова „ЕКСПРЕСБАНК „ АД  срещу „В.И. „ ЕООД ЕИК*******, „Н.И.“ ЕООД ЕИК *******, И.В.С. ЕГН **********, Н.И.М. ЕГН **********.

            ИЩЕЦЪТ   твърди, че същият в качеството си на банка сключил с първия ответник договор за банков кредит овърдрафт от 24.10.2014г., като останалите ответници са солидарни длъжници по този договор. По силата на този договор на първия ответник му е предоставена сума от 140 000 лв. със срок на погасяване 120 месеца, като целта на предоставяне на сумата  е финансиране на стопанската му дейност.  Кредитът е усвоен на 28.10.2014г. Към договора са подписани три анекса между страните, като с последния № 3 от 07.12.2015г. и предвид допуснати просрочия по овърдрафта, условията на договора са предоговорени. Прието е, че към момента на подписване на анекса задълженията възлизат в размер на 125 000 лв., като същите следва да се погасят за срок от 30 месеца, като страните са приели и нов погасителен план, при нова лихва определяна тодишно от три месечен Софибор  и надбавка от 6.763 %.

            Твърди, че след подписване на допълнителното споразумение кредитополучателя е издължил само първите три от договорените месечни вноски  и е преустановил плащанията. Ищецът е изпратил покани за плащане до всички длъжници, с цел да направи кредита изцяло изискуем. Намира, че същите не са върнати редовно, за да се приеме, че кредитът чрез поканите е станал изцяло предсрочно изискуме, освен за ответницата Н.М., която е получила лично за себе си поканата. Същата е получила и за ответника И.С., но не е ясно в какво качество.  Към датата на исковата молба твърди, че са напълно падежирали и изискуеми вземанията по осем вноски за главница и лихва. Наред с това намира, че с предявяване на исковата молба кредита също става изцяло предсрочно изискуем.

 Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, като кредитополучател и солидарни длъжници, т.е. при условията на солидарност следните суми:

- 118 731 лева главница,

- 14 193.98 лева лихва за забава за периода 30.04.3016г.-15.09.2017г.

- 3 131.24 лева мораторна лихва за забава за периода 30.04.2016г.-15.09.2017г.

- 964.49 лв.дължими такси и комисионни.

Претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юр.възнаграждение.

ОТВЕТНИЦИТЕ с отговорите не оспорват, че имат задължения по кредита, като изявяват и желание да ги изплатят, правят и вноска в размер 13 721 лв. Намират, че кредитът става предсрочно изискуем едва с предявяване на исковата молба, и предвид че признават задължението, молят да не им се присъждат разноските по делото.    

            Съдът, като взе в предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства намира следното :  

Видно от приложените писмени доказателства – договор за кредит и трита анекса към него, погасителен план към анекс № 3, едностранно извлечение от счетоводната сметка със посочеии задължения за главница и лихви може да се направи извод, че между ищеца, в качеството на банка и първия ответник В.и. ЕООД е сключен на 24.10.2014г. договор за банков кредит овърдрафт, по силата на който на този ответник, като кредитополучател  е предоставена сумата от 140 000 лева  за десет години. Кредитът е с характер на овърдрафт, но същия може да се ползва като такъв едва след изтичане на първата година от договора, а до този момент е уговорена месечна вноска в конкретен размер. С анекс № 1 от 28.07.2015г. се уточнява размера на неиздължената главница до този момент, променя се лихвения процент и като съдлъжници встъпват и останалите ответници. С анекс № 3 подписан на 7.12.2015г., страните са приели, че размера на дължимата главница е 135 368 лв..към този момент, и че банката упражнява правото си да преустанови предоставянето на парични суми по този кредит. Договорено е, че сучмата над 125 000 лв. до пълния дължим размер на главницата ще се изплати до 15.12.2015г., а остатъка от 125 000 лева ще се изплати за срок от 60 месеца на равни месечни погасителни вноски. Подписан е и погасигелен план. Видно от същия той съдържа само равните месечни вноски за погашения по главницата. Видно от съдържанието на споразумение № 3 предвидена е промяна и в т.10 от основния договор – номиналната годишна лихва се определя на 3 месечен Софибор и 6.763 % надбавка. Софибора към момента на подписване на анекса е 6 . 763 %. При тези уговорки в анекса, съдът приема, че кредита спира да има характер на овърдрафт, независимо, че има препращане и оставяне в сила на останалите уговорки по договора. Банката изрично е посочила, че спира да предоставя средства по този кредит, съставен е план за връщане на главницата в 60 месечен срок, и съответно съдът приема, че кредитополучателите усвоили тази главница, няма да могат да ползват повече сумите, които влизат по сметката за погашение на този кредит.

 Съдът констатира, че в погасителния план е договорено връщане на общо дължимата сума по главницата на равни месечни вноски в 60 месечен срок. В исковата молба се твърди, че срокът е 30 месечен, което е в противоречие с условията на този анекс № 3 към договора и с определената като дължима главница в него към момента на подписването му, както и с размера на месечните погасителни вноски, които за 60 месеца дават общия дължим размер на главницата . Предвид на това съдът приема, че ответниците са следвало да върнат главницата в срок от 60 месеца. Не се спори, че договореното е било изплатено от кредитополучателя до първите три погасителни вноски вкл., съобразно анекс № 3. Не се сори и, че след този момент ответниците са спрели да извършват погашения по кредита.

Представено е извлечение от движението по сметката на кредита и погасителен план, съдържащ и лихвата, но същия е само за 22 месеца т.е. до датата на исковата молба. Този представен с исковата молба погасителен план е едностранно заверен от банката, но не е подписан от страна на ответниците. Същия е съответен и на представената справка по чл.366 ГПК, която обаче също се изготвя едностранно от банката. Съдът намира, че следва да се направи безспорен извод, че лихвата макар и договорена като годишен процент, не е разпределена в погасителния план между страните, т.е. ответниците не са дали съгласие за тези конкретни размери на договорна лихва, определени от банката едностранно.

            Представени са 4 покани с изявление – покана за плащане до четиримата ответници, с посочване на пълния размер на задълженията, вкл. цялата неиздължена главница и лихви и се прави изявление, че при неплащане на сумата в срок от 7 дни, ще се пристъпи към събиране по съдебен ред. Видно от прилолжените обратни разписки върнати са в цялост за двете юридически лица, като са получени за физическите лица от ответницата Н.М.. По същество физическите лица са управители на първите двама ответника – юридически лица. Вярно е, че Н.М. не е посочила в какво свое качество е получила съобщението за И. С., но няма данни да е отказала получаването му и с това е поела задължение да му го предаде. Вярно е, че процедурата изисква всеки длъжник да се уведоми по отделно, но след като физическите лица са й управителите на юридическите лица, то съдът приема           , че чрез връчването на ответницата Н.М. поканите на ищеца с изявление за предсрочна изискуемост се явяват редовно връчени за всички ответници и на 06.03.2017г. е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит. Дори и да не бъде споделен един такъв извод, то и двете страни не спорят, че това става с предяваване и връчването на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Страните са съконтрахенти по договор за банков кредит овърдрафт, който в последствие е преобразуван в обикновен потребителски кредит със 60 дневен срок за издължаване. Не се спори, че кредитът така както е договорено е отпуснат и усвоен от ответниците, не се спори и относно оставащия като дължим размер на главвницата към датата на исковата молба или сумата от 118 731 лева.  Кредитът е направен предсрочно изискуем, предвид невнасяне на 10  месечни вноски/ м.април 2016г. до м.февруари 2017г. вкл./ по главница и получената покана с волеизявлението на ищеца от страна на ответницата М. на 29.03.2017г.  Съдът както е обосновал по-горе намира, че седмодневния срок изтича на 5.04.2019г. или кредитът е станал изцяло изискуем на 06.04.2017г. Размерът на главницата е безспорно установен въз основа на прости пресмятания 125 000 – 6 269/ първите три вноски = 118 731 лева, колкото се претендира от ищеца. Доколкото при договорът за банков кредит, независимо от неговия вид кредитополучателя има задължение да върне получанета от него сума, и не се спори, че не са го сторили до датата на исковата молба, то при настъпилата предсрочна изискуемост цялата главница се дължи и ответниците следва да я заплатят на ищеца. Първия ответник дължи сумата като кредитополучател, а останалите трима ответници, предвид че изрично са встъпили в договора като съдлъжници, а отговорността на всички за издължаване на сумата е при условие на содирност.

По отношение на договорната лихва, както и претендираната наказателна такава за забава. Съдът намира, че размерът на същата е следвало да се установи от ищеца, предвид, че представените документи я установяват само едностранно. При така договорения годишен процент 7.25 %  и без същата да е предмет на погасителния план като конкретни размери, съдът намира, че трудно може да се приеме, че лихвата се дължи помесечно. Практиката обаче е установила това да е така. Съдът намира, че за да може да се даде месечния размер са необходими специялни знания, доколкото се приспада от същата и вноската за главница, а поисканата и допусната по делото експертиза е била заличена, поради невнасяне на дължимия депозит. Наред с това при най – прости пресмятания например за първата неиздължена вноска месечната лихва  която ищецът едностранно е изчислил е твърде завишена .   При задължение в размер на 118 731 лева и лихва от 7.25 % годишно, годишната лихва би възляза в размер на на 8 608 лв.. Разпределена на 12 месеца размерът за м.април 2016г. на лихвата възлиза в размер на 717.33 лв.  Тук съдът изрично сочи, че са основава на Софибор, както е заложен от ищеца в анекса и изчислението е само примерно. За м.април 2016г. ищеца твърди и в справката и в исковата молба е начислил договорна лихва в размер на 961.86 лв. или имаме разлика в договорната лихва само за месец в размер на 244.53 лева. Отделно от това предвид забавата, лихвения процент се качва с 3 % над договорния или годишно при 3 % лихва това е сума възлизаща в размер на 3 561.93 лв. сумата за наказателна лихва е 296.82 лв.месечно , а не както ищецът в неговата справка е посочил – 359.20 лв. или налице е разлика от 62.38 лв..общо банката е начислила според настоящия състав договорна и наказателна месечна лива по първата забавена вноска в общ размер от 306.91 лв., повече от договореното. Изчисленията са направени примерно, само за да обосноват, че едностранно определените от банката договорни и наказателни лихви са завишени. Доколкото в конкретния случай използваната от банката методика и специална формула при определяне на лихвата не е установена, съдът не би могъл да е категоричен в дължимите договорни и наказателни лихви, нито притежава необходимите счетоводни познанания самостоятелно да ги изчисли изцяло. След като ищецът макар и да е имал възможост не е установил дължимите договорни и наказателни лихви по размер, и липсва погасителен план, който страните двустранно да са подписали в частта на договорните лихви, то съдът намира, че претенцията за договорни и наказателни лихви се явява изцяло неоснователна и следва да се отхвърли. Наред с това от момента на настъпване на предсрочната изискуемост от 06.04.2017г. договорни лихви не се дължат, доколкото вземането за главницата е станало изцяло изискуемо и следва да са дължими само лихвите за забава. При тези изводи съдът намира, че сумите претендирани от ищеца за мораторни лихви за забава, както и договорни такива следва да се отхвърлят изяцло като недоказани и в резултат на това неоснователни. Вълху главницата се следва законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата .

След завеждане на исковата молба , ответниците с първия отговор са представили доказателства за заплатена към банката сума в размер на 13 721 лв. Доколкото съдът приема, че размерът на дължимата лихва е неясен,неустановен и от там недължим, то с тази сума се погасява установеното задължение за главница. Следователно с така извършеното плащане дължимия размер на главницата се погасява и остава дължима  сумата от  105 010 лева / 118 731 лв.-13 721 лв../ Върху присъдената сума за главница , както се посочи по-горе се дължи законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното изплащане на главницата.  

 Таксата управление е в размер на 0.75 % годишно чл.4 от анекс 3 вр.чл.13 от основния договор, като от момента на първата просрочена вноска до датата на настъпване на предсрочната изискуемост изцяло периодът изпълнява една година и размерът на такси и комисионни е в размер на 890.48 лв., която следва да се присъди, като разликата до пълния предявен размер т.е. до 964.49 лв. следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид, че исковете са явяват частично основателни, независимо, че ответниците признават задължения, същите стават причина за завеждане на делото и съответно дължат на ищеца направените от него разноски, съобразно уважената част от исковете.От общо направени разноски от 5 930.83 лв. следва да се присъдят такива в размер на уважената част от исковете или сумата от 4 583.81 лв. .

  

Водим от горното съдът

 

                                    Р        Е       Ш      И      :

 

            ОСЪЖДА „В.И. „ ЕООД ***,партер „Н.И.“ ЕООД *** *******И.В.С. ЕГН **********,***, Н.И.М. ЕГН **********,***  да заплатаят на „Е.“ АД ЕИК *******/ с предходно наименование С.Ж.Е.“ АД /,с адрес ***5 010 лева / сто и пет хиляди и десет лева / неиздължена главница по договор за банков кредит от 24.10.2014г., в едно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 19.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сумата от 890.48 лева / осемстотин и деветдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ такси и раззноски по банковия кредит, както и да заплати сумата от 4 583.81 лева / четири хиляди петстотин осемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/ разноски за настоящото съдебно производство/, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата за пълния предявен размер на главницата и  за разликата до пълния предявен размер на такси и разноски  , както и претенциите за договорна лихва от 14 193.98 лв.   и за мораторна лихва за забава  от 3 131.24 и двете за период 30.04.3016г. до 15.09.2017г., изцяло, като неоснователни..  .

 

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :