№ 33286
гр. София, 06.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110152062 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от П. П. М. срещу „Файненшъл
България“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
И двете страни са направили искане съдът да задължи насрещната да представи
договор за поръчителство № ...... Съдът като съобрази, че ищцата излага твърдения, че
не разполага със същия, докато ответникът не е направил такова изявление, счита
искането от ищцовата страна за задължаване на ответната страна да представи договор
за предоставяне на гаранция № ..... и на справка от счетоводството си за всички
извършени плащания по процесния договор за относимо, допустимо и необходимо за
разрешаване на процесния правен спор, поради което доказателственото искане следва
да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
УКАЗВА на ищцата, че на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК в срок до откритото по делото
съдебно заседание следва, с препис за ответника, да посочи банкова сметка или друг
начин за плащане.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД в
едноседмичен срок от съобщението да представи договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство № ..... и справка от счетоводството си за всички извършени
плащания по процесния договор, като му УКАЗВА, че непредставянето на документа
може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, че направеното искане
настоящото гр. дело № 52062/2022 г. да бъде присъединено към гр. дело № 51924/2022
1
г. по описа на СРС поради връзка между делата, настоящият състав не може да се
произнесе. Искането се отправя по първото образувано дело, като в случай, че съдията-
докладчик го счете за основателно, може да съедини делата и да изиска последващо
образуваните дела за прилагане към по-рано образуваното.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 02.02.2023 г.
от 10:20 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както
следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за
прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство № ..... и 2/ в
условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането
на ответника да заплати сумата от 1405,40 лева, представляваща недължимо платена
сума по недействителен договор за предоставяне на поръчителство № ....., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до
погасяването.
Ищцата П. П. М. твърди, че е страна по договор за паричен заем № ...../29.11.2021
г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по който следвало да върне сума по кредита
в общ размер от 2294,60 лева, при получена от нея сума в размер на 2000 лева.
Задължението следвало да бъде погасено с 20 погасителни вноски. Сочи, че във връзка
с чл. 4 от договора за паричен заем сключила с ответника - „Файненшъл България“
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № ....., по силата на който следвала
да заплати на дружеството сумата от 1405,40 лева, платими разсрочено, на вноски,
всяка от които в размер на 70,27 лева. По сключените договор за заем и договор за
поръчителство твърди да е заплатила сумата от 2000 лева главница, 294,60 лева лихва и
сумата от 1405,40 лева възнаграждение за поръчителство.
Счита, че сключеният договор за поръчителство е нищожен поради накърняване
на добрите нрави и неспазване разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и 143, ал. 1 ЗЗП, като
излага подробни съображения.
Намира, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" с
регламентираното възнаграждение за поръчител по процесния договор се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцата с цел изгода на кредитора. Счита, че неправилно
предвидените суми по договора за поръчителство не са включени в предвидения ГПР.
Сочи и за наличие на свързаност между дружествата „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника „Файненшъл България“ ЕООД, като печалбата на ответника на ответника се
разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала му, а именно - „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
На следващо място твърди, че поради нищожния характер на атакувания договор,
ищцата не е следвало да заплаща възнаграждението за поръчителя. Общо платената
сума по този договор била в размер от 1405,40 лева, за която претендира ответникът да
бъде осъден да й заплати, тъй като е получена без правно основание. Претендира и
законна лихва, считано от депозиране на исковата молба до погасяването, както и
направените разноски по делото.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че
ищцата няма правен интерес от предявяване на установителния иск за прогласяване
нищожността на договора. Счита, че процесният договор отговаря на изискванията на
закона, като не води до накърняване на добрите нрави. Излага подробни съображения.
Счита, че договорът за предоставяне на гаранция не се регулира от ЗПК, а от ТЗ,
2
поради което наведените от ищцовата страна доводи за нищожност поради
противоречието на договора със ЗПК са неотносими. Като неотносими намира и
наведените твърдения за нищожност, свързани с договора за заем, по който ответникът
не е страна. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По установителния иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.3-то ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за гаранция/поръчителство № ....., в който е уговорено да бъде
заплатено възнаграждение за поръчителя в твърдения размер, като договорът
противоречи на добрите нрави и възнаграждението е уговорено в прекомерно висок
размер.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 1405,40 лв., представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител по
договор за гаранция/поръчителство № ....., без да е имало основание за извършване на
престацията /поради недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за
гаранция/поръчителство № ......
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3