Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 19. 09. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на четвърти септември през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2559
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж”, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, в която се
твърди, че по силата на сключен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер PLUS- 11319856/ 18. 06. 2015 год. ответницата
Е.К. *** е дала съгласието си освен посочения усвоен кредит да й бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master
Card. Твърди се, че на 28. 09. 2016 год. ответницата е активирала
предоставената й кредитна карта № CARD- 13359954 с
максимален кредитен лимит в размер на 1 500 лв. Твърди се, че същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции- теглене в броя от банкомати АТМ, плащания,
чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна
карта. Твърди се, че върху тази сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период
съгласно определения годишен лихвен процент. Твърди се, че съгласно чл. 1 и чл.
14 от приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Твърди се, че ответницата е преустановила редовното
обслужване на кредитната карта на 01. 03. 2018 год., като
балансът по същата е в размер на минус 1 645, 31 лв. Твърди се,
че това е принудило кредитора да блокира използването й. Твърди се, че въпреки
многократните опити за контакт с ответницата и отправените й покани да погаси
задължението си същата виновно не го е изпълнила. Твърди се, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че
в установения от закона срок длъжникът е възразил срещу издадената заповед, което
обуславя и правния интерес от предявяване на настоящия иск. Поради това ищецът
моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответницата,
че дължи следните суми:
-
1 424, 48 лв., представляваща главница;
-
220, 83 лв., представляваща договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 01. 03. 2018 год. до 06. 07. 2018 год.;
-
75, 08 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата, дължима за периода от 06. 07. 2018 год. до 11. 01. 2019 год.,
или общо сумата от 1 720, 39 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответницата Е.К. *** не е взела становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 523/ 2019 год.
по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл.
238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същата не е
депозирала писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен
преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал.
1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на
валидно възникнало вземане спрямо ответника за сумите, посочени в исковата
молба. Това е сторено по надлежния ред, като ищцовото дружество е провело пряко
и пълно доказване на твърдените от него факти. Горното позволява да се обобщи,
че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в
размер на 84, 41 лв., както и направените в настоящото производство деловодни
разноски в размер на 222, 57 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Е.К. ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., Париж”, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 1 424, 48 лв.,
представляваща главница по револвиращ кредит, сумата от 220, 83 лв.,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01. 03. 2018 год. до 06. 07. 2018
год., и сумата от 75, 08 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 06. 07. 2018
год. до 11. 01. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 31. 01. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.К. ***, ЕГН **********, да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., Париж”, рег. № *********, чрез
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.
А., клон България“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 84, 41
лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство,
както и сумата от 222, 57 лв., представляваща направени деловодни разноски в
исковото производство.
Решението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: