Решение по дело №96/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260048
Дата: 16 ноември 2020 г.
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20203000500096
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260048/16.11.2020 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 14.10.2020 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 96/2020 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от М.Н.К. – лично и като представляващ „Камея-7“ ООД, К.А.К.- лично и като представляващ ЕТ „К.К.“ и Д.К. В. – срещу решение № 1558/23.12.2019 год по в.гр..д. № 390/2019 год на Окръжен съд Варна, с което е отменено разпределението, извършено на 14.12.2019 год по изп.д. № 20158070403001 по описа на ЧСИ Надежда Денчева и е извършено ново разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми. В жалбата е поставен акцент върху два основни момента, а именно: при постановяване на решението си съдът е взел предвид единствено разпределението на сумата от 158 400 лв от продажбата на единия от изнесените на публична продан имоти, вместо общата получена сума, и на второ място– не са изложени мотиви, поради които е възприет първия вариант от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при който в разпределението да включени разноските по прекратеното изп.д. № 2011807040028 на ЧСИ Н.Денчева. Позовавайки се на незаконосъобразност на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което след отмяната на обжалваното разпределение бъде извършено ново, съобразено с изискванията на закона.

В постъпилия отговор от „Търговска банка Д“ АД, представлявана от процесуалния представител адв. Даниела Балтакова е изразено становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на решението, което е съобразено с решение № 41/12.04.2019 год по ч.гр.д. № 150/2019 год на Апелативен съд Варна, постановено по жалба срещу предходно разпределение, извършено на 17.10.2018 год .

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Жалбоподателите са длъжници по изп.д. № 2015807043001 на ЧСИ Надежда Денчева, образувано по молба на взискателя „Търговска банка Д“ АД, към което е присъединено изп.д. № 2015807043106 на същия съдебен изпълнител.

По предходно изп.д. № 2011807040028 на ЧСИ Н.Денчева, производството по което е прекратено на осн. чл. 433 ал.1 т.3 от ГПК, са извършени някои изпълнителни действия, за които са направени разноски в размер на 9000 лв – такса опис, 612 лв по фактура № 2811/25.01.2011 год (без данни за основанието) и 800 лв – възнаграждение за вещо лице. Тези разноски са взети предвид от съдебния изпълнител при изготвяне на разпределениетопо настоящото дело по съображения, че са направени във връзка със събирането на същото вземане.

В хода на изпълнително дело № 20158070403001 са проведени множество публични продани, обявени за нестанали поради липса на наддавачи или поради отказ на участвалия като наддавач взискател от предложената цена. При последната публична продан на 28.09.2018 год, видно от съставения протокол, са постъпили следните наддавателни предложния: от взискателя „Търговска банка Д“ АД – сумата 491 144 лв за имот УПИ XXIV-2856 в кв. Виница, КП „Ален мак“, местност „Манда гьолджу“ и сумата 172 980 лв, предложена от същия взискател за апартамент № 7 на ул.“Марин Дринов“ № 42, ет.4-5. С оглед така приключилата продан съдебният изпълнител изготвил разпределение на 17.10.2018 год, което е било обжалвано и по него е постановено решение № 41/12.04.2019 год по в.ч.гр.д. № 150/2019 год на Апелативен съд Варна.

На следващия ден след изготвяне на първото разпределение, взискателят „Търговска банка Д“ АД се е отказал от наддаватеното си предложение в размер на 172 980 лв за апартамента в гр.Варна, ул.“Марин Дринов“ № 42 и имотът е възложен на следващия наддавач Е.Е.П. за сумата 158 400 лв. Това е наложило изготвяне на ново разпределение на 14.12.2019 год, което именно е обект на настоящото производство. Поради това решението, постановено по в.ч.гр.д. № 150/2019 год на Апелативен съд Варна е изгубило своето значение, тъй като е постановено при условия на оттеглено наддавателно предложение.

Първоинстанционният съд е възприел неправилен подход, зачитайки това решение, защото когато се преценява законосъобразността на обжалваното разпределение трябва да се съобразят действителните суми, постъпили на публичната продан, респ. предложени от участвалия в наддаването взискател.

Затова във въззивното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на релевантните факти: общия размер на дълга към датата на разпределението, размера на предложените цени на публичната продан, размера на авансово дължимите такси и размера на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.

В отговор на поставените задачи експертизата е изчислила общия размер на дълга на стойност 4 416 606,36 лв, но предвид принципа да не се влошава положението на жалбоподателите следва да се приеме по-малкия размер, определен от съдебния изпълнител, а именно: 4 416 600,51 лв.

 Сумата за разпределение от публичната продан на двата имота е в размер на 649 544,86 лв (491 144 лв + 158 400 лв). Разноските на взискателя по изпълнителното дело са 32 014,01 лв, както е прието в изготвеното от ЧСИ разпределение, а не (по изложената вече причина) в по-големия размер от 32 364,01 лв, определен от вещото лице. От тази сума следва да се приспаднат разноските по изп.д. № 2011807040028 в размер на 10 412 лв (9000 лв + 612 лв + 800 лв). Те са направени по изп.дело, което е прекратено и следва да останат за сметка на взискателя, поради което не подлежат на връщане или прихващане. При това положение се получава, че разноските, направени от взискателя по настоящото дело, които следва да се отнесат в I ред от разпределението на осн. чл. 136 т.1 от ЗЗД,  са в размер на 21 602,01 лв.

Съдът приема, че дължимите към ЧСИ неплатени обикновени такси са в размер на сума от 1324 лв, зачетена в разпределението на ЧСИ, вместо изчисления от  ССЕ по-голям дължим размер от 2092 лв.

В първи ред на разпределението следва да намери място и таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, която се определя върху събраната сума в зависимост от нейния размер. Съгласно забележката към цитираната разпоредба, при частично събиране на вземането таксата се определя за целия дълг, но се начислява част, съответстваща на събраната сума. От нея на осн. чл. 73 ал.4 от ГПК следва да се приспадне пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с ½ нейния размер. Целта на тази разпоредба е да не се възложи в тежест на длъжника плащане на такса за изпълнение на паричното задължение, по-голяма от тази по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Таксата за опис, както и таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, по същество съставлява възнаграждение за извършване на изпълнителното действие, но то се плаща авансово, а после се приспада от общия размер на това възнаграждение, определено като такса по чл. 26. Ето защо, ако таксата опис не е платена предварително, няма и сума, която да се приспада. В настоящия случай, както се отбеляза по-горе зачитането на такса опис, платена по друго, вече прекратено изпълнително дело, е неправилно, а по настоящото дело такава не е била платена авансово. Затова и не следва да се приспада от таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ.

Съгласно заключението на вещото лице, таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ върху целия дълг е в размер на 109 862,56 лв. Събраната по изпълнителното дело сума в размер на 649 544 лв представлява 14,71% от общия размер на дълга. Следователно, съобразно същото съотношение, таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума е в размер на 14 310 лв (14,71% от 109 862,56 лв), както е приел и ЧСИ.

Така, вземанията с привилегия по чл. 136 т.1 от ЗЗД са в общ размер 37 236,01 лв (21 602,01 лв + 1324 лв + 14310 лв).

Във II ред на разпределението следва да се отнесат дължимите местни данъци за двата имота (без такса битови отпадъци) в размер на 776,93 лв, (615,66 лв + 73,09 лв - данък за УПИ  УПИ XXIV-2856 + 88,18 лв – данък за апартамента на ул.“М.Дринов“ № 42), както е приел и съдебният изпълнител. Таксата битови отпадъци не се ползва с привилегията по чл. 136 т.2 от ЗЗД, защото макар да е вземане с публичен характер, не представлява данък върху имота, а е такса за услуги, предоставяни от общината.

В III ред следва да се постави оставащата сума за погасяване вземането на взискателя в размер на 611 531,92 лв съобразно разпоредбата на чл. 76 ал.2 от ЗЗД и чл. 461 от ГПК, при отчитане намалението с един задатък на осн. чл. 493 ал.1 от ГПК.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение, както и разпределението от 14.12.2018 год по изп.д. № 201580704003106 следва да бъдат отменени, и постановено друго, с което бъде извършено ново разпределение, както следва:

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 1558/23.12.2019 год по в.гр..д. № 390/2019 год на Окръжен съд Варна в частта, с която е извършено ново разпределение по изп.д. № 201580704003106 на ЧСИ Надежда Денчева и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И :

Общата тръжна цена в размер на 649 544,86 от публичната продан, проведена на 28.09.2018 год по изп.д. № 20158070403001 по описа на ЧСИ Надежда Денчев на  следните имоти: УПИ XXIV-2856 в кв. Виница, КП „Ален мак“, местност „Манда гьолджу“ и апартамент № 7 на ул.“Марин Дринов“ № 42, ет.4-5, гр.Варна, лв, се разпределя, както следва:

Първи ред:

         разноски по обезпечаване и принудително изпълнение, направени от взискателя, с включено юрисконсултско възнаграждение – 21 602,01 лв;

неплатени обикновени такси в полза на ЧСИ – 1324 лв

такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ - 14 310 лв

Общо: 37 236,01 лв.

Втори ред:

Местен данък за двата имота (без такса битови отпадъци) – 776,93 лв.

Трети ред:

за взискателя „Търговска банка Д“АД – ипотекарен кредитор, обявен за купувач – остатъка от 611 531,92 лв, за погасяване вземането му съобразно разпоредбата на чл. 76 ал.2 от ЗЗД и чл. 461 от ГПК, при отчитане намалението с един задатък на осн. чл. 493 ал.1 от ГПК.

Решението не  подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)