М О Т И В И

 

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4793/2014 Г.

ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 24 СЪСТАВ

 

Софийската градска прокуратура е внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу подс. В.С.Г. за това, че за периода от 18.10.2012 г. до 26.10.2012 г., в гр. ****, действайки при условията на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството на длъжностно лице по см. на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК – „касиер-преброител“ към банка „С.“ АД - клон „******“, находящ се на адрес: гр. *************, назначена на тази длъжност с Допълнително споразумение № 4/23.11.2011 г. към Трудов договор № 3838 от 23.11.2011 г., присвоила чужди движими вещи - пари, както следва: 144 996 лв. и 14 900 евро, имащи левовата равностойност от 29141,87 лева, или всичко на обща стойност 174 137,87 лева, собственост на банка „С.“ АД, с упълномощен представител Велимир Милков Атанасов, връчени в това й качество, да ги пази и управлява, съгласно длъжностната й характеристика към горепосочения трудов договор, като длъжностното присвояване е в особено големи размери (140 минимални работни заплати х 290 лева = 40 600 лева, съгласно ПМС № 300/2011 г.), а случаят е особено тежък, обосноваващ се не само от размера на причинената вреда, надхвърлящ многократно съставомерния размер по чл. 93, т. 8 от НК, но и с това, че спецификата на осъществяването на деянието се характеризира с висока степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид, тъй като с него се уронва престижа на българската Б. система, застрашава се финансовата стабилност на една банка, част от българската Б. система - престъпление по чл. 203, ал. 1, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на съдебното производство беше приет за съвместно разглеждане приетият от ощетеното юридическо лице „С.“ ЕАД граждански иск за имуществени вреди в размер на 174 137,87 лв., ведно със законната лихва от 27.10.12 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

„С.“ ЕАД беше конституирана като граждански ищец в наказателното производство.

В хода на съдебните прения прокурорът от СГП поддържа обвинението и счита описаната в ОА фактическа обстановка за доказана. Единствено възможно, според държавното обвинение, било подсъдимата да е присвоила инкриминираните парични средства. При установяване на липсата подсъдимата била обяснила защо е взела парите и че ги е изхарчила в казина. Прокурорът обаче не счита, че процесният случай е особено тежък, поради което предлага правна квалификация по чл. 202 НК. Предлага на подсъдимата да се наложи наказание ЛОС, което ако се отложи по реда на чл. 66 НК, то изпитателният срок да бъде максималният допустим от закона. Гражданският иск намира за изцяло доказан.

Повереникът на ГИ адв. Д. счита за установени обстоятелствата, при които са установени присвоителните действия. У подсъдимата били намерени разкъсани бандероли, което свидетелства за нейната съпричастност с престъплението. Установява се, че само подсъмимата е имала възможност да извърши престъплението. Доказано било и патологичното влечение на подсъдимата към хазарт. Повереникът счита, че е налице престъпление по чл. 202 НК, поради което моли в полза на ГИ да бъде присъдено обезщетение за причинените с това престъпление имуществени вреди, ведно с дължимата лихва.

Защитникът на подсъдимата адв. Н. поддържа, че е безспорно установено, че Г. страда от тежко паническо разстройство. Касае се за тежко болна жена, правила неколкократни опити за самоубийство. Безспорно било установено, също така, че при извършена ревизия е установена липса в касата на „С.“ ЕАД. Други служителки обаче били ползвали ключовете и кодовете за достъп на подсъдимата до касата, докато тя отсъствала от работа. Намерените в дома на подсъдимата бандероли не доказвали извършването на престъплението. Защитникът посочва, че не може да развие с категоричност теза дали подсъдимата е виновна или не. Събрани, според нея, били доказателства и в едната, и в другата насока. Свидетелката, която седяла до подсъдимата, заявила, че са си правили ревизии – засичали са се и е нямало липсващи пари. Защитникът пледира съдът при произнасянето си да вземе предвид тежкото състояние на подсъдимата, поради което да приложи спрямо нея нормата на чл. 66 НК.

Подсъдимата Г. се възползва от законното си право да даде кратки обяснения по повдигнатото обвинение, в които посочва, че при нейно отсъствие касовата наличност не е била преброявана. Поддържа, че ключовете от касите, в които са съхранявани паричните средства, стояли върху самите каси. Кодовете за касите не били въвеждани.

В последната си дума подсъдимата Г. заявява, че по принцип не е добре и е на лекарства. Има панически атаки, всеки ден по три-четири пъти. Не се счита за виновна. Заплашва, че ако й бъде дадена такава присъда, вероятно може би ще си посегне пак.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НО, 24 състав, след като съобрази и анализира поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства и като взе предвид становищата на страните по делото, при спазване изискванията на чл. 13, 14, и 18 НПК, намира за установено следното:

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата В.С.Г. е родена на *** *** Т., българка, български гражданин, със средно образование, разведена, неосъждана, не работи, с ЕГН **********,***.

От неоспореното и кредитирано като компетентно изготвено заключение на съдебно-псиахитричната експертиза на подс. Г. е видно, че същата страда от паническо разстройство и паталогично влечение към хазарт, които не представляват същинско психично заболяване - психоза и не се приравняват към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по см. на чл. 33 от НК. Интелектът й е в границите на нормата. Следователно, Г. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т. е. вменяема е и може да носи наказателна отговорност за действията си.

При разпита на вещото лице д-р С. в о.с.з. същата поддържа заключението си, като добавя, че базисните психични годности на подсъдимата не са били нарушени. Паническото разстройство като цяло не прави подсъдимата по-лесно манипулируема, но в състояние на атака тя е силно тревожна. Състоянието и е драматично и със силно изразена вегетативно симптоматика. В такъв пристъп или ако пристъпите са чести би могла да бъде манипулирана.

Заключението на вещото лице д-р С. изцяло се подкрепя и от писмените доказателства по делото - експертно решение на ТЕЛК от 12.01.04 г., амбулаторен лист, медицинско направление, епикризи и др. медицинска документация за подс. Г., приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло.

Установява се от приобщените заверени преписи от документи от трудовото досие на подсъдимата, предоставени от „С.“ ЕАД, че на 22.08.2008 г. подс. В.С.Г.  е подписала трудов договор с работодателя „Стопанска и инвестиционна банка“ ЕАД /съкратено „С.“ ЕАД/, със седалище и адрес: ***. Длъжността, която заемала съгласно подписания договор била „касиер“ с код по НКПД 4211102.

С допълнително споразумение № 4/23.11.2011 г. към въпросния трудов договор подс. Г. е преназначена на длъжност „касиер – преброител“ с код по НКПД 42113008, с място на работа Клон **** – „******“. Съгласно допълнителното споразумение към трудовия договор, основното трудово възнаграждение било определено на 700 лева и допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и стаж в размер на 0,6%.

При назначаването си Г. била запозната с длъжностната си характеристика, която подписала, както и с Вътрешните правила за касовата дейност на банката.

Служебните задължения като касиер-преброител на подс. В.Г. се състояли в приемането и обработването на постъпления на ценни пратки (пари), както и изпращането им за офисите на банката на територията на гр. ****.

Установен е по делото следният принципен механизъм на функциониране на касовата дейност в „С.“ ЕАД към инкриминирания период:

Според установената с вътрешни за банката правила организация на касовата дейност в „С.“ ЕАД за 2012 г. в офисите на банката функционирали оперативни каси, преброителни каси и трезори.

В оперативните каси на банката се приемали непосредствено от клиентите парични средства и се извършвало изплащане на суми в брой. В края на всеки работен ден оперативният касиер разпечатвал от касовия модул справка за касовата наличност по видове валута и купюри. След това касиерът извършвал в присъствието на друг служител физическо преброяване на касовата наличност и двамата се подписвали върху справката. Счетоводителят правел равнение по справката от касовия модул и счетоводните салда, а ако касите са повече от една - салдата на всяка каса се сумирали и се равнявали с общото салдо. Всеки офис на банката имал определен лимит парични средства, който можел да съхранява като наличност.

Преброителните каси обслужвали офисите на банката, като по заявки при недостиг или излишък над определения лимит на съответния офис се изпращали /при недостиг/ или приемали /при излишък/ парични средства.

На територията на гр. **** офисите на банката били разделени на два клона - клон „Т.“ и клон „******“. Всеки клон се обслужвал от отделна преброителна каса, като двете каси се намирали в общо помещение в офиса на банката, находящ се на ул. „******- гр. ****. Двете преброителни каси имали отделни аналитични сметки за документиране на касовата наличност. Всеки касиер-преброител приемал и изпращал т.нар. „ценни пратки“ (съдържащи пари) въз основа на постъпилите заявки на оперативните каси в офисите, които са включени към съответния клон, за който отговарял.

През м. октомври 2012 г. за преброителната каса на клон „Т.“ отговаряла св. Г.Д.Т., а за преброителната каса на клон „******“ отговаряла подс. В.С.Г..

В преброителните каси т.нар. „ценни пратки“ (пари) се доставяли в торби, завързани и пломбирани или в специални найлонови чували за еднократна употреба. Транспортирането на ценните пратки (пари) за и от офисите, както и от и за главната каса на банката се осъществявало от външна фирма за инкасова дейност. Доставянето на ценните пратки (пари) се удостоверявало с приемно-предавателен протокол, който се подписвал от касиер-преброителя. Доставянето се осъществявало в началото на работния ден. В протоколите се отбелязвал изпращача (оперативна каса в офис), получателя, номера на инкасото, сумата парични средства и броя на торбите/чувалите. Приемно - предавателните протоколи за ценните пратки (пари) от и за клон „Т.“ се подписвали от св. Г.Т., а приемно- предавателните протоколи за и от офисите от клон „******“ се подписвали от подс. В. Г., включително и през м. октомври 2012 г.

След приемането на ценните пратки, касиер-преброителките в общото помещение, но всяка отделно, обработвали пратките от своя клон. Фактически това се осъществявало като торбите /чувалите/ се разпечатвали, изброявали се и се проверявали банкнота по банкнота и се сверявал общия им брой с описа, който придружавал съответната торба/чувал и които описи се изготвяли от оперативните касиери в офисите и придружавали всяка ценна пратка (пари).

След преброяването касиер - преброителката входирала ценните пратки в специална „Книга за получените ценни пратки“ и ги въвеждала в специализиран компютърен модул „Получаване на ценни пратки" в счетоводната програма на банката. Ценните пратки се осчетоводявали от счетоводител и по този начин се добавяли към счетоводната наличност на преброителната каса.

След осчетоводяването се издавал документ - разпечатка от програмата, който се подписвал от касиер-преброителя, който приемал ценните пратки и от счетоводителя, който е извършил осчетоводяването, който се съхранявал и по него се извършвало равнение на касовата наличност. Документите за приемане на паричните средства от офисите, включени в клон „Т.“, се подписвали от касиер-преброителката Г.Т., а документите за приемане на паричните средства от офисите, включени в клон „******", се подписвали от касиер-преброителката В.Г..

След обяд по постъпили заявки от офисите, включени в съответния клон, и след като е приключило приемането и осчетоводяването на ценните пратки (пари), касиер-преброителките обработвали пратките, които ще се изпращат на всеки офис. Обработването се осъществявало като касиер-преброителката, съобразно заявеното от офисите, за които отговаряла, опаковала паричните средства в чували за еднократна употреба, които се запечатвали. Изпращането се осъществявало по същия ред - касиер-преброителката входирала пратките със собствен входящ номер в специалната „Книга на изпращаните пратки“, въвеждала ги в касовия модул „изпращане на ценни пратки“ и се осчетоводявали от счетоводителя на офиса, който издавал документ - разпечатка от компютърната програма за касовата наличност за съответната преброителна каса. Ежедневно двете касиер-преброителки Г.Т. и В.Г. правели проверка на касовата наличност на всяка едня от двете преброителни каси. С цел взаимен контрол, проверките се осъществявали като физически паричните средства се преброяват по пачки (всяка от 100 банкноти с еднакъв номинал) и се засичали по счетоводния документ - разпечатка от програмата на банката. Ако равнение било налице, т.е. въведеното в касовия модул отговаряло на фактическия брой купюри, документът-разпечатка от счетоводния офис за всяка от двете преброителни каси се подписвал и от двете касиер-преброителки. След това, всяка касиер-преброителка физически отнасяла останалите налични по нейната каса парични средства в трезора, находящ се в офиса.

За трезора всяка от двете касиер-преброителки Г.Т. и В.Г. имала ключ и лична парола. Личните пароли се знаели единствено от тях, а в запечатани пликове паролите се съхранявали от служителя по сигурността на банката. В трезора касиер - преброителките имали отделни каси, в които разделно всяка една физически прибирала поверените й парични средства. Всяка от тях имала ключове и лична парола - за касата на клон „******“ такИ. имала подс. Г., а за касата на клон „Т.“ - св. Г.Т.. Всяка от касиер-преброителките, имайки парола и ключ за влизане в трезора и ключ и парола за отваряне на касата в него, физически внасяла сама поверените й парични средства. Съгласно вътрешните правила на „С." АД, не съществувало задължение това физическо внасяне на парите в трезора да става едновременно и от двете касиерки или пък в присъствието на друг служител на офиса, поради което в това време касиер-преброителят оставал сам с паричните средства, вече осчетоводени по каса, които оставял в трезора.

Тъй като отчитането на касовата наличност за деня, както беше вече описано по-горе, съобразно вътрешните правила на „С." АД, се осъществявало ежедневно, като равнението на тези наличности се удостоверявало по разпечатка от счетоводната програма на офиса и физическо преброяване на целите пачки (а не на всяка отделна банкнота в пачките), то на всяка една от двете преброителни каси се правили по две внезапни ревизии всеки месец. Тези ревизии се извършвали от двама служители на банката и в присъствието на самата касиер-преброителка. При тази ревизия служителите преброявали наличните парични средства банкнота по банкнота, а не по пачки. За всяка такава ревизия се съставял акт за извършена проверка на преброителната каса.

На преброителната каса за клон „******“, за която отговаряла подс. Г., такава внезапна проверка била извършена на 18.10.2012 г. и било констатирано равнение на наличните парични средства и осчетоводените такива, т.е. не били установени липси или излишъци на пари.

На всяко 25-то число на месеца всички клонове на банката, съобразно Вътрешните правила на „С." АД, изпращали в централния офис „Управление главна каса“ счетоводна справка „Пари на път“, която отразявала салдото на изпратените пари и тези, които ще се получат на другия ден в офисите. В сметката „Пари на път“ се отчитали парите, които са собственост на банката, но които в конкретния момент не се намират в касите, а пътуват между подразделенията на банката. Справките се изготвят от счетоводителя въз основа на извлеченията от касовите модули в счетоводната програма на банката.

На 25.10.2012 г. в „Управление главна каса“ било констатирано различно салдо, отразено в справката на клон „******“ и справката с данни от централната база данни на банката. В резултат на грешна счетоводна операция една сума от около 10 000 евро била изпратена счетоводно на грешен офис, върната била обратно в касата на клон „******“ и след това била изпратена на офиса, подал заявката за нея, като при това счетоводно движение на сумата не е извършено съответното сторниране от касата на клон „******“. Поради това обстоятелство, в справката за 25.10.2012г. за сметка „Пари на път“ на касата на клон „******“ е следвало да има излишък, равен на несторнираната сума от около 10 000 евро, а в справката салдото било точно т.е. не бил отразен излишък.

На 26.10.2012 г. от „Управление главна каса“ на „С.“ ЕАД била извършена ревизия на преброителната каса на клон „******" и на преброителна каса клон „Т.“. Ревизията била извършена в присъствието на двете касиер-преброителки -  В.Г. и Г.Т..

Ревизията била извършена от свидетелите Г.М., И.Б. и В.С. посредством физическо преброяване банкнота по банкнота на наличните в касите на двата клона парични средства. Наличните парични средства в касата на клон „******“ били преброени физически от св. М. и св. Б., а на клон „Т.“ - от св. С..

При физическото преброяване на касовата наличност била констатирана липса на 145 050 лева и на 14 900 евро и излишък в размер на 54 лева.

Изготвен бил писмен Акт за извършената проверка на касата на клон „******“ на 26.10.2012 г., приложен по делото като писмено доказателства. В същия била отразена констатираната липса от 144 996 лева /145 050 – 54 = 144 996 лв./ и 14 900 евро. Актът бил подписан от проверяващите Г.М. и И.Б. и от касиер-преброителя - подсъдимата В.Г..

Липсващите от касовата наличност парични суми - 144 996 лв. и 14 900 евро подс. В.Г. е била присвоила за себе си и похарчила за хазартни залагания. Това тя стоР. посредством няколко отделни присвоителни и разпоредителни действия и в продължение на периода от време между двете ревизии – от 18.10.2012 г. до  26.10.2012 г.  Пред свидетелите П.П., И.Б., Г.В. и Г.Т. подс. В. Г. заявила, че е изнасяла пари от офиса на банката, които проиграла в казино. На въпрос, зададен й от свидетелката И.Б. непосредствено след завършване на проверката защо е взела парите, подс. Г. отговоР., че е болна от психично разстройство и е зависима от хазарт. При установената по време на извършената й ревизия липса на пари, пред св. Г.М. и останалите присъстващи свидетели извадила и показала медицински документ, че страда от зависимост към хазарт.

Спрямо подс. Г. бил извършен личен обиск по реда на НПК, при който от нея били иззети два броя бандероли от пачки банкноти от по сто къса, по отношение на които подс. Г. отразила саморъчно в протокола за обиск, че същите: „са от пари на С., които съм похарчила в няколко казина“.

Пред свидетеля А. Д. - поемно лице при извършения обиск и изземване, подс. Г. заявила и потвърдила писменото си отбелязване в протокола за обиск, че намерените в нея два броя бандероли са от пари, които са в казиното.        

            Видно от писмена справка от „С.“ ЕАД /л. 139 от НОХД/, подс. Г. е била в платен отпуск през периода 01.01.12-26.10.12 г. общо осем пъти. В седем от случаите е замествана от св. М.Ц. и в един – от св. Д.Т.. В посочения период Г. не е ползвала отпуск по болест.

            Видно от писмена справка от „С.“ ЕАД /л. 109 от НОХД/, подс. Г. е била на работа в периода 18.10.12-26.10.12 г. и не е ползвала редовен отпуск или отпуск по болест. Редовен отпуск е ползвала от 29.10.12 до 02.11.12 г., след което от 09.11.12 г. е дисциплинарно уволнена.

            Видно от писмена справка от Казино „Р.“ /л. 173 ДП/ подс. Г. е редовен клиент на казиното, като го е посещавала многократно на различни конкретно посочени в справката дати.

Видно от Постановление от 09.12.14 г. е прекратявано на наказателно производство по пр. пр. № 28235/14 на СРП, водено за склоняване на подс. Г. към самоубийство, с оглед извършен от нея на 20.07.14 г. суициден опит.

 

            ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, а именно - обясненията на подс. Г. /некредитирани от съда/, показанията на свидетелите Н.П., А. Д., Д.С., П.П., Г.В., Г.М., В.С., И.Б., М.Ц., Д.Т., Г.Т., сигнал относно липса на каса, заповед № 740/09.12.08 г., акт за извършена проверка на каса от 26.10.12 г., актове за извършена проверка а каса, описи на касовата наличност на кл. „******“ на „С.“ ЕАД, протоколи за изпратени ценни пратки от подс. Г. в периода 18.10.12.-26.10.12 г., протокол за претърсване и изземване, определение от 27.10.12 г. по НЧД 5150/12 по описа на СГС, НО, 12 с-в,  протокол за обиск и изземване, определение от 27.10.12 г. по НЧД 5149/12 по описа на СГС, НО, 12 с-в, заповед за задържане на лице по ЗМВР, предавателно-приемателен протокол от 31.10.12 г., допълнително споразумение № 3/01.06.09 към трудов договор № 3838/2008 г., допълнително споразумение № 4/23.11.11 към трудов договор № 3838/2008 г., трудов договор № 3838/2008 г., длъжностна характеристика на „касиер“, връчена на подс. Г. на 05.10.09 г., заповед № Т-417/16.10.12 г., заповед № Р-591/18.10.12 г., заповед № 740/09.12.08 г., справка от „С.“ ЕАД за отсъствията на подс. Г. от работа с приложени 8 бр. заявления за отпуск и 1 бр. декларация, справка от „С.“ ЕАД за посещенията на работа на подс. Г. през периода 18.10.12-26.10.12 г., заявление за отпуск, заповед за дисциплинарно уволнение, протоколи за снемане на сравнителен материал от 15.12.12 г. – 2 броя, експертно решение на ТЕЛК от 12.01.04 г., амбулаторен лист, медицинско направление, епикризи и др. медицинска документация за подс. Г., постановление за прекратяване на наказателно производство по пр.пр № 28235/14 на СРП, саморъчно „Обяснение“ от подс. Г., вътрешни правила за касовата дейност на „С.“ ЕАД, справки от Агенция по вписванията – Служба по вписванията, справка за съдимост, справка от Казино „Р.“ за посещения на подсъдимата Г.,основно и допълнително заключение на съдебно-психиатрична експертиза на подс. Г., заключение на съдебно-икономическа експертиза, веществените доказателства по делото – бандероли от пачки с пари, иззети от подсъдимата.

Съдът кредитира показанията на св. Н. П. и А. Д., които са били поемни лица при извършения на подсъдимата обиск. Показанията им изцяло кореспондират със съставения на ДП надлежен протокол, който съдът също кредитира, доколкото при извършвана на въпросното ПСД са спазени всички изисквания на НПК /видно от свидетелските показания на св. Н. П. и А. Д. и съдържанието на самия протокол/. Обискът е извършен при условията на неотложност, а съставеният протокол е надлежно одобрен от съдия от СГС с Определение от 27.10.12 г. по НЧД 5149/12 по описа на СГС, НО, 12 с-в. С протокола от подсъдимата са били иззети два бандерола от пачки с пари, за които подсъдимата отразила в протокола, че: „са от пари на С., които съм похарчила в няколко казина“.

            Тук е важно да се отбележи, че показанията на поемното лице А.Д. са важни и в още едно отношение – освен че установяват законосъобразното протичане на обиска, те възпроизвеждат и извънпроцесуалните обяснения на подс. Г., която по време на извършения й обиск на въпроса къде са парите от пачката, която е празна, е заявила пред св. Д., че същите са в казиното.

            Бяха кредитирани и показанията на останалите разпитани по делото свидетели – служители на „С.“ АД, а именно – св. Д.С., П.П., Г.В., Г.М., В.С., И.Б., Г.Т..

Съдът намери показанията на посочената група свидетели за логични, последователни и безпротиворечиви. Свидетелите под страх от наказателна отговорност по чл. 290 НК излагат пред съда по един достоверен и правдив начин възприятията си, касаещи предмета на доказване по делото. Частичната липса на спомени е напълно обяснима с изминалия период от време, но същата и преодолима посредством съдържанието на приложените по делото писмени доказателства, с които следва да се посочи, че показанията на разпитаните свидетели – банкови служители изцяло кореспондират.

            Специално внимание заслужават показанията на някои от разглежданата група свидетели – банкови служители.

            На първо място, това е св. П.П., който е бил управител на клон „******“ на „С.“ ЕАД. От показанията на същия, преценени съвкупно с писмените доказателства по делото, се установява описаната по-горе организация на работата във връзка с паричните потоци в банката. Описаният от св. П. начин на движение и отчитане на парите в двата клона – „******“ и „Т.“ е надлежно регламентиран в писмените вътрешни правила на банката. На следващо място, св. П. е и едно от лицата, пред които, след извършената й ревизия и установяването на липси в касата, подс. Г. е признала обстоятелството, че липсващите пари е похарчила за хазартни залагания – нееднократно, в продължение на определен период от време.

            Показанията на св. Г.В., дадени пред съда и на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, също изясняват механизма на работа в „С.“ ЕАД, описан подробно по-горе от съда. В., освен това, е и лицето, открило липсата на равнение в сметката „Пари на път“, дало повод за извършване на ревизия на поверената на подсъдимата каса.

            Възприетият от съда механизъм на опериране с паричните средства, поверени на подсъдимата, съобразно вътрешните правила на банката, се извежда и от показанията на св. Г. М.. Същият непосредствено е извършил ревизията на касата на подсъдимата. При установяване на липсите на инкриминираните парични средства подс. Г. извадила и представила като оправдание пред св. М. медицински документ, от който било видно, че страда от зависимост към хазарт. Показанията на св. М. установяват и съставянето на съответния акт за извършената ревизия и констатираните липси, който е приложен като писмено доказателство по делото.

            В идентичен смисъл с показанията на св. М. са и тези на св. В. С.. И пред него подсъдимата показала медицинския документ, установяващ зависимостта й към хазарт. Обяснила, че е присвоила парите, а документа представила като обяснение за постъпката си.

            Изключително подробни, детайлни и изчерпателни са показанията на св. Б., която също е присъствала при извършване на ревизията и установяването на липсите в касата на подс. Г.. Пред св. Б. подс. Г. също е признала за склонността си към хазарта, която я е мотивирала да присвои поверените й пари. Установява се и поведението на подсъдимата по време на ревизията и по-специално – направения от нея опит да вземе от парите на своята колежка св. Г.Т., за да попълни липсата в касата си, на което Т., разбира се, възразила. Св. Б. също потвърждава съставянето на нарочен писмен акт за извършената ревизия /същият се намира по делото и се кредитира изцяло от съда/.

            Подсъдимата депозира пред съда пестеливи обяснения по повдигнатото й обвинение,  които обаче не следва да бъдат кредитирани. Изявленията на подсъдимата, че при нейно отсъствие сумите не са били физически преброявани, както и че ключовете седяли върху касите, за които са били предназначени, не следва да бъдат кредитирани. От една страна, те са житейски неправдоподобни. Противоречи на всякакви елементарни житейски правила заявеното от подсъдимата, че двете каси в банката, в които са били съхранявани значителни парични суми, са били оставени едва ли не със свободен достъп – без въведени кодове и с поставени върху тях ключове. От друга страна, тези обяснения противоречат на всички останали събрани доказателства – показанията на всички разпитани банкови служители /св. Д.С., П.П., Г.В., Г.М., В.С., И. Б., Г.Т., М.Ц., Д.Т./ и писмените доказателства – Вътрешните правила на банката, приложени по делото.

Най-добри и преки впечатления от начина на работа в трезора има св. Г.Т., която в показанията си пред съда разкрива фактическа обстановка, съществено различаваща се от твърдяната от подсъдимата. И доколкото показанията на Т. категорично се подкрепят от показанията на всички останали свидетели, съдът прецени че следва да даде вяра на тях, а не на обясненията на подс. Г..

Обясненията на Г. се опровергават и от показанията на останалите посочени по-горе свидетели. Така например, показания, че ключовете са се съхранявали лично от всяка от касиерките, освен св. Т., депозира и св. Б.. Св. М.Ц. и Д.Т. посочват пред съда, че при приемането на касата са се съставяли надлежни протоколи, което отново противоречи на житейски недостоверните твърдения на подсъдимата в противен смисъл.

С оглед така констатираните противоречия, съдът прецени, че обясненията на подсъдимата се явяват единствено израз на предоставеното й от закона право на защита, но не могат да се ползват като доказателство за фактите, включени в предмета на доказване по делото.

Отделно от това, следва да се посочи, че видно от писмена справка от „С.“ ЕАД /л. 109 от НОХД/, подс. Г. е била на работа в инкриминирания период от 18.10.12 г. до 26.10.12 г. Следователно, тя не е била замествана от свои колежки, за да се приеме, че евентуално накоя от тях би могла да е автор на извършените присвоителни действия. Ето защо, така депозираните от Г. обяснения в принципен план, дори и да бяха кредитирани от съда, не са от естество да опровергаят изложената по-горе фактическа обстановка. 

Следва да се отбележи, че при постановяване на присъдата си съдът не обсъжда и не взе предвид писменото „Обяснение“ /л.85 ДП/, съдържащо извънпроцесуални признания за извършеното престъпление, доколкото редът и начинът за даване на обяснения от обвиняемия /подсъдимия/ са стриктно регламентирани в процесуалния закон /чл. 115 НПК/ и въпросното „Обяснение“ повече от очевидно не отговаря на нито едно от изискванията на НПК, с оглед на което попада под приложното поле на забраната по чл. 105, ал. 2 НПК, вр. чл. 106 НПК. 

Беше кредитиран съставеният на ДП протокол за претърсване и изземване, също одобрен от съдия от СГС с Определение от 27.10.12 г. по НЧД 5150/12 по описа на СГС, НО, 12 с-в. И това ПСД е извършено при условията на неотложност, като при осъществяването му са спазени всички изисквания на НПК.

            Изготвеното на ДП заключение на билистична експертиза, както и приобщените писмени доказателства – разрешително за носене на оръжие и справка от служба КОС-МВР, съдът намира за неотносими към предмета на доказване, очертан в чл. 102 НПК.

            Останалите експертни заключения – на СПЕ на подсъдимата и на СИЕ, бяха изцяло кредитирани, като съдът ги намери за обективни, професионално и компетентно изготвени. Не съществуват съмнения в правилността на заключенията, като същите се явяват подкрепени и от писмените доказателства по делото.

            Самите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, подробно изброени по-горе, също бяха кредитирани. От особено значение между писмените доказателства е съставения при извършената на подсъдимата ревизия акт за установените липси, в който са закрепени конкретните липси от касата на подсъдимата Г..

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

            С оглед безспорно установените факти, съдът прие, че с действията си подс. Г. е осъществила от обективна и субективна страна всички елементи от състава на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като за периода от 18.10.2012 г. до 26.10.2012 г., в гр. ****, действайки при условията на продължавано престъпление – с две или повече деяния, осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също престъпление /длъжностно присвояване/, са извършени през непродължителен период от време /от 18.10.2012 г. до 26.10.2012 г./, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството на длъжностно лице по см. на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК – „касиер-преброител“ към банка „С.“ АД - клон „******“, находящ се на адрес: гр. *************, назначена на тази длъжност с Допълнително споразумение № 4/23.11.2011 г. към Трудов договор № 3838 от 23.11.2011 г., присвоила чужди движими вещи - пари, както следва: 144 996 лв. и 14 900 евро, имащи левовата равностойност от 29141,87 лева, или всичко на обща стойност 174 137,87 лева – големи размери, собственост на банка „С.“ АД, с упълномощен представител Велимир Милков Атанасов, връчени в това й качество, да ги пази и управлява, съгласно длъжностната й характеристика към горепосочения трудов договор.

            Подсъдимата е била длъжностно лице и следователно – годен субект на престъплението „длъжностно присвояване“. Служебното положение на подсъдимата изцяло покрива критериите на чл. 93, т. 1, б. „б" от НК. Г. е била „касиер-преброител“, което се установява от приложените към делото допълнителното споразумение № 4/23.11.2011г. към трудовия й договор № 3838 от 23.11.2011 г., от длъжностната й характеристика, от Вътрешните правила за касовата дейност на „С." ЕАД, както и от останалите писмени доказателства по делото.

            Инкриминираните парични средства са били връчени на Г. именно в качеството й на длъжностно лице - „касиер-преброител“. Отношението но подсъдимата към поверените й пари произтича от длъжностната й характеристика, а също и от Вътрешните правила за касовата дейност на „С." ЕАД. По делото се установи, че предметът на престъплението - паричната сума от 144 996 лв. и 14 900 евро, е връчена на подс. Г. именно във връзка със служебните й задължения, в качеството й на длъжностно лице - да го пази и управлява. Като длъжностно лице „касиер-преброител“, подс. Г. е имала задължението да приема и изпраща парични средства, собственост на „С.“ ЕАД, като това е документално оформяно в съответни счетоводни документи, изготвяни от нея, вкл. и съвместно с други служители.

Част от паричните средства, които отчитала счетоводно в касовия модул в компютърната счетоводна програма на банката за съответните дни през инкриминирания период, подсъдимата Г. не внасяла физически в трезора на банката, каквото било нейното служебно задължение, а на няколко пъти задържала у себе си и изнасяла от помещенията на банката, като по този начин присвоила  инкриминираните пари, които тя била получила в качеството си на касиер и при изпълнение на служебните си функции. По описания начин парите са напуснали патримониума на пострадалото юридическо лице - „С." ЕАД, преминавайки в личния патримониум на подс. В.Г.. От там насетне подсъдимата е имала възможността свободно да се разпореди с присвоените пари, като от събраните доказателства се установява, че липсващите от касовата наличност парични суми - 144 996 лв. и 14 900 евро, или всичко на обща стойност 174 137,87 лева /големи размери, над 70 МРЗ за страната към периода/, подс. В.Г. е похарчила за хазартни залагания.

Процесното престъпление подс. Г. извършила посредством няколко отделни присвоителни/разпоредителни действия и в продължение на периода от време между двете ревизии – от 18.10.2012 г. до  26.10.2012 г. Наличието на повече от едно деяние в случая се извежда от показанията на св. П., пред когото подс. Г. е споделила, че присвояването е извършила нееднократно, а през определен период от време. Същевременно, наличието на повече последващи разпоредителни действия се установява и от писмените доказателства, от които е видно, че посещенията на Г. в казина са далеч повече от едно. Именно при тези посещения в настоящия случай са били извършвани и отделните актове на противоправно разпореждане с повереното на длъжностното лице Г. служебно имущество – пари. Същата се е разпоредила последващо с присвоените пари, като ги е употребила за хазартни залагания.

С оглед на това, престъпната дейност на подс. Г. в случая следва да се квалифицира като едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Налице е изискуемата от закона обективна и субективна връзка между отделните деяния. Извършеното продължавано престъпление е кумулирало един общ вредоносен резултат – инкриминираната сума на обща стойност 174 137,87 лева.

Авторството на първоначалните присвоителни действия /тези извършени в помещенията на банката/, осъществени от подс. Г. се установява от редица доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Така, видно от показанията на св. П.П., кодовете за достъп до трезора са били известни единствено на съответната касиер-преброителка, в случая – на подс. Г.. Св. В. С. посочва пред съда, че достъп до касите и съдържащите се в тях пари са имали само съответните касиерки, а други служители на банката са нямали такъв достъп. Тези обстоятелства се потвърждават при разпита и на останалите банкови служители.

Очевидно е при това положение, че физически достъп до трезора и касите са имали единствено оправомощените за тази цел лица. С оглед на това, съдът не намира основания да приеме, че е възможна версия, при която лице, различно от подсъдимата, е присвоила паричните средства, поверени й в качеството на касиер-преброител. Възраженията на защитата в тази насока не могат да бъдат споделени.  Още повече, че видно от писмена справка от „С.“ ЕАД /л. 109 от НОХД/, подс. Г. е била на работа в инкриминирания период от 18.10.12 г. до 26.10.12 г. Следователно, тя не е била замествана от свои колежки, за да се приеме, че евентуално накоя от тях би могла да е автор на извършените присвоителни действия.

Извършването на последващи /в казината/ разпоредителни действия с присвоените от касата пари също се установява по категоричен и недвусмислен начин от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. На първо място, инкриминираните пари са били поверени на подсъдимата, като същите не са били върнати от нея в касата на ощетеното юридическо лице, където е трябвало да се намират. Достъп до парите е имала само подсъдимата, което налага, макар и по косвен път, изводът, че същите са присвоени именно от нея.  На второ място, налице са и редица преки доказателства, сочещи именно на извършени от подсъдимата разпоредителни действия с поверените й пари. Доказва се, че същите подс. Г. е похарчила в няколко казина. Основания за този извод съдът намира в свидетелските показания на поемното лице А. Д., пред която подс.  Г. по време на извършения й личен обиск на отправения й въпрос къде са парите от намерените у нея празни бандероли от пачки с банкноти, които са празна, е заявила, че същите са в казиното. Това изцяло кореспондира със саморъчно отразеното от самата Г. в протокола за извършения й обиск, че откритите у нея бандероли: „са от пари на С., които съм похарчила в няколко казина“. Самото откриване на въпросните два бандерола на „С.“ ЕАД от пачки с банкноти също е индиция за извършеното противоправно разпореждане. Обстоятелството, че присвоените от нея пари подс. Г. е изхарчила за залози в казина може да се изведе и от показанията на св. П., М., С., Б. и Т., пред част от които подсъдимата е дала обяснения как е постъпила с присвоените пари /напр. пред св. П. и Б./, а пред други – представила медицински документ, сочещ на наличие на зависимост като хазарт, която да оправдае липсата на парите /напр. св. М./. Изявлението на подсъдимата, че парите е изхарчила в казино, както и показването на медицински документ за налична зависимост към хазарт, са били възприети и от св. Г.Т.. Косвени доказателства за противоправното разпореждане на подсъдимата са и посещенията й в казина, за които по данните са приобщени надлежни писмени доказателства.

Така създадената стройна и еднопосочна система от преки и косвени доказателства в достатъчна степен, съгласно изискванията на чл. 303 НПК, установява извършените противоправни разпоредителни действия с инкриминираната парична сума. Липсват доказателства, а и твърдения, които да опровергават тезата, че присвоените от Г. пари са били похарчени от нея в казина, поради което и за съда не съществува задължение за по-нататъшно обсъждане на събраните в тази насока доказателства /арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК/.

С лишаването на собственика „С." ЕАД от предмета на престъплението - инкриминираната парична сума, е настъпил и престъпният резултат, който е задължителен елемент от обективната страна на състава на длъжностното присвояване по основния състав.

            Паричната равностойност на присвоеното имущество към датата на довършване на деянието е общо в размер на 174 137,87 лева. Към 26.10.2012 г. минималната за страната работна заплата е била 290,00 лева, съгласно ПМС № 300/2011 г. Следователно, присвоеното чуждо имущество представлява такова както в големи /70 МРЗ/, така и в особено големи размери /140 МРЗ/.

Съдът обаче прие, че от  данните по делото не се установява процесният случай да разкрива признаците на „особено тежък“ по см. на чл. 93, ал. 1, т. 8 от НК. Не е налице изискуемата изключително висока степен на обществената опасност на деянието и/или на дееца, която да отличава и то в значителна степен процесното деяние от останалите случаи на длъжностно присвояване. Действително, размерът на вредите неколкократно надвишава критериите за „големи“, респ. за „особено големи размери“. Това обаче е част от квалификацията на деянието по чл. 202, ал. 2, т. 1 и по чл. 203 от НК, следователно следва да се отчита само като се има предвид нормата на чл. 56 от НК. Отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства в случая, макар и да са налице, като подробно ще бъдат анализирани по-долу при обсъждане на наказанието, не обуславят квалификация на случая като „особено тежък“. Предвид чистото й съдебно минало и констатираните от СППЕ зависимост към хазарт и паническо разстройство, личността на подсъдимата също не е с такава изключително висока степен на обществена опасност, че да мотивира съда да приеме, че правилната квалификация на извършеното престъпление е именно по чл. 203, ал. 1 от НК. Ето защо, съдът прие, че процесното престъпление не представлява „особено тежък“ случай на длъжностно присвояване, поради което призна подсъдимата за виновна за длъжностно присвояване в големи размери – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК я оправда по първоначалното обвинение деянието да представлява „особено тежък случай“ и да съставлява престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

            Подс. В.Г. е извършила престъплението от субективна страна при форма на вината пряк умисъл - същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Г. добре е знаела, че паричните средства, които присвоява, са чужди - на нейния работодател „С.“ ЕАД, че ги е получила правомерно в свое владение в качеството си на длъжностно лице касиер-преброител, за да ги пази и управлява, че няма никакви права върху тях, но въпреки това е присвоила тези средства в своя лична полза. 

 

            ПО НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ:

            За извършеното от подсъдимата Г. престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което същата беше призната за виновна от съда, законът предвижда кумулативно налагане на наказания „лишаване от свобода“ от три до десет години и „лишаване от права“. Факултативно се предвижда и възможност съдът да постанови конфискация на част или цялото имущество на виновния /чл. 202, ал. 3 НК/.

            Отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства са проявената последователност и упоритост при осъществяване на престъплението, високата обществена опасност на извършеното престъпление, свързано с подкопаване доверието и авторитета на Б.та система като цяло, размерът на вредите, надвишаващи неколкократно критерия за „големи размери“.

            Смекчаващи обстоятелства са чистото й съдебно минало, наличните при нея зависимост към хазарт и паническо разстройство, суицидните й опити, сочещи на лабилност и неуравновесеност, направеното признание пред служители на банката за извършеното присвояване и съдбата на присвоените пари.

            Констатираните смекчаващи обстоятелства не са многобройни, като никое от тях няма характер на изключително. Същевременно, с оглед наличните отегчаващи обстоятелства, предвиденото в закона най-леко наказание в никакъв случай не се явява несъразмерно тежко, с оглед извършеното престъпление. Предвид това, не са налице предпоставки по чл. 55 НК и наказанието беше определено при условията на чл. 54 НК.

            Съдът, най-вече с оглед наличните данни за личността на подсъдимата, прецени, че наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер ще бъде от естество да изпълни законоустановените цели. Ето защо, съдът осъди подс. Г. на лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, колкото е и законоустановения минимум.

            Съдът обаче прие, че не са налице материалните предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 НК досежно така наложеното наказание. Условното осъждане не би изпълнило целите по чл. 36 НК. То не би имало нужното поправящо и превъзпитателно действие върху самата подсъдима, като едновременно с това не би въздействало и в нуждата степен предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото. Да се накаже с условно осъждане присвояването на толкова значителна сума пари, би било израз на ненужна толерантност и лишено от справедливост.

Ето защо, съдът прецени, че за постигане на целите по чл. 36 НК е абсолютно наложително подсъдимата да изтърпи ефективно наложеното й наказание „лишаване от свобода“. Поради това и на основание чл. 61, т.3, вр. чл. 59     , ал. 1 ЗИНЗС съдът определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието, като постанови същото да се изпълни в затворническо общежитие от открит тип.

            На основание чл. 202, ал.3 НК съдът наложи на подсъдимата и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с боравене с пари“ за срок от 5 /пет/ години. В случая престъплението е извършено именно във връзка с упражняване на подобна професия, като е категорично наложително на подсъдимата да бъде отнета възможността да върши подобни деяния за един по-продължителен период от време.

            Съдът, с оглед данните за личността на подсъдимата, прецени, че не е нужно да й налага наказание „конфискация“.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИЯ ИСК ЗА ВРЕДИ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 45 ЗЗД:

Престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което подс. Г. беше призната за виновна, несъмнено разкрива и всички елементи на граждански деликт по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Налице е виновно противоправно извършено деяние, в резултат на което за ощетеното юридическо лице и граждански ищец в съдебната фаза на наказателното производство – „С. ЕАД“, са настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на репариране. Искът с правно основание чл. 45 ЗЗД се явява безспорно доказан по основание, с оглед постановената осъдителна присъда за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Гражданският иск е установен и по своя размер на база писмените доказателства по делото и заключението на СИЕ, съгласно което размерът на вредите възлиза 144 996 лв. и 14 900 евро, имащи левовата равностойност от 29 141,87 лева, или всичко на обща стойност 174 137,87 лева.

Причинените на ощетеното юридическо лице вреди, собственик на присвоените парични средства, са пряка и непосредствена последица от извършеното длъжностно присвояване, поради което и на основание чл. 45 ЗЗД същите следва да бъдат обезщетени.

Доколкото се касае са задължение, произтичащо от деликт, деецът се счита в забава и без покана /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/.  Ето защо, на осн. чл. 86 ЗЗД подсъдимата дължи и законната мораторна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на деянието /неговото довършване – 26.10.12 г./ до окончателното изплащане на сумата.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

            Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция и постановената осъдителна присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подс. Г. да заплати по сметка на СГС направените в хода на производството разноски в размер на 210,00 лева; държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 6 965,52 лева, както и по 5,00 лева – държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

 

            Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата си по делото.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: