Р Е Ш Е Н И Е
№260023
гр.Шумен, 04 Септември 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.Р. ХаджиИ.
2.С.
Стефанова
при секретаря Ж. Дучева като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №209 по описа за 2020 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №195 от 09.03.2020г. по гр.д.№1373/2019г.
Районен съд - гр.Шумен е осъдил А.М.И., ЕГН **********, да заплати на Е. Й.А.,
ЕГН ********** и К.Й.Х., ЕГН **********,
сумата от 4173,35 лева /четири хиляди сто седемдесет и три лева и тридесет и
пет стотинки/, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнен договор за
продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. „.” №, ет., представляващ
апартамент с идентификатор № 83510.675.248.1.6, от категорията на пропуснати
ползи, считано за периода от 09.08.2017 г. /датата, на която е следвало да бъде
предадено владението върху описания имот/, до 20.03.2019 г. /датата на
предаване на владението на процесния имот чрез въвод, извършен по изп.дело №
2019*0400029 по описа на ЧСИ Я.Д.с рег. № * на КЧСИ и район на действие ШОС,
ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковете- 14.05.2019 г. до окончателното им
изплащане, сума в размер на 1256,89 лева /хиляда двеста петдесет и шест лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща извършените по делото, включително
и в обезпечителното производство разноски, съразмерно уважената част от
исковете, като е отхвърлил исковете в останалата им част, до пълния предявен
размер, като неоснователни. С решението е отхвърлен и предявения иск за
заплащане на сума от 3400 лв., представляваща обезщетение за неизпълнен
договор, определено като стойността на движими вещи, които са продадени заедно
с недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. „.” №, ет., представляващ апартамент
с идентификатор № 83510.675.248.1.6, а именно: 2 броя подпрозоречни климатици
марка „Daikin”, модел RTXS, с номер на външното тяло STX, както и пералня
„Samsung“, модел wvv70k44305w/le, които, към датата на въвода във владение
липсвали. На ответницата са присъдени 350,09 лв. деловодни разноски -
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Недоволни от така постановеното решение останали и
двете страни, като ищците обжалват решението в частта с която са отхвърлени
предявените им искови претенции - първата за разликата от 1000 лева, които
първоинстанционния съд е приспаднал от общо дължимата сума, и втората изцяло, а
ответницата - в частта, с която са уважени предявените срещу жалбоподателката
искови претенции, и молят решението да бъде отменено в съответната атакувана
част, и да бъде постановено друго, с което ищците желаят да бъдат уважени
исковите им претенции, а ответницата - изцяло отхвърлени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна Е.А. и К.Х.,
са депозирала отговор на жалбата на насрещната страна, в който оборват доводите
на жалбоподателя.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата на А.М.И. за частично основателна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искови
претенции от Е. Й.А. и К.Й.Х. срещу А.М.И. по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 08.08.2017 г. са закупили от ответника недвижим имот,
находящ се в гр. Ш., ул. „.” №, ет., представляващ апартамент с идентификатор №
83510.675.248.1.6, с площ от 45.00 кв.м., заедно с таванско помещение №1, с
площ от 28.00 кв.м. и съответните за обекта идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху поземления имот. Съставен бил НА за продажба
на недвижим имот №18, том , рег.№, дело №/08.08.2017 г. на нотариус *, с рег. №*на
НК. В нотариалния акт било изрично уговорено продавачът да предаде владението
върху имота в деня на изповядване на сделката- 08.08.2017 г. Това задължение не
било изпълнено от продавача, поради което се наложило ищците да се снабдят със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, след което въвеждането им във
владение се осъществило чрез способите за принудително изпълнение. Ищците били
въведени във владение на 20.03.2019 г. Отделно от изложеното, между страните
съществувала и устна договорка апартаментът да бъде продаден и предаден заедно
с вградената кухня и уредите в нея- готварска печка, котлони и пералня Samsung,
модел WW70K44305W/LE, както и поставените в имота два броя подпрозоречни
климатици, марка Daikin, модел RTXS, с номер на външното тяло STX. При въвода
във владение, ищците установили, че в имота липсват двата климатика и
пералнята. Между страните били водени разговори тези вещи да бъдат върнати на
купувачите или да им бъде платена тяхната левова равностойност, както и за
плащане на обезщетение срещу ползването на имота от страна на продавача, но
безуспешно. Поради изложеното ищците считат, че са претърпели вреди в следствие
неизпълнение задълженията на ответницата, имаща качеството на продавач по
договора, поради което и желаят репарирането им. Поради изложеното, молят съда
да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати
на ищците следните суми: 5812,96 лева, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. „.”
№, ет., представляващ апартамент с идентификатор № 83510.675.248.1.6, от
категорията на пропуснати ползи, считано за периода от 09.08.2017 г. /датата,
на която е следвало да бъде предадено владението върху описания имот/, до
20.03.2019 г. /датата на предаване на владението на процесния имот чрез въвод,
извършен по изп.дело № 2019*0400029 по описа на ЧСИ Я.Д.с рег. № * на КЧСИ и
район на действие ШОС/; сумата от 3400 лв. – представляваща обезщетение за
неизпълнен договор, определено като стойността на движими вещи, които са
продадени заедно с недвижимия имот, а именно: 2 броя подпрозоречни климатици
марка „Daikin”, модел RTXS, с номер на външното тяло STX, както и пералня
„Samsung“, модел wvv70k44305w/le, които, към датата на въвода във владение, са
липсвали. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на настоящата молба до
окончателното изплащане на сумата. Ответницата подала отговор в законния срок,
с които оспорва изцяло предявените искове. Излага, че между страните било
договорено да остане да живее в имота след продажбата му, докато завърши
ремонта на новото си жилище. До месец август 2018г., ищците не ѝ искали
наем, както и се били договорили, но тогава /м.август 2018г./ и поискали такъв,
като се договорили за 250 лева, за напред, без да имат претенции за минал
период. След това тя заплащала договорения наем, като им заплатила общо 1750
лева, от които за 750 лева представя и писмени доказателства за плащането му.
Твърди, че нямали никаква уговорка за продажбата на жилището заедно с
климатиците и пералня, като изобщо нямала пералня със сочения от ищците номер,
а климатиците били стари - единият /т.н. 9 ка/ купуван през 2012г. , а другият
през 2014г. /за който е представена и гаранционна карта/. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна: На 08.08.2017г. с НА за продажба на недвижим имот №18, том , рег.№, дело №/08.08.2017 г.
на нотариус *, с рег. №*на НК, ответницата продала на ищците собствения си
недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. „.” №, ет., ап., представляващ
апартамент с идентификатор № 83510.675.248.1.6, с площ от 45.00 кв.м., заедно с
таванско помещение №1, с площ от 28.00 кв.м. и съответните за обекта идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, за
сумата от 57 000.00 лева. Няма спор, че ищците в качеството им на купувачи са
изплатили изцяло продажната цена на имота. В цитирания нотариален акт е
отразено, че владението върху имота ще се предаде на купувачите в деня на
изповядване на сделката, т.е. на 08.08.2017 г. Видно от представения от ищците
частно заверен препис от Протокол за въвод във владение, съставен по ИД№2019*0400029
по описа на ЧСИ Я.Д., се установи, че на 20.03.2019 г. в 14.00 часа
принудително е отнето владението върху имота от ответницата, в качеството
ѝ на длъжник по изпълнителното дело и е предадено на ищците, в качеството
им на взискатели по същото дело, като изпълнителния лист от 18.02.2019г. бил
издаден по образувано заповедно производство по ч.гр.д.№482/2019г. на ШРС. На
въвода са присъствали както взискателите, така и длъжникът. От представения от
ответната страна официално заверен препис от Предварителен договор за
покупко-продажба на имот от 21.04.2017 г., е видно, че между страните, е бил
сключен предварителен договор, който съдържа уговорки относно съществените
условия на окончателния договор. Условията и волеизявленията на страните
относно параметрите на сделката, изразени
както в предварителния, така и в окончателния договор са ясни и
конкретни. Ясно и точно са посочени страните по сделката, имотът, предмет на
последната, цената на вещта, като са предвидени и последиците, с оглед
неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията на страните по сделката. От
представената от ответницата вноска бележка от 09.04.2019г. е видно, че тя е
изплатила на ищцата 750 лева, като основание за плащането е отразено
"обезщетение за ползване на жилище". От разпитаната по делото
свидетелка Е.Н., водена от страна на ищците, се установи, че при продажбата на
имота страните са постигнали уговорка, че ответницата ще остане да живее в
имота, докато си намери жилище, и че ще вземе част от вещите, евентуално и
единия климатик, а след като купувачката изразила желание и той да остане в
имота, те останали да преговарят за това, но до какво споразумение са стигнали,
свидетелката не знаела. Купувачката казала, че не ѝ трябва веднага апартамента
и може да го купи, а продавачката може да остане да живее, докато си намери
жилище. Понеже тя дълго време си търсела жилище са се разбрали на наем да живее
там - " Ако остане ще плаща наем и ще живее, докато се разберат двете…“, „Не
зная в крайна сметка какво са се разбрали, защото продавачката, разбраха се
вътрешно двете, че тя остава да живее там и вече след време, когато тя напуска
ще се уточнят нещата… те останаха да се доуточняват след напускането на
жилището“ . От показанията на изслушаната по искане на ответницата свидетелка С.Н.,
също се установи, че ответницата се е разбрала с купувачите на жилището ѝ
да остане да живее в имота, докато си намери жилище, като ще заплаща наем за
ползването- „Тогава я попитах кога ще се изнася и тя ми каза, че прави ремонт,
но ще плаща наем.“ В подобен смисъл са и показанията на свидетеля И.К., също
разпитана по искане на ответната страна- „Телефонът ѝ звънна, тя проведе
някакъв разговор и каза, че трябва да отиде да плати някакъв наем. Аз учудено я
попитах за какво ще плаща наем. Тя ми каза, че се договорили тя да плаща наем.
Дори на масата извади и приготви пари за наем, който трябваше да плати…Парите
бяха 1000 лева…пред мен изброи парите и ѝ ги предаде в "ДИ ЕМ"“.
Свидетелката обстойно описва и условието, което продавачката е поставила при
обявяване продажбата на имота - да остане да живее в жилището още една година,
поради което и някои купувачи не се съгласявали с подобна покупка, а ищците
нямали против подобно условие, нямало уговорка за наем, но в последствие ищците
са и поискали наем . С.В., разпитан по искане на ищцовата страна, живеещ на
съпружески начала с ищцата, сочи че страните се разбирали прекрасно в началото,
но в последствие се влошили отношенията им, и първоначално се разбрали /от края
на 2018г./ да дължи продавачката наем в размер на 250 лева, който частично била
издължила - за месеците декември 2018г, януари и февруари 2019г., а в
последствие през 2019г. било образувано и изпълнителното дело.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место е необходимо да се отбележи, че по отношение на първия предявен иск, първоинстанционния съд правилно го е квалифицирал, като такъв по чл. 79, ал.1 пр.2 от ЗЗД, а не съобразно сочената от ищците квалификация по субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД, доколкото и в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума ищеца е претендирал именно обезщетение за неизпълнение на договорното задължение за предаване на владението на имота. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че се установява соченото от ответната страна твърдение за постигната между страните договореност за оставането на продавачката в имота до завършване на ремонта на новозакупеното ѝ жилище. Както доказателствата, така и житейската логика, сочат на горното, доколкото ако я нямаше, купувачите незабавно биха предприели снабдяване с изпълнителен лист и въвод във владение /което са сторили в последствие, но близо година и половина по - късно/, или поне биха отправили нотариална покана за предаване на владение, претендиране на обезщетение или др. п. Дори ищцов свидетел потвърждава отчасти тезата на ответната страна за наличието на договор за наем в размер на 250 лева, и то от края на 2018г., но доколкото част от другите показания и признанията на ответницата са за постигането на уговорката за периода от август 2018г., то следва да се приеме, че до този момент, купувачите /собственици/ са допуснали ответницата да живее в имота, без да им дължи наем, а едва след м. август 2018г. тя се задължила да им плаща месечен наем в размер на 250 лева. С подаването на заявлението за образуване на заповедно производство и въвод във владение на 18.02.2019г., ищцовата страна е заявила изричното си желание за прекратяване на тези правоотношения, като следва да се приеме, че до този момент ответницата е дължала уговорения наем, а след това обезщетение за неизпълнението. Или за едногодишния период след сключване на процесната покупко - продажба, ответната страна не е дължала наем, а след това до 18.02.2019г. е дължала такъв в размер на 250 лева месечно, който съобразно ангажираните от страната доказателства е бил изцяло изплатен /въпреки ирелевантността на горното, доколкото съдът не е сезиран с претенция за заплащане на наем/, и дължимото от ответницата обезщетение е за периода от 18.02.2019г. до 20.03.2019г.. Съобразно изготвената в първоинстанционното производство ССЕ, месечния пазарен наем на имота за процесния период е 308 лева, до който размер иска е основателен и следва да бъде уважен. По отношение на другата претенция по чл.79 ЗЗД за заплащане равностойността на два климатика и пералня, ищцовата страна не е успяла, при условията на главно и пълно доказване, да установи в пълнота сочения от нея правопораждащ фактически състав. Ищеца е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин сочения договор за продажба на имота с така описаните движими вещи. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Единствените гласни доказателства, които сочат на някаква подобна договорка са противоречиви и крайно неясни, за да се приеме съществуването и, още повече не е установено с категоричност, и какви точно вещи е имало в имота при сключването на сделката, със съответните им индивидуализиращи белези. Ето защо така предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, съдът намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са уважени
ищцовите претенции за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнен договор
за продажба на недвижим имот, от категорията на пропуснати ползи, считано за
периода от 09.08.2017 г., до 20.03.2019 г., за разликата над 308 лева до
присъдения с първоинстанционното решение размер - 4173,35 лева, а вместо това
постановено друго, с което иска да бъде отхвърлен в тази част, като
неоснователен и недоказан. В останалата си обжалвана част решението следва да
бъде потвърдено. Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно
присъдените разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да
заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 45,22 лева пред
първата инстанция, поради което за разликата над тази сума първоинстанционното
решение следва да се отмени. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да
заплатят на ответницата деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 618,60
лева, като след приспадането на присъдените с първоинстанционното решение 350,09
лева, за разликата от 268,51 лева, ищеца следва да бъде осъден. Съразмерно с
уважената част от жалбата /и отхвърлената на насрещната жалба/ следва на
ищцовата страна се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в
размер на 39,79 лева, а на ответната съразмерно с уважената част от жалбата /и
отхвърлената на насрещната жалба/ - 882,91 лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №195 от 09.03.2020г. по гр.д.№1373/2019г. на Районен
съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която
А.М.И., ЕГН ********** е ОСЪДЕНА да
заплати на Е. Й.А., ЕГН ********** и К.Й.Х., ЕГН **********, обезщетение за вреди от
неизпълнен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. „.”
№, ет., представляващ апартамент с идентификатор № 83510.675.248.1.6, от
категорията на пропуснати ползи, считано за периода от 09.08.2017 г. /датата,
на която е следвало да бъде предадено владението върху описания имот/, до
20.03.2019 г. /датата на предаване на владението на процесния имот чрез въвод,
извършен по изп.дело № 2019*0400029 по описа на ЧСИ Я.Д.с рег. № * на КЧСИ и
район на действие ШОС, за разликата над
308 лева до 4173,35 лева, както и в ЧАСТТА,
с която А.М.И. е ОСЪДЕНА да заплати на Е. Й.А. и К.Й.Х. деловодни разноски за разликата над 45,22 лева до 1256,89 лева, като вместо това, в
тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е. Й.А., ЕГН ********** и К.Й.Х., ЕГН ********** срещу А.М.И., ЕГН **********,
иск за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнен договор за продажба на
недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ул. „.” №, ет., представляващ апартамент с
идентификатор № 83510.675.248.1.6, от категорията на пропуснати ползи, считано
за периода от 09.08.2017 г. /датата, на която е следвало да бъде предадено
владението върху описания имот/, до 20.03.2019 г. /датата на предаване на
владението на процесния имот чрез въвод, извършен по изп.дело № 2019*0400029 по
описа на ЧСИ Я.Д.с рег. № * на КЧСИ и район на действие ШОС, за разликата над 308 лева до 4173,35
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №195 от 09.03.2020г. по гр.д.№1373/2019г. на Районен
съд - гр.Шумен, в останалата ОБЖАЛВАНА част.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
А.М.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на Е. Й.А., ЕГН ********** и К.Й.Х., ЕГН
**********, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 39,79 лева.
ОСЪЖДА
Е. Й.А., ЕГН ********** и К.Й.Х., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.М.Иванова,
ЕГН **********, деловодни разноски за първата инстанция в размер на още 268,51 лева, и за въззивната инстанция
в размер на 882,91 лева.
Решението, в частта касателно
претенцията на ищците по чл.79, ал.1 пр.2 ЗЗД за сумата от 5812,96 лева, подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
условията на чл.280 от ГПК.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението в останалата си част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.