Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……260089………………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 12.11. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 650 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Велинград е сезиран с искова
молба,подадена от Застрахователна компания „У. „ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С. , бул. „Т.А.“ №
18, против Ц.Е.М., ЕГН **********,***.
С Решение № 121/25. 06.2020г. на
районен съд Велинград , постановено по
гр. д. № 1378/ 2019г. по описа на същия съд е уважен частично предявения иск.
Осъдени са страните да заплатят разноски , определени по съразмерност.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от търговското
дружество„У. „ АД , ЕИК
*********, в отхвърлителната част. Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Искането
е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се
постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с
което иска се уважи изцяло предявения
иск. Прави се искане за присъждане на сторените разноски по делото .
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна. В писмения отговор ответната страна оспорва въззивната жалба. Прави се
искане решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно да се остави
в сила. Прави се искане за присъждане на сторените разноски във въззивното
производство .
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивните жалби
, като взе предвид становището на противната страна и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено
следното :
Въззивната жалба е
процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна (ищец в производството пред
районния съд ).
Жалбата е подадена
в
преклузивния двуседмичен срок по чл.259
ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна .
Районният съд е сезиран с иск по чл. 213 от КЗ / отм. / - осъдителен суброгационен иск на
застрахователя против причинителя на вредата .
І.Фактическият
състав на този иск е следния :
1/Искът е допустим само по имуществените
застраховки . По личните застраховки
(живот,злополука и гражданска отговорност ) иска не е допустим.
2/ Валидно възникнало застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка .
3/ Изплатено застрахователно обезщетение на
застраховането лице .
4/ Отговорност на причинителя на вредата пред
застрахования , на деликтно( чл. 45, чл. 49 или чл. 50 от ЗЗД) или на договорно основание.
5/ Причинителят на вредата да не е сред лицата
по чл. 213 ал. 2 от КЗ / отм. / . В
този случай застрахователя има право на иск само ако лицето е действало
умишлено .
6/По предявения иск причинителя на вредата
може да прави всички възражения , които произтичат от деликтното или от
застрахователното правоотношение.
Причинителят на
вредата може да оспорва съществуването на фактическите състави на чл. 45 ,чл.
49 или чл. 50 от ЗЗД. Той може също така
да оспорва валидността на застрахователното правоотношение или изпълнението на
задълженията по него от страните по застрахователния договор,респективно
изплащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя .
По
нататъшното решаване на казуса изисква да се
определи от съда съдържанието
на суброгационото право на застрахователя ,а то е следното :
а/
Касае се за „легална суброгация „ .
Суброгация ,която настъпва по силата на закона , а не по силата на уговорката в
застрахователния договор ( конвенционална суброгация ) .
б/След
изплащане на застрахователното
обезщетение правата на застрахования срещу причинителя на вредата преминават по право върху застрахователя , което
означава ,че застрахователя упражнява
чужди права ( тези на застрахования ) , но от свое име .
в/
Причинителят на вредата отговаря пред
застрахователя не въз основа на застрахователното правоотношение , тъй като
той не е страна по това правоотношение ,а и основанието на суброгационното
право на застрахователя не
е застрахователното правоотношение
, а закона . Причинителят на вредата отговаря пред застрахователя на
основанията ,на които би отговарял застрахования , тъй като
застрахователя упражнява чужди права , тези на застрахования . Отговорността
е по
правилата на деликтната или на договорната
отговорност в зависимост от вида
на увреждането ( договорно или
деликтно ) ,което означава ,че
застрахователя ангажира гражданската отговорност на причинителя на
вредата , а не застрахователна
отговорност.
Отговорността
на причинителя на вредата ще бъде
ангажирана , тогава когато е осъществен
съответния фактически състав на
гражданската отговорност . В зависимост от това ще се преценява наличието или липсата на вина
, като елемент от фактическия състав на отговорността. Ето защо суброгационното
право може да се упражни,
както срещу физическо,така и срещу юридическо лице.(срещу възложителя на работата , по реда на чл. 49 от ЗЗД
или по чл. 50 от ЗЗД срещу собственика и
/ или лицето , което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила
вредата на застрахования) .
ІІ.Спорният
въпрос по делото е относно начина , по
който следва да бъде определено застрахователното обезщетение и неговия размер?
Въззивната
инстанция счита ,че отговора на тези въпроси е
даден в самия закон.
В текста на чл.
213 ал. 1 от КЗ е посочена максималната отговорност на причинителя
на вредата спрямо застрахователя , а именно – до размера на изплатеното обезщетение и разноските по определянето му .
Как се определя
размера на застрахователното
обезщетение при настъпване на
застрахователното събитие е казано в
текста на чл. 203 ал. 1 от КЗ , а именно - по „действителната“
или по „възстановителната“ стойност на увреденото имущество . В текста на правната норма са дадени легални определения на понятията действителна
и възстановителна стойност. В чл. 203 ал. 4 от КЗ е казано ,че когато
в застрахователния договор не е посочено как ще се определи стойността на застрахователното обезщетение следва да се приеме ,че
страните са се съгласили това да стане
по действителната стойност на увреденото
имущество .
В представената по
делото застрахователна полица не е посочено как ще се определи размера на
застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. Ето защо следва да се приеме ,че това следва да стане по „действителната стойност“ на увреденото имущество .
В текста на чл. 273 ал. 1 от КЗ е казано ,че при
вреди на имущество застрахователното
обезщетение не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото
имущество . Когато са причинени щети на МПС размера на застрахователното обезщетение се определя
по реда на Методиката за уреждане на претенции за обезщетения на вреди
,причинени на МПС ,по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите(Методиката)
. Методиката е приета на основание
чл. 1 ал. 3 от Наредба № 24/ 08. 03. 2006г. на КФН.
В текста на чл.
267 ал. 3 от КЗ е казано ,че застрахователното обезщетение не може
да надхвърля застрахователната сума по
договора.
Въззивната инстанция счита ,че в конкретния казус
посочената по- горе Методика не е приложима при определяне размера на
застрахователното обезщетение, макар да се касае за вреди, причинени на
МПС. Това е така
, тъй като Методиката намира приложение
само при имуществената застраховка „ ГО“
на автомобилистите, която има задължителен характер за автомобилистите. При
останалите имуществени застраховки ( живот ,злополука
и каско ) Методиката
не следва да се прилага .Този извод следва от систематичното място на правната норма , а
именно в гл. 24 на КЗ , наименувана
„Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Това изрично е посочено и в съдебната практика
на ВКС, обективирана в Р. № 52/ 08. 07. 2010г. по т. д. № 652/2009г. на І-во т.
отд. на ВКС. В мотивите на решението е посочено ,че Методиката е приложима при задължителната застраховка по чл. 249 т.1 от КЗ( чл. 3 ал. 1 т. 1
от Методиката).
От заключението на
приетата по делото СТЕ се установява ,че действителната стойност на нанесените
щети на автомобила е сумата 959,
69лв. Тази сума е присъдил районния съд в полза на застрахователя , което е правилно . Както бе посочено по-горе ,
отговорността на застрахователя не
може да бъде ангажирана над
действителната стойност на причинените вреди . Следователно , над тази
стойност не може да бъде ангажирана и отговорността на причинителя на вредата .
От представената ликвидационна преписка на застрахователя( виж Опис на щета от 30. 06. 20125г. ) се установява ,че за покриване
щетите на ударения автомобил
марка „Дачия „ е предвиден ремонт на заден ляв калник, степен на ремонта - 3-та . Това обаче не е извършено от доверения
сервиз, който вместо да ремонтира повредения заден ляв калник до посочената
степен , го е заменил с чисто нов
калник, с включено време за монтаж и
демонтаж. В заключението на приетата по делото СТЕ е
посочено ,че замяната на повредения калник с нов е нецелесъобразна , тъй като
не съответства на оценката по Опис щетата.
Във въззивната
жалба се сочи ,че съгласно Общите условия на застрахователя , които са били в сила към момента
настъпване на застрахователното събитие , когато увреденото МПС е до 3 години
от датата на първата регистрация ,обезщетението следва да се изплати на
доверения сервиз по фактурата издадена от сервиза . В подкрепа на това
становище се цитира горепосочената
съдебна практика на ВКС , според която
Методиката за определяне размера на обезщетението е приложима, като минимална долна граница ,
само в случаите , когато на
застрахователя не са представени фактури за извършения ремонт от сервиза или когато застрахователното
правоотношение се определя по експертна
оценка.
На първо място
,следва да се отбележи ,че възражението
е неоснователно само поради факта ,че жалбоподателя не е представил към въззивната си жалба
препис от цитираните Общи условия,за да
се запознае съда с тях .При
извършената служебна справка от съда се установи ,че на интернет страницата на застрахователя са
публикувани само действащите Общи
условия по застраховката „Автокаско „ . В тези Общи
условия такъв текст не съществува. Посочено е единствено ,че цит……. „застрахователя
заплаща стойността на ремонта на сервиза“ ( раздел
„Оценка на щетите и размер на обезщетението“ ). .
На второ място ,
възражението е неоснователно и по своето същество . Дори да се приеме за вярно
твърдението на застрахователя ,че когато ремонта се извършва в предложен от застрахователя сервиз на МПС
заплащането на ремонта се извършва по представена от сервиза фактура, то стойността на фактурата не може да надвишава действителната стойност на вредата, както и вида на ремонта , който е посочен в опис-щетата на
застрахователя . В случая вида на ремонта, който е извършил доверения
сервиз не съответства на този който е
посочен в опис-щетата на застрахователя , а така също и надвишава
действителната стойност на вредата.
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция не следва да се присъждат разноски в полза на
въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение , тъй като по делото няма
доказателства за такива разноски. Представен е единствено списък на разноските
по чл. 80 от ГПК без да е приложен към
него описания договор за правна защита .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121/25. 06.2020г. на районен съд
Велинград , постановено по гр. д. №
1378/ 2019г. по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция
не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: