МОТИВИ ПО НОХД № 1055/2017 г. по описа на ПОС
КЪМ ПРИСЪДА № 105 от 19.12.2017г
Срещу подсъдимия
С.В.Д., е внесено обвинение от Окръжна прокуратура гр.П. за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, пр. 4 и пр. 5, б. „б“, пр. 2,
вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“, вр. ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 2,
ал. 2 от НК за това , че на 13.07.2014 г. в с. К., обл. П., при
управление и като водач и упълномощен ползвател на моторно превозно средство –
лек автомобил “Хонда“ с рег. № *****, собственост на Т.Н.Х., е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 102 от ЗДвП – „На водача, собственика
или упълномощения ползвател на моторно превозно средство се забранява да
предоставя моторно превозно средство на водач, който е под въздействието на
алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособен водач“,
като е предоставил лек автомобил “Хонда“ с рег. № ***** на водача Р.П.П., ЕГН **********,
който е бил под въздействието на алкохол- с 1,28 промила алкохол в кръвта, при
което по непредпазливост на 13.07.2014 г. на път II-56 в участъка между с. К. и с. С., обл. П., е
причинил смъртта на две лица – Б.В.Б., ЕГН ********** и на С.Й.И., ЕГН **********,
както и три средни телесни повреди на И.В.И., ЕГН **********, изразяващи се в
счупване на долната челюст, черепно мозъчна травма, довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота и счупване на левите голяма и малка пищялна
кост, довело до тайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник, като
деянието е извършено в пияно състояние и случаят е особено тежък.
В хода на съдебното
производство като частни обвинители по делото са били конституирани низходящите
родственици на пострадалата
С.Й.И. - П.Г.А. и Ж.Г.А.. Близките родственици на
починалия Б.В.Б. не се явяват в съдебното заседание, след като са били редовно
призовани за същото и уведомени за правата си.
В хода на съдебните прения прокурорът прави искане
подс.Д. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на седем години и лишаване от право да управлява МПС за срок
от осем години. Излага се становище, че обясненията на подс. Д. изразяват по-скоро заетата от него защитна
позиция, поради което не са обективен източник на доказателства. Иска се от
съда да бъдат кредитирани показанията на свид.Р.П., тъй като същите кореспондират
с резултата от извършената на същия химическа експертиза, установила 1,28
промила алкохол в кръвта му след настъпилото пътно транспортно
произшествие.
От своя страна защитата на подсъдимия – адв.В.Б.
заявява, че действията по предоставяне управлението на автомобила от подс.Д. на
свид.П. са осъществени преди потеглянето им за гр.П., а именно в момент, в
който свид.П. не е бил под въздействието на алкохол. Представят се аргументи,
че при последвалите две ситуации подс.Д. не е видял дали свид.П. употребява
алкохол и това е било сторено без негово знание. Твърди се, че алкохолът бил
консумиран от свид.П. скришом, с което е била прекъсната причинно следствената
връзка между действията на предоставяне на автомобила от подс.Д. на свид.П. и
настъпилия вредоносен резултат на пътното транспортно произшествие. Като
допълнителен довод в тази насока се изтъква, че след като свид.П. и подсъдимия
са се разбрали по-рано през деня, че П. няма да употребява алкохол то Д.,
започвайки сам да консумира такъв, не е целял и не е търсил промяна в
поведението на свид.П.. Иска се от съда да не кредитира изцяло показанията на
полицейските служители П. и Ш., тъй като разговорът им с подсъдимия се е случил
три дни след тежка операция, осъществена спрямо Д., когато той е бил под
въздействието на медикаменти.
Подс.С.Д. изтъква, че е
дал ключовете за автомобила на свид.П. сутринта на процесния ден. В последната
си дума моли да бъде напълно оневинен, като изтъква, че му предстои да стане
баща и това че има сериозна работа.
Съдът, въз основа на събраните и приети
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С.В.Д. – роден
на *** ***, обл.
С., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан,
ЕГН **********
Подс.С.Д. бил правоспособен водач на МПС с категория „В“. На същия били
налагани административни наказания за нарушения на правилата за движение по
пътищата. През 2007г Д. бил освободен от наказателна отговорност за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по НАХД 40/2007г на РС-Мадан. През 2008г
той бил осъден за същото по вид престъпление по НОХД 210/2008г по описа на
РС-Девин и му било наложено наказание пробация и лишаване от право да управлява
МПС и двете наказания за срок от шест месеца. С присъда влязла в сила на
05.01.2012г по НОХД №117/2011г на РС-Мадан подс.Д. бил осъден за престъпление
по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК
и му било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което било отложено с три годишен изпитателен срок.
Подс.С.Д. владеел лек автомобил „Хонда“ с рег.№ *****,
който представлявал двуместен кабриолет. Този автомобил бил регистриран като собственост на*** му – свид. Т.Х.. Въз
основа на писмено пълномощно от страна на Х. този автомобил се намирал във
фактическото владение на подс.Д., който бил и неговия упълномощен ползвател.
На 13.07.2014г свид.Р.П. посетил приятеля си
подс.С.Д. в къщата на сестра му в с.К..
Там двамата решили да посетят летен басейн в гр.П.. Започнали да обсъждат как
да се придвижат до там. Подс.Д. вече бил употребил алкохол същия ден и не бил в
състояние да управлява ползвания от него автомобил. По тази причина той предложил
да шофира свид.П.. Подс.Д. предупредил свид.П., че не трябва да консумира
алкохол ако приеме да шофира ползвания от него автомобил и свид.П. се съгласил.
Двамата тръгнали за летния басейн в гр.П. като подс.Д. предоставил управлението
на ползвания от него автомобил Хонда с рег.№***** на свид.Р.П. като му дал
ключа за привеждане на двигателя на автомобила в работен режим. До летния
басейн в гр.П. автомобилът бил управляван от свид.П.. На летния басейн до късния
следобед същия ден подс.Д. и свид.П. прекарали времето си заедно. Двамата си
поръчали алкохолни напитки на водния бар, като стояли един до друг там.
Действията на свид.П., свързани с поръчването на алкохолна мента, били
забелязани от подс.Д., поради което последния отправил забележка към свид.П.,
че е поел ангажимент да управлява автомобила му. Въпреки забележката свид.П.
обяснил, че ще изпие алкохолната напитка, като изразил съмнение същата да му
повлияе. След това свид.П. изпил напитката, като по-късно поръчал и втора
такава. В късния следобед същия ден свид.П. и подс.Д. тръгнали да се прибират
от басейна. Въпреки възприетата от подс.Д. консумация на алкохол от страна на
свид.П. при престоя им на басейна, той отново предоставил управлението на
автомобила си на свидетеля. Двамата заедно се прибрали до с.К., с автомобила
ползван от подс.Д., управляван от свид.П.. В с.К. те се срещнали със свид.И.И..
Тримата отишли в заведение в с.К. като се придвижвали със същия автомобил
управляван от свид.П.. Заведението в с.К. било стопанисвано от семейството на
свид.Д.К., която същия ден обслужила Д., П. и И.. На бара в заведението подс.Д.
и свид.П. си поръчали самостоятелно алкохолна напитка мента, която смесили с
безалкохолна напитка в големи прозрачни чаши. Свид.И. си поръчала безалкохолна
напитка. Всеки сам занесал напитката си до масата. Тримата седнали на една маса
пред закритото помещение на заведението, като на тази маса подс.Д. и свид.П.
седели един до друг. В заведението компанията прекарала около един час,
консумирайки поръчаните от тях напитки. За известно време при тях седяла и
свид.К., която забелязала, че момчетата от компанията изглеждат пийнали. След
като всички изпили питиетата си решили да отидат до с.С., за да пуснат фишове
на пункт на Еврофутбол. Подс.Д. възприел действията на свид.П. изразяващи се в
употреба на алкохолна напитка в заведението в с.К.. Самият подсъдим също
употребил такава алкохолна напитка и бил под въздействието й. Въпреки това подс.Д.
отново предоставил управлението на ползвания от него автомобил на свид.П. и
седнал на пътническата седалка в него. В скута на подсъдимия седнала свид.И., след
което свид.П. привел автомобила в движение в посока с.С., по път II-56. Пътната
настилка между двете села била асфалтова, в добро състояние, с две ленти за
движение. Времето било топло, светло и сухо. Свид.П. управлявал предоставения
му от подс.Д. автомобил в южната лента
за движение. На ляв завой от пътя свид. П. предприел рисковано
изпреварване на автомобил Фолксваген Поло, управляван от свид.Р., придружавана
от пътника свид.Б.. След приключване на изпреварването свид.П. продължил
движението на автомобила с висока скорост, като се разминал с микробус,
управляван от свид.Д.. Последвал път разделен с непрекъсната осова линия. След
преминаването на лек ляв завой и навлизането в прав и равен участък на пътя,
поради високата скорост и употребения алкохол свид.П. загубил контрол върху
праволинейното движение на автомобила, който навлязъл върху десния банкет по
посока на движението си. При опита на свид.П. да върне автомобила върху
платното за движение той рязко извил волана наляво. Поради рязката маневра,
високата скорост и преминаването от банкетната настилка върху асфалта, свид.П. не успял да възстанови
праволинейното движение на автомобила, който се завъртял наляво върху пътното
платно, преминавайки през южната лента за движение и навлизайки косо с предната
си половина в северната лента за движение. Навлизайки по този начин автомобилът
управляван от свид.П. ударил насрещно движилия се лек автомобил Фолксваген Голф
с рег.№*****, управляван от пострадалия Б.В.Б. и с пътник пострадалата С.Й.И.,
която се намирала на предната пътническа седалка. Ударът настъпил между
предната част на лекия автомобил „Хонда“ и лявата част и лявата страна на
автомобила „Фолксваген“. В резултат на тежкия удар тези части на Фолксвагена
били смазани, а самият автомобил се завъртял и излязъл от пътното платно,
надясно по посока на движението си, като се установил на място върху колелата
си с предната си част в крайпътната канавка. От удара лекия автомобил „Хонда“
бил също деформиран в предната си част и в резултат се завъртял обратно на
посоката на движението си и се установил на място върху колелата си в северната
пътна лента. При произшествието пострадалите Б. Б. и С.И. получили тежки травми
и починали в купето на лекия автомобил „Фолксваген“, с който пътували. Преди
смъртта си двамата съжителствали на семейни начала. От своя страна свид.П.,
подс.Д. и свид.И. след удара изпаднали от отвореното купе на лекия автомобил „Хонда“,
като тримата получили различни травми.
На местопроизшествието пристигнали полицейски
служители от РУ „Полиция“ при гр.Р., сред които бил и свид.Т.Б.. Пристигналите
медицински екипи откарали свид.П., подс.Д. и свид.И. в УМБАЛ Св.Георги, където
от лекар им била взета кръвна проба за установяване концентрация на алкохол в
кръвта. Назначените химически експертизи установили, че концентрацията на
алкохол в кръвта на подс.Д. била 1,90 на хиляда, а на свид.П. – 1,28 на хиляда.
Видно от изготвената
съдебномедицинска експертиза, при произшествието на С.Й.И., са й били причинени
мастна емболия в белите дробове, счупване на кости на черепния свод и черепната
основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизлив в мозъчните
стомахчета, контузия на малкия мозък,
оток на мозъка, счупване на ребра двустранно, разкъсване на черния дроб,
счупване на страничните израстъци вдясно на 3, 4 и 5 поясни прешлени,
кръвонасядане на меките черепни покривки. Според експертното заключение смъртта
на С.И. е настъпила поради развилата се мастна емболия в белите дробове, както
и в резултат на горепосочените тежки увреждания в черепната, гръдната и
коремната кухини. Описаните увреждания добре отговарят да са получени при
травма в купето на автомобил и са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.
От изготвената
съдебномедицинска експертиза за получените увреждания и причините за смъртта на
Б.В.Б. се установява, че при произшествието на Б. са били причинени:
- гръдна травма,
изразяваща се в множествено счупване на гръдната кост и ребрата, контузии и
разкъсвания на белите дробове, разкъсване на аортата с излив на 500 мл. кръв в
дясната гръдна половина, контузия на сърцето;
- коремна травма,
изразяваща се в разкъсване на слезката и черния дроб с наличие на 200-300 мл.
кръв в коремната кухина, ретроперитонеален хематом повече вдясно с
ориентировъчно количество на ангажираната кръв 600-700 мл.;
- открито счупване на
лявата бедрена кост;
Според експертното
заключение смъртта на Б. се дължи на съчетаната тежка гръдно-коремна травма,
която е несъвместима с живота. Описаните увреждания добре отговарят да са
получени при травма в купето на автомобил, като са в пряка причинна връзка с
настъпилата смърт.
Назначената и изготвена
в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза за получените
увреждания от И.В.И. установява, че при произшествието на същата са били
причинени:
-счупване на долна
челюст
-черепно-мозъчна травма
представляваща контузия на главата, контузия на мозъка, счупване на стените на
десния горночелюстен синус с наличие на кръвоизлив в него, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки и кръвоизлив в мозъчните стомахчета, довела до разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
-счупване на левите
малка и голяма пищялни кости, довели до
трайно затрудняване движенията на левия долен крайник
От заключението на
назначената съдебномедицинска експертиза за получените увреждания на Р.П. се
установява, че на същия са били причинени леки телесни повреди по смисъла на
чл.130 от НК.
Назначената
автотехническа експертиза установява, че ударът между двата автомобила е
настъпил върху северната пътна лента за движение на пътя с. К. - с.С.
/насрещната лента за лекия автомобил „Хонда”/. Непосредствено преди удара
скоростта на движение на лекия автомобил “Хонда” е била 118 км/ч., а на лекия
автомобил „Фолксваген Голф” – 63
км/ч. Пряката причина от технически характер за
произшествието е навлизането на лекия автомобил „Хонда” в насрещната му лента
за движение. От значение според експерта е и употребата на алкохол от страна на
водача на лекия автомобил „Хонда”, което нарушава нормалните му физиологични
функции, които имат отношение към безопасното шофиране. Според същото
заключение водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф” не е имал никаква
възможност да избегне произшествието, дори и да е бил спрял преди настъпването
на удара.
По отношение на
действията на свид.Р.П. като водач на лекия автомобил е било водено наказателно
производство приключило с влязла в сила присъда №114 от 22.12.2015г по
НОХД1632/2015г по описа на ПОС, с която същият е бил признат за виновен за
извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, пр.4 и пр.5, б.“б“, пр.2, вр.
ал.1, б.“б“, пр.2 и б.“в“, вр. ал.4, вр. чл.342, ал.1 от НК. /стр.605 от ДП/.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
От
доказателствените материали,
събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин
се установява авторството на деянието, предмет на доказване в настоящото
наказателно производство, времето, мястото и начина на извършването му. Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свид.Р.П., свид.И.И., свид.Д.К.,
свид.Т.Б., свид.Ш. и свид.П.. Показанията на тези
свидетели съдът кредитира в по-голямата им част, а именно в тази в която си
кореспондират както помежду си, така и с заключенията на изготвените и приети по
делото експертизи. Описаният във фактическата обстановка механизъм на
извършване на престъплението се установява от заключенията на изготвените в
досъдебното производство съдебно-медицински експертизи, химически експертизи и
автотехнически експертизи, които съдът намира за обосновани, пълни и ясни,
изготвени от компетентни вещи лица. Фактическата обстановка се установява още
от свидетелите Д., Б. и Р., които са очевидци на настъпилото пътно транспортно
произшествие. Показанията на свид.Т. Х. кореспондират с приложеното по делото
писмено доказателство- пълномощно /т.1, стр.117/, видно от което упълномощения
ползвател на процесния автомобил Хонда се явява подс.С.Д.. Тези показания са
източник на характеристични данни за подсъдимия, каквито са и показанията на
свид.Е.Х..
Показанията на свид. Р.П. съдът кредитира доколкото
същите не противоречат на обективно установения факт по делото за наличие на
алкохол в кръвта на П. в концентрация от 1,28 на хиляда, установено
непосредствено след пътното произшествие. Този факт установява по несъмнен
начин, че свид.П. е бил в пияно състояние по смисъла на чл.343, ал.3 от НК, в
момента когато е настъпило пътното транспортно произшествие. Това състояние на
свид.П. е могло да се установи и визуално след като същото е било възприето и
от свид.К.. Обективният признак пияно състояние представлява такъв
правнорелевантен факт, който неминуемо се явява следствие на определени
фактически действия на субекта, изразяващи се в предшестваща употреба на
алкохол. Това води до извода, че свид.П. е употребил алкохол преди възникване
на пътнотранспортното произшествие описано по делото. Самият свидетел също
заявява, че си е поръчал алкохол и на двете места, които посетил със С.Д.
процесния ден. Какво количество алкохол точно е било изпито от свид.П., по
делото не се установява, но това е правно ирелевантен въпрос, до колкото се
доказва, че такъв е консумиран и съответно такъв е отчетен в кръвната проба на П.
от вещото лице. Съдът кредитира заключението на вещото лице изготвило
химическата експертиза за наличие на алкохол в кръвта на свид.П.. Същото е
съответно на наличните по делото доказателства сочещи консумация на алкохол от
свидетеля. Следва да се посочи за пълнота, че въпросът за това дали свид.П. се
е намирал в пияно състояние е решен с влязъл в сила съдебен акт, поради което същият
не може да бъде пререшаван от настоящия съдебен състав.
Показанията на свид.П. съдът намира за последователни
и убедителни в по-голямата им част, подкрепени от останалите доказателства по
делото. Неубедително е твърдението на този свидетел за това, че не е изпил
цялата напитка в заведението в с.К., тъй като същото противоречи на логиката на
събитията и достигнатата степен на алкохолно опиване, което предполага активни
действия за постигане на такъв конкретен резултат. От показанията на свид.П. се
установява по категоричен начин, че той си е поръчал алкохол и на двете места,
които посетил заедно със С.Д.. Свид.П. твърди, че изпил единствено поръчания
алкохол на басейна в гр.П., а в заведението в с.К., според прочетените
показания на свид.П., той единствено отпил. Никой от свидетелите присъствали на
масата не твърди, че свид.П. е изпил поръчаната от него алкохолна напитка на
заведението в с.К., но същият е отпил известно количество от нея и е нямало
каквато и да е обективна пречка това действие на свид.П. да бъде възприето от
присъствалите на същата маса в заведението, в това число и от стоялия
непосредствено до него подсъдим. В резултат на тези доказани действия на свид.П.
е била постигната една висока концентрация на алкохол в кръвта му, която е имала
и видими за околните признаци, след като е била забелязана от свид.К..
В обясненията си подс.Д. потвърждава присъствието
си същия ден в компанията на свид.П.,***, така и на заведението в с.К.. Подс.Д.
също така заявява, че е възприел действията на свид.П., с които той си поръчал
алкохолно питие мента със спрайт. Съдът обаче не кредитира твърденията на подс.Д.,
а именно че след като същия възразил на свид.П. по повод поръчания от него
алкохол последния, категорично заявил, че няма да пие. Това твърдение на
подсъдимия се оборва от показанията на свид.П. и очната ставка проведена между
двамата. Самият свид.П. заявява, че е изпил поръчаната от него напитка, както и
че е поръчал втора, която изпил без знанието на Д.. Последното макар да е
подкрепено и с обясненията на подсъдимия, съдът не го кредитира, тъй като
същото противоречи на останалите доказателства, сочещи конкретната обстановка,
в която се развиват действията. Тази обстановка не предполага непрестанното
присъствие на свид.П. и подс.Д. един до друг, но е безспорно, че двамата са
били заедно и са прекарвали времето си в компанията си един на друг. Не се
установяват обективни факти, които да обосновават обратния извод. Такива не представляват
и твърденията на подс.Д. за това, че в един момент той и свид.П. се разделили
на басейна, тъй като подс.Д. плувал, а свид.П. отишъл „някъде“. Тези действия
на двамата не описват трайно пребиваване на всеки един от тях на друго място,
при други обстоятелства и в друга обстановка. Самият подс.Д. казва, че пил
коктейли през целия ден, като се били установили предимно на бара в басейна, а
свид.П. казва, че са седели на съседни столове и макар да не са стояли
постоянно един до друг, подсъдимият е бил до него когато той консумирал първото
си питие. Не са налице доказателства за дълготрайни отсъствия на подс.Д., по
времето на които свид.П. скришом да е употребявал алкохол.
Съдът не кредитира твърденията на свид.П., че в
заведението в с.К. подс.Д. не би трябвало да е видял каква е поръчката на свид.П..
На първо място това представлява предположение на свидетеля- извод, който той
прави поради това, че подс.Д. разговарял на масата със свид.И.. На второ място
съдът не счита, че провеждания разговор с лице на противоположния край на
масата е от естеството си да попречи на подс.Д. да забележи напитката, която
свид.П. оставя на масата до него, още повече, че този въпрос е бил на
вниманието на подсъдимия и сутринта, когато е предоставял ключовете на
автомобила на П. и на басейна, когато П. си поръчал мента със спрайт, които
смесил. Прави впечатление и това, че и в двата случая – на басейна и в с.К., се
касае за една и съща по вид напитка, подобна на консумираната от подс.Д.. Тя представлявала
коктейл от алкохолна напитка мента и безалкохолната напитка спрайт. Смесването
на тези две напитки създава коктейл в зелен цвят, такъв какъвто е употребил свид.Д.
в заведението на с.К.. Последното сочи, че на подсъдимия категорично му е било
известно, че водна чаша с течност от зелен цвят също може да представлява питие
съдържащо алкохол. По този въпрос подс.Д. казва, че според него свид.П. е
донесъл на масата водна чаша, като не изпил цялото й съдържание. След като от
показанията на свид.П. и свид.К. се установи, че тези чаши са били прозрачни
означава, че цветът на поръчаната от свид.П. напитка е бил възприет и от подс.Д..
Последният не отрича това, но заявява, че
не помни цветът на напитката. Според съда обаче са били налице всички обективни
предпоставки, от които подс.Д. да направи умозаключение, че напитката, която
свид.П. консумира представлява алкохолен коктейл. По тези съображения съдът не
намира твърденията на подс.Д. за липса на субективно знание за достоверни.
Същите са израз на защитната позиция на Д. в това му процесуално качество.
Съдът кредитира показанията на свид.И. и на свид.К.,
но не и в тази им част в която и двете твърдят, че чашата с напитка на свид.П.
в заведението на с.К. е останала пълна. Така заявеното от тези свидетелки
навежда към довода, че след като чашата на свид.П. е останала пълна то същият
изобщо не е консумирал алкохол. Такъв довод няма как да е достоверен, тъй като
същия противоречи на обективното доказателство за наличие на алкохол в кръвта
на свид.П. след произшествието.
Не се доказва поръчаната от свид.П. алкохолна
напитка в заведението на с.К. изобщо да не
е била консумирана от него. Съдът приема за безусловно доказано, че свид.П. е
консумирал алкохолната напитка, тъй като се доказва по безспорен начин, че
същият е бил в под въздействието на алкохол, видно от установеното съдържание
на алкохол в кръвта му по-късно. Също така самият свид.П. също заявява, че е
отпил от тази своя напитка. За това разказва и подс.Д., който казва, че свид.П.
е изпил част от съдържанието на същата напитката. За резултата от консумирания
алкохол от страна на П. съдът посочи по-горе, като този факт подкрепя именно
твърденията на свид.П. и подс.Д. сочещи известна консумация на част от питието.
Безспорен факт е, че такава е имало и тя се е отразила върху свид.П.,
привеждайки го в пияно състояние. След като същото е било и видимо за свид.К. е
могло да бъде забелязано и от подс.Д.. По отношение на последния факт съдът се
доверява на приобщените чрез прочитане показания на свид. К. от досъдебното
производство, тъй като същите са били депозирани в момент много по-близък до
събитията, когато спомените на свидетелката са били по-ясни. Това, че подс.Д.
се е привел сам в подобно състояние, което е отслабило реакциите му, не
представлява обстоятелство, което да изключи обществената опасност на
извършеното от него деяние, така както твърди защитата.
Съдът кредитира по-голямата част от показанията на свид. Ш. и напълно тези
на свид.Б. и свид. П.. Тези свидетели изпълнявали възложените им задачи като
полицейски служители, в което качество и придобили съответни възприятия. Свид.Б.
посетил местопроизшествието на възникналото ПТП и осъществил първи контакт със
свид.П., който шофирал лекия автомобил „Хонда“. Свидетелите Ш. и П. посетили Д.,
П. и И. в болницата по време на лечението им след произшествието. В хода на
съдебните прения защитата прави искане съдът да не кредитира показанията на последните
двама свидетели, с възражението, че разговорът им с подс.Д. е бил осъществен три
дни след извършената му тежка операция, когато същия е бил под въздействието на
различни медикаменти и това, което е казал не е отговаряло на истината. При
преценка достоверността на възпроизведените в тези показания доказателства
съдът намери, че няма доказателства, които да обосновават извод за
недостоверност. Тук следва да се съобрази характера на доказателствата,
възпроизведени в показанията на свид.Ш. и свид.П.. Тези свидетели разказват
това, което са научили от подс.Д., поради което възпроизвеждат в показанията си
производни доказателства, които не могат да заместят първичните такива, а
служат единствено за проверката им /Решение №384 от 22.12.2014г по н.д. 1103 2014г на ВКС,
решение №474 от 29.02.2016г по н.д. 1377 2015г на ВКС I н.о./. Видно от анализа на доказателствата по- горе, кредитираните
от съда преки доказателства кореспондират с показанията на тези свидетели, като
е налице частично противоречие единствено в посочените от подс.Д. пред свид.Ш.
количества изпит алкохол от страна на свид.П.. Подс.Д. е заявил в обясненията
си пред съда, че свид.П. е пил мента със спрайт на басейна и е изпил известна
част от съдържанието на напитката си в заведението в с.К., за което от други
преки доказателства се установява, че също е било мента със спрайт. Същите
обстоятелства съобщава и свид.Ш. и след като показанията му потвърждават показанията на свид.П. и обясненията
на подсъдимия, то няма пречка те да бъдат кредитирани. Съответно това сочи, че
състоянието на подсъдимия към онзи момент не е повлияло върху способността му
да пресъздаде обстоятелства, сочещи употреба на алкохол от страна на П., в
онази част, в която подсъдимия е споделил и по-късно пред съда в хода на
съдебното следствие. Не се доказва обаче така заявеното от свид.Ш. количество
консумиран от свид. П. алкохол в заведението в с.К., описано като “няколко
менти“. Според показанията на този свидетел подс.Д. му разказал, че свид.П. е
изпил на басейна мента със спрайт, но не може да посочи количеството, а в
заведението на с.К. изпил няколко чаши мента като отново не могъл да посочи точното
количество. Тази част от показанията на свид.Ш., макар и по общо, описва
по-голямо количество алкохол, консумиран от свид.П. в заведението в с.К., от
това, което се доказва по делото. За посочените няколко чаши мента не би могло
да се прави косвен извод и от установената впоследствие концентрация на алкохол
в кръвта на свид.П., тъй като е общоизвестно, че времето през което алкохолът
се резорбира в кръвта е строго индивидуално. По тези съображения съдът не
кредитира показанията на свид.Ш. по отношение на съобщеното от страна на подс.Д.
приблизително количество консумиран алкохол, тъй като същите остават изолирани
и не подкрепени от преки доказателства. Безспорно е обаче, че консумация на
алкохол в заведението в с.К. от страна на свид.П. е била възприета от подс.Д.,
който видял, че свидетеля отпива от напитката си и това формирано субективно
знание у подс.Д. е станало известно и на свид.Ш. и на свид.П., след като първият
им е споделил за същото.
Показанията на свидетелите Р., Б., Д.
описват обстановката, при която е възникнало пътното транспортно произшествие.
Механизмът на настъпването му се установява от изготвената по делото
автотехническа експертиза, съобразена с данните от извършения оглед на
местопроизшествие.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата и установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият С.В.Д., е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, пр. 4 и пр. 5, б. „б“, пр.
2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“, вр. ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 2,
ал. 2 от НК като на 13.07.2014 г.
в с. К., обл. П., е бил упълномощен ползвател на моторно превозно средство –
лек автомобил “Хонда“ с рег. № *****, собственост на Т.Н.Х., и като такъв е
нарушил правилата за движение по пътищата, конкретно разпоредбата на чл. 102 от ЗДвП, която гласи: „На водача, собственика или упълномощения ползвател на
моторно превозно средство се забранява да предоставя моторно превозно средство
на водач, който е под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества, или на неправоспособен водач“. Нарушението на разпоредбата подс.Д.
осъществил като предоставил ползвания от него лек автомобил “Хонда“ с рег. № *****
на водача Р.П.П., ЕГН **********, който е бил под въздействието на алкохол- с
1,28 промила алкохол в кръвта, при което по непредпазливост на 13.07.2014 г. на
път II-56 в участъка между с. К.
и с. С., обл. П., причинил смъртта на две лица – Б.В.Б., ЕГН ********** и на С.Й.И.,
ЕГН **********, както и три средни телесни повреди на И.В.И., ЕГН **********,
изразяващи се в счупване на долната челюст, черепно мозъчна травма, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на левите голяма
и малка пищялна кост, довело до тайно затрудняване на движенията на долния ляв
крайник. Деянието е извършено в пияно състояние и случаят е особено тежък.
От обективна страна безспорно
и категорично се установява, че подсъдимия Д. е бил упълномощен ползвател на
процесния автомобил, с писмено пълномощно, предоставено от регистрирания
собственик на автомобила – свид.Х.. Обществено
опасните последици на престъплението- смърт на две лица и три телесни повреди
на трето лице, настъпили като пряк резултат на действията на подс.Д. и последвалите
на свид.П.. Установява се, че на свид.Р.П. в резултат
на престъплението са били причинени леки телесни повреди по смисъла на чл.130
от НК, които сами по себе си несъставомерни и следва да бъдат отчетени като
отегчаващо обстоятелство, в насока за определяне на случая като особено тежък.
Приносът към този резултат от страна на подс.Д. се
изразява в извършеното от него нарушение на специалната правна норма на чл.102
от ЗДвП, което създало условията за настъпване на обществено опасните последици
и довело до същите. Деянието от страна на подс.Д. е осъществено чрез действие.
Доказва се по безспорен начин, че в деня преди настъпване на пътното
транспортно произшествие подс.Д. прекарал времето си в компанията на свид.П.,
когато на два пъти е възприел, че последният консумира алкохол. Въпреки това
подс.Д. и свид.П. се разбрали да се
придвижат с автомобила, ползван от подсъдимия до съседното населено
място, по който начин подсъдимия фактически предоставил автомобила си на свид.П.,
в момент когато последния бил под въздействието на алкохол. Този извод не се
опровергава от факта, че ключовете за това моторно превозно средство вече били
предоставени на свид.П. от подсъдимия по рано същия ден. Чрез изразеното впоследствие
от подс.Д. съгласие да пътуват с ползвания от него автомобил до съседното
населено място и изразеното от него съгласие този автомобил да бъде управляван
от намиралия се под въздействието на алкохол свид.П., подс.Д. фактически
извършил ново предоставяне на автомобила на водач намирал се в пияно състояние.
Последното се доказва от изготвената и приета по делото химическа експертиза,
която установила концентрация на алкохол в кръвта на свид.П., възлизаща на 1,28
на хиляда. Самият подсъдим също бил в
пияно състояние в момента когато осъществил престъплението, видно от
химическата експертиза установила концентрация на алкохол в кръвта му 1,90 на
хиляда. Последното се установява и чрез свидетелски показания по делото, както
и от обясненията на самия подсъдим. Обстоятелството, че свид.П. се е намирал
под въздействието на алкохол по смисъла на чл.102 от ЗДвП се установява от
изготвената химическа експертиза кредитирана от съда. След като свид.П. е
употребил алкохол и то в присъствието на подс.Д. то при всички случаи се е
намирал под въздействието му, независимо от степента му на алкохолно опиване,
като установените проценти концентрация в кръвта могат да обосноват единствено
извод, че са били налични видими признаци на това въздействие /Решение №468 от 20.10.2010г по
н.д.№465/2010г III н.о. ВКС/.
Случаят е особено тежък,
съобразно критерия на чл.93, т.8 от НК, тъй като вредоносния резултат изразил
се в причиняване на смърт на две лица и телесни повреди на трето лице разкрива
изключително висока обществена опасност на деянието и дееца.
Не се доказа действията на подс.Д. да са били
осъществени при управление на МПС от негова страна или като водач на такова.
Управлението на МПС съгласно задължителната съдебна практика представлява всички
действия или бездействия с приборите и механизмите на моторното превозно
средство, независимо дали същото се намира в движение или в покой. В конкретния
случай подс.Д. не е извършвал действия нито е дължал задължително извършване на
такива с приборите и механизмите на автомобила. Преотстъпването на управлението
на същия автомобил на друго лице не е от естеството си да въздейства пряко върху
приборите и механизмите на това МПС. Също така понятието „водач на МПС“ е регламентирано в ЗДвП,
паргр. 6, т.25 от допълнителните разпоредби и означава лице, което управлява
ППС, каквото лице в случая е бил свид.П., а не подс.Д.. По тези съображения
подсъдимият бе оправдан от съда за това да е осъществил престъплението при
управлението на МПС и като водач на същото.
От субективна страна съдът намира, че подсъдимият С.Д. е
извършил деянието по непредпазливост при форма на вина небрежност. За определяне на формата на вина е от значение субективното
отношение на дееца към обществено опасното деяние и настъпилите като резултат
обществено опасни последици. Умишленото
нарушаване на правилата за движение не сочи да е налице умисъл относно обществено
опасните последици, а единствено разкрива по-висока степен на обществена
опасност на дееца, което от своя страна може да обуслови по-интензивна степен
на държавна репресия срещу него. Свид.П. се е намирал под въздействието на
алкохол, в момента когато подсъдимия се е съгласил той да управлява лекия
автомобил. Това обстоятелство е било известно на подсъдимият Д., тъй като той
прекарал времето си преди осъществяване на престъплението в компанията на свид.П.
и наблюдавал неговите действия. Подсъдимият като упълномощен ползвател на МПС
няма право да го предоставя на водач, за който съществува нормативна забрана да
шофира, поради определена обективна предпоставка. Тази забрана била
пренебрегната от страна на подсъдимия, който предоставил автомобила си на
негоден да го управлява водач, поради което той е съзнавал, че нарушава
установените правила за безопасност на движението.
Излагат се от страна на защитата и от страна на
подсъдимия доводи срещу доказаността на субективния елемент на деянието, а
именно твърди се, че подс.Д. не е знаел, че свид.П. се намирал под
въздействието на алкохол, тъй като последният употребявал алкохола скришом.
Това твърдение на подсъдимия не се доказа по делото. Установи се от
доказателствата, че подс.Д. практически е бил очевидец на действията по
консумация на алкохол от страна на свид.П., което непременно формира и знание
за тези обективни факти у него. Следва
да се отбележи, че след като свид.П. е употребил алкохол в присъствието на подсъдимия,
така както се установява от доказателствата по делото, то при всички случаи, П.
се намирал и под въздействието му. За това свидетелстват както заключението на изготвената
химическа експертиза така и показанията
на свид.К., сочещи възможност пияното състояние на свид.П. да бъде възприето от
околните. Състоянието, което е направило свид.П. негоден да управлява МПС е
могло да бъде възприето зрително и от подс.Д.. Последният е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че негодността на
свид.П. като водач на МПС може да доведе до настъпване на вредоносния резултат.
Задължението произтича от нормата, с която е запълнена бланкетната диспозиция
на състава на престъплението. Тази норма налага съответните лица при
предоставяне на МПС на други такива да се уверят в годността им да осъществяват
тази правна регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, каквато е управлението на МПС. Съгласно задължителната съдебна
практика подс.Д. е бил длъжен да се убеди, че лицето, на което преотстъпва
управлението на автомобила не е употребило алкохол /Постановление №1 от
17.01.1983г по н.д.№8/1982г на Пленума на ВС/. Няма как да се приемат за
основателни аргументите на защитата за случайно деяние по чл.15 от НК, поради
така възложеното задължение на подсъдимия като упълномощен ползвател на МПС. За
това подс.Д. е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с обективните
обстоятелства сочещи непригодността на свид.П. да шофира. Подс.Д. не предвидил
настъпването на общественоопасните последици- смъртта на пострадалите Б. и И. и
трите телесни повреди причинени на свид.И., което обаче не означава, че у дееца
е липсвала въобще ориентация относно положението, при което той действа. Подс.Д.
е бил длъжен да предвиди, че предоставяйки ползвания от него лек автомобил на
лице, намиращо се под въздействието на алкохол създава условия за настъпване на
пътно транспортно произшествие, което може да засегне здравето и живота на
гражданите. Също така подс.Д. е бил в
обективно годно състояние да предвиди тези неблагоприятни последици на своите
действия и е могъл да стори това въпреки пияното състояние, в което се е
намирал, което не е попречило на индивидуалните му възможности да формира
възприятия. Пияното състояние на подс.Д. представлява квалифициращо
наказателната му отговорност обстоятелство, като липсват каквито и да е данни това
състояние да е ограничило възприятията му по време на осъществяване на престъплението.
Напротив, своите възприятия подс.Д. възпроизвежда последователно в обясненията
си, които кореспондират в голямата си част с останалите кредитирани от съда
доказателства.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по по чл. 343, ал. 3, пр. 1, пр. 4 и пр. 5, б. „б“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр.
2 и б. „в“, вр. ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, законодателят е определил наказание “лишаване от
свобода” от пет до петнадесет години,
в тази редакция на закона, която е била в сила при осъществяване на
престъплението. Същата
се явява и по-благоприятната за дееца, тъй като с изменението в ДВ бр.74 от 2015г максимума на санкцията за това
престъпление е бил завишен на двадесет години.
Определяйки наказанието, съдът прецени наличните обстоятелства, с оглед преценка на конкретна
тежест на извършеното и налагането на онова наказание, което най-добре отговаря
на целите по чл.36 от НК. Смекчаващи вината на подс.Д.
обстоятелства са добрите характеристични данни за личността му изразяващи се в трайната
му трудова и семейна ангажираност. Смекчаващо вината обстоятелство е и настоящото
му съжителство с пострадалата И.И., от която подсъдимия очаква и свое дете. Същевременно
са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно констатираните по-рано
други административни нарушения на
правилата за движение по пътищата, извършени от подс.Д. и съдебното му минало
сочещо три противоправни прояви, две от които представляващи именно
престъпления по транспорта. Следва да се отчете обаче, че тези административни
нарушения както и престъпленията против транспорта са били осъществени назад
във времето. Административните нарушения датират от периода 2009-2010г, а
престъпленията са били извършени съответно през 2006г и през 2008г, поради
което тези обстоятелства не дават актуална характеристика за личността на
подсъдимия. Тук следва да се отчете фактът, че подс.Д. е поправил по-рано
демонстрираното от него поведение да шофира след употреба на алкохол, видно от
поведението му в настоящия случай, макар същото да представлява нарушение на
сходно негово задължение. Предвид всичко това съдът не намери да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да
обусловят приложението на чл.55 от НК. Макар и не многобройни, посочените смекчаващи
вината обстоятелства надделяват над останалите, поради което наказанието на
подс.Д. бе определено при превес на същите, а именно минимума на наказателно
правната санкция. По тези мотиви съдът намери, че наказание лишаване от свобода
в размер на пет години е законосъобразно, справедливо и достатъчно с оглед
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът приложи
разпоредбата на чл.343г от НК и лиши подс.Д. от право да управлява моторно
превозно средство за срок от седем години. Срокът бе определен съобразно
нормата на чл.49, ал.2 от НК, тъй като това наказание се налага заедно с
наказание лишаване от свобода, поради което неговият срок може да надминава
срокът на по-тежкото наказание с повече от три години. При определяне размерът
на наказанието лишаване от права съдът съобрази характеристичните данни за
подсъдимия, определящи го като недисциплиниран водач на МПС назад във времето.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи общ режим
за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Съдът на следващо място постанови подс.Д. да не изтърпява наложеното му с
влязла в сила присъда по НОХД 195/2011г по описа на РС-Мадан наказание от 18
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. При решаване на въпроса по чл.68, ал.2
от НК съдът счете, че за поправянето на подс.Д. не е необходимо същия да
изтърпи така отложеното по-рано наказание. Същото се отнася за престъпление
против собствеността, което го различава по вид от настоящия случай. Освен това
в конкретния казус подс.Д. е създал чрез поведението си условия, от които да
възникнат преки вредоносни последици, но действията му не са единствената
причина за този резултат. Приносът на подс. Д. за причиняване на обществено
опасните последици в случая не сочи необходимост от прилагане на по-голяма
наказателна репресия спрямо него.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия С.В.Д. разноските направени на
досъдебното производство за изготвената
съдебно медицинска експертиза на свид.Р.П. в размер на 104,88лв и разходите
направени в съдебната фаза на процеса, а именно изплатената парична сума в
размер на 20лв на вещо лице С.М. за явяване и изслушване на изготвената
автотехническа експертиза. Същите следва да бъдат заплатени на органа, които ги
е направил.
Мотивиран от гореизложеното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: