№ 272
гр. Варна, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503113 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на ЧЖ вх.№303544/08.11.21г.,
подадена от ВЛ. ЕМ. ТР., ЕГН **********, Силистра, чрез адв.Д.В. от ВАК
срещу Определение №265852/05.10.2021г., постановено по ГД №2152/2018г.
на 17 състав на ВРС, с което съдът е прекратил производството по чл.417
ГПК и обезсилил издадените по делото заповед за незабавно изпълнение
№1098/02.03.2018г. и изпълнителен лист поради недопустимо образуване на
делото срещу неправосубектна /починала/страна.
В жалбата се излага, че постановеното определение е недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че смъртта на длъжника е
установено с адм.акт през 2018г., след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Поддържа се, че в това производство приложими са
правилата за правоприемството, установени с разпоредбата на чл.227 ГПК,
т.е. като при смърт, настъпила при висящ процес. Актът за смърт на Б. Т. Й. е
съставен на 06.06.2018г., когато е било подадено и съобщение за смъртта на
лицето №332 от 06.06.2018г. Поради това се поддържа, че към датата на
подаване на заявлението не са съществували официални данни за смъртта на
длъжника и именно поради това ВРС е постановил издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Датата на смъртта на лицето е удостоверено
след подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК. Твърди се, че поради
изложеното е възникнало валидно процесуално правоотношение, поради
което наследникът на длъжника може да се защити или чрез обжалване
действията на съдебния изпълнител, или чрез подаване възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Поради това не е налице нередовност на
сезирането, което би имало за правна последица невалидност на всички
1
извършени процесуални действия. На следващо място, жалбоподателят
твърди, че определението е постановено в противоречие с постановките на ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, конкретно т.13 от същото, в която се
предвиждат основанията за прекратяване на производството и обезсилване на
заповедта. Твръди се, че по делото са извършени множество проц.действия,
вкл. конституиране на наследниците на длъжника, провеждането на публична
продан и възлагането на имота на купувача Тони Кондева Чехларова от
19.04.2021г. Твърди се, че купувачът от публичната продан е заплатил изцяло
цената на продавания имот и предстои разпределението на получената сума.
Поради това, освен всички останали доводи, се изтъква и увреждане правата
на добросъвестния купувач. Претендира се обезсилване на определението за
прекратяване на производството като недопустимо, евентуално неговата
отмяна.
Съдът, при преценка редовността на жалбата констатира, че същата е
подадена от заявителя в заповедното производство чрез надлежно
упълномощен проц.представител на последния, в преклузивния срок и при
интерес от обжалването.
За да се произнесе по същество съдът прецени, че производството е
образувано по заявление по чл.417 ГПК, подадено от ВЛ. ЕМ. ТР., на
31.01.2018г. , първоначално пред РС –Силистра, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изп.лист срещу длъжника Б. Т. Й., ЕГН **********,
от гр.Силистра, за сумата от 31 600 лева, въз основа на запис на заповед,
издаден на 11.05.2009г. с падеж на 30.09.2015г. След извършена по делото
справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, с определение от
01.02.2018г. съдът прекратил производството и изпратил делото на РС-
гр.Варна, тъй като констатирал, че считано от 2011г. длъжникът има
регистриран постоянен и настоящ адрес в гр.Варна. Производството пред
ВРС било образувано като ЧГД №2152/2018г., 17 състав, на 14.02.2018г. като
по делото била издадена заповед за незабавно изпълнение №1098/02.03.2018г.
и изпълнителен лист.
Въз основа на писмо от 06.08.21г. на ЧСИ Делян Николов, рег.№804 в
КЧСИ, район на действие гр.Бургас, било установено, че в образуваното
изп.дело №145/2018г., по молба на взискателя В.Т. срещу длъжника Б.Й., въз
основа на заповедта, издадена по ЧГД №2152/2018г. на ВРС, била установена
смъртта на длъжника. В писмото е обективирано извършеното от ЧСИ по
установяване правосубектността на длъжника, в хода на което се установило,
че към м.март 2018г. няма отразяване за смъртта на длъжника Б.Й. /справка
ГРАО/, а впоследствие се установило, че е вписана със задна дата смъртта на
лицето – починал на 03.05.2017г. Причината за това била, че смъртта е
настъпила в чужбина и юр.събитие е отразено късно в регистъра на ГРАО. В
справката се сочи, че изп.дело е било спряно. Видно от приложената преписка
по изп.дело, при извършената от ЧСИ Николов справка към 20.03.2018г. не са
били налице данни за смъртта на длъжника. По изп.дело не са налице данни
за връчване ПДИ на длъжника. Пред ЧСИ едва през м.06.2021г.е представена
2
справка за длъжника, от която се установява, че същият е починал още на
03.05.2017г. като е издаден акт за смърт едва на 06.06.2018г. в гр.София,
район Витоша. Същият има единствен наследник Мария Николова Боева,
сестра, гр.Силистра, която е била конституирана в изп.производство с
разпореждане от 21.07.2021г.
След уведомяване за настъпилата смърт на длъжника от ЧСИ и
извършената самостоятелна проверка в НБД Население, заповедният съд с
определение от 05.10.2021г. счел производството за недопустимо поради
липса на надлежен правен субект към датата на подаване заявлението за
издаване на заповед като прекратил производството по делото и обезсилил
заповедта и листа, издадени по същото.
Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно.
От приложените по делото и неопровергани писмени доказателства, вкл. акт
за смърт на Б. Т. Й., се установява, че същият е починал преди подаване на
заявлението през януари 2018г., а именно още на 03.05.2017г., въпреки
отразяване на юр.събитие едва през юни 2018г. с издаване на акт за смърт от
Столична община и удостоверение за наследници.
Поради обективната липса на правен субект към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК, не е могло да възникне и се развие валидно
процесуално правоотношение, а образуваното производство е недопустимо.
Настъпилата смърт слага край на процесуалната правоспособност на
физическите лица. Когато тя предхожда сезирането на съда, в случая със
заявление по чл.417 ГПК, е налице липса на субект на процесуалното
правоотношение, което по тази причина не може да възникне валидно.
Следователно, липсата на процесуално правоотношение, обуславя
нередовност на сезирането и поради невъзможността страната да придобие
процесуална правоспособност, има за правна последица десезиране на съда
чрез прекратяване на образуваното производство. Нередовността на
сезирането има за правна последица и невъзможност да бъдат предприети
процесуални действия, в това число не може да бъде разрешен повдигнатия
правен спор, тъй като постановения акт не може да обвърже липсваща
/несъществуваща/ страна и съответно да породи търсените правни последици.
Извършените по делото процесуални действия спрямо несъществуващ правен
субект също са невалидни, поради което издадените спрямо това лице актове
подлежат на обезсилване ведно с прекратяване на заповедното производство.
По изложените аргументи, съдът не споделя доводите в жалбата за
приложимост на процесуалните правила относно правоприемството. Не е
налице и противоречие с цитираното от жалбоподателя тълкувателно
решение по ТД 4/2013г. на ВКС. Нещо повече, въпросът намира
задължително разрешение както в постановената обилна съдебна практика,
така и с арг. в т.2 от ТД №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. /в аналогичен смисъл и
определение №334/2019г. по ЧГД №1953/2019г. на III г.о. на ВКС и др./
Допусната размяна на имущество в изп.производство следва да бъде
3
отстранена по друг ред, а не чрез саниране на един изначално порочен процес
спрямо несъществуващ правен субект.
Поради идентични правни изводи, определението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложеното съдът на основание чл.278 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение №265852/05.10.2021г.,
постановено по ЧГД №2152/2018г. на 17 състав на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от
връчване препис на жалбоподателя с ЧЖ пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4