Р Е Ш
Е Н И Е
№ 86
Гр. Перник, 19.04.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
К. ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Наталия
Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура –
Перник, като разгледа докладваното от съдия К. Чакъров КАНД № 48 по описа за
2023 година на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури (ИАРА) против Решение № 4 от 01.02.2023 година, постановено по АНД
№ 306 по описа за 2022 година на Районен съд – Радомир, с което е отменено
наказателно постановление (НП) № 14-15 от 30.09.2022 година на Началника на
отдел „Рибарство и контрол – Западна България“ (РКЗБ) към ИАРА, с което на К.Р.Д.
с ЕГН ********** ***, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА му е наложена „Глоба“ в
размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1
от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) и Заповед № РД09-89/03.02.2022
година на Министъра на земеделието. Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е
неправилно и незаконосъобразно, излага съображения в тази насока.
Сочи се, че в хода на пръвоинстанционното производство не са доказани съществени процесуални нарушения,
които да обосноват отмяната на НП. Твърди се, че авторството и самото нарушение
са доказани по категоричен начин. Изтъкват се доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното
решение, като се излагат съображения по повод кредитирането на едни и
пренебрегването на други свидетелски показания.
Предвид изложеното в жалбата, касаторът моли съда да се отмени
първоинстанционното решение на Районен съд-Радомир, с което е отменено процеснното
НП и да постанови друго, с което да бъде потвърдено самото НП, ведно със
законните последици от това.
Касационната жалба е връчена на
ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор рег. №1122 от
01.03.2023 г. (л. 11) с подробно развити съображения по същество.
В проведеното на 22.03.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, за представител изпраща старши
юрисконсулт И.П., който заявява, че поддържа касационната жалба, представя
писмени доказателства във връзка с помощните средства за контрол и оборудване,
с които разполага Отдел РК-Западна България гр. Перник и излага съображения по
същество като твърди, че местоизвършването на нарушението е точно описано и
поради тази причина доводът на въззивния съд за нарушение при описание на
местоизвършването на нарушението се явява необоснован. Претендира направените в
производството съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното на 22.03.2023 г. съдебно заседание, ответникът по
касационната жалба - К.Р.Д., редовно
призован, не се явява и не се представлява.
По делото са представени писмени
бележки вх. № 757/14.03.2023 г. (л.17) от процесуалния представител на
ответника - адвокат Г.Б. ***, който моли съда да остави в сила решението на
районния съд. Прави се искане за присъждане на съдебните разноски, съгласно
приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на
22.03.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура - Перник, счита че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразни и предлага същото да
бъде отменено.
Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
същата се приема за основателна, по следните
съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд - Радомир
е приел от фактическа страна, че на 23.04.2022 г., при извършена рутинна
проверка от служители на ИАРР-Перник на
Язовир „****“, в землището на с. П., община Радомир, на около 200 метра от
устието на р. Струма, в 12:35 ч., на място с GPS координати - 42
31 31 N 22 53 07E, е
установено от същите, че жалбоподателят К.Р.Д., извършва любителски риболов,
посредством един брой въдица, потопена във водата в работно положение и контролирана
от последния. От проверяващите е констатирано също, че участъкът от язовира, в
който жалбоподателят риболовства е целогодишно забранен за извършване на
риболов със Заповед № РД 09-89/03.02.2022 г. на Министъра на земеделието.
Проверяващите са установили, че Д. е уловил и задържал в телен живарник осем
броя риби: три броя от вида „каракуда и пет броя от вида „шаран“, които след
приключване на проверката са върнати от контролните органи обратно във водите
на язовир „****“. За това нарушение бил съставен АУАН № В 0029810/23.04.2022 г.,
в който е прието, че К.Р.Д. е осъществил
нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 от закона
за рибарство и аквакултури (ЗРА) във вр. с т.4, подточка 41 от Заповед № РД
09-89//03.02.2022 г. на Министъра на земеделието. АУАН бил подписан от Д. с обяснението,
че „никъде не е обозначено, че е забранен риболова в тази местност, няма
табели“. Допълнителни възражения по чл.44, ал. 1 от ЗАНН в писмена форма от
страна на жалбоподателя не са постъпили. В последствие, на 30.09.2022 г. е
издадено и обжалваното НП.
При така установените факти и извършена цялостна проверка за
законосъобразност на производството по налагане на административното наказание
Районен съд - Радомир е приел, че същото не страда от съществени процесуални
нарушения, които да обосноват отмяна на НП.
Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на писмените
и гласни доказателствата, приобщени по делото, е приел за установено от
обективна страна, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана
по безспорен начин, предвид събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема
установената от Районен съд - Радомир фактическа обстановка, която напълно
кореспондира на събраните по делото доказателства.
В съдебното заседание, проведено на 22.03.2023 г. от страна на ответника
беше представен приемо-предавателен протокол от 26.11.2018 г., видно от който
на служителите от Отдел Рибарство и контрол – Перник към ИАРА е зачислен за
служебно ползване „Ръчна GPS“.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в
наказателното постановление, нарушението е описано достатъчно ясно, като са
посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването, на какво конкретно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно
да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в
развилото се съдебно производство.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП
също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което
хронологически предхожда връчването му.
Касационният съдебен състав въпреки, че споделя възприетото в решението на
районния съд тълкуване на разпоредбите на чл. 30, ал. 3, т. 1, съответно чл.
30, ал. 5 от ЗРА, като бланкетно указващи ред и начин на въвеждане на различни
по вид забрани за риболов, при диференцирани от закона предпоставки и със
съответни и различни по вид заповеди на министъра на земеделието, не споделя
извода, че АНО не е доказал извършеното от Д. административно нарушение, за
което е санкциониран с атакуваното в настоящото производство НП.
Административнонаказателното производство е започнало и проведено
процесуално законосъобразно, като съставения АУАН и издаденото НП отговарят на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Издадени са от компетентни
органи, в рамките на делегираните им правомощия и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По същество е безспорно установено и доказано, че на 23.04.2022 г. година К.Р.Д.
с ЕГН ********** *** е извършвал любителски риболов с един брой въдица,
потопена във водата, която контролирал в работно положение, във водите на
язовир „****“, в землището на с. П., община Радомир, на около 200 метра от
устието на река Струма – воден обект, забранен за риболов със Заповед на
Министъра на земеделието. Установеното съставлява административно нарушение на
чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА, във връзка със Заповед № РД 09-98/03.02.2022 година
на Министъра на земеделието, съгласно предвиденото в нормата на чл. 70, ал. 1
от ЗРА административно наказание, налагано по административен ред.
Решението си Районен съд-Радомир от правна страна е обосновал с факта, че
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не е безспорно доказана, предвид
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и приложените такива в
административната преписка, поради което е и приел, че не са безспорно доказани
координатите, посочени в АУАН и НП, където е риболовствал Д.. Позовал се е на
свидетелските показания на свидетеля П.А.А., дадени в съдебно заседание,
проведено на 24.01.2023 г., като пряк очевидец, който е присъствал по време на
проверката и е имал преки и
непосредствени възприятия относно начина и реда на протичането й. Отрицателният
факт, че Д. е риболовствал на място с координати, които са посочени като
забранени, районният съд е приел за обстоятелство, което не е категорично
доказано в хода на съдебното дирене. С представения пред касационната инстанция
приемо-предевателен протокол, обаче, се установява по категоричен начин, че от
26.11.2018 г., „Ръчна GPS“ е
зачислена на Отдел РК-Западна България гр. Перник, т.е. налице е обективна
предпоставка да се направи обоснован извод, че проверяващите органи в лицето на
атосъставителя М.В.А.на длъжност старши специалист в Отдел РК- Западна България гр. Перник е разполагал с необходимата
техника да установи точните координати на риболовстване от страна на нарушителя
Д., поради което в настоящият съдебен
състав, на база новосъбраните доказателства по делото, се формира убеждение, че
АНО правилно и законосъобразно е наложил административно наказание „глоба“ в минималния размер от 1500 лева на
санкционираното лице Румен Кирилов Д., имайки предвид, че това е първото
установено на лицето нарушение. Правилно
АНО е приел за приложима в случая
разпоредбата на чл.70 ал.1 от ЗРА, съгласно който се наказва с глоба от 1500 до
3000лв. лице, което извършва риболов в период на забрана, установена със
заповед на министъра по чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА. В случая такава забрана е налице
за мястото, където е констатиран риболова, установена надлежно с цитираната в
наказателното постановление и АУАН, заповед на министъра № РД-09-89/03.02.2022
г., в точка 4, подточка 4.1.
От друга страна, в АУАН № В 0029810 ответникът по касационната жалба е дал обяснение, че „Никъде не е обозначено,
че е забранен риболова в тази местност, няма табели“. Относно даденото в АУАН
обяснение и възражението, изложено в т. 2 от касационната жалба, съдебният
състав счита за необходимо да уточни, че не споделя съображенията за
неустановена вина на извършилото деянието лице. Въвеждането на забраната за
риболов в случая е предвидено от закона – чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА. В чл.12 и сл.
от ЗРА липсва обща законова клауза за допустимост на риболова, но за сметка на
това се уреждат множество изисквания и ограничения за осъществяването на тази
дейност. При тази нормативна регулация следва да се приеме, че добросъвестното
поведение на риболовеца изисква преди започване на риболов да се извършат
необходимите справки, чрез които лицето да се убеди, че в конкретното време, на
конкретното място и по отношение на конкретния улов това е разрешено. Законът
предвижда установяването на забраните със заповед, която не подлежи на
обнародване в Държавен вестник и не се оповестява чрез информационни табели
около посочените в нея рибностопански обекти, но същевременно се обнародва на
сайта на министерството. Това е достатъчно лицата да носят отговорност за свое
поведение, което не е съобразено със съответната забрана. В допълнение на гореизложеното следва да се
подчертае, че на л. 11 от АНД 306/2022 г. по описа на РС-Радомир е приложена
Декларация по чл. 22, ал. 2 от ЗРА, попълнена и подписана собственоръчно от К.Р.Д.,
в която същият е декларира, че е запознат с изискванията и разпоредбите на ЗРА,
приложими за любителски риболов, който факт обезсмисля неговото възражение,
обективирано в АУАН и навежда на извода за основателност на възражението,
изложено в т.2 от касационната жалба. Затова съдът приема, че АНО правилно е
приел, че са налице предпоставките за налагане на административно наказание по
чл.70, ал.1 от ЗРА. Наказателното постановление е законосъобразно и неправилно
е било отменено от първоинстанционния съд.
Наложеното наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като
определено в съответен вид и в минималния предвиден от законодателя размер, с
оглед липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и извършване на първо
такова по вид административно нарушение от страна на наказаното лице и липсата
на препятстване на органите на производството при реализиране на отговорността,
което се явява смекчаващо такова.
Не са налице предпоставки за оценка на деянието като маловажно по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс (НК). По делото няма данни за наличие на смекчаващи
(изключителни или многобройни) отговорността обстоятелства на извършеното
нарушение, които да правят нарушението с по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид и да
обусловят извод за неналагане на административно наказание със съответното
предупреждение към нарушителя.
Въз основа на изложеното, настоящият касационен състав приема касационната
жалба за основателна. Решението постановено от първоинстанционния съд като
неправилно следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което
бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в
полза на касатора се явява основателна, поради което на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ ответникът - К.Р.Д. с ЕГН **********
***, следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури съдебни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предложение първо от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4 от 01.02.2023 година, постановено по АНД № 306 по описа
за 2022 година на Районен съд – Радомир, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14-15 от 30.09.2022 година,
издадено от Началника на отдел „Рибарство и контрол – Западна България“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на К.Р.Д. с ЕГН **********
***, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА му е наложена „Глоба“ в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за
рибарството и аквакултурите (ЗРА) и Заповед № РД09-89/03.02.2022 година на
Министъра на земеделието, като законосъобразно.
ОСЪЖДА К.Р.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, с адрес: гр. София, ж.к. „Христо Ботев“ №
17, ет. 4 съдебни разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/